RSS

Monthly Archives: ноември 2016

Кутия Codegen Super Power 9011

В този пост заедно с кутията на снимките, ще разкажа и историята на четирите кутии,
които съм купувал нови за основните ми компютри през изминалите тринадесет години.

Когато през вече далечната 2004-та година дойде време да се сглоби първият ми личен
компютър, основното изискване при изборът на компонентите беше да са съвсем бюджетни.
Редом с останалите неща, и кутията беше почти или най-евтината възможна. Марката и беше
JNC (Just No Comment), случаен модел бяла ламаринена кутия с 350-ватово захранване.
И докато за изненада захранването и още си работи, то кутията още след първата година
вече приличаше на смачкана тенекия за сирене. Интересен момент, който никога няма да
забравя е, че като компютърът беше сглобен, и дойде ред за първи път да се инсталира
операционна система, вибрациите от CD-ROM-а така разлюляха паянтовата кутия, че започна
да се клати с по няколко сантиметра на ляво и дясно. Стъписан, след като се съвзех и
излязох от шокът предизвикан от видяното, възкликнах: „Компютърът центрофугира!“
Години по-късно продадох вече трагичната кутия за 5 лева на един талантлив модър, който
веднага започна да си я модифицира. За жалост не зная какво се е случило по-нататък…

При вторият ми компютър бюджетът вече беше по-свободен, и макар пак сравнително евтина,
този път си избрах много красива черна кутия марка DeLUX, с дизайн бегло взаимстван от
първите по-впечатляващи Alienware компютри, но без светлини или други кичозни елементи,
но пък с доста функционална дръжка на горния и панел, и отново с 350-ватово захранване.
Обаче вторият ми компютър не живя дълго, и след по-малко от година в тази кутия бяха
поместени компонентите от първата ми машина, които с малки изменения са там и до днес.
Макар много богата на лична история, машината е съвсем бедна от към интересни неща, но
дано това не пречи, и някой ден като се намери време ще я покажа в отделен за нея пост.

Като през 2008-ма дойде време да събирам третият пореден компютър, вече се бях научил
кое какво е, и си бях изградил лични вкусове. Точно по това време се засили и интересът
ми към старите компютри. И тук вместо някоя от набралите популярност кутии накичени със
светещи вентилатори и решетки с разчупени форми, реших да избера нещо с по-класически
черти, което всъщност по дизайн е сравнимо само с архитектурният стил брутализъм, а от
това по-радикално нещо здраве му кажи! Кутията която избрах беше Spire SwordFin SP-9007B.
Този колос на техниката и изкуството, тази масивна стоманена конструкция, това решение
предназначено предимно за сървъри и работни станции, се вписа отлично с компонентните
които бях подбрал, и дълго време ми служи, обгръщайки в себе си куп твърди дискове и
оптични устройства, две видео карти и общо над десет вентилатора, с които ако беше
друга кутия щеше да отлети! Но това бронирано шаси тежеше цяло чудо, дори страничните
му капаци бяха изработени от двойни листове стомана, а не от някаква смешна ламарина…
Но за жалост тази красива кутия си имаше ахилесова пета, или по-точно ахилесова врата!
Вратичката която покриваше 5.25 инчовите ложи на предния панел беше с панта с много
лоша конструкция, която панта се чупеше изключително лесно. Първият път си я поправих
сравнително бързо, но вторият път направо си скъсах нервите, и загубих сигурно над два
месеца в ръчкане и обикаляне докато измъдря решение. Решението бе да заменя счупената
пластмасова панта с две външни железни панти, от онези които се слагат на шкафовете, и
по вратите на външните клозети по селата. И макар да работеше безпроблемно, и покрити
с черен изолирбанд пантите почти не се забелязваха, нещо все едно, че ми човъркаше в
мозъкът, и точно две години след като си я бях купил, продадох Spire SwordFin кутията.
Сега ако се появи запазена бройка на добра цена не бих я отказал, но дали ще се намери?

Четвъртата кутия, която ползвам и до днес, е още по-голяма, по-черна и по-радикална!
Това е монолитът Chieftec BA-01B-B-B-OP, но той заслужава самостоятелна статия, и сега
ще кажа само, че за 7-те години в които имам кутията, никога не е спирала да ме радва!

И сега вече идва ред да разгледаме кутията от снимките – Codegen Super Power 9011.
Това е един култов модел, който ми е грабвал окото още преди много години, но никога
не бях имал възможността да го видя на живо. Сега, по неведомите пътища на вселената се
сдобих с тази доста запазена бройка, която макар и с някои липси е в отлично състояние.
За запознатите с моделът си личи от далече, че на кутията и ги няма четирите колелца,
които са като колелцата които се слагат на офис столовете. Те са били вместо крачета.
Тези колелца са една от отличителните и черти, други две черти са видимо по-голямата
широчина и дължина спрямо обикновените кутии, и голямата вратичка на предния панел.

Този модел кутия се е предлагал и продължава да се предлага вече около 15 години, като
съм го виждал в различни цветови комбинации, и с различни по мощност ATX захранвания.
Точно понеже се продава винаги в комплект с 350-400-450 ватово захранване куча марка, е
причината да не съм си купил такава кутия нова. От такива захранвания трябва да се бяга!
Тази бройка купих без захранване, и освен колелцата и ги няма и трите 80 милиметрови
вентилатори. За двата вентилатора на задния панел е имало шина за слагане и сваляне
без нужда от болтчета, но тук тази приставка я няма. Има подобна приставка за захващане
на PCI картите и празните капачета на слотовете, местата за които тук са седем на брой.
Тази приставка обаче няма да я монтирам, предпочитам всичко да е захванато с болтчета.

В кутията има специална подвижна клетка с място за 3 броя 3.5 инчови твърди диска,
която заема 2 броя от 8-те места за 5.25 инчови устройства. Могат да се монтират до 4
такива клетки, но кутията базово се продава само с една. 6 от местата за 5.25 инчовите
устройства са скрити зад вратичката, 1 е с директен достъп най-отгоре на предния панел,
и 1 от 5.25 инчовите места няма излаз на предния панел и може да се ползва само вътрешно.
На най-високото място от вън може да се монтира флопи или друго 3.5 инчово устройство.

На предния панел освен копчето за пускане и копчето за рестарт има и редица светодиодни
индикатори. Под индикаторът за пусната машина и този за твърд диск, каквито светодиодни
индикатори има на всички компютърни кутии, тук има още пет допълнителни, които имат цял
сноп кабели висящ вътре в кутията. На по-новите варианти на този модел кутия, между
3.5 инчовият слот и бутоните за пускане и рестарт са били добавени и два USB 2.0 порта.

Конструкцията е стабилна и солидна, като за това допринася и фактът, че горния панел е
двоен, и за да се демонтират страничните капаци е необходимо първо да се свали горния
метален капак. Тъй като кутията е предназначена за сървъри и работни станции, а нали
има и предна вратичка за достъп до устройствата, този по-бавен метод за отваряне и
достъп до вътрешността на кутията не би трябвало да представлява голямо неудобство.

Сега при търсене в Google излизат снимки на доста моднати кутии от този модел, които
явно са били доста популярни сред ентусиастите едно време, защото в тях се побират без
проблем обемистите водни радиатори, маркучи, водни помпи и други големи елементи, които
клокърите от зората на домашните водни охлаждания са използвали в своите мощни машини.

Аз нямам ни най-малкото намерение да модвам или променям кутията по какъвто и да е начин,
а точно обратното – ще се опитам да намеря колелца подобни на оригиналните, като за
сравнение ще ползвам снимки от интернет. Ще измеря разстоянието между отворите, и като
времето е добро ще обиколя магазините и железариите, или ако има евтини ще поръчам онлай.

За сега единствено съм почистил кутията много старателно, както съм почиствал всички от
показаните в този блог неща. От вътре и от вън по кутията имаше залепени над 5 стикера
с името на фирмата която я е продала едно време като част от готова сглобена машина.
Двете гаранционни лепенки имаха по четири-пет слоя, което ще означава, че конфигурацията
или е ходила често до сервизът поради проблеми, или са и били добавяни още компоненти.
Оставих една от лепенките, която е вътре на дъното, защото придава колорит, и разказва
историята на кутията. Там пише датата на която е била продадена, името на техникът който
е сглобил конфигурацията, както и предполагам името на клиентът който си я е поръчал.

За сега нямам планове какво да сложа в тази кутия, но все ще измисля нещо подобаващо!
Като намеря колелца и измисля каква машина да сглобя или преместя вътре ще пиша отново.

Advertisements
 

IBM PC Server 315 Проект: Pentium Pro PC: Част 1

Урааа! След години на търсене, най-сетне мен ме намери машина с процесор Pentium Pro!
И то не каква да е машина, а величествен сървър от най-радикалната марка – IBM!

Съвсем на скоро ви показах една друга сървърна кутия на IBM, която е от същата епоха
и има същия дизайн. За съжаление от онзи сървър беше останала точно само кутията, но
този си има всичко, или почти всичко, и най-важното е, че работи! IBM PC Server 315
е изграден около новата за тогава Pentium Pro архитектура, и макар на половината като
размери от предците си, тази машина е няколко пъти по-мощна от предходните и модели.

Този сървър е произведен в средата на септември месец 1997-ма година, това се разбира
от няколко печата от вътрешната страна на кутията. В интернет открих няколко списания
от този период, в които има реклами на този модел машина. Цената за моделът с 32MB памет
без твърд диск е била 2150 тогавашни долара, което изчислено с инфлацията е 3235 сегашни.
Моделът с 4.3 гигабайтов твърд диск е струвал 2535 тогавашни или 3815 сегашни долара.
По това време в България с вихрилата се хиперинфлация един долар струваше 3 лева…
Базово машината е идвала с PCI SCSI контролер на Adaptec и PCI видео карта на S3.
Паметта е от EDO ECC тип, но не е 72 пинова, а е за слотве на каквито са SDRAM модулите.
Тук има две различни по вид но еднакви по обем 32MB-ови плочки, има и два свободни слота.
Машината поддържа максимално цели 512 мегабайта! Дано някога намеря памет от този тип…
Процесорът е Pentium Pro от моделите с най-висока честота – 200MHz, но пък е с най-малко
кеш памет – 256KB. 200MHz моделът е произвеждан и във варианти с 512KB и 1MB L2 кеш.
Интересно е да се спомене, че на дъното има контакти за втори Socket 8, но такъв не е
монтиран, и доколкото откривам, този модел сървър за който е правена платката, никога не
е бил предлаган във вариант с два процесора. Също така, на дъното има и контакти за IDE
конектори, но такива не са монтирани, вероятно няма и контролер за тях. До тях е флопи
конекторът, тук флопито е най-обикновено 1.44MB 3.5″ Sony. Оптично устройство нямаше,
и аз добавих този SCSI CD-ROM на TEAC, надявам се да е работещ, понеже е единственото
SCSI оптично устройство което имам. Ще търся SCSI DVD-ROM, но се съмнявам, че ще намеря.
Твърдият диск с който дойде машината беше финиширал, само цъкаше и не се засичаше в BIOS.
Оказа се съм имал този 2.1GB IBM-ски SCSI диск, който макар и малък по обем си работи.
Ще търся и по-големи по обем SCSI дискове, в машината могат да се поберат общо 5 диска.
За три диска има ложа с вентилатор, на централното място там сега съм монтирал този.
За един диск има място над захранването, и за още един има шина преходник в една от 5.25
инчовите ложи. Сега тази шина е монтирана на долната позиция, а на горната е CD-ROM-ът.
50 пиновият SCSI кабел който съм сложил е доста дълъг и поддържа 4 или 5 устройства.
На свободния му край съм монтирал SCSI Terminator-ът за който писах преди две години.

Параметрите в този момент:

Model – IBM PC Server 315
Central Processing Unit 1 – Intel Pentium Pro 200MHz
Central Processing Unit Cooler – IBM
Random Access Memory 1 – IBM 32MB EDO ECC
Random Access Memory 2 – IBM 32MB EDO ECC
Video Card – S3
SCSI Card – Adaptec
Hard Disk Drive – IBM 2.1GB 5400RPM SCSI
Floppy Disk Drive – Sony
Compact Disc Read Only Memory – TEAC CD-532S SCSI
Power Supply Unit – Delta 250W

Кутията на машината е доста компактна и много добре проектирана, и може да събере цял
тон компоненти. Изработена е от солидни метални листове с дебелина един милиметър, а не
от жалка ламарина от каквато правят дори скъпите кутии днес. Предният и панел е все още
бял, явно никога не е излаган на слънце и не е пожълтял. Липсват пластмасовите панелчета
за 5.25 инчовите ложи, но нали пред тях има вратичка, а и в едната ложа вече съм сложил
устройство, та не е проблем. По-забелязваща се, но само от тези които знаят, е липсата
на пластмасовият пиедестал върху който е стояла кутията. Той и е придавал допълнителна
стабилност. На размери е бил по-малък от този при IBM PC Server 300 кутията която вече
ви показах. Естествено и без тази поставка може, но нямаше да е лошо кутията да има поне
някакви крачета. Захранването е 250-ватово AT от марката Delta, има няколко допълнителни
конектора специално за това дъно. Един от конекторите се включва във вторичната платка,
която тук вместо под 90-градусов ъгъл, е разположена директно върху самата дънна платка.

Машината в момента няма звукова и мрежова карти, но както при системата от предишният
пост, така и тук в бъдеше смятам да добавя Creative-ска звукова и 3Com-ска мрежова карта.
Видео картата сега е доста слаба, и е единственото нещо което не покрива препоръчителните
изисквания на любимата ми игра. За това ще добавя Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 CT6670
картата за която писах преди пет години. Две такива карти знаете се помещават в HP Kayak
машината ми. За тук имам само една, но ако някога и намеря другарче ще е повод за празник!

Сега ми предстои да запиша дискети с DOS, SCSI драйвери и буутващ диск за Windows 98 SE.
Дано оптичното устройство се окаже работещо, и като вече има качена операционна система
ще добавя гореспоменатите разширителни карти, и идва време за игра на Unreal Tournament!
А ако оптичното устройство не е изправно ще трябва да си търся друго, но от къде…

 

Проект: S3 METAL PC: Част 1

От вече доста години преследвам редица интересни за мен компютърни архитектури, било
то цели машини или отделни компоненти с които сам да си сглобя желаните системи.
В разделът „Търси Се“ и сега съм изброил доста неща които ще се радвам да открия, като
преди време сред тях се споменаваше и Slot A сокетът от AMD, на който е стартирала
прословутата и много успешна K7 архитектура на марката. Slot A обаче е съществувал за
много кратко, и сам по себе си хич не е бил успешен, за това и днес е голяма рядкост.
Пък и като се добави и фактът, че тези дъна са били произвеждани точно в разгарът на
кондензаторната чума, не е изненада защо днес е трудно човек да открие оцеляла бройка.

И тази история започва като поговорката за намереното копче, към което само трябва да
се пришие палто. Преди доста години, заедно с други компоненти, на символична цена си
купих процесор AMD Athlon 750MHz за Slot A, и дълго време много се радвах на находката!
Обаче годините минаваха, а пък дъно не излизаше! Знаете, че нямам ресурсът да пазарувам
от чужбина, нямам и близки познати които да имат интереси като моите, та шансът да се
отрие такова нещо беше много малък. И все пак, точно от друг ентусиаст по темата, човек
от когото вече съм купувал и показвал тук и други интересни неща, та преди година беше
намерил дъно каквото търся, и след смяна на няколко кондензатора събрах дълго търсеният
комплект дъно и процесор Slot A! Човекът дори ми даде и охлаждане, понеже и това щеше да
отнеме години в търсене. AMD Slot A е физически еднакъв с Intel Slot 1, но е завъртян на
180 градуса, с цел да не може погрешка да се сложи Intel-ски процесор в AMD дъно или
обратното, нещо което ще доведе до пагубни резултати, защото двата сокета, по-точно слота
работят на различно напрежение. Охлажданията за двата вида процесори също са различни,
и охладителите за Slot 1, от които имам няколко, не пасват на процесорите за Slot A.

За памет на дъното има 3 SDRAM слота, максимално се поддържат 768MB в 3 плочки по 256MB.
Две такива плочки имах в 2003 PC проектът, който така и не бе успешен, и само си стои…
За трета плочка памет сложих такава от 128MB от същата марка и със същата честота.

Това дъно и процесор са отлична основа за поредната машина за игри, като за видео карта
този път се сетих, че имам нещо което ще пасне перфектно! От няколко години имам една
карта в която има нещо уникално, нещо което е свързано с любимата ми компютърна игра!
Става дума за видео карта S3 Savage4, която поддържа едни специални текстури за играта
Unreal Tournament: Game Of The Year Edition, под METAL API, който е алтернатива на API-те
OpenGL, DirectX и Glide. Целият втори диск на играта съдържа текстури с висока резолюция,
които могат да се ползват единствено със Savage4 серията карти на S3, под S3 METAL API-я
поддържащ стандартът S3 Texture Compression (S3TC), които са точно нещото което искам да
пробвам. Всъщност преди две години вече се опитвах да подкарам този METAL API, но без
успех, макар да се мъчих с драйверите и под Windows 98SE и под Windows XP SP3, и все нещо
не искаше да се инсталира или тръгне, и така и не можах да се насладя на S3 текстурите.
Сега ако трябва ще сваля по колкото варианта на драйверите открия, и ще тествам обстойно.
Може да се наложи да търся и Windows 2000, под който някои твърдят, че било най-лесно…

Друго важно нещо в тази машина, което завършва автентичният и вид е радикалната кутия!
Преди две лета, съвсем случайно попаднах на обява в която се продаваше тази кутия.
Ако следите блога сигурно се сещате, че 3DFX Interactive PC проектът е със същия модел
кутия, единствено онази там е сребрист металик, а тук цветът е синьо-зелен металик.
Та нямаше как да пропусна възможността, веднага се разходих до мястото и купих кутията.
Липсваха две от предните панелчета, но в едното нали ще се слага оптично устройство, а
за другото се оказа съм имал останало излишно от предишната кутия, само дето е сив цвят.
Тъкмо ще е в тон с оптичното устройство, което обаче се оказа твърде дълго, и стърчи с
полови сантиметър в предната си част, а със задната част е допряно до дънната платка.

Флопи този път реших да не слагам, но сега се чудя дали да не добавя комбинираното за
което вече писах, което борави едновременно и с 5.25 инчови, и с 3.5 инчови дискети?

Твръд диск се оказа, че още едно време съм бил сложил в кутията, и то не какъв да е, а
цели 20GB. Изобщо бях забравил за съществуването му, и сега след като се оказа работещ
съм много доволен. Дано и в бъдеще намирам такива приятни находки в своя собствен дом!

Захранване се оказва също съм имал някакво много компактно, подобно по форма с това в
3DFX Interactive PC проектът, то също е отлежавало тук от както за първи път събрах
нещата в една кутия. Единствено ме притеснява 12-волтовата му линия, която в началото
в BIOS показваше 13 волта, а сега държи на 12.8, което пак хич не е за подценяване, и
ако някой ден намеря някое по-подходящо с по-стабилни показатели от тези ще го подменя.

Параметрите до този момент:

Motherboard – EPoX EP-7KXA
Central Processing Unit – AMD Athlon 750MHz Slot A
Central Processing Unit Cooler – NoName
Random Access Memory 1 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 2 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 3 – PQI 128MB SDRAM 133MHz PC133
Video Card – S3 Savage4 16MB SDR
Sound Card – Ще сложа Creative-ска!
Network Card – Ще сложа 3Com-ска!
Hard Disk Drive – Western Digital 20GB ATA100 7200RPM 2MB
Digital Video Disc ReWriter – NEC ND-3550A
Power Supply Unit – NoName 400W
Case – Super Power

За сега на машината съм инсталирал само Windows XP SP3, но като остане време ще хващам
да тествам обстойно, и надявам се този път ще имам успех с подкарването на желания API.
В хардуерно отношение единствено ще добавя звукова и мрежова карти, но чак след като
всичко софтуерно е вече готово. За звукова карта сигурно ще сложа някой Sound Blaster на
Creative, като тук дъното има един ISA слот, и мисля звуковата карта да е за тази шина.
Мрежова карта за игране на Unreal Tournament в компания имам от славната марка 3Com,
каквито модели са и мрежовите карти в другите ми машини за цъкане на Unreal Tournament.

Това е за сега, 2-ра част ще последва някога, когато има положително развитие с проектът!