RSS

Monthly Archives: декември 2011

HP OmniBook 300: Част 2

В последната статия за 2011-та година ще видим параметрите на HP OmniBook 300.
Както вчера споменах машината е много компактна, има тегло малко над килограм.
Въпреки това за времето си е била функционална, макар и с редица ограничения.
Батерията обаче не е едно от тях, и едно зареждане стига за 6 до 9 часа работа.
Останалите характеристики били впечатляващи преди много време са както следва:

Model – HP OmniBook 300
Central Processing Unit – Intel 386SXLV 20MHz
Random Access Memory – 2MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Western Digital 43MB PCMCIA 4500RPM 32KB
Solid State Drive – HP 10MB
Card Reader – HP
Mouse – HP
Battery – 4 Cell 1600mAh
Matrix – HP LCD 9″

Процесорът на който е базирана системата е 386SX с работна честота от 20MHz.
Той е специален модел с намален волтаж, като не знам дали е на Intel или AMD.
Оперативната памет е 2MB, като има предвиден и слот за разширение с още толкова.
Твърдият диск е 1.8 инчов, 43MB, като ползва един, но закрива два PCMCIA слота.
Това което е интересно е, че има флаш карта която се ползва като системен диск.
На нея са запаметени целите версии MS-DOS 5.0, Windows 3.1, Excel 4.0 и Word 2.0.
Това прави машината изключително бърза, за това не се налага ползването на памет.
Дори като се заредят приложенията човек все още има предостатъчно наличен ресурс.
Общо системата има четири PCMCIA слота, но сега от четири е свободен само един.
От задната старата машината има един COM и един LPT порт, плюс инфрачервен порт.
Има една оставена ниша за вграждане на модем, правещ машината още по-мобилна.
Батерията на системата е разположена в ниша на дъното и, като е с малък размер.
Интересно е, че тук също могат да се ползват и четири броя нормални AA батерии.
Могат да се използват или алкални, или пък зареждащи се батерии като показаните.
Проблемът тук обаче е, че моите батерии са или прекалено разредени, или стари.
Първия път успя да зареди до Windows, но тогава камерата не ми беше под ръка.
Ще трябва да си купя адаптер или батерии, ако изобщо има шанс отново да тръгне.
Надявам се машината да не е финиширала, понеже е наистина много интересен модел.
Ако е, то ще влезе в дългия списък на неоправдани покупки, направени тази година.
Но да гледаме положително, и да се надяваме, че скоро ще е в работещо положение.

Advertisements
 

HP OmniBook 300: Част 1

Както ви обещах днес ще видим един още по-стар мобилен компютър и от вчерашния.
Става дума за HP OmniBook 300, една свръх мобилна машина от 1993-та година.
Вероятно си мислите че нетбукът е нещо появило се едва през последните години?
Но това не е така, тази машина се приема за първообраз на целия нетбукът клас.
А какво ще рече това, ще рече супер мобилна машина с малки размери и леко тегло.
Както се досещате също означава, че няма вградено флопи или оптично устройство.
Тук обаче има други методи за пренос на информация, и то те не са за подценяване.
Инфрачервен порт и PCMCIA слот за карти далеч не са най-интересното в машината.
За тях обаче ще стане дума по-подробно в следващата статия, която ще видите утре.
Нека сега прегледаме на бързо външните черти на тази симпатична малка машинка.
Корпусът е направен от стилна черна пластмаса, носеща черти с мек матов отенък.
Екранът е осем инчов монохромен LCD, поддържа шестнадесет отенъка на сивия цвят.
Клавиатурата има нормална подредба, два цвята клавиши, много лесни за натискане.
Това което е по-интересно е мишката, но както виждате няма тъчпад или тракбол.
Нещото което има обаче е цяла вградена оптична мишка с два стандартни бутона.
С натискане на едно копче над клавиатурата от дясната страна изскача мишката.
Мишката е свързана чрез дебел лентов кабел, но въпреки това е напълно подвижна.
С натискането и надолу се отваря до пълен размер, с второ натискане се затваря.
По-интересно е, че има MS-DOS 5.0, Windows 3.1, Excel 4.0 и Word 2.0 вградени.
Тази базирана на Intel 386 процесор система ще продължим да разглеждаме и утре.

 

IPC 486: Част 2

И днес ще продължим с разглеждането на мобилната машина, която показах вчера.
Вчера я разгледахме външно, днес ще я видим от вътре, или нещо от този сорт.
Ще погледнем какво се крие под плъзгащите и се капаци и тайните и вратички.
Няма да се налага да ползваме инструменти, но нека не увъртам излишно повече.
Параметрите на мобилната машина, или поне тези които разгадах са следните:

Model – IPC 486
Central Processing Unit – Intel i486DX-33 33MHz
Random Access Memory 1 – NEC 4MB EDO RAM
Random Access Memory 2 – NEC 4MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Seagate 210MB IDE 3500RPM 64KB
Floppy Disk Drive – Citizen
Card Reader – IPC
Battery – 12 Cell 8000mAh
Matrix – IPC LCD 9.4″

С плъзгането на капакът над клавиатурата се открива мястото за процесор и памет.
Процесорът е Intel A80486DX-33, и е монтиран тук през средата на 1994-та година.
Това е 5 волтов процесор, който не е много хладен, но не и изключително горещ.
Но тук с охлаждането не е направен никакъв компромис, и има и радиатор, и перка.
Вентилаторът е съвсем малък, като е разположен от дясната страна на лаптопът.
На процесорът има монтиран малък железен радиатор, но вероятно достатъчен му.
Върху панела над радиатора има вентилационни отвори, също и в страни до перката.
Централно са разположени плочките памет, посредством специално направени пинове.
Паметта е хоризонтално разположена, и има по осем чипа на всяка от двете плочки.
Ложата за батерията се намира от ляво на флопито, като тя е дванадесет клетъчна.
От долната страна на лаптопът се намират няколко лепенки, както и две вратички.
Под първата вратичка стои твърдият диск, той е стандартен 2.5 инчов, на Seagate.
А мястото под втората е предназначено за модем, но както виждате тук такъв няма.
За да тествам машината обаче ще трябва да намеря или да купя подходящ адаптер.
Утре ще разгледаме една още по-стара, и дори още по-интересна мобилна машина.

 

IPC 486: Част 1

Пред вас стои една машина, била силна в началото на 90-те години на 20-ти век.
Мобилният компютър е произведен от забравената преди много години марка IPS.
Размерите му са много компактни, а параметрите му са били добри за времето си.
За техническите характеристики ще говорим утре, нека сега го разгледаме от вън.
Самата машина има интегрирани всички необходими средства за нормална работа.
Дисплеят е 9.4 инчов LCD, с подсветка и копчета за бърза настройка на контраста.
Капакът на който е разположен екранът може да се отваря почти до 180 градуса.
Клавиатурата е пълноразмерна, като има почти стандартната подредба на клавишите.
И тук те са в два цвята, бял и сив, както е била модата при клавиатурите тогава.
Над клавиатурата са разположени и копчето за пускане, и редица LED индикатори.
Мишката има два бутона и супер удобен тракбол, с който се пести много място.
Точно под мишката е разположено стандартно 3.5 инчово флопи дисково устройство.
От три от страните на лаптопът има по едно капаче отварящо се на 90 градуса.
Зад предното стои голям разширителен порт, вероятно за специална докинг станция.
От дясната страна под капачето се крие място за две стандартни PCMCIA карти.
На задната част е и най-голямото, под която се намират разширителните портове.
Те са PS/2 за клавиатура, един LPT, два COM и един VGA порт за външен монитор.
От дясната страна на тези портове извън капачето е портът за зарядно устройство.
Такова зарядно устройство обаче нямам, и ще се наложи да купя едно универсално.
Като цяло машината компактна, и има почти всички функции на тогавашните машини.

 

IBM Personal Computer 300GL

Дойде ред на петата финална маркова машина, тя е IBM Personal Computer 300GL.
Този модел е доста по-напреднал от показаният вчера, сега ще видим защо е така.
Кутията тук е по-малка, и е с изцяло метален капак. Предният панел е фиксиран.
Все пак чертите на двата модела се запазват доста сходни, но и ясно различими.
И от вътре разликите също са видими с просто око, всичко е много по-компактно.
Дъното е по-малко, вече няма повдигаща карта и разширителните слотове са на него.
Те са три броя PCI и един AGP, вече няма поддръжка за морално остарелия ISA слот.
Захранването е с намален размер, като неговият вентилатор охлажда и процесорът.
Дори е имало специален пластмасов въздухопровод, но на тази бройка такъв липсва.
Техническите параметри на машината както се намира в този момент са следните:

Model – IBM Personal Computer 300GL
Central Processing Unit – Intel Pentium III 500MHz
Central Processing Unit Cooler – NoName
Random Access Memory 1 – Hyundai 64MB SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – PQI 64MB SDRAM 100MHz PC100
Video Card – NVIDIA RIVA TNT Vanta 16MB SDR
Network Card – Realtek
Hard Disk Drive – Western Digital 2.5GB ATA33 5400RPM 256KB
Floppy Disk Drive – Sony
Compact Disc Read Only Memory – TEAC CD-532E
Power Supply Unit – Hipro 145W
Case – IBM

Твърдият диск и оптичното устройство с които дойде при мен не бяха оригиналните.
Даже и двете бяха повредени, за това ги подмених с тези модели с които е сега.
Дъното има само два слота за SDRAM памет, вероятно с общ капацитет 512MB или 1GB.
На дъното има вградена само звукова карта, мрежовата и видео картите са външни.
Тук видео картата очевидно също е не е оригиналната, възможно е и нея да подменя.
Вярно това е модел направен за игри от преди десетилетие, но е от най-нисък клас.
На задния панел освен звуковите, има по и два USB, COM, PS/2 и един LPT порта.
От зад има и една лепенка предупреждаваща, че в машината има употребявани части.
Но дали машината е направена така, или е подобрявана в бъдеще не ми е известно.
И на другия модел от зад има един червен хикс вероятно гласящ, че е бракувана.
Ясно е, че преди да стигнат до мен тези компютри са имали по дузина собственици.
Макар с малко памет и твърд диск с малък обем машината става за Windows XP SP3.
В бъдеще е възможно да ъпгреъдна машината до максимумът и, само ако има нужда.
Надявам се и тази седмица и машините показани през нея да са ви били интересни.
А през следващата седмица ще видим две много интересни антични мобилни машини.

 

IBM Personal Computer 300PL

Четвъртата маркова офис система която ще видим е IBM Personal Computer 300PL.
Вече говорихме доста за IBM PC стандартът, няма отново да навлизаме в детайли.
300PL е модел ползващ през годините първите три поколения Intel Pentium процесори.
Бройката която ще ви покажа днес е от края на двадесети век, но работи и до днес.
Състоянието в което дойде при мен не беше хич добро, но все пак успях да я спася.
Кутията беше доста пожълтяла, или по-точно казано с много наслагана с години прах.
Една баня със сапун на горния капак след пълното му разглабяне се отрази чудесно.
Ако искате да видите сравнение на как беше преди, и как е сега кликнете ето тук.
Веднъж след като машината беше почистена външно и вътрешно заблестя и даже запя.
Сега ще се пренесем към настоящите технически спецификации на тази офис машина:

Model – IBM Personal Computer 300PL
Central Processing Unit – Intel Pentium II 400MHz
Central Processing Unit Cooler – NoName
Random Access Memory 1 – NCP 64MB SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – Mitsubishi 64MB SDRAM 100MHz PC100
Hard Disk Drive – Maxtor 6.4GB ATA33 5400RPM 256KB
Floppy Disk Drive – Sony
Compact Disc Read Only Memory – NEC CD-3002B
Power Supply Unit – AcBel 150W
Case – IBM
Case Fan – IBM

Споменатата вече кутия има горен капак с вграден направо в него преден панел.
Тук обаче липсва едно панелче около оптичното устройство, което пази от прах.
То обаче е по-скоро декоративно, и дори с просто око не се забелязва липсата му.
Под предния панел и тук има вентилатор, а до него също има голяма тонколонка.
Над тази тонколонка стои фабрична RFID антена на IBM, с цел която не ми е ясна.
Дъното на машината има изцяло пълна интеграция на звукова, мрежова и видео карта.
Разширителните слотове са два ISA, три PCI и един AGP слот намиращ се на дъното.
За да се ползва видео карта с не офис планка, трябва леко преправяне на панелът.
Това се прави с цел да има достъп до VGA портът, ако той е разположен на ниско.
По дъното има малка част изцапана със засъхнало кафе, но изглежда това не пречи.
Обаче няма да почиствам нацапаното с кафе, че да не вземе да доведе до проблем.
От вътрешната страна на капакът има таблица с настройките за CPU шина и скорост.
С тези превключватели овърклокът става като детска игра, но трябва да се внимава.
Аз нямам намерение да овърклоквам на този етап, и сега машината се държи добре.
Само с две плочки от по 64MB памет Windows XP SP3 се инсталира за под един час.

 

Compaq Deskpro EN-350

Третата машина която ще разгледаме е Compaq Deskpro EN-350, Pentium II базирана.
За разлика от предишните, тук вече минаваме към Slot 1 базирани офис компютри.
Този модел е познат под много имена, но най-общо е аналогичен на IBM PC серията.
От Compaq пускат Deskpro серията през 1984-та, като същинско копие на IBM PC.
Машината която ще разгледаме днес обаче е доста по-нова, от края на 90-те години.
В самото начало на този блог ви показах един по-стар модел от Deskpro серията.
Разликите между този и предшестващият го модел са много големи, все положителни.
Подобрение има във всяко едно отношение, като нивото на интеграция е много добро.
Цялата машина е масивна и здраво направена, с доста просторно разположени части.
Преминаваме към хардуерните и характеристики, които тук са направо впечатляващи:

Model – Compaq Deskpro EN-350
Central Processing Unit – Intel Pentium II 350MHz
Central Processing Unit Cooler – Foxconn
Random Access Memory 1 – M.TEC 128MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 2 – Viking 128MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 3 – Kingston 128MB SDRAM 100MHz PC100
Video Card – Matrox Millennium G200 8MB SDR
Network Card – Realtek
Hard Disk Drive – Quantum 6.4GB ATA66 5400RPM 256KB
Floppy Disk Drive – Compaq
Compact Disc Read Only Memory – Samsung SC-152A/UKR
Power Supply Unit – Compaq 200W
Case – Compaq
Case Fan – Compaq

Вече споменатата масивна кутия има елегантен дизайн, с плавни и гладки черти.
От дясно на предният панел са разположени индикаторите и копчето за пускане.
До тях има два модула за оптични устройства, а над тях стои вграденото флопи.
От ляво на предния панел е разположен въздухопровод под който има вентилатор.
Този вентилатор обдухва радиатора на процесорът, който е с пасивно охлаждане.
Масивният алуминиев радиатор заедно с вентилаторът на кутията са достатъчни.
На процесорът е монтиран и термо датчик, следящ за нивата на температурата му.
Вътре в кутията до вентилаторът е сложена една доста голяма системна колонка.
На тази колонка освен индикациите на дъното може да се слуша дори и музика.
Самата машина има вградена звукова карта, която управлява доста устройства.
На задния панел на кутията има и два USB, два COM, един LPT и два PS/2 порта.
Мрежовата карта тук е външна, стои в слот на повдигащата карта на самото дъно.
На тази карта има два 16 битови ISA и четири PCI слота, а на дъното един AGP.
От задната и страна пък са разположени двата IDE конектора и този за флопито.
В AGP слота на дъното стои видео картата, която при тази машина също е външна.
От Compaq са избрали тя да е Matrox Millennium G200, базово с по 8MB памет.
Но карата има и разширителен слот за памет, на който да се добавят още 8MB.
Оригинално дискът е Maxtor, но при мен дойде без диск и и сложих един Quantum.
Дъното има три слота за памет, а машината оригинално е продавана с Windows 98.
Добавих и три плочки памет по 128MB, и вече е звяр работещ с Windows XP SP3.