RSS

Monthly Archives: март 2014

Механична Клавиатура IBM Model M

Темата днес е един иконичен продукт, една клавиатура за която аз си мечтаех от години.
На скоро от съмишленик ентусиаст на тема хардуер получих няколко стари клавиатури, и
се оказа, че една от тях е не каква да е, а работеща механична клавиатура IBM Model M!

Производството на IBM Model M клавиатурите започва преди над 30 години, през 1984-та.
Model M се пада наследник на Model F гамата клавиатури на IBM, но и двете серии са
произвеждани успоредно още доста дълго. С времето, Model F клавиатурите остават за
употреба само при терминалните машини свързани с мини, мейнфрейм и супер компютрите
на марката, а Model M клавиатурите са се продавали заедно с ранните до късните модели
настолни компютри на IBM, и това продължава чак до края на 90-те години на 20-ти век.

Но с какви точно качества IBM Model M се отличава от останалите клавиатури? С много!
Първата и най-съществена отличителна черта е Buckling Spring механиката на клавишите.
С натискането на клавишите, пружините в тях притискат разположените от долната им страна
пластини, които правят контактът с печатната платката, на която е разположено всичко.
Самото щракане на пружината връща в потребителят усещането за успешно и докрай натиснат
клавиш. При днешните клавиатури, които 99.9% са от мембранен тип, такова усещане няма.
Самият звук при писане също е сигурен признак за успешно въведени символи, и човек може
да се ориентира само по допир и слух, без да е необходимо да следи всичко на екранът.

При Model M и Model F клавиатурите, клавишите са направени от две части, основа и капачка.
Капачките може да се свалят и слагат от един клавиш на друг, почти без никакви усилия.
Но има и някои клавиши които са само от една цяла част, като „Backspace“, „Enter“, „Shift“.
При последните серии IBM Model M, всички клавиши са само от една част, с цел по-ниска цена.
Но предпочитани от ентусиастите са точно клавишите от две части, каквито са и тези тук.

Габаритите на IBM Model M клавиатурите са внушителни, и дори тежат повече от цял лаптоп!
Това се дължи на металният панел върху който е монтирана платката и основата на клавишите.
Благодарение на голямото си тегло, тези клавиатури са изключително стабилни, и просто
нямат мърдане! С тази си солидна конструкция, не е изненада, че клавиатурите Model M на
IBM могат да издържат и да работят без проблеми и над 30 години след като са произведени!

Първоначално IBM Model M клавиатурите се свързват към компютрите с AT конектор (DIN 5),
а по-късно, с излизането на серията PS/2 компютри на IBM, клавиатурите вече се свързват
чрез едноименният конектор (PS/2). Бройката която имам аз ползва точно от този тип жак.
Не липсват и IBM Model M клавиатури с терминален конектор, който физически е същия като
AT конекторът (DIN 5), но има различно свързани пинове и не е съвместим с PC стандартът.
Първоначално всички IBM Model M варианти са били с откачащ се от клавиатурата кабел, но
в последствие за да се намалят разходите, кабелът става постоянен. Такава е и тази бройка.

Много от моделите са имали и оставени канали за оттичане на течности в случай на заливане.
Доколкото четох, при тази бройка има оставени отвори за оттичане, но няма изведени канали.
Все пак съдейки по състоянието и, за мое щастие тази клавиатура никога не е била заливана.
За над 20-те си години е много запазена. Очевидно е направена от висококачествен материал.
Никъде няма пожълтяване, освен съвсем леко spacebar-ът, но явно той е от друга пластмаса.

Съществува и вариант IBM Model M SpaceSaver, той е с компактен размер и няма нумеричен пад.
Аз както не ползвам нумеричният пад почти никога, такъв модел ще е оптимален за мен, обаче
той е доста рядък, и се съмнявам да намеря някога, или поне не в България, или пък евтино…

Model M клавиатури се произвеждат и днес, но не от IBM, а от фирмата Unicomp, която през
90-те купува лицензът за технологията и дизайнът на Model M клавиатурите от IBM и Lexmark.
Доста дълго време от IBM сами произвеждат хардуерът си, но в началото на 90-те години тази
задача се възлага на редица компании подизпълнители, а за IBM остава работата по софтуерът.
Производството на клавиатурите се пада на Lexmark. Те ги произвеждат около пет години, като
последната серия губи най-голямото си предимство, механичните си копчета. Последните модели
биват с копчета по технология от мембранен тип, които дори висококачествено направени, не
могат да се сравнят с Buckling Spring механиката. В средата на 90-те Unicomp взима патентите.
Днешните Model M на Unicomp не се славят с добро качество, и оригиналите производство на IBM
и дори Lexmark остават за предпочитане, дори и вече минали през ръцете на редица потребители.

Unicomp все пак предлага нещо което другите компании никога не са се сетили да направят.
Това са комплекти резервни капачки за клавишите на Model M клавиатурите, както надписани с
латиница, така и празни капачки без никакви надписи, което е определено нещо супер радикално!
Аз точа зъби за един такъв комплект ненадписани капачки, но не знам дали изобщо Unicomp
правят доставка до милата ни родина, пък и ако правят колко ли скъпо ще е това удоволствие?

Но нека вече се насочим директно към моята IBM Model M клавиатура, която ще разгледаме днес.
Още щом я получих я почистих, преместих няколко от капачките на клавишите, и вече я ползвам
като основна клавиатура на основният ми компютър. По-радостен не съм бил! Дори този пост го
пиша от IBM Model M! Удоволствието е неописуемо, все едно съм бил сляп и съм прогледнал!

Тази бройка е произведена в UK през 1994-та година, така пише на етикетът от долната страна.
Тази клавиатура е от подмодел 1391402, който е на френски език с AZERTY подредба, но самото
преминаване от AZERTY до QWERTY подредбата не е никак трудно. Необходимо е единствено да се
разменят местата на няколко от капачките на клавишите, и това е. Няма нужда от нищо друго!

Обаче за беля тук три от капачките на клавишите ги нямаше, вероятно отдавна са загубени.
Става дума за капачките на „Esc“, „W“, и „;“, както може да видите от снимките по-горе.
И понеже аз никога не ползвам нумеричния пад, взех капачките от „1“, „2“ и „3“ копчетата.
За мен хич не е проблем, че вместо „Esc“ сега стои „1“, или вместо „W“ се мъдри „2“-ка…
Като пиша, аз не гледам кой клавиш натискам, защото още от преди да тръгна на училище съм
научил БДС подредбата, а в последствие и QWERTY. Така, че разменените копчета не ми пречат.

Пък ако вие читателите попаднете на капачки, копчета или цели такива клавиатури пишете ми.
Работещи, повредени, че дори и на парчета, такива артефакти за мен винаги ще са добре дошли.
Изобщо аз имам афинитет към всякакъв класически хардуер производство на IBM, работещ или не.

P.S. Липсващите три капачки се намериха благодарение на още двама ентусиасти по темата!
След още три години на ежедневна експлоатация, клавиатурата изглежда по-добра от всякога!

Автор: renegade1990, Obsolete Computers 2011 – 2017.

 

Iomega Zip: Част 2

Преди време ви показах дисковото устройство Iomega Zip, сега е ред на дискетите.
Аз доста дълго време търсих такива дискове, но все без успех, или поне до сега.
Но заслугата за намирането им е на един от верните читатели и фенове на този блог.
Още от началото помагащ с материали и съвети, за което му благодаря най-сърдечно.
Тези Zip дискове или дискети са точно от типът като устройството ми, с обем 100MB.
На размери са почти еднакви с 1.44MB дискетите, малко по-широки с двойна дебелина.
За разлика от 1.44MB дискетите, при Zip четящата глава влиза директно в дискетата.
Много важно е Zip дискетите да са здрави и чисти, иначе ще повредят устройството.
За това Zip носителите идват в прозрачни кутийки като тези на аудио касетите.
Още не съм тествал дисковете с устройството, но като спестя време ще го направя.

 

Compaq Logitech Trackman Portable Mouse T-SC3

Миналата седмица попаднах на тази доста интересна мишка, или по-точно тракбол.
Тук веднъж вече става дума що за устройство е тракболът, потърсете из постовете.
Този модел е разработен от Logitech, но тази бройка е производство на Compaq.
Този тракбол е предназначен за мобилните компютри, най-вероятно за някой Compaq.
В задната си част има скоба за закачане към клавиатурите на мобилните машини.
Интерфейсът тук е PS/2, но е имало и същите модели на Logitech на сериен порт.
Предимството на тракболът пред мишките е, че не изисква пространство за движение.
Този модел става както за употреба с дясна ръка, така и за употреба с лява ръка.
Състоянието на тази бройка обаче е много лошо, направо се разпада при допир.
Ще се опитам да го залепя по някакъв начин, но се съмнявам, че ще има голям успех.

 

HP Kayak XU 6/266 Проект: 3DFX SLI PC: Част 1

Заедно с предната машина получих и тази маркова работна станция HP Kayak XU 6/266.
И си мисля, че до сега това ще да е най-голямата находка на която съм попадал.
Искам да благодаря най-сърдечно на отзовалите се фенове, оценявам ви безкрайно!
Без помощта на читателите и феновете, блогът щеше да е на половината от това сега.
Дано и в бъдеще да продължавам да откривам такива неща, и да се намират фенове.
Сега се отправяме директно към работната станция, страшно мощна за своето време.
И при тази машина липсваха някои компоненти, но значително по-малко от предната.
Оказа се, че съм имал много сходни с липсващите части, и машината вече е работеща!
Добавих един SCSI твърд диск, мрежова и звукова карта, и цели три видео карти.
Вече се досещате, че това ще е двупроцесорната машина с две 3DFX Voodoo2 в SLI!
Картите ще разгледаме по-подробно след малко, нека първо разгледаме параметрите.
В официалният сайт на HP открих оригиналната инструкция за този модел от 1998-ма.
Тази бройка е от подмодел D4692N, но вероятно още по начало е претърпяла ъпгрейд.
Според брошурата D4692N моделът разполага само с един процесор Intel Pentium II.
А тук са два на 266MHz, като машината поддържа моделите на 233, 266, 300 и 333MHz.
Обаче HP Kayak XU серията се е предлагала само с моделите на 266, 300 и 333MHz.
Двата процесора които са монтирани в тази бройка имат леко по-различни охлаждания.
И двете охлаждания са масивни радиатори, но имат леко по-различен дизайн и цвят.
Чрез серия пластмасови въздухопроводи топлият въздух се извежда извън кутията.
На втория ред снимки се виждат въздухопроводите, и компонентите които са под тях.
И тук като при предната машина регулаторите на напрежението са на отделни модули.
Машината поддържа само процесори с 66MHz шина, не поддържа тези с 100MHz шина.
Аз май имам един такъв процесор на 300MHz, но само един няма да ми свърши работа.
Ще потърся два броя на 333MHz, и ако открия такива на разумна цена ще има ъпгрейд.
Използваната тук памет е от ECC SDRAM тип на 100MHz, на дъното има четири слота.
Базово този модел работна станция се е продавал с 64MB, но сега е 4 пъти повече.
Инсталирани са 4 плочки по 64MB памет, като всичките са на различни производители.
Максимално се поддържа 512MB памет, разпределена на 4 плочки по 128MB ECC SDRAM.
Оригинално твърдият диск е бил HP 4.5GB 7200RPM SCSI, но тук твърд диск липсваше.
Аз обаче имах един IBM 4.5GB 7200RPM SCSI, който се оказа абсолютно подходящ.
Машините са били с дискове от 2.1 GB на 7200 оборота, до 9.1 GB на 10000 оборота.
По-високите модели са имали и външен HP FastRAID контролер, на специален PCI слот.
Най-високият модел се е предлагал с два 9.1GB 10000RPM SCSI диска и RAID контролер.
Оптичното устройство при всичките модели от серията е 24 скоростен IDE CD-ROM.
Естествено като всяка машина от това време има и 1.44MB флопи дисково устройство.
Видео картата е била Matrox Millennium II 4MB AGP, тук и видео картата липсваше.
Оригиналната видео карта е имала опцията за добавяне на платка с още видео памет.
Аз сложих по-новият модел видео карта Matrox Millennium G200 8MB, също на AGP слот.
Всичките модели са имали и HP мрежова карта на PCI слот, и тази карта липсваше.
Аз сложих една маркова мрежова карта 3Com Parallel Tasking, още не съм я тествал.
На дъното има вградена звукова карта с чип AD1816 на компанията Analog Devices.
Това е звуков чип използван в някои много интересни звукови карти от миналия век.
Трябва да му потърся драйвери, защото Windows XP не го разпознава автоматично.
За външна звукова карта сложих Creative Ensoniq AudioPCI, за тази карта вече писах.
Захранването е стандартно ATX, монтирано е в плъзгаща се като шейна метална шина.
Цялата кутия е доста масивна, и тежи цяло чудо, направо си и трябва електрокар.
За охлаждането на компонентите кутията има три вентилатора, плюс на захранването.
Това прави системата много шумна, но високата производителност изисква и жертви.
Вътре кутия има много прибран и оптимизиран дизайн, всичко вътре е едно до друго.
Предният панел има модерен дизайн и изчистени линии, в светло сив и син цвят.
От пред има жакове за микрофон и слушалки, както и копче за настройка на звука.
В предната част на кутията, работната станция има вградена голяма аудио колонка.
А на задния панел има ключалка за заключване на капакът, има ги и двете ключета.
През годините явно машината е съхранявана на влажно място, и на места има ръжда.
Но тази ръжда не трябва да ни притеснява, не се отразява на работата на машината.

Ето какви са параметрите на показаната машина в този момент:

Model – HP Kayak XU 6/266
Central Processing Unit 1 – Intel Pentium II 266MHz
Central Processing Unit 2 – Intel Pentium II 266MHz
Central Processing Unit Cooler – HP
Random Access Memory 1 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 2 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 3 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Random Access Memory 4 – 64MB ECC SDRAM 100MHz PC100
Video Card 1 – Matrox Millennium G200 8MB AGP
Video Card 2 – Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 8MB PCI CT6670
Video Card 3 – Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 8MB PCI CT6670
Sound Card – Creative Ensoniq AudioPCI
Network Card – 3Com Parallel Tasking
Hard Disk Drive – IBM 4.5GB 7200RPM SCSI
Floppy Disk Drive – HP
Compact Disc Read Only Memory – HP
Power Supply Unit – HP
Case – HP

Още щом получих работната станция, първата ми работа беше да я почистя из основи.
Разглобих машината на основни компоненти, и почистих всичката прах която намерих.
И капакът на кутията и предният панел бяха разглобени и почистени доста дълбоко.
След като събрах всичко заедно, вече си приличаше на една сериозна работна машина.
После добавих липсващите компоненти, твърд диск, мрежова, звукова и видео карти.
За операционна система избрах Windows XP, защото XP разпознава и двата процесора.
Оригинално машината се е продавала в комплект с някоя версия на Windows NT 4.0.
Сред като инсталацията завърши, работната станция разпозна всичките си компоненти.
Единствено на вградената звукова карта не и бяха инсталирани драйвери автоматично.
И щом като машината се оказа читава, реших, че тук ще направя SLI с Voodoo2-ките.
Купих VGA кабел удължител за преходник, направих си и SLI кабел от такъв за флопи.
Процедурата за направата на SLI кабел от такъв за флопи изобщо не е много сложна.
Необходими са само един флопи кабел, нож и ножица, чук или пък малко повече сила.
Повечето хора правят SLI кабелите си по-къси, но аз оставих този малко по-дълъг.
Тествах 3DFX Voodoo2 картите които имах, и се оказа, че си работят без проблеми.
От 3DFX Interactive никога не се издали официални драйвери за XP за своите карти.
Аз намерих един много добър пакет носещ името FastVoodoo2 XP V4.0 Gold Edition.
Направен е от фенове, съдържа всичко необходимо, и работи отлично под Windows XP.
В този пакет има включени две демота за тестване на Voodoo2 картите под Glide API.
Когато е само една карта, максималната резолюция на екранът е 800 на 600 пиксела.
Но като се добави и втора Voodoo2 карта, резолюцията се увеличава до 1024 на 768.
Щях да инсталирам игрите Unreal Gold и Unreal Tournament: Game Of The Year Edition.
Обаче тях ги имам двете заедно на едно DVD, а работната станция има само CD-ROM.
Така че за да тествам тези игри, за малко ще трябва да свържа едно DVD устройство.
Кога точно ще стане това още не знам, понеже за сега ми се отвори много работа.
Като инсталирам горните две игри ще ми останат около 500MB свободно пространство.
И мисля на тях да поместя MDK, това е още една радикална игра поддържаща Glide.
Това е за сега, като намеря време ще пиша за още неща, и за развитието на проекта.

 

HP NetServer E 45

Днес ще разгледаме една маркова машина, или почти цяла машина HP NetServer E 45.
Това е бил един мощен мрежов сървър от средата на 90-те години на миналия век.
Базиран е на първите Intel Pentium II процесори, най-модерните за своето време.
Вариантите са били два, с 233MHz процесор, или с 266MHz, какъвто е и този тук.
Шината на тези процесори е 66MHz, и не могат да се заменят с модели с 100MHz шина.
Интересно нещо е, че регулаторът на напрежението на процесорът е отделен модул.
При настолните компютри този регулатор е вграден в дъното, но при сървърите не е.
Това се прави с цел, ако се появи повреда, тя да се отстрани максимално бързо.
Така е, защото при сървърите всяка секунда downtime носи големи финансови загуби.
За това при сървърите и други компоненти са изведени на слот, или са тип hotswap.
При тази машина процесорът идва с фабрично монтиран радиатор, има и вентилатор.
Вентилаторът е вграден във въздухопровод, извеждащ топлият въздух извън кутията.
Този въздухопровод е монтиран на метална пластина, и лесно може да се демонтира.
Самата кутия на този сървър е много просторна и изключително лесна за обслужване.
На предният панел има вратичка която предпазва устройствата от прах и зацапване.
Едно от тези устройства което е вървяло с този сървър е Digital Audio Tape Drive.
Това е устройство за съхранение на информация върху дигитална магнитна лента.
За времето си това е бил един страшно изгоден метод за съхранение на информация.
Дори и сега редица големи компании използват продукти базирани на тази технология.
Това устройство което е съхранявало информацията върху касети, обаче тук липсва.
Но и да го имаше, дори и работещо, силно се съмнявам, че щях да му намеря касети.
А и самото устройство не става за системен диск, тоест върху него не се инсталира.
Все пак ако някога ми попадне такова устройство ще му обърнем повече внимание.
Дъното има PS/2 портове за мишка и клавиатура, има и два USB порта, но блокирани.
На задния панел върху тях има залепена твърда лепенка, по неизвестна ми причина.
Друго нещо което и липсва на машината е захранването, и то е от специфичен тип.
Машината има редица нови стандарти, някои от които преходни и много интересни.
Един от тези стандарти тук е захранването, то е предшественик на ATX стандартът.
Конекторите за свързване към дъното са два като на AT захранванията, плюс трети.
От третия конектор са се подавали сигнали от дъното, директно към захранването.
Докато AT захранванията се пускат само ръчно от потребителят, тук вече не е така.
При ATX, и при този вариант, и компютърът сам може да стартира захранването си.
В зададено време, при сигнал от мрежовата карта, или от мишката и клавиатурата.
Но както правят доста марки, и тук конекторите на захранването са специфични.
Така, че ще е много трудно да намеря точно такова захранване, почти невъзможно.
Съществува вариант да се преправи някое ATX с AT конектори, но и това ще е трудно.
Пък сега не разполагам с излишни захранвания, така, че това ще остане за бъдещето.
На машината и липсват и разширителните карти, те са били две или три на брой.
Имало е външен SCSI контролер на някой от 4-те PCI или 4-те 16 битови ISA слотове.
На SCSI интерфейс е бил и твърдият диск, той също липсва, също и флопито го няма.
Мрежовата карта е била стандартна 10/100 на HP, поне имам карти от други марки.
Видео картата е марка Cirrus Logic, вградена в дъното, има си 2MB собствена памет.
А машина ползва памет по още един чудноват стандарт, Fast Page Mode (FPM) DRAM.
На дъното има 6 слота за този стандарт, като модулите се слагат винаги 2 по 2.
Тук има четири модула по 32MB, или общо 128MB, които са били доста за времето си.
Този модел сървър поддържа максимално 384MB памет, или общо 6 модула по 64MB.
Обаче тогава това количество е щяло да струва хиляди долари, тази която имам също.
Единственото нещо което ми струваше пари в тази машина беше точно паметта, 5 лева.
За да машината се приведе в работещ вид, предполагам ще са нужни още инвестиции.
Сега няма да бързам, като се появи нещо подходящо, и има повече развитие ще пиша.