RSS

Monthly Archives: юни 2011

Процесори: Част 2

Процесорите за Slot 1 са едни от най-големите по размери.
По-големи от Itanium и Itanium 2, но по-малки от Pentium II Xeon и Pentium III Xeon.
За разлика от споменатите сървърни процесори, тук ще разгледаме десктоп процесори.
Intel Celeron, Pentium II и Pentium III са процесорите за Slot 1.
Чрез преходник какъвто ще разгледаме, Slot 1 дъната се ъпгрейдват до Socket 370.

Celeron гамата процесори както винаги е бюджетната опция за хората на които Pentium им се вижда твърде скъп.
За домашна употреба Celeron е бил предпочитан избор заради вече споменатата в пъти по-ниска цена и опция за доволен овърклок.
Тези процесори са носели страшно много на клок, издържали са на високи волтажи без нуждата от различно от базовото охлаждане.
Моделите с ядро Covington са два, 266 и 300 мегахерцови, като и двата нямат L2 кеш.
Следващото ядро е наречено Mendocino, и при него моделите вече имат по 128 килобайта вградена в ядрото L2 кеш памет.
Заедно със Socket 370 процесорите от гамата клокът им бива 300, 333, 366, 400, 433, 466, 500 и 533 мегахерца.
Чрез разширителната платка е възможно да се монтират и процесори с ядро Coppermine и Tualatin, които са за Socket 370.
Двата процесора показани на първата снимка са 266 и 333 мегахерцови, 266 сниман от лицевата страна и 333 в гръб.
А на седмата снимка може да видите оригинално боксово охлаждане за Intel Slot 1 Celeron процесори.

Pentium II гамата с високата си цена е била насочена към бизнес класът, и е най-ползвана в офис машините.
Скоростта и е съответно 233, 266, 300, 333, 350, 400 и 450 мегахерца.
Само първите 233 мегахерцови процесори са с по 256 килобайта L2 кеш, последвалите модели от 233 до 450 са с по 512 килобайта.
Ядрата са с имена съответно Klamath за първите модели от 233, 266 и 300 мегахерца, и Deschutes от 266 до 450 мегахерцовите модели.
За разлика от Celeron, тук процесорите са затворени в кутия с метална пластина от страната на ядрото и пластмаса на гърба.
Така затворените процесори ползват различни от тези за Celeron охлаждания, често дори и само с пасивни радиатори.
Това заключение правя след като съм видял доста десктоп офис машини от различни марки с хоризонтално разположени процесори.
И докато при тях имаше само радиатори, при тауър кутиите по-често имаше и вентилатори.
За първите модели съм срещал и пластмасови радиатори, но с подобаващо големи размери, заемащи доста пространство.
Вече при 400 вегахерцовият марк се появяват освен стандартните и Pentium II процесори с открито ядро.
Пластмаса има само от едната страна, а ядрото е открито за директен контакт с охлаждането.
На втората, петата и шестата снимки може да видите сравнение на двата вида Pentium II процесори.
Същата обвивка е ползвана и при Pentium III моделите за Slot 1.
Тук охлажданията отново са различни, със сходен начин на закрепване към процесорът като при Celeron.
На осмата снимка виждате Pentium II от моделът с открито ядро с монтирано охлаждане.

Pentium III процесорите за Slot 1 донасят нова по-висока шина.
Познатата 66 и 100 мегахерцовата шина от Pentium II, тук вече е заменена с 100 или 133 за Pentium III моделите.
Процесорите с ядро Katmai са отново с 512 килобайта L2 кеш, и клок от 450, 500, 533, 550 и 600 мегахерца.
Пре следващото ядро с име Coppermine работният процес се намалява още веднъж, но с него и обемът на L2 кешът.
Въпреки, че вече е само 256 килобайта, сега кешът е с пълната скорост на процесорът, за разлика от половината при предишните.
Моделите са с клок съответно 500, 533, 550, 600, 650, 667, 700, 733, 750, 800, 850, 866, 900, 933, 1000, 1100 и 1133 мегахерца.
Процесорите са за Slot 1 така и за Socket 370, като чрез разширителната платка е възможно всички да се ползват на Slot 1 дъна.
Пак с въпросният преходник може да се ползват и Coppermine T и Tualatin процесорите, модели изцяло за Socket 370.
Естествено чипсетът е играл голяма роля в тази съвместимост, и вече споменатия Intel 440BX си заслужава овациите.
На третата, петата и шестата снимки може да видите сравнение на процесорите.
Вижда се, че разлика от втората версия на Pentium II няма, освен промененото име.

На последната снимка е въпросният преходник за ъпгрейд на Slot 1 дъна до Socket 370.
Този модел е автоматичен, и процесорите монтирани на него се разпознават от биосът на дъното.
За жалост няма такъв с джъмпери за ръчна настройка, за да мога да пусна по-специфични модели процесори или да направя овърклок.
Въпреки, че това може да се постигне с бакпин модване, познато и при по-модерните дъна и процесори.
С такава платка която има настройки за множител, шина и волтаж се постигат чудеса, спестявали до петстотин долара на времето.

Надявам се да изникне от някъде една такава платка с джъмпери, за да мога да покажа и нативни за Socket 370 Pentium III процесори.
Всъщност и така ще мога да покажа въпросните процесори на оригинално Socket 370 дъно, но след време.
Очаквайте скоро още ревюта и истории на морално остарели компоненти и системи.
Аз ще продължа работата по започнатите проекти и подготовката на бъдещите.
При всякакви идеи ползвайте опцията за коментари, не изисква никаква регистрация, а ще съм ви много благодарен.

 

Slot 1

Дойде ред да разгледаме Slot 1.
Дъното на което съм се спрял е ZIDA TomatoBoard BXi98-ATX.
Получих го в началото на годината от друг хардуерен ентусиаст.
Доброто при дъното е, че е с Intel 440BX чипсет, а това позволява много.
Могат да се монтират процесори чак до PIII гамата, с висока шина и клок.
В постът след този ще покажа някои от процесорите които ще се тестват.

За Slot 1 може да кажем, че е една иновативна идея осъществена от Intel през 1997-ма година.
След Pentium Pro, който включва на чипът си и кеш паметта, която до преди се помещаваше на отделна платка, идва нуждата от нов по-добър сокет.
Така се появява и Slot 1, притежаващ 242 контакта наредени под познатата ни от AGP формула.
При Slot 1 вече кеш паметта е на самата платка на процесорът, било то на отделни чипове като при PII или в кристалът като при някои модели Celeron.
Волтажът на процесорите бива от 1.3 до 3.5 волта, и това е нещото което ги разграничава от Slot A на AMD.
Двата сокета са физически еднакви, но Slot A е завъртян на обратната посока, и с различна електрическа конфигурация.
Така връзката между AMD и Intel съвместимите дъна е прекъсната.
При следващият сокет на Intel обаче съвместимостта с процесори на други производители се връща за момент.
Това става с последния Cyrix за Socket 370, но и това не трае дълго.
Друга възможност за ъпгрейд е Slot 1 до Socket 370 конверторите.
Това са платки с размерите да кажем на Celeron за Slot 1, но вместо чип на тях има Socket 370 и нужните джъмпери.
И тук идва ролята на 440BX чипсетът, при който ползването на такива платки е възможно.
Заедно с процесорите ще покажа такава платка преходник, а след време и процесори за нея.
Единствено нямам преходник до Socket 8, но пък няма и процесор за такъв сокет.
Също и няма да можем да разгледаме Slot 2, който е сървърният вариант предназначен за Xeon гамата процесори.

За самото дъно също има доста да се каже.
Както вече споменахме чипсетът му позволява да ползва от 233 мегахерцови до теоретично 1400 мегахерцови процесори чрез преходникът.
Паметта е 100MHz SDRAM, има три слота с максимален обем от 768 мегабайта.
Най-големите по обем модули които имам са от 128 мегабайта, два такива ще са предостатъчни, но може да заделя и три броя, ще видим.
Дъното е богато от към разширителни слотове, има един AGP, цели пет PCI, и дори два ISA слота.
Точно на това дъно ще могат да се тестват картите от предишния пост, които са за споменатите слотове.
PS/2 портове за мишка и клавиатура, два USB порта, два COM и един LPT порт са това което е на задният панел.
На дъното е оставено място за звуков чип и конектор, но не е монтиран, явно е било за по-висок модел.
Въпреки това има предостатъчно място за външни видео, звукова и мрежова карти.
Шината на процесорът може да се вдига от 100 до 150, което я прави удобна за клок, но пък липсва опция за пипане на волтажът.
Всъщност това може да се направи чрез залепване на някои от контактите на процесорът с тиксо за Slot 1 процесорите.
А за Socket 370 процесорите чрез разширителна платка работата е лесна, защото тези платки си имат джъмпери за целта.

Монтирането на процесорът към дъното става чрез планка закрепяща се чрез четири болта или скоби за самото дъно.
В зависимост от дъното и типът процесор тези скоби за захващане са различни.
На първата снимка от втория ред виждате такава за монтиране с PII процесори, която си има горна заключваща пластина.
На втората снимка се вижда скоба с преходници за Celeron, тъй като той е тънък и няма кутия като PII.
И на третата снимка виждате сгъваема планка, на която също може да се сложи заключваща скоба, но не и преходник за Celeron или разширителна платка.
Имам едно двупроцесорно Slot 1 дъно, при което тези скоби не са свързани една с друга, но няма как да го снимам понеже е в употреба.

Като цяло Slot 1 и подобните слотове отпадат като идея, и производителите се връщат на PGA технологията, която вече се е усъвършенствала.
За малко да си намеря Slot A дъно с Атлон преди години, но пропуснах и сега съжалявам, но вярвам някога пак ще изскочи нещо.
Една от работните ми машини е Slot 1 базирана, и освен че от нея се публикува вестник от време на време се пускат и класически игри като UT.
Сега дойде и времето да и направим клонинг, че защо не и по-добра от нея машина.
А вие имали ли сте срещи с такива машини, пазите ли си още някоя, изкажете мненията си в коментарите, всички са добре дошли.

 

Видео Карти: Част 1

Ето ги и обещаните антични видео карти, за които ви споменах преди няколко дни.
Картите от преди години не са блестели с вълнуващ дизайн, стикери и охлаждания.
Всъщност никоя от картите няма охлаждане, нито активно, нито пасивно, освен една.

Realtek RTG3105iEH 512KB
Това е единствено 2D видео ускорител, за монтиране в 16 битов ISA слот.
Доста малка на размери карта, всъщност това е най-малката карта която имам.

Trident TVGA8900D 1MB
Като горната карта е 2D видео ускорител, за монтиране в 16 битов ISA слот.
Има осем слота за чипове с памет, тази бройка има максималният поддържан обем.

Oak Technology OTIVGA 512KB
Стара 2D карта за 16 битова ISA, предназначена за IBM PC AT съвместими системи.
Дали пък няма да може и нещо повече, след като е за стандартен VGA монитор.

S3 Trio64V+ 2MB
Бюджетна карта за PCI слот, със семпъл и напълно изчистен дизайн.
На стикерът и пише, че е произведена през 1996-та, началото на гейминг епохата.

Matrox Millennium 2MB
Една PCI видео карта, предназначена за офис машини, но става и за домашни.
Има опция за разширителна платка за още два мегабайта памет, но нямам такава.

Matrox Millennium II 2MB
Както при предната и тук може да се надгражда, но слотът за разширение е друг.
Но и за тази PCI карта нямам нужната платка с допълнителна видео памет.

3DLabs Permedia 3000 4MB
Това е една интересна видео карта, и тук има пинове за допълнителна видео памет.
Но не мога да намеря информация, освен, че чипът е правен от Texas Instruments.

S3 Trio 3D/2X 4MB
Примитивна AGP карта, но все пак е една от първите видео карти на този стандарт.
На теория и UT би тръгнал на нея но с доста въпроси, остава само да я тествам.

Следващата карта не е видео карта, а е неизвестна мрежова карта.
Предназначена е за локални мрежи свързани през коаксиален кабел.
Имам и такъв суич, още още не съм я пробвал, но и това ще стане някой ден.

Скоро ще покажа едно дъно което има и трите слота, на което ще се тестват.
Имам още доста карти от тази епоха, но или са прибрани или наместени в машини.
Без съмнение в бъдеще като намеря и други интересни модели ще покажа и тях.

 

3DFX Voodoo3 3000 16MB AGP

Ред е да разгледаме доста популярната за времето карта 3DFX Voodoo3 3000 16MB AGP.
През 1999-та тази карта е била доминираща за игрите Quake III и Unreal Tournament.
Тогава конкурентите и на пазарът са серията карти NVIDIA RIVA TNT2 и ATI Rage 128.
Освен AGP версията, се е предлагал и PCI вариант, за машините без AGP интерфейс.
Ползваната памет е SDRAM, а честота на ядрото и тази на паметта са 166 мегахерца.
Шината на паметта е цели 128 бита, картата поддържа Glide, DirectX 8.0 и OpenGL.
За жалост обаче, след тази карта вече не са се правели игри с Glide поддръжка.
Максималната резолюция е 2048 на 1536 пиксела, при 75Hz честота на опресняване.
Екстра тук е TV Out функцията на въпросната карта, този вариант е бил опционален.
Имам TV Out кабел, и ще я свържа с един CRT телевизор ползван за тестов монитор.
При Voodoo3 опцията за SLI позната от Voodoo2 я няма, няма и нужда от 2D карта.
Моделът на който е базиран Voodoo3, е Voodoo Banshee, той съчетава 2D и 3D в едно.
А моделът 3DFX Velocity е нискобюджетна Voodoo3 предназначена за офис машини.
Voodoo3 е много успешна серия на 3DFX Interactive, най-лесно се намиране и днес.
Тази карта ще използвам за автентична игра на любимата ми игра Unreal Tournament.

 

Quantum Bigfoot

Още един голям по размери, пък дори и по обем за времето си твърд диск се явява на сцената.
Този път това е Quantum Bigfoot 6.4GB ATA66 5400RPM 256KB, 5.25 инчов и доста тънък.
Мотаят ми се още няколко твърди диска на Quantum, но те са 3.5 инчови, че и по-стари.
Какво тогава е накарало производителите да увеличат физическият размер?
Капацитетът на информацията която може да се побере разбира се.
В средата на деветдесетте години на миналия век капацитетът на твърдите дискове беше доста малък, а цената им голяма.
Все още преобладаваха компютри с десктоп кутии, а повечето от тях ако не и всички бяха с отделни гнезда за 3.5 инчови дискове, често реално само с по една такава ложа.
Тук се появява и серията Bigfoot на Quantum, които предлагат един нов и различен продукт.
С големият си размер те предлагат един по-голям капацитет, на по-достъпна цена.
Заедно с това идва и възможността за ъпгрейд, защото такъв диск се побира във всеки свободен 5.25 инчов рак на която и да било кутия.
Дори редица OEM производители на компютри залагат на този модел, и това се оказва доста сполучливо нещо.
С годините биват произведени няколко поколения на този модел твърди дискове, с обеми от 1.2GB до 19.2GB.
Именно моделът с обем 19.2GB поставя пореден рекорд за най-голям капацитет при десктоп дисковете.
Естествено с развитието на технологиите работният процес се намаля отново и отново, и браншът се завръща на 3.5 инчовите дискове.
В края на деветдесетте години производството на Bigfoot гамата струва все повече и повече, конкуренцията е голяма и моделът бива спрян.
Въпросната бройка на която има лепенка, че е отремонтирана купих заедно с още няколко компонента за общо по лев и нещо на част.
Още не е тествана дали работи, но дори и да не е сред живите пак си има мястото в колекцията ми.
Приложение за моментът няма замислено, може да се внедри в някоя машина ако функционира, ще видим.