RSS

Monthly Archives: март 2016

Seagate STT32000A

Още в зората на миникомпютрите и работните станции се появява проблем – нуждата от
голямо количество пространство за съхранение и архивиране на големи количества данни.
По това време твърдите дискове са с много ограничени размери и с космически цени.
Дискетите са били също със съвсем незначителен капацитет, недостатъчен за нуждите
на малките и средни бизнес среди. Тогава какво остава? Технологията позната от
мейнфрейм компютрите – магнитната лента! Но лентата предназначена за този тип машини
има големи габарити, а четящите/записващи устройства са с направо колосални размери.
За това, за нуждите на по-малките бизнес потребители бива разработен компактен тип
магнитна лента, която обаче не отстъпва по капацитети. От началото на 70-те, до ден
днешен биват разработвани и успешно внедрявани редица стандарти лентови устройства.
Понастоящем моделът TS1150 на пионерите в този бранш IBM, има капацитет 10 терабайта,
побиращи се в касета с размери почти като стандартните аудио касети, щура работа!

Това устройство обаче не е по IBM стандарт, а е за касети тип Travan, разработени от
другият колос в този бранш 3M. Този тип лентови устройства се появяват през 1995-та
година, и първоначално имат касети с капацитет от 400 мегабайта. В последствие биват
създадени още няколко поколения. Този модел Seagate STT32000A поддържа касети с обем
20 гигабайта, което е един от последните модели за това устройство. Самата бройка е
произведена съвсем в началото на 2000-та година, но къде е била употребявана не зная.
На размери самото устройство е голямо колкото флопи дисково устройство или 3.5 инчов
твърд диск, но още фабрично е поставено в шина за монтиране в 5.25 инчови слотове.

Нямам касети с лента за този стандарт, и не знам дали тази бройка е все още работеща.
На външен вид изглежда здрава, единствено е леко пожълтял предният пластмасов панел.
Ако намеря Travan касети, или вие попаднете на такива – ще тествам и ще пиша отново!

Advertisements
 

9 Track Tape

9 Track Tape е тип компютърна магнитна лента изобретена от IBM в средата на 60-те,
която наследява 7 Track Tape типът използван от началото на 50-те години на 20-ти век.
Може да се досетите този стандарт не е предназначен за употреба в домашните компютри,
даже когато е измислен такива машини още не е имало. Този тип лента е предназначен за
мейнфрейм компютрите, 9 Track Tape е типът е въведен заедно с моделът IBM System/360.

Ролката която ви показвам днес е от най-малкия вид разфасовки, с 500 метра дължина.
Даже ако човек се вгледа внимателно, ще види, че тук са останали малко над 400 метра.
Причината за това е, че някои от хората които са я пазили през годините са я ползвали
за домашни нужни – например за връзване на корени домати към колците и други подобни.
Сега като се замисля – преди доста години, възрастни съседки от блока ми използваха
лента от видео касета за да връзват лозите до входа. Навремето това ми се стори много
чудновато, но сега такива колоритни изпълнения единствено носят усмивка на лицето ми.

Лентата на тази ролка е произведена от 3M, десетилетия те са били лидери в този бранш.
На етикетът обаче пише, че ролката е пренавивана или може би направо е рециклирана в
предприятие наречено JAVOR, от град Битоля в бивша Югославия. Сега не намирам никаква
информация 3M да са имали представителство там. Сигурно това ще е било частна фирма.
Тази ролка е произведена вероятно 70-те или дори през късните 80-години на 20-ти век.
Но дали е била ползвана в оригинална IBM система, или в някой клонинг от СИВ страните,
като например ЕС ЭВМ? Няма как да знаем тези неща, минало е прекалено много време.

Този тип ролки лента са имали специални кръгли предпазни орбъчи, които ги защитават
от прах и други замърсявания, а може би са имали и антистатична и магнитна защита?
Тук предпазен обръч липсва, но така или иначе тази лента е само с колекционерска цел.

 

Кутии За Дискети

От години се чудех в какво да си подреждам дискетите, не, че имам толкова много…
До сега си ги държах в картонени кутийки, но това не ми се виждаше толкова удачно.
Но преди две седмици ми хрумна идеята да проверя дали по родните ширини няма кутии
за дискети, такива каквито са се ползвали масово едно време. И какво се оказа, имало!
И трите кутии купих от три различни града, и доставките им бяха по-скъпи от самите
кутийки, но това е положението. Както и да е, вече съм си ги подредил и им се радвам.

На първия ред снимки е показана кутия за 5.25″ дискети, в отлично запазено състояние.
Там съм си подредил дискетите за Правец 8 и 16 компютрите, но има и за други неща.
Кутията е направена от бежова и прозрачна пластмаса, и има ключалка за заключване.

На втория ред виждате очевидно доста изстрадала, но използваема кутия за 3.5″ дискети.
Липсват и половината прегради за дискети, но аз и без това нямам повече дискети…
На свободното място държа стикери и етикети за дискети. И тази кутия има ключалка.

И на третия ред снимки може да видите една чисто нова кутия за 40 броя 3.5″ дискети.
Дойде си в оригиналната картонена кутия, и надали е правена преди много години.
И тази кутия има ключалка, а ключетата с които дойде стават и за другите две кутии!

Ако вие имате останали излишни дискети, имайте ме в предвид, че на мен не ми достигат.

 

Почистващи Дискове

Почистваща 5.25″ дискета. Едва ли някой е виждал такава през последните 20+ години.
Обаче едно време това е било едно много полезно и необходимо средство за обслужване
на запаметяващите устройства на гъвкав магнитен диск (ЗУГМД), или на кратко флопитата.
При тези устройства магнитната глава се допира директно до повърхността на дискетите,
и при продължителна употреба се зацапва, било то с прах, или от изцапани дискети.
И с тази почистваща дискета, която вместо магнитен слой има такъв от мек текстил,
който се напоява с изопропилов алкохол, главите на флопи устройствата се почистват
без да е необходимо устройствата да се демонтират, носят на сервизи и разглобяват.
Тази дискета изглежда нова, няма изцапано по почистващият слой, само почистващата
течност се изпарила през годините, но изопропилов алкохол има във всяка аптека…
Добре ще е да намеря и 3.5″ почистваща дискета, ако някой е виждал такава да казва!

При дисковете за почистване на оптични устройства методиката на работа е различна.
Тук оптиката – лещата на устройството не се допира до дисковете, и няма условия за
често зацапване. Все пак с времето в устройствата се натрупва прах, който покрива
оптиката, и цялото устройство спира да функционира. Както виждате на почистващият
диск има малка четчица, с която просто се измита натрупалата се прах от оптиката.
При тези дискове не е нужна употребата на почистваща течност, всичко е механично.
Съществуват различни големини почистващи дискове, и за компактни, и за мини дискове.
За разлика от дискетите, почистващите дискове ще имат употреба още доста години.

 

DVD-RAM

Този вече забравен формат дискове излиза преди 20 години, през далечната 1996-та.
DVD-RAM е най-старият стандарт DVD медии предназначени за компютри. Тези дискове
са презаписваеми, и по параметри всеки диск може да издържи 100 хиляди презаписвания!
Дисковете се разпознават като виртуални твърди дискове, с определен брой сектори.
На шестата снимка се вижда как дисковете са спираловидно разделени на равни участъци.
Съществуват различни типове оптични устройства за този вид медии, един от тях е с
касетъчно зареждане. На третата снимка виждате диск в кутийка подобна на дискета, за
този тип DVD-RAM устройства. По-късно са излезли и устройства подобни на днешните.
Даже почти всички, ако не буквално всички съвременни компютърни DVD устройства без
проблеми поддържат този тип дискове. Причината DVD-RAM стандартът да не се наложи
като водещ е, че вече съществуващите DVD плеъри едно време не са поддържали този вид
дискове, а и самата цена на празните медии е била много по-висока, спрямо тази на
познатите и до днес DVD-R и DVD-RW медии, които са се наложили като стандарт заради
употребата им от филмовите и музикалните компании, а с тях никой не може да се мери.
Ако някъде видите DVD-RAM устройство за дискове в кутийки – знайте, че търся такова!

 

РОБКО 01: Оптичен Сензорен Хващач

В първата и втората части от поредицата за РОБКО 01 споменах, че освен големи модули,
в серията Робко е имало и малки модули. Те са приставки или добавки предназначени за
монтиране към РОБКО 01, с добавянето на които се обогатяват функциите на роботът.

Съвсем наскоро се сдобих с два малки модула които са били опционални към РОБКО 01
комплектът, и те не само се оказаха чисто нови, но и в комплект с всичките оригинални
аксесоари, и дори си имат и оригиналните инструкции за употреба, наричани паспорти.

Модулът който ще разгледаме сега в този пост е Оптичен Сензорен Хващач. На различни
места се споменава под различни имена, като: Сензорен Хващач; Фотооптичен Хващач;
Хващач Оптичен Сензорен ХОС-1; РОБКО 01СХ, и с други имена, но изделието е същото.

На този модул книжката с инструкции започва със следното:

„Хващач оптичен сензорен ХОС-1 се явява допълнително приспособление към учебния
миниробот „РОБКО 01″. Служи за захващане на предмети, подлежащи на преместване в
пространството, като същевременно има датчик на наличие на оптично непрозрачни
детайли в обсег на хващача.“

Интересно е да се спомене, че на последната страница на този паспорт пише, че срокът
на годност на това изделие е 9 месеца! Какво ще рече това, да не би да е хранителен
продукт, или пък някога е имало разпоредби важащи еднакво за всички видове изделия?

Макар произведен през 1989-та, и до ден днешен модулът изглежда като нов, изключение
прави лека корозия по няколко от металните оси на щипката, вероятно от съхранение
на влажни условия, което е странно, защото го получих в оригинално запечатано пликче.

На кратко, това е щипка, която във върховете на пръстите има два инфрачервени диода,
които служат като датчици. При отчитане на предмет между двата диода, щипката се
затваря автоматично, без да е нужно управляващият роботът да задава такава команда.
Предметът не трябва да е прозрачен, иначе инфрачервените лъчи ще преминат през него,
и системата няма да отчете, че между пръстите на хващача наистина се намира предмет.

Чрез добавянето на такъв тип модул се улеснява боравенето с роботът, и нивото на
автоматизация в системата се повишава, което води до по-малко задължения на хората
които оперират такива системи, или изобщо премахва нуждата от човешко управление.
Така нагледно се показват практиките прилагани във фабриките и на поточните линии,
и този модул се доказва като много полезно учебно средство, въвеждащо и подготвящо
учащите се в основите на индустриалната роботика, кибернетика, и механика като цяло.

С този модул вървят и три комплекта накрайници за върховете на пръстите на хващача,
един от комплектите е фабрично монтиран. Формите на върховете на трите комплекта са
различни. Допълнителните накрайници са за хващане на сферични и цилиндрични предмети.

На хващачът има монтирани две малки платки една над друга. На долната платка има
една интегрална схема, в двата и края са разположени по два резистора, и централно
е разположен един зелен светодиод, който преминава през отвор на горната платка.
На тази горна платка няма монтирани електрически елементи, и вероятно целта и е да
защити монтираните на долната. Виждате има надписи: ИТКР-БАН ПМА СОФИЯ ХОС-1.
От този модул излизат пет кабела, които в инструкцията пише, че се запояват директно
за дънната платка на РОБКО 01, която както знаете е монтирана в основата на роботът.

На този етап няма как да тествам модулът, защото все още нямам оригинален софтуер и
карта контролер, но ако някога намеря, и модулът е работещ, ще го тествам обстойно!
Ако вие знаете нещо повече за тази интересна придобивка, моля пишете ми. Поздрави!

 

РОБКО 01: Електромагнитен Хващач

Вторият модул който ще разгледаме днес е Електромагнитен Хващач. На различни места
е споменаван и с имената: Магнитен Хващач, и РОБКО 01МХ, но пак е същото нещо.

На този модул книжката с инструкции започва със следното:

„Хващач електромагнитен се явява допълнително приспособление към учебния миниробот
„РОБКО 01″. С него се онагледяват възможностите на робота да захваща и премества
предмети и детайли изработени от магнитно меки материали.“

Това пособие също заема мястото на оригиналният хващач, и извършва неговите функции,
но по коренно различен начин. И докато оригиналната щипка може да премества предмети
направени от всякакви материали, то с този модул очевидно може да вдигат единствено
предмети направени от магнитни материали, например от химичният елемент желязо (Fe).

По подобие на големите си събратя използвани в предприятията за металообработване
и пунктовете за скрап, най-добре познати от крановете с такива накрайници показвани
в безброй филми и сериали, този тип машини за местена на метали чрез електромагнити
са предпочитани, и имат редица предимства пред чисто механичните машини в този бранш.
Сред тези предимства са по-бързата работа, и фактът, че с тези накрайници се хващат
само металните предмети, а останали отпадъци като пластмаса, стъкло, текстил и други
се отделят автоматично, което също спестява време и намалява нуждата от работници.

В изключено състояние този модул не притежава абсолютно никакви магнитни свойства,
те се наблюдават единствено когато му се подаде напрежение. Модулът има само два
кабела, един от които се свързва за 12 волтовата линия на захранването, а другия за
един точно определен пин от тези на двата разширителни порта в основата на РОБКО 01.

Цялата конструкция на хващачът представлява медна намотка върху желязна сърцевина.
Върху намотката на модулът има бележка с името му, и инструкции как да се монтира.
Максималното тегло на предметите които могат да се вдигнат с модулът е 50 грама.

В комплект към този модул има десет броя идентични по размери метални пластини.
С тях са се извършвали упражненията, например преместване от една позиция в друга.

На този етап няма как да тествам този модул, но кой знае какво ще стане в бъдещето!