RSS

Monthly Archives: май 2013

Спомени, компютри, носталгия: Част 1

Преди време ми хрумна да напиша нещо за по-специалните ми хардуерни притежания.
Но не просто статия посветена на някой Правец или рядка част, а за по-личните неща.
Искам да ви разкажа как за мен започна всичко свързано с тази мания компютрите!

За първи път видях компютър в училищен компютърен кабинет през средата на 90-те.
Майка ми беше педагог и учител в едно училище, и често ме взимаше на работа с нея.
Аз още не бях тръгнал на училище, и сигурно годината е била 1995-та или 1996-та.
В кабинетът машините бяха или Правец 8 или Правец 16, с типичните зелени монитори.
Там учениците пуснаха машините да играят на някаква игра, без да им е разрешено.
Така и не запомних какво точно ставаше, но бързо интересът ми към машините изчезна.

Като вече бях първи или втори клас, в близкото до блока кафене имаше аркадни игри.
Това бяха едни големи шкафове с телевизори и куп ръчки и копчета, направо чудо.
Куп деца молеха родителите си за стотинки за жетони, с каквито работеха аркадите.
Точно в това кафене един жетон струваше 200 лева стари пари, 20 стотинки сегашни.
Всичко на всичко помня, че лично само веднъж играх на такава аркада, а дали играх?
С един приятел пуснахме жетоните, но май не играхме ние, а гледахме някакво демо.
Явно не сме успели да разберем какво трябва да се прави без помощ от по-големите.

След година или две ми купиха клонинг на Nintendo Famicom, и започнах с игрите.
Предполагам е било или последните години на миналия век, или първите на този век.
Аз имах само вградените игри като Super Mario Bros, Bomberman, Duck Hunt и прочие.
Но с приятели си разменяхме дискети с по-интересни игри като RoboCop и AirWolf.
Помня любима игра ми беше Shadow Of The Ninja, и до сега се сещам за музиката и.
Дискетите се продаваха по сергиите на цени от 1 до 10 лева според името на играта.
Естествено и те като конзолите бяха пиратски копия, внасяни на килограм от Китай.
Също към конзолата имаше и светлинен пистолет, сега чета, че се е наричал Zapper.
Тогава ми се стори много интересно устройство, с часове седях и стрелях по патици.

Скоро, бавно но значимо започнаха да се появяват компютърните клубове или кафета.
На тези места за 1 лев на час човек можеше да играе каквито иска компютърни игри.
Естествено каквито иска се ограничаваше до вече инсталираните на компютрите игри.
Хит бяха Dioablo II, HOMM3, GTA и NFS сериите, и култът Counter Strike 1.5 и 1.6.
Сега се сетих и за една смешна случка, поне на мен, донякъде свързана с клубовете.
Един ден преди поне десетина години, мой приятел ме повика да ходим на компири.
Аз си помислих, че ще ходим за пържени картофки, пък той искал да каже компютри.
Така през годините посетих доста различни клубове, докато не дойде и залезът им.
Но никога не съм бил маниак на тема клубове, като хората висящи денонощно в тях.
Понякога се събирахме по няколко човека за по час всеки, и то не толкова често.

Като бях в пети клас, класният ни ръководител намери компютър за кабинета ни.
Но не какъв да е компютър, а Правец 82, изровен от мазето или от някое хранилище.
Аз като най-силен от класа трябваше да го пренеса до кабинетът ни по математика.
Компютър, монитор, флопи и няколко кабела, даже един от тези кабели се загуби.
Оказа се, че е паднал по етажите докато съм го носил, и една чистачка го измела.
Но след кратко разследване кабелът се намери, и машината вече работеше, но защо?
Учителят ни изчисляваше някакви формули на него, и понякога дори ни пускаше игри.
Обаче на мен тази машина тогава ми се струваше прекалено скучна и безинтересна.

По това време или през следващите години един мой приятел също получи Правец 8М.
Като за шега баща му му донесъл Правец, след като моя човек си поискал компютър.
И аз бях свидетел на възможностите на машината, които се свеждаха до игра на шах.
Моя човек обаче не оцени машината, и след време тя се превърна на котешка къща.
Много съжалявам за това, но още не бях фен, и не знаех, че я чака такава съдба.
Както сме на темата, този мой човек скоро след това получи истински нов компютър.
Той беше и първият който си взе LCD монитор, а не някакъв гигантски CTR като мен.
Но родителите му бяха намерили и някакъв анти-радиационен екран за сатрите CRT-та.
И го караха да го ползва с LCD-то за да не се облъчва, и махнеше ли го му се караха.
Така при него съм гледал филми, ровели сме в интернет, все с тази излишна защита.

Но нека вече се върнем на съществото на този пост, моята първа собствена машина.
Личната ми компютърна история започна през горещото лятото на 2004-та година.
От гаранционните карти виждам, че е било 16-ти август 2004-та, бил съм 13 годишен.
За специалист по избор и сглобяване, с мен беше моя братовчед, доказан разбирач.
Помня, че той първо си отпечата ценовата листа на най-големия за времето магазин.
Тогава трябваше да се избере нещо съвсем бюджетно, до около 400 лева без монитор.
На времето още можеше да се купят компоненти и без ДДС, или поне в този магазин.
Спряхме се на процесор AMD Duron 1600MHz, дънна платка сокет А с вградено видео.
Една плочка DDR памет с обем от 256MB и честота 333MHz, твърд диск Maxtor 40GB.
И за финал нещо в което да се побере всичко това, кутия със захранване JNC 300W.
Не купихме охлаждане и оптично устройство, понеже братовчед ми имаше излишни.
През следващият ден ходихме да търсим монитор, но пари имаше само за втора ръка.
Обиколихме няколко места, но все не ни хареса нищо, или просто беше много скъпо.
На третия ден братовчед ми попадна на един IBM P70 произведен в средата на 90-те.
17 инчов, по технология Trinitron на Sony, с много пожълтял и нащърбен корпус.
Ходихме да го вземем от един сервиз, та трябваше да си го донеса до нас с такси.
Струваше 50 долара или малко над 70 лева тогавашни пари, имаше си и нужните кабели.
Още един ден по-късно получих охлаждане, CD-ROM, мишка с топче, и две колонки.
Клавиатура си купих за 4 долара от близкия компютърен магазин, и всичко се събра!
Дълго време и се радвах на тази моя първа машина, ставаше за игри, филми, музика.
Макар и да нямах интернет пак бях много доволен, с приятели си разменяхме дискове.
Така изиграх доста игри и изгледах доста филми, опитах и различни жанрове музика.
Нормално някои игри не вървяха добре с вградената графика, или изобщо не тръгваха.
При NFSU и NFSU2 колите не бяха с гланцов цвят, а на UT2K4 тръгваше само демото.
Година след машината, в средата на 2005-та реших, че е време за нова видео карта.
Как точно избрах картата, или как картата избра мен, е също интересна история.
Тогава още нямах интернет, и изобщо нямаше как да съм в крак с новите модели.
Още си пазех разпечатаната ценова листа от преди година, на нея имаше видео карти.
Още не разбирах от модели, а и пак главното нещо беше бюджетът, отново оскъден.
Избрах си Nvidia GeForce4 MX 440, която през 2005-та вече беше прекалено стара.
Точно това ми казаха като отидох в магазинът за компоненти, че е морално остаряла.
Вместо MX 440 ми препоръчаха Nvidia GeForce FX 5200, с малко по-скъпа от MX 440.
Но за тогава явно е била доста популярен модел, а и по цена ме устройваше напълно.
Платих си, получих си гаранцията, взех картата от гишето, и се прибрах доволен.
На кутията и пишеше следното: ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB DDR
Досещате се, че вместо FX 5200 от магазинът са ми дали съвместим на този модел.
Тази карта дори се оказа по-нов модел с 128 битова шина на паметта, направо мечта.
Вече с налична хардуерна T&L поддръжка, игри като UT2K4 почнах да вървят и летят.
Февруари 2006-та година добавих още една плочка 256MB памет, и DVD-RW устройство.
През март същата година, най-сетне дойде време да си пусна и домашен интернет.
Чрез форумите и сайтовете за компютри съвсем набързо научих основите на хардуера.
Към края на 2006-та дойде ред за нова машина, но новата машина не доживя дълго.
Изгоря заради една гръмотевична буря и малоумие от страна на тогавашното ми ISP.
И така след няма и една година на радост, пак се върнах на първата ми машина.
През следващите години последваха още нови компютри, но първият още си го пазя.
Макар вече да не в оригиналната си конфигурация, в сърцето и душата си е същият.
Смених кутията с тази на злочестата ми втора машина, определено красива кутия.
А едва преди година и половина смених процесорът и паметите с малко по-добри.
От един приятел взех AMD Sempron 2500+ 1750MHz и две плочки по 512MB на 400MHz.
Пускам я единствено когато трябва да тествам някое приложение или дизайн под XP.
Но винаги ще си я пазя като артефакт от едно вече отминало, едно по-семпло време.
Мислех да сложа и оригиналния Duron в рамка, но не съм чак толкова сантиментален.

Някога може да ви разкажа по нещо и за другите ми основни машини през годините.
Може да ви разкажа и за моите спомени от компютърните клубове, макар и оскъдни.
Споделете и вие вашите истории, вярвам всеки има по нещо интересно за разказване.