RSS

Monthly Archives: декември 2016

Case Badges

Пред вас стоят редица стикери, които съм събрал през годините, когато съм си купувал
нови компоненти. Всъщност почти всички показани лепенки са от нови части, без трите
релефни на третата снимка, тях отлепих от кутиите на стари машини като съм ги чистил.

Модата в комплект с продуктите да се добавят и стикери съществува от над 30 години.
Повечето готови маркови компютри още от едно време са идвали със залепени стикери на
предните им панели, индикиращи какви операционни системи и процесори се ползват в тях.
Apple още от през 70-те, та до днес, добавят по няколко стикера с всеки свой продукт…
А при лаптопите положението и днес е цветущо, и няма модел който базово да не е накичен
като папагалче от край до край с лепенки, индикиращи различни полезни нови технологии.

Маркетингова стратегия залагаща на суетата и желанието на хората да изпъкват, или просто
полезни отличителни белези, такива стикери се кичат като медали по милиони компютри от
началото на понятието PC, и ще продължават да са съпътстват технологиите и за в бъдеще.

Освен с готови машини, отделни компоненти и софтуерни продукти, такива стикери може да
се намерят на много места в интернет и самостоятелно. Идентични по вид с тези предлагани
от оригиналните фирмите производители, но също и с дизайни и форми дело на фенове и други
търговци, целящи да експлоатират нишата. Навярно знаете, идолизирането на търговски марки
е сериозен и много доходоносен бизнес, особено като се прилага агресивно над по-наивна
публика. Не е изненада, че има хора които дори си татуират логата на любимите им марки,
и дори кръщават потомството си с имена на луксозни стоки, а от това по-голяма глупост…

Както сигурно сте се досетили от неупотребените стикери, аз не съм фен на киченето им
по кутиите, и за миг не ми е хрумвало да окепазя радикалният вид на машините ми с тях.
Но докато новите компютри изглеждат най-добре чисти, то при старите работата е различна.

При почистване на някои стари машини се е налагало да отлепя изтъркани и разкъсани стикери
гласящи за коя версия Windows е била направена дадена машина, или гордо изтъкващи, че има
Intel Inside (Idiot Outside). На други дори по-стари компютри тези стикери са като нови,
и определено придават някакъв автентичен и завършен вид, докато без стикери някои стари
кутии просто изглеждат голи. Сега няма да тръгна да търся автентични лепенки за старите
ми компютри, понеже хич няма да е изгодно – стикерите струват повече от самите машини!
Но ми се върти една друга идея, която ако има средства се надявам да реализирам един ден.

Както едно време, две от най-големите фирми за компютри в България са си направили 3D
стикери за системите сглобени от тях, така сега и аз мисля да си поръчам стикери с мой
собствен дизайн, за моята колекция от автентични машини, или поне за тези сглобени от мен.
Но надали ще бъде евтино, пък дали изобщо в България има фирма която ще се заеме да прави
по-малко от 100 бройки? Да поръчвам от чужбина не мога, макар от там ще е най-евтино…

Ще проуча въпросът, и като/ако някога достигна до изгодно решение ще напиша продължение.
Освен за машините ми, ще трябва да има стикери и за вас – читателите на Obsolete Computers!

Advertisements
 
2 Коментари

Posted by на 20.12.2016 in Други

 

Trident TVGA9000C / IBM Solid Logic Technology

Днес ще ви покажа една видео карта, която сама по себе си не е нещо много специално.
Картата няма уникален API или революционна архитектура, каквито отличителни и интересни
черти са имали други модели карти които вече съм ви показвал, и ще ви показвам и в бъдеще.
Тук интересното са няколко компонента на самата платка, зад които се крие богата история,
за която история заслужава да се разкажат поне няколко абзаца. Prepare to be educated!

Подминаваме механичните компютри както и най-първите дигитални изчислителни машини, които
често са били единични разработки, и се пренасяме при първите серийно произвеждани машини.
Няма да е изненада като кажа, че първите масови дигитални, и без съмнение най-продаваните,
са били компютрите дело на компанията IBM. Тази световноизвестна марка започва историята
си още през 19-ти век, и до началото на 50-те години на 20-ти век IBM произвеждат различни
видове техника. От офис оборудване до кухненски съоръжения, дори оръжия по времето на ВСВ,
с тази своя гъвкавост и умение за адаптиране компанията се разраства и има финансовите
възможности за разработката на дигитални изчислителни машини, мини и мейнфрейм компютри.
В тази пазарна ниша, преди с физическо оборудване, а днес посредством стандарти и патенти
изобретени от тях, IBM продължават да диктуват тенденциите и да държат солиден пазарен дял.
Този простиращ се през вековете успех се дължи на много доказани методики на работа, една
от които е техниката с която при цялата им дадена гама продукти се ползват максимален брой
идентични модули с компоненти, вместо всеки продукт да има различна конфигурация, изискваща
специално внимание за проектиране, производство и сглобяване, което отнема време и усилия.
Така със стандартизирането и разделянето на продуктите на модули започва една нова епоха.
Епоха носеща на компютрите подем сравним само с този състоял се в автомобилостроенето след
усъвършенстването на конвейерът от Хенри Форд, или дори с цялата индустриална революция!
И до днес берем от плодовете на това стандартизиране, в лицето на IBM PC стандартът въведен
в началото на 80-те. Но всичко започва много по-рано, още в ерата на ламповите компютри!

В началото на 50-те години на 20-ти век излиза IBM 650, първият масово произвеждан компютър.
За десетилетие биват произведени 2000 бройки, всяка от които ползва лампови модули като
показаният на Фигура 1. Въпросният модул представлява 1 бит. 8 такива модула правят 1 байт!
Важно е да се спомене, че тези компютри не са ползвали двоичната бройна система на която са
базирани компютърните езици които ползваме днес, а своя по-сложна система на няколко нива.

По същото време, в началото на 50-те IBM пускат и по-сериозната машина за научни цели, за
разлика от предната която е с бизнес естество. Това е IBM 701, първият научен компютър.
Той, заедно с наследилият го през 1954-та IBM 704, който е първият масов компютър правещ
изчисления с плаваща запетая, ползват стандартни модули като бройката показана на Фигура 2.
Тук виждате модулът има 8 лампи, или вече един модул е цял байт, а не една осма частица.

В началото на 60-те излизат и първите масови транзисторни компютри, след като технологията
вече е усъвършенствана. Първият представител за IBM е IBM 7030 Stretch, това е и първият
транзисторен суперкомпютър. Той обаче е бил предназначен само за правителствените агенции.
С този компютър се въвежда IBM Standard Modular System (SMS), модул от която виждате на
Фигура 3. В IBM 7030 Stretch се използват 18747 модула като показаният, плюс 4025 двойни
модула. Заедно те имат общо 169100 транзистора, консумиращи главозамайващите 21 киловата!

С бързи темпове, през 1964-та лампите и единичните транзистори вече са морално остарели,
защото тогава излиза новата революционна технология – IBM Solid Logic Technology (SLT).
На Фигура 4 и Фигура 5 виждате редица SLT модули, те са били въведени с пускането на
IBM System/360 серията мейнфрейм компютри. С бързи темпове този нов стандарт е внедрен
във всичките продукти на IBM, от най-скъпата мейнфрейм машина, до най-евтиния компютър.

На Фигура 6 е показан процесът по производство на тези SLT модули, като на стъпка 8 чипът
е капсулован в епоксидна смола или пластмаса, докато показани модули на Ф.4 и Ф.5, както и
тези които ще разгледаме днес са капсуловани в метална кутийка. Не знам дали металът не
е бил използван с цел по-добро охлаждане на модулите, или просто е бил по-изгоден метод.

Самите модули представляват хибридни интегрални схеми, в които се съдържат множество
транзистори, прилежащите диоди, кондензатори, и изобщо всякакви микро компоненти.
С времето технологията се развива и развива, докато в един такъв модул вече има повече
изчислителна сила от в целите първи компютри, а една платка е равностойна на суперкомпютър.

SLT модулите които ще разгледаме днес са тип оперативна памет, но дори при търсене по сериен
номер, не открих какъв е капацитетът им. Някъде се споменаваше, че май са по 256 килобайта.
Това означава, че общо четирите модула са 1 мегабайт памет, което е двойно повече памет,
от с колкото е идвала базово Trident TVGA9000C видео картата, но вече знае ли човек…

Относно самата карта която ви показвам днес, това е 16-битова ISA платка от началото на
90-те години на миналия век, един много популярен и доста изгоден модел 2D видео карта.
Тази бройка до колкото помня никога не е била в употреба, вероятно е произведена прекалено
късно, и може би е била морално остаряла спрямо други модели карти в ценовият и клас…
През годините е минала през ръцете на няколко търговеца, и по-наблюдателните от вас може би
са видели, че някой от тях е приватизирал BIOS чипът! Тоест в това състояние картата не
работи. Аз има още няколко карти на Trident, но не са същия модел, и техните BIOS-и няма да
са съвместими. Почти сигурен съм, че съдържанието на точния модел го има качено нейде из
интернет, но купуването на съвместим чип и програмирането му ще отнемат много време, усилия
пък и средства, та за сега не е приоритет. Все пак ако условията са подходящи един ден…

Относно самите чипове на платката, сигурно виждате, че са по-високи от тези на снимките
от интернет. Това е така, понеже вероятно модулите са двуетажни! Тоест в металните кутийки
има два чипа монтирани един върху друг, този похват е известен с терминът piggybacking.
При IBM с такъв метод за увеличаване на гъстотата на компонентите в SLT чиповете са известни
стандартите Solid Logic Dense (SLD), Advanced Solid Logic Technology (ASLT), и Monolithic
System Technology (MST), по някой от които са и точно тези чипове които разглеждаме днес.

И най-интересното, на SLT модулите по платката, името IBM е покрито с канцеларски коректор!
Но каква е историята зад това, кой би си губил времето да прави такова нещо? Вероятно това
ще да е производителят – Trident. Но защо? И тук вече влизаме в ролята на Шерлок Холмс или
на Господин Спок, и провеждаме разследване чрез дедуктивни наблюдения базирани на логика.

През 90-те, тези SLT модули са били вече морално остарели, по това време дори керамичните
чипове вече са били замествани от много по-евтините пластмасови. Тогава каква е логиката
зад изборът на Trident да ползват такава остаряла технология? Ако SLT паметите са имали
някакво предимство пред пластмасовите, то те определено не биха били по-евтини, и като се
сложи фактът, че IBM компонентите и машините винаги са по-скъпи от останалите марки…
Картите на Trident винаги са гонили бюджет, и това което вярвам аз е, че по това време
тези SLT базирани памети са били вече морално остаряващи, и навярно залежаващ продукт в
складовете на IBM. Възможно е да са били пуснати на дъмпингова цена, колкото да се отърват
от количествата, и от Trident да са видели възможност да сцепят стотинката като ползват
точно този вид памет… При търсене в интернет излизат много снимки и на други видове
TVGA9000C карти, при които се ползва памет в стандартни чипове, но има снимки и като тази.
Така, че навярно е имало някаква далавера да се ползват тези модули, пък било и по време в
което вече са били доста стари. На снимките на идентични с тази бройка карти, маркировката
по SLT паметите на картите е изцяло изтрита, а не както тук името IBM е покрит с коректор.
Вероятно с това се е целяло да се прикрие употребата на стара технология, и все пак…

Ще продължавам да търся информация относно този модел карти и защо са с такъв тип памети.
Ако намеря нещо, или пък ако някога подкарам тази бройка, ще напиша подобаващо продължение.
Също и вие ако знаете нещо по този въпрос, моля пишете ми! Нека заедно открием цялата истина!