RSS

Monthly Archives: октомври 2016

Disk Pack / Disk Cartridge / Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена

Disk Pack, Disk Cartridge, Твърд Магнитен Диск, и в последствие УКВ Антена.
Това са някои от имената с които това чудо на техниката е било известно през годините,
през епохите дори, и в различните икономическо-географски ширини на земното кълбо.

Днес ще проследим един продукт с двойна употреба, чиято история е както колоритна, така
и много тъжна, защото е доста показателна за страната ни и положението и, и не само.
Но нека започнем от по-далеч, от началото на оригиналното предназначение на изделието.

Както с много други технологии, и тук нещата започват с гигантът IBM, като този път
заслугата отнасят за изобретяването на твърдият диск. Още през 1956-та година, от IBM
пускат в масово производство първият компютър с твърди диск, това е IBM 305 RAMAC.
За пет години биват произведени над 1000 бройки, които тотално доминират пазарната ниша.
Цената за наем на 3.75 MB твърдият диск модел IBM 350, който е бил част то системата,
през средата на 50-те години, е била 3200 долара на месец, което изчислено с инфлацията,
в днешни долари е над 27 хиляди! И това е цената само за наем на дискът за един месец!
Тези главоломни цифри обаче явно не стряскат потребителите, и през следващите години се
произвеждат нови и нови модели твърди дискове за моделите мейнфрейм компютри на IBM.
Самото дисково устройство е било колосално! Голямо колкото гардероб, тежащо почти тон, с
няколко киловата консумация… 3.75 MB са се помещавали на 50 плочи, всяка с диаметър от
24 инча или 61 сантиметра, всяка голяма колкото плотът една маса в някое заведение!
Фигура 1: Част от механиката на дисковото устройство IBM 350 за IBM 305 RAMAC.
Фигура 2: Една от 50-те плочи които са се ползвали едновременно в IBM 350.

Следващата голяма стъпка при твърдите дискове, и където историята вече започва да си идва
на мястото, се случва през 1962-ра година с пускането на дисковото устройство IBM 1311.
Това устройство, за разлика от предходните които са били затворени системи, представлява
компактен за времето си корпус, в който се помещава само захранването, електромоторът и
магнитните глави познати още като стилуси, а плочите на които се записва информацията
вече са от тип сменяеми носители, монтирани по няколко заедно в един подвижен държач.
Така цената за мегабайт пада в пъти, и едно устройство може да има неограничен брой
носители. Тези носители представляват 6 плочи захванати в един държач. Този държач
се слага в IBM 1311 устройството, където няколко магнитни глави имат достъп до плочите
и от двете им страни. Самите единични дискове имат диаметър 14 инча или 36 сантиметра.
Скоро последват няколко модела устройства предназначени за по-новите мейнфрейм компютри
от System/360 и System/370 серите, при тях вече плочите в един един носител са 11 броя.
Фигура 5: IBM 1311 дисковото устройство, с носител в употреба и един в кутията си.
Фигура 3: Носител с 11 плочи в предпазващата го от прах пластмасова кутия.
Фигура 4: Готов за употреба носител, или както е модерно шпиндел, с 11 плочи.

Освен за най-големите бизнеси, същата технология се е предлагала и във вариант насочен
за средните и по-малките клиенти. IBM 2310 носителят представлява единична плоча в
пластмасов корпус. Обемът е 1 MB, което за средата на 60-те е било страшно много.
Фигура 8: Пластмасовата кутия в която се е съхранявала магнитната плоча.
Фигура 9: Отворен носител с оголена плоча. Изглежда ли ви познато?

Това е историята на първите твърди дискове и твърдите магнитни носители що се касае до
оригиналното им място на създаване и на производство – Съединените Американски Щати.

Тук, към края на 60-те години, между СССР и България се сключва партньорство за
съвместно производство на изчислителни машини от серията ЕС ЭВМ, които са съвместими,
или по-правилно копие на System/360 и System/370 мейнфрейм компютрите на IBM.
Производството в България започва в началото на 70-те, като предпоставка страната ни да
бъде избрана за тази задача е, че в предишните години тук вече сме произвеждали редица
електронни изчислителни машини, сред които ЗИТ-151 серия мейнфрейм компютри правени по
лиценз на японската компания Fujitsu, за производството на които България е била богато
оборудвана с производствена техника последна дума на технологията дошла от цял свят.
С бързи темпове в България се изграждат десетки заводи за нуждите на новата индустрия.
Вече сме говорили как България съвсем заслужено е била извоювала титлата „Силициевата
долина на Балканите“. По темата – сред новите изчислителни машини е ЕС 1020, мейнфрейм
компютър съвместим с IBM System/360. Редом с тази мейнфрейм машина в България са се
произвеждали и няколко модела запомнящи устройства с твърд магнитен диск, сред които са
ЕС 5052 и ЕС 5061, както и съвместимите с тях твърди дискови носители на информация.
Два завода са се грижели за производството на дискови устройства и носители, и цели две
десетилетия работата е кипяла без спиране, носейки милиарди левове в държавната хазна!
Фигура 6: Запомнящо устройство с твърд магнитен диск (ЗУТМД) правено в страните от СИВ.
Фигура 7: Мейнфрейм компютър ЕС 1035 (съвместим с IBM System/370) с 6 ЗУТМД модула.

И тук идва онзи момент в който приказката свършва, и по една или друга причина (които
действия са се състояли преди да се родя, поради което и не мога да дам личен коментар)
работата пропада. Става дума за разпадането на СССР, с което идва смяната на пазарната
политика и икономика, спирането на финансирането по производствата, закриването на
международните пазари за стоките за износ… Събития които слагат край на производството
на изчислителна техника в България. За отрицателно време заводите се разграбват, биват
приватизирани и препродадени безброй пъти, оставени да пустеят, и прочие и прочие…

Около това време се появяват едни много интересни антени за тогавашните телевизори,
антени с форма на диск, срязан от едната страна, и „боядисан“ в някакъв интересен цвят.
Едни твърдят, че още докато производството на твърди дискове е вървяло, е имало много
голям процент на бракувана стока, и някой роден „инженер“ е решил, че алуминиевите
дискове може да се срежат и продават като антени за телевизори. Друга теория е, че чак
след като производството на дискове спира, и вече морално остарялата технология няма
друго приложение освен рециклиране, пак някой „инженер“ осъществява идеята с антените.
Но няма как да знаем къде се крие истината за това хитро побългаряване, което всъщност
може и хич да не е българска идея. Сега като пусна едно търсене в Google, излизат повече
резултати от Русия и Украйна, като там този вид антени често са ги правили от два диска.
Та кой е авторът и от къде е дошла идеята не е ясно, но научаваме за това, че в тежки
времена хората са изобретателни, и нищо не отива на боклукът щом още може да се използва.

Интересен факт е, че по някое време тези набрали голяма популярност антени или се
изчерпват, или редом с оригиналните започват да се продават фалшиви бройки произвеждани
от хитри търговци, които дори може и да не са предполагали историята на тези „антени“.

Като всеки истински българин преживял 90-те, и аз имам ярки спомени с тези антени, че
дори ги виждам и до ден днешен да висят по балконите и прозорците на околните блокове.
Преди много години имахме един проклет телевизор Электрон, който беше свързан към външна
антена от онези дето са направени от кухи алуминиеви профили. С годините съседите от
горните етажи я потрошиха с неспирното мятане на боклуци, и в един момент антената вече
не ловеше трите или четирите ефирни телевизии, които тогава бяха единствените налични.
Като решение на този проблем от някъде беше купена точно такава дискова антена, за
историята на която аз още не предполагах нищо. Тази антена се ползва дълги години,
и някога около 2004-та (все едно беше вчера, ужас!) без да ползвам никакви инструменти,
направих антената от диск на конус, и като я изнесох на первазът на прозорецът, вече
Электрон-ът хващаше кабелна телевизия безжично! Е, може би това се дължеше на фактът,
че на един метър от антената по фасадата на блокът минаваше сноп кабели на операторите.
През 2008-ма Электрон-ът замина за вечните аналогови полета, навярно и антената с него.
Докато аз от вече близо десетилетие не гледам телевизия, то другите елементи от
семейството зяпаха без спиране (добре, че вече не са ми на главата). Та оказва се, в
провинцията било имало още една дискова антена, която преди няколко години майка ми
е донесла в съседната махала за да си ползва на телевизорът, или по-точно на декодерът.
Това на първия ред снимки е точно тази антена, не знам дали е оригинал или менте, но
се ползва до ден днешен! До сега беше с някакъв съвсем ужасен и тънък кабел, и пак
някак работеше. Вчера и сложих солиден коаксиален кабел, и сега е по-добра от всякога.
Иначе както виждате по покритието на дискът има безброй драскотини, както и стотици
дупчици, които най-вероятно са щети от някоя от многобройните градушки падащи в
покрайнините на София, където с десетилетия е стърчала антената. Самата „боя“ на
дискът представлява феромагнитното покритие на което се е записвала информацията.
Поради ниската плътност на плочите които са били половин или един мегабайт на страна,
не е било необходимо да се предпазват от прах или да са херметизирани както е при
днешните твърди дискове, които вече имат плътност от над терабайт на страна на плоча.
Дали това феромагнитно покритие е допринасяло за приемането на сигналите, или самата
алуминиева конструкция на дисковете е вършела цялата работа, тук не мога да се изкажа.
Мога само да кажа, че плоският диск не е добра форма за антена, но явно върши работа.
Все пак, когато едно време преработих първата ми такава антена от диск на пресечен
конус (или някаква кроманьонска параболична чиния), картината на телевизорът стана 100
пъти по-ясна, и както вече споменах освен ефирна телевизия почна да се хваща и кабелна!

И така проследихме дългата и колоритна история на тези артефакти от миналото, вярно
някои аспекти бяха тъжни, но ако човек си извади поука от тях – всичко ще е от полза.

Следващият път ще разгледаме казан за ракия направен от барабаните на перални машини!

Advertisements
 

Внимание! Течащи Батерии!

Вече над месец, един от крупните производители и търговци на електроника пак нашумя
със спонтанно самозапалващите си продукти, които този път раниха повече хора от
обичайното, което доведе до много шум, дискусии и дори анекдоти в интернет пространство.
Проблемът се дължеше на батериите, което ме подсети за нещо важно за което се канех да
пиша от доста време, а именно течащите батерии в старите компютри, дъна и лаптопи!

Знаете, че BIOS настройките на един компютър се пазят в BIOS чипът на дънната платка.
Този тип чипове трябва да са с постоянен достъп до електричество за да не си забравят
настройките. За тази цел се ползва малка батерия, с която дори като машината е изключена
от електрическата мрежа, чипът пази зададените му настройки, докато батерията е здрава.
В днешно време за тази цел на дъната има сокет с CR2032 клетка – батерия тип монета.
Този тип батерии са безопасни и имат дълъг живот, често надминаващ този на самите дъна.
При правилна експлоатация и съхранение този тип батерии не могат да създадат проблеми.
Обаче тези батерии са сравнително нови, и при старите компютри са се ползвали два
други типа батерии – 1/2 AA и 3-Cell NiCd, които просто съществуват за да изкипят!

1/2 AA батериите се срещат в Apple компютрите от миналото, и в днешни дни са най-честата
причина за фатални повреди при тези машини, защото като изтекат разяждат всичките
контакти и писти по дъното и платките до които могат да се докопат, и създават условия
за изтичане на кондензаторите в близост, което води до неспасяема верижна реакция…
В началото на годината купих един Apple Macintosh SE/30 с изтекла батерия, след като
ме лъгаха, че това било дребен проблем, и след като си го почистя всичко ще светне.
Да, ама не! Батерията беше разяла безброй контакти по паметите и чиповете, и се беше
погрижила тази машина вече да не става за нищо друго, освен за украса в някоя стая.
Веднага след като осъзнах, че такива батерии се помещават и в няколко от другите ми
ретро Apple машини – незабавно ги демонтирах от там, и вече мога да спя спокойно.
Този тип батерии все още се произвеждат и продават нови, и ако човек е сигурен, че
е намерил надеждна марка от точния тип, може да си купи такава, но дори тогава трябва
превантивно батерията да се маха от компютрите когато те няма да се пускат дълго време.

Другият още по-опасен за техниката и здравето вид батерии са цилиндричните NiCd батерии,
монтирани на дъната от 286/386/486 епохата, както и на редица домашни компютри.
Тези батерии представляват три 1.2 волтови клетки запоени заедно директно за дънната
платка. Всичките 286/386/486 дъна които имам са жертви на такива батерии, които като
изтекат просто разяждат всички писти, контакти и дори чипове по пътя си, без изключения!
Имам само едно незасегнато дъно, понеже батерията му е била махната още едно време.
Освен, че унищожават дъната, тези батерии са и силно токсични, и при допир човек може
да стане жертва на кадмиево отравяне, което освен до други неща води и до рак и смърт!
Тези батерии могат да бъдат заменени с батерии от друг вид, но със същото напрежение.
Виждал съм редица такива изпълнения, като най-често на мястото на старата батерия (при
положение, че не е изтекла) се запояват кабели и сокет с нова литиева батерия.

При старите лаптопи работата е още по-сериозна, защото в тях батериите са гигантски.
Една стандартна лаптоп батерия се състои от 4, 8, дори 12 клетки, всяка с AA размери.
Тези зареждащи се батерии освен да изкипят, заради големият си капацитет могат да
доведат и до самозапалване, което не веднъж е коствало животът на доста хора!
Когато са стари и вече разредени, лаптоп батерии не са огнеопасни, но са все така
пълни с вредни химични вещества, и продължават да са опасни за човешкото здраве.
При много от съвременните лаптопи батериите вече са от плосък тип, и имат тенденцията
да се издуват още като са нови, пък и както са несменяеми, поради планирано морално
остаряване (каквато е практиката при Apple), главоболията стават едни…

Но каква е причината батериите да изтичат?
Времето – както в метеорологично отношение, така и в чисто физически аспект.

Сигурно сте забелязали, на батериите които си купувате има отпечатан срок на годност.
Но този срок на годност не се отнася само за това до кога батерията ще държи заряд.
За някои типове батерии тази дата показва и до кога химичните елементи в тях ще са
стабилни, и няма да предизвикат нежелана реакция като изтичане. Все пак тези дати са
относително понятие, и се случва по-нискокачествени батерии да изтекат още преди да
са разопаковани… За това човек трябва да е бдителен, и когато дадено устройство
няма да се ползва дълго време, батериите в него трябва да се демонтират превантивно.
Също така, батериите и устройствата които ги ползват трябва да се съхраняват на сухо
и хладно място, иначе се създават условия за нежеланите химични реакции водещи до
това батериите да изкипят, и повредят техниката в която са монтирани.

При зареждащите се или акумулаторните батерии, най-честата причина за повреда е
загряването им над допустими температури. В по-добрите клетки има микроконтролер,
който следи температурата, така е при по-новите лаптопи, таблети и телефони.
В тези устройства всичко е сгъчкано едно до друго, често няма вентилация и радиатори
за отвеждането на топлината, и като поради лошо разположение батериите се загреят…

Така, че човек трябва да е бдителен, и да следи какво се случва с батериите, иначе
освен техниката си, застрашава и здравето и животът си, и този на околните му!
Предупредете вашите близки и познати, преди да е станал инцидент, и вече да е късно!

 

Creative Sound Blaster Live! CT4830

След поглъщането на компанията Ensoniq, и преминаването от ISA на PCI стандарт, за
които неща вече става дума като разглеждахме предни модели на марката, в края на 90-те
от Creative пускат нова гама звукови карти. Това е Sound Blaster Live! серията.

Първият модел от тази серия пуснат на пазарът през 1998-ма година, това виждате на
снимките е Creative Sound Blaster Live! CT4830, като тази бройка е от 1999-та година.

Картата има много популярният през 90-те Game Port, за свързване на джойстици и MIDI
устройства, обаче аз нямам нито едно устройство което ползва такъв порт, но си търся!
Ако вие попаднете на някакви джойстици, геймадове или йоника с такъв порт – пишете ми!

Този път няма да разглеждаме техническите параметри, за тях има добре написана статия
в енциклопедията, сега ще разгледаме само историята и приложението на тази карта.

Оригинално картата е била много популярна с OEM компютрите на големите производители.
Възможно е тази бройка да е свалена от някоя такава машина, а може и да е купена сама.

Картата получих заедно с радикалната IBM-ска сървърна кутия, и какво по-добро, от това
да я сложа точно в машината която наместих в този колос – вече завършеното 6600 GT PC.

Тази звукова карта си има дрйвери вградени в Windows XP, и веднага след като човек я
монтира, системата я инсталира автоматично, като не е нужно да има връзка с интернет.

От предния пост виджате как вместо колонки, към машината съм свързал Boombox, Ghetto
Blaster, стерео уредба или на прост чист български език кас’тофон Hitachi TRK-W550E.

Звукът е доста задоволителен, и макар да съм тествал само на по-тихо ниво, че на силно
съседите ще подскочат и почнат да врещят, музиката на игрите е радикална както винаги.

Като си взема нов качествен кабел за връзка с уредбата, че старият се разпадна, ще я
тествам по-обстойно, този път не само с игри но и с музика и други аудио приложения.

С този модел, в колекцията ми от Creative Sound Blaster карти вече има девет модела!
Четири от картите вече са монтирани в най-добрите ми гейминг машини, а останалите,
ако се окажат читави също ще намерят място в автентични машини за игри и забавления.

 

Проект: 6600 GT PC: Част 2

Еврика!

Сетих се, че няма да са ми нужни колонки, та нали си имам автентична стерео уредба!
Става дума за касетофон Hitachi TRK-W550E, купен преди три десетилетия от Кореком!
Прерових кашоните с кабели, и намерих нужният кабел за свързване на аудио изходът на
компютърът с аудио входът на уредбата, и вече имаме звук! Всъщност имахме, но…

И по този повод, какво по-добро, от това да се добави и мощна външна звукова карта!
От снимките сигурно виждате, добавих легендарната Creative Sound Blaster Live! CT4830.
Това е 5.1 канална PCI звукова карта, за която съвсем скоро ще напиша собствен пост.

И като съм тръгнал да добавям полезни неща, монтирах и 15 гигабайтовият твърд диск,
който споменах последния път. Така сега вече на машината има свободни почти 16GB.
Какви игри ще инсталирам там още не ми е хрумнало, и вие може да дадете предложения.

Това са настоящите параметри:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Sound Card – Creative Sound Blaster Live! CT4830
Hard Disk Drive 1 – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Hard Disk Drive 2 – Maxtor 15GB ATA100 7200RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – DeLUX M326e
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″
Audio Output Device – Hitachi TRK-W550E

Остана само да купя почистващи спрейове, но ще трябва да купя и нов аудио кабел,
защото този се разпадна в ръцете ми, сещате се останал ми е от онези колонки с
ракетното копче за които писах миналия път. Но така е като се борави със стари
уреди, които не са правени да държат толкова дълго, и все пак някак си са оцелели.

Иначе самата машина е доста стабилна, след над три часа игри дори не загрява.
Само както казах прахоляците в захранването създават крайно неприятен проблем.
Ако има някакви големи промени в бъдеще ще пиша, а може да ми пишете и вие.

Очаквайте скоро още нови материали, а до тогава ви пожелавам здраве и успех.

 

Проект: 6600 GT PC: Част 1, IBM NFS PC: Част 2, 2K4 PC: Част 3

Мина време, доста даже, но за жалост така и не получих дори един съвет, нито едно
предложение, за това как точно и с какви компоненти да построя конфигурацията която да
се помещава в голямата сървърна IBM-ска кутия, за която писах преди почти два месеца.

В същото време, вторият ми по сила настолен компютър, който стъкмих преди две години
буквално събираше прах. Не беше пускан от месеци, и понеже кутията му няма пластмасови
панели за свободните 5.25″ и 3.5″ слотове, вътре свободно влизаше и се събираше прах.

Та реших с един заек да убия два камъка, и днес слях двата проекта заедно, резултатът
вече е на лице, и ако ме питате мен се получи една доста задоволителна машина за игри!

И така, сега пред вас стои новата стара машина, която обаче си заслужава ново име.
Реших то да е 6600 GT PC, по видео картата която е сърцето на всеки компютър за игри.

След половинчасово тестване на няколко игри, и охлаждането на видео картата, и това на
процесорът си бяха хладни. Тези дни ще седна да поцъкам по-дълго време, дано да няма
проблеми със стабилността. Сега виждате от клиповете всичко се играе като по вода.

Това са настоящите параметри, както не са изключени подобрения в бъдеще:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – DeLUX M326e
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″

А това са инсталираните игри:

Unreal Tournament 2004
Unreal II: The Awakening
Need For Speed: Hot Pursuit 2
Need For Speed: Underground
Need For Speed: Underground 2

Обаче след качването на тези пет игри, предимно заради начинът на зареждане на
Need For Speed заглавията, както и пороят от допълнителни карти за Unreal Tournament
2004, сега на твърдият диск останаха само гигабайт и половина свободно пространство.
Това е крайно недостатъчно, за това обмислям някога да добавя 15-гигабайтовият твърд
диск, който купих специално по повод този проект преди време, ще стигне за доста игри.

Спрямо предишното си превъплъщение, освен кутията в параметрите на машината няма много
промени. Добавил съм флопи дисково устройство, или по-точно се опитах да го добавя.
За да е в унисон с черното оптично устройство, за флопи сложих единственото черно
3.5″ флопи което имам, но колкото и да се мъчих да го подкарам не постигнах успех.
Колкото и да го ръчках не успя да прочете никакви дискети, само трака доста сериозно.
С моя късмет, единственото флопи което съм купувал някога ново, ще се окаже дефектно!
Но няма да се предам лесно, ще пробвам с друг кабел, ако не ще търся друго черно флопи.

Да спомена и, че преработката на кутията от AT до ATX стандарт от някой от предишните
и собственици не е била много универсална, и се наложи доста ръчкане докато напасна
захранването. Проблем беше, че захранващият блок който имам аз има архаичният жак за
захранване на монитор, а кутията е била преправяна за захранване без такова нещо.
Ако имах дрелка или дремел щеше да се получи много лесно и доста по-красиво, но някога
в бъдеще ако се сдобия с такива инструменти нещата ще се изгладят като по конец!
То и самото захранване което имам е трагедия, работи си, но е задръстено с прахоляк, и
като позагрее малко, в стаята почва да се носи миризма на застояло, пък и доста шуми…

Много бях горд, че намерих задна I/O пластинка за дънната платка, че преди си нямаше,
пък сега се оказа, че в тази преработена кутия не може да се намести такова нещо, ха!

Обаче за късмет копчето за пускане от предишната кутия си пасна отлично в тази кутия.
Монтирал съм го на задния панел, за да така не разваля визията на радикалната кутия.
От пред под вратичката си стои оригиналният AT ключ, но той не е свързан с нищо.
Копче за рестартиране не съм слагал. Ако се налага тази функция да влиза в употреба,
просто копчето за пускане трябва да се задържи за четири секунди, и е готова работата!

В козметично отношение – пак да напомня, че снимките са само илюстративни. В реалния
живот кутията не е толкова пожълтяла, както направо оранжева я изкарват фотографиите.
Леко жълтее, но това не ме притеснява. По-страшни са пукнатините по дължина на ръбовете
на панелите за които стана дума в предишната част посветена на кутията, но няма как.
Предполагам поради регулации за безопасност, към пластмасата която са ползвали от IBM
е добавен бром, с цел предпазване от запалване. Това обаче води до пожълтяване както и
пукнатини които се виждат тук. И все пак спрямо други продукти направени от този тип
пластмаса, тази кутия се е отървала леко, че положението можеше да е много по-лошо.

Кутията има и три метални шини за монтиране на твърди дискове в 5.25″ слотовете, но
тях съм ги демонтирал за да не дрънчат заради вибрациите, като естествено си ги пазя.
Също така от вътрешната долна страна, на предния панел има пластмасова рамка в която
е системния високоговорител на дъното и един 80 милиметров вентилатор. Тях ги свалих
като чистих кутията, но ми свърши спреят със сгъстен въздух, и не можах да ги почистя
както трябва. Та като си купя нов флакон ще ги монтирам обратно, но сега зимата няма
нужда да свързвам вентилаторът, чак за жегите през следващото лятото, ако има такива.

Също трябва да купя и Electronic Contact Cleaner спрей, че виждате от снимките колко
страшно зацапани са портовете на задния панел, цяло чудо е, че всичко работи и сега.

И за финал няколко думи за периферията. Мониторът е 19 инчов TFT LCD, купувах го нов
преди десетина години, но понеже е в мащаб 4:3, вече го ползвам само за тестов и за
употреба в комплект със стари компютри с цел ретро игри, които са винаги в този мащаб.
Мишката е оптична взета също преди сто години от най-близкия компютърен магазин…
И черешката на тортата – клавиатурата, тук това е IBM Model M, но за съжаление тази
бройка не е с Buckling Spring механика, а е по Rubber Dome технология, по каквато са
99.9% от клавиатурите по света. Но дори така, този модел е определено най-добрият
Rubber Dome модел клавиатура който съм имал честта да ползвам! Чудесна е и за игри!

Обаче нещо много важно в една игрална машина тук липсва – това са колонките, звукът.
Мислех в един от PCI слотовете на дъното да сложа някоя звукова карта Sound Blaster
на Creative, но се сетих, че освен едни слушалки тапи които не стават за нищо, нямам
на какво друго да изкарам звук! Преди години си пазех едни колонки, но ги подарих
понеже копчето им за пускане се беше износило, и при натискане изскачаше и отлиташе
в другия край на стаята! Първите един-два пъти беше забавно, но след това стана
досадно. Та сега ще търся някои бели или сиви колонки, за да са в тон с машината.
Като краен вариант може да се наложи да взема черни или сребристи, но никак никак
не ми се иска да купувам такива… Ако вие видите нещо пасващо си – пишете ми!

За сега май е това, пак уж нямаше да пиша много, пък то излезе цяла епопея…
След време, периодично, ако имам здравето, ще подхващам един по един редицата стари
компютри, и ще ги вкарвам в работещ и надежден вид, с цел игри или офис приложения.
Очаквайте и нови постове относно по-дребни неща, както и развитие с някои вече
започнати проекти… И отново да напомня – може да ми пишете за абсолютно всичко!