RSS

Monthly Archives: март 2012

ИЗОТ 1031С: Част 2

За техническите параметри на машината ще се позова само на наблюденията си.
Както споменах вчера, в интернет се споменава само, че е Zilog Z80 базирана.
За този процесор и неговата архитектура вече сме говорили подробно няколко пъти.
Ако искане може да погледнете следващите страници от блогът, и да научите още.
Самата машина се състои от пет платки свързани чрез основна бекплейн платка.
На тази платка има осем конектора, също така на нея е включено и захранването.
Машината има две отделни захранвания, едно за мониторът, и едно за компютърът.
Графичният чип е от серията Motorola 6800, и за тях също вече е сме говорили.
Какъв точно по обем е паметта, без демонтаж на платките няма как да се разбере.
А това ще се наложи да се направи, защото за сега машината не показва образ.
И не говорим само за мониторът и, с включен външен монитор пак дава само шум.
Това може да се дължи на наслаган прах по контактите, или разхлабени чипове.
За това едно подробно, но внимателно почистване и пренареждане ще е от полза.
Но и след това ако има е успех, и машината проработи ни очаква ново начинание.
За да се използва е нужна клавиатура, флопита и дискети с операционна система.
Клавиатурата е с различен контролер, за това може да се ползва само оригинална.
С флопито дисковите устройства предполагам нещата стоят по идентичен начин.
Дискети с операционна система и програми също ще са необходими за работата.
Така че, ако някой от вас види нещо от изброените, и книги и схеми, да казва.
При първа възможност ще започна почистването, ще ви държа в течение за прогреса.

Advertisements
 

ИЗОТ 1031С: Част 1

Миналата седмица благодарение на добри хора получих тази машина ИЗОТ 1031С.
Отново искам да им благодаря, и могат да се чувстват поканени за бира или две.
Та относно машината, ИЗОТ 1031С или поне тази бройка е произведена през 1985-та.
Сериен номер 1007, и е дело на най-старият производител на компютри в България.
Цялата информация в интернет се изчерпва с това, че машината използва Zilog Z80.
Има и една таблица с поддържаните текстови резолюции на екрана, и нищо повече.
Съмняваме да открия каквато и било литература, за това ще търся други източници.
Самата машина е учудващо добре запазена на външен вид, с две малки изключения.
От едната страна е леко опръскана с боя, и липсва копчето на един потенциометър.
Но тези забележки са лесни за отстраняване, и ще ги реша със замах в скоро време.
Корпусът е в два цвята, бежов и кафяв, направен е от груба но здрава пластмаса.
Конструкцията е доста масивна, и мониторът който е вграден е добре защитен вътре.
От пред в дясно има един потенциометър предполагам за настройка на контраста.
До него има превключвател с неясна цел, както и индикатор дали машината работи.
На задната страна на машината стои панелът с портовете, и кабела за захранване.
На този панел има няколко порта за разширение, както и копчето за включване.
Има също и порт за външен монитор, същият като българските монитори за Правец.
Клавиатурата е на жак петица, тя не е съвместима XT и AT, съмнявам се да намеря.
Не вярвам да открия и флопи дисково устройство, най-малко и дискети с програми.
Относно техническото състояние и известните параметри ще говорим подробно утре.

 

DDR SDRAM

Приключваме седмицата с double data rate synchronous dynamic random access memory.
Този тип памет в най-общи линии е това което ползваме в компютрите си и до днес.
Най-важната разлика в DDR, спрямо предходната SDR, е двойната посока на честотата.
Плочка DDR памет с номинална честота от 100MHz има ефективна стойност от 200MHz.
Като например плочка DDR памет на 100MHz, ще е два пъти по-бърза от SDR на 100MHz.
Те биват 200MHz за PC1600, 266MHz за PC2100, 333MHz за PC2700, 400MHz за PC3200.
Не липсват и нестандартни памети с честота като 433, 466MHz и дори 500 и 533MHz.
Естествено за последния ред е нужно човек да има и овърклокърски дъно и процесор.
Тук съотношението на шина към номинална честота не задължително да е успоредно.
Естествено при съотношение 1:1 или 1:2 машината ще е по-бърза от при 1:9 например.
Тези памети имат по 184 контакта за връзка с дъното, и работят на 2.5 и 2.6 волта.
Максимален обем на плочка е 1GB, но по-често срещани са 512MB, 256MB, и по-малки.
При новите дъна с модерни чипсети има и голямата екстра за работа в двоен канал.
Чрез тази функция две еднакви плочки памет си контактуват значително по-бързо.
При DDR2 и DDR3 се вдигат честотите, оптимизират латенциите и енергоефективноста.

 
 

SDR SDRAM

Днес ще стане дума за single data rate synchronous dynamic random access memory.
Това е памет е свързана с шината на системата, важна роля играе и множителя.
Така с процесор с шина 66, 100 или 133MHz паметта ще работи в съотношение 1:1.
При различно съотношение системата също ще е стабилна, но не и оптимално бърза.
Сещате се тези памети са ползвани в епохата от първият Pentium до Pentium III.
Съответно най-масовите модели са с честота 66, 100 или 133MHz, но има и други.
Например аз разполагам с плочка PQI, с честота 166MHz, която дори има охлаждане.
Специално насочената за ентусиасти и играчи памет е едностранна с обем от 128MB.
Този вид памет е с обем от 16MB, 32MB, 64MB, 128MB, 256MB до максималните 512MB.
Броят чипове на страна и дали ще има от двете страни на плочката варира много.
Плочките имат по 168 контакта, и оперират под напрежение от точно 3.3 волта.
Монтирането и демонтирането е лесно като игра, и не се изисква никакво усилие.
В двата края на сокетите за плочките има палчета които ги заключват на място.
Двата специални отвора на определено място от краищата им служат за ориентир.
Чрез тях няма как човек да обърка посоката на слагане, което би било пагубно.

 
 

72 PIN EDO RAM

Пренасяме се при 72 пиновите памети, които се появяват в началото на 90-те.
Тук благодарение на значително по-големият брой контакти, обемите са по-големи.
От 1MB, 2MB, 4MB, 8MB, 16MB, 32MB, 64MB до максималните 128 MB на една плочка.
Според обемът и годината в която са произведени, на плочка има от 2 до 16 чипа.
Чиповете се намират или от едната страна, или и от двете страни на плочките.
Отначало много дъна са били комбинирани, заедно е имало и 30 и 72 пинови сокети.
Но може да се оперира само с един от видовете памет, но пак си е било удобство.
В залеза на този тип памети, пък се появяват дъна имащи такива, и SDRAM слотове.
Този вид памет е най-масово използван в Intel 80486 и Pentium базирани компютри.
Дори днес този вид памети може да се види в употреба, но не в компютърни системи.
А в много от по-старите лазерни принтери и бизнес ориентирани копирни машини.
На старо струват от стотинки до няколко лева, но в сервиз за принтери и над 100$.
Така, че ако човек търси такива памети е добре да не се хвърля на такива оферти.
Монтирането на плочките към дъното е като при 30 пиновите модули, тоест неудобно.
За много по-удобните за монтиране и демонтиране SDRAM памети ще стане дума утре.

 
има 1 коментар

Posted by на 14.03.2012 in Памети

 

30 PIN SIMM RAM

Както стана дума вчера, SIPP паметта и SIMM паметта се различават по едно нещо.
Това нещо е захващането им към дъното, вече споменах, че SIPP методът е бил лош.
Лош заради възможността пиновете на паметта да се огънат или отчупят при монтаж.
За това през 1983-та година бива въведена SIMM паметта, която вече е без пинове.
В своята същност този метод се ползва и до днес, но естествено силно променен.
Контактите на плочките са се умножили многократно, и са станали с по-малка площ.
Също така, паметта по-новите памети имат контакти и от двете страни на платките.
Нещо от което мнозина се оплакват е начинът на заключване на плочките за дъното.
От двете страни на сокетите има метални пластинки, влизащи в отвори на плочките.
Така вкарването на паметта става само под ъгъл, а за изкарването трябва отверка.
Със този начин на захващане са и последвалите ги 72 пинови памети, но за тях утре.
По-лесен начин за монтиране е въведен с появата на SD паметта, и нея ще уважим.
Всяка плочка има обем от 256KB, през 1MB и 4MB, до максимално поддържаните 16MB.
Типът памет на чиповете е EDO или FPM, в зависимост от предназначението им.
Тази памет се ползва в 2/3/486 базирани компютри, и при някои модели Macintosh.

 
 

30 PIN SIPP RAM

Започва седмицата посветена на различните видове оперативна компютърна памет.
През следващите дни ще разгледаме пет различни вида плочки с оперативна памет.
За отделните чипове памет, монтиращи се в сокети ще стане дума някой друг път.
Първо ще разгледаме най-първата памет състояща се от чипове запоени за платка.
Тази памет се закрепя към дънната платка посредством редица от тридесет пина.
Това обаче не е било много удобен начин, често тези пинове се огъвали и чупели.
Паметта е срещана в 80286 базираните системи, както и в някои от първите 80386.
Обемът на една плочка памет от този тип е бил от 256KB, до не повече от 1MB.
Физическият поддържан максимум е 16MB, но такава SIPP памет не е произвеждана.
На плочката, в зависимост от обемът и се намират от два до девет чипа с памет.
Често тези SIPP памети всъщност са SIMM памети, с допълнително запоени пинове.
Двата типа памет са напълно съвместими, защото са различни само по захващането.
И двата типа памет работят само две по две или четири по четири плочки заедно.
Аз има само една плочка от този вид, но и дъното ми за нея надали е работещо.
За SIMM паметите ще говорим подробно утре, след това е ред на още няколко вида.