RSS

Monthly Archives: януари 2012

Z80 Starter Kit

И днес ще разгледаме още един микрокомпютър помещаващ се само на една платка.
Явно през седемдесетте години този тип тестови системи са били много популярни.
Дори по-късно и в България е правена серия подобни учебни системи наречени EMK.
Но днес ще разгледаме една от по-големите и популярни платки за разработчици.
Системата Z80 Starter Kit е базирана на познатия осем битов процесор Zilog Z80.
За него говорихме в една от статиите за Sharp машината, и в няколко за Правец.
Тук процесорът е модел Mostek MK3880N, опериращ на приблизително три мегахерца.
Zilog Z80 има малко по-модерен набор инструкции от конкурентът си Intel 8080.
Най-популярната операционна система под която е използван Zilog Z80 е CP/M.
Тук обаче операционната система е ZBUG Monitor, и се помещава в един ROM чип.
За Z80 Starter Kit може да кажем, че е една много добра учебна домашна система.
Проектирана е от S.D. Systems и Micro Design Concepts в края на 70-те години.
Бройката която имам пристигна при мен в привидно добро състояние, без проблеми.
Вярно липсва капачката на едно копче, но самия бутон се натиска съвсем нормално.
Също така и врътката на копчето за рестартиране я няма, но и със стотинка става.
Клавиатурата има двадесет и осем клавиша, разделени на няколко отделни групи.
За нумеричната част има направени няколко реда отвори за закрепване към дъното.
Но за зелените модули има само по ред отвори, за това и са монтирани накриво.
Все пак тук се търси функционалност, а не естетика, и това е напълно нормално.
За екран и тук има шест цифрови LED компонента, на които да излиза информацията.
Оперативната памет е от цял 1KB, като може да се разшири до колосалните 2KB.
Има два разширителни осем битови слота, както и дори два жака за аудио изход.
Чрез звукови индикации е можело да се отчете състоянието на тестваните чипове.
Работи на 5 волта на 1 ампера, иска и 25 волта на 30 милиампера за прграматора.
Но въпросният програматор работи само и единствено с чипове от тип 2716 и 2758.

 

MCS-85 System Design Kit

Здравейте, завръщам се след дълго отсъствие дължащо се на Star Trek Online.
Преди две седмици взех две платки, но гореспомената игра ми взе цялото време.
Обект на днешната статия ще е Intel SDK-85, микрокомпютър направен за инженери.
Ще попитате какъв ще е този компютър състоящ се само от една единствена платка?
Самата платка е цял компютър, има всичко нужно за разучаване на архитектурата.
Архитектурата е Intel 8085, такъв процесор е ползван в Mars Sojourner на NASA.
Това е комплект създаден за въведение на разработчиците на хардуер и софтуер.
Комплект, защото тази система не е продавана сглобена, а на отделни компоненти.
Да я сглобят е било задача на потребителите, но естествено ползвайки инструкция.
Това навярно е била лесна задача за инженерите работещи за големите компании.
Това е и нещото което я разделя от друг подобен комплект микрокомпютър Apple I.
Докато тази платка е предназначена за индустрията, Apple I е за потребителите.
Ще попитате като е цяла машина дали има поне монитор, или и той е вграден в нея?
Вместо монитор се използва шест цифров LED екран, на който излиза информацията.
Клавиатурата има двадесет и четири клавиша, които дори са много удобни на допир.
Процесорът вече споменахме е Intel 8085, но тук е AMD AM8085APC работещ на 3MHz.
Все пак ясно си личи, че от AMD са го произвели под директен лиценз на Intel.
Оперативната памет е съвсем скромните 256 или 512 байта за RAM и 2KB за ROM.
Операционната система на тестовата платка е Monitor, и се помещава на ROM чип.
На тестовото поле на бройката която имам аз може да се види една готова система.
Но автор на тази схема не съм аз, а ще е някой предишен собственик или оператор.
Навярно тази микро система е направена по схема за тестващ модул за чипове.
Нещото което микрокомпютърът няма вградено е захранването, то се свързва отделно.
За да го пусна обаче ще ми трябват един или два настройващи се трансформатора.
Утре очаквайте още една много подобна на тази платка, но на друг производител.

 

Правец 8: Игрови Контролер

След дълго затишие ето, че отново ще видим нещо ново свързано с марката Правец.
Този път това нещо е джойстик за някои модели от осем битовите компютри Правец.
Някои модели, защото само някои имат сокет DIP16 какъвто е кабела на джойстика.
Устройството не е българско производство, а най-вероятно тайванско или китайско.
Има доста по-добър и функционален дизайн от оригиналните джойстици марка Епъл.
Направен е така, че да е удобен и за левичари, тоест има по два чифта копчета.
Тоест двете червени копчета правят едно и също действие, и с двете жълти е така.
И ръчката е удобна за ползване с която и ръка на човек му е по-удобно да играе.
Около нея има плъзгачи вършещи същата функция като нея, или пък са за настройка.
На долната страна има четири ключа за обръщане посоките на движение на ръчката.
Изобщо е много удобен и функционален, далеч по-добър от тези за които съм чувал.
Ще го пробвам с моя Правец 82, стига някоя от игрите които имам да е работеща.
Имам вече няколко дискети, повечето ръчно записвани, но кой знае дали се четат.
Седяли са без да се ползват по няколко десетилетия, дано са съхранявани добре.
Като имам време за тестове, и има някакво положително развитие ще ви се похваля.

 

Пишеща Машина Марица 12

Както обещах миналата седмица ред е да разгледаме нещо механично и антично.
Не е чак толкова антично, предполагам е произведено през осемдесетте години.
Или поне тази пишеща машина е семейно притежание още от тогавашните години.
Вярвам, че дори и най-младите читатели на блога знаят какво е пишеща машина.
Все пак ако се чудите как се извършват някои от функциите ще обясня на кратко.
Много от нещата при писане на машината са същите като при писане на компютър.
QWERTY подредбата на компютърните клавиатури е наследена от пишещите машини.
Пък аз научих БДС подредбата още като малък благодарение на точно тази машина.
Все пак има и различия, които няма как да са еднакви при механика и софтуер.
За нов ред няма копче ентър, а действието се извършва чрез лоста горе в ляво.
Когато човек изпише дадения ред избутва ръчката на дясно, а тя върти и валяка.
За избор на главни и малки букви има два шифта, в краищата на най-долния ред.
Над левия от шифтовете има клавиш със стрекла, вършещ функциите на капслок.
Като се натисне веднъж, стрелката автоматично заключва шрифтът до главни букви.
За бакспейс има друга една стрелка, намираща се най от дясно на втория клавиши.
Както се досещате тук не може автоматично да се изтрият вече написани символи.
Или се напечатва друга буква върху сгрешената, или се ползват помощни средства.
Било то специална гумичка триеща мастилото, коректор лента или течен коректор.
Самото мастило използвано в машината е напоено в лента, навита на две ролки.
При всеки написан символ лентата се навива малко по малко на една от ролките.
Може да се избира в коя посока да върви лентата, може и да се пренавива ръчно.
Самата лента е двуцветна, черна от горната страна и червена от долната страна.
С едно малко лостче на машината се избира от кой цвят да е напечатаният текст.
Копия на написаното се вадят с лист индиго, две и дори по три копия на веднъж.
Машината има всички стандартни функции които повечето механични машини имат.
Работи и до днес, но и е загубена емблемата и ключето за заключване на кутията.
Произведена в България, тя е от нивото на машини като славния модел Clark Nova.
Машината си има капак с дръжка, превръщаш я в много удобно за носене куфарче.
На машината съм писал доклади като бях ученик, последно преди около пет години.
Стария принтер не работеше, трябваше да представя доклад, това беше спасението.

 
 

Commodore 64: Част 3

През последния ден посветен на Commodore 64 ще разгледаме основната периферия.
С годините за Commodore 64 са направени куп аксесоари, от джойстици до принтери.
Аз нямам от точно тези неща, но може да се каже, че имам от основните му такива.
Първо ще видим флопи устройството Commodore 1541, или каквото е останало от него.
Казвам това, защото на моята бройка и я няма контролната платка, тоест не работи.
Това дисково устройство е произвеждано в няколко варианта, но с едно и също име.
Моето е с кафяво на цвят 5.25 инчово флопи, и с натискащо се на долу зареждане.
На размери е като машината, но на тегло е по-голямо заради вграденото захранване.
Нямам кабел за свързване с Commodore 64, но и да имах полза от него няма никаква.
Това флопи вероятно е било изкормено за да се претопи платката му с цел печалба.
Все пак захранването му си стои непокътнато, то дори си има и предпазно бушонче.
Ако успея да оправя машината, може да потърся контролна платка в онлайн базарите.
Не вярвам да излезе евтино, най-вероятно дори само доставката ще е много висока.
А и самото флопи устройство като ново също е било доста скъпо, цели 400 долара.
Две трети от самата машина, но пак по-малко от флопитата на конкурентните машини.
Много по-евтин начин за записване на информация са аудио касетъчните устройства.
На втория ред снимки виждате Commodore Datasette 1531, заедно с важен преходник.
Този преходник е нужен защото по начало 1531 не е предназначен за Commodore 64.
Макар на външен вид да е идентично с 1530, освен различният цвят, не са еднакви.
1531 е правено е за бюджетните модели Commodore като Commodore 16, 116 и Plus/4.
Но благодарение на този преходник може да се ползва и с Commodore 64 и дори 128.
Вече ви показах подобно устройство за Atari и едно вградено в машина марка Sharp.
Както и при другите две, и тук има някаква касета, но този път домашно записана.
И за финал ще обърнем малко внимание на захранващият трансформатор на машината.
Версията която виждате е за европейските, и по-точно за немските Commodore 64.
Щепселът както там, така и тук е от един и същ вид, както и напрежението от 220V.
Машината използва по една 9 и една 5 волтови линии, при 1 и 1.5 ампера съответно.
Трансформаторът е третото нещо от комплекта което също си има предпазно бушонче.
Това е така, понеже всичко вътре в трансформатора е запечатано в епоксидна смола.
И с това обзора ни над скоро навършилият три десетилетия Commodore 64 завършва.

 

Commodore 64: Част 2

От техническа страна Commodore 64 е повече конзола, от колкото бизнес компютър.
Това се дължи на отличните му за времето си звукови и графични способности.
Машината е базирана на процесор MOS Technology 6510 с работна честота от 1MHz.
Това е подобрена версия на култовият за времето процесор MOS Technology 6502.
Паметта е с обем 64KB RAM и 20KB ROM, чиповете са запоени директно на дъното.
Видео чипът е MOS Technology VIC II, един чудесен за времето графичен процесор.
Този чип се намира покрит под специална пластина, която го покрива и охлажда.
Има хора които не харесват избраната палитра цветове които машината ползва.
Цветовете са 16 на брой, и могат да бъдат показвани едновременно на екрана.
Това поставя Commodore 64 пред три до пет пъти по-скъпия IBM Personal Computer.
За звук е избран MOS Technology SID 6581, невероятен чип имащ фенове и днес.
Музиката композирана с този чип дори е издавана и продавана в музикални албуми.
Горната комбинация прави Commodore 64 една предпочитана от играчите система.
Корпусът разгледахме вчера, днес ще го погледнем само от две от страните му.
От задната страна има слот за дискети, подобни на тези като на старите конзоли.
Но освен тях с външни устройства се ползват аудио касети и 5.25 инчови дискети.
Устройствата Commodore 1541 и Commodore Datasette 1531 обаче ще разгледаме утре.
От дясно машината има два порта за джойстици, копче за пускане и захранващ жак.
От зад се намират слотът за дискети, видео изходите и разширителните слотове.
RF модулаторът на машината се намира в специална екранирана кутия на дъното.
PAL версията освен видео портът има и четири потенциометъра за фина настройка.
На дъното има сокет с бушонче на ампер и половина, което ще трябва да заменя.
Надявам се с неговата подмяна да се реши поне един от няколкото големи проблема.
За осем битова машина Commodore 64 изобщо не е ограничен до текстов интерфейс.
Базово се продава с вграден Commodore BASIC, но има и операционни като GEOS.
Развитата по-късно GEOS е система с изцяло графичен интерфейс като при Mac OS.
Надявам се а успея да я пробвам чрез някой от многото емулатори за Commodore 64.
Игрите също са нещо което всеки човек може да пробва съвсем лесно по този начин.
Издадени са над десет хиляди заглавия, като се правят нови дори и до ден днешен.
Един ден може да разгледаме някои от най-култовите заглавия, ползвайки емулатор.

 

Commodore 64: Част 1

Преди 30 години на световната сцена е представен бизнес компютърът Commodore 64.
Машина наследяваща Commodore VIC-20, първата машина продала над милион бройки.
Но докато VIC-20 е представен като домашна машина, 64 първоначално е за бизнес.
Поради много добрите графични и звукови способности машината е чудесна за игри.
Така макар и с високата си за времето начална цена, Commodore 64 бързо става хит.
Началната цената е 600 долара, спрямо инфлацията това прави 1400 днешни долара.
Това обаче не е попречило, и за десетилетие се продават над 17 милиона машини.
Тази бройка прави Commodore 64 най-продавания модел компютър за всички времена.
За мое най-голямо съжаление обаче, машината която ви показвам днес не е работеща.
Прибързах със закупуването и, а пък не беше възможно да я тествам предварително.
Макар да бях убеждаван, че е напълно работеща, не се оказа такава, даже има липси.
По незнайни причини кабелът на клавиатурата и е изтръгнат директно от платката и.
Също така и цялата контролна платка на флопи дисковото устройство изобщо я няма.
Все пак ще се помъча да подкарам машината, но няма да спирам да търся и работеща.
За техническите параметри на машината ще говорим утре, за аксесоарите вдругиден.
Сега се пренасяме към самата система, нейните извивки, дизайн и функционалност.
Commodore 64 има размерите на една съвременна клавиатура, но с тройна дебелина.
Този дизайн е наследен директно от предшественикът му VIC-20, само без цвета.
Докато VIC-20 има бял корпус, при Commodore 64 пластмасите са тъмно сиво-бежови.
Клавиатурата е идентична, тя има солидни кафяви копчета, доста приятни на допир.
През годините има няколко цветни комбинации на копчетата, тази е една от първите.
Технологията на клавиатурата е като при Sharp MZ-800, и е от същия производител.
Всичките портове за периферни устройства се намират от задната и дясната страни.
Машината има дори слот за дискети, подобни на тези като при старите видео конзоли.
Но освен тях с външни устройства се ползват аудио касети и 5.25 инчови дискети.
Машината която имам е била предназначена за европейския пазар, по-точно Германия.
Това означава, че работи на 220 волта, и има щепсел какъвто ползваме и ние тук.
Друго интересно нещо е, че дори след три десетилетия машината още се произвежда.
Всъщност се прави 64 битов компютър, работещ с Windows, имащ същия външен вид.
1500$ за i7 базиран, 1000$ за Atom базиран, или 350$ само за кутия и клавиатура.