RSS

Monthly Archives: септември 2015

Клавиатури: Част 7

Последно за клавиатури писах преди година и половина когато ви показах IBM Model M.
Клавиатурата която ще разгледаме днес има общо с IBM-ската само на външен вид и по
история, но за жалост не и на практика. Тази клавиатура не е механична, а има гумени
куполчета под клавишите, на какъвто принцип работят всичките по-евтини клавиатури
произведени през последните три десетилетия. Тази бройка е правена средата на 90-те.
Клавиатурата ми грабна окото с формата си, очевидно това е копие, на наш език менте,
на IBM Model F клавиатурите, вариантът с 122 клавиша, които са за терминални компютри.
Тук се ползва стандартен DIN 5 конектор, и тази бройка е правена за настолни машини.
Човекът от който я купих каза, че функционалните клавиши при него не работели, което
надявам се да може да се настрои по някакъв начин, даже на етикетът на клавиатурата
има нарисувана някаква схема, която се надявам да е за настройка на точно тези неща.
Имам преходник DIN 5 до PS/2, ще тествам с него дали клавиатурата ще работи нормално.
Истинските IBM Model F клавиатури се нуждаят от конвертор, а не прост преходник, за
да тръгнат на модерните компютри, защото терминалните оперират на различен принцип.
Клавиатурата има очевидни разлики спрямо истинските Model F, но 24-те функционални
клавиша разположени в две колони от по 12, и двете редици от по 5 вертикални копчета
са ясен признак, че тази клавиатура е базирана на дизайнът на късните IBM Model F.
На размери клавиатурата е много голяма и обемна, с много широк, дълъг и висок корпус.
Теглото е доста леко, защото корпусът е предимно кух, и направен изцяло от пластмаса.
Ако това беше истинска IBM Model F клавиатура, тогава щеше да тежи почти 4 килограма,
защото на тях клавишите са разположени върху няколко слоя метални пластини, като на
моята IBM Model M теглото е почти 3 килограма. Това е доста полезно против плъзгане.
Очевидно при тази клавиатура най-интересни са двойно повечето функционални клавиши.
Също и при копчетата със стрелките има среден клавиш, нещо което в днешен ден няма
къде да се види, и за мен е много колоритна черта която силно ме радва и привлича.
На снимките панелите изглеждат леко пожълтели, в реалност не е така, дори са доста
светли. Виждат се по-тъмни от колкото са заради светлината, или по-точно липсата на
достатъчно светлина. Но като за илюстративни снимки правени с телефон, пак е добре.
Ще тествам клавиатурата като имам време, ще продължавам да търся и други интересни
модели клавиатури, и механични и обикновени. Пишете ми ако попаднете на такива неща.

 

Trackball

Тракбол, тракбол, тракбол. Призовахме духът от миналото, сега няколко думи за него.
И преди съм ви показвал клавиатура с вграден тракбол, и един тракбол предназначен
за мобилни компютри, който се разпадаше при допир. Днес ще разгледаме една бройка
която е типичен представител на този тип устройства, и дори е в отлично състояние.
На снимките пред вас е A4tech WWT-5 Scroll Track 4D Mouse, PS/2 устройство от края
на миналия век и началото на този, което устройство според проучванията ми, все още
е доста популярно в Япония, и дори май още се произвежда ново за азиатските пазари.
Тази бройка купих преди време, и единственото което я прави различна от нова е, че и
липсват крачетата. Предполагам с времето са се отлепили, или са се загубили като е
била почиствана, но дори и без тях да ги има, устройството работи напълно нормално.
При тракболите очевидно устройството седи стационарно на бюрото на потребителите, а
местенето на курсорът се извършва с въртене на кълбото, което е и основната му част.
Този модел има три копчета и два скролера, това го прави доста модерен за едно време.
Днес също се произвеждат нови модели такива устройства, с много по-ергономични форми.
С тази бройка ще тествам дали може да се играят игри и рисуват дигитални графики!
Това може да се окаже доста трудоемка задача, но няма да се предам лесно, и ще се
опитам дори да постигна някакви задоволителни резултати които да стават за пред хора.
Едно време тракболите са били доста популярни, дори някои модели машини на на Apple
са идвали базово с тракбол вместо мишка, но с времето мишките си извоюват победата.
Днес тракболи има предимно в различни специфични ниши, където са единствената опция.

 

Комбинирано Флопи

Тук и преди много пъти е ставало дума за флопита, дискети, контролери и стандарти.
Наскоро попаднах на едно комбинирано флопи дисково устройство, което е определено
интересно и дори малко чудновато, и си заслужава да му се посвети един пост тук.
Устройството което виждате на трите снимки работи с най-масовите размери дискети
от епохата от която е, началото на 90-те, а именно 5.25 и 3.5 инчовите дискети.
На големина устройството се води половин размер, тоест заема един стандартен 5.25
инчов слот в кутията, каквито на размер са оптичните устройства ползвани и днес.
Пълен размер се водят устройствата които са двойно по-високи, примерно дискът и
флопито на втория модел Правец 16, които са българско производство са пълен размер.
Днес освен някои лентови устройства и по-модерни контролери за вентилатори, други
пълноразмерни устройства няма. Вече и 3.5 инчовите устройства са само спомен от
миналото, и освен някой четец за карти който губи позиции спрямо USB вариантите си,
и такива устройства вече не се виждат, дори новите кутии вече нямат такива слотове.
Обратно към комбинираното флопи, за връзка то ползва само един кабел с MFM порт.
На горната си страна има изведен някакъв датчик, вероятно следящ температурата.
Както при много други стари устройства, и тук на металната част устройството има
оставен жак за заземяване. Примерно в IBM PC и клонингите му се е ползвал такъв.
Като купувах това устройство, с него получих една почистваща 5.25 инчова дискета.
Някога ще напиша пост и за дискетата, както и постове за други дискове и дискети.
Това устройство ще внедря в някоя бъдеща машина, най-вероятно такава за ретро игри.

 

Slot 1 CPU Terminator

Не се плашете от името, сега няма да разглеждаме продукт на Cyberdyne Systems.
Компонентът който стои пред вас е Slot 1 CPU Terminator. Това е карта която се
ползва в мултипроцесорните системи, в случая двупроцесорни машини и дънни платки,
когато на тях има монтиран и работи само един единствен процесор, а не два броя.
Както при SCSI Terminator-ът за който писах миналата година, и тук устройството се
ползва с цел затваряне на отворени електрически вериги и дата шини, които губят
съпротивление ако са оставени отворени, което пък води до загуба на информация, и
предизвиква смущения, и понякога може да доведе дори до електрически неизправности.
На много места съм чел, че дори и на дъна където официално се казва, че е необходимо
да се ползва такъв вид терминатор ако ще се ползва само един процесор, дори и да не
се ползва такава карта пак не се наблюдават никакви проблеми, но това не е сигурно.
Имало е дъна с вградена терминация, с настройка в биосите, или с някакъв друг метод.
Така, че тази карта не е била толкова критична поне при домашните потребители, но
определено се е ползвала масово в бизнес средите, където всичко се прави по учебник.
Такива терминатори са съществували само за Intel Slot 1 и Slot 2 базираните системи.
В последствие процесорите от слот се връщат обратно на сокет, и мултипроцесорните
дънни платки вече имат вградена терминация, и когато едно двупроцесорно дънно може
да работи и само с един процесор, то не е необходимо да му се добавя подобна платка.
Такъв тип платки има по-дълго време при паметите, където има видове сървърна памет,
която работи само по двойки модули, и ако човек разполага само с една плочка, ще е
нужен и терминиращ модул. С такива образци обаче не разполагам и не мога да покажа.
Ако някога намеря такива джаджи ще пиша и за тях, защото и те са доста интересни.
Макар и в днешен ден показаната днес платка да няма практическа употреба, за мен е
голяма находка, един истински артефакт, нещо точно за което е създаден този блог.
Утре също ще разгледаме едно антично устройство, на което мястото също е точно тук.

 

Неизвестни Платки: Част 1

Здравейте, от днес започва една седмица изпълнена с нови и интересни постове.
Първо ще ви покажа две платки за които не зная почти нищо освен очевидното.
Човекът от който ги купих предполагаше, че са от Списание Млад Конструктор.
Това е и най-силната следа която имам до сега, макар още да не съм открил
абсолютно никаква информация за платките която да ги свързва със списанието.
За платките знам само това което пише по чиповете им, но и то не е достатъчно.
На един от чиповете пише, че е производство на Philips, по лиценз на Intel.
Предполагам това е някакъв процесор или друга по-сложна интегрална схема.
На двете платки освен вносни интегрални схеми от марките NEC, Texas Instruments
и други имена, има и няколко чипа българско производство, но за жалост и на
двете платки има различни липси, някъде чипове, другаде са други елементи…
А какво ли са били самите платки? Някакви домашни компютри под формата на
комплекти за сглобяване от самите потребители, или вече сглобени продукти?
А дали не са били някакви контролери за употреба в индустриални машини, или
пък някаква лабораторна или учебна техника ползвана в техникумите и училищата?
Ако вие знаете нещо, имате идея, или пък познавате някой който може би ще знае,
моля ви разпитайте, и ми пишете, ще съм много радостен да узная какво е това!
И двете платки имат различни липси и изкривени или откъснати компоненти, и
най-вероятно не са в работещо състояние. Обаче не изглеждат много зле, и ако
се разполагаше с пълна схема и списък на това което имат, вероятно може да се
въведат в пълен вид. Но за това най-напреде ще трябва да узнаем името им.
Разполагам и с доста други платки които съм взел от други места, за които също
нямам информация какво са. За тях ще напиша няколко отделни поста в бъдеще.
От утре вече ще ни очакват статии за неща които са известни какво са, но също
са от една отминала и забравена епоха, и от чудноват и тясно специфичен характер.