RSS

Author Archives: renegade1990

Obsolete Battle Stations

Здравейте.

Преди две години и половина писах как си купих няколко големи бюра за хоби стаята, върху които
наредих най-ярките екземпляри от колекцията ми ретро машини – 7 модела от родната марка Правец.

Тези бюра се оказаха страхотна покупка, и не само върху тях, но подредени и под тях, намериха
подслон безброй стари компютри и кутии с компоненти. Така стаята се превърна от хаотичен склад
за вехтории, до комбинация от скромна хоби работилница и един истински уютен тематичен музей!

Днес се радвам да ви покажа обновената съкровищница, в която вече се помещават още нови (поне
за мен) бюра и шкафове, върху, под, и в които, за идните години, десетилетия, векове (а дано,
ама надали) ще се съхранява колекцията ми и съпътстващите я части, инструменти и материали.

Тази година, след като почаках времето да се затопли, реших, че най-сетне трябва да приключа с
ремонтът на жилището ми, който започна наложително преди две години. Отново хванах поредният
майстор, стиснахме ръце и зачаках уговорената датата да дойде. Няколко пъти човекът отлага с по
седмица по различни причини, но в крайна сметка и този елемент изобщо не благоволи да се появи.

Та вместо да чакам неволята, пак се заех лично да оправям нещата, или поне до колкото мога сам.
Уж времето се беше оправило, пък на няколко пъти пада сняг, после с месеци все валяха дъждове.
Пък като дойдоха жегите имаше периоди в които човек не можеше да диша, камо ли пък да работи…

Половин година апартаментът беше на вили и могили, но най-сетне поне хоби стаята е вече готова,
а надявам се скоро и в останалите помещения работата ще приключи (ако има условията и бюджета).

Също успях да разкарам всички останали стари мебели, които от години се разпадаха, и всичките
бяха правени преди да се родя. За спалнята си купих ново легло и гардероб, и преместих две от
бюрата от хоби стаята. За хоби стаята, тъй като отново имаше нужда от маси, пак успях да купя
евтини бюра от офис който се местеше, или пък май беше закрит, така и не запомних какво беше…
Освен три бюра, си взех и три малки шкафчета на колелца, както и един по-голям шкаф с рафтове.
Така вече няма да ми се налага да съхранявам всичките дреболии в кашони, а само половината.

Като завърша и останалите помещения, вече ще мога да фокусирам вниманието си към любимото хоби.
Макар, че вече пак дойде студът, който предишните години не ми позволяваше дори и да си покажа
носът в стаята, но сега съм се запасил с вентилаторна печка, та не трябва да е голям проблем.

Планувал съм направата на много нови статии и снимки относно вече започнатите проекти, както и
за безброй неща които не съм показвал до сега, много от които нови придобивки. Така, че мятайте
по едно око от време на време. До тогава ви оставям да разгледате добре този виртуален музей.
Не забравяйте да прегледате и над 200-та поста и над 1000-на снимки на страниците на този блог!

Advertisements
 

РОБКО 01: Оригинална Карта Контролер

От няколко години търсих карта като тази, но все не се намираше. За радост успях да намеря
USB карта контролер за управление на Робко модулите чрез съвременен компютър, което е по-
добра алтернатива от оригиналът, но все пак след като имам и оригиналните 8 битови машини,
набавянето на тази карта си остана доста важна задача, стига бюджетът да го позволяваше.

Преди вече не помня колко месеца, добър човек читател на този блог ми изпрати тази карта.
На външен вид картата е абсолютно перфектна, изглежда никога не е била употребявана, и е
съхранявана на добри условия, и най-важното кабелът и за връзка с Робко 01 е непокътнат!

Още не съм я тествал, защото не разполагам с оригиналният софтуер за управление на Робко
модулите. Обаче ако си спомнян добре, един от специалистите по темата ми беше казал, че
базовите движения на Робко 01 можели да се контролират с Правец 82 без да е нужен софтуер?

Като ми остане време ще пробвам дали това наистина е така, макар с частично наработещото
ми Робко 01 няма да мога да тествам всичките посоки на движение, но пак ще е интересно.
Каквото и развитие да има, ще допълня този пост, ще направя и още снимки, и най-вече видео
материали, като тези от предишните постове по темата. Но кога ще стане нямам никаква идея.

Ще продължавам да търся и дискета с оригиналната програма, обаче дали има оцеляла такава?
Та ако вие имате идея от къде може да се изнамери нужният софтуер – много моля пишете ми!

 

РОБКО 01: USB Карта Контролер

Миналата година вече писах за това безценно устройство, и дори го показах в двата видео
материала относно Робко, но тогава така и не го разгледахме подробно. Идеята беше тази
USB карта контролер да е звездата на 3-тата част от поредицата подробни материали за
тези исторически значими роботи от техническото минало на милата ни родина (или каквото
е останало от нея). Но както писах и тогава, моя Робко 01 се оказа с механичен проблем,
който на първо четене не е по силите ми да отстраня, и така развитието по темата се спря.

Още преди година бях намерил човек специалист по тази тема, който може да разглобява и
сглобява тези роботи и с вързани очи, но за съжаление се намира в доста далечен град.
И за секунда не бих поверил Робкото си на кретените от куриерските служби, които вече са
ми чупили стари редки неща, а пък за съжаление нямам приятели и познати които да пътуват
или минават до онова населено място. И така вариантът онзи човек да ми помогне отпадна.

Този контролер е дело на един от младите закрилници на митът Робко – Валентин Николов.
За картата научих от един видео клип, където авторът демонстрираше базовите и функции.
Бях впечатлен от видяното, и още в началото на 2015-та се свързах с човекът, и го попитах
как мога да се сдобия с такава карта. Отговорът бе, че контролерът заедно с необходимият
софтуер, който също е писан от него, струват 300 или 350 лева, вече не си спомням добре.

Тази сума за мен бе просто непосилна, и вариантът да се сдобия с такъв контролер отпадна.
Цялата 2015-та отиде в ремонтиране на жилището ми, и нямах време да разуча алтернативите
за подкарването на Робкото ми, които се свеждаха до или намиране на оригинална карта за
Правец 8, или изработването или закупуването на готов контролер за стъпкови двигатели.

В краят на 2015-та отново се свързах с човекът, и попитах дали няма някакъв начин да се
сдобия с USB контролерът на по-ниска цена? Оказа се, че имало – просто трябвало да му
намеря здрав Робко, понеже неговият вече бил доста амортизиран. Това също не се оказа
евтина задача, но в крайна сметка успях да спестя половината на това което иначе струва.

За моя беда, от както взех тази карта вече съм забравил как се ползват многобройните и
функции, освен най-елементарното управление на роботът чрез натискане на някои клавиши.
В софтуерът на самата карта има функции за автоматично контролиране, запаметяване и още
неща за които авторът на това устройство ми обясни на кратко като го взех, но просто
слабата ми памет е забравила всичко казано тогава. Още по-лошо е, че към устройството и
софтуерът му няма никакви инструкции за употреба, нито дори някакви елементарни съвети.

Преди доста време бях писал на човекът, но не си спомням дали изобщо получих отговор.
Някога пак ще му пиша, и се надявам да получа поне няколко реда инструкции как да се
възползвам от пълните функции на картата и софтуерът и, ако някога роботът ми се оправи.

Ако и вие искате да имате USB контролер като този за вашето Робко, пишете на адресът на
синята платка от третата снимка. Няма да го копирам тук да не го налазят спам ботовете.

 

РОБКО 01: DIY Захранване

Като преди две години си купих комплектът Робко, освен трите му основни модула, ги нямаше
останалите неща, като захранването и картата за връзка с компютрите от Правец 8 серията.
За картата писах, сега е ред да разгледаме захранването, и по-точно моята интерпретация.

Това са двата модела оригинални захранвания за Робко:

http://store.picbg.net/pubpic/42/03/2d21f986864d4203.jpg
http://store.picbg.net/pubpic/55/29/d8812367b53b5529.jpg

Тези снимки ги взех от интернет, надявам се авторите им да не ми се сърдят.

Единия модел има корпус с материал и дизайн също като на Правец 82.
Другия модел е правоъгълен, с груб индустриален дизайн, навярно е бил универсален.
И двата съм ги виждал да се продават онлайн през годините, но на доста завишени цени, а
като се сложи и едно на ум, че тези неща са на по над 30 години, и не се знае къде и как
са съхранявани, и в какво състояние са кондензаторите и останалите компоненти по тях…

Та вместо да рискувам с нещо със съмнително качество и неоправдана цена, реших, че ще е
по-добре да си стъкмя свое собствено решение. От всички алтернативи, най-лесното се оказа
да си купя стандартно захранване за лаптоп, и да си направя един елементарен преходник за
конвертиране на жакът му до два банана щекера, с каквито базово е екипиран Робко роботът.

Всички необходими ми за тази гимнастика неща поръчах накуп от един пловдивски магазин, и
заедно с куриерът до вратата ми, общо струваха точно 30 лева. Това е доста прилична цена.

Преходникът представлява малка пластмасова кутийка, на горната страна на която са пробити
два отвора, в които са захванати двата банана щекер жака. На една от страните е изведен и
женският жак, в който се включва лаптопското захранване. По този начин не е нужно кабелът
на захранването да се реже, и захранването ще може да си се ползва и по предназначение.

Вътре в кутийката, двата вида жакове са свързани с достатъчно дебели кабели, които могат
спокойно да поддържат работното напрежение от 12 волта на 5 ампера, или грубо 60 вата.
Капачето на кутийка е залепено с лепило Хелметекс-М, което на теория трябва да стопи и
запои пластмасата една с друга, но това с което разполагах беше доста старо и изветряло.

Като цяло се получи доволен резултат, всичко е изправно и върши работа, и дори е красиво.
Единствено ако имах епоксидна смола за трансформатори бих запълнил кутийката, но уви.

Ще продължавам да търся и двата модела оригинални захранвания, но само на разумна цена.
Ако вие попаднете на нещо подобно, или каквото и да е свързано с Робко – моля пишете ми!

 

Phonecard / Фонокарта

Действието на тази история се развива преди 18 или 19 години, през пролетната ваканция.
Бил съм първи или по-вероятно втори клас, когато класният ни ръководител госпожа Костова,
реши да заведе класът на няколкодневна екскурзия в Копривщица. От самото пътуване вече не
си спомням почти нищо, освен, че един от съучениците ми за малко щеше да го сгази бик, но
в последния момент се спаси, и се размина само с това, че няколко дни всички му се смяхме.

В подготовка за пътуването, класната ни даде списък с неща които трябваше да подготвим за
престоят ни в хотел „Панорама“. Редом с обичайните дрехи и тоалетни принадлежности, в този
списък имаше и нещо друго, нещо чрез което хората в онази епоха се свързваха един с други.

Фонокартата – едно устройство за таксуване на разговори проведени от публичните телефони.

Днес всеки човек и баба му имат мобилен телефон, но през онези години, мобифони (1G апарати)
имаха само бизнесмените и мафиотите, а останалите хора разчитаха на стационарните апарати в
домовете си, или на публични телефони, каквито в големите градове имаше на почти всеки ъгъл.

Едно време тези обществени телефони са работели директно с монети – стотинки, но хората са
подло племе, и бързо са хванали цаката, как да мамят системата. Било то с монети излезли от
обръщение, метални шайби, или чрез пробити стотинки вързани с конец, всеки отявлен тарикат
изобщо не си е и помислял някога да плати колосалните две или пет стотинки за разговорът си!

В последствие публичните телефони започват да използват жетони с форми различни от тези на
монетите, които жетони не могат да се копират никак лесно. По този начин се спира масовата
практика за провеждане на безплатни повиквания. В България обаче тези жетони бяха въведени
прекалено късно, и скоро след това, за отрицателен срок, този тип улични телефони изчезнаха.

Малко по-дълго се задържаха телефоните с фонокарти. От края на миналия век, та до средата
на първото десетилетие на този. След това вече всеки човек имаше мобилен телефон (2G), и
масово кабинките, или по-точно козирките с този вид телефони почнаха да пустеят и намалят.

Сега чета, че из страната имало още доста работещи публични телефони, и дори още се били
продавали нови фонокарти, но компаниите които стопанисват апаратите не ги поддържат, и
като някой излезе от строя, си седи така докато не се намерят средства за демонтирането му.

Самата карта която ви показвам днес, ако помня добре тя струваше 5000 лева, стари пари.
Май я ползвах един или два пъти през двудневния или тридневния престой в Копривщица, и
след това е останала да се мотае нейде из апартаментът, тъй като вече не ми е била нужна.
Сега я намерих под един стар гардероб като го демонтирах и изхвърлях. Но определено ще си
запазя тази частица лична и технологична история, за мен това е находка, направо артефакт!

 
 

Волан / Кормило RockFire QF-266IPR

Преди около два месеца ми хрумна една идея. Реших да потърся нещо, което бях виждал други хора
да използват през годините, но лично никога не съм имал. Става дума за определен вид джойстици
предназначени за играене на игри с автомобили – волан или кормило. Това е един интересен метод,
чрез който играчът се пренася една стъпка по-навътре в играта. Този тип джойстици съществуват
от десетилетия. Освен за компютри, първоначално са били популярни и с конзолите за видео игри.
Най-добре познати са на запад, от аркадните игри, където освен волан, скоростен лост и педали,
кабинетите за тези игри имат и цели седалки, вибрация и ефекти, като при истинските автомобили.

На живо съм виждал такъв джойстик само един път, преди 10-12 години, като бях на гости на един
мой съученик. Той имаше подобен волан, и дори ми пусна някаква игра на която да го пробвам. Но
или играта не ми е харесала, или по друга причина, но помня, че тогава хич не бях впечатлен.

Преди време, както играех една от Need For Speed игрите на радикалната 6600 GT машина, се сетих,
че освен с клавиатура, тези игри могат да се играят и с волан, и това може да е нещо интересно!

Реших да потърся по-стар модел волан за компютър, и първото място което разгледах беше един от
сайтовете за онлайн продажба на употребявани стоки. Дълго време разглеждах, но повечето неща
бяха прекалено модерни. Масово този тип волани бяха с USB порт, а при търсене на моделът им в
интернет, тези модели все още се продаваха нови по магазините. Все пак намерих някакъв модел от
началото на века, който макар на USB, пишеше, че е съвместим с игрите от преди двайсетина години.
Човекът който го продаваше обаче ме мота повече от месец, и така и не ми се обади. Това почти ме
отказа от идеята. По неведоми стечения на обстоятелствата, седмица по-късно намерих обява където
не се продаваше, а се подаряваше волан като този който търсех, и даже имаше Game Port, а не USB!

Ако някога и вие решите да търсите такъв вид джойстик, проверете обявите и с двете ключови думи,
и с волан, и с кормило. Понеже в половината обяви хората са писали в заглавието волан, в другата
половина пише кормило. Така докато не се сетих, първоначално не ми излизаха половината резултати.

Сега няколко думи за воланът който ще разгледаме днес. Марката и моделът са RockFire QF-266IPR.
Това име не го бях чувал до сега, но се оказва това е тайванска компания произвеждаща компютърна
периферия, която съществува и днес. На сайтът им дори има някакви драйвери, но не за този модел.
Получих воланът с модулът с педалите за спирачка и газ заедно с оригиналната и м картонена кутия,
но без диск с драйвери или книжка с инструкции. Но навярно те ще се намерят нейде из интернет.
На кутията пише, че е модел от 2001-ва година, но вероятно е произвеждан още доста дълго време.

Самият продукт е изработен от стабилна пластмаса, и макар бюджетен модел, е на доста добро ниво.
На размери воланът и педалите не са много големи, но като се има предвид, че е предназначени за
ползване от деца и юноши, пък аз съм чернобилски мутант, хич не трябва да имам поле за претенции.

На воланът има 8 копчета и две ръчки за смяна на предавките. Голямото сребристо копче в средата
всъщност е декоративна лайсна без практическа функция. Силно се надявам ръчките за скоростите да
са използваеми, понеже не са споменати никъде на кутията. Воланът се закрепя за бюрата или масите
чрез четири вакумни държача. На кутията пише и за някакви скоби, но тук не откривам такива неща.
Модулът с педалите се свързва към модулът с воланът посредством кабел с накрайник от RJ серията.

Този джойстик, както и всички други игрови контролери от 20-ти век, ползва Game Port за връзка с
компютрите. През 80-те, DA-15 конекторът е изисквал допълнителна разширителна карта. През 90-те
вече бива вградена екстра към звуковите карти, а към края на века става базова опция вградена и
в самите дънни платки на повечето компютри. Този порт, както и серийните и паралелният, вече са
изместени от USB стандартите, и от вече над десетилетие не е се срещат като базово оборудване.

Първо ще тествам воланът с вече инсталираните на 6600 GT машината игри. Това са Need For Speed:
Hot Persuit 2, Underground и Underground 2. Ако има успех, на вторият твърд диск който добавих
миналата година, и който все още е празен, ще си инсталирам FlatOut и FlatOut 2, и Crashday.
Това са игри в които човек не само се състезава, но има за цел и да унищожи автомобилите на
противниците си. В първите две с блъскане, а в третата чрез богат набор от огнестрелни оръжия!

И най-вече, ако воланът е работещ, ще добавя втори твърд диск и при 3DFX Interactive PC-то.
Ще инсталирам първите четири Need For Speed заглавия, те поддържат 3DFX Glide API, и ще вървят
отлично на тази машина. Също така ще инсталирам Re-Volt, Midtown Madness и Midtown Madness 2.
Тези игри просто ме зареждаха с радост, първоначално в компютърните клубове, а после и вкъщи.
Има още една поредица брутални игри които искам да пробвам с този волан – Carmageddon серията!
Но за тях си заслужава да напиша цял отделен пост, и ако някога има развитие и това ще се случи.

Във следващия пост относно воланът ще добавя един или няколко видео клипа, в които играя някои
от споменатите по-горе игри, но още не е ясно кога точно ще имам време тези неща да се случат.
Сега съм по средата на довършителен ремонт на жилището ми, нещо което ме тормози вече с години,
и все едно никога няма да завърши… После пък ще има да се занимавам с търсене на работа…

За компютърните игри със самолети, както и за тези с роботи има един друг тип джойстици, които
са следващото нещо което ще търся. Някога като имам време и средства ще разгледам обявите, пък
ако на вас ви се намира такова нещо – пишете ми, ще се радвам да пробвам и този вид устройства.

 

Персонален Дигитален Асистент Palm Vx

Никога не съм бил много запален по мобилните устройства, е може би като бях 12-16 годишен.
Тогава минах през редица телефони, без да има каквато и нужда от това, но за мой късмет тази
мания отмина бързо, и от вече почти десетилетие съм с един и същ апарат (Sony Ericsson W200i).

Освен телефоните, има и други видове дигитални устройства побиращи се в човешката длан, които
едно време също са били и полезни и популярни. Един от предшествениците на „умните“ телефони
са PDA устройствата. Тук тези устройства са известни и като персонален дигитален асистент, и
най-общо като джобен компютър. Но очаквано, с навлизането на умните телефони, предшественици
им изчезват, и докато днес всеки може да си купи смартфон, защото цените им варират от много
ниски до много високи, едно време само хората от бизнес средите са можели да си позволят PDA.

По времето когато PDA устройствата се появяват на пазарът, мобилните телефони още не са могли
да правят нищо друго, освен обаждания, и най-много текстови съобщения. Така в нишата е имало
място за всички различни видове устройства за комуникация и боравене с дигитална информация.

Дигитални органайзери, персонални дигитални асистенти, джобни компютри, пейджъри, клетъчни
телефони, все устройства, чиито функции днес се извършват и от най-елементарния „умен“ телефон.

Първото масово устройство от този клас излиза през средата на 80-те, това е Psion Organiser.
То има формата и наподобява калкулатор, но има много повече функции. Този формат органайзери са
популярни чак до края на първото десетилетие на този век, но и те днес са лишени от полезност.

Първите масови PDA устройства във форматът определящ този клас, са Apple Newton серията. Те са
пуснати за продажба в началото на 90-те години на миналия век. Тези устройства са имали едно
голямо преимущество пред всички предишни продукти от този клас – вместо копчета за въвеждане
на информацията в тях, при Newton серията се използва стилус и капацитивен екран – тъчскрийн.
Тези устройства обаче са били доста обемисти, и с доста висока цена, и няма да е изненада като
кажа, че за няма и пет години производството им спира, и цялата гама се счита за голям провал.

По същото време, в началото на 90-те, е основана компанията Palm Computing Inc. От там бързо
биват пуснати редица модели PDA устройства, които не само са значително по-достъпни като цена,
но и реално се побират в дланта и джобът на всеки човек, за разлика от споменатите по-горе.

Днес ще разгледаме Palm Vx, един типичен PDA от 1999-та година. Макар пълнолетно, устройството
е все още функциониращо, и дори литиевата му батерия е способна да държи що-годе приличен заряд.
Във функционално отношение обаче, в днешни дни този Palm Vx е напълно безполезен, или поне аз
не се сещам за практическа употреба. Вградените му функции свеждащи се до калкулатор, книга за
адреси и бележник, са крайно недостатъчни за да устройството бъде полезно, но ако се намерят
някакви игри за тази платформа, като например судоку, може да му се намери ново предназначение.

Ако в бъдеще попадна на приложения за този модел, смятам да свържа това устройство към някой
стар компютър, и да проверя какви са опциите за добавяне на нов софтуер, тогава отново ще пиша.

Самото устройство е направено доста солидно. На размери е нито много малко, нито много голямо.
При този модел PDA корпусът има метални панели. Нещо много интересно за мен, са били редицата
специални издания, сред които е имало дори модел кръстен на, и рекламиран от Клаудия Шифер!

По параметри, този модел е има 20-мегахерцов процесор Motorola DragonBall EZ MC68EZ328, и цели
8 мегабайта памет достъпна за потребителите. Това си е било доста пространство за едно време.
Екранът има размер от 3.2 инча, и резолюция от 160 на 160 пиксела. Екранът не е цветен, а има
16 нива на сивия цвят. Тома устройство има и много интересна подсветка. Докато е изложено на
околна светлина, тази подсветка по-скоро пречи, защото прави изображенията да изглеждат все
едно са в негатив. Но когато е тъмно, подсветката прави изображенията на екрана да светят с
доста голяма яркост. Никъде другаде не съм виждал такъв метод за осветяване. Смятам, че макар
и малко странна, тази подсветка е едно наистина радикално нещо! Устройството има популярният
за времето инфрачервен порт за връзка с други устройства, а към компютър се свързва със сериен
порт. Интересно нещо е, че кабелът за захранване се включва в обратната страна на серийния порт!

В комплект с устройството върви и докинг станция, чрез която се зарежда вградената батерия,
и се прави връзката с компютър. В основата на станцията има копче за синхронизация с компютър.
Самата поставка е изработена от магнезиев блок, покрит с пластмасова обвивка. Сериозно качество!

Отделно са се продавали редица аксесоари за този модел PDA, като сгъваема клавиатура, няколко
вида калъфчета, поставки за монтиране в автомобил, и дори безжичен модем за връзка с интернет!

Явно е имало доста приложения преди появата на умните телефони, и навярно не малко хора са
ползвали такива устройства. Обаче аз лично нямам никакви спомени едно време да съм виждал дори
и един път някоя да ползва PDA устройство от такъв тип, но пък къде ли съм и ходил толкова…

Един съученик имаше електронен бележник, познат още и като органайзер. Тези устройства бяха
съвсем елементарни, най-нисък клас, и в началото на века вече се намираха сравнително евтино на
сергиите по пазарите. От такова място си купи бележникът и моя човек, но скоро невръстният му
брат се докопа до джаджата и и видя сметката. Сега като се замисля, май още едно познато момче
от кварталът имаше електронен бележник, но май беше дефектен, понеже не можеше да запаметява.

И така, разгледахме един динозавър, нещо което е било в обръщение не толкова отдавна, но поради
бързото развитие на технологиите в сферата, бързо е било заменено, и забравено от масата хора.
Но мен определено си ме радва, и няма да откажа да разгледам и други модели подобни устройства.

За сега не съм тръгнал да колекционирам такива устройства, защото една колекция без значение
от какво естество е (от карфици до яхти), си струва средства, каквито излишни нямам. Но все пак
ще се оглеждам за интересни неща от тази сфера, пък ако на вас ви се мотаят подобни работи, без
значение работещи или не, и ви е жал да ги бастисате, пишете ми – този блог ще им се зарадва!