RSS

Author Archives: renegade1990

Проект: AMD Spider Platform PC: Част 2 – Памет

Нека отдадем минута памет за бившата ми гейминг машина.

Шегата на страна, не към лошо, а към по-добро бъдеще върви проектът, тъй като вече имам
подходяща памет, с която на теория бъдещата конфигурация ще се изстреля към върховете!

Много пъти съм споменавал, че нямам възможност да пазарувам от чужбина, но благодарение на
добър човек съмишленик и почитател на техниката, на скоро успях да поръчам тези памети за
плануваната конфигурация на доста изгодна цена, каквато цена в България просто няма аналог.

Тези памети са по 4GB@800MHz на плочка, като аз поръчах общо четири плочки или 16GB.
Това е прекалено много памет за машина на която ще се играят вече доста остарели игри.
Че дори и днес 16GB са двойно повече от колкото изискват и най-тежките нови заглавия…

Две от плочките ще са за бъдещата система, а другите две се надявам да успея да разменя
или за дънна платка, или за достатъчно силно захранване, че нали машината ще има две карти.

Ако вие имате дънна платка за сокет AM2+ с чипсет 790X или 790FX, или изправно захранване
от поне 600-650 вата (750 ако не е марково), и сте съгласни да размените едно от тези
неща за 2 плочки DDR2 памет по 4GB на 800MHz (общо 8GB), то моля пишете ми под този пост.

Важно е да се спомене, че в обявата от която са закупени тези памети, пишеше, че са
съвместими само с дънни платки за AMD процесори. Предполагам не са съвместими с Intel.
Човекът който ми ги поръча, си купи от същите памети и за него, и вече ги тества успешно.

Обратно на AMD Spider Platform-ата, преди месеци писах за Spire SwordFin SP-9007B кутията,
която взех изгодно втора ръка. Това е същия модел като кутията която ползвах едно време.

Така до сега се събраха: Процесор, охлаждане, памет, видео карти, твърд диск и кутия.
Остана да се намерят само: Дънна платка и захранване.

Като/ако има напредък ще пиша пак, и отново да напомня, ако видите нещо – пишете ми и вие!

 

Phonecard / Фонокарта

Действието на тази история се развива преди 18 или 19 години, през пролетната ваканция.
Бил съм първи или по-вероятно втори клас, когато класният ни ръководител госпожа Костова,
реши да заведе класът на няколкодневна екскурзия в Копривщица. От самото пътуване вече не
си спомням почти нищо, освен, че един от съучениците ми за малко щеше да го сгази бик, но
в последния момент се спаси, и се размина само с това, че няколко дни всички му се смяхме.

В подготовка за пътуването, класната ни даде списък с неща които трябваше да подготвим за
престоят ни в хотел „Панорама“. Редом с обичайните дрехи и тоалетни принадлежности, в този
списък имаше и нещо друго, нещо чрез което хората в онази епоха се свързваха един с други.

Фонокартата – едно устройство за таксуване на разговори проведени от публичните телефони.

Днес всеки човек и баба му имат мобилен телефон, но през онези години, мобифони (1G апарати)
имаха само бизнесмените и мафиотите, а останалите хора разчитаха на стационарните апарати в
домовете си, или на публични телефони, каквито в големите градове имаше на почти всеки ъгъл.

Едно време тези обществени телефони са работели директно с монети – стотинки, но хората са
подло племе, и бързо са хванали цаката, как да мамят системата. Било то с монети излезли от
обръщение, метални шайби, или чрез пробити стотинки вързани с конец, всеки отявлен тарикат
изобщо не си е и помислял някога да плати колосалните две или пет стотинки за разговорът си!

В последствие публичните телефони започват да използват жетони с форми различни от тези на
монетите, които жетони не могат да се копират никак лесно. По този начин се спира масовата
практика за провеждане на безплатни повиквания. В България обаче тези жетони бяха въведени
прекалено късно, и скоро след това, за отрицателен срок, този тип улични телефони изчезнаха.

Малко по-дълго се задържаха телефоните с фонокарти. От края на миналия век, та до средата
на първото десетилетие на този. След това вече всеки човек имаше мобилен телефон (2G), и
масово кабинките, или по-точно козирките с този вид телефони почнаха да пустеят и намалят.

Сега чета, че из страната имало още доста работещи публични телефони, и дори още се били
продавали нови фонокарти, но компаниите които стопанисват апаратите не ги поддържат, и
като някой излезе от строя, си седи така докато не се намерят средства за демонтирането му.

Самата карта която ви показвам днес, ако помня добре тя струваше 5000 лева, стари пари.
Май я ползвах един или два пъти през двудневния или тридневния престой в Копривщица, и
след това е останала да се мотае нейде из апартаментът, тъй като вече не ми е била нужна.
Сега я намерих под един стар гардероб като го демонтирах и изхвърлях. Но определено ще си
запазя тази частица лична и технологична история, за мен това е находка, направо артефакт!

 
 

Волан / Кормило RockFire QF-266IPR

Преди около два месеца ми хрумна една идея. Реших да потърся нещо, което бях виждал други хора
да използват през годините, но лично никога не съм имал. Става дума за определен вид джойстици
предназначени за играене на игри с автомобили – волан или кормило. Това е един интересен метод,
чрез който играчът се пренася една стъпка по-навътре в играта. Този тип джойстици съществуват
от десетилетия. Освен за компютри, първоначално са били популярни и с конзолите за видео игри.
Най-добре познати са на запад, от аркадните игри, където освен волан, скоростен лост и педали,
кабинетите за тези игри имат и цели седалки, вибрация и ефекти, като при истинските автомобили.

На живо съм виждал такъв джойстик само един път, преди 10-12 години, като бях на гости на един
мой съученик. Той имаше подобен волан, и дори ми пусна някаква игра на която да го пробвам. Но
или играта не ми е харесала, или по друга причина, но помня, че тогава хич не бях впечатлен.

Преди време, както играех една от Need For Speed игрите на радикалната 6600 GT машина, се сетих,
че освен с клавиатура, тези игри могат да се играят и с волан, и това може да е нещо интересно!

Реших да потърся по-стар модел волан за компютър, и първото място което разгледах беше един от
сайтовете за онлайн продажба на употребявани стоки. Дълго време разглеждах, но повечето неща
бяха прекалено модерни. Масово този тип волани бяха с USB порт, а при търсене на моделът им в
интернет, тези модели все още се продаваха нови по магазините. Все пак намерих някакъв модел от
началото на века, който макар на USB, пишеше, че е съвместим с игрите от преди двайсетина години.
Човекът който го продаваше обаче ме мота повече от месец, и така и не ми се обади. Това почти ме
отказа от идеята. По неведоми стечения на обстоятелствата, седмица по-късно намерих обява където
не се продаваше, а се подаряваше волан като този който търсех, и даже имаше Game Port, а не USB!

Ако някога и вие решите да търсите такъв вид джойстик, проверете обявите и с двете ключови думи,
и с волан, и с кормило. Понеже в половината обяви хората са писали в заглавието волан, в другата
половина пише кормило. Така докато не се сетих, първоначално не ми излизаха половината резултати.

Сега няколко думи за воланът който ще разгледаме днес. Марката и моделът са RockFire QF-266IPR.
Това име не го бях чувал до сега, но се оказва това е тайванска компания произвеждаща компютърна
периферия, която съществува и днес. На сайтът им дори има някакви драйвери, но не за този модел.
Получих воланът с модулът с педалите за спирачка и газ заедно с оригиналната и м картонена кутия,
но без диск с драйвери или книжка с инструкции. Но навярно те ще се намерят нейде из интернет.
На кутията пише, че е модел от 2001-ва година, но вероятно е произвеждан още доста дълго време.

Самият продукт е изработен от стабилна пластмаса, и макар бюджетен модел, е на доста добро ниво.
На размери воланът и педалите не са много големи, но като се има предвид, че е предназначени за
ползване от деца и юноши, пък аз съм чернобилски мутант, хич не трябва да имам поле за претенции.

На воланът има 8 копчета и две ръчки за смяна на предавките. Голямото сребристо копче в средата
всъщност е декоративна лайсна без практическа функция. Силно се надявам ръчките за скоростите да
са използваеми, понеже не са споменати никъде на кутията. Воланът се закрепя за бюрата или масите
чрез четири вакумни държача. На кутията пише и за някакви скоби, но тук не откривам такива неща.
Модулът с педалите се свързва към модулът с воланът посредством кабел с накрайник от RJ серията.

Този джойстик, както и всички други игрови контролери от 20-ти век, ползва Game Port за връзка с
компютрите. През 80-те, DA-15 конекторът е изисквал допълнителна разширителна карта. През 90-те
вече бива вградена екстра към звуковите карти, а към края на века става базова опция вградена и
в самите дънни платки на повечето компютри. Този порт, както и серийните и паралелният, вече са
изместени от USB стандартите, и от вече над десетилетие не е се срещат като базово оборудване.

Първо ще тествам воланът с вече инсталираните на 6600 GT машината игри. Това са Need For Speed:
Hot Persuit 2, Underground и Underground 2. Ако има успех, на вторият твърд диск който добавих
миналата година, и който все още е празен, ще си инсталирам FlatOut и FlatOut 2, и Crashday.
Това са игри в които човек не само се състезава, но има за цел и да унищожи автомобилите на
противниците си. В първите две с блъскане, а в третата чрез богат набор от огнестрелни оръжия!

И най-вече, ако воланът е работещ, ще добавя втори твърд диск и при 3DFX Interactive PC-то.
Ще инсталирам първите четири Need For Speed заглавия, те поддържат 3DFX Glide API, и ще вървят
отлично на тази машина. Също така ще инсталирам Re-Volt, Midtown Madness и Midtown Madness 2.
Тези игри просто ме зареждаха с радост, първоначално в компютърните клубове, а после и вкъщи.
Има още една поредица брутални игри които искам да пробвам с този волан – Carmageddon серията!
Но за тях си заслужава да напиша цял отделен пост, и ако някога има развитие и това ще се случи.

Във следващия пост относно воланът ще добавя един или няколко видео клипа, в които играя някои
от споменатите по-горе игри, но още не е ясно кога точно ще имам време тези неща да се случат.
Сега съм по средата на довършителен ремонт на жилището ми, нещо което ме тормози вече с години,
и все едно никога няма да завърши… После пък ще има да се занимавам с търсене на работа…

За компютърните игри със самолети, както и за тези с роботи има един друг тип джойстици, които
са следващото нещо което ще търся. Някога като имам време и средства ще разгледам обявите, пък
ако на вас ви се намира такова нещо – пишете ми, ще се радвам да пробвам и този вид устройства.

 

Персонален Дигитален Асистент Palm Vx

Никога не съм бил много запален по мобилните устройства, е може би като бях 12-16 годишен.
Тогава минах през редица телефони, без да има каквато и нужда от това, но за мой късмет тази
мания отмина бързо, и от вече почти десетилетие съм с един и същ апарат (Sony Ericsson W200i).

Освен телефоните, има и други видове дигитални устройства побиращи се в човешката длан, които
едно време също са били и полезни и популярни. Един от предшествениците на „умните“ телефони
са PDA устройствата. Тук тези устройства са известни и като персонален дигитален асистент, и
най-общо като джобен компютър. Но очаквано, с навлизането на умните телефони, предшественици
им изчезват, и докато днес всеки може да си купи смартфон, защото цените им варират от много
ниски до много високи, едно време само хората от бизнес средите са можели да си позволят PDA.

По времето когато PDA устройствата се появяват на пазарът, мобилните телефони още не са могли
да правят нищо друго, освен обаждания, и най-много текстови съобщения. Така в нишата е имало
място за всички различни видове устройства за комуникация и боравене с дигитална информация.

Дигитални органайзери, персонални дигитални асистенти, джобни компютри, пейджъри, клетъчни
телефони, все устройства, чиито функции днес се извършват и от най-елементарния „умен“ телефон.

Първото масово устройство от този клас излиза през средата на 80-те, това е Psion Organiser.
То има формата и наподобява калкулатор, но има много повече функции. Този формат органайзери са
популярни чак до края на първото десетилетие на този век, но и те днес са лишени от полезност.

Първите масови PDA устройства във форматът определящ този клас, са Apple Newton серията. Те са
пуснати за продажба в началото на 90-те години на миналия век. Тези устройства са имали едно
голямо преимущество пред всички предишни продукти от този клас – вместо копчета за въвеждане
на информацията в тях, при Newton серията се използва стилус и капацитивен екран – тъчскрийн.
Тези устройства обаче са били доста обемисти, и с доста висока цена, и няма да е изненада като
кажа, че за няма и пет години производството им спира, и цялата гама се счита за голям провал.

По същото време, в началото на 90-те, е основана компанията Palm Computing Inc. От там бързо
биват пуснати редица модели PDA устройства, които не само са значително по-достъпни като цена,
но и реално се побират в дланта и джобът на всеки човек, за разлика от споменатите по-горе.

Днес ще разгледаме Palm Vx, един типичен PDA от 1999-та година. Макар пълнолетно, устройството
е все още функциониращо, и дори литиевата му батерия е способна да държи що-годе приличен заряд.
Във функционално отношение обаче, в днешни дни този Palm Vx е напълно безполезен, или поне аз
не се сещам за практическа употреба. Вградените му функции свеждащи се до калкулатор, книга за
адреси и бележник, са крайно недостатъчни за да устройството бъде полезно, но ако се намерят
някакви игри за тази платформа, като например судоку, може да му се намери ново предназначение.

Ако в бъдеще попадна на приложения за този модел, смятам да свържа това устройство към някой
стар компютър, и да проверя какви са опциите за добавяне на нов софтуер, тогава отново ще пиша.

Самото устройство е направено доста солидно. На размери е нито много малко, нито много голямо.
При този модел PDA корпусът има метални панели. Нещо много интересно за мен, са били редицата
специални издания, сред които е имало дори модел кръстен на, и рекламиран от Клаудия Шифер!

По параметри, този модел е има 20-мегахерцов процесор Motorola DragonBall EZ MC68EZ328, и цели
8 мегабайта памет достъпна за потребителите. Това си е било доста пространство за едно време.
Екранът има размер от 3.2 инча, и резолюция от 160 на 160 пиксела. Екранът не е цветен, а има
16 нива на сивия цвят. Тома устройство има и много интересна подсветка. Докато е изложено на
околна светлина, тази подсветка по-скоро пречи, защото прави изображенията да изглеждат все
едно са в негатив. Но когато е тъмно, подсветката прави изображенията на екрана да светят с
доста голяма яркост. Никъде другаде не съм виждал такъв метод за осветяване. Смятам, че макар
и малко странна, тази подсветка е едно наистина радикално нещо! Устройството има популярният
за времето инфрачервен порт за връзка с други устройства, а към компютър се свързва със сериен
порт. Интересно нещо е, че кабелът за захранване се включва в обратната страна на серийния порт!

В комплект с устройството върви и докинг станция, чрез която се зарежда вградената батерия,
и се прави връзката с компютър. В основата на станцията има копче за синхронизация с компютър.
Самата поставка е изработена от магнезиев блок, покрит с пластмасова обвивка. Сериозно качество!

Отделно са се продавали редица аксесоари за този модел PDA, като сгъваема клавиатура, няколко
вида калъфчета, поставки за монтиране в автомобил, и дори безжичен модем за връзка с интернет!

Явно е имало доста приложения преди появата на умните телефони, и навярно не малко хора са
ползвали такива устройства. Обаче аз лично нямам никакви спомени едно време да съм виждал дори
и един път някоя да ползва PDA устройство от такъв тип, но пък къде ли съм и ходил толкова…

Един съученик имаше електронен бележник, познат още и като органайзер. Тези устройства бяха
съвсем елементарни, най-нисък клас, и в началото на века вече се намираха сравнително евтино на
сергиите по пазарите. От такова място си купи бележникът и моя човек, но скоро невръстният му
брат се докопа до джаджата и и видя сметката. Сега като се замисля, май още едно познато момче
от кварталът имаше електронен бележник, но май беше дефектен, понеже не можеше да запаметява.

И така, разгледахме един динозавър, нещо което е било в обръщение не толкова отдавна, но поради
бързото развитие на технологиите в сферата, бързо е било заменено, и забравено от масата хора.
Но мен определено си ме радва, и няма да откажа да разгледам и други модели подобни устройства.

За сега не съм тръгнал да колекционирам такива устройства, защото една колекция без значение
от какво естество е (от карфици до яхти), си струва средства, каквито излишни нямам. Но все пак
ще се оглеждам за интересни неща от тази сфера, пък ако на вас ви се мотаят подобни работи, без
значение работещи или не, и ви е жал да ги бастисате, пишете ми – този блог ще им се зарадва!

 

Уеб Камера PHANTA-SEE

Днес хората ползват безброй устройства, които имат по една, по две, че дори и по три камери!
Това нещо е станало опция по подразбиране, и хората са забравили каква интересна история имат
тези изобретения, чрез които всеки ден се свързват милиони хора по всичките краища на света.

Първата уеб камера – Trojan Room Coffee Pot, е въведена в експлоатация през 1991-ва година, в
крилото за компютърни науки на университетът в Кеймбридж. Тази камера е имала за цел да следи
нивото на кафето в една кана, от която са си наливали учените работещите в това отделение.

Камерата е била черно бяла, с резолюция 128 на 128 пиксела, но това е било напълно достатъчно
за нуждите на кафеманите в катедрата. За връзка на камерата с компютър се е ползвала кепчър
карта. Компютърът към който е била свързана е Acorn Archimedes, това е ARM базирана машина.

Първоначално камерата се е виждала само от компютрите от вътрешната мрежа на университетът.
В последствие бива свързана с глобалната мрежа, където бързо става хит, и забавлява зрителите
по целия свят, цяло десетилетие, докато не бива изключена за постоянно през 2001-ва година.

Първата комерсиална уеб камера – Connectix QuickCam, излиза на пазарът през 1994-та година.
Тази камера също е черно-бяла, и има резолюция от 320 на 240 пиксела, но с достъпната и цена
от 100 долара, Connectix QuickCam бързо става хит. Дори е считана за революционно устройство!

През следващите години, безброй големи и малки компании пускат свои собствени разработки, но
не липсват и редица копия на по-знатните модели. Пазарът бива залят от различни модели, което
води до голяма конкуренция, и едновременно и спадане на цените, и развитие на технологиите.

Уеб камерата която ще разгледаме днес е модел от края на 90-те години на миналия век, но може
би е продавана и през началото на този век. Тази бройка получих от ентусиаст на темета стари
компютри и технологии, от който и преди съм получавал много интересни неща, от които тепърва
имам да показвам още доста интересни находки… За което отново му благодаря най-сърдечно!

Къде точно е произвеждана тази камера не става ясно, и интернет мълчи. Нито е известен модел,
нито марка, на кутията пише единствено PHANTA-SEE. За сметка на модел, на кутията има снимки
как камерата стреля лазерни лъчи от ниска орбита! Поне ги има параметрите на задната страна.

Камерата изглежда доста добре конструирана, има си и стабилна основа с тежка метална подложка.
В опаковката, заедно с инструкцията за употреба има диск с програми, както и две дискети с
драйвери за прилежащата в комплектът кепчър карта. Към камерата има и захранващ трансформатор.

Нещо което днес се извършва от елементарен софтуер, едно време е изисквало цяла допълнителна
платка, както в този случай кепчър карта. Тази карта е за PCI слот. на нея има и S-Video порт.

Още не съм тествал дали тази камера е работеща, но съм почти сигурен, че е напълно изправна.
Сложната част ще е да се преборя със софтуерът, и по-точно ако намеря подходяща програма за
запис, че искам да направя едно кратко демо клипче което да кача във видео каналът в YouTube.

Така, че като избера компютър на който да тествам камерата, и има развитие, ще пиша отново.

 

Radically Obsolete

В последния пост за миналата година ви разказах, как още от зората на персоналните компютри, та
до ден днешен, новите машини и компоненти често са съпътствани с рекламни стикери. Показах ви
повечето от стикерите които съм събрал през вече не малкото години, и споменах, че имам идеята
да си направя лепенки по мои собствен дизайн, на тематиката на този блог – старите компютри.

Поначало идеята ми беше стикерите да са от 3D тип, като тези издавани от компютърните фирмите.
Обаче цената им се оказа толкова висока, и дори минималното количество нужно за поръчка на 3D
стикери, е в силите си да ме разори! За това минах на много по-евтините обикновени 2D лепенки.

Какъв дизайн да имат стикерите се чудих доста дълго време, но като, че все не намирах решение.
Вече бях забравил за всичко, когато преди няколко дни, от нищото, точно докато се бях потопил
в няколко преплетени работи, незнайно от къде в съзнанието ми изплува една идея, и няколко
минути по-късно, с помощта на MS Paint вече имах готов прототип. Половин час доизпипване на
детайлите на следващата сутрин, и дизайнът бе готов и изпратен за отпечатване. И така, няколко
дни по-късно вече всичко е готово! Лепенките се получиха супер, точно както си ги представях!

Целта на дизайнът на стикерите не бе да изглеждат професионално направени, а точно обратното,
да изглеждат все едно са правени на бързо в някоя малка компютърна фирма през 80-те години на
миналия век. Сътворих ги изцяло в MS Paint, без да използвам други програми, за да се запази
автентичният вид. Обаче явно заради малкият си размер (2 на 2.5 сантиметра), лепенките излязоха
доста по-добре изглеждащи от очакваното, и все пак носещи точно желаният от мен автентичен вид.

А какво представлява самото лого? Това е някаква комбинация, родена подсъзнателно при смесване
на знаци за безопасност, и по-точно от символът за обозначение на бомбоубежища (Fallout Shelter),
ползван от гражданската защита в западните страни, и Fire Diamond логото на NFPA 704 стандартът
на Американската Национална Асоциация За Противопожарна Защита, слагано на опасните вещества…
Редом с тези неща са вплетени и мотиви от куп други емблеми от 60-те години до ден днешен, които
мотиви носят автентичният вид който търся. Много ще се радвам да чуя мненията на вас читателите!

За надписите, първоначалната ми идея беше на стикерите да пише Obsolete Computers, но за да е
най-точно, трябваше да пише и WordPress.com, а това вече щеше да е твърде дълго, и не интересно.
Така, незнайно как, ми хрумна този вариант. Радикално, в контекстът на думата от английски език,
е жаргон синоним на думите готино, яко, впечатляващо, лудо и прочие. Този израз е бил популярен
през 80-те и 90-те години на 20-ти век, като тази фраза вече не се използва, освен само иронично.
Аз не един или два пъти съм споменавал терминът на страниците тук, и го имам за много съществена
част от атмосферата съпътстваща старите компютри. А като се комбинира с думата морално остарял
(Obsolete), се получава едно словосъчетание, което малко си противоречи, и има силна доза ирония.
Така, с този израз радикално (яко) морално остарял (Radically Obsolete), всеки стар компютър ще
бъде отличен с медал – голямо признание, че не е забравен, и все още има хора които му се радват.

Но кои компютри се водят радикално морално остарели? Като автор на фразата, смятам е редно да дам
поне някаква дефиниция, макар всичко това да е просто моята гледна точка на нещата, и всеки има
право на свое лично мнение. На много места вече се е нищило кои компютри са „ретро“, но изглежда
за всеки това понятие е различно. За едни, за да някоя машина е ретро, то тя трябва да е правена
през 20-ти век, за втори трябва да е преди Socket 370, за трети преди Socket A. Според четвърти
и пети пък, ретро компютрите трябва да имат поне 20 или 25 години стаж… Така, че дори масово и
ентусиастите по темата не са на едно мнение. За да един компютър се води морално остарял, днес
е достатъчно машината да изостава, и да не смогва напълно с елементарните ежедневни задачи.
Преди вече писах, как планираното морално остаряване е един голям фактор прилаган от картелите,
компютрите ни да остаряват насилствено бързо, за да се продават все по-новите и по-нови модели…
Ако е от нисък клас, една машина може да грохне и под пет, дори три години след като е направена,
а ако е от по-високата ценова гама, и се ползва само с един и същ софтуер, може да издържи и над
десетилетие… Така, че времето не е единственият фактор в моралното остаряване, и не може всичко
да се причисли под един общ знаменател. Лично за мен, ретро компютрите освен натрупан „стаж“,
трябва да имат и по някоя специфична отличителна черта, която не се среща сред съвременните им
„събратя“. Примерно флопи дисково устройство, или турбо копче, или пък някаква друга забравена
функция. Това бързо пренася машините към ретро категорията. Вече за да добият радикален статус,
компютрите трябва да имат по още нещо отгоре към гореизброените неща. Примерно някой компонент от
легендарна марка, като 3DFX видео карта, или IBM-ска кутия, или пък да носят интересна история,
свързана с мястото където са били използвани, или с лични спомени на човекът който ги е ползвал.

И така, сега смятам да залепя по стикер на няколко от моите сглобки, като 3DFX Interactive PC-то,
и 3DFX SLI PC-то, както и S3 METAL PC-то, но чак като се преборя със софтуерът и всичко е готово.
Първата лепенка сложих на лаптопът ми, който е най-модерният ми компютър в момента. Купих си го
преди 8 години, и ще си го използвам докато е здрав. Чудя се дали да не залепя един стикер и на
6600 GT PC машината, но хич не искам да и опетнявам IBM-ската кутия. Вие какво мислите за това?

Ако идеята и дизайнът на стикерите ви харесва, то и вие можете да получите няколко бройки от тях.
Само трябва да ми пишете на адресът който съм оставил в страниците по-горе. Тези стикери не се
продават, а се подаряват. Все пак ако решите да върнете жестът с примерно една студена бира, или
пък ако имате някакви ненужни компоненти, хич няма да ги откажа, даже доста ще им се зарадвам!

Така, че ако видяното ви допада, не се срамувайте, а ми пишете. Всякакви коментари както винаги
са добре дошли. Разкажете и покажете и вашите стари машини и лепенки, или каквото ви харесва.
Като накича още от машините с тези стикери пак ще пиша, а до тогава ви желая всичко най-хубаво!

 

Кутия Chieftec BA-01B-B-B-OP

В първите дни на 2010-та година, преди точно 7 години, си купих този величествен монолит.
Тази кутия беше дом на последните ми два компютъра, или поне през по-голямата част от
съществуването им. Живот и здраве, като/ако някога пак тръгна да сглобявам нова машина,
тя също ще се помещава в тази изключително просторна, и много радикално изглеждаща кутия.

Тази кутия макар и стар модел, не е морално остаряла, и още се произвежда и продава нова.
Но обещах, че ще ви разкажа и за нея, за това сега намира място на страниците на този блог.

В един от предните постове посветени на кутиите, писах какви са били кутиите на предишните
ми компютри, и как преди този Chieftec BA-01B-B-B-OP, третият ми компютър се помещаваше в
кутия Spire SwordFin SP-9007B, с която по една или друга причина се наложи да се разделя.

Избрах този модел за достоен наследник, както заради радикалният и внушителен външен вид, но
и защото по онова време в компютърът ми имаше доста на брой твърди дискове, няколко оптични
устройства, две двуслотови видео карти, и куп вентилатори. А кабелите вътре бяха толкова…

Тази кутия е предназначена за сървъри и работни станции, но става и за обикновени компютри.
Размерите и са 540mm x 205mm x 650mm, плюс още 20mm за крачетата. Тежи точно 17.56 килограма!

Под предната вратичка има места за 6 броя 5.25 инчови устройства, и 2 броя от 3.5 инчовите.

Вътре, подредени във висока стройна колона, има ложи за 8 броя 3.5 инчови твърди диска.
Дисковете се монтират вътре без нуждата от болтчета, а посредством пластмасови скобички, по
две за всеки диск, или общо 16 бройки за 8-те диска. Аз повече от 4 диска не съм монтирал…

От задната страна на тази колона има 3 места за монтиране на 92 милиметрови вентилатори.
На задния панел кутията има решетки за два 120 милиметрови вентилатора, а на левия капак,
срещу мястото за процесор и карти, има още 2 места за монтаж на 92 милиметрови вентилатори.

На предния панел на кутията има и една малка вратичка, под която се крият два USB 2.0 порта,
един IEEE 1394 (FireWire) порт, и два аудио жака, за свързване на микрофон и слушалки.

Копчето за пускане и копчето за рестартиране се намират под голямата вратичка, като на нея
има и секретна ключалка. Още една ключалка има и на капакът от страната с компонентите.

Интересна функция е, че освен ATX захранвания, тази кутия поддържа и Redundant Power Supply.
Това са тип модулни захранвания предназначени за сървъри и работни станции. Този тип машини се
нуждаят от непрекъснато захранване, защото всяка пропусната минута работа им носи загуби или
пропуснати ползи. За това тези Redundant захранвания се състоят от два отделни модула, които
могат да функционират както заедно, така и по единично, в случай че един от двата излезе от
строя. Така само проведеният модул трябва да се замени, без да е нужно машината да се спира.

Освен стандартни ATX платки и всичките им микро варианти, кутията поддържа и големи EATX дъна.
Такива по размери са двупроцесорните дънни платки за работните станции, както и някои сървъри.

От долната страна на кутията има крачета регулиращи се в няколко позиции. Като са максимално
разгърнати придават много голяма стабилност, и макар доста висока, кутията остава непоклатима.

Кутията е най-големият модел предлаган от марката Chieftec, като тази е от Bravo серията.
Освен Bravo, такива кутии има и от Mesh и Uni сериите, като единствената разлика между трите
е стилът на предните решетки, които са взаимозаменяеми. Според мен, тези при Bravo серията са
най-красивите. Мисля, че преди години имаше още няколко стила, но явно вече не се произвеждат.
Наличните цветове за серията са сребърен, сив и черен, като определено черният е най-радикален.
В началото на века Chieftec имаха много модели кутии с ярки цветове и различни металици, които
бяха супер популярни сред играчите и ентусиастите, обаче явно тази мода е отминала с годините.
Също така се продаваха предни панели в различни цветове и с различни дизайни и самостоятелно.
Така потребителите можеха да освежат кутиите си ако с времето им се променеше вкусът, но явно
и тази практика е отшумяла или просто вече не е била финансово изгодна, и някога е прекратена.

Интересен факт е, че още от преди да бъдат купени от Dell, Alienware компютрите ползват кутии
производство на Chieftec. Първоначално това са били стандартни модели, но с времето Alienware
кутиите вече имат индивидуални за марката дизайни, и тези кутии не се продават самостоятелно.

Освен много плюсове, във функционално отношение за някои хора тази кутия може да има и минуси,
като това, че захранването е горно а не долно, както е при новите модели кутии последно време.
Също, базово няма отделени отвори за монтиране на водно охлаждане, макар в кутията спокойно да
може да се побере и най-големият модел воден радиатор с 3 или 4 вентилатора по 120 милиметра.
Но за моите нужди кутията няма никакви минуси, вярно моя вкус и потреби не са универсални…

Сравнена с останалите кутии, този модел е нищо по-малко от колосален! Виждате на последния ред
снимки как засенчва останалите модели сървърни кутии, дори и радикалния марков сървър на IBM!

От печатът вътре се разбира, че кутията е произведена в последните дни на 2007-ма година.
Аз я купих в първите дни на 2010-та, което означава, че е прекарала цели две години в транзит
през различните държави, и седейки по складовете на фирмите превозвачи, посредници и търговци.

В моментът в кутията няма сглобена машина, и за сега не планирам да слагам стар хардуер вътре.
Обаче ако ми хрумне нещо наистина заслужаващо си, или някога пак тръгна да си сглобявам нов
компютър, то този монолит отново ще влезе в употреба. До тогава ще му се радвам и както е сега.