RSS

Monthly Archives: септември 2016

CRT Electronic Viewfinder

Преди да прочетете този пост няма да е излишно първо да прегледате това видео:

Вдъхновен от горния клип, преди месеци и на мен почна да ми се върти идеята да
спретна нещо подобно, но тогава още нямах което и да е от необходимите неща.
Мислех да разгледам форумите и сайтовете за вехтории, в търсене на някой стар модел
повредена видео камера, от която да се свали такъв окуляр, но дори и да бях открил,
дали щеше да е изгодно, пък ако трябва да се сложи и доставка работата вече става
солена за такова начинание. Така, че за известно време бях забравил за идеята.
По стечение на обстоятелствата, заедно с други неща попаднах на точно това за което
си бях мислил преди – окуляри грижливо свалени и запазени от стари VHS камери.
Така сега имам предпоставката да си стъкмя и аз някое микроскопично CRT екранче,
свързано с някоя машина, на което да се играят игри, но само с помощта на лупа!
Ако вие имате опит с такива неща или с видео техниката като цяло, пишете ми, ще съм
благодарен на всякакви съвети и помощ. Не бързам, важното е да се получи един ден.

Advertisements
 

3D Очила Kasan 3D-Max

Учебната година започна, и макар това да е блог с образователна цел, нищо не ни пречи
да разгледаме нещо правено с цел игри. Всъщност на запад има един термин Edutainment,
неологизъм от думите Educational Entertainment, или на чист български игрово обучение.
Този похват ако ме питате мен е по-плодотворен от архаичните учебните догми, и би бил
полезен не само за началните класове, но и за цялата учебна система, особено в дните
на абсолютна липса на съсредоточение и масова зомбификация в които за жалост живеем…
Но няколко семестъра педагогика които съм взел преди години не ме правят специалист,
и нека минем по същество, макар темата и разглежданият днес обект да се преплитат.

На снимките пред вас стоят едни активни 3D очила предназначени за компютри, които са
били произведени преди 20 години, от неизвестната вероятно гаражна южнокорейска марка
Kasan Electronics. Сега като търся каквато и да е информация, не откривам нищо, освен
една фен страница посветена на този продукт, която макар и от средата на 90-те, все
още е доста ценна, и в комплект с дебелата колкото цял учебник книга с инструкции, ще
са ми доста полезни когато се опитвам да подкарам очилата на някоя автентична машина.

Какво е стереоскопия може да прочетете по-подробно в енциклопедията, там има интересно
написана статия. Самата технологията не е никак нова, в днешния си вид съществува от
над два века, и предхожда фотографията и киното. Първоначално, с помощта на очила със
специални лещи или призми, две рисунки поставени една до друга са образували триизмерно
изображение, а какъв по-добър трик от това, до днешен ден докарва солидни приходи…
С времето технологията се усъвършенства, и с появата на фотографията и киното идва и
анаглифията, за която също има интересна статия в енциклопедията. На кратко при този
метод двете изображения се проявяват върху една и съща снимка или лента, като едното
е снимано през червен филтър, а другото през син филтър. Съответно очилата с които се
гледа имат една червена и една синя леща, като тук не е нужно лещите да имат форма,
а както сигурно знаете може да са просто парчета цветен целофан в картонена рамка.
Дълги години тази технология пълни кината, докато не излиза следващата евтина за
студията и кината технология – поляризираните очила. Докато при гледане с анаглифни
очила изображението има пурпурен отенък заради начинът на снимане, при поляризирания
метод картината не губи цвят, но пък губи резолюция, по-точно половината хоризонтална
резолюция, която се споделя от двете изображения които се наслагват едно върху друго.
За пример в IMAX и RealD 3D кината се ползва поляризираната технология (gimmick).

Всичко споменато по-горе обаче е пасивна технология, или по-просто казано методи при
които очилата са само две лещи или филтри, и нямат никаква механика и електроника.
При очилата които ще разгледаме днес технологията се води Active Shutter 3D System.
Най-просто казано, лещите на тези очила трептят в синхрон с картината която им се
подава, и много прецизно блокират едното или другото око на зрителят за части от
секундата, като по този начин постигат 3D ефектът без да се губи цвят или резолюция.
Тази активна технология също е много стара, масово е тествана по кината през 1922-ра
година, или преди 95 лета! При домашните потребители навлиза в средата на 80-те,
когато дори от второто поколение игрални конзоли като Nintendo Entertainment System
и Sega Master System имат такива активни 3D очила като официален аксесоар, но поради
високата им цена и ниският брой игри правени за тази технология, не пожънват успех.
През 90-те години технологията се пренася при компютрите. Някои от работните станции
на Silicon Graphics идват с базова поддръжка на такива очила, а след това десетки
фирми пускат свои продукти съвместими с компютрите и телевизорите. Дори в днешни
дни този маркетингов трик (gimmick) е доста популярен, и много нови телевизори се
пробутват в комплект с такива 3D очила. А къде и без гейминг ентусиастите (наивните
консуматори), за които последно преди години капиталистът Nvidia пусна продукт едно
към едно с това което ви показвам днес, с разликата, че тяхното беше оптимизирано за
някаква брандирана серия 120-херцови монитори произвеждани от техен съдружник…
Тази технология от няколко години е засенчена от Virtual Reality очилата, които също
не са никак нова идея, този gimmick също има няколко десетилетия история, но на скоро
стана достъпен за масите, и сега всяка втора компания пуска свой вариант VR очила…
Мен обаче ме вълнува единствено Augmented Reality технологията, но за моментът все
още е прекалено скъпа и първобитна в отношение краен потребител, но има време.

Конкретно тези 3D очила както казах са дело на някоя от стотиците малки фирмички,
експлоатирали отворилата се тогава ниша, докато ефектът не е затихнал, и или са минали
към друг продукт, или по-често срещаният резултат – са фалирали и оставали забравяни.
От надписите от страни на кутията, се научава, че очилата поддържат съвсем ограничен
брой модели от най-старите видео карти, а други драйвери освен тези на дискетата от
комплектът не са излизали. И тук идва най-големият проблем с моя комплект – няма я
дискетата с драйверите! Дано има копие на мултимедийният диск, ако ли не, то едва ли
някога ще се намерят драйвери. В комплектът е и картата контролер, тя е за 8 битов
ISA слот. Също в кутията тук, някой през годините е добавил и почти сигурно
най-силната от поддържаните видео карти – S3 Trio64UV+, тази карта е за PCI слот.
На шестата снимка виждате и кабелът за свързване с видео картата и мониторът.
Като опция се е предлагало и безжично дистанционно управление, то е било само за
управление на софтуерът, понеже на самите очила няма какво да им се настройва ръчно.
И за финал към очилата са вървели три филтъра които са се монтирали пред лещите, и
са създавали различни ефекти. Тук обаче е останал само един от трите, другите два
ги е хванала липсата, но пък този който си го има е още с предпазното си фолио.
Самите очила са много леки, с изцяло пластмасова рамка. Кабелът който се включва в
картата им контролер е привидно доста дълъг, и не би трябвало да пречи при употреба.

Каква е историята на тази бройка не зная, но от един стикер на кутията гласящ
„Multirama Germanos“, както и от лепенката за цена със символът за драхма, съм почти
сигурен, че тези 3D очила са били купени от Гърция. Самата цена е била 299000 драхми,
което според два онлайн калкулатора се превеждало като 880 евро, доста солена цена!
Ако се намерят драйвери ще тествам очилата на някоя автентична система с Windows 95,
или с DOS, за какъвто най-вероятно са правени приложенията на мултимедийният диск.
Ако вие знаете нещо за този модел очила, имали сте опит с тях или каквото и да е
друго свързано с марката – пишете ми, всякакви съвети и помощ ще са добре дошли.

Лично до сега не съм имал вземане-даване с активни 3D очила, макар на няколко места
през годините да съм виждал мостри изложени от търговци целящи се да зарибят масите.
С поляризирани очила съм гледал на IMAX последните два Star Trek филма и новия Star
Wars, даже самите очила които струваха 2 лева сега си кротуват в шкафът до мен.
До тях седят вече 7-8 години едни други 3D очила, два чифта от най-елементарните
анаглифни, които обаче в комбинация с някакъв драйвер правеха чудеса в игрите!
Ако до сега не сте забелязали, аз съм страшен фен на поредицата Unreal Tournament.
Тук през годините сглобих 5 машини за тези игри, но манията ми е много по-стара.
Още щом си взех първият компютър прекарвах дълги дълги нощи в оригиналната игра.
И първата видео карта си купих за да мога да цъкам на новия Unreal Tournament 2004.
След това си сглобих цял нов компютър за очаквания Unreal Tournament 2007, който бе
преименуван на Unreal Tournament III. За жалост машината не доживя премиерата на
играта, поради малоумно монтиран мрежов кабел (навит около гръмоотвода) от един
долнопробен интернет доставчик, от където дори не ми се извиниха… Сглобих друга
още по-добра машина, на която новата игра просто сияеше в пълния си блясък!
С годините добавях всякакви карти и модове към игрите, дори си взех и USB джойстик
за да пробвам нови методи на игра, и по някое време видях обява в която се продаваха
два чифта анаглифни очила в комбинация с някакъв драйвер записан от търговецът на
обикновен диск. Тъй като цялата тази работа беше десет лева, макар и като материали
да не струва и два, купих си едни комплект и останах много много приятно изненадан!
Unreal Tournament III съвсем оживя, истинско 3D, човек направо да си потопи главата!
Та с едни картонени очила се постига същия ефект като с активните за стотици долари,
с единственият недостатък, че картината има пурпурен отенък, но какво толкова!

Ще потърся драйвери и ако имам успех ще тествам тези очила. Пък ако имам успех и с
подкарването им ще напиша продължение, в което задължително ще има и видео клип.

 

SyQuest Technology SyJet 1.5GB

И преди съм писал за различни и необичайни дискови и лентови устройства, и на няколко
пъти съм споменавал че търся всякакви различни типове устройства и медии, за това сега
като този екземпляр ме намери мен, съм много радостен и бързам да ви го покажа.

Това е SyQuest Technology SyJet 1.5GB, последният масов публичен продукт на марката.
Този модел копира технологията и методът на работа на Iomega Jaz, но двата типа не
са директно съвместими, и ползват различни по форма и обем носители на информация.

С най-прости думи това устройство е твърд диск без плочите в него, а носителите на
информация – дискетите, касетите или както желаете да ги наречете, са просто чифт
плочи в пластмасова кутийка, без никаква друга механика и електроника в тях.
Четящите глави на устройството влизат в дискетата през слот покрит с гумена лента,
а плочите се завъртат от мотор който ги захваща стабилно в централната им част.
Самите носители са с големина колкото 3.5 инчовите дискети, но са с тройна дебелина,
и побират над 1000 пъти повече информация, с главоломно по-бърза скорост на запис.

От архивираният сайт на някакъв официален дистрибутор научавам, че като е било ново,
през 1996-та година устройството е струвало 678 щатски долара, вървяло е в комплект
с една дискета, и е имало две години гаранция. Самите дискети са стрували по 181
долара за единична бройка, или 472 долара за пакет от три броя, с пет години гаранция.
Сравнено с цената на конвенционален твърд диск, устройството само по себе си не е било
евтино, но за период от година носителите са били по-изгодни като цена долар/мегабайт.
Това обаче не продължава дълго, и още през 1997-ма цените на твърдите дискове падат,
а обемът им се почаква експоненциално, което прави тези преносими медии неизгодни, и
дори убива компанията. SyQuest Technology банкрутират през 1998-ма, точно преди да
пуснат следващото поколение такива устройства с капацитет 4.7GB, колкото едно DVD.

Тази бройка си дойде с оригиналното захранване, с което се свързва чрез жак 5-ца.
Към компютър се свързва чрез SCSI кабел, аз имам доста кабели и няколко контролера…
Обаче понеже това е деликатна техника която вече е на две десетилетия, и дори да
не е работила много, със сигурност е била подхвърляна по рафтове и мазета, не съм
сигурен дали още работи, и съм по-склонен да вярвам, че отдавна е финиширала.
Липсват двете кръгли гумени крачета от долната дясна страна, но големите четири
крачета за поставяне в хоризонтално и във вертикално положение си ги има.

Ще тествам устройството, нали имам една 1.5GB-ова дискета и оригиналното захранване.
Пък ако устройството се окаже работещо ще напиша продължение, или ще допълня постът.

 

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 1

Преди две и половина години писах за един иконичен продукт, за механичната клавиатура
IBM Model M. От тогава до сега си я ползвам като основна, дори този пост пиша от нея.
Писал съм и за ALPS типът механични клавиатури, а преди време пощраках и на MX мостра
в някакъв магазин, но спор няма, Buckling Spring технологията на IBM ми е фаворит!
Нямам намерението да изоставя моя IBM Model M за друга клавиатура, освен…

Преди месец, един човек който попаднал случайно на този блог, се сетил, че някъде на
вилата си, в гаражът му се търкаляла една много голяма и много стара клавиатура.
Писа ми да ме пита дали ще имам интерес към такова нещо, и като след време ми прати
снимка се оказа, че клавиатурата е не каква да е друга, а динозавърът IBM Model F!

IBM Model F клавиатурите са се произвеждали в няколко варианта, първите са били с
изцяло метален корпус, като в последствие по-късните модели имат пластмасов горен
панел но с метално дъно, докато при IBM Model M винаги целият корпус е от пластмаса.
Тази бройка е от вариантът със 122 клавиша, предназначен за терминални компютри и
мейнфрейм машини. Клавиатурата не е съвместима с домашните настолни компютри, но в
днешни дни има няколко различни варианта за преработка и адаптиране…
Но подробно ревю, както и какъв метод за подкарване под съвременна система ще се
избере, за това ще стане дума м следващите части от тази поредица.

Клавиатурата пристигна при мен доста прашна, и по-лошото с доста корозия по металните
панели. Най-тежко бе положението с панелът на който се монтират пластмасовите цеви в
които от горната страна влизат копчетата с капачките, а от долната страна влизат
лопатки с пружинките които правят контакта с печатната платка под тях.
От долната страна на този панел бяха останали останките от разпаднала се текстилна
постелка, която малко беше спасила долната част на панелът, и навярно платката.
След почистване с 95% спирт самата платка с контактите изглежда като нова, надявам
се да е все още изправна, а дано и контролерът запоен към нея да е оцелял…

Както виждате от снимките, наложи се да изтъркам горния панел до блясък, като
преди това този детайл го третирах няколко пъти в продължение на седмица с разтвор
от азотна киселина, за да преборя ръждата, но няколко места се оказаха тежка задача.
Виждате, че на панелът има няколко чифта пластмасови скобички, които в сглобено
положение държат телените стабилизатори на големите клавиши. Та тези скобички
са доста деликатни, и понеже са капсуловани на място, не посмях да ги свалям, и
трябваше да съм много внимателен да не ги накапя с киселината или съборя…
И за беда, естествено точно около тях бяха най-лошите ръждясали места.
Но все пак след като всичко се мина с няколко слоя матова черна боя, панелът
изглежда по-добре, от колкото като е бил нов преди забележителните 32 години!
Заедно с този панел боядисах и долния капак, който също бях полирал до метал.
Него го минах с гланцов спрей, и той глътна цял флакон както горния панел.
Снимките на гланцовата повърхност естествено станаха трагедия, за това и не съм
ги качил, но като има повече напредък с реставрацията ще снимам по-подробно.

До сега съм почистил един по един 250 от 500-те компонента които са в клавиатурата.
Предстои ми да почистя останалите, както и да намеря няколко липсващи части.
Ще трябва да измисля и от какво да направя подложка за между панелът и платката…
И най-важното и най-скъпото ще е да се намери контролер с който клавиатурата да
заработи със съвременните машини и OS, но това ще е последната част, има време.

Ако на вас ви се намират или видите някакви стари механични клавиатури, и IBM,
и други – пишете ми, интересуват ме във всякакво състояние, и всякакви части!

Когато се реставрира напълно, тази клавиатура ще е едно радикално средство за
писане, на теория по-добро и от IBM Model M, но нека практиката да го докаже!