RSS

Monthly Archives: януари 2017

renegade1990’s PC №1½

Днес ще ви покажа и разкажа за първият ми личен компютър, една машина която си пазя и до днес.
Всъщност машината е далеч от оригиналната си конфигурация и вид. През годините е претърпяла
доста промени и подобрения, но при положение, че е на 12.5 години, това трябва да се очаква.

Четейки гаранционните карти се сещам, че история на първият ми компютър започна през горещото
лятото на 2004-та година, и по-точно 16-ти август. Около два месеца преди да навърша 14 години.
За специалист по избор и сглобяване на първият ми компютър, с мен беше моя братовчед, който от
няколко години вече имаше свой домашен компютър, и като доста по-възрастен бе доказан разбирач.
Помня, че като му се възложи задачата да подбере компонентите, той първо си отпечата ценовата
листа на най-големия за времето магазин за компютърни компоненти в София, родният ни град.
Тогава трябваше да се избере нещо съвсем бюджетно, до около 400 лева заедно с монитор, мишка и
клавиатура. На времето още можеше да се купят компоненти и без ДДС, или поне в онзи магазин…

За процесор бе избран бюджетният модел AMD Duron 1600MHz. Дънната платка беше ASRock K7S41,
също бюджетен модел за Socket A, с два слота за памет и вградени видео, аудио и мрежова карти.
Паметта бе само една плочка тип DDR, с обем от 256MB и честота 333MHz. За твърд диск взехме
изгодният макар и не голям по обем Maxtor 40GB, който се оказа кораво и супер надеждно добиче!
И за финал нещо в което да се побере всичко това, ламаринена кутия със захранване JNC 300W.
Интересно нещо което още помня е, че всеки от тези пет компонента струваше точно, или около 40
долара! По тогавашният курс 1 долар се е обменял за 1.58 лева. Не сме били надвишили бюджетът.
Не купихме оптично устройство и охлаждане за процесорът, защото братовчед ми бил имал излишни.

През следващият ден обиколихме доста магазини в търсене на монитор, но се оказа, че са много
скъпи, дори и тези втора ръка. Все пак късно вечерта, в някакъв сервиз намиращ се в някакво
училище, братовчед ми попаднал на един стар монитор IBM P70 произведен още в средата на 90-те.
Макар и стар, това беше приличен 17 инчов монитор по технология Trinitron на Sony. На външен
вид обаче бе много пожълтял, и дори на места корпусът беше нащърбен и дори стопен с поялник!
Струваше 50 долара или малко над 70 лева тогавашни пари, и си имаше и нужните кабели, така, че
на следващият ден го купихме, само дето бе далече, и трябваше да си го донеса до нас с такси.

На третия или четвърти ден, братовчед ми донесе масивно алуминиево охлаждане за процесорът,
доволно пожълтял CD-ROM TEAC CD-540E, стар модел мишка с топче, и две колонки n-та употреба.
Клавиатура си купих за 4 долара от близкия компютърен магазин, и всичко необходимо се събра!

Така в първоначалният си вид, параметрите на първата ми машина бяха следните:

Motherboard – ASRock K7S41
Central Processing Unit – AMD Duron 1600MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory – Xerox 256MB DDR 333MHz PC2700
Hard Disk Drive – Maxtor 40GB ATA133 7200RPM 2MB
Optical Disk Drive – TEAC CD-540E (CD-ROM)
Power Supply Unit – JNC 300W
Case – JNC RJ68

Интересен момент който никога няма да забравя е, че като компютърът беше сглобен, и дойде ред
за първи път да се инсталира операционна система, вибрациите от оптичното устройство толкова
силно разлюляха оригиналната паянтова кутия, че тя започна да се клати с по няколко сантиметра
на ляво и дясно! Направо бях в шок, че машината ще вземе да падне от бюрото, но като се съвзех
възкликнах радостно: „Компютърът центрофугира!“ Може би освен на паянтовата кутия, това се е
дължало и на калпав оптичен диск, защото след това такива фрапантни случки повече не е имало.

Дълго време се радвах на тази моя първа машина, ставаше за всичко! Игране на игри, гледане на
филми, слушане на музика. Даже когато през следващата година се купи принтер, няколко пъти
дори си написах домашните задачи и докладите за училище! Макар още да нямах интернет, пак бях
много доволен. Доста пъти братовчед ми ми носи дискове с игри и филми, а с приятели от махалата
си разменяхме CD-та с пиратски игри, купувани от компютърните клубове за по 3 лева на диск!
Всъщност аз никога не съм си купувал такива дискове, но чрез приятелите и братовчед ми, който
си имаше и интернет, изиграх куп игри и изгледах много филми, опитах и различни жанрове музика.

Нормално, някои от новите игри не вървяха добре с вградената графика, или изобщо не тръгваха.
При Need For Speed: Underground и Need For Speed: Underground 2 колите не бяха с гланцов цвят,
а само матови. А пък на Unreal Tournament 2004 тръгваше само демото. Цялата игра не искаше да
се инсталира поради липсата на някаква хардуерна поддръжка. Така точно година след като купих
машината, лятото на 2005-та реших, че е време да добавя и истинска самостоятелна видео карта.

Как точно избрах картата, или как картата избра мен, е също интересна и доста забавна история.
Тогава още нямах интернет, и нямаше как да съм в крак с новите модели компютърни компоненти.
И братовчед ми не бе на разположение за да го попитам, май беше на студентска бригада…
Обаче още си пазех разпечатаната ценова листа от предната година, на нея имаше и видео карти.
Още не разбирах от модели, нито пък по какви критерии трябва да се избират, и пак главното
нещо което определяше изборът ми беше бюджетът. Разбираемо той отново бе съвсем оскъден.
Дълго се пулих над смачканото листче, но в крайна сметка се спрях на nVidia GeForce4 MX440.
Обаче тази видео карта дори през 2005-та вече беше прекалено стара. Точно това ми казаха като
отидох в магазинът за компоненти, че е морално остарял модел, и по-добре да си избера по-нов.
Вместо MX440 ми препоръчаха nVidia GeForce FX 5200, по-нова и със съвсем малко по-скъпа карта.
Явно по онова време това е бил доста продаван модел, а и като по цена ме устройваше напълно.
Платих си на гишето в магазинът, получих си гаранцията, взех картата, и се прибрах доволен.
На кутията на новата ми карта пишеше следното: ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB!
Досещате се, че вместо FX 5200, от онзи магазин са ми дали друга карта от същия ценови клас.
Тази карта дори се оказа още по-нов модел, с 128 битова шина на паметта, или направо мечта!
Вече с налична хардуерна T&L поддръжка, игри като UT2K4 почнах да вървят и даже да летят!

През февруари 2006-та година добавих още една плочка 256MB памет, тази вече беше на 400MHz.
Дни след това си купих и ново оптично устройство, DVD записвачка LG GSA-4167B, направо чудо!
През март същата година, най-сетне дойде времето, и си пуснах високоскоростен домашен интернет.

В предишният на този пост ви разказах как заради една нова игра изискваща по-силна машина с
по-нова видео карта, тръгнах да си сглобявам нов компютър, и каква бе злочестата му съдба.
Така след по-малко от година на радост по втората ми машина, през 2007-ма пак се върнах при
първият ми компютър, и го ползвах още няколко месеца. В началото на 2008-ма година си купих
третия подред нов компютър, а в кутията от втория (което беше едно от двете неща които бяха
останали от него) поместих компонентите от първата ми машина. Обаче сравнено с PC №3, PC №1
си беше като Трабант сравнен с Ферари, и вече нямаше нужда и смисъл да го пускам и ползвам.
През следващите години PC №1 седеше на съседното до мен бюро, но не го пусках и веднъж годишно.

Някога през 2011-та година, мой познат пенсионира своя първи компютър, който беше купен по
същото време като моя, но имаше по-добри на параметри компоненти. Срещу един 500GB-ов твърд
диск който не ползвах, получих повечето от карантията на компютърът на моя познат. Обаче май
се минах, защото повечето части се оказаха изфирясали боклуци, но паметите и процесорът бяха
отлични, и по-добри от тези които имах в моята първа машина. Така в PC №1 се намъдриха две
плочки памет PQI 512MB DDR 400MHz PC3200, и по-висок клас процесор AMD Sempron 2500+ 1750MHz.

Така след многото подобрения, параметрите на първата ми машина станаха следните:

Motherboard – ASRock K7S41
Central Processing Unit – AMD Sempron 2500+ 1750MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory 1 – PQI 512MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 512MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB DDR
Hard Disk Drive – Maxtor 40GB ATA133 7200RPM 2MB
Optical Disk Drive – LG GSA-4167B (DVD-RW)
Power Supply Unit – JNC-ATX 300W
Case – DeLUX

Но машината отново не се ползваше и пустееше, и когато колекцията ми от стари компютри съвсем
бързо започна да нараства, PC №1 се премести в съседната стая при новите ми стари придобивки.
Така и не измислих практическа употреба за този компютър, защото в днешни дни не става дори
за интернет, а за ретро игри вече имам редица по-добри машини. Но все пак и този компютър ще
е винаги готова алтернатива за игра на Unreal Tournament, било то самостоятелно или в мрежа.

Ще си пазя този първи мой компютър като артефакт от едно вече отминало време. Дори преди ми
се въртеше идеята да сложа оригиналния Duron в рамка, но не съм чак толкова сантиментален.
Не мисля повече да го подобрявам, че съвсем ще му се загуби оригиналният вид. Обаче си мислех
да направя компютър клонинг на оригиналният му вариант, какъвто беше в деня в който го купих.
Ако намеря кутия, твърд диск и дъно като оригиналните, може да измисля нещо, и ще пиша отново!

Ако и вие искате да разкажете историята на вашия първи компютър, или някоя друга случка, то
чувствайте се поканени да излеете душата си в коментарите. Всякакви мнения са добре дошли!

 
 

Проект: AMD Spider Platform PC: Част 1 – История

В съвсем първите дни на 2008-ма година, преди точно 9 години, както сега, и тогава на вън
трупаше сняг, но това не ме спираше, и в рамките на три-четири дни обиколих четири-пет
магазина за компютърни компоненти, и успешно събрах най-мощният ми до тогава нов компютър!

Макар и доста проблемен (все по вина на производителите – процесор, дъно, твърди дискове,
кутия), този компютър добута до 4 години, с две-три паузи от по около месец всяка…
Но нека първо започнем от началото, пък ще стигнем и до краят и евентуалното му наследство.

Вече съм писал как през 2004-та за първи път се сдобих с домашен компютър, и как тази първа
моя машина беше съвсем бюджетна и доста скромна. Писах също и как през 2006-та се събра нова
система с вече доста прилични показатели, но няма и година по-късно бе убита от малоумен ISP!
Реално дъното беше това което отнесе гръмотевицата, останалите неща бяха изправни, и не много
по-късно дъното беше гаранционно заменено, но по една причина така и не събрах машината отново,
а вместо това продадох повечето от компоненти и, при това май ги продадох на сериозна загуба…
Причината е една игра, и липсата на много мозък и информация в тогавашната ми 16 годишна глава.

Още от преди първият ми компютър, от времето на компютърните клубове за които също вече писах,
бях голям фен на Unreal Tournament поредицата компютърни игри. Знаете вече на страниците на
този блог съм писал за няколко ретро машини които направих специално за игра на тази поредица,
а планувам да направя и още няколко. Та когато в началото на 2006-та година си пуснах за първи
път домашен интернет, и научих, че скоро се задава излизането на нова Unreal Tournament игра,
направо скочих от радост! Обаче този бъдещ Unreal Tournament 2007 щеше да изисква по-сериозен
хардуер от този с който разполагах тогава – процесор AMD Duron 1600MHz и видео ATI Radeon 9250.
Освен по-бърз процесор, новата игра ползваща невероятният Unreal Engine 3, щеше да изисква и
видео карта с Shader Model 3. Поддръжка на тази технология моята стара карта разбираемо нямаше.

Така веднага почнах да планирам закупуването на нов компютър, и в края на 2006-та, по случай
16-тия ми рожден ден се сдобих с нова AM2 базирана машина. За процесор бях избрал модерният
AMD Athlon 64 3500+, а видео картата беше nVidia GeForce 7600 GS, модел от най-новото поколение
за времето си, който поддържаше Shader Model 3, какъвто щеше да изисква очакваната нова игра.
Но играта беше забавена, даже два пъти, и от края на 2006-та се премести за края на 2007-ма.
Обаче новата ми AM2 система така и не доживя да я види, защото лятото на 2007-ма я удари гръм,
понеже идиотите техници от тогавашният ми интернет доставчик, като прокарвали мрежовият кабел
от съседният блок до моя, за да го закрепят за фасадата, просто го намотали няколко пъти около
гръмоотводът. И от там, без да минава през никакви защити или рутери, кабелът беше включен
директно в LAN портът на дънната платка на компютърът ми! Един дъждовен ден тръгвам да пускам
машината, но колкото и пъти да натискам копчето, резултат никакъв! Дъното беше занесено на
сервиз, където на бързо го прегледаха и заключиха, че в него живот няма, повече няма и да има!
След месец чакане, ми казаха, че фирмата производител на дъната Albatron, вече не правела
такива модели, и щели да го заменят с друг модел на друга марка. След още месец чакане, получих
AM2 дъно EPoX с nVidia nForce4 чипсет. Но така и не събрах машината отново, а я разпродадох.

Докато чаках да получа ново дъно, научих, че освен Shader Model 3, новата игра която вече щеше
да се казва Unreal Tournament 3, щяла да изисква и Microsoft DirectX 10, стандарт който новата
ми видео карта не поддържаше. Проблемът е, че явно още съм бил доста тъп, за да се досетя, че
няма компания която да публикува игра, която само една шепа хора ще могат да играят, а масите
потребители няма да купят, защото машините им не я поддържат. Този бизнес модел не е логичен и
доходоносен. Но от къде да се сетя, че играта ще има обратна съвместимост, и ще върви на DX 9?

В средата на 2007-ма почна да се носи една новина, новина за нещо много силно и супер изгодно!

През 2006-та, една от най-големите фирми производители на процесори – Advanced Micro Devices
поглъща една от най-големите фирми производители на графични чипове – ATI Technologies.
Година по-късно, в края на 2007-ма излиза ново поколение чипсети, ново поколение видео карти,
и ново поколение процесори, като за първи път най-високия клас от тези продукти бива събран
в платформа – AMD Spider Platform. Това гарантира, че тези продукти са направени един за друг,
имат оптимална съвместимост, и се представят по-добре спрямо компоненти правени самостоятелно.
Или поне това е на хартия, дали е имало полза или е било просто рекламна стратегия, кой знае?

И като сляп и празноглав консуматор, веднага се хванах на тази въдица, и започнах да чакам
излизането на заветните компоненти, които щяха да мачкат, и щяха да са в пъти по-евтини от
тези на фирмите конкуренти. Но това, че ще са по-евтини от другите, не означава, че са евтини!
И както казах, когато в първите дни на 2008-ма година новото поколение компоненти стъпиха на
родния пазар, аз гордо тръгнах да си купувам новата конфигурация. От документацията разбирам,
че на 7-ми януари от един магазин съм купил дънна платка и захранване. На 8-ми от друго място
съм взел процесор, четири памети, твърд диск и оптично устройство, а на следващият ден пак от
там съм купил и две видео карти. Всъщност аз си поръчах две бройки от страшно популярният модел
ATI Radeon HD3850, но се оказа, че тези карти са свършили в цялата страна, и ми предложиха ако
доплатя още малко, мога да взема най-високия модел видео карти от марката – ATI Radeon HD3870.
Така и направих, и за финал на 10-ти януари от трети магазин си купих и кутия за всичко това.

Похарчил спестяванията си, които бях събирал последните две години, бях много доволен, без да
подозирам, че доста от компонентите в новата ми гейминг машина не са точно цвете за мирисане.
Процесорът – AMD Phenom X4 9500, първият истински четириядрен процесор, че и на достъпна цена,
се оказа модел с фабричен хардуерен дефект, който в последствие беше заобиколен по софтуерен
начин, но с цената на поне 10% спад в производителността. Дънната платка – Gigabyte GA-MA790X-DS4
се оказа толкова зле, че като се опитам да я опиша се сещам само за епитети, които ще ви спестя.
Толкова крашове, толкова мизерии, и за финал и трите дъна от този модел които ми минаха през
ръцете за тези три-четири години, свършиха мъртви, без да има никаква видима причина за това!
По времето когато имах тази машина още се занимавах с P2P – сваляне и качване на торенти, и
понеже твърдият диск който си купих първоначално – Samsung 500GB бе малък, след време купих още
два диска от същата марка, но с капацитет 640GB всеки. Тези дискове се оказаха такива боклуци!
Общо четири или пет бройки се скапаха без време и без причина, и в крайна сметка поисках вместо
да ми дават поредния чифт от същите боклуци, да ги заменя за един по-голям диск от друга марка.
Преди няколко седмици споменах и кутията – Spire SwordFin SP-9007B, и с нея имах няколко месеца
главоболия. Евентуално я продадох, и си купих много по-добрата кутия Chieftec BA-01B-B-B-OP.
Та като се тегли чертата, тази супер наточена машина ми пропиля парите, времето и нервите, и ми
донесе повече негативни емоции, от колкото позитивни изживявания. И когато и третото дъно се
спомина през 2011-та, реших, че тази машина е до тук. Вече дъна сокет AM2+ нямаше от къде да
се намерят, нито нови, нито втора употреба. Платформата беше същински морално остаряла, и като
средно поколение, нямаше поле за развитие. Така наложително трябваше да събирам нова машина.
От тази маркова платформа успяха да се продадат само захранването – Chieftec CFT-750A-14C 750W,
и четирите плочки памет – Kingmax 1024MB DDR2 1066MHz PC2-8500, отново за много малко пари.
Четири години след премиерата си, процесорът вече беше толкова стар, и както казах спънат и без
шансове за намиране на дъно, че не може да се продаде дори и за 100 лева. За това си го запазих,
в случай, че дойдат по-светли дни и му намеря дъно. Видео картите също вече бяха толкова стари,
че от същата марка бяха изкарали 4 по-нови поколения, а от „противниковата“ вече имаше още 5!
Та вариантът тогава да ги продам за по 50 лева, при положение, че ги купувах за по над 400 на
бройка, хич ама хич не ми се стори разумен, и си запазих и двете карти. И до днес са изправни.

Тук идва време да кажа каква е и идеята ми за оползотворяване на тези две карти и процесорът.
По случай 10-тата годишнина от излизането на AMD Spider Platform-ата и 10 години от както съм
ги купил, ако до следващата година успея да намеря здрава и евтина дънна платка за сокет AM2+
с чипсет 790X или 790FX, съм планувал да стегна отново работеща AMD Spider Platform-а.
Тоест до 2018-та имам 12 месеца да намеря дъно, ако изобщо такова нещо вече е възможно…
Ще ми трябва и памет, но не знам дали ще е изгодно да купувам DDR2 памет на 1066MHz, по-скоро
ще се задоволя с две плочки по 2GB DDR2 на 800MHz. И ще ми трябва и захранване минимум 600 вата.
Оригиналното от 750 беше доста скъпо, и сега определено нямам бюджет да купувам ново такова.

И всичко това, за да имам отделна машина за игра на сигурно се досетихте – Unreal Tournament 3!
И колкото и тъжно да звучи, след толкова наляни средства, когато играта най-сетне излезе, се
оказа, че Unreal Tournament 3 е много беден и празен конзолен порт на PlayStation 3 версията си.
Чак две години по-късно, общността от фенове и играчи успя да закрепи някак положението, с
безброй къстъм създадени карти, модели и модове, но за съжаление вече беше прекалено късно.
Няма да е изненада, като, кажа, че Unreal Tournament 2004 и оригиналът от 99-та са по-играни
и до ден днешен, а Unreal Tournament 3 почти никой не я помни, освен хората със стари конзоли.
Все пак аз съм си записал и си пазя две DVD-та претъпкани с карти, модели и модове за играта.

И така, дали от носталгия към по-семплото минало, или от чист мазохизъм, ако в следващите 12
месеца се намерят части за съживяването на AMD Spider Platform-ата, ще напиша последваща част.

Вие читателите също може да помогнете! Ако видите някъде евтино дъно, или ви се мотае такова
със съответния сокет и чипсет – казвайте! Тези неща не са още ретро, но са съвсем истински
морално остарели компоненти, и са ярък пример за практиката на планирано морално остаряване.

До тогава си правете изводите, че на мен тези прозрения ми струваха скъпо, но определено ми
дадоха доста яснота по темата, даже навярно сега мога да допиша няколко глави в Das Kapital…

С две изречения – Не избързвайте с покупките на нови поколения хардуер веднага щом излезе!
Почакайте излизането на подробни ревюта от безпристрастни източници (YouTube канали с милиони
зрители, и сайтове за ревюта към магазини за компоненти не са безпристрастни източници, а част
от системата!), и трезви потребители, вместо да скачате сляпо с главата и портмонето на пред.
Не се връзвайте веднага още на първите налични модели, било то процесори, дъна, видео карти,
или други неща. Много вероятно е да се окажете бета тестери, на чиито гръб корпорациите тестват
новите си продукти. Само дето сте си платили вие, а не те на вас, и е много вероятно да се
окажете с бъгав продукт, който в 99% от случаите никой няма да замени, и ще ви ядосва с години.
Когато фирма А пусне нещо ново, изчакайте конкуренцията – фирми Б, В, Г, Д да направят своя
ход, след това и отговорът на фирма А към конкурентните продукти на фирми Б, В, Г, Д…
Ако не друго, то често поне цените падат доста значително. Някои го наричат дъмпинг, но
реално няма такова нещо, а става дума за намаляване на големият процент надценка по веригата.

А понякога единственият начин човек да направи правилният избор е просто да не купува нищо!