RSS

РОБКО 01: Част 2 – История

31 Дек

80-те години на 20-ти век, едно бурно десетилетие изпълнено с много динамика в
сферата на информационните технологии, подем в мащаб какъвто не е виждан преди.
Освен в бизнес средите, още по-буен растеж се наблюдава при домашните компютри.
Стотици компании са произвеждали микро и персонални компютри, по-рядко оригинални
модели, по-често копия или клонинги, но без значение, тези достъпни за масовите
потребители компютри са били горещо търсени във всичките държави по земното кълбо.

Но освен компютри, по това време е имало разцвет на роботиката и автоматизацията.
Домашните компютри са направили управлението на роботи и автоматични системи лесно,
и безброй пъти по-евтино от преди, а както знаете финансовият фактор често е водещ.

В онези години, процъфтяващата Народна Република България не е била изключение, и
макар да не сме били автори на оригинални архитектури и уникални разработки, тук
също се е вихрила компютърна индустрия с впечатляващи размери. За нула време сме
си извоювали едно от челните места по производство и употреба на компютри по глава
на населението, и дори България е била наричана „Силициевата долина на Балканите“.

За разлика от понастоящем несъществуващата образователна система, по онова време
образованието е било приоритет, и идеята е била българите да са на световно ниво,
и дори да сме първенци в науките, било то математика, физика, химия и прочие…
За това се е инвестирало в учебната система във всичките и аспекти, включително в
материалната база. Повечето училища са имали добре оборудвани компютърни кабинети.
Към средата на 80-те, редом до машините Правец, в българските училища се появява и
нещо друго много интересно – учебните роботи от серия Робко, начело с РОБКО 01.

За тези вече забравени и дори митични роботи ще говорим днес, като основната идея е
този материал да послужи като най-богат източник на информация за роботите Робко.
До сега в интернет пространството се срещат само прекалено оскъдни и противоречащи
си източници на информация. За това е крайно време да се създаде едно писание което
да разкаже до колкото е възможно най-пълна и достоверна историята на тези роботи.

В общи линии, сега в сайтовете, форумите и енциклопедиите за Робко пише следното:
„Серията роботи Робко са били разработени в ИТКР-БАН с цел обучение по роботика и
кибернетика. Произвеждани са в завода за медицинска апаратура в град София. Общо са
произведени 4 или 17 хиляди броя.“ Но модули или комплекти? Така и не става ясно…
Това, заедно с няколко реда технически параметри са почти цялата налична информация.
Обаче дори и горенаписаното си противоречи, и отчасти е невярно и заблуждаващо.

Както сега медиите се контролират от най-платежоспособните партии, и бълват лъжи и
глупости в лицата на публиката, така и едно време всяка форма на журнализъм и медии
са били под контролът на тогавашната машина за пропаганда, нещо нормално и очаквано.
Но тук в този блог няма да се пускат пошли клишета като „не били компютри а компоти“
или „не било Москвич а велосипед“, нито пък тази статия цели да сее сляпа критика към
тогавашния режим, защото каквото и да се говори, тогава е било най-спокойно време за
българите в цялата ни съвременна история, период без който сега нямаше да ни има…
Обратно на темата, та с последните редове исках да кажа, че това което се е казвало
на хората за българските изобретения не винаги е било истина, и доста често е било
смесица от ярки лъжи и хиперболи вдъхващи гордост в народът, с които хиперболи се е
прикривало вече очевидното днес взаимстване или изкопиране, или другите недостатъци
на дадените изобретения, които изобретения не задължително са били лоши, а напротив.

В прав текст – Серията роботи Робко, и най-вече РОБКО 01 не е бил разработен в
Института по техническа кибернетика и роботика към Българската академия на науките,
както се е твърдяло в официалните източници, и както пише из интернет до ден днешен.
Истината е, че в ИТКР-БАН най-вероятно се е провела „аутопсията“ на оригиналните
западни роботи, от които е изкопиран едно към едно РОБКО 01, и други от модулите.
За производство на компютри и техника под лиценз по онова време не е ставало и дума.
Тогава е ставало дума за обратно инженерство, което е форма на индустриален шпионаж,
нещо често срещано в онези години, и масова практика във всичките промишлени отрасли.

Но нека се върнем още по-рано, и да проследим зараждането на оригиналните учебни
роботи, чиято история минава през няколко други държави, преди да стигне до тук.

Фигура 1: Armdroid 1. Източник: Интернет.
Годината е 1981-ва. На свободния пазар във Великобритания се появява ръка робот с
учебна цел, носеща името Armdroid 1, производство на фирмата Colne Robotics Limited.
Този робот е бил предназначен за употреба както в училища и други учебни заведения,
така и за управление от всеки човек имащ интерес към роботиката и купил си бройка.
След проучване на пазарът на индустриалните роботи, от Colne Robotics виждат, че
никъде по света все още няма въведени масово учебни роботи, които да служат за
обучение по роботика, кибернетика и автоматика. Така за да се запълни тази ниша е
създаден Armdroid 1, първият достъпен микро робот който бива произвеждан масово.
Интересно е, че освен готови сглобени бройки, Armdroid 1 се е продавал също и като
комплект части, предназначени за сглобяване от самите потребители, било то в учебна
среда, клубове и кръжоци, или индивидуално от всеки който си го е купил в този вид.
Това позволява цената да е още по-ниска, и така от този модел ръка робот се били
произведени 5000 бройки. Последват и други модели, копия, и изобщо цяла революция.
Armdroid 1 има по-сложна конструкция и е по-голям на размери от РОБКО 01, и не е
директен първообраз в най-буквалният смисъл, макар двата модела да имат еднаква цел.
Първоначално Armdroid 1 е можел да се контролира от домашен компютър TRS-80 Model I.
Това е бил един от най-масовите и достъпни микрокомпютри на запад по онова време.
Програмата за контролиране на роботът посредством компютърът е била записана на
аудио касета, и е била част от окомплектовката на Armdroid роботите и комплектите.
Потребителите са можели да пишат по-напреднали и сложни програми и самостоятелно,
и дори са се провеждали официални конкурси за най-добри домашно написани програми.
Съвсем бързо Armdroid 1 е адаптиран да се контролира и от други 8 битови домашни
компютри, което го прави още по-популярен. Armdroid 1 е наследен от Armdroid 1000.
Armdroid 1000 се е произвеждал и от други компании под други имена, и дори е бил
купуван на едро, премаркиран, и продаван под други имена от трети компании…
Днес, 35 години по-късно, роботите от Armdroid серията все още имат доста фенове.
Както аз се радвам на РОБКО 01, така на запад има хора които играят, реставрират,
модифицират или просто идеализират запазените до днес екземпляри от тази серия.
Определено Armdroid си заслужава титлата на пионер в тази образователна ниша.

Фигура 2: Microbot MiniMover-5. Източник: Интернет.
Фигура 3: Microbot TeachMover. Източник: Интернет.
Пренасяме се на друг континент, отново в самото начало на 80-те години на 20-ти век.
В САЩ, компанията Microbot пуска в продажба учебната ръка робот MiniMover-5.
Разработен по същото време като Armdroid 1, MiniMover-5 е малко по-компактен и с
по-елементарна конструкция, но има почти същата функционалност, и е със същата цел.
Този микро робот бързо се доказва като полезно учебно пособие, и бива произвеждан
и зачисляван като оборудване в много училища. Последват няколко по-усъвършенствани
модела от серията, които се задържат в учебните кабинетите около две десетилетия.
Сравнен с РОБКО 01, MiniMover-5 е… 1:1 Сигурно се досетихте, това е роботът от
който в ИТКР-БАН са копирали дизайнът дословно, компонент по компонент, и който в
последствие е произвеждан тук с името РОБКО 01. И отново, в това няма нищо лошо.
MiniMover-5 както Armdroid 1 в началото също е разработен да се управлява от компютри
TRS-80 Model I, защото този компютър е бил популярен както в САЩ, така и в Европа,
или поне в западните държави отвъд желязната завеса. Тук не е имало такива машини, и
РОБКО 01 е направен да се управлява от Правец 8 серията компютри, каквито са били
компютрите в българските учебни кабинети. Както знаете Правец 8 серията са аналог на
Apple II серията. Тогава Apple II също са били много популярни, макар и по-скъпи, и
MiniMover-5 е адаптиран да се управлява от тях, а при положение, че такива са били
компютрите в учебните кабинети в САЩ, това е било още по-голямо улеснение за всички.
В последствие от Microbot правят подобрен модел носещ името TeachMover, който е със
същата конструкция като MiniMover-5, само страничните му панели където са монтирани
стъпковите мотори са покрити с пластмасови капаци, с цел естетика и безопасност.
И най-важното, докато за управлението на MiniMover-5 е необходим компютър, то при
TeachMover роботите това не е необходимо, защото имат вграден контрол на действията.
Това нововъведение улеснява потребителите и обучаващите се в много голяма степен,
и прави Microbot TeachMover още по-търсен в учебните заведения от всеки калибър.
Над 5000 бройки са се ползвали в училища, университети, кръжоци и в други среди
занимаващи се с обучение и преподаване на кибернетика, роботика, механика и пр.
Ще попитате как точно се управлява ръката TeachMover, без да е необходим компютър?
Посредством компактен контролен пулт свързан с кабел към TeachMover роботът, се
задават команди, и се програмират стъпки за действие, които стъпки могат да се
повторят в последствие, и изпълнят автоматично една след друга от ръката робот.
В този контролен пулт тип жично дистанционно има вграден необходимият контролер.
Така за да ръката робот премести даден предмет от точка А до точка Б е необходимо
първо човек да въведе нужните ходове ръчно в паметта на роботът, като го контролира
чрез копчетата за движение в пет направления, копчетата за захващане и прочие.
И след като веднъж е запаметен пътят за изпълнение, роботът може да повтори този
маршрут автоматично, без човек да трябва да го напътства по какъвто и да е начин.
Този съвсем лесен метод на управление е демонстриран в клиповете към които съм
дал линкове в края на този пост, силно ви препоръчвам да прегледате всеки от тях.
В България този метод за управление не е въвеждан масово, и необходимите ходове за
изпълнение на задачите от РОБКО 01 са се записвали чрез ръчно писане на команди.
Движенията на РОБКО 01 са се контролирали чрез натискане на определени клавиши на
компютрите от Правец 8 серията, но за това ще се говори в 3-тата част на статията.
Въпреки недостатъците си спрямо по-напредналите модели роботи, РОБКО 01 е бил ценно
учебно пособие, без което сега щяхме да сме още по-неуки и лишени от история…
Както Armdroid 1, MiniMover-5 и TeachMover също имат почитатели в днешно време.
Мнозина ентусиасти си правят модерни контролери за управление на роботите с Arduino.

Освен споменатите горе учебни роботи, през 80-те и 90-те се появяват още десетки
други модели които запълват пазарната ниша и задоволяват нуждите на учебните среди.
Някои от тези модели роботи са: Cyber 310; Genesis P101; Atlas I & II; Alfred I & II;
MA2000 & MA3000; Micro Grasp; Mentor; Naiad; Ivax; Ogre 1, и много други модели…

Фигура 4: РОБКО 01. Източник: Obsolete Computers.
Фигура 5: Комплект Робко. Източник: Obsolete Computers.
Връщаме се в България, и отново насочваме вниманието си към РОБКО 01, един робот за
които вече знаем, че не е бил наше оригинално изобретение, но въпреки това е бил
много полезно образователно средство, заслужаващо си нашето внимание и гордост.
Обаче, РОБКО 01 не е единственият представител от Робко серията роботи, имало е
и много други модели модули, но освен за РОБКО 01, масата и лентата, за другите не
се знае почти нищо. Дали са са се произвеждали масово? Дали са били само прототипи
направени в единични бройки? Колко точно модела са били, и какви са били имената им?
В следващите редове ще проследим точно тези въпроси, колкото е възможно по-подробно.
За РОБКО 01, масата и лентата се говори подробно в част 1-ва, може да я препрочетете.

Фигура 6: Робко-Вела 1. Източник: Интернет.
За този модул освен тази снимка, никъде в интернет няма написано дори и една дума!
От снимката се вижда, че това е робот от тип CNC машина, с други думи CNC рутер.
Писал съм въпроси за този модул до мястото където беше качена тази снимка, но до
сега не съм получил никакъв отговор. Така, че явно за сега ще си остане загадка.

Фигура 7: Робко SCARA. Източник: Интернет.
Намерих тази снимка в един PDF файл, част от презентация по някаква програма на БАН.
Там, освен името СКАРА над снимката, не пишеше нищо друго по адрес на този модул.
Но този робот не работи в кебапчийница. Името му е акронимът SCARA, който означава:
Selective Compliance Assembly Robot Arm или Selective Compliance Articulated Robot Arm.

Фигура 8: Модул Робко. Източник: Интернет.
Още един модул за който не се знае нищо, тук дори и точното му име не е известно.
Очевидно това е още един антропоморфен робот ръка подобен на РОБКО 01, но доста
по-сходен с големите индустриални роботи, с по-широка конструкция и поле на работа.
Съвсем по индустриален модел, кабелите на стъпковите му мотори са прибрани в маркучи.

Фигура 9: Модули Робко. Източник: Интернет.
Това са доста модули от Робко серията за които вече казахме по някоя дума, но тук
се виждат и два модула които са от друг модел, значително по-мащабни от останалите.
Тези високи модули наподобяват кранове, и отново освен видимото друго не е известно.
Снимката е взета от презентация състояла се преди години в Българската академия на
науките. Но дали тези модули строени на бюрата все още се ползват, или са там като
музейни експонати? През годините съм писал до някои от най-големите учебни заведения
в България, но или не съм получавал никакъв отговор, или са ми отвръщали, че през
годините толкова пъти се е сменяла администрацията и ръководствата, че сега никой
нищо не знае, и въпросите ми свързани с Робко и Правец, са оставали неотговорени.
Така, че сега почти не виждам смисъл да пращам въпроси до БАН, но кой знае…

Следващата доза от историята на роботите Робко ще научим от извадки от списанието
„Компютър за вас“, където още в един от първите броеве от 1985-та година има голяма
снимка в която на заден фон се мъдри РОБКО 01. В следващите броеве има още няколко
снимки, и две много важни статии, които са най-подробната и достоверна информация.
За жалост, първата статия е само половината. На фигура 13 се вижда първата страница,
втората страница липсва… А на фигура 14 е най-подробната статия която дава яснота
над идеята Робко, но за жалост доста от написаните там неща са планове за бъдещето,
бъдеще което вероятно не се е състояло, или просто тези планове са били променени?

Но да започнем от първата статия, на снимка номер 13 освен ИТКР-БАН, се споменава и
сдружение „Авангард“, за което обаче не откривам никаква информация какво е било?
На горната снимка в статията са показани вече познати ни модули, но в десния долен
ъгъл на втората снимка, за първи път виждаме един много по-различен робот Робко.
От снимка номер 15 научаваме, че това е робот носещ името Робко 9, и от снимка 14
научаваме какви са били възможностите и функциите му. Това което не се споменава
никъде е, че Робко 9 всъщност е копие на някой от западните роботи от Heathkit HERO
серията, много вероятно дори да е сглобен тук оригинален комплект Heathkit HERO.
Тези роботи са били много популярни през 80-те години, били са рекламирани като
роботи домашни помощници с голяма функционалност и богат набор от различни сензори.
В реалност, тези роботи са били нищо повече от модерни събиращи погледите играчки.
Продавали са се както готови, така и под формата на значително по-евтин комплект
части, предназначен за сглобяване от самите потребители, нещо популярно и днес.
За българската версия – Робко 9 не се знае много, освен, че роботът е участвал в
някакво състезание, в което е бил надвит от чуждестранен робот сглобен от LEGO.
Също така, Робко 9 участва в няколко сцени от българският игрален филм „13-та
годеница на принца“ от 1987-ма година. Доколкото знам филмът го има качен в YouTube.
Каква ли е била съдбата на този робот? Дали още не събира прах в някое училищно мазе?

Обратно към другите писания от статията на снимка 14, там се споменават имената на
още доста други модели роботи Робко, за които никъде другаде няма повече информация.
Един от тези роботи е Робко 10, и по описанието му, това вероятно е бил аналог на
Microbot TeachMover, за който споменахме, че се управлява от вграден бутонен пулт.
Друг споменат модел е Робко-111, който може би е роботът тип SCARA от фигура 7.
Последват и редица други имена, за които най-добре е да препрочетете снимка 14.
Сега ако имахме на разположение някой човек, било то инженер работил по тези роботи,
учен от БАН, преподавател от някое учебно заведение, или друг човек имал досег с
тези роботи по времето когато са били създадени, щяхме да научим много повече…
Но от този златен за развитието на техниката в България период са минали от 25 до 40
години, и такива хора не се срещат на всеки ъгъл. За това, ще помоля вас читателите,
ако имате идея или знаете къде може да се свържа с хора от тази сфера, работили
едно време с роботите Робко и компютрите Правец, и имащи спомени за нещата които са
се случвали тогава, то моля пишете ми, или пратете хората директно към тази статия!

Следващата точка ще проследи какво се случва с роботите от Робко серията днес.
Какво точно се случва с тях, и какво се случва като цяло с българската наука и
училища в началото на 90-те години? След разпадането на Съветския съюз, от където е
идвала голяма част от финансирането на програмите за разработка на изчислителната
техника, всякаква последваща дейност по текущи и планирани разработки е спряна.
Държавните предприятия в които се е извършвала тази дейност са затворени, и бързо
след това разграбени, и или продадени, или оставени да пустеят та до ден днешен…
Образователната ни система е оставена на произвола, и макар през годините да се
изреждат десетки министри с много обещания и надежди, не се случва нищо положително.

Днес единствените запазени екземпляри от Робко серията са или музейни експонати във
витрините на едно-две училища и университети, или бройки от частните колекции на
ентусиасти и фенове като мен. Но от фенове и ентусиасти до ентусиасти и фенове има
голяма разлика. За едни да имат Робко се свежда до това да го поставят на някой
рафт или пиедестал, и толкоз. За други за да Робко е Робко, то трябва да се движи,
да изпълнява зададени стъпки и ходове, да изпълнява функцията за която е направен.
Трети са взели нещата съвсем сериозно, и сами си правят модерни платки контролери за
управление на РОБКО 01 роботите, като през последните години с това са се занимавали
поне няколко човека. В българското интернет пространство съм видял три или четири
различни подхода за контролиране на РОБКО 01 роботите чрез съвременни компютри.
По-лесният за изпълнение начин е използване на готов контролер на стъпкови двигатели,
следва методът за ползване на Arduino или други сходни микроконтролери, и най-сложно
се пада създаването на специфичен контролер пасващ точно на нуждите на РОБКО 01.
При последните варианти освен контролер е необходимо и написването на софтуер.
Но за управлението на РОБКО 01 и контролерите ще говорим в 3-тата част от поредицата.

Обратно към настоящата история на Робко роботите. За жалост освен добронамерени хора
се срещат и вредни елементи, които не се интересуват от историческата им стойност,
а само от това колко пари може да се извлекат от тях. И този път не става дума за
прекупвачи и спекуланти, а за хора които търсят роботите заради ценните неща в тях.
Както компютрите Правец биват изкупувани на килограм от частни лица и пунктове за
вторични суровини, заради няколкото милиграма злато по платките им, така и роботите
Робко се търсят заради ценните им стъпкови двигатели. Но в тези стъпкови двигатели
няма скъпи материали, просто самите мотори имат добри параметри, и се ползват и днес.
Така, че има хора които търсят роботите само с цел да им вземат двигателите, за да
изкарат някой лев, неосъзнавайки, че с това деяние унищожават част от историята, и
лишават от шанс хората които желаят да ги запазят. По ирония на съдбата аз се сдобих
с моят комплект Робко, след като ми писа човек който си беше купил няколко комплекта
точно с целта да им ползва стъпковите двигатели за негови си лични разработки, което
все пак е малко по-добра съдба от това модулите да бъдат изтърбушени и изхвърлени.
Човекът ми влезе в положението, и ми продаде един комплект дори на по-ниска цена
от колкото го беше купил той самият. И макар няколко модула да са намерили края си
под негово владичество, не мога да му се сърдя, а само мога да съм благодарен за
това, че ми помогна, и сега и аз съм собственик на дълго търсеният комплект Робко.
Но като цяло гледам на разграбването за части и насилственото претапяне, не като
на полезно рециклиране, а едва ли не като на иманярство и разграбване на гробове.
Естествено всичко е въпрос на гледна точка, няма едно мнение, просто това е моето.

Но след като роботите от Робко серията са доста редки днес, как колекционерите и
лешоядите се сдобиват с такива бройки? Очевидно някъде има останали количества,
било то в мазетата на училища, в които човешки крак не е стъпвал над 20 години,
или в гаражите на бивши учители и директори, заграбили ги още от едно време…
И така, понякога се появява по някой друг робот, но в какво състояние и с каква
прилежаща окомплектовка, винаги е различно и индивидуално според обстоятелствата.
И понеже аз нямам никакви връзки и не познавам хора от учебните среди, нито водя
честа комуникация с други фенове на ретро техниката, такива находки ме подминават.
Казвал съм ви, че от години вече не следя и сайтовете за обяви, заради вихрещата
се в тях спекула, и ако някога на тези места се появи обява за продажба на Робко,
то пак пропускам моментът, освен ако някой читател не се сети да ми изпрати линк.
Така, че ако вие си търсите комплект Робко или дори само модулът РОБКО 01, ще ви
посъветвам да разгледате обявите, но най-добре ще е сами да си пуснете ваша обява.
Аз така намерих, но чак след 4 години на търсене и пускане на обяви на много места.

За финал две думи за моята кратка история свързана с Робко, и бъдещите ми планове.
Започнах да издирвам РОБКО 01 още преди пет години когато стартирах този блог.
Четири години нямах никакъв успех, но точно преди една година след като за пореден
път бях направил нещо което не обичам – а именно да си пусна обява, че търся…
Та вече ви казах как с мен се свърза човек който имаше цял комплект, който си купих.
От както го купих в началото на миналата година, до края и си търсех оригинална карта
контролер за връзка на РОБКО 01 с Правец 8 серията компютри, но за жалост все не се
откриваше туй чудо, и бях принуден да търся друг начин за подкарване на РОБКО 01,
именно под съвременен компютър. И понеже цялата година от пролетта та до зимата
всичкото ми време беше изгубено от наложителни ремонти на жилището ми, не ми остана
време да се занимавам с хобито ми, и най-вече с РОБКО 01 и направата на контролер.
След преговори с един човек който прави USB контролери, с който си писах и през
миналата година, се постигна сделка, и съвсем скоро вече ще мога да свържа моя
РОБКО 01 с модерен компютър, и ще напиша 3-та част по темата, в която ще се говори
точно за способностите на роботът, и за ролите в които може да бъде приложен днес.

Надявам се тази статия да не отвори повече въпроси, от на колкото даде отговори.
В бъдеще, като се намира нова информация ще осъвременявам написаното тук, като
за намиране на нова информация ще разчитам най-вече на вашата помощ, на читателите.
А пък ако се намерят още модули и аксесоари, веднага ще ги покажа в този блог!
Знаете, за оказана помощ черпя бира, а за материални придобивки давам и по някой лев.

Ето и обещаните видео клипове с оригиналните западни роботи:

Armdroid 1: https://www.youtube.com/watch?v=3O_T6NauvTc
Armdroid 1: https://www.youtube.com/watch?v=JCdIQ67MvP4

Armdroid 1000: https://www.youtube.com/watch?v=pRrRoIDSm0g
Armdroid 1000: https://www.youtube.com/watch?v=McziOZOVzvs

Microbot MiniMover-5: https://www.youtube.com/watch?v=c8haRlFCOeU
Microbot MiniMover-5: https://www.youtube.com/watch?v=RTk9FeeLTUs
Microbot MiniMover-5: https://www.youtube.com/watch?v=SMyjKaqRTQY

Microbot TeachMover: https://www.youtube.com/watch?v=szDbJdPCEzQ
Microbot TeachMover: https://www.youtube.com/watch?v=HyGDeX_62Ro

Microbot TeachMover II: https://www.youtube.com/watch?v=kRJ3lGYTwrM
Microbot TeachMover II: https://www.youtube.com/watch?v=NWl0WaTSmgw
Microbot TeachMover II: https://www.youtube.com/watch?v=eiMPlewfmYg

Advertisements
 
 

2 responses to “РОБКО 01: Част 2 – История

  1. проф. Генчо Стайнов

    30.05.2016 at 15:50

    Робко 01 наистина е точно копие на MiniMover-5. Единствената разлика в механиката е, че инчовите размери са сменени с най-близките метрични. Платката за управление, компютърът както и двигателите са български. Оригинални обаче са въртящата маса, конвейра и следващите модификации РОБКО. Защото само роботът не е достатъчно интересен за децата, ако не е свързан с периферни устройства в технологична линия. Тогава мислехме, че в България ще продължават да се произвеждат промишлени роботи и да се интегрират в технологични производствени линии.
    Инициатор и двигател на учебната роботика в ИТКР-БАН, а и след това, е доц. Недко Шиваров. Той може да отговори точно колко броя Робко 01 са изработени в Завода за медицинска техника.

     
  2. проф. Генчо Стайнов

    30.05.2016 at 16:11

    Ето още една оригинална идея от това време, която не влезе в серията Робко: https://drive.google.com/file/d/0ByKKhpmtbSS_QXE5d2dYNlRBUTQ/view
    За да добиете представа за темповете на работа в ИКТР – 3 месеца от идеята до показването на работещ модел на изложба на иновации.

     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s