RSS

Телевизионна Игра / Конзола Менте Nintendo Terminator

През 1983-та година в Япония излиза конзолата за видео игри Nintendo Family Computer, или
на кратко Nintendo Famicom. През 1985-та и 1986-та е пусната и в Северна Америка и Европа,
под името Nintendo Entertainment System, но с корпус и дискети имащи различен външен вид.
Фигура 1: Оригинален Nintendo Family Computer от 1983-та. Източник: Wikipedia.
Фигура 2: Оригинален Nintendo Entertainment System от 1985-та. Източник: Wikipedia.
Фигура 3: Оригинален Nintendo Entertainment System Top Loader от 1993-та. Източник: Wikipedia.

Видео играта бързо става голям хит, и успява да преодолее крахът в индустрията, състоял се
на запад точно по това време. Тази конзола дори се смята за звеното вдъхнало нов живот в
домашната игралната индустрия! Това обаче се случва на запад, докато по това време в България,
както и в другите страни покрити от желязната завеса, игрите като Nintendo Entertainment System
не са били достъпни до масите. Имали са ги само единици, купили ги от екскурзии по чужбина…

Средата на 90-те години на миналия век, масово по цялото земно кълбо започват да се появяват
конзоли копия на прословутото Nintendo Famicom, които макар и с голямо закъснение, моментално
стават хит, най-вече благодарение на значително по-ниските си цени от тези на оригиналите.
Фигура 4: Менте Dendy Junior – много популярен модел в Русия. Източник: Wikipedia.
Фигура 5: Менте Terminator 2 (Ending-Man BS-500AS) – срещан и в България. Източник: Wikipedia.

България вече не е изключение, и конзолите ментета бързо започват да се срещат по пазарите и
магазините, както в големите градове, така и в малките населени места. Цяло едно поколение
израстна залепено пред телевизорите с геймпад в ръка, или със светлинен пистолет стреляйки
по патици и мексиканци с големи шапки! Аз имах честта (други ще кажат нещастието) да съм от
това поколение, и макар да не бях маниак на темата, имах такава видео игра, и и се радвах!

По това време по света хората вече са имали PlayStation-и, компютри с 3DFX Voodoo графика, и
какво ли не. Но в обзетата от хиперинфлация България такива неща са били достъпни за малцина.
Конзолите менте обаче, с цени около 20-25 лева, бяха достъпни и за по-бедните домакинства,
готови да зарадват всяко хлапе, особено пък ако е по-палаво момче в подрастваща възраст!

Така се случи и при мен. Годината вече не я помня, ще да е било най-късно 99-та или 2000-ната.
Поводът ще да е бил рожден ден или коледа, може пък и 1-ви юни да е било, вече не си спомням.
Майка ми (единствен родител) ме заведе в базарът на Красна Поляна (тогава още нямаше молове,
освен ЦУМ, но там всичко беше с много по-високи цени), където имаше щанд с игри и електроника
от дребен тип. За 20 или май бяха 25 лева (дали още не бяха хиляди?) се сдобих с видео игра
от типът Famiclone, тоест притичаща досущ като Nintendo Famicom, но нелицензирана бройка.

Интернет казва, че е било модел MT-999DX. Помня кутията беше голяма, или поне тогава ми се е
струвала голяма, с правоъгълна форма и снимка на весело семейство играещо игри на телевизорът.
Вътре бяха конзолата, два геймпада, сив светлинен пистолет досущ като оригиналният NES Zapper,
и захранващият трансформатор. Имаше също и две телени антени, явно играта имаше RF предавател,
но колкото пъти се опитах да го ползвам, все нямаше успех. Вместо това ползвах кабел, който
се включваше във входът за антена на малкият ни телевизор. Чел съм обаче колоритни истории,
как на някои деца, съседите все са им се карали, че телевизионните им игри заглушават сигналът
на ефирната телевизия! Това ще да си е било събитие. Явно предавателите са били доста силни.

По същото време, повечето, ако не и всичките ми приятели и съученици имаха подобни конзоли,
или както ги наричахме телевизионни игри. С някои от тях дори си разменяхме дискети за по
няколко дни и дори седмици. Моята конзола имаше вградени 9999 игри (реално много по-малко),
и дълго време не си купих никакви дискети. Даже май всичко на всичко на всичко, с годините
натрупах завидната колекция от две или три дискети. Но дори и като още си нямах свои игри,
един съученик ми заемаше дискети. Помня любима игра ми беше Shadow Of The Ninja. Години по-
късно, близо десетилетие ползвах една от мелодиите от играта за тон за звънене на GSM-ът ми!

Дискетите се продаваха по пазарите и магазинчетата на цени от един лев, до колосалните десет
лева за по-известните заглавия. Самите дискети или касети, също като конзолите, бяха ментета
внасяни на килограм от Китай. Първата дискета която ми купиха за около 2 лева и 50 стотинки
беше от типът 9999 в 1. Имаше доста интересни игри, чиито имена просто не можах да запомня.
Помня обаче мелодията на една от игрите… Втората дискета беше по-специална, пак по повод
някакъв празник. Струваше цели 8 лева, понеже по думите на продавачът на сергията, уж била
като видео филмче! Става дума за играта Airwolf. Обаче както си припомних и сега, тази игра
е на японски език! Това беше често срещано явление, явно китайците копираха и японските игри.
Но това не ни спираше, и все се намираше някой приятел или познат, който да каже как точно
се играе дадено заглавие. То тогава и с английският език беше същото положение, още не бяхме
го учили, и никой не го знаеше, но отново това не ни спираше да разучаваме и играем игрите.

Виждате на снимките освен Airwolf имам и RoboCop и Jurassic Park. Но последните две дискети
не са мои, или по-точно не съм ги купувал аз. Веднъж бях заел 9999 в 1 дискетата ми на един
съсед от другия вход (който с годините се доказа като 100% тотално леке). Та след месеци на
отбягване и увъртане, при всяко мое питане кога ще ми я върне, един ден вместо моята игра, ми
даде тези две дискети. Кой знае тях от къде ги е свил, и какво реално се е случило с моята…

В последващите години конзолата ми се ползваше по-рядко, докато в един момент нещо се беше
стопила. След това по някое време съм я разглобил и евентуално изхвърлил. Останали бяха само
дискетите. Но това е положението, технологията се развиваше, и в началото на века вече имаше
компютърни клубове в които се играеха много по-завладяващи игри. Постепенно започнаха да
се продават и достъпни компютри, и така манията с телевизионните игри отшумя около средата
на първото десетилетие на новия век, или поне в големите градове положението беше такова.

На запад обаче манията по Nintendo никога не е залязвала, и редом със съвременните им игри,
безброй хора играят и стотиците заглавия за Nintendo Entertainment System. Купуват се нови
и стари конзоли, че дори и до ден днешен се пишат нови и нови игри, макар и неофициални.

Аз от години следя няколко канала в YouTube, където ентусиасти по темата дискутират различни
игри, конзоли, аксесоари, споделят истории, митове, легенди и всякакви други любопитни неща.
За мен обаче, до сега и емулаторите бяха задоволителни, пък и като член на PC Master Race
движението, да купувам конзоли не ми се струваше редно. Но може би ако са за ретро игри е ок?

От носталгия ли, от какво ли, реших, че няма да ми навреди да намеря една телевизионна игра
като тези от едно време. Така или иначе си пазя и един телевизор с кинескоп, само и само за
употреба с два от домашните ми компютри. Така преди месец започнах да издирвам една бройка.
Първо пуснах обява в един от форумите за хардуер, с надеждата, че там може да има хора имащи
останали подобни неща. Но както и в предишни случаи, след месец чакане останах разочарован.

Разгледах и обявите в двата най-големи сайта. Там имаше няколко обяви за вехти конзоли като
тези които търсех, но или бяха в лошо състояние с липси и никаква периферия, или много скъпи.
Имаше и над десетина обяви за нови видео конзоли като тези от едно време, които обяви бяха
пуснати от различни профили и различни градове, но все ползващи едни и същи снимки и описания.
Описанията противоречаха на снимките, а самите снимки не бяха реални, а все взети от интернет.
Писах на три различни обяви, с въпрос кое е актуално, снимките или описанието, и ако може да
ми пратят реална снимка. И трите пъти не получих никакъв отговор, макар въпросите ми да бяха
прочетени от търговците. Останах със заключението, че това ще да са най-обикновени мошеници!

Следващата стъпка бе да обиколя пазарите, където едно време се срещаха телевизионните игри.
Първия ден ме валя леден дъжд, втория ден вилнееше снежна виелица, но и в колкото магазина да
питах, и на двата близки пазара я нямаше търсената стока. Дори в големите магазини за играчки
и магазините за общи потреби пълни с китайски стоки нямаше от тези работи. Все пак е очаквано,
нали са минали толкова години от когато бе пикът им. Сега хората си имат компютри, лаптопи,
таблети, телефони. Явно България просто я няма общността от ретро маниаци, както е в чужбина.

Сетих се за място на което бях сигурен, че ще има такава ретро конзола – Стоков Базар Илиянци!
Там не бях стъпвал от над 10 години, но след кратка проверка в интернет, видях, че още го има.

Пътят до там беше 16 спирки с трамвая, но нали хобито си изисква и жертви! Още щом пристигнах,
попитах в първия видян магазин за играчки дали имат такава стока. Продавачката отговори, че
там нямат, но ме упъти до павилионче, където по думите и „ако там нямат, никъде няма да има“.
Така и се оказа. В това магазинче имаше купища различни видове конзоли, както и цяла стена с
рафтове наредени с дискети или касети, от същите онези жълтите, като срещаните едно време.

Обясних на продавачът, че търся конзола копие на Nintendo. Веднага ми беше препоръчан моделът
показан на снимките, както и такъв с формата на първия Sony PlayStation. Имаше дори и Sega
конзоли, но те бяха на двойна цена. Избрах показаната по-горе бройка, имаща дизайн досущ като
Sega Mega Drive 2. Струваше 25 лева, и в комплектът има дискета с няколко игри, за това и там
не си купих допълнителни дискети, пък и нали вкъщи си имах три останали още от едно време.

Самата конзола както виждате копира дизайнът на Sega Mega Drive 2, но е видимо по-малка на
размери. На тегло е по-лека от филия хляб! Това се дължи на технологията NES-on-a-chip, или с
други думи – цялата телевизионна игра се помещава в един единствен микрочип! Точно за това и
цената на тези китайски ментета може да продължава да е толкова ниска дори и до ден днешен.

Кабелите на геймпадовете, светлинният пистолет и захранването са по-къси от това което смятам
за удобно, но и така се играе. Други кусури не намирам, дано в бъдещето не се покажат такива.

Интересен момент е, че на светлинният пистолет пише Lethal Weapon (I’m too old for this shit!),
а на геймпадовете Dendy. Предполагам са били предназначени за руския пазар, където навярно тези
игри още са на мода. Според фабричните стикери на конзолата и геймпадовете, този комплект е
произведен април 2013-та година. Явно по света още има търсене, следователно и производството.

Едва ли липсват и хора които се подлъгват и купуват този тип ментета, поради приликите им с
по-новите и популярни конзоли, но отново с по-ниската цена. Първоначално Famiclone конзолите
са копия на както идва от името им Nintendo Family Computer. Постепенно, с излизането на по-
нови оригинални конзоли, ментетата базирани на NES-on-a-chip технологията копират дизайните
на Nintendo Entertainment System, Super Nintendo Entertainment System, Nintendo 64, Sega Mega
Drive 2, Sega Dreamcast, Sony PlayStation, PlayStation 2, PlayStation 3, Microsoft Xbox, Xbox 360,
Nintendo Wii, и какво ли още не! Виждате има Famiclone вграден в компютърна клавиатура, и дори
модели с формата на на спортен автомобил, герои от игри, покемони, и други случайни дизайни…
Фигура 6: Менте тип клавиатура – също много разпространен вариант. Източник: Интернет.
Фигура 7: Менте Polystation – с дизайн имитиращ Sony PlayStation. Източник: Интернет.
Фигура 8: Менте Funstation 3 – с дизайн имитиращ Sony PlayStation 3. Източник: Интернет.
Фигура 9: Менте с формата на спортен автомобил играчка – от Южна Корея. Източник: Интернет.

Един приятел от кварталът имаше Famiclone като моят, но дълго време се хвалеше, че родителите
му ще му купят Sega. В последствие се оказа, че са му взели Terminator 2 – пак Famiclone, но с
различна черупка. Друг съученик пък доста късно имаше конзола тип клавиатура, като преди това
и той имаше Terminator 2. Чел съм и безброй истории от по-скорошни години, как на много хора,
роднини са им подарявали ментета, купени от съмнителни люде, рекламирали ги като нещо ново и
много изгодно, а реално е технология от преди 35+ години. Това се случвало не тук, а на запад!

Но докато едно време тези конзоли може и да не са били съвсем законни, то днес патентите на
Nintendo уж били изтекли, и всеки можел да произвежда такива конзоли. Все пак имитирането на
дизайните на трети фирми би трябвало да е незаконно, но пак само ако има кой да бди и регулира.

Но не трябва да сме толкова критични, че нали и самите Nintendo са започнали с конзоли копия
на Atari Pong, под формата на първата им конзола Nintendo Color TV Game 6 от 1977-ма година!

Така сега на запад, сред ентусиастите на тема ретро гейминг, са популярни комбинирани конзоли
работещи с по няколко различни вида дискети, от различни марки, и дори от различни поколения!

Последните две години и самите Nintendo решиха да заработят някоя друга жълтица на гърбът на
носталгия, и пуснаха няколко омалени версии на класическите си конзоли Famicom, NES и SNES, с
по 30-тина вградени игри. Напълно очаквано, тези официални ретро конзоли станаха голям хит.

И все пак, освен ако човек има средствата и времето да гони единични дискети и да киха пачки,
най-изгодното решение си остава ползването на емулатор. Като за почитателите на физическите
устройства, тези емулатори не е нужно да са единствено софтуер на нечий компютър, не! От брой
години Raspberry Pi и другите многобройни едноплаткови микрокомпютри са чудесното решение за
изграждане на ретро конзоли, ползващи наличните емулатори и хиляди и хиляди качени в интернет
игри. Разбира се, за който не може да се справи сам с изграждането, онлайн се продават и готови
комплекти, но тогава човек си плаща и за трудът, и логистиката, и всичко останало по веригата.

С Raspberry Pi може да се направи от джобна конзола, през настолна, та дори и пълноразмерен
аркаден кабинет! Един ден като имам средствата и времето, и аз мисля да си построя кабинет!

Та варианти много, от оригинални конзоли и дискети, официални репродукции, през нелицензирани
конзоли и очевидни ментета, та до софтуерни и хардуерни емулатори. За всеки според нуждите му.

Ще се радвам да разкажете и вие какъв допир сте имали с тази материя. Всякакви истории ще са
добре дошли. Пък ако още си пазите конзолите и дискетите, ще си ги разменяме като едно време!

Сега ме извинете, отивам да пуцам патки и да карам танкове, може и няколко кръгчета с болида.

P.S. Май до сега чак толкова дълъг пост не бях писал. За прочелите го имам само адмирации!
Заслужавате по една бира! Пък ако написаното ви харесва, пратете ми и на мен по една бира. :P

Advertisements
 
 

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Скъпи приятели, почитатели на техниката и науката, драги любознателни читатели!

Най-сърдечно ви желая най-приятно и весело прекарване на предстоящите празници!

Нека 2018-та да е най-добрата година, изпълнена само с хубави и приятни моменти!

 

Сметачна Машина / Механичен Калкулатор Predom Mesko 3201

Преди години писах за, и показах пишещата машина на която се научих да пиша по БДС, още преди
да тръгна на училище. От тогава ми бе хрумнала идеята да потърся едно друго механично чудо.
Както виждате от заглавието, става дума за сметачна машина, и по-точно механичен калкулатор.

Различни видове устройства извършващи тази функция съществуват от векове, дори хилядолетия!
В масова употреба персоналните сметачни машини от настолен тип, навлизат с настъпването на
индустриалната революция. До тогава през вековете са съществували различни видове сметачни
устройства, но често като единични бройки, дело на различни математици, инженери и изобретели.

Първият по-популярен модел е аритмометърът на Willgodt Theophil Odhner от края на 19-ти век.
Устройствата от този вид са били доста лесни за употреба, и са се произвеждали цяло столетие!
Фигура 1: Odhner Arithmometer. Източник: Интернет.

През 30-те години на 20-ти век, шведската компания Facit усъвършенства технологията, и пуска
изключително популярна и високо надеждна серия сметачни машини, произвеждани над 40 години.
Фигура 2: Facit C1-13. Източник: Интернет.

Евентуално се появяват и копия на моделите на Facit. В Съветския Съюз, където много популярни
са сметачните машини от Odhner Arithmometer типът (дори кръщават най-масовия модел на един
известен Чекист – „Феликс“), започва производството на моделът Счетмаш ВК-1, копие на Facit.
Фигура 3: Счетмаш ВК-1. Източник: Интернет.

Масово, или поне на запад, настолните и портативните механични сметачни машини биват заменени
от новоизлязлите електронни калкулатори и персонални компютрите през 70-те години на 20-ти век.
Според енциклопедията, в началото на 70-те, в рамките на една нощ, шведската компания Facit
се превръща от успешен производител на механични калкулатори, до фирма без продукт и бизнес.

По същото време в Полша, сдружението Predom Mesko започва производството на сметачни машини,
и по-точно на моделът Predom Mesko 3201. Изглежда едно време този модел е бил доста популярен
и по нашите земи, защото днес излизат много бройки от тази марка в родните сайтове за обяви.

Предполагам или едно време са били по-евтини от електронните калкулатори, или пък електронните
калкулатори са били трудни за намиране, или дори може да са били прекалено сложни за употреба
от някои хора? Така редом с електронните, тук са се срещали и тези механични сметачни машини.

Самата компания Predom Mesko е от Полша, и дори съществува и днес, или поне под някаква форма.
Mesko е фирма водеща началото си през 1924-та година. В периодът между 1974-та/1989-та година,
фирмата е била част от сдружението Predom. Тогава са се произвеждали много различни неща, от
вентилатори и кухненски роботи, до пишещи машини, велосипеди и дори кино прожекционни апарати.
Днес компанията е част от концерн занимаващ се с производството на военна техника и оръжия.

Това което ми се върти в главата сега е, че или полските сметачни машини са били по лиценз на
шведската фирма, или дори поляците са изкупили оборудването и машините за производство от вече
финиширалата шведска компания. Тъй като това става през 70-те, май вярвам повече във второто?

На тази сметачна машина попаднах съвсем случайно, докато търсех едни други калкулатори – тези
от родната марка Елка! В момента набавям материали за поредица посветена точно на тях, и ще
съм ви благодарен, ако и вие читателите ми помогнете с намирането на различните модели Елки!
Не пропускайте да ги видите през януарските дни тук, на страниците на Obsolete Computers!

Избрах най-запазената бройка от тези пуснати по обявите, която се оказа и една от по-евтините.
Машината се намираше в друг град, и трябваше да се прати до тук по куриерска фирма – Еконт.
Като я получих в офисът на куриерите не забелязах, но в последствие като се прибрах, видях, че
от лявата страна на машината, цифровите и регистри са значително наклонени на долната страна!

Самата машина не беше опакована никак добре, просто беше сложена в едно кашонче, без никакви
други опаковъчни материали, които да омекотят пътуването. И като съм виждал как от този офис на
Еконт третират пратките, пък и при положение, че веднъж вече са ми чупили една стара техника…
Пък нямаше и как да сверя по снимки от обявата, заради една мода която никак не одобрявам –
след като продавачите пратят нещо, веднага трият обявата, и човек няма как да свери стоката…

Но както и да е, сметачната машина си работи, и след двучасово почистване вече изглежда почти
като нова, макар да е на между 28 и 43+ години. Все пак ако някога намеря видео или статия в
която се показва как се обслужва машината, или най-добре попадна на човек имащ опит с тези
позабравени изделия – ще се опитам да възвърна механичният калкулатор в най-пълният му блясък!

Как точно се смята на този тип механични калкулатори, и какъв е методът им на работа, може да
видите в двата видео клипа в края на постът. Авторът им е ерудиран човек, с хоби и интереси
точно като нещата които разглеждаме в този блог. Обезателно вижте и другите му видео клипове!

За колекция от такива устройства просто нямам бюджетът. И за пишещи машини ми се иска да имам
поне няколко различни, но съм доволен и на тази която имам. Обаче за поне бройка от различните
видове сметачни устройства се надявам да се намерят финанси. Преди години вече намерих и писах
за логаритмичните сметачни линии, но има и други типове аналогови сметачни устройства които ще
се радвам да открия. За това ще ви помоля да прегледате линковете в края на този пост, и ако
някога попаднете на нещо от споменатите там устройства – пишете ми или пратете линк! Благодаря.

Връзки:

https://www.youtube.com/watch?v=cRGu1OBFPrc
https://www.youtube.com/watch?v=5utHg7tG10c

https://en.wikipedia.org/wiki/Mechanical_calculator
https://en.wikipedia.org/wiki/Odhner_Arithmometer
https://en.wikipedia.org/wiki/Adding_machine
https://en.wikipedia.org/wiki/Arithmometer
https://en.wikipedia.org/wiki/Comptometer
https://en.wikipedia.org/wiki/Slide_rule
https://en.wikipedia.org/wiki/Addiator
https://en.wikipedia.org/wiki/Curta

 
 

renegade1990’s PC №5

Първия ми компютър бе в ежедневна употреба две и половина години, преди да остарее морално,
отвъд тогавашните ми нужди и изисквания. Вторият не успя да доживее дори една година, поради
глупостта на тогавашния ми интернет доставчик – навили LAN кабелът около гръмоотводът, вместо
да го монтират за фасадата на блокът. След това стигнах до третата ми поредна машина, която
добута до четири години, но с много мъки, и две-три паузи от по месец, в които трябваше да
сменям проклетите дънни платки, три от същият модел. Краят и бе като и третото дъно замина.
Четвъртата система изкара завидните пет години, и дори на тази възраст все още задоволяваше
нуждите ми, и единствената причиня поради която я продадох бе, че оставаше месец до изтичане
на гаранциите на компонентите и, а както си знам късметът цял живот, в моментът когато това
се случеше, с абсолютна сигурност, нещо, или всичко щеше да даде фира, и ми коства прескъпо!

Така март месец тази година се оказах без модерен настолен компютър, но това не ме плашеше.
За основна машина няколко месеца използвах лаптопът ми – бюджетен модел от 2009-та година,
който все още се справяше почти добре със задачи като офис работа, интернет, филми и музика.

Плановете ми за петата машина бяха препънати на два пъти. Първо се оказа, че производителят
на процесори от които смятах да купувам, реши да не пуска цялата си гама процесори от новото
поколение заедно, а да пуска различните класове на през няколко месеца, и APU-тата които ме
вълнуваха, се оказаха забавени с цяла година! Вариантът тогава бе пак да купя машина с CPU и
GPU, вместо с APU, но това вече щеше да ми струва много повече от предвиденото и заделеното.
Втората пречка бе това, че ремонтът на жилището, който ме гложди вече трета година, а както
се очертава ще има да го дъвча и четвърта, пак се оказа по-скъп от предвиденото, което намали
бюджетът за новата машина почти на половината. Така сега за машина базирана на AMD Ryzen 7
процесор средства нямаше, но пък дори и да имаше, аз нямам нуждата от толкова силен компютър.
AMD Ryzen 5 от друга страна щеше да е стабилна покупка, готова да изкара поне 5 години, но и
това бе непосилно, поради малоумно високата и напълно неоправдана цена на DDR4 паметите…
AMD Ryzen 3 не дочаках, но и да бях дочакал, положението с цената на паметта е същото и там.

Най-важното нещо в една машина, поне за мен, е дънната платка, видео картата, захранването и
твърдите дискове да имат гаранция! Това са компонентите най-податливи на спонтанни дефекти,
и ако човек няма гаранция, трябва да е на ясно как всеки момент може да се прости с някой от
тези компоненти, или дори с цялата си система! За съжаление това съм го изпитал доста пъти.
Пък ако човек е клокър (какъвто аз не съм), ще си трябва гаранция и за процесорът и паметите.

С оглед на горното, сега оптималният за мен вариант бе да си събера машина с процесор и памет
втора ръка, а останалите изброени компоненти да закупя нови. Добри модели стари процесори има
не малко и от двата производителя в бранша, и AMD и Intel. От Intel обаче имат една гнусна
практика – всяка година да изкарват по няколко нови сокета и чипсети, дори и като процесорите
за тях не са нова архитектура, а само с някое дребно подобрение на предишната. По този начин
потребителите силно се ограничават в това какво ново и старо могат да ползват, планираното
морално остаряване върви по график, икономиката се стимулира, другарят Маркс се върти все по
и по-бързо в гробът си… С две думи – няма нови дънни платки за старите поколения процесори.

AMD FX архитектурата, макар и навлизаща в шестата си година, все още е задоволително решение
за хората със скромен бюджет, но с желание за по-способна машина. А има и нови дънни платки.
Излязоха дори модели с най-новите стандарти, като USB 3.1 Gen 2 и M.2 PCI Express слотове.

За късмет, намерих обява в която се продаваше AMD FX-8320 на добра цена, и дори го спазарих
на още по-ниска. Памет също намерих от подобна обява, тя беше малко по-скъпа от процесорът.

Дъно, охлаждане, видео карта, SSD, оптично устройство и захранване купих нови, от общо пет
различни магазина, в които конкретните модели бяха или най-евтини, или с безплатна доставка.

Единствената цака е да се гледа магазините да са доказани, а не случайни места които днес ги
има, а утре ги няма, защото при такива места гаранцията все едно е само за украса, и ако има
нужда от гаранционно обслужване, а магазинът вече го няма, човек остава в неприятна ситуация.

Кутия в която да построя новата машина си имах, за нея писах статия в началото на годината.

За нов твърд диск не останаха средства, но за щастие имах останал един античен SATA диск
от вече далечната 2006-та година, който през годините е бил във всичките ми основни машини.

И така в първите дни на месец юни 2017-та година, новата ми пета подред машина бе завършена!

Параметри:

Motherboard – ASRock 970A-G/3.1
Central Processing Unit – AMD FX-8320 X8 Black Edition 3500MHz
Central Processing Unit Cooler – Cooler Master Hyper 212X
Random Access Memory 1 – Kingston HyperX FURY 8GB 1866MHz
Random Access Memory 2 – Kingston HyperX FURY 8GB 1866MHz
Video Card – Sapphire AMD Radeon RX 560 4GB GDDR5
Solid State Drive – Samsung PM961 128GB M.2
Hard Disk Drive – Maxtor 250GB SATA2 7200RPM 16MB
Optical Disk Drive (DVD-RW) – LG GH24NSD1
Power Supply Unit – Corsair VS450 450W
Case – Chieftec BA-01B-B-B-OP
Keyboard – IBM Model M
Mouse – A4Tech X7 F5 V-Track
Mouse Pad – A4Tech X7-300MP
Speakers (Headphones Amplifier) – Genius SP-S110
Headphones – AKG K77 Perception
Monitor – LG IPS235V-BN IPS LED 23″

На хартия петата ми машина е почни идентична с четвъртата. Твърдият диск е много по-малък, и
захранването не е от калибърът на предишното. Видео картата едновременно е хем по-добра от
предишната, хем по-слаба. Това е така, понеже след като оригиналната ми AMD Radeon HD 7850
ненадейно изгърмя (няколко месеца след като и изтече гаранцията), си купих карта втора ръка
AMD Radeon R9 280X, но с година и половина остатъчна гаранция. Като от гаранцията и оставаше
само един месец, продадох картата, иначе сигурно пак щях да остана с голяма дупка в джобът…
След това не намерих изгодна карта с остатъчна гаранция, и около година си ползвах една от
двете ATI Radeon HD 3870, които ми бяха останали от третата машина, вече бая антични карти.

Единствените ми забележки от новата конфигурация са в периферията и – колонките, които са
най-евтиния и най-нискокачествен модел със собствено захранване, които взех единствено за да
ги ползвам като усилвател за слушалките ми. Също така и мониторът, който макар и добър по
параметри модел, е вече над 5 години (беше с 3 години гаранция), и както вече знаете, това
означава, че нещо вече не е наред. Когато на фон са определени цветове, в дясната му страна,
на екранът се наблюдава screen burn ефектът, тоест случайни потъмнели петна и форми. Но нали
на теория още си работи, нямам предпоставката да продам бъбрек за да си купя нов монитор.

Ако някога се опарича, точно тези неща ще бъдат заменени – твърд диск, колонки и монитор.
Всичко останало е точно това което ми трябва, и замяната на каквито и да е други компоненти
за по-добри, ще е неоправдана. От години нито играя нови игри, нито съм тръгнал да меря…

Така сега се надявам новата ми пета машина, макар и не с изцяло нови части, да добута поне
до края на 2020-та година, пък дали аз ще докретам до тогава, но това е по-маловажен въпрос.

P.S. Снимките са от преди шест месеца. Единствената разлика сега е малко натрупала се прах.

 

Подложки / Поставки / Крачета

Още докато ремонтирах стаята и всичко беше на вили и могили, се сетих, че две от
радикалните ми компютърни кутии се нуждаят от колелца, каквито оригинално са имали,
но явно са били загубени от предишните им собственици. Става дума за Codegen 9011
кутиите, от които имам две бройки, и бих взел още, ако пак намеря на разумни цени.

До сега колелца не успях да набавя, но по магазините не съм имал време да обикалям,
а онлайн за неизвестно време няма да мога да пазарувам. Но дори и да можех, като на
8 от най-евтините колелца им се добави доставката, цената минава тази на цяла кутия.

Този комплект крачета за мебели и подобни изделия намерих в Lidl за 2.50 лева.
Имаше няколко различни цвята и вида, като тези които виждате ми се сториха подходящи.
Осемте големи кръгли подложки са чудесни крачета, благодарение на които кутиите
няма да нараняват новите ми бюра, и няма да се хлъзгат или вибрират при ползване.

По-малките подложки ще влязат в употреба при по-малки кутии, колонки, клавиатури,
и други подобни изделия, които базово си нямат, или са загубили оригиналните си.

Който има нужда от подобни неща, но не може да се добере до точно този комплект, може
да си направи собственоръчно такива подложки от двойнозалепваща лента и тънка гума
или тънък слой корк. Аз преди години си бях измайсторил подложки точно по този начин.

 

Инструменти

Дори и в едно домакинство да няма мъж, то във всеки дом трябва да има поне най-базов
набор от инструменти, с които да може да се отстранят внезапно възникнали проблеми от
дребно естество, като например разхлабена ръкохватка на чешма или скърцаща панта на
врата, и други подобни досадни работи. Такива проблеми често са твърде незначителни
за намесата на майстор, но с течение на времето могат да вземат здравето на човек!

А когато човек се занимана с техника, дори да е само на ниво хоби, освен базовите неща
като отверки и клещи, често за ремонтът, за диагностиката, или дори само да се отвори
даден уред с учебна цел, са необходими по-специфични и деликатни инструменти, които в
епохата в която живеем вече нито са значително скъпи, нито пък са трудни за намиране.

Докато за ремонт на автомобили са нужни здрави инструменти, а не долнопробни китайски,
които ще се разпаднат при първото ползване, то при компютрите и фината техника не е
необходимо оборудване направено от адамантиева сплав. За тук и евтиното върши работа.
Разгледайте техническите форуми, там често се дискутират изгодни марки инструменти.

Аз дълги години разчитах на оскъден набор от инструменти, които или бях купувал един
по един, че даже повечето бях наследил от миналите преди мен поколения на семейството.
Това лято попаднах на два супер евтини, но супер подробни комплекти тресочки с битове.
Надявам се вече няма да ми се налага всеки път като ми трябва специфичен тип отверка,
да обикалям целия град докато намеря, ако намеря. Това е ставало поне три пъти до сега!

Освен, че бяха малко, принадлежностите ми бяха разпилени из всички краища на жилището.
Една отверка в един шкаф, втора във втори, разположен на другия край на апартаментът.
Бормашината (Сделана в СССР през 70-те) омотана в пликове, се местеше от шкаф на шкаф,
дълго време стоя и под маси, легла и къде ли още не. Китайският ми поялник пък още от
миналия век стоеше в шкафът за обувки! Явно едно време съм сметнал, че му подхожда…

Така до преди години, когато подредих по-дребните работи в едно кашонче, а по-едрите
наместих в един шкаф. Това лято покрай ремонтът на жилището, пак всичките неща се бяха
разпилели из стаите, което пак ме подразни, но и накара да измисля правилното решение!

За да елиминирам нуждана от повечето кашони, още пролетта бях купил няколко шкафа, в
които да подредя колкото мога компоненти и по-малките инструменти. За бормашината пък
се сетих, че мога да купя голяма кутия за инструменти, и в близкия магазин за домашни
потреби се намери достатъчно обемна кутия на добра цена. Така сега държа бормашината,
поялникът и прилежащите им работи, заедно с по-обемните си инструменти на едно място.

За най-фините детайли като болтчета за компютърни кутии, джъмпери, преходници и др,
преди няколко месеца по случайност, в един супермаркет попаднах на класьор с малки
чекмеджета, който беше на цена в пъти по-ниска от аналозите му в онлайн магазините.

А както може да видите на първата колона снимки, за някои неща ползвам и кутии от
сладолед, с или без капаците им. От тези съдове имам останали цяла камара, и няма лошо
някои да се ползват за нуждите на хобито ми, вместо да си стоят или бъдат изхвърлени.

Разбира се има още много видове инструменти които са полезни в начинанията ми, но по
редица причини още не съм взел, и все пак се надявам да набавя един ден. Дребни неща
като няколко вида прецизни клещи ще си купя още като събера някой лев. За други малки
уреди като PSU и LAN тестери, за да са изгодни ще трябва да се поръчат от чужбина.
Но както аз не мога да пазарувам от вън, ще трябва да намеря някой познат който може.
А за по-големи неща като например един надежден осцилоскоп, първо ще трябва да спестя
няколко години, но нали това е просто хоби, а не работа, та няма за къде да се бърза!

Моля разкажете и вие за вашия опит и съвети при изборът и набавянето на инструменти.

 
 

Obsolete Battle Stations

Здравейте.

Преди две години и половина писах как си купих няколко големи бюра за хоби стаята, върху които
наредих най-ярките екземпляри от колекцията ми ретро машини – 7 модела от родната марка Правец.

Тези бюра се оказаха страхотна покупка, и не само върху тях, но подредени и под тях, намериха
подслон безброй стари компютри и кутии с компоненти. Така стаята се превърна от хаотичен склад
за вехтории, до комбинация от скромна хоби работилница и един истински уютен тематичен музей!

Днес се радвам да ви покажа обновената съкровищница, в която вече се помещават още нови (поне
за мен) бюра и шкафове, върху, под, и в които, за идните години, десетилетия, векове (а дано,
ама надали) ще се съхранява колекцията ми и съпътстващите я части, инструменти и материали.

Тази година, след като почаках времето да се затопли, реших, че най-сетне трябва да приключа с
ремонтът на жилището ми, който започна наложително преди две години. Отново хванах поредният
майстор, стиснахме ръце и зачаках уговорената датата да дойде. Няколко пъти човекът отлага с по
седмица по различни причини, но в крайна сметка и този елемент изобщо не благоволи да се появи.

Та вместо да чакам неволята, пак се заех лично да оправям нещата, или поне до колкото мога сам.
Уж времето се беше оправило, пък на няколко пъти пада сняг, после с месеци все валяха дъждове.
Пък като дойдоха жегите имаше периоди в които човек не можеше да диша, камо ли пък да работи…

Половин година апартаментът беше на вили и могили, но най-сетне поне хоби стаята е вече готова,
а надявам се скоро и в останалите помещения работата ще приключи (ако има условията и бюджета).

Също успях да разкарам всички останали стари мебели, които от години се разпадаха, и всичките
бяха правени преди да се родя. За спалнята си купих ново легло и гардероб, и преместих две от
бюрата от хоби стаята. За хоби стаята, тъй като отново имаше нужда от маси, пак успях да купя
евтини бюра от офис който се местеше, или пък май беше закрит, така и не запомних какво беше…
Освен три бюра, си взех и три малки шкафчета на колелца, както и един по-голям шкаф с рафтове.
Така вече няма да ми се налага да съхранявам всичките дреболии в кашони, а само половината.

Като завърша и останалите помещения, вече ще мога да фокусирам вниманието си към любимото хоби.
Макар, че вече пак дойде студът, който предишните години не ми позволяваше дори и да си покажа
носът в стаята, но сега съм се запасил с вентилаторна печка, та не трябва да е голям проблем.

Планувал съм направата на много нови статии и снимки относно вече започнатите проекти, както и
за безброй неща които не съм показвал до сега, много от които нови придобивки. Така, че мятайте
по едно око от време на време. До тогава ви оставям да разгледате добре този виртуален музей.
Не забравяйте да прегледате и над 200-та поста и над 1000-на снимки на страниците на този блог!