RSS

Monthly Archives: декември 2015

РОБКО 01: Част 2 – История

80-те години на 20-ти век, едно бурно десетилетие изпълнено с много динамика в
сферата на информационните технологии, подем в мащаб какъвто не е виждан преди.
Освен в бизнес средите, още по-буен растеж се наблюдава при домашните компютри.
Стотици компании са произвеждали микро и персонални компютри, по-рядко оригинални
модели, по-често копия или клонинги, но без значение, тези достъпни за масовите
потребители компютри са били горещо търсени във всичките държави по земното кълбо.

Но освен компютри, по това време е имало разцвет на роботиката и автоматизацията.
Домашните компютри са направили управлението на роботи и автоматични системи лесно,
и безброй пъти по-евтино от преди, а както знаете финансовият фактор често е водещ.

В онези години, процъфтяващата Народна Република България не е била изключение, и
макар да не сме били автори на оригинални архитектури и уникални разработки, тук
също се е вихрила компютърна индустрия с впечатляващи размери. За нула време сме
си извоювали едно от челните места по производство и употреба на компютри по глава
на населението, и дори България е била наричана „Силициевата долина на Балканите“.

За разлика от понастоящем несъществуващата образователна система, по онова време
образованието е било приоритет, и идеята е била българите да са на световно ниво,
и дори да сме първенци в науките, било то математика, физика, химия и прочие…
За това се е инвестирало в учебната система във всичките и аспекти, включително в
материалната база. Повечето училища са имали добре оборудвани компютърни кабинети.
Към средата на 80-те, редом до машините Правец, в българските училища се появява и
нещо друго много интересно – учебните роботи от серия Робко, начело с РОБКО 01.

За тези вече забравени и дори митични роботи ще говорим днес, като основната идея е
този материал да послужи като най-богат източник на информация за роботите Робко.
До сега в интернет пространството се срещат само прекалено оскъдни и противоречащи
си източници на информация. За това е крайно време да се създаде едно писание което
да разкаже до колкото е възможно най-пълна и достоверна историята на тези роботи.

В общи линии, сега в сайтовете, форумите и енциклопедиите за Робко пише следното:
„Серията роботи Робко са били разработени в ИТКР-БАН с цел обучение по роботика и
кибернетика. Произвеждани са в завода за медицинска апаратура в град София. Общо са
произведени 4 или 17 хиляди броя.“ Но модули или комплекти? Така и не става ясно…
Това, заедно с няколко реда технически параметри са почти цялата налична информация.
Обаче дори и горенаписаното си противоречи, и отчасти е невярно и заблуждаващо.

Както сега медиите се контролират от най-платежоспособните партии, и бълват лъжи и
глупости в лицата на публиката, така и едно време всяка форма на журнализъм и медии
са били под контролът на тогавашната машина за пропаганда, нещо нормално и очаквано.
Но тук в този блог няма да се пускат пошли клишета като „не били компютри а компоти“
или „не било Москвич а велосипед“, нито пък тази статия цели да сее сляпа критика към
тогавашния режим, защото каквото и да се говори, тогава е било най-спокойно време за
българите в цялата ни съвременна история, период без който сега нямаше да ни има…
Обратно на темата, та с последните редове исках да кажа, че това което се е казвало
на хората за българските изобретения не винаги е било истина, и доста често е било
смесица от ярки лъжи и хиперболи вдъхващи гордост в народът, с които хиперболи се е
прикривало вече очевидното днес взаимстване или изкопиране, или другите недостатъци
на дадените изобретения, които изобретения не задължително са били лоши, а напротив.

В прав текст – Серията роботи Робко, и най-вече РОБКО 01 не е бил разработен в
Института по техническа кибернетика и роботика към Българската академия на науките,
както се е твърдяло в официалните източници, и както пише из интернет до ден днешен.
Истината е, че в ИТКР-БАН най-вероятно се е провела „аутопсията“ на оригиналните
западни роботи, от които е изкопиран едно към едно РОБКО 01, и други от модулите.
За производство на компютри и техника под лиценз по онова време не е ставало и дума.
Тогава е ставало дума за обратно инженерство, което е форма на индустриален шпионаж,
нещо често срещано в онези години, и масова практика във всичките промишлени отрасли.

Но нека се върнем още по-рано, и да проследим зараждането на оригиналните учебни
роботи, чиято история минава през няколко други държави, преди да стигне до тук.

Фигура 1: Armdroid 1. Източник: Интернет.
Годината е 1981-ва. На свободния пазар във Великобритания се появява ръка робот с
учебна цел, носеща името Armdroid 1, производство на фирмата Colne Robotics Limited.
Този робот е бил предназначен за употреба както в училища и други учебни заведения,
така и за управление от всеки човек имащ интерес към роботиката и купил си бройка.
След проучване на пазарът на индустриалните роботи, от Colne Robotics виждат, че
никъде по света все още няма въведени масово учебни роботи, които да служат за
обучение по роботика, кибернетика и автоматика. Така за да се запълни тази ниша е
създаден Armdroid 1, първият достъпен микро робот който бива произвеждан масово.
Интересно е, че освен готови сглобени бройки, Armdroid 1 се е продавал също и като
комплект части, предназначени за сглобяване от самите потребители, било то в учебна
среда, клубове и кръжоци, или индивидуално от всеки който си го е купил в този вид.
Това позволява цената да е още по-ниска, и така от този модел ръка робот се били
произведени 5000 бройки. Последват и други модели, копия, и изобщо цяла революция.
Armdroid 1 има по-сложна конструкция и е по-голям на размери от РОБКО 01, и не е
директен първообраз в най-буквалният смисъл, макар двата модела да имат еднаква цел.
Първоначално Armdroid 1 е можел да се контролира от домашен компютър TRS-80 Model I.
Това е бил един от най-масовите и достъпни микрокомпютри на запад по онова време.
Програмата за контролиране на роботът посредством компютърът е била записана на
аудио касета, и е била част от окомплектовката на Armdroid роботите и комплектите.
Потребителите са можели да пишат по-напреднали и сложни програми и самостоятелно,
и дори са се провеждали официални конкурси за най-добри домашно написани програми.
Съвсем бързо Armdroid 1 е адаптиран да се контролира и от други 8 битови домашни
компютри, което го прави още по-популярен. Armdroid 1 е наследен от Armdroid 1000.
Armdroid 1000 се е произвеждал и от други компании под други имена, и дори е бил
купуван на едро, премаркиран, и продаван под други имена от трети компании…
Днес, 35 години по-късно, роботите от Armdroid серията все още имат доста фенове.
Както аз се радвам на РОБКО 01, така на запад има хора които играят, реставрират,
модифицират или просто идеализират запазените до днес екземпляри от тази серия.
Определено Armdroid си заслужава титлата на пионер в тази образователна ниша.

Фигура 2: Microbot MiniMover-5. Източник: Интернет.
Фигура 3: Microbot TeachMover. Източник: Интернет.
Пренасяме се на друг континент, отново в самото начало на 80-те години на 20-ти век.
В САЩ, компанията Microbot пуска в продажба учебната ръка робот MiniMover-5.
Разработен по същото време като Armdroid 1, MiniMover-5 е малко по-компактен и с
по-елементарна конструкция, но има почти същата функционалност, и е със същата цел.
Този микро робот бързо се доказва като полезно учебно пособие, и бива произвеждан
и зачисляван като оборудване в много училища. Последват няколко по-усъвършенствани
модела от серията, които се задържат в учебните кабинетите около две десетилетия.
Сравнен с РОБКО 01, MiniMover-5 е… 1:1 Сигурно се досетихте, това е роботът от
който в ИТКР-БАН са копирали дизайнът дословно, компонент по компонент, и който в
последствие е произвеждан тук с името РОБКО 01. И отново, в това няма нищо лошо.
MiniMover-5 както Armdroid 1 в началото също е разработен да се управлява от компютри
TRS-80 Model I, защото този компютър е бил популярен както в САЩ, така и в Европа,
или поне в западните държави отвъд желязната завеса. Тук не е имало такива машини, и
РОБКО 01 е направен да се управлява от Правец 8 серията компютри, каквито са били
компютрите в българските учебни кабинети. Както знаете Правец 8 серията са аналог на
Apple II серията. Тогава Apple II също са били много популярни, макар и по-скъпи, и
MiniMover-5 е адаптиран да се управлява от тях, а при положение, че такива са били
компютрите в учебните кабинети в САЩ, това е било още по-голямо улеснение за всички.
В последствие от Microbot правят подобрен модел носещ името TeachMover, който е със
същата конструкция като MiniMover-5, само страничните му панели където са монтирани
стъпковите мотори са покрити с пластмасови капаци, с цел естетика и безопасност.
И най-важното, докато за управлението на MiniMover-5 е необходим компютър, то при
TeachMover роботите това не е необходимо, защото имат вграден контрол на действията.
Това нововъведение улеснява потребителите и обучаващите се в много голяма степен,
и прави Microbot TeachMover още по-търсен в учебните заведения от всеки калибър.
Над 5000 бройки са се ползвали в училища, университети, кръжоци и в други среди
занимаващи се с обучение и преподаване на кибернетика, роботика, механика и пр.
Ще попитате как точно се управлява ръката TeachMover, без да е необходим компютър?
Посредством компактен контролен пулт свързан с кабел към TeachMover роботът, се
задават команди, и се програмират стъпки за действие, които стъпки могат да се
повторят в последствие, и изпълнят автоматично една след друга от ръката робот.
В този контролен пулт тип жично дистанционно има вграден необходимият контролер.
Така за да ръката робот премести даден предмет от точка А до точка Б е необходимо
първо човек да въведе нужните ходове ръчно в паметта на роботът, като го контролира
чрез копчетата за движение в пет направления, копчетата за захващане и прочие.
И след като веднъж е запаметен пътят за изпълнение, роботът може да повтори този
маршрут автоматично, без човек да трябва да го напътства по какъвто и да е начин.
Този съвсем лесен метод на управление е демонстриран в клиповете към които съм
дал линкове в края на този пост, силно ви препоръчвам да прегледате всеки от тях.
В България този метод за управление не е въвеждан масово, и необходимите ходове за
изпълнение на задачите от РОБКО 01 са се записвали чрез ръчно писане на команди.
Движенията на РОБКО 01 са се контролирали чрез натискане на определени клавиши на
компютрите от Правец 8 серията, но за това ще се говори в 3-тата част на статията.
Въпреки недостатъците си спрямо по-напредналите модели роботи, РОБКО 01 е бил ценно
учебно пособие, без което сега щяхме да сме още по-неуки и лишени от история…
Както Armdroid 1, MiniMover-5 и TeachMover също имат почитатели в днешно време.
Мнозина ентусиасти си правят модерни контролери за управление на роботите с Arduino.

Освен споменатите горе учебни роботи, през 80-те и 90-те се появяват още десетки
други модели които запълват пазарната ниша и задоволяват нуждите на учебните среди.
Някои от тези модели роботи са: Cyber 310; Genesis P101; Atlas I & II; Alfred I & II;
MA2000 & MA3000; Micro Grasp; Mentor; Naiad; Ivax; Ogre 1, и много други модели…

Фигура 4: РОБКО 01. Източник: Obsolete Computers.
Фигура 5: Комплект Робко. Източник: Obsolete Computers.
Връщаме се в България, и отново насочваме вниманието си към РОБКО 01, един робот за
които вече знаем, че не е бил наше оригинално изобретение, но въпреки това е бил
много полезно образователно средство, заслужаващо си нашето внимание и гордост.
Обаче, РОБКО 01 не е единственият представител от Робко серията роботи, имало е
и много други модели модули, но освен за РОБКО 01, масата и лентата, за другите не
се знае почти нищо. Дали са са се произвеждали масово? Дали са били само прототипи
направени в единични бройки? Колко точно модела са били, и какви са били имената им?
В следващите редове ще проследим точно тези въпроси, колкото е възможно по-подробно.
За РОБКО 01, масата и лентата се говори подробно в част 1-ва, може да я препрочетете.

Фигура 6: Робко-Вела 1. Източник: Интернет.
За този модул освен тази снимка, никъде в интернет няма написано дори и една дума!
От снимката се вижда, че това е робот от тип CNC машина, с други думи CNC рутер.
Писал съм въпроси за този модул до мястото където беше качена тази снимка, но до
сега не съм получил никакъв отговор. Така, че явно за сега ще си остане загадка.

Фигура 7: Робко SCARA. Източник: Интернет.
Намерих тази снимка в един PDF файл, част от презентация по някаква програма на БАН.
Там, освен името СКАРА над снимката, не пишеше нищо друго по адрес на този модул.
Но този робот не работи в кебапчийница. Името му е акронимът SCARA, който означава:
Selective Compliance Assembly Robot Arm или Selective Compliance Articulated Robot Arm.

Фигура 8: Модул Робко. Източник: Интернет.
Още един модул за който не се знае нищо, тук дори и точното му име не е известно.
Очевидно това е още един антропоморфен робот ръка подобен на РОБКО 01, но доста
по-сходен с големите индустриални роботи, с по-широка конструкция и поле на работа.
Съвсем по индустриален модел, кабелите на стъпковите му мотори са прибрани в маркучи.

Фигура 9: Модули Робко. Източник: Интернет.
Това са доста модули от Робко серията за които вече казахме по някоя дума, но тук
се виждат и два модула които са от друг модел, значително по-мащабни от останалите.
Тези високи модули наподобяват кранове, и отново освен видимото друго не е известно.
Снимката е взета от презентация състояла се преди години в Българската академия на
науките. Но дали тези модули строени на бюрата все още се ползват, или са там като
музейни експонати? През годините съм писал до някои от най-големите учебни заведения
в България, но или не съм получавал никакъв отговор, или са ми отвръщали, че през
годините толкова пъти се е сменяла администрацията и ръководствата, че сега никой
нищо не знае, и въпросите ми свързани с Робко и Правец, са оставали неотговорени.
Така, че сега почти не виждам смисъл да пращам въпроси до БАН, но кой знае…

Следващата доза от историята на роботите Робко ще научим от извадки от списанието
„Компютър за вас“, където още в един от първите броеве от 1985-та година има голяма
снимка в която на заден фон се мъдри РОБКО 01. В следващите броеве има още няколко
снимки, и две много важни статии, които са най-подробната и достоверна информация.
За жалост, първата статия е само половината. На фигура 13 се вижда първата страница,
втората страница липсва… А на фигура 14 е най-подробната статия която дава яснота
над идеята Робко, но за жалост доста от написаните там неща са планове за бъдещето,
бъдеще което вероятно не се е състояло, или просто тези планове са били променени?

Но да започнем от първата статия, на снимка номер 13 освен ИТКР-БАН, се споменава и
сдружение „Авангард“, за което обаче не откривам никаква информация какво е било?
На горната снимка в статията са показани вече познати ни модули, но в десния долен
ъгъл на втората снимка, за първи път виждаме един много по-различен робот Робко.
От снимка номер 15 научаваме, че това е робот носещ името Робко 9, и от снимка 14
научаваме какви са били възможностите и функциите му. Това което не се споменава
никъде е, че Робко 9 всъщност е копие на някой от западните роботи от Heathkit HERO
серията, много вероятно дори да е сглобен тук оригинален комплект Heathkit HERO.
Тези роботи са били много популярни през 80-те години, били са рекламирани като
роботи домашни помощници с голяма функционалност и богат набор от различни сензори.
В реалност, тези роботи са били нищо повече от модерни събиращи погледите играчки.
Продавали са се както готови, така и под формата на значително по-евтин комплект
части, предназначен за сглобяване от самите потребители, нещо популярно и днес.
За българската версия – Робко 9 не се знае много, освен, че роботът е участвал в
някакво състезание, в което е бил надвит от чуждестранен робот сглобен от LEGO.
Също така, Робко 9 участва в няколко сцени от българският игрален филм „13-та
годеница на принца“ от 1987-ма година. Доколкото знам филмът го има качен в YouTube.
Каква ли е била съдбата на този робот? Дали още не събира прах в някое училищно мазе?

Обратно към другите писания от статията на снимка 14, там се споменават имената на
още доста други модели роботи Робко, за които никъде другаде няма повече информация.
Един от тези роботи е Робко 10, и по описанието му, това вероятно е бил аналог на
Microbot TeachMover, за който споменахме, че се управлява от вграден бутонен пулт.
Друг споменат модел е Робко-111, който може би е роботът тип SCARA от фигура 7.
Последват и редица други имена, за които най-добре е да препрочетете снимка 14.
Сега ако имахме на разположение някой човек, било то инженер работил по тези роботи,
учен от БАН, преподавател от някое учебно заведение, или друг човек имал досег с
тези роботи по времето когато са били създадени, щяхме да научим много повече…
Но от този златен за развитието на техниката в България период са минали от 25 до 40
години, и такива хора не се срещат на всеки ъгъл. За това, ще помоля вас читателите,
ако имате идея или знаете къде може да се свържа с хора от тази сфера, работили
едно време с роботите Робко и компютрите Правец, и имащи спомени за нещата които са
се случвали тогава, то моля пишете ми, или пратете хората директно към тази статия!

Следващата точка ще проследи какво се случва с роботите от Робко серията днес.
Какво точно се случва с тях, и какво се случва като цяло с българската наука и
училища в началото на 90-те години? След разпадането на Съветския съюз, от където е
идвала голяма част от финансирането на програмите за разработка на изчислителната
техника, всякаква последваща дейност по текущи и планирани разработки е спряна.
Държавните предприятия в които се е извършвала тази дейност са затворени, и бързо
след това разграбени, и или продадени, или оставени да пустеят та до ден днешен…
Образователната ни система е оставена на произвола, и макар през годините да се
изреждат десетки министри с много обещания и надежди, не се случва нищо положително.

Днес единствените запазени екземпляри от Робко серията са или музейни експонати във
витрините на едно-две училища и университети, или бройки от частните колекции на
ентусиасти и фенове като мен. Но от фенове и ентусиасти до ентусиасти и фенове има
голяма разлика. За едни да имат Робко се свежда до това да го поставят на някой
рафт или пиедестал, и толкоз. За други за да Робко е Робко, то трябва да се движи,
да изпълнява зададени стъпки и ходове, да изпълнява функцията за която е направен.
Трети са взели нещата съвсем сериозно, и сами си правят модерни платки контролери за
управление на РОБКО 01 роботите, като през последните години с това са се занимавали
поне няколко човека. В българското интернет пространство съм видял три или четири
различни подхода за контролиране на РОБКО 01 роботите чрез съвременни компютри.
По-лесният за изпълнение начин е използване на готов контролер на стъпкови двигатели,
следва методът за ползване на Arduino или други сходни микроконтролери, и най-сложно
се пада създаването на специфичен контролер пасващ точно на нуждите на РОБКО 01.
При последните варианти освен контролер е необходимо и написването на софтуер.
Но за управлението на РОБКО 01 и контролерите ще говорим в 3-тата част от поредицата.

Обратно към настоящата история на Робко роботите. За жалост освен добронамерени хора
се срещат и вредни елементи, които не се интересуват от историческата им стойност,
а само от това колко пари може да се извлекат от тях. И този път не става дума за
прекупвачи и спекуланти, а за хора които търсят роботите заради ценните неща в тях.
Както компютрите Правец биват изкупувани на килограм от частни лица и пунктове за
вторични суровини, заради няколкото милиграма злато по платките им, така и роботите
Робко се търсят заради ценните им стъпкови двигатели. Но в тези стъпкови двигатели
няма скъпи материали, просто самите мотори имат добри параметри, и се ползват и днес.
Така, че има хора които търсят роботите само с цел да им вземат двигателите, за да
изкарат някой лев, неосъзнавайки, че с това деяние унищожават част от историята, и
лишават от шанс хората които желаят да ги запазят. По ирония на съдбата аз се сдобих
с моят комплект Робко, след като ми писа човек който си беше купил няколко комплекта
точно с целта да им ползва стъпковите двигатели за негови си лични разработки, което
все пак е малко по-добра съдба от това модулите да бъдат изтърбушени и изхвърлени.
Човекът ми влезе в положението, и ми продаде един комплект дори на по-ниска цена
от колкото го беше купил той самият. И макар няколко модула да са намерили края си
под негово владичество, не мога да му се сърдя, а само мога да съм благодарен за
това, че ми помогна, и сега и аз съм собственик на дълго търсеният комплект Робко.
Но като цяло гледам на разграбването за части и насилственото претапяне, не като
на полезно рециклиране, а едва ли не като на иманярство и разграбване на гробове.
Естествено всичко е въпрос на гледна точка, няма едно мнение, просто това е моето.

Но след като роботите от Робко серията са доста редки днес, как колекционерите и
лешоядите се сдобиват с такива бройки? Очевидно някъде има останали количества,
било то в мазетата на училища, в които човешки крак не е стъпвал над 20 години,
или в гаражите на бивши учители и директори, заграбили ги още от едно време…
И така, понякога се появява по някой друг робот, но в какво състояние и с каква
прилежаща окомплектовка, винаги е различно и индивидуално според обстоятелствата.
И понеже аз нямам никакви връзки и не познавам хора от учебните среди, нито водя
честа комуникация с други фенове на ретро техниката, такива находки ме подминават.
Казвал съм ви, че от години вече не следя и сайтовете за обяви, заради вихрещата
се в тях спекула, и ако някога на тези места се появи обява за продажба на Робко,
то пак пропускам моментът, освен ако някой читател не се сети да ми изпрати линк.
Така, че ако вие си търсите комплект Робко или дори само модулът РОБКО 01, ще ви
посъветвам да разгледате обявите, но най-добре ще е сами да си пуснете ваша обява.
Аз така намерих, но чак след 4 години на търсене и пускане на обяви на много места.

За финал две думи за моята кратка история свързана с Робко, и бъдещите ми планове.
Започнах да издирвам РОБКО 01 още преди пет години когато стартирах този блог.
Четири години нямах никакъв успех, но точно преди една година след като за пореден
път бях направил нещо което не обичам – а именно да си пусна обява, че търся…
Та вече ви казах как с мен се свърза човек който имаше цял комплект, който си купих.
От както го купих в началото на миналата година, до края и си търсех оригинална карта
контролер за връзка на РОБКО 01 с Правец 8 серията компютри, но за жалост все не се
откриваше туй чудо, и бях принуден да търся друг начин за подкарване на РОБКО 01,
именно под съвременен компютър. И понеже цялата година от пролетта та до зимата
всичкото ми време беше изгубено от наложителни ремонти на жилището ми, не ми остана
време да се занимавам с хобито ми, и най-вече с РОБКО 01 и направата на контролер.
След преговори с един човек който прави USB контролери, с който си писах и през
миналата година, се постигна сделка, и съвсем скоро вече ще мога да свържа моя
РОБКО 01 с модерен компютър, и ще напиша 3-та част по темата, в която ще се говори
точно за способностите на роботът, и за ролите в които може да бъде приложен днес.

Надявам се тази статия да не отвори повече въпроси, от на колкото даде отговори.
В бъдеще, като се намира нова информация ще осъвременявам написаното тук, като
за намиране на нова информация ще разчитам най-вече на вашата помощ, на читателите.
А пък ако се намерят още модули и аксесоари, веднага ще ги покажа в този блог!
Знаете, за оказана помощ черпя бира, а за материални придобивки давам и по някой лев.

Ето и обещаните видео клипове с оригиналните западни роботи:

Armdroid 1: https://www.youtube.com/watch?v=3O_T6NauvTc
Armdroid 1: https://www.youtube.com/watch?v=JCdIQ67MvP4

Armdroid 1000: https://www.youtube.com/watch?v=pRrRoIDSm0g
Armdroid 1000: https://www.youtube.com/watch?v=McziOZOVzvs

Microbot MiniMover-5: https://www.youtube.com/watch?v=c8haRlFCOeU
Microbot MiniMover-5: https://www.youtube.com/watch?v=RTk9FeeLTUs
Microbot MiniMover-5: https://www.youtube.com/watch?v=SMyjKaqRTQY

Microbot TeachMover: https://www.youtube.com/watch?v=szDbJdPCEzQ
Microbot TeachMover: https://www.youtube.com/watch?v=HyGDeX_62Ro

Microbot TeachMover II: https://www.youtube.com/watch?v=kRJ3lGYTwrM
Microbot TeachMover II: https://www.youtube.com/watch?v=NWl0WaTSmgw
Microbot TeachMover II: https://www.youtube.com/watch?v=eiMPlewfmYg

Advertisements
 
 

Предпазване от измами при търговия в интернет! Част 1

Преди няколко месеца написах един дълъг пост с целта да образова и предупреди
читателите, и изобщо всички хора, с това как да се предпазят от измами и черни
практики, каквито се въртят в търговските сайтове, базари, и стотиците форуми.
Темата продължава да е актуална, и всеки ден чета из форумите за нови и нови
случаи на пострадали хора, които се се поддали на изкусителни цени, не са си
направили труда да разучат търговците, или по-точно търгашите, и това е довело
до загубата на безброй левове, които нито полиция, нито някой друг ще им върне.
За това днес ще допълня написаното от мен тогава, надявам се ще ви е от помощ.

Първо ще цитирам оригиналния пост, за да отново е на заглавна позиция:

1. Предпазване от измами и мошеници.

От началото на годината, вече трима човека ми дават съвети да съм много бдителен,
и да се пазя при сделки със съмнителни лица, защото из страната върлували няколко
групи за измами свързани със стари компютри, компоненти и всякаква друга техника.
Ще напиша няколко реда за известните практики, но няма да пускам имена, защото
лично не съм измамен, и няма да е коректно да пиша имена, дори и да го заслужават.

А. Измамници в сайтове за обяви.

От няколко години, на много места се пише за групи измамници, които върлуват из
онлайн базарите, сайтовете за обяви, и разделите за продажби на всевъзможните форуми.
Въпросните индивиди публикуват голям брой обяви за компютри, дънни платки, твърди
дискове, процесори, видео карти и всякакви други компоненти на много апетитни цени.
Винаги изпращат само по куриер, и никога не предават предлаганите от тях неща лично!
Често сменят имената си, телефонните номера, акаунтите, и най-вече координатите си.
Прилагана практика е да се пускат обявите от едно име и телефон, пък с купувачите да
се свързват лица от други номера и дори друг пол. Примерно обявата е пусната от жена,
пък като човек се обади, отговаря мъж. Или обратното, купувачът си е говорил с мъж
от един град, пък като получи пратката, се оказва, че е пусната от жена от друг град!
Като човек си купи нещо от такива лица, то винаги се оказва или изгоряло, или с
параметри десет пъти по-ниски от споменатите в обявите. Но вредата вече е сторена.
И нито полицията, нито куриерите, нито сайтовете за обяви могат да направят нещо.
Човек може да се предпази от такива вредни елементи като направи едно търсене в
Google на телефонните номера и на имената с които търговците са им се представили.
Ако имената и номерата се споменават в теми на форуми и сайтове за измами, значи
е ясна работата. Така, че винаги правете едно търсене в Google преди покупка!
Дори и пратката вече да е пристигнала при вас, ако имате съмнения просто я откажете!
Преди преглед и задължителен тест дали дадената стока работи, не трябва да се плаща!
И най-вече, ако нещо звучи прекалено хубаво за да е истина, то най-вероятно не е!

Б. Мними събирачи на дарения и техника.

Освен мошеници събиращи пари за мними каузи, вече са се навъдили и изкусни лъжци,
които ходят по фирми, предприятия, частни домове, и най-вече пишат на хората пускащи
обяви за компютри и друга техника. Тези подлеци се представят за членове на фондации,
настоятелства, религиозни организации и други сдружения, които уж събират компютри
за домове за сираци, за училища, за читалища, за деца от бедни семейства, и по други
поводи. Реалността е, че въпросните лица чакат по някой месец след като са получили
дадени предмети, и ги пускат цели или на части по онлайн базарите, залагат ги в
заложните къщи, а често дори ги връщат и за вторични суровини, ако дарените компютри
и компоненти са били по-стари или вече слаби, и са се оказали трудни за продаване.
Така един човек видял дарените от него компютри в сайт за обяви, а пък друг човек
намерил кутиите на дарените от фирмата му машини, на пункт за изкупуване на метали.
Лицата събиращи дарение са описани от хората като млади и много добре говорещи,
добре облечени и културни, раздаващи визитки, календарчета, и други материали.
Така, че бъдете много внимателни ако случайно след като сте пуснали обява, някой
ви се обади или ви пише, че събира дарения, и вашата стока ще е от голяма помощ.
Проверявайте хуманитарните организации на които смятате да дарите, или които са
ви потърсили, уверете се, че наистина са легитимни, а не случайни алчни мошеници.
Най-вече правете даренията на място, там където е нужно, в домовете, по училищата…

В. Псевдо реставратори, колекционери, и несъществуващи музеи.

От над година няколко форума за стара техника като за телевизори, радио апарати и
прочие, пламнаха, след като се разбра, че един от основните им членове и търговци
е лъжец и измамник, излъгал и взел пари и предмети от безброй хора през годините.
Тази личност представяща се с различни имена, е автор на редица сайтове и форуми.
На тези места се води търговия, чешат се езици, дават се полезни съвети, понякога.
Под претекст, че се събира материал за музей, или, че цените на такива стоки са
паднали страшно много, лицата изкупуват на безценица телевизори, радиа, компютри,
и други неща представляващи им интерес. Често са ползвани и форми на психологичен
тормоз над хора продаващи тези неща, с цел вредителите да купят желаното на много
занижени цени. В последствие тези предмети или се препродават на много по-високи
цени, или директно се закарват на пунктовете за вторични суровини, без значение в
какво състояние са. Споменава се, че много работещи антики са заминавали за скрап!
Така, че пазете се от такива егоисти, отваряйте си очите, и отново проверявайте с
кого ще търгувате. Ако ще продавате стари телевизори, радиа или компютри, ще е
най-добре да сте в компанията на повече хора, или да сте заедно с приятели, защото
подлеците дебнат от всеки ъгъл! А като сте повече хора, няма да са толкова нагли.
И най-вече не давайте каквато и да била техника за ремонт или реставрация на хора
които не познавате добре, и нямат известни сервизи и ателиета. Така в споменатите
форуми са се подвизавали мними реставратори, които са били хвалени и препоръчвани
с години, а пък накрая са се оказали измамници и завлекли с много безброй хора!
Ползвайте само доказани сервизи, защото онлайн средите не винаги са там за да ви
помогнат, както вече се разбра има места създадени с цел единствено да ви оберат!

Г. Спекуланти, прекупвачи, псевдо антиквари, и обикновени търгаши.

На всеки е ясно, че по всички пазари има спекуланти и прекупвачи. Онлайн пазарите
не са изключение. За жалост в България, в нишата на ретро компютрите, в днешно
време преобладават предимно такива елементи, а останалите се водят по заблудата
която сеят търгашите. Преди години, когато нямаше толкова много сайтове за обяви,
и нямаше толкова хора които се прехранваха на гърба на неосведомените, цените на
примерно българските компютри бяха в пъти по-ниски. Аз събрах моята колекция от
компютри Правец през 2011-та и 2012-та, като купувах машините на цени от 15-30-50
лева максимум, като последните цени бяха за работещи машини в отлично състояние,
с прилежаща окомплектовка, често и с доста резервни части, флопита и монитори…
Днес заради спекула такова нещо не може да се случи, цените са от пет до десет
пъти по-високи, друг е въпросът на тези високи цени дали изобщо някой ги купува?
Виждал съм обяви да висят с години, но цената на предлаганите стоки не пада, те
просто си висят, продавачите се самозаблуждават, но така подвеждат и останалите.
От другата страна виждам хора които пускат обяви за изкупуване на стари български
компютри, които обяви вече висят над 5 години, а за тези хора е известно, че имат
повече от достатъчно бройки. Тогава каква е далаверата? Изнасят за чужбина!
Какво друго, купуват тук на безценица, и препродават в западните страни, хитреци!
Но всичко това се отнася само за онлайн обявите, които не са и половината от
пазарът на стари компютри, и са последното място на което човек трябва да търси!
Истината е в битаците, битпазарите, и най-вече пунктовете за изкупуване на стари
електроуреди и цветни метали. Там човек може да намери това което търси на цени
на суровините в него, за много пъти по-малко от в който и да е сайт за обяви.
Точно от такива места, както и от неуки хора, набавят стоката си и прекупвачите.
Купуват на килограм, а продават на цени по-високи от тези в западните страни.
Но пазарът е свободен, никой не го контролира, и всичко това е напълно очаквано.
Съветите ми към всички колекционери които искат да се предпазят, са да ходят и
да търсят нужните ми неща точно по битаците и пунктовете, и ако се налага, да се
ползват сайтовете за обяви да е само при краен случай, или ако имат много дълбоки
джобове. Но дори и един човек да разполага със средства, не е добре да се пълнят
гушите на търгашите, защото от това страдат всички, и държавата, понеже тези не
плащат никакви данъци, страдат и останалите търговци и най-вече колекционерите.

2. Моят опит в купуването и продаването.

През всичките години до сега, съм продал само няколко компонента от основните
ми през годините компютри. Дъно тук, процесор там, плочки памет и твърд диск…
Не липсват и доста опити през годините да продам неща, които и до ден днешен
залежават по шкафовете из стаите, защото никой не е проявил интерес да ги купи…
Винаги съм правил сделките лице в лице, без да ползвам куриер, и за мой късмет
не съм бил измамен до сега, но никога не е късно човек да стане жертва на измами!
При купуването, от 2008-ма година когато започнах да колекционирам стари неща,
до ден днешен съм направил доста покупки, и пак някак май не съм бил измамен.
Само един-два-три пъти съм купувал неща които са описвани за изправни, пък се е
оказвало, че не са, но при средна цена под 20 лева, това не е било голям проблем.
Проблемът е, че съм пешеходец, и ако имах свой собствен транспорт с който да
обикалям битаци и подобни търговски среди, сега колекцията ми щеше да е много
по-богата, а това което щях да съм похарчил сигурно щеше да е в пъти по-малко.
Много пъти различни хора са ми казвали как за незначителни суми са си събрали
колекцията от такива места, и винаги съм им завиждал за което, но не в лош смисъл.
Така, че ако вие имате ресурсът, интересът и времето, съветвам ви понякога да
посещавате такива места, пък кой знае каква невероятна сделка може да направите!
Никога не съм пазарувал от чужбина, защото нямам карти, банкови сметки и прочие.
Така, че за поръчките от чужбина нямам представа, но съветът ми е да разучите в
интернет как може да се предпазите от евентуални измами, на много места е писано.

Ето и допълнението:

Относно точка 1. – Последните няколко случая на измамени хора за които прочетох,
са за хора поръчали си компютърни компоненти като дънни платки, процесори, твърди
дискове, захранвания, все от обяви публикувани в двата най-големи онлайн портала
за продажби и покупки в България. Няма нужда да пиша линковете, всеки ги знае.
В първия случай, човекът си търсил дънна платка, намерил обява за подходящ модел.
Обявата била пусната от „фирма“, чийто профил във въпросния сайт бил регистриран
само преди няколко дена, но вече били пуснати над 25 обяви за компютърна техника.
Човекът беше дал и линк към разбираемо вече несъществуващият профил, тогава там
бяха показани редица лаптопи, монитори, нови модели дънни платки, видео карти…
Големите стоки бяха снимани подредени върху бюро, и по-фрапантното, платките бяха
наредени върху легло покрито с най-обикновен чаршаф! По дяволите, що за глупост!
Коя „фирма“ ще има умът да снима инвентарът си нареден върху някакво легло, без
компонентите да имат абсолютно никаква антистатична защита? Що за глупост е това!
Но хората се неуки, нямат си идея, че като една деликатна част, каквито са дънните
платки и видеокартите, се остави върху плат, а както знаете платовете генерират
статично електричество, та това незабележимо статично електричество може, и ще
повреди безвъзвратно много от деликатните компоненти в тези платки и карти, и
така те вече няма да са работещи, а само едни тежки безполезни парчета скрап.
За това такива компоненти винаги трябва да се съхраняват в антистатични пликове,
но не и в обикновени пликове, защото те също генерират статично електричество!
В белите страни когато техниците боравят с платки, карти и други такива деликатни
компоненти, на ръцете си носят антистатична защита, под формата на гривна която се
закача за заземена точка. Естествено това в България никой не го знае, най-малко
пък и обикновените потребители, и така грубата грешка направена от търгашите е
останала незабелязана, и човекът се и поръчал уж работеща дънна платка нов модел.
Ще решите, че платката е пристигнала повредена заради чаршафът? Не! Много по-лошо!
Това което се е случило е, че „фирмата“ от която човекът е поръчал се е намирала в
някакъв провинциален град, и е изпращала стоките си само чрез доставка с куриер.
Човекът е бил съгласен с това, и когато пратката е пристигнала в офисът на фирмата
превозвач, той е платил съответната сума, и си е прибрал пратката, и тук идва най-
голямата грешка! Човекът не се е усъмнил, че пратката няма опция за преглед преди
плащане, което е абсолютно задължително условие когато ще купувате стоки онлайн!
И така като човекът се прибрал, установил, че си е купил изтърбушена 10 годишна
платка за Pentium 4, която няма нищо общо с това което е поръчал и което е платил.
Но вредата вече е сторена, и нито куриерската фирма, нито полицията, нито който и
да било друг не е помогнал, и човекът е останал само с една поука повече да не се
подвежда, и винаги да изисква пратките да имат опция за преглед преди да се платят!
След като вредата вече била сторена, чак тогава купувачът се сетил да провери дали
подадените на товарителницата имена и телефони не са споменати нейде из интернет?
И какво се оказва, имената и телефонният номер фигурират в няколко теми на форуми и
сайтове, където десетки пострадали хора, предупреждават за измамите, като това се
случва от поне 3 години, а много вероятно и повече, просто с други номера и имена!
Колко ли измамени има в това време, стотици, или дори хиляди? Щети за купища левове.

И така следваха оплаквания от хора купили повредени захранвания, твърди дискове,
памети и още дъна, които нямат нищо общо с посочените в обявите, всичките също са
били пратени по куриери, и отново без опция за преглед преди плащане! Събудете се!

Последно се дискутираха обяви за Intel i5 и i7 процесори, които бяха на цени пъти
по-ниски от нормалните, които обяви заливат и до ден днешен онлайн базарите, и
почти сигурно всеки ден струват загубени пари, нерви и време на безброй хора!
Едни човек каза как вместо i7 процесор е получил смачкан процесор за сокет 775, а
друг човек дори сподели, че като попитал наглеците дали има хора които се връзват
на тези обяви, те му отговорили „Има, има и още как!“. Как може такова нещо!

Отворете си очите, образовайте се, мислете с главите си, и не падайте в капанът на
такива подмолни пиявици, и не им пълнете джобовете и противните им тлъсти гуши!
В писанията на измамените хора бяха изредени доста имена, телефони, бяха показани
и редица снимки, на които се виждаха част от измамниците, повечето от които роми.

Така, че повтарям за десети път – като ще поръчвате нещо от обяви от интернет –
първо проверете дали търговецът е надежден, потърсете дали телефонът, имейлът,
имената с които се представя, никнеймовете с които са регистрирани, скайпове и пр.
Ако има нещо съмнително, все някое от тези неща ще излезе споменато в някой сайт.
Също – ако регистрациите им са съвсем нови, от преди няколко дни, това е голям
признак, че тези търговци може да са измамници! Те сменят акаунтите си през ден!

И най-важното – не приемайте никакви пратки които нямат опция за преглед преди
да ги платите. Изрично поисквайте тази опция да бъде отбелязана като си поръчвате
даден продукт, а ако пратката пристигне без нея – почти сигурно е опит за измама!
Куриерите имат опцията да се обадят до изпращачът, и да го попитат дали позволява
пратката да се прегледа от купувачът, дори това да не е отбелязано предварително.
Ако продавачът не си вдига телефонът – веднага откажете пратката и не я плащайте!
Друго спасение няма, и нито куриерите могат да ви предпазят или върнат изгубеното,
нито порталите за обяви носят някаква отговорност, и също няма да направят нищо.

На почти всеки поискал да подаде жалба в полицията също директно са го отпращали.
Само един-двама човека са успели да си върнат отнетите суми с полицейско съдействие.

Мислете! Не бъдете лакоми, ако нещо е прекалено хубаво или евтино за да е истина,
вместо сляпо да го купувате, бъдете сигурни, че е измама, защото най-вероятно е!
И знайте, че в тази държава никой не го е грижа за вас, и няма да ви окаже помощ!

Полицията няма какво да я коментираме, звеното за борба с компютърни престъпления
изпълнява само поръчкови акции, и според европейските директиви те са престъпници!

Комисиите за защита на потребителите също следят само корпоративни интереси, и
няма да си мръднат пръста за някакъв кокошкарски случай, пък и щом е от обявите…

Самите сайтове за обяви добре са си вързали гащите, и в правилата им за ползване
винаги пише, че не подлежат на никаква отговорност за достоверността на обявите.

Куриерите също няма да си мръднат пръстите, освен ако не е намесена и полицията…

Останаха медиите, но журналята ги интересуват само рейтингите, и когато не правят
платени репортажи, си избират историите които събират най-много сеир, и вашите
проблеми няма да им направят никакъв интерес, пък и като чуят, че престъпниците
са от „малцинствата“, веднага ще откажат, че да не ги помислят хората за расисти.

Така, че мислете, отваряйте си очите и бъдете максимално бдителни за всичко което
се случва около вас, защото сте сами на този „бял“ свят, и всеки друг е срещу вас!

Относно точка 2. – Преди писах, че нямам опит с купуване и продаване в чужбина, и
не съм търгувал извън границите на нашата родина. Това все още е така, и не мисля
да го променям някога. Обаче! Преди две седмици, по имейл адресът който съм оставил,
с мен се свърза „българин живеещ 16 години в чужбина“, който има интерес да закупи
„колекцията ми от компютри Правец 8“. Но там където съм оставил имейл адресът си,
изрично съм споменал, че никое от показаните в този блог неща не се продава!
Авторът на писмото беше написал доста дълго обяснение, и ме питаше каква цена ще
искам за изредените модели компютри? Отговорът ми бе, че дори и да ми се предложи
„колосална“ сума, пак няма да се съглася, защото колекцията ми има и сантиментална
стойност, а това не може да се измери в пари. Последва отговор, отново детайлно
написан, в който човекът също разказа, че такива са били компютрите от неговото
детство, и за него също имат сантиментална стойност, и попита какво е „колосална“
сума? Отговорих, че дори да ми предложи много, няма как да се случи сделка, по ред
причини, сред които това, че нямам банкова сметка, кредитни карти, PayPay, или
друг метод за получаване на средства, и единствено мога да помогна като му дам
линкове към някои български сайтове където може да има подобни компютри Правец.
След този мой отговор не получих никакво последващо съобщение, което ме озадачи,
че това може да е бил някакъв сериозен опит за измама над мен и колекцията ми!
Възможно е и да не е било така, но доста съмнителни неща ме навеждат към мисълта.

Както и да е, това все пак ме подсети, че съм чел и за хора измамени в чужбина, и
то не от продавачи, а от купувачи – това се оказва и най-масовата практика в eBay!
Сигурно знаете за eBay, това е американски сайт за продаване на стоки под формата
на търг, или чрез директно купуване на зададена цена, но без значение, покупките
и продажбите винаги стават чрез онлайн финансови трансфери, например през PayPay.
С оглед на защита на купувачите, след продажба на стока в eBay, търговците не
получават преведената им от купувачите сума на момента, а след известен период.
Две или три седмици, време в което стоката трябва да пристигне до купувачът, и
ако търговецът е изпратил тухли вместо Плейстейшън, и купувачът подаде оплакване,
преведените средства ще се върнат на купувачът, а профилът на търговецът ще се
затвори, или поне такава е практиката когато се постигне решение на даден казус.
И понеже системата е направена така, че винаги е на страната на купувачите, точно
те са и най-големите измамници в този вид сайтове. И за жалост спасение от такива
случки почти и няма, още по-малко вероятно е ако потърпевшият не е жител на САЩ.

Схемата на измамниците е да пишат на хора продаващи лаптопи, таблети, телефони,
игрови конзоли и друга дребна техника с висока финансова стойност, и да изявяват
голям интерес за закупуването на предлаганата стока, често дори предлагайки сума
по-висока от тази която е посочена в обявата, с цел стоката да бъде продадена
точно на тях. От тук следват няколко възможни хода, като плащане с фалшив чек,
плащане с открадната кредитна карта или банкова сметка, или плащане с редовна
карта, но щом стоката бъде изпратена и мине известно време, купувачите измамници
отварят диспут в сайтът за обяви, че сте им изпратили фалшива стока или сте ги
измамили по друг начин, на свой ред сайтът изтегля замразената сума от вашата
сметка и я връща на купувачите измамници. И така вие оставате без стоката която
сте предлагали, и без никакво заплащане, и никоя институция няма да ви я върне!
Силен признак за този вид измама е, ако купувачът се представя за жител на „бяла“
държава, като Англия или САЩ, но иска да му изпратите стоката която предлагате до
някоя африканска или друга трета страна, защото е на почивка там, или има роднини
за които е предназначена стоката. Може да се досетите, измамниците са точно от
третите страни към които заминават пратките, сещате се там полиция и закони няма.

Така, че съветът ми е да сте още по-бдителни ако ще имате работа с международни
сайтове за търговия, защото там не само продавачите, но и купувачите ви дебнат!
Следете за рейтинги, правете застраховки на пратките, винаги си взимайте номера за
проследяване на пратките, четете внимателно всичко написано в обявите и прочие.

С това мотивационната/демотивационната ми реч завършва, надявам се да е от полза.
Предайте наученото на вашите познати, приятели, роднини. Нека всеки е предупреден!