RSS

Подложки / Поставки / Крачета

Още докато ремонтирах стаята и всичко беше на вили и могили, се сетих, че две от
радикалните ми компютърни кутии се нуждаят от колелца, каквито оригинално са имали,
но явно са били загубени от предишните им собственици. Става дума за Codegen 9011
кутиите, от които имам две бройки, и бих взел още, ако пак намеря на разумни цени.

До сега колелца не успях да набавя, но по магазините не съм имал време да обикалям,
а онлайн за неизвестно време няма да мога да пазарувам. Но дори и да можех, като на
8 от най-евтините колелца им се добави доставката, цената минава тази на цяла кутия.

Този комплект крачета за мебели и подобни изделия намерих в Lidl за 2.50 лева.
Имаше няколко различни цвята и вида, като тези които виждате ми се сториха подходящи.
Осемте големи кръгли подложки са чудесни крачета, благодарение на които кутиите
няма да нараняват новите ми бюра, и няма да се хлъзгат или вибрират при ползване.

По-малките подложки ще влязат в употреба при по-малки кутии, колонки, клавиатури,
и други подобни изделия, които базово си нямат, или са загубили оригиналните си.

Който има нужда от подобни неща, но не може да се добере до точно този комплект, може
да си направи собственоръчно такива подложки от двойнозалепваща лента и тънка гума
или тънък слой корк. Аз преди години си бях измайсторил подложки точно по този начин.

Advertisements
 

Инструменти

Дори и в едно домакинство да няма мъж, то във всеки дом трябва да има поне най-базов
набор от инструменти, с които да може да се отстранят внезапно възникнали проблеми от
дребно естество, като например разхлабена ръкохватка на чешма или скърцаща панта на
врата, и други подобни досадни работи. Такива проблеми често са твърде незначителни
за намесата на майстор, но с течение на времето могат да вземат здравето на човек!

А когато човек се занимана с техника, дори да е само на ниво хоби, освен базовите неща
като отверки и клещи, често за ремонтът, за диагностиката, или дори само да се отвори
даден уред с учебна цел, са необходими по-специфични и деликатни инструменти, които в
епохата в която живеем вече нито са значително скъпи, нито пък са трудни за намиране.

Докато за ремонт на автомобили са нужни здрави инструменти, а не долнопробни китайски,
които ще се разпаднат при първото ползване, то при компютрите и фината техника не е
необходимо оборудване направено от адамантиева сплав. За тук и евтиното върши работа.
Разгледайте техническите форуми, там често се дискутират изгодни марки инструменти.

Аз дълги години разчитах на оскъден набор от инструменти, които или бях купувал един
по един, че даже повечето бях наследил от миналите преди мен поколения на семейството.
Това лято попаднах на два супер евтини, но супер подробни комплекти тресочки с битове.
Надявам се вече няма да ми се налага всеки път като ми трябва специфичен тип отверка,
да обикалям целия град докато намеря, ако намеря. Това е ставало поне три пъти до сега!

Освен, че бяха малко, принадлежностите ми бяха разпилени из всички краища на жилището.
Една отверка в един шкаф, втора във втори, разположен на другия край на апартаментът.
Бормашината (Сделана в СССР през 70-те) омотана в пликове, се местеше от шкаф на шкаф,
дълго време стоя и под маси, легла и къде ли още не. Китайският ми поялник пък още от
миналия век стоеше в шкафът за обувки! Явно едно време съм сметнал, че му подхожда…

Така до преди години, когато подредих по-дребните работи в едно кашонче, а по-едрите
наместих в един шкаф. Това лято покрай ремонтът на жилището, пак всичките неща се бяха
разпилели из стаите, което пак ме подразни, но и накара да измисля правилното решение!

За да елиминирам нуждана от повечето кашони, още пролетта бях купил няколко шкафа, в
които да подредя колкото мога компоненти и по-малките инструменти. За бормашината пък
се сетих, че мога да купя голяма кутия за инструменти, и в близкия магазин за домашни
потреби се намери достатъчно обемна кутия на добра цена. Така сега държа бормашината,
поялникът и прилежащите им работи, заедно с по-обемните си инструменти на едно място.

За най-фините детайли като болтчета за компютърни кутии, джъмпери, преходници и др,
преди няколко месеца по случайност, в един супермаркет попаднах на класьор с малки
чекмеджета, който беше на цена в пъти по-ниска от аналозите му в онлайн магазините.

А както може да видите на първата колона снимки, за някои неща ползвам и кутии от
сладолед, с или без капаците им. От тези съдове имам останали цяла камара, и няма лошо
някои да се ползват за нуждите на хобито ми, вместо да си стоят или бъдат изхвърлени.

Разбира се има още много видове инструменти които са полезни в начинанията ми, но по
редица причини още не съм взел, и все пак се надявам да набавя един ден. Дребни неща
като няколко вида прецизни клещи ще си купя още като събера някой лев. За други малки
уреди като PSU и LAN тестери, за да са изгодни ще трябва да се поръчат от чужбина.
Но както аз не мога да пазарувам от вън, ще трябва да намеря някой познат който може.
А за по-големи неща като например един надежден осцилоскоп, първо ще трябва да спестя
няколко години, но нали това е просто хоби, а не работа, та няма за къде да се бърза!

Моля разкажете и вие за вашия опит и съвети при изборът и набавянето на инструменти.

 
 

Obsolete Battle Stations

Здравейте.

Преди две години и половина писах как си купих няколко големи бюра за хоби стаята, върху които
наредих най-ярките екземпляри от колекцията ми ретро машини – 7 модела от родната марка Правец.

Тези бюра се оказаха страхотна покупка, и не само върху тях, но подредени и под тях, намериха
подслон безброй стари компютри и кутии с компоненти. Така стаята се превърна от хаотичен склад
за вехтории, до комбинация от скромна хоби работилница и един истински уютен тематичен музей!

Днес се радвам да ви покажа обновената съкровищница, в която вече се помещават още нови (поне
за мен) бюра и шкафове, върху, под, и в които, за идните години, десетилетия, векове (а дано,
ама надали) ще се съхранява колекцията ми и съпътстващите я части, инструменти и материали.

Тази година, след като почаках времето да се затопли, реших, че най-сетне трябва да приключа с
ремонтът на жилището ми, който започна наложително преди две години. Отново хванах поредният
майстор, стиснахме ръце и зачаках уговорената датата да дойде. Няколко пъти човекът отлага с по
седмица по различни причини, но в крайна сметка и този елемент изобщо не благоволи да се появи.

Та вместо да чакам неволята, пак се заех лично да оправям нещата, или поне до колкото мога сам.
Уж времето се беше оправило, пък на няколко пъти пада сняг, после с месеци все валяха дъждове.
Пък като дойдоха жегите имаше периоди в които човек не можеше да диша, камо ли пък да работи…

Половин година апартаментът беше на вили и могили, но най-сетне поне хоби стаята е вече готова,
а надявам се скоро и в останалите помещения работата ще приключи (ако има условията и бюджета).

Също успях да разкарам всички останали стари мебели, които от години се разпадаха, и всичките
бяха правени преди да се родя. За спалнята си купих ново легло и гардероб, и преместих две от
бюрата от хоби стаята. За хоби стаята, тъй като отново имаше нужда от маси, пак успях да купя
евтини бюра от офис който се местеше, или пък май беше закрит, така и не запомних какво беше…
Освен три бюра, си взех и три малки шкафчета на колелца, както и един по-голям шкаф с рафтове.
Така вече няма да ми се налага да съхранявам всичките дреболии в кашони, а само половината.

Като завърша и останалите помещения, вече ще мога да фокусирам вниманието си към любимото хоби.
Макар, че вече пак дойде студът, който предишните години не ми позволяваше дори и да си покажа
носът в стаята, но сега съм се запасил с вентилаторна печка, та не трябва да е голям проблем.

Планувал съм направата на много нови статии и снимки относно вече започнатите проекти, както и
за безброй неща които не съм показвал до сега, много от които нови придобивки. Така, че мятайте
по едно око от време на време. До тогава ви оставям да разгледате добре този виртуален музей.
Не забравяйте да прегледате и над 200-та поста и над 1000-на снимки на страниците на този блог!

 

РОБКО 01: Оригинална Карта Контролер

От няколко години търсих карта като тази, но все не се намираше. За радост успях да намеря
USB карта контролер за управление на Робко модулите чрез съвременен компютър, което е по-
добра алтернатива от оригиналът, но все пак след като имам и оригиналните 8 битови машини,
набавянето на тази карта си остана доста важна задача, стига бюджетът да го позволяваше.

Преди вече не помня колко месеца, добър човек читател на този блог ми изпрати тази карта.
На външен вид картата е абсолютно перфектна, изглежда никога не е била употребявана, и е
съхранявана на добри условия, и най-важното кабелът и за връзка с Робко 01 е непокътнат!

Още не съм я тествал, защото не разполагам с оригиналният софтуер за управление на Робко
модулите. Обаче ако си спомнян добре, един от специалистите по темата ми беше казал, че
базовите движения на Робко 01 можели да се контролират с Правец 82 без да е нужен софтуер?

Като ми остане време ще пробвам дали това наистина е така, макар с частично наработещото
ми Робко 01 няма да мога да тествам всичките посоки на движение, но пак ще е интересно.
Каквото и развитие да има, ще допълня този пост, ще направя и още снимки, и най-вече видео
материали, като тези от предишните постове по темата. Но кога ще стане нямам никаква идея.

Ще продължавам да търся и дискета с оригиналната програма, обаче дали има оцеляла такава?
Та ако вие имате идея от къде може да се изнамери нужният софтуер – много моля пишете ми!

 

РОБКО 01: USB Карта Контролер

Миналата година вече писах за това безценно устройство, и дори го показах в двата видео
материала относно Робко, но тогава така и не го разгледахме подробно. Идеята беше тази
USB карта контролер да е звездата на 3-тата част от поредицата подробни материали за
тези исторически значими роботи от техническото минало на милата ни родина (или каквото
е останало от нея). Но както писах и тогава, моя Робко 01 се оказа с механичен проблем,
който на първо четене не е по силите ми да отстраня, и така развитието по темата се спря.

Още преди година бях намерил човек специалист по тази тема, който може да разглобява и
сглобява тези роботи и с вързани очи, но за съжаление се намира в доста далечен град.
И за секунда не бих поверил Робкото си на кретените от куриерските служби, които вече са
ми чупили стари редки неща, а пък за съжаление нямам приятели и познати които да пътуват
или минават до онова населено място. И така вариантът онзи човек да ми помогне отпадна.

Този контролер е дело на един от младите закрилници на митът Робко – Валентин Николов.
За картата научих от един видео клип, където авторът демонстрираше базовите и функции.
Бях впечатлен от видяното, и още в началото на 2015-та се свързах с човекът, и го попитах
как мога да се сдобия с такава карта. Отговорът бе, че контролерът заедно с необходимият
софтуер, който също е писан от него, струват 300 или 350 лева, вече не си спомням добре.

Тази сума за мен бе просто непосилна, и вариантът да се сдобия с такъв контролер отпадна.
Цялата 2015-та отиде в ремонтиране на жилището ми, и нямах време да разуча алтернативите
за подкарването на Робкото ми, които се свеждаха до или намиране на оригинална карта за
Правец 8, или изработването или закупуването на готов контролер за стъпкови двигатели.

В краят на 2015-та отново се свързах с човекът, и попитах дали няма някакъв начин да се
сдобия с USB контролерът на по-ниска цена? Оказа се, че имало – просто трябвало да му
намеря здрав Робко, понеже неговият вече бил доста амортизиран. Това също не се оказа
евтина задача, но в крайна сметка успях да спестя половината на това което иначе струва.

За моя беда, от както взех тази карта вече съм забравил как се ползват многобройните и
функции, освен най-елементарното управление на роботът чрез натискане на някои клавиши.
В софтуерът на самата карта има функции за автоматично контролиране, запаметяване и още
неща за които авторът на това устройство ми обясни на кратко като го взех, но просто
слабата ми памет е забравила всичко казано тогава. Още по-лошо е, че към устройството и
софтуерът му няма никакви инструкции за употреба, нито дори някакви елементарни съвети.

Преди доста време бях писал на човекът, но не си спомням дали изобщо получих отговор.
Някога пак ще му пиша, и се надявам да получа поне няколко реда инструкции как да се
възползвам от пълните функции на картата и софтуерът и, ако някога роботът ми се оправи.

Ако и вие искате да имате USB контролер като този за вашето Робко, пишете на адресът на
синята платка от третата снимка. Няма да го копирам тук да не го налазят спам ботовете.

 

РОБКО 01: DIY Захранване

Като преди две години си купих комплектът Робко, освен трите му основни модула, ги нямаше
останалите неща, като захранването и картата за връзка с компютрите от Правец 8 серията.
За картата писах, сега е ред да разгледаме захранването, и по-точно моята интерпретация.

Това са двата модела оригинални захранвания за Робко:

http://store.picbg.net/pubpic/42/03/2d21f986864d4203.jpg
http://store.picbg.net/pubpic/55/29/d8812367b53b5529.jpg

Тези снимки ги взех от интернет, надявам се авторите им да не ми се сърдят.

Единия модел има корпус с материал и дизайн също като на Правец 82.
Другия модел е правоъгълен, с груб индустриален дизайн, навярно е бил универсален.
И двата съм ги виждал да се продават онлайн през годините, но на доста завишени цени, а
като се сложи и едно на ум, че тези неща са на по над 30 години, и не се знае къде и как
са съхранявани, и в какво състояние са кондензаторите и останалите компоненти по тях…

Та вместо да рискувам с нещо със съмнително качество и неоправдана цена, реших, че ще е
по-добре да си стъкмя свое собствено решение. От всички алтернативи, най-лесното се оказа
да си купя стандартно захранване за лаптоп, и да си направя един елементарен преходник за
конвертиране на жакът му до два банана щекера, с каквито базово е екипиран Робко роботът.

Всички необходими ми за тази гимнастика неща поръчах накуп от един пловдивски магазин, и
заедно с куриерът до вратата ми, общо струваха точно 30 лева. Това е доста прилична цена.

Преходникът представлява малка пластмасова кутийка, на горната страна на която са пробити
два отвора, в които са захванати двата банана щекер жака. На една от страните е изведен и
женският жак, в който се включва лаптопското захранване. По този начин не е нужно кабелът
на захранването да се реже, и захранването ще може да си се ползва и по предназначение.

Вътре в кутийката, двата вида жакове са свързани с достатъчно дебели кабели, които могат
спокойно да поддържат работното напрежение от 12 волта на 5 ампера, или грубо 60 вата.
Капачето на кутийка е залепено с лепило Хелметекс-М, което на теория трябва да стопи и
запои пластмасата една с друга, но това с което разполагах беше доста старо и изветряло.

Като цяло се получи доволен резултат, всичко е изправно и върши работа, и дори е красиво.
Единствено ако имах епоксидна смола за трансформатори бих запълнил кутийката, но уви.

Ще продължавам да търся и двата модела оригинални захранвания, но само на разумна цена.
Ако вие попаднете на нещо подобно, или каквото и да е свързано с Робко – моля пишете ми!

 

Phonecard / Фонокарта

Действието на тази история се развива преди 18 или 19 години, през пролетната ваканция.
Бил съм първи или по-вероятно втори клас, когато класният ни ръководител госпожа Костова,
реши да заведе класът на няколкодневна екскурзия в Копривщица. От самото пътуване вече не
си спомням почти нищо, освен, че един от съучениците ми за малко щеше да го сгази бик, но
в последния момент се спаси, и се размина само с това, че няколко дни всички му се смяхме.

В подготовка за пътуването, класната ни даде списък с неща които трябваше да подготвим за
престоят ни в хотел „Панорама“. Редом с обичайните дрехи и тоалетни принадлежности, в този
списък имаше и нещо друго, нещо чрез което хората в онази епоха се свързваха един с други.

Фонокартата – едно устройство за таксуване на разговори проведени от публичните телефони.

Днес всеки човек и баба му имат мобилен телефон, но през онези години, мобифони (1G апарати)
имаха само бизнесмените и мафиотите, а останалите хора разчитаха на стационарните апарати в
домовете си, или на публични телефони, каквито в големите градове имаше на почти всеки ъгъл.

Едно време тези обществени телефони са работели директно с монети – стотинки, но хората са
подло племе, и бързо са хванали цаката, как да мамят системата. Било то с монети излезли от
обръщение, метални шайби, или чрез пробити стотинки вързани с конец, всеки отявлен тарикат
изобщо не си е и помислял някога да плати колосалните две или пет стотинки за разговорът си!

В последствие публичните телефони започват да използват жетони с форми различни от тези на
монетите, които жетони не могат да се копират никак лесно. По този начин се спира масовата
практика за провеждане на безплатни повиквания. В България обаче тези жетони бяха въведени
прекалено късно, и скоро след това, за отрицателен срок, този тип улични телефони изчезнаха.

Малко по-дълго се задържаха телефоните с фонокарти. От края на миналия век, та до средата
на първото десетилетие на този. След това вече всеки човек имаше мобилен телефон (2G), и
масово кабинките, или по-точно козирките с този вид телефони почнаха да пустеят и намалят.

Сега чета, че из страната имало още доста работещи публични телефони, и дори още се били
продавали нови фонокарти, но компаниите които стопанисват апаратите не ги поддържат, и
като някой излезе от строя, си седи така докато не се намерят средства за демонтирането му.

Самата карта която ви показвам днес, ако помня добре тя струваше 5000 лева, стари пари.
Май я ползвах един или два пъти през двудневния или тридневния престой в Копривщица, и
след това е останала да се мотае нейде из апартаментът, тъй като вече не ми е била нужна.
Сега я намерих под един стар гардероб като го демонтирах и изхвърлях. Но определено ще си
запазя тази частица лична и технологична история, за мен това е находка, направо артефакт!