RSS

Monthly Archives: ноември 2011

Процесори: Част 4

След темата за Socket 3 дойде ред да разгледаме и съвместимите с него процесори.
Тези процесори стават за Socket 3, но някои тях са правени за по-стари сокети.
Но нека да да започнем направо, като няма да навлизам в най-дълбоки подробности.

Intel i486SX-25 25MHz
За този процесор можем да кажем откровено, че е бюджетна орязана версия на 80486.
Липсва аритметичен процесор, или процесор правещ изчисления с плаваща запетая.
Дори първите бройки i486SX са били дефектни процесори i486DX, с проблем в FPU-то.
След допълнителна обработка на кристалът с лазер, се получавал работещ процесор.
Но не всички i486SX са такива, различните модели i486SX са от 16 до 50 мегахерца.
За нуждаещите се от FPU има копроцесор i487SX, някои дъна са имали сокет за него.
Процесорът е бил монтиран на дъна с LIF сокет, но е съвместим и с ZIF сокетите.

Intel i486DX2-66 66MHz
Имам два такива процесора на Intel, те са от i486DX2 гамата, модели 66 мегахерца.
Извинявам се, че не им виждате лицата, и двата имат фабрично залепени радиатори.
Частта DX2 от името им означава, че шина към скорост е в съотношението 1 към 2.
Това е било доста полезна екстра, която е предпочитана и при съвременните чипове.
Тези процесори не се нуждаят от перки, фабричния радиатор ги охлажда достатъчно.

Cyrix Cx486DX2-50 50MHz
Този процесор от Cyrix е изцяло съвместим със серията DX2 процесори на Intel.
Моделът е с работна честота от 50 мегахерца и шина на паметта на 25 мегахерца.
Процесорът има фабрично монтиран радиатор, и како предните не се нуждае от перка.
Cyrix са били успешни, защото на цената на Intel i486SX са правели DX2 процесори.
Така клиентите са могли да се възползват от по-мощни машини на по-ниска цена.

AMD Am486 DX2-66 66MHz
Пренасяме се при AMD, и техните алтернативни на Intel процесори, реално клонинги.
Първия на третата снимка е с работна честота 66MHz, напълно аналогичен на Intel.
Има намален работен волтаж на 3 волта, спрямо 5 волта за същия модел при Intel.

AMD Am486 DX4-120 120MHz
За представител на 80486 има невероятната работна честота от цели 120 мегахерца.
Тук шината е вече в съотношение 1 към 3, или 40 мегахерца към 120 мегахерца.
По времето когато и пуснат този процесор вече е имало процесори Intel Pentium.
Но за хората които не могат да си позволят смяна на платформата е бил чудесен.

AMD Am5x86-P75 133MHz
Последните два са AMD Am5x86-P75 133MHz, в керамичен и пластмасов варианти.
Тези процесори имат PR маркировка, която ги сравнява с Pentium гамата на Intel.
Тоест AMD Am5x86-P75 133MHz е равен по сила на 75 мегахерцов Intel Pentium.
Но докато за Intel Pentium трябва нов сокет, AMD си работи на досегашните дъна.
Така AMD са били предпочитани за ъпгрейд, заедно с падналите с времето цени.
От AMD снабдяват редица производители на машини и този свой модел процесор.
Този с пластмасовия корпус е Kingston TurboChip, но му липсва оригиналната перка.
Самата перка черпи захранване директно от платката на процесорът, не от дъното.

На долния ред снимки стои обратната страна на процесорите, всички са с 168 пина.
Някои са с метални позлатени капачки, други са с керамични, и дори пластмасови.
Повечето процесори се нуждаят или от радиатор и вентилатор или само от радиатор.
Но Intel i486SX-25 25MHz няма нужда от такива неща, той си работи без охлаждане.
В зависимост от работния волтаж на процесорите има и преходници волт регулатори.
Но по-добрите дъна като това от Socket 3 статията имат вграден такъв регулатор.
С част от тези процесори вече съм събрал няколко машини за бъдещи приложения.
Все още издирвам подобни модели процесори, дори повтарящи се, най-вече от Cyrix.
Очаквайте съвсем скоро още една подобна на тази тема, относно други процесори.

Advertisements
 

Socket 3

Завръщаме се с рубриката за разглеждане на дънни платки и сокети като цяло.
Днес ще стане дума за Socket 3, а дънната платка която съм избрал е Abit AB-PB4.
Този път ще започна първо с характеристиките на сокетът, и процесорите за него.
Все пак самите процесори, или поне тези които имам за този сокет ще видим утре.
Socket 3 е наследник на Socket 2 и Socket 1, и поддържа и техните процесорите.
Поддържат се 3.3 и 5 волтови процесори, а настройката им се прави чрез джъмпер.
Сокетът е 237 пинов, поддържаните процесори са с честота от 16 до 150 мегахерца.
Както Intel 486, 486 OverDrive и Pentium OverDrive, е съвместим и с AMD и Cyrix.
Други по-големи производители са IBM, Texas Instruments, UMC, и SGS Thompson.
Дънната платка която ще ви покажа притежава множество вградени функции и екстри.
Разширителните и слотове са три броя PCI, три 16 битови ISA, и един PISA слот.
Дъното има вграден контролер за твърд диск и флопи, поддържа до шест устройства.
На задния панел на дъното няма нищо друго освен порт за мишка на жак петица.
С допълнителни кабели може да се включат два серийни и един паралелен портове.
Захранването на дъното е със стандартен AT порт, батерията също е стандартна.
Банките за оперативна памет са две на брой, стандартни за 72 пинова EDO памет.
Максималният поддържан обем е общо 64 мегабайта, на две плочки по 32 мегабайта.
На дъното има и четири банки за кеш памет, с обем или 128, или 256 килобайта.
Монтираните кеш памет чипове на това дъно са с максималният допустим обем 256KB.
В интернет открих подробна инструкция за дъното, така че ще го тествам обстойно.

 

Видео Карти: Част 4

Ето я и четвъртата статия в която ще разгледаме още девет стари видео карти.
Някои съвсем близки до сети модели вече бяха разгледани, ще споменем разликите.
За няколко модела от картите нямам много информация, а за последната изобщо.

NVIDIA GeForce256 32MB
На външен вид е същата като вече разгледаната NVIDIA RIVA TNT2 M64 32MB.
Тази AGP карта и е наследник, притежаващ по-развито ядро и по-бърза памет.

ATI 3D Rage Pro Turbo 4MB
Една по-стара AGP карта на ATI, от добре известната в миналото Rage серия.
Тази карта е в конфигурация предназначена за домашно или офис ползване.

ATI 3D Rage Pro Turbo 8MB
Същото ядро като предишната карта, но с повече памет и разширителен слот.
Това е OEM AGP карта правена в специална конфигурация за офис машини Compaq.

Matrox Millennium II 2MB
И това е офис AGP карта, този път от Matrox, също имаща разширителен слот.
Обаче и за този специфично направен слот нямам допълнителната карта памет.

Cirrus Logic CL-GD5434-J-QC-F 512KB
Поредната 2D карта с PCI интерфейс, произведена в средата на 90-те години.
И тук има два универсални слота за директно добавяне на чипове с памет.

Realtek RTG3105 256KB
Това също е 2D карта, но тази е още по-стара, за слагане в 16 битов ISA слот.
Максимален обем поддържана памет 512KB, банките и са подредени през една.

Acumos AVGA1 256KB
Намерих единствено информация, че производителят е погълнат от Cirrus Logic.
Очевидно е 2D карта на 16 битов ISA слот, правена е преди две десетилетия.

Trident TVGA8900C 1MB
Още една карта от преди 20 години, с цял мегабайт памет, на общо осем чипа.
Пределно ясно ви е, че е единствено 2D ускорител, за 16 битов ISA слот.

Отново по традиция последната карта е мистериозна, за която нищо не се знае.
Знам само, че е нископрофилна, произведена от HP, и че има вградено захранване.
Самата карта е за VGA монитор, за 16 битова ISA, вероятно за работна система.

Има още карти за разглеждане, но повечето или са монтирани или почти еднакви.
Но съм убеден, че с времето ще се събере материал за още статии като тази.
Пък ако знаете нещо повече за последната карта споделете го в коментарите.

 

Apple Color StyleWriter 1500

Преди време в статия за за Apple Macintosh LC споменах, че ми липсва принтер.
И ето от днес вече имам и оригинален принтер модел Apple Color StyleWriter 1500.
Това е бюджетен модел предназначен за ползване и в домашна, и за в офис среда.
За база на този принтер се говори, че от Apple са използвали Canon BJC-250.
Цената му е била 300 долара когато е пуснат в продажба през 1996-та година.
Тогава цветните мастиленоструйни принтери са били много скъпи, а не като сега.
Сега нов принтер от магазина се купува за под 30 долара, а тогава за над 300.
Едно от ограниченията на този принтер е доста бавната му скоростта на печат.
Скоростта е три страници в минута за черен, а за цветен три минути на страница.
Разделителната способност е 720 на 360 за черен, и 360 на 360 в цветен режим.
Принтерът може да печата на три вида стандартни листа, с формат LTR, A4 и B5.
До поставката за листа има едно лостче, подобно има и над самата мастилница.
На едната позиция стои икона на лист, а на другата позиция стои икона с писмо.
Тези лостчета са за избор дали да се печата на лист или върху плик за писма.
Също така може да печата на фото хартия, и различни размери стикери и етикети.
Физически принтерът е малък и компактен, и тежи само два килограма и половина.
На бройката който имам аз корпусът е потъмнял в предната си част, но не много.
Копчето за пускане е разположено най-отгоре, и е единственото на целия принтер.
Смяната на мастилницата става много бързо, само чрез дърпането на едно лостче.
В мастилницата която имам аз има останало мастило, но не знам какво количество.
Интерфейсът е стандартен за Apple, и дори вече разполагам с един такъв кабел.
Опция е било да има дори и мрежова връзка чрез отделен, но доста скъп адаптер.
За да пусна принтерът обаче ми трябва захранващ адаптер от 220 на 13.5 волта.
Имах преди доста време универсален трансформатор, но не знам къде е прибран.
Ще се опитам да го намеря, и се надявам, че ще има настройка за тези величини.

 

Правец 16: VDC1 & VDC2

Под прицел днес са две видео карти ползвани в българските компютри Правец 16.
От начало за IBM PC и IBM PC XT има две видео карти, монохромна и цветна.
Човек е можело да избира Monochrome Display Adapter или Color Graphics Adapter.
В зависимост от коя карта има машината, се избира монохромен или цветен монитор.
При Правец 16, който е съвместим с IBM PC XT, картата е копие на цветната CGA.
С тази карта може да работи и монохромен монитор, който тук е бил и най-масов.
Картата притежава изход за телевизор, за свързване с NTSC съвместими телевизори.
Оригиналната карта и българската VDC1 имат графичен процесор Motorola MC6845P.
При VDC2 процесорът е български CM607P, също произвеждан и за износ в чужбина.
В текстов режим се избира или 80 колони по 25 реда или 40 колони в 25 реда текст.
При графичен режим резолюциите са или 320 на 200 пиксела, или 600 на 200 пиксела.
Картите поддържат общо шестнадесет цвята, или по-точно по осем цвята в два нюанса.
Въпреки това едновременно са се ползвали по четири цвята в два нюанса за всеки.
Така цветовете са разпределени на три самостоятелни палитри от по четири цвята.
Enhanced Graphics Adapter и Professional Graphics Controller наследяват MDA и CGA.
На сцената се появява и Hercules Graphics Card, която не е произведена от IBM.
В последствие се появяват още и още различни видео карти съвместими с IBM PC.
Българските карти VDC1 & VDC2 изобщо не отстъпват на IBM Color Graphics Adapter.
Чувал съм, че е имало и VDC3, и карта правена в Техническият Университет в София.
Но какви са тези карти вече нямам представа, може би са EGA за Правец 286 или 386?

 

Техническа Литература: Част 3

Преди три дни се сдобих още няколко много интересни книги за Правец и Бейсик.
Въпреки, че още не съм дочел тези от предишните постове, ще започна книгите.
Те са „Въведение в програмирането на Бейсик за персонален компютър Правец 82“.
Тази книга е много интересна, има увод за техническите параметри на Правец 82.
Но най-важната част в нея са многобройните полезни и интересни неща за Бейсик.
Самата книга иначе е печатана на матричен принтер, от една страна на страница.
Следва „Информатика: Телевизионен курс по Бейсик“, сборник към видео уроци.
Надявам се да може да се ползва и така, и нея ще я прегледам с удоволствие.
Ред е на „Домашен компютър Правец 8D“, книгата вече я имам, но не и машината.
Все още търся Правец 8Д, но нищо не излиза, ако имате такъв за продан пишете.
И последната е „Ключ за компютър: Въведение в Бейсик“, съвсем детска книжка.
Пълна е с илюстрации, командите на които учи са кратки и лесни за разбиране.
Доколкото знам с такива книжки са обучавали най-малките ученици едно време.
Всичките тези книги са отново една добра и много ценна за мен нова придобивка.
Общо вече десетте заглавия са четиво, което ще ми грабне вниманието за дълго.

 

Модем ИЗОТ 8004Е

Пред вас стои български модем ИЗОТ 8004Е, със скорост от 1200 бода в секунда.
С този модем едно изображение от блогът би зареждало средно за десет минути.
Някои тази скорост от приблизително килобайт може да ги плаши, но мен не ме.
За края на 80-те когато е правен този модем такава скорост не е била лоша.
Но тук свършва информацията който знам за моделът, дори в интернет няма нищо.
От лепенката на кутията на машината се разбира, че е правен за износ в СССР.
Но нямам дори книжка, явно ще трябва да разпитам човекът от който го купих.
Самия модем е доста внушителен, нещо което се дължи на вграденото захранване.
Докато големите марки са гонели компактност, тук е гонена голяма интеграция.
Захранването е на платката, покрито с предпазен капак, кабелът също е вграден.
Теглото на този модем е цели два килограма и седемстотин грама, доста сериозно.
Кутията е направена от боядисана пластмаса, предния и задния панел са метални.
Цялото охлаждане е поверено само на няколко отвора в панелите, няма радиатори.
От пред са разположени четири големи копчета, и шест светлинни индикатора.
От зад стоят портовете, копчето за включване и регулаторите за захранването.
На платката има три групи превключватели, всеки с по осем под превключвателя.
Главната интегрална схема използвана тук е производство на STMicroelectronics.
На платката има и чипове родно производство, но и такива на Texas Instrument.
За сега още не съм тествал модемът, но имам голямото желание това да стане.
Като събера повече информация ще предприема действия нужни за подкарването му.