RSS

Monthly Archives: юли 2011

Правец 16 ЕС: Част 3

Време е да надникнем под капакът на този ретро звяр.
Хоризонталната кутия се отваря точно като капакът на Москвич, и си има полезна панта, застопоряваща го неподвижен при пълно отваряне.
В така отворената кутия човек може да подменя платки, чипове и дискови устройства без да е нужно повече място освен заеманото от кутията.
От вътрешната страна на капакът още стои заводската лепенка с фабричният номер, че и имената на някои от собствениците или операторите му.
Компютърът черпи енергия от 150 ватово захранване, имащо поне четири молекса за захранване на устройствата, като тук два са още свободни.
За този модел машина, аналог на IBM PC XT е предвиден и твърд диск, като през годините биват монтирани няколко различни модела и обеми.
Този модел има българско производство твърд диск модел CM 5508 с обем от цели 10MB, по-късно се ползват и Seagate ST-225 с обем от 20MB.
Контролерът за MFM дискът е на 8 битов ISA слот, с дължина от край до край на цялата кутия, и може да го видите на снимка номер пет.
Зад него в лявата част на машината е и видео картата.
Това е CGA карта работеща под текстов и графичен режим, като при цветен режим поддържа осем цвята в два нюанса, или общо шестнадесет.
Заедно с цветният монитор това е една много добра комбинация, която определено ще е чудесна за многобройните игри и безброй приложения.
Флопи контролерът е с дължина две трети от тази на контролерът за твърд диск, и на тази машина е разположен от дясната страна на кутията.
Между двата контролера стои платка с по един сериен и паралелен порт, като тази монтирана тук е с дължината на флопи контролерът.
Тези четири разширителни платки са монтирани на дънната платка, която има осем 8 битови ISA слота, това прави още четири от тях свободни.
Самото дъно има три сокета за ROM чипове, като и по едни сокет за централен процесор модел 8088 и спомагателен копроцесор модел 8087.
Както вече споменах това дъно е вносно, модел Micoms XL-7 Turbo, а процесорът е Siemens SAB8088-1-P с работна честота от цели 10MHz.
Сокетът за копроцесор е празен, което ме впуска в търсене на подходящ такъв, с работна честота от 10MHz, въпреки, че не е задължителен.
Ако не успея да намеря такъв точно на 10MHz ще трябва да потърся комплект процесор и копроцесор с работна честота 8 или 12 мегахерца.
Отделно ще е добре да намеря една или две бройки Seagate ST-225, нищо, че имам един Seagate ST-238R с обем 32MB, който вече съм показвал.
Въпросните твърди дискове са побиращи се в един 5.25 рак от половин размер на кутията, докато оригиналният и флопито са на пълен размер.
С времето намаляват физическите размери на устройствата, и пълноразмерните са познати като двойни, а половинката като един стандартен.
Това означава, че на теория тук можем да свържем две флопита и два твърди диска, но кому са нужни толкова устройства и сила.
Следва по-подробно почистване на машината и тестване на отделните компоненти, както и ако е нужно пренареждане и настройка.
Като това е готово ще дойде ред на софтуерната част, а след нея и така дългоочакваните игри, които за тази машина не са никак малко.
Ще се радвам да чуя коментари относно постовете или за вашият опит с подобни машини, може да оставите мнението си в коментарите.
Ако попаднете на някоя част свързана с Правец или дори цяла машина без значение от състоянието и ми пишете, ще се разберем подобаващо.

Advertisements
 

Правец 16 ЕС: Част 2

Вчера се намериха две клавиатури за Правец 16, точно каквито търсех.
Цял ден ги чистих, и сега вече са блестящи, направо като за снимка.
В този пост ще ги покажа тях, и познатия вече цветен вносен монитор.
Правец 16 използва модел клавиатура по XT стандарт, но посредством джъмпер намиращ с на платката и, клавиатурата може да работи и в AT режим.
Това прави възможно ползването на такава клавиатура дори и на съвременни компютри, чрез използване на DIN 5 до PS/2 преходник.
Понеже имам две клавиатури за Правец 16, е възможно да си намеря такъв преходник и едната да ползвам на основната си машина заедно с една USB клавиатура.
Самата клавиатура е с масивен дизайн и механични копчета, направена за да издържи дълго време на усилена работа и безброй изписани доклади.
Веднага щом машината се пусне диодите на клавиатурата светват.
А машината пък се пуска от едно много радикално копче, разположено от дясната страна на кутията, което може да видите на снимка номер шест.
Мониторът се пуска от горното копче, средното е за контрастът, а долното за яркостта.
С пръстенът на третото копче може да се сменя цветът на текстът в монохромен режим от бял, зелен или кехлибарен, вижте последния ред снимки.
Както казах мониторът е вносен, произведен в Тайван, моделът му е TVM MD-3N, стандартен CGA монитор, вероятно копие на IBM 5153.
В следващият пост очаквайте техническите параметри на тази мощна машина, както и какво ще следва в развитието на проектът.

 

Правец 16 ЕС: Част 1

Дълго търсих, но все попадах на камък.
Добре, че се сетих да попитам друг ентусиаст на тема ретро хардуер.
И след като получих насока в която да търся попаднах на тази машина.
Маркова е, но е да се каже какъв точен модел носи е трудно.
Сещате се, че е Правец 16, от втората серия пусната през 1988-ма година.
Това което е пречката да се разбере точен модел е смененото дъно.
На кутията пише Правец 16 ЕС 1839, модел познат още като ИЗОТ-1839.
Самото дъно носи името Micoms XL-7 Turbo, и очевидно е вносно.
Процесорът също е различен от 8 мегахерцовият NEC V20 слаган серийно.
Тук за процесор има Siemens SAB8088-1-P с работна честота 10 мегахерца.
Самата машина дойде с вносен цветен монитор, обаче си няма клавиатура.
Сложил съм една която не се разпознава, но ще си трябва оригинална.
Очаквайте още подробности и параметри в следващият пост.

 

5.25 Инчови Дискети

Преди няколко месеца взех за по няколко стотинки на бройка двадесет 5.25 инчови дискети за един проект.
Бях замислил да ги използвам под MS-DOS на PC базирани компютри, и вероятно ще се ползват по предназначение.
На някои от дискетите пише ИЗОТ и Правец, тоест са родно производство.
Оригинално произведени за употреба в Правец, на етикетът на една още си личи избледнял надпис MS-DOS 6.20 и други програми.
На друга дискета пък има нещо явно предназначено за тридесет и два битова система, или нещо свързано с такава.
Както се досещате от заглавието копирането на съдържание от оригинални дискети е било лесно, защото още не е имало защити и авторите на информацията са разчитали на човешката съвест и морал.
След време вече се ползват пароли скрити в книжките с упътвания които са вървели с дадената програма или игра, но и това не е било проблем за първите хакери.
Чак след години се появяват серийните номера за активация на продуктите, но пиратската сцена се е разраснала до толкова, че знаещите са можели спокойно да се справят с тези защити без да дават сметка на никого.
Капацитетът на тези Double Density дискети е 360 килобайта, като чрез елементарна манипулация може да се удвои.
Това става чрез изрязването на парченце от обвивката на обратната страна на вече съществуващото такова празно място на дискетата.
Някои от дискетите които имам вече са минали процедурата, други са в оригинално състояние, а трети дори са повторно залепени.
Въпреки, че не съм сигурен дали част от дискетите не са с по-голям капацитет, за целта ще трябва да ги тествам една по една.
Започнал съм няколко проекта за машини ползващи такива дискове, като се стигне до реализацията ще ги покажа в работно състояние.

 

Процесори: Част 3

Чак след като направих и копирах снимките открих приликата на това как съм разположил процесорите като фигури от известната геометрична игра Tetris.
Вече разгледахме на пръв поглед дъна за Socket 5, Socket 7 и Super Socket 7, и сега време да разгледаме и няколко процесора за въпросните сокети.
Няма да навлизам в подробности и да изброявам всички параметри на всеки модел процесор, в интернет има достатъчно сайтове за целта.

На първата снимка са:

AMD K5 100MHz
AMD K5 100MHz
Intel Pentium 100MHz
Intel Pentium 120MHz
Intel Pentium 133MHz
IDT WinChip C6 200MHz

На втората снимка са:

AMD K5 PR166 117MHz
IBM 6x86MX PR200 166MHz
IBM 6x86L PR200 150MHz
Intel Pentium MMX 233MHz

На третата снимка са:

AMD K6 200MHz
AMD K6 200MHz
AMD K6 200MHz
AMD K6-2 300MHz
AMD K6-2 400MHz
AMD K6-2 500MHz
AMD K6-2 500MHz

На втория ред снимки са няколко бройки от процесорите в гръб, и фактът , че IBM процесорите са всъщност модели на Cyrix произведени от IBM.
Имам и доста охлаждания за тези процесори, като най-доброто си остава това от Socket A, което е напълно съвместимо със Socket 7.
При първа възможност ще направя сравнителни тестове с показаните дъна и тези процесори, ползвайки автентични програми за целта.

 

Super Socket 7

Докато през 1997-ма година от Intel вече са минали на Slot 1, AMD продължават да правят процесори на Socket 7.
Скоро от AMD изкарват ново поколение на K6 архитектурата си, с по-нисък волтаж и с по-висока шина, с което идва и Super Socket 7.
Физически съвместимите процесори могат да работят и на Socket 7 дъна, но с по-ниска работна честота заради по-ниската шина.
Обратната съвместимост също е факт, Socket 7 процесорите са съвместими със Super Socket 7.
Дори на Super Socket 7 дъната имащи добър волт регулатор стават и процесорите за Socket 5.
Дъното което виждате днес е Acorp 5ALI61, то има такъв волт регулатор, правещо го чудесно за тестове на цялата гама процесори.
Самите процесори ще видите в следващия пост, подбрал съм такива от различни моделни гами и производители.
Платката разполага с три ISA, три PCI, два EDO и два SDRAM слота, два IDE конектора, един за флопи, и AT и ATX захранващи конектори.
Няколко от кондензаторите на платката обаче са подути, вероятно дори текли преди време съдейки по засъхналия електролит.
Дълго търсих Super Socket 7 дъно, понеже тези дъна имат AGP слот, друго нещо което ги отличава от предшестващите ги Socket 7.
След като се тества, с това дъно може да се направи една машина с някоя от картите от предишните слотове.
Но първо да се види колко стабилно е, и какви резултати дава с показаните процесори.
Super Socket 7 бива наследен от Slot A, AMD версията на Slot 1, но двете са електрически несъвместими поради различен волтаж.

 

Socket 7

Socket 7 е наследникът на Socket 5, и напълно съвместим със процесорите за Socket 5.
Новото при него е функцията за разделяне на волтажът на процесорите, чрез която се пести енергия, което пък води и до увеличава производителността.
Моделът платка която ще разгледаме в този пост е Gigabyte GA-586T2, едно модерно и компактно решение, включващо доста екстри.
Дъното разполага с три ISA, четири PCI, четири EDO и два SDRAM слота.
Има два IDE порта, един за флопи, и както AT, така и ATX конектор за захранване.
Сокетът е 321 пинов, за разлика от Socket 5 си волтажът е намален на от 2.5 до 3.5 волта.
Това дъно има копче за богат избор на настройки на волтажите, копче заменящо джъмперите, мечтата на всеки клокър и ентусиаст.
С този сокет идват Intel Pentium MMX процесорите, последвани от AMD K6 и Cyrix 6×86, като последните често биват продавани и с името IBM 6×86.
Както преди честотата на работа е от 75 до 233 мегахерца, но с овърклок е възможно постигането и на повече.
Дори и до ден днешен Socket 7 се ползва за AMD Geode процесорите, които са интегрирани в множество микро системи, от телевизори и игри до роботи.
Сокетът бива наследен от Slot 1, но това се отнася само за Intel и техните процесори.
От AMD изваждат Super Socket 7, сокет на който ще обърнем внимание в следващият пост.
На такова дъно преди няколко години съм ползвал цяла версия на Windows XP върху AMD K6 200@266MHz без никакви проблеми.
Това взех за да правя на него тестове за сравнение на различните процесори, след това може да се ползва за изграждането на машина.