RSS

Правец 8Д

09 Март

През 1979-та година, двама британски учени основават Tangerine Computer Systems.
Това е била компания занимаваща се с разработка и производство на микрокомпютри.
През 1983-та, след успехът на някои домашни микрокомпютри на други производители,
Tangerine започват производството на своя серия домашни компютри под името Oric.
Първоначално излиза модел Oric-1, от който само за една година във Великобритания
и Франция се продават над 200 хиляди бройки! Това носи много капитал във фирмата,
и им позволява да разработят още по-добър модел, което се случва в бързи срокове.
Подобреният модел е кръстен Oric Atmos, и излиза на бял свят през 1984-та година.

През 1985-та година, в Народна Република България се появява нов модел Правец.
Това е Правец 8Д, домашен микрокомпютър с много предназначения, като видео игри,
автоматизация на домакински и промишлени уреди, обучение, тренировка и прочие.
Тези предназначения дори са били споменавани в рекламната кампания на Правец 8Д.
Сигурно вече се досетихте, Правец 8Д е български аналог или копие на Oric Atmos.
Това обаче не е било известно на потребителите преди 30 години, защото официално
се е твърдяло, че Правец 8Д е авторско дело на младежки кръжок към комбината за
производство на компютри в град Правец. А каква по-добра реклама от родното дело!

Най-съществените фактори за успехът на Правец 8Д са били цената и достъпността му.
При появата си 8Д е струвал 420 тогавашни лева, и е бил единственият модел, който
е можело да се купи свободно от всеки гражданин, защото останалите 8 и 16 битови
модели Правец са били достъпни само за учебните и промишлени учреждения, но дори
и така, техните цените са били съответно по над 4000 и над 8000 лева за бройка.
Началото на 90-те на свободния пазар се пуска Правец 8C, но и той струва над 1500
лева, което пак е в пъти повече от цената на 8Д. Основни причини за ниската цена
на 8Д са това, че като за домашен компютър, не имало необходимост от специален
монитор и флопи дискови устройства. За монитор се е ползвал обикновен телевизор.
За обмен на информация и съхранение на данни се е ползвал обикновен касетофон.
Така домакинствата са били улеснени като са им спестени разходите за периферия.

На външен вид Правец 8Д е видимо по-широк и по-дълъг от Oric Atmos, това е така,
защото при 8Д захранването е вградено в самата машина, докато захранването на
Oric Atmos е външно тип трансформатор, подобно на много други уреди дори и днес.
Правец 8Д има механична клавиатура, и напълно очаквано компютърът е кирилизиран.
Оставени са само главните латински букви, а на мястото на малките латински е
сложена българската азбука. Превключването между двете азбуки става с Caps Lock.
Латиницата е по QWERTY стандарт, но кирилицата е с фонетична подредба, а не БДС.
Останалите хардуерни параметри на двете машини са идентични. За процесор в 8Д се
ползва български СМ630, който е аналог на MOS Technology 6502, с какъвто е Oric.
Паметта и при двете машини е с еднакъв обем, съответно по 48KB RAM и 16KB ROM.
Звуковият чип е оригинален General Instrument AY-3-8910, много популярен модел,
използван в най-масовите домашни компютри и игрови конзоли от онази златна епоха.
Звук 8Д възпроизвежда директно чрез вграденото четвъртватово високоговорителче.
И най-важното нещо за един такъв домашен компютър са графичните му възможности.
В текстов режим се поддържат 28 реда по 40 символа на ред, а при графичен режим
резолюцията е 240 на 200 пиксела, в цели осем цвята, което е доста за времето си.
Както вече споменахме не е имало нужда от специален монитор, и видео сигналът е
трябвало да се изведе до обикновен телевизор, и ето тук започва пипкавата част!

Вграденият RF модулатор подава видео сигнал към телевизорът директно през входът
за антена, но и при двете машини този сигнал е по PAL стандарт, по какъвто са
били западните държави по онова време. В родината ни се е ползвал SECAM стандарт.
Тази разлика е създавала много главоболия на потребителите, защото е водила до
загуба на цвят и други смущения. Все пак има и друга опция с която да се извади
цветна картина, това е RGB изходът, който ползва жак на DIN стандарт, използван
масово при телевизорите от онази епоха, и абсолютно изчезнал вид в днешно време.

За обмен на информация и съхранение на данни, както споменах се ползва касетофон.
Това е бил икономичен, но и много по-бавен метод, и често за да се зареди една
програма или игра от касетата, в паметта на машината е минавало над половин час!
В зависимост от това с какви аудио касети са разполагали потребителите, добри или
по-ниско качество, машината има два режима на запис на информация, бърз и бавен.
Освен двата видео изхода и входът за касетофон, на задния си панел Правец 8Д има
още един порт, това е разширителен порт за връзка с модем или матричен принтер.

Евентуално, с годините се появяват и редица флопи дискови контролери разработени
от фенове и малки фирми. Тези контролери ползват точно този разширителен порт.
В началото на 90-те се появява и официално флопи дисково устройство с вграден
контролер, но това се случва твърде късно, и скоро 8Д е свален от производство.
Аз ще се опитам да намеря поне един флопи контролер за 8Д, без значение от кой
модел е. В интернет съм виждал снимки на десетки различни модели контролери.
Някои от тях работят и с българските флопита за Правец 82, други само с вносните.
Когато човек разполага с дисково устройство, Правец 8Д може да работи с DOS-8D.
Това е била значително по-модерна операционна система от вградената Oric Basic.
Аз разполагам единствено с оригиналната аудио касета която е идвала с Правец 8Д.
Имам и една книжка в която са изброени няколко лесни за преписване програми, но
преди да започна да играя на моята машина, ще трябва да изгладя някои проблеми.

Относно моята бройка Правец 8Д, дата и на производство е 1986-та година, на цвят
е с кремаво бежова клавиатура и горен панел, и бял цвят долен панел или основа.
Виждал съм снимки на Правец 8Д в изцяло бял цвят, и на бройки със сива клавиатура
и сив горен панел. Тоест, имало е поне тези три цветови варианта на Правец 8Д.
Всъщност, виждал съм и модел с по-нов дизайн на клавиатурата, на която клавишите
са с по-обли форми, кирилицата е написана със син цвят и е сложена над латиницата.
От този модел съм виждал само чисто бели бройки, може би са били само този цвят.
Някъде четох, че моделите с по-модерната клавиатура нямали вграден RF модулатор.

Относно техническото състояние на моята бройка, определено работеща е, но имам
затруднение с изкарването на стабилен сигнал през RF модулаторът, тоест картината
която успявам да извадя трепери на всички посоки и буквите се виждат размазано.
Тествал съм я с два различни кабела на няколко различни телевизора с кинескопи.
Но колкото и финна настройка да правя от телевизорите, сигналът на машината все е
пълен със смущения и бяга из екранът, и само по-правите на форма букви се четат.
RF модулаторът е монтиран в екранирана кутия на платката на Правец 8Д, и вътре
в тази защитена от външни радиовълни кутия трябва да има разположен поне един
тример потенциометър за ръчна настройка на сигналът. Вероятно с годините той се е
разместил, все пак машината е произведена преди почти три десетилетия, нормално е.
Някога ще се наложи да го настроя, но първо ще се опитам да намеря друго решение.

Какво е то ще попитате вие – ами направа на DIN кабел за RGB изходът на машината.
Намерих подходяща букса, и бях готов да я свържа към SCART кабел, но като тръгнах
да търся схемата в интернет, попаднах на няколко теми из родните форуми, където
вече няколко пъти различни хора се бяха опитвали да направят точно същото нещо.
Оказва се, че при мнозина и този опит не е бил много успешен, и отново е имало
смущения, загуба на един от цветовете или бледа картина. На други места обаче
пък хората пишеха, че този метод си е успешен и няма проблеми, а на трети места
вече бяха дадени схеми за направата на допълнително външно устройство което да
стабилизира видео сигналът, което било необходимо при употребата на SCART кабел.
Така, че сега съм доста озадачен какво ще трябва да направя, и какво ще излезе.
Но като времето стане по-топло ще се захвана с нещата, и ще видим дали ще стане
работата само с настройка на RF модулаторът, или ще трябва да правя други неща.
Надявам се поне един от двата варианта да доведе до благополучни резултати, че
иначе ще трябва да търся друг Правец 8Д, а сигурно знаете ми отне над 4 години,
докато намерих този на нормална цена, и може вече никога да не попадна на друг.

Някога като/ако има развитие, и ако има с какво да снимам, ще напиша продължение.
До тогава, ако вие читателите имате такава машина, софтуер, игри, литература, или
едно време сте работили с този модел и още помните техническите похвати и хитрини,
моля пишете ми, всякаква информация е важна за мен, и ще съм ви много благодарен!

Advertisements
 

2 responses to “Правец 8Д

  1. Иван Йонов

    26.06.2015 at 12:08

    Цитат: „Освен двата видео изхода и входът за касетофон, на задния си панел Правец 8Д има още един порт, това е разширителен порт за връзка с модем или матричен принтер.“

    Това не е точно така – на задния панел има паралелен порт, отделно от разширителния. В първите няколко серии има хардуерна грешка – единия от сигналите е инвертиран. В „Компютър за вас“ излезе хардуерно решение на проблема, което аз приложих и всичко се оправи, но после възникна друг проблем – едно, че излезе чисто софтуерно решение, но по-лошото беше, че контролера за флопи, който се връзваше на паралелния порт (а не на разширителния, както пише в статията по-горе), та този контролер предполагаше оригинален, а не преработен слот.
    Иначе операционните системи за 8Д са няколко – Българската, на Борислав Захариев работеше със споменатия котролер и беше порт на Apple ][ DOS 3 с епълско флопи, дискети и файлов формат, останалите са:
    – Контролер Microsdisc, операционни системи: OricDos, XL DOS, RANDOS, Sedoric
    – Контролер Jasmin, операционни системи: TDOS, FTDOS
    – Контролер Cumana, операционни системи: Cumana DOS, RIPDOS
    – Контролер BD500, операционнa системa: BDDOS
    Общо взето най-развита технически е Sedoric, която под името Stratsed се ползва и в Telestrat – наследника на Oric Atmos/Правец 8Д.

     
  2. Георги Драмчев

    07.12.2015 at 07:27

    Моля не замърсявайте статията на момчето с коментари, които нямат нищо общо с истината. Отдавам го разбира се не на непознаване, а на объркване от разстояние на времето. Личи си, че някога наистина сте работили, но аз работя по 8Д и в момента, дори направих реплика на 8Д с разширени възможности, съвместима и със споменатия Телестрат. Проблемът е, че с годините от такива коментари, такива глупости могат да се прочетат за старите ни комютри, че да ти настръхне косата. За пръв път чувам за контролер за флопи, който се връзва към паралелния порт на 8Д. А аз съм доста запознат, направил съм и няколко контролера за Дос 8Д, както и споменатите Cumana и Microdisc. Контролерите за флопи се връзват само към разширителния порт, а нашата Дос 8Д e по-лека и удобна от Sedoric, нещо, което признават и хората от Франция, Англия и Испания, които са си купили моите контролери. В днешно време към тези контролери има няколко варианта да се връзват модерни SD или USB устройства.
    Никаква грешка не е имало в първите версии, това си е нормалното състояние на сигналът STB на порта във ВСИЧКИ версии. Просто принтерът M80 очаква инвертиран сигнал.
    Имам всякаква КОРЕКТНА информация за Правец 8Д, сканирал съм книгата „Правец 8Д – професионални приложения“ с позволението на авторите и – Борислав Захариев и Йордан Йорданов, така, че ако я нямаш ще ти дам файла.

     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s