RSS

Monthly Archives: април 2011

Seagate ST-238R

Котва ли е това нещо?
До морето ли се стига чрез него?
Каквото и да е си заслужава да се разгледа.

Всъщност това е 5.25 инчов твърд диск Seagate ST-238R, с обем от 32.7MB и скорост на въртене 3600 оборота в минута.
Произведен е през 1989-та година, а това до него е необходимият за подкарването на флопи и самият диск контролер.
Той пък е произведен от Western Digital, и на някои от чиповете му се виждат годините 1985, 1986 и 1987.

Тези две антики заедно с едно 5.25 инчово флопи ще играят голяма роля в изграждането на автентичната DOS машина.
Надявам се да са в изправно състояние понеже едва ли ще им се намери заместител.
Всъщност контролер може и да се намери, но няма да е същия.
Този е доста внушителен като размери и дори си има всички копчета за настройка на големината на дискетите.
За твърдият диск пък може да се каже, че е една от първите котви, така де системи за складиране на информация достъпни за не промишлено ползване за времето си.
Захранва се чрез стандартен молекс, към контролерът се свързва чрез MFM кабел като този за флопитата.
Съвместим е както с IBM PC така и с българският му събрат Правец 16.
Дори към моделът се е предлагало и подходящо черно пластмасово панелче за 5.25 инчовият рак на кутията, но с оригинално такова аз не разполагам.
Днес когато в един достъпен за масите 3.5 инчов твърд диск могат да се поберат до 4 плочи с обем от 1 терабайт, този стар 32.7 мегабайтов диск с две плочи с капацитет малко над 16 мегабайта изглежда като нещо незначимо въпреки размерите си.
Но в миналото на него е можело да се побере значително количество информация, дори повече от предхождащите го 8 инчови твърди дискове, които обаче не са се радвали на масова употреба в персоналните компютри.

Дали ще заработят отново и върнат миналата си слава само времето ще покаже.
При всички положения обаче ще се запазят и съхранят подобаващо.

Advertisements
 

AT Кутия & 5.25 Инчово Флопи

Както бях обещал в първите постове на блогът показвам AT кутията и 5.25 инчовото флопи които ще се използват в оригиналния DOS проект.

Първо няколко думи за кутията.
За времето си е била една стандартна кутия, дори от по-луксозните поради наличието на дисплей с индикатор за честотата на процесорът.
Екранът е по VFD технология ако не се лъжа, скрит хитро под тъмната пластмаса на предния панел, светещ с червени цифри.
Чрез множество джъмпери този екран се настройва, за да в реално време покаже промяната на честотата при натискането на турбо копчето.
Турбо копчето е срещан и сега маркетингов трик, концепт зародил се в миналото с цел да предложи на клиентите повече мощ точно когато им трябва, иначе пестяща енергия в останалото време чрез използване на по-нисък ресурс.
Сега има редица функции на биосът и множество програми служещи за това, и компонентите имащи турбо бутон обикновено го ползват за изваждане на предварително зададеният овърклок потенциал на машината.
Но до тук с тази така интересна ретро екстра, да се върнем на кутията.
Както виждате от приложените снимки макар и ниска кутията е доста дълга.
AT дъната са имали обратна пропорция спрямо днешните ATX платки, и ако новите са високи и тесни, то старите са ниски и дълги.
Дори едно време е имало по над 30 сантиметрови графични карти, и не е чудо, че тази кутия има 8 разширителни слота и капацитетът да побере дори HD6990 в себе си.
Точно контролерът за твърдият диск и флопито който имам е с подобна дължина, ако не и повече, и без проблем се побира в кутията.
С малко преправяне би се побрала една микро ATX дънна платка, и в комбинация с дизайнът на кутията би пратила всяка съвременна HTPC система в царевичакът.
Но да не забравяме, че тук кутията ще се ползва за DOS машина, и ще седи кротко на мястото което и се полага, без да надскача епохата си.
Самата кутия има по два 5.25 и 3.5 инчови рака, напълно достатъчни за подобна система, дори предостатъчни поради често ненужните две флопи дискови устройства или в днешно време отделно записващо устройство и второ четящо.
Тук освен по едно 5.25 и 3.5 инчови флопита може някога да добавя и CD ROM.

Самото 5.25 инчовото флопи за което споменах вече, че си има отделен контролер е всъщност второто такова устройство което ми се намира.
Дълго време търсих такова устройство и добре, че се намери човек човек който сподели едно доста модерно и тънко, че и запазено от времето.
След това като купувах едни SD и EDO памети се намери това от снимките.
Първоначално беше доста мръсно и заяждащо, но с доста труд и детайлно почистване мисля вече може да се ползва.
За този стандарт разполагам с около двадесет дискети, някои от които и български с марка ИЗОТ.
Вероятно информацията на тях се е разпаднала преди много години, но ако се форматират може и да са отново използваеми.
Като има готова машина ще видя с какъв капацитет са и ще ги номерирам.
Отделно нещо е, че гледах клипове на които няколко човека си ползваха 5.25 инчови флопита под Windows 7.
А най-интересното е, че официално в Windows 7 си я има вградена дори иконата на 5.25 инчовото флопи дисково устройство.

Като сме още на тема дискети, открих една голяма онлайн колекция от системни дискети за различни системи още от PC-DOS през MS-DOS 6.22 до различните операционни системи от гамата Windows.
Така се надявам да мога да използвам ноутбукът докато му намеря твърд диск, и да инсталирам операционна система на базираната на Pentium марковата машина от първите постове.

И с тези компоненти ще има поле за опити, надявам се за напред да са все успешни и задоволителни.
Ще се радвам на всякакви предложения, съвети, препоръки, въпроси и други синоними на тези думи.

 

Toshiba Satellite 100CS: Част 3

Получих още един цял ноутбук от същия модел за части, и работата продължи.
Първо реших да тествам втората машина, но се оказа че повечето и лентови кабели са разкачени.
Установих и липса на болтчета за затваряне на кутията, но намерих подходящи които вече са поставени.
За закачането на кабелите беше нужно само да се демонтира клавиатурата.
Това става чрез избутването на една пластмасова лайсна и повдигането и.
Под нея са конекторите за екранът, за самата клавиатурата, работните индикатори и гнездата на системните батерии.
Преди да закача всичко по местата си снимах системните батерии заедно с основната.
Както се вижда са от специфичен тип, но все пак рециклирането им ще е възможно.
При пускането на ноутбукът се чува завъртането на твърдият диск, екранът се осветява но не се появяват надписи.
Явно има повече проблеми от предишният, или все още нещо не е свързано до край.
Иначе и той също е ъпгрейднат с максималния обем оперативна памет, и разполага с максимумът от 40 мегабайта.
След това размених твърдите дискове на двете машини.
Сега първата при стартиране завърта четири пъти твърдият диск, като при всяко завъртане се чуват по четири потраквания.
Дали и този твърд диск не е сред живите още не е известно.
Но както се вижда от втората снимка и той не се разпознава от системата, макар и индикаторът да свети.
Ще трябва да намеря място където да ги тествам, понеже преходник за да ги тествам лично струва десетина лева, а за едното ползване е прекален разход.
За това ще изчакам и със закупуването на друг 2.5 инчов диск преди да тествам другите, защото ако се окажат работещи, то проблемът ще да е в самия ноутбук.
Преди намирането на място за тест и стари компоненти стои тестването под DOS.
В най-близко време ще подготвя дискета с подходяща версия и ще буутна от нея, после ще си покаже за какво може да се ползва.
Дори и при това положение ако работи стабилно под DOS ще може да се ползва за терминал за вкарване на информация.
Всякакви съвети и идеи са добре дошли, чувствайте се свободни да коментирате това което ви хареса и направи впечатление.

 

Toshiba Satellite 100CS: Част 2

Захранващият кабел беше открит да се скатава в една кутия.
Пасна си точно, и машината зареди началният екран.
Първоначално излезе само един ред с името на производителя и годината, и втори ред на който се тестваше паметта.
Проверката отчете 40 мегабайта, точно толкова колкото трябва да са.
До буутване обаче не се стигна.
След проверка на клавишната комбинация за влизане в BIOS, се озовах на въпросната страница за настройка, която може да видите на дадените снимки.
Проблемът е ясен, системата не намира твърдият диск.
При самото стартиране се чува за кратко завъртането му и за момент светна индикаторът му, но до там.
Самият твърд диск се намира под батерията в специална плъзгаща се метална шейна.
В интернет информацията за твръдият диск показа, че ефективният му размер е 504 мегабайта, физически 2.5 инчов на ATA конектор.
За съжаление нямам втори такъв твърд диск, но май ще скоро се намери.
Дано се окаже разместен или дори и повреден да е диск, а не изгорял контролер, понеже тогава машината ще е лимитирана само до работа под DOS.
На това положение може се тества с дискета с DOS, но първо трябва да запиша една.
Друго което е, че при свързване с електрическата мрежа свети индикаторът за зареждане на батерията.
За краткото време през което беше включен не вярвам да се е заредила и грам, ако изобщо все още има тези свойства.
Ще намеря време да го оставя включен за повече часове, за да се види дали може да се изкопчи някоя минута автономна работа.
Въпреки, че на този етап и една минута автономна работа да има, все още батерията няма да е от значителна полза.
Интересен факт е, че самата батерия тежи 700 грама. А цялата машина 3200 грама.
В самите настройки опциите за енергоспестяване са доста подробни.
Може да се настоят контрастът, честотата на процесорът, след колко минути в покой дадените компоненти да се самоизключват и прочие.
Сега остава да се преборя с твърдият диск, и надявам се след това ще имаме успех.

 

Toshiba Satellite 100CS: Част 1

Вчера получих един много интересен стар ноутбук произведен от пионерите в бранша Toshiba.
Машината е от ерата на Windows 95, но с възможности да подкара и Windows 98 благодарени е на извършен по някое време ъпгрейд на паметта.
На пръв поглед това е един стабилен за времето си мобилен компютър, притежаващ най-необходимите функции.

Параметрите му са както следва:

Model – Toshiba Satellite 100CS/528 PA1217E YV
Central Processing Unit – Intel Pentium Mobile 75MHz
Random Access Memory 1 – Toshiba 8MB EDO RAM
Random Access Memory 2 – Kingston 32MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Toshiba 543MB ATA 4200RPM 128KB
Floppy Disk Drive – Toshiba
Battery – 6 Cell 2600mAh
Matrix – Toshiba LCD 10.4″

Базово моделът разполага с 8 мегабайта вградена памет.
Чрез разширителен слот може да се добави още един модул с максимален обем 32 мегабайта, за да се достигне максимум от 40 мегабайта.
Тази машина на някакъв етап във времето е била ъпгрейдната с точно такъв модул, и сега разполага с максимумът памет.

Ноутбукът има два слота за PCMCIA карти.
Това е добре, тъй като машината няма вградени звукова и мрежова карти, и през този порт може да бъдат добавени такива.
Нови няма да купувам, при цени около двадесетина лева за нови, то стари може да се намерят и за под пет.
За сега ще почакам да видя дали ще тръгне под операционна система преди да търся аксесоари.

Разполага още с COM порт, PS/2 порт, сериен и видео конектори, както скрит под две плъзгащи се вратички порт за докинг станция.
Клавиатурата е пълноценна, удобна и изглежда доста запазена.
Корпусът се нужда е от почистване но иначе изглежда здрав.

Друго забелязващо се нещо е липсата на оптично устройство.
Редица инсталации ще са възпрепятствани от тази липса, а и при положение, че нямам външно оптично устройство човек ще се придържа към дискетите.
Вграденото тънко флопи е достатъчно за задоволяване нуждите на работа под актуалните за времето на производство операционни системи.

Важна част в този мобилен компютър е батерията.
Тя е нещото което му дава свобода, но за петнадесет годишна техника е нормално вече да не може да разчитаме на нея.
Освен основната батерия има и две отделни системни зареждащи се батерии пазещи настройките, за тях също може да се предположи, че са разредени безвъзвратно.
Замяната на тези елементи с оригинални или дори рециклирани ще е доста скъпа, и ще е свързана с поръчки извън страната.
За това ако машината се окаже в прилично работещо състояние ще се мисли или за домашно рециклиране на батерията, или за намиране на приложение неизискващо мобилност.

Такава машина с една мрежова карта и стабилна батерия би била чудесна тестова станция за мрежови решения и инфраструктури.
Малцина хора биха взели основните си лаптопи на покривът на някой блок или дори под земята за да тестват дадена мрежа.
Там където джобните лан тестери не вършат работа такава машина ще е достатъчна за успешна работа в дадената ситуация.

Захранването е вградено за по-голямо удобство, и за свързване към мрежата е необходим само един кабел.
Точно такъв кабел ползва скенерът ми, след като го намеря ще пусна машината и ще споделя последвалите ми впечатления.