RSS

Monthly Archives: февруари 2017

Антистатичен, Антирефлекторен, Антирадиационен Екран

Преди много много лета, компютрите не бяха с течнокристални екрани както са днес, а образът се
вадеше на монитори с електроннолъчева тръба, наричана също и катоднолъчева тръба или кинескоп.
Този кинескоп изгражда образът, като в единия си край има електронен прожектор или електронно
оръдие, което бомбандира с електрони видимата част на екранът, който от вътрешната си страна
е покрит с луминофор. При контакт на излъчваните електрони с луминофорът, той реагира като
излъчва светлина. Тази светлина е в основата на картината, която зрителите виждат на екранът.
Това е принципът на работа на кинескопите на най-основно ниво, но е напълно достатъчно за да
се обясни с какво точно е полезно изделието което ще разгледаме днес, антирадиационният екран.

В резултат на работата на кинескопите, от тях се отделя слабо йонизиращо излъчване (радиация),
и по-точно рентгеново лъчение (електромагнитно излъчване), което е опасно за здравето на хората.
При съвременните CRT монитори произведени след средата на 90-те, излъчваните емисии са съвсем
незначителни, и далеч под нормите, определени като безопасни от здравните агенции по света.
При по-старите CRT монитори обаче, това може да не е така, и при продължителна и честа употреба,
потребителите може да са изложени на реален риск. Така се появява и това изобретение – защитен
антирадиационен екран, който има за цел да блокира вредните частици излъчвани от кинескопите.
Модерните CRT монитори са направени от стъкло с примеси на олово и други метали, които попиват
или задържат излъчваните частици. Предполагам, някои от предпазните екрани също са направени от
такъв материал, но дори и да са от най-обикновено стъкло, това също би било напълно достатъчно.

Друга функция при предпазните екрани, които винаги са рекламирани като решение на редица важни
проблеми, е работата им като поляризатор, отблъскващ нежеланата светлина и отражения идващи от
външни източници. Може да видите тъмният цвят на показаният екран, той е точно за тази функция.

Бройката тук има и трето преназначение, антистатична защита, постигана чрез кабел преминаващ
през рамката на защитният екран, завършващ с метална щипка, за закачане към заземена точка.
Дали това има някаква реална полза, е трудно да се каже. Лично аз никога не съм имал проблем с
натрупване на прах по кинескопите на мониторите и телевизорите които съм ползвал през годините.

Днес нужда от такива защитни екрани няма, защото LCD мониторите работят на съвсем друг принцип,
при който не се генерират лъчения и магнитни полета, както при споменатите по-горе CRT монитори.
Все пак има различни видове допълнителни екрани, които представляват фолио, залепящо се върху
самата матрица или защитното и стъкло. Много модели мобилни компютри са с екрани от гланцов тип,
а не матови като повечето настолни монитори. Борбата с нежеланите отражения се постига чрез
залепянето на антирефлекторно фолио. Друг вид фолио има за цел са предпазва личната информация
на потребителите, като ограничава ъгълът на гледане, и ако човек не е директно пред мониторът
си, а дори и само един сантиметър в страни – картината става нечетлива. Това е метод ползван за
защита от надничания, било то в учебните среди, или при бизнесите против индустриален шпионаж.
И разбира се, като днес се каже предпазен екран, човек се сеща за фолиото което се залепя за
екраните на различните устройства (най-често мобилните телефони), за да ги предпазва тях, а не
здравето на потребителите им. Но това е толкова тривиално нещо днес, и няма нужда от обяснение.

За изненада, илюстрациите на третия ред снимки, намерих на страниците на един от най-големите
сайтове за търговия в САЩ (Amazon), където се предлагаха десетки модели такива защитни екрани,
с цени от 60 до над 300 долара! Предполагам това са бройки останали в листите на търговците още
от преди десетилетия, които ще останат налични докато не се продадат, или в превод – завинаги!

За първи път на живо видях такъв тип предпазен екран, в средата на 90-години на миналия век.
Но не помня дали първо беше в касата за плащане на сметката за топлата вода и праното, където
баба ми ме водеше след като си вземеше пенсията, или беше в училището където работеше майка ми?
На първото място, зад всяко от гишетата стоеше по касиерка, а на бюрото имаше компютър с малък
монохромен монитор със зелени символи, покрит с такъв предпазен екран. Също, за отпечатване на
сметките в тези каси се ползваха матрични принтери, които вдигаха адска врява! Всеки път като
трябваше да чакаме на опашка, ансамбълът от матрични принтери кънтящи в малкото помещение така
ми надуваха главата, че имах чувството, че съм затворен в клетката на маймуните в зоопаркът!
В училището където майка ми бе педагогически съветник (звероукротител), в компютърния кабинет
машините бяха Правец 8 и Правец 16, но не помня да са имали такива предпазни екрани. По-скоро
такова чудо да е имало при компютърът на директорът, или този на счетоводителката, която също
имаше матричен принтер, на който се печатаха разписките за изплащаните на учителите заплати.

Последно, през вече далечната 2005-та година, родителите на един мой познат от махалата, му
купиха първият домашен компютър. Първоначално му бяха купили и последен модел CRT монитор, но
след няколко дни мрънкане, че бързо му се изморявали очите, CRT мониторът беше заменен с LCD.
Обаче, родителите на моя човек са много строги и стриктни, и му бяха взели и предпазен екран
като този. Едно време доста пъти съм му бил на гости, играли сме игри, гледали сме филми, и в
интернет сме ровили, и все LCD мониторът бе покрит с такъв екран, а свалеше ли го, му се караха!

Миналата година се сетих да го питам дали го пази някъде на някой таван или мазе, но отдавна е
бил изхвърлен. Този месец отново се сетих, че това би била една интересна тема за този блог, и
реших да проверя дали няма такова нещо в един от сайтовете за обяви. И, о, чудо! Имаше, че даже
беше бройка в оригиналната си опаковка. Всъщност, предпазният екран още си беше в целофанът,
но щипките за хващане към мониторът очевидно са употребявани, а едната за съжаление е счупена.
Така, че за тест ще трябва да измисля друг начин за захващане на предпазния екран към някой от
автентичните ми монитори. Вероятно ще тествам този екран с мониторите ми за Правец 8 и 16.

Може да пробвам нещо с някакви колани или ремъци, с които екранът да се захваща за мониторите.
И тогава ще тествам дали този екран наистина помага при отражение, или прави нещата по-лоши.
Няма как да тествам дали екранът блокира радиационното излъчване, и дали намалява генерираното
антистатично електричество, защото не разполагам с нужната за тези тестове измервателна техника.

При всички положения, това е една интересна находка, която едно време е била много обичайна
гледка, но днес едва ли се помни от мнозина, пък по-младите може дори и да не знаят какво е.
Разкажете в коментарите и вашите спомени с тези или други подобни интересни неща от миналото!

Advertisements
 

3Com OfficeConnect 8/TPO 3C16700

Преди два месеца и половина получих този интересен хъб, и веднага ми хрумна една идея!

Вече съм писал как няколко от най-радикалните ми компютри за ретро игри, са с мрежови карти
от марката 3Com. И по-точно, става дума за двете машини 3DFX Interactive PC и 3DFX SLI PC.
В момента стягам още два компютъра за игри, на които също смятам да сложа 3Com-ски карти.

Идеята е, тези четири машини да са свържат в мрежа, за да на тях се играе най-великата игра
правена някога, това естествено е Unreal Tournament! И четирите машини съм събрал с цел игра
на въпросното заглавие, но самостоятелно или по интернет с чужденци, че само там има сървъри.
Но сега като вече има условията за създаване на автентична домашна мрежа, ще се пробва и така!

Това устройство е било ползвано в епохата на модемите, когато най-бързите масово достъпни
стандарти са били 9600 и 14400, и в последствие 28800 и 33600. При тези модеми, скоростта
преведена в килобайти в секунда, не е надвишавала цифрата 5! Дори само изпращането на една
дискета от един компютър до друг, е отнемало минимум 5 минути! Ами ако трябва да се прати
нещо с обем от стотици мегабайти или цял гигабайт? А ако трябва да се пращат по много неща?
И тук идва новият стандарт 10BASE-T, който преобръща нещата! При него, максималната скорост
достига 1.2 мегабайта в секунда! Това сравнено с предишните, е като влак стрела сравнен с
каруца теглена от недохранено магаре. Разбира се, скоростта на връзката е зависила от и много
други фактори, като моделът мрежови карти, типът компютри, някои стари модели не са смогвали.

Устройството има стабилен корпус с модерен за годините си дизайн. Направено е от качествени
материали, и макар произведено преди около 20 години, не е пожълтяло. От предната страна, като
при всеки друг хъб, и тук има светлинни индикатори, а от зад стоят 8-те на брой мрежови порта.
От долната страна има четири гумени крачета, както и две скоби за вертикално окачване на стена.

От това което откривам в интернет, този модел е бил много популярен, и се е произвеждал доста
години. Бил е част от цяла гама офис решения на марката 3Com, горещо търсени по целия свят.

Единственото което трябва да намеря е подходящо захранване. Този хъб поддържа широк обхват
входни напрежения, така, че надявам се няма да е много трудно да намеря някое от пасващ тип.
За домашната мрежа ще трябва да си кримпна и съответния брой кабели, с дължина според това
къде ще са разположени компютрите. Имам RJ45 (8P8C) кримпващи клещи, и цяла торба накрайници,
имам и два топа кабели, та като дойде времето, всичко необходимо ще стане по мярка за минути.

Очаквайте продължението в идните месеци, а до тогава защо и вие не пробвате Unreal Tournament!

 

Предпазване от измами при търговия в интернет! Част 2

Преди около година написах един дълъг материал относно предпазване от измами при търговия
в интернет
, като онзи пост фокусираше над частните лица и обявите из сайтовете и форумите.

Днес ще напиша няколко реда относно бизнесите и фирмите, прилагащи подвеждащи и нечестни
практики над клиентите, чрез което ги ощетяват и дезинформират, понякога дори необратимо!

Всъщност, към гореспоменатите спадат и нерегламентираните търговци, които пускат тонове
обяви за компютри и компоненти в сайтовете и онлайн базарите, а понякога дори си имат и
собствени сайтове. Тези търговци се изхранват на гърба на неуките хора, като им се представят
за специалисти или фирми, а често са обикновени кокошкари, търсещи единствено лесна печалба.

Последните няколко месеца, щях не щях, докато търсих едни неща, разгледах доста обяви по
сайтовете, и макар да не намерих търсеното, се нагледах на достатъчно глупости, че направо
човек да загуби всякакви надежди в човечеството, или поне в представителите на своя народ…
Всяка втора обява за „по-силен“ компютър е пълна с такива хиперболи, и толкова подвеждащи
глупости, че на човек да му се завие свят. Неща правени в тиражи от десетки милиони са нещо
„УНИКАЛНО!“. Машини с i3 процесори от преди 6 години и видео карти от най-ниско ниво са
„ГЕЙМЪРСКИ!“, и несъмнено заслужават цена от 1000+ лева… Обаче пазарът е свободен, никой
не го контролира, и всеки може да си пише и слага цени както реши. Така че това е очаквано.

Но освен кокошкарски изпълнения правени от обикновените хора, не липсваха и тонове „хитрини“,
дело на различни регистрирани фирми, които много вероятно са обикновени еднолични търговци.
Но то какво е необходимо на човек за да регистрира фирма? Нищо! От години вече нито е нужна
диплома или тапия за завършено образование или занаят, не е нужен и капитал, и фирма може да
се регистрира и от човек само с 1 лев в джобът. И така кварталния хакер вече е бизнесмен,
който почва да върти търговия, но не понеже има нужната квалификация в сферата, или пък го
влече голяма страст, а защото в тази ниша има келепир, и неуките хора се лъжат и доят много
лесно. Такива „фирми“ разпръснати из страната има сигурно стотици, а може би са дори хиляди!

Някои от прилаганите практики са доста подли, направо нагли, и заслужават подробен преглед:

1. „Нови“ компютърни конфигурации, направени от компоненти втора употреба.

Преди време, в един от по-големите форуми за компютри, се коментираха обяви пускани от няколко
фирми за продажба на нови конфигурации. Тези незнайни фирми, освен в своите сайтове, заливаха
и порталите за малки обяви с „невероятните“ си предложения и оферти. Като предлаганите машини
наистина имаха прилични параметри, и дори бяха на цени по-ниски от тези на самите компоненти
в тях. Това накара доста от запознатите с материята хора да се усъмнят, и скоро истината бе
разкрита. Оказа се, че тези лъскави компютри са направени от предимно компоненти втора ръка,
без това да е упоменато на нито едно място, и може да се досетите, едва ли това ще е законно!

В описанието на самите компютри, също никъде не се споменаваха точните производители и модели
на различните компоненти, а само бегло се казваше типът процесор, количеството памет, обемът
на твърдият диск и прочие. Дори само това трябва да е достатъчна причина хората да бягат на
далече като видят такива оферти, но не всеки е запознат с материята, даже е точно обратното.

Човек запознат с мизерните изпълнения на тези фирми, сподели, че тези неща не се споменават,
защото моделите компоненти са различни във всяка отделна конфигурация, и дори често повечето
от тях били и втора употреба. Оказа се, че само кутията при тези компютри е нова и еднакъв
модел, а останалото варира според какво може да се докопа най-евтино за максимална печалба.

От къде се взимат компонентите втора ръка за тези „нови“ машини не стана ясно, но може да се
предположи, че или се купуват от обявите на частни лица, или дори се внасят от сервизите в
чужбина, където често има добри оферти за отремонтирани компоненти от по-новите поколения.

Всичко това означава, че тези компютри освен с голяма надценка, са и много далеч от надеждни,
и е въпрос на време, нещо в тях да направи проблем, почти сигурно костващ нерви и средства.
В сайтовете за тези машини се споменаваха гаранции от 2 до 3 години, но дали реално ще ги
уважат, или ще се покрият, трудно е да се каже. Дори и да ги уважат, то със сигурност няма да
заменят повредените компоненти с нови, както е практиката в големите фирми, а отново ще сложат
употребявани части, а защо не и по-слаби. Когато човек е неук в дадена сфера, и е попаднал в
безизходица, е сходен да прави компромиси, само и само проблемът му да се реши. И когато срещу
човек в беда стоят подли хора, които са на ясно с положението, винаги се възползват максимално.

Това се затвърждава от фактите, че няколко човека които са писали до тези фирми, с въпроси за
предлаганите от тях машини, и по-точно защо не са споменати точните модели и производители на
компонентите в тях, вместо да получат отговор, от фирмата директно са им се карали, за дето
задават такива въпроси! Щом още преди да има покупка се прилага тормоз, то какъв ли ад настава
когато някой заблуден човек падне в капанът им! Направо не ми се мисли, но това е реалността.

Една такава фирма от град Варна, дори беше измислила нова математика, и смятайки честотата на
всичките ядра в даден процесор заедно, лъжеха хората, че продаваните от тях компютри работят
на 5, 8, 10 гигахерца! На такива глупости биха се подлъгали най-неуките и безпомощни хора.
Как до сега някой не ги е дал под съд, но щом вече това продължава години, явно няма закони…

Съветът как да се предпазите от такива подли практики е елементарен – купувайте само от големи
и доказани фирми, и избягвайте незнайните и квартални търговци, защото точно на такива дребни
места може да ви извъртят някой много подъл номер, колкото и достоверно да изглеждат нещата.
Големите фирми правят доставки до цялата страна, и за поръчки над 100-200 лева доставките са
безплатни. За това няма причина да купувате от незнайни търговци в малките населени места,
ако нямате директен достъп до по-големите вериги. Ако не друго, то в магазините в по-малките
населени има такава надценка, че разликата в цената на едни и същи компютри, може да стигне и
стотици левове. Това е така, защото големите фирми често са и вносители на продуктите които
продават, а вносителите получават преференциални по-ниски цени, директно от производителите.
Малките фирми са просто прекупвачи, които купуват от големите фирми, и добавят още по-голяма
надценка на дадения продукт. За това винаги проучвайте какво и къде, за да не бъдете измамени.

2. Стари „маркови“ машини, които са „по-добри от новите“ компютри.

Друга подлост прилагана от редица търговци, е внасянето на морално остарели офис компютри и
работни станции от чужбина, където вероятно са им ги продали като скрап, но внесат ли ги тук,
ги пускат на цени все едно са по-добри от нови компютри! Тези стари машини биват рекламирани
толкова агресивно, описвани са с такива хиперболи и тонове хвалби, че направо са способни да
промият мозъкът на незапознатите с материалът и по-неуките хора, което е от нагло, по-нагло!

Но отново, пазарът е свободен, и всеки може да продава каквито си иска боклуци на каквито си
иска цени. Единствено подвеждащите реклами са против правилата, но явно никой държавен орган
няма желанието да се самосезира, щом такива кокошкарски изпълнения продължават вече с години.

Един добре известен елемент, продава такива стари компютри и лаптопи вече доста години, като
освен в обявите, подплатява лъжите и с изкусно написани статии, които така хвалят предлаганите
неща, че ако човек не е запознат със сферата, като нищо ще приеме избълваното за доказан факт.
Хората които са запознати с тези мизерии, редовно му се заканват по форумите да го правят в
някоя лудница или спешното отделение, но онлайн всеки е герой. И кучетата си лаят, керванът
си върви, годините минават, но все няма кой да сложи край на такива долни търговски практики.
И сега, на онзи сайт стоят куп обяви за 10 годишни PC-та и лаптопи, пуснати за стотици левове!

Хората трябва да научат нещо много много важно – при компютрите и високите технологии, времето
е съществен фактор, и с всеки изминал ден и месец техниката остарява морално и се обезценява.

Производителите на хардуер имат нещо наречено продуктова пътна карта, на която планират своите
продукти с много години напред. Всяка година, по план излизат по-нови поколения продукти, които
било то революционни, или най-често само с няколко процента по-добри от предходните, изместват
до вчера популярните модели, без значение дали имат предимства пред тях. Този безкраен процес
на движение стимулира икономиката, и поддържа пазарните дялове на компаниите производители.

Но ако процентът на подобрение при новите поколения е толкова незначителен, тогава какво кара
хората да купуват по-новите продукти, ако вече имат от старите? И тук идват хилядата похвата,
с които индустрията винаги успява да изстиска и последната останала стотинка от потребителите.

От зората на персоналните компютри, до преди около 10-15 години, развитието в информационните
технологии е било толкова бързо, че с всяка изминала година е настъпвал такъв прогрес спрямо
предходните периоди, че още щом са излизали, новите компютри вече са били морално остарели!
Този прогрес се е дължал на по-лесната и по-евтина за разработка технология, което е давало
възможност на по-голям брой компании да пускат свои собствени конкурентоспособни продукти.
Знаете, през 80-те години, и тук в България са се произвеждали компютри, и дори по едно време
почти всичките компоненти, включително процесорът, макар неоригинални, са се правели на място.
С годините обаче технологиите се развиват все повече и повече, сложността нараства, и малките
компании не смогват, и просто нямат ресурсите да разработят свои конкурентоспособни продукти.
Това отсява по-малките играчи в бранша, и днес при PC x86-64 архитектурата останаха само два
производителя на процесори, които си поделят всичките потребители. А когато по-слабата от тези
две страни изостава, и все по-трудно и бавно смогва да настига по-силната, то по-силната вече
няма причина да си дава зор, и може да го кара съвсем леко и бавно, докато по-слабия наваксва.
Вече от 6-7 години, в индустрията настана такава стагнация, каквато не е имало никога досега!

Последните години не се прави прогрес в полза на клиентът, и всеки нов продукт излиза с целта
единствено да изстиска колкото се може повече средства от потребителите, защото явно суетата
вече е изместила прогресът като основно движещо звено в технологиите. Оправданието на големите
играчи в браншът е, че уж били достигнали горната граница на технологичния процес, но това е
просто смешно, и има толкова варианти с които индустрията да покаже истинско развитие, но като
няма конкуренция, няма и причина за това. Така вече 5-6-7 години, всяка година се пускат нови
„поколения“ процесори, видео карти, чипсетове, които са леко подобрена версия на предхождащите
ги, и имат едва няколко процента прираст в способностите, които едва едва може да се усетят…

От години Законът на Мур е изместен от планираното морално остаряване на стоките (моделът купи,
хвърли, купи). За мнозина това може да не е толкова очевидно, други дори и не го подозират…
Производителите на хардуер са в картел с производителите на софтуер, и в частност с тези чиито
продукти са платени (Авторите на софтуер с отворен код често нямат дума при дизайнът на новите
поколения хардуер, и базират продуктите си на вече готовите платформи…), като по този начин
потребителите се вкарват в релси, и имат привидно минимален избор на действия пред себе си.
Но алтернативи има не една или две, много са! Проблемът е, че тези алтернативи не са за всеки,
и средностатистическият потребител няма да може да се справи лесно и бързо, или изобщо с тях…

В хардуерно естество, някои от хватките прилагани от производителите, чрез които насилствено
скъсяват животът на продуктите си, с цел да продават по-новите и по-новите поколения хардуер,
биват следните: Елиминиране на всякакъв вид обратна съвместимост между различните поколенията
компоненти. Това става под претекст, че новите стандарти използвани в по-новите им поколения
продукти, не са съвместими със старите. Това е вярно, но причината да няма съвместимост е точно
с цел да се стимулира пазарът чрез продажба на повече продукти. За това и всяка година излизат
нови чипсетове, нови сокети, нови видове слотове за памет, нови интерфейси за дискове, и прочие.
Периодично, производителите пускат и по-нови драйвери за продуктите си, за да са съвместими с
новоизлизащия софтуер, компютърни игри и операционни системи. При една от големите компании
производители на видео карти, е доказано, че с по-новите си версии драйвери, насилствено забавя
по-старите си поколения видео карти, с цел да се продават по-новите и поколения продукти.
След определен брой години, които са заложени като живот на дадения продукт, софтуерната му
поддръжка спира. Това означава, че вече не се пишат нови драйвери, няма съвместимост с бъдещи
операционни системи, софтуерни продукти и игри. При видео картите това също се гарантира и с
периодичното въвеждане на нови хардуерни и софтуерни стандарти, като Microsoft DirectX, чиято
по-нова версия излиза с всяка нова версия на Windows. И докато не е нужно човек да има карта
от най-ново поколение за да ползва новите операционни системи и да играе най-новите игри, това
е силен рекламен трик, на който се хващат милиони хора… Аз също бях „жертва“ на собствената
си глупост и неосведоменост, и преди 9 години, без да има нужда налях хиляди левове в нова
Spider Platform-а, за да играя една нова игра, но не изпитах нищо друго освен огорчение и провал.

При софтуерът нещата стоят по същия начин. Както споменах, често става дума за картели, и с
по-новите поколения софтуер, които са наблъскани със „супер полезни функции“, естествено се
изисква и повече хардуерен ресурс, което често води до сериозно забавяне при хората с по-стари
машини, и съответно голям повод за закупуването на нови. И логично, с новите поколения бози,
се отсяват по-старите поколения процесори, а с тях и дъна, памети, видео карти и прочие…
В последно време играта загрубя още повече, и сега, за пример, най-новото поколение процесори
на Intel изискват Windows версия 10 или 8, и фабрично не са съвместими да работят с Windows 7.
Това заклещване на потребителите не е изненада, защото Intel и Microsoft са като дупе и гащи…

При компютърните игри, които също са индустрия за милиарди долари, нещата не са по-различни.
Компаниите които публикуват игрите, координират излизането на своите нови заглавия, успоредно
с нововъведените технологии от производителите на хардуер и операционните системи (Windows).
И докато не винаги е нужна нова карта за да се играе всяка нова игра, най-запалените, както и
по-наивните потребители (а щом става дума за игри, това повечето време са деца), със сигурност
ще искат да имат най-доброто изживяване, и ако могат да си го позволят (или родителите им),
новите игри са чудесен повод за закупуване на нова видео карта или цяла нова конфигурация.

Когато пък става дума за ниша или компания в която хардуерът и софтуерът са дело на един и същ
производител, като примерно при Apple, тогава вече настава тоталитаризъм в чудовищни мащаби!
Горко им на потребителите, които решат да инсталират най-съвременната операционна система на
компютър, лаптоп, телефон, който е поколение-две след най-новите. Започва се едно забавяне,
едни забивания, несъвместимости, които не са плод на случайност, а съвсем нарочно направени!
И какво е решението, човек да се върне на старата система, която има по-малко „благини“ от
новата ли? Не! Естествено, че правилният избор е покупката на нов компютър, лаптоп, телефон!

И така, идва един светъл ден, в който една западна фирма от Англия, Германия или която и да е
бяла държава, решава да замени критично остарелите си петгодишни компютри, с ново поколение.
По съответния ред се намира фирма която да ги рециклира, защото никой сериозен бизнес няма да
седне да продава старото си оборудване по интернет… Плаща се на фирмата за рециклиране, и
кръговратът продължава. А какво става със старите компютри? Товарят се на палети и заминават
за рециклиране в страните от третия свят, най-често в Индия или към някоя африканска държава.
Да, обаче по стечение на обстоятелствата, след като са отлежали в няколко склада и минали през
няколко европейски страни, чрез връзки или рушвети, няколко палета с електронна скрап се
озовават в нашата мила родина, където Сульо и Пульо ги разтоварват, и пускат компютрите за
продажба в сайтовете си и порталите за обяви. На хартия машините дори може да изглеждат доста
прилични, и ако човек не е запознат с гореизложеното, дори ще реши, че е уцелил яка далавера!
Да ама, тези компютри ще имат ли съвременни софтуерни поддръжки, ще имат ли резервни части, ще
имат ли съвместимост с новите поколения хардуер, ще имат ли минималната по закон гаранция?
Отговорът на всички тези въпроси е един – не! Тези морално остарели компютри, колкото и да са
хвалени, са си изпиля песента, дали заслужено или под диктатурата на корпорациите, но е факт!

Но българинът дали може да го проумее това, дали има идея каква е пазарната икономика сега?
Трябва да знае, няма как, минали са толкова години. Няма вече хладилници Мраз и перални машини
Перла, които бачкат по 30-40 години без проблеми, а развалят ли се, се поправят с кол и въже!
Сега има Samsung, LG и всякакви други корейски и китайски боклуци, които не държат и десетилетие.
И докато телевизорът Велико Търново на баба Гичка е изкарал над 20 години, то за същия период,
Стоянчо е сменил три апарата с кинескопи, две плазми, два по LED технология, че дори и един 3D!
Хората очакват като купят нещо, то да издържи вечно, и някои просто не могат да проумеят, че
дължината на гаранцията на даден продукт, често отговаря и на дължината на зададеният му живот,
дали поради използването на нискокачествени материали и компоненти, вградени дефекти, или на
бързата подмяна на ползваните стандарти и технологии, било то нужна и полезна, или чисто алчна.

Та дали ще купите нов или стар компютър, с извинение, индустрията все ще успее да ви го сложи.
Но ако е прекалено стар, ще ви го сложат и редицата търговци по веригата. Тъжно, но факт!

3. Еднолични търговци, квартални хакери, и други странстващи специалисти.

Освен фирми с адрес, който клиентите може да посетят, от много години има и фирми, които имат
единствено уебсайт и телефон за контакт, без физическо място за лично обслужване на клиенти.
От липсата на помещение за което трябват наем и режийни, както и персонал за обслужване, на
който трябва да се плащат заплати и осигуровки, се пестят много средства, и благодарение на
това, този тип фирми понякога предлагат продуктите на по-ниски цени, спрямо големите фирми,
които имат магазини, собствени складови бази, и голям брой обслужващ клиентите персонал.
Но по-ниската цена крие и много рискове. Както вече споменах, гаранцията на даден продукт е
нещо много важно, и ако няма кой да я уважи при нужда, все едно продуктът не е имал такава.
През годините, много малки фирмички са изчезвали безследно, без никакви предупреждения за това,
и хората които са си купували компютри и компоненти от тях, са оставали с необслужваеми стоки.
По закон минималния срок за гаранция на такива стоки е две години, но когато една „фирма“
затвори кепенците по-бързо от колкото ги е отворила, хората остават необслужени и прецакани.

Друга опасност на такива места е продажбата на разопаковани, употребявани, или на стоки със
скрити дефекти, които стоки се продават като нови. По закон стоките купени онлайн могат да се
върнат до 14 дни след закупуването им, без клиентът да дължи никакви обяснения на търговците.
В големите магазини има категории за мостри и разопаковани продукти, които хората са върнали
по този начин. Съответно цените им са намалени, и изрично е споменато, че са отваряни бройки.
Все пак съм чел и за доста случаи, в които и от големите вериги за техника са изпращали стоки
със следи от употреба на клиентите си, особено докато са течали някакви промоции и намаления.
Но това се е случвало в хипермаркети и магазини които продават всякаква техника, от перални и
хладилници, до телефони и лаптопи. В големите магазини за компютри едва ли стават такива неща.

Също опасно и несигурно е, като човек има вземане-даване със свободни агенти и „специалисти“,
които си нямат собствени магазини или ателиета, или дори сайтове. Много такива хора си имат
тясно поприще с дадена клиентела, било то квартал, село, форум, или друга общност, чрез която
се изхранват. Такива елементи пускат и обяви за предлаганите услуги. Също за способностите им
се предава от уста на уста, и прочие. Тази ниша е трудно да се категоризира, и далеч няма да е
честно всеки самостоятелен техник да се спряга за квартален хакер, защото едва ли е така…

За това най-добре е човек да проверява на кого ще се доверява ако е нужно да има вземане-даване
с такива хора. Проверявайте телефоните, имената и другите данни с които ви се представят онлайн
и лично. Веднага ще си проличи ако са споменати из форумите и сайтовете като известни измамници.
И най-вече, избягвайте майсторите без адреси. Регламентирани сервизи и магазини има навсякъде!

В един от най-големите форуми на тема компютри в България, дълги години се е подвизавал едни
търговец прекупвач, който е работел директно с фирмите вносители, и по поръчка от клиентите си,
е набавял компоненти и е сглобявал компютърни конфигурации. Дълги години хората са били много
доволни, препоръчвали са го на познати и на новите потребители, и дори са се нахвърляли като
зверове над ересите които са смеели да кажат лоша дума по негов адрес. Обаче, в един обикновен
ден, този човек решава да преустанови работа, което като едноличен търговец се свежда с това,
просто да спре да си вдига телефонът! Минали седмици, месеци, година, във форумът се изписаха
десетки страници тема, в която до преди доволните потребители, сега търсеха дори саморазправа,
за дето няма кой да им обслужи гаранциите и върне дадените компоненти и компютри за ъпгрейд…
Точката на прекипяване беше, като въпросният човек беше забелязан да танцува по долни гащи,
в някакъв репортаж по телевизията, отразяващ някакъв парад минаващ по софийските улици…
Тогава вече всички задружно тръгнаха да го гонят с камъни и дървье, но естествено и по такъв
начин не може да им се върнат загубените средства, скъсаните нерви и пропиляното време…
Така че винаги има опасност да се случи нещо непредвидено, колкото и хвален да е търговецът.

Друга случка която ми направи впечатление съвсем скоро, бяха обяви пуснати по сайтовете, от
някой ученик, който срещу 80 лева такса, сглобява на хората компютри с „много яки“ компоненти!
Само дето, ако не всички, то почти всички магазини за компютри и компоненти сглобяват съвсем
безплатно конфигурациите за своите клиенти. Младежът беше пуснал няколко примерни варианта за
мощни компютри, които обаче все бяха водени от модата, а не от практика и елементарна логика.
И в големите магазини може да се опитат да ви пробутат излишно скъпи модели компоненти, но в
случая, този конкретен „специалист“ се беше хванал на всички маркетинг трикове, и повечето от
изброените в примерните конфигурации компоненти бяха вебленови стоки. Отделно, доказаните
фирми, за разлика от случайните разбирачи, спазват безопасност при сглобяване и боравене с
компютрите и компонентите, имат си работни помещения за целта, антистатично работно облекло…
Един случаен едноличен търговец къде ще ги сглобява тези компютри? На леглото в стаята на
панелката на родителите си? Забравяме за антистатична защита или друга грижа към продуктите…
Няма нужда да повтарям, но дори и тези неща да са ви ясни, и лично да избягвате такива люде,
предупредете своите познати да не се доверяват на всеки срещнат търговец, преди да го проучат.

Ако спазвате тези съвети и елементарната логика, ще сте значително по-предпазени от измами и
други черни практики, прилагани от дебнещите на всеки ъгъл „разбирачи“ и незнайни търговци.
Предайте наученото на вашите познати, приятели, роднини. Нека всеки е подготвен и осведомен!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Сетих се, че вече няколко пъти съм чел и за една друга подла практика, прилагана
много пъти на различни места, от безброй знайни и незнайни „специалисти“, техници, и други
подли и алчни елементи, работещи както в гаражните сервизи, така и в регламентираните фирми.

Когато случаен човек им даде компютър или лаптоп за ремонт / преинсталация / почистване, те
му свалят по-силните компоненти, и ги заменят с по-слаби, което може да се сетите е абсолютно
незаконно и долно деяние! Няколко човека разказваха как както прибрали машините си, те били
с по-малко количество памет, с по-слаб модел или дори по-нисък клас процесор, а един човек
дори разказа, че след като прибрал лаптопът си от обслужване, освен процесорът и паметта, му
били заменили и матрицата на екранът с някаква съвсем долнопробна! Други двама „специалиста“
от някакво съвсем малко населено място, пък се обвиняваха един друг, че крали компоненти от
компютрите на клиентите си по точно този метод. Кой е прав и кой крив така и не се разбра,
възможно е и двете страни са виновни, но такива изпълнения не се случват единствено и само в
малките места. Пак преди време четох една тема, в която някакъв техник работещ в голяма фирма
се хвалеше с някакви неща които беше прибрал от окомплектовката на компютри на клиентите си.
Така, че ако никой не ги наблюдава, и случайните техници по фирмите също може да прилагат този
подъл номер. Така, че отваряйте си очите! По-запознатите с техниката лесно ще забележат такива
изпълнения, друг е въпросът, че като вече са станали, дали ще може да ги докажете, и дали ще
може да се стигне до положителна развръзка? Така, че предупредете всички около вас да внимават,
и да не се подлъгват по ниски цени предлагани от случайни елементи. Ако даден ремонт в сервиз
на голяма фирма струва 50 лева, а някой „хакер“ го предлага за 20, е силно вероятно да станете
жертва на такава мизерия, която ще ви струва много. Помнете добре, че евтиното излиза скъпо!