RSS

Category Archives: Блог Новини

Bit Bucket & Keypunch Chad

Bit Bucket & Keypunch Chad, какви чудновати наименования, чист клингонски език ви казвам!

Докато писах предишният материал, се сетих за тези неща, които са си съвсем по темата.
Но реших да ги пусна в отделен пост, пък и имам да ви питам нещо свързано с блогът…

В перфолентата и перфокартите не просто се пробиват отвори, а от тях се изрязват малки
частици – кръгчета, квадратчета или правоъгълничета, в които да се плъзгат без усилие
четящите механизми, декодиращи написаното на самите носители, и прилагащи го в употреба.

Още от ранните дни, изобретателите са видели, че тези малки отрязъци се натрупват доста
бързо, и ако не се почистват редовно става мазало. Така виждате на фигура 1 е механизмът
за програмиране на перфолента за тъкачни станове. Най-долу стои контейнерът за събиране на
отрязъците. На фигура 2 пък е цяло чекмедже от UNIVAC мейнфрейм машина, пълно с отрязъци.
Виждате, едно време кошчето на компютърът си е било съвсем истинско физическо устройство!

За самите отрязъци терминът е „Чад“. На а фигура 3 е показана цяла планина от тези неща.
Някои хора си ги събират, други ползват като конфети, но най-често просто ги рециклират.

Очевидно, илюстрациите в този пост не са мое дело, тъй като не разполагам с историческите
устройства за които пиша. Вече в няколко поста, освен мои авторски снимки, добавям и взети
от интернет илюстрации, без които трудно човек може да си представи за какво става дума.

Във въпросните постове освен моите наблюдения относно дискутирания обект, споменавам по-
подробно и за историята на технологиите довели до създаването му, и други аспекти, които
без нагледен материал са трудни за разбиране. Дали благодарение на илюстрациите, или на
по-подробното си описание, но тези постове се радват на по-голяма посещаемост, спрямо
по-оскъдните публикации, както и постовете в които се мъдрят само мои авторски снимки.

За това искам да чуя вашето мнение, съвети, критика и всичко останало по този въпрос!

Харесва ли ви този формат, или смятате, че е по-добре да наблегна над моите притежания?
Искате ли да има подобни постове, в които се дискутират артефакти, които не притежавам?
Мислите ли, че е редно да показвам снимки на които не съм автор, или това е бъдещето?

Обратната връзка с читателите ми е много важна, но тъй като блогът не е широко известен и
има сравнително малко читатели и посетители, коментарите са много рядко срещано явление.

За сега ще продължавам да пускам и постове само с мои илюстрации, както и със смесени.
Пък като се сетя за още историческо значими и любопитни теми, може пак да напиша нещо.
Вие също сте добре дошли да предлагате идеи и теми за разглеждане в тази нова рубрика.

Advertisements
 

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Скъпи приятели, почитатели на техниката и науката, драги любознателни читатели!

Най-сърдечно ви желая най-приятно и весело прекарване на предстоящите празници!

Нека 2018-та да е най-добрата година, изпълнена само с хубави и приятни моменти!

 
 

Obsolete Battle Stations

Здравейте.

Преди две години и половина писах как си купих няколко големи бюра за хоби стаята, върху които
наредих най-ярките екземпляри от колекцията ми ретро машини – 7 модела от родната марка Правец.

Тези бюра се оказаха страхотна покупка, и не само върху тях, но подредени и под тях, намериха
подслон безброй стари компютри и кутии с компоненти. Така стаята се превърна от хаотичен склад
за вехтории, до комбинация от скромна хоби работилница и един истински уютен тематичен музей!

Днес се радвам да ви покажа обновената съкровищница, в която вече се помещават още нови (поне
за мен) бюра и шкафове, върху, под, и в които, за идните години, десетилетия, векове (а дано,
ама надали) ще се съхранява колекцията ми и съпътстващите я части, инструменти и материали.

Тази година, след като почаках времето да се затопли, реших, че най-сетне трябва да приключа с
ремонтът на жилището ми, който започна наложително преди две години. Отново хванах поредният
майстор, стиснахме ръце и зачаках уговорената датата да дойде. Няколко пъти човекът отлага с по
седмица по различни причини, но в крайна сметка и този елемент изобщо не благоволи да се появи.

Та вместо да чакам неволята, пак се заех лично да оправям нещата, или поне до колкото мога сам.
Уж времето се беше оправило, пък на няколко пъти пада сняг, после с месеци все валяха дъждове.
Пък като дойдоха жегите имаше периоди в които човек не можеше да диша, камо ли пък да работи…

Половин година апартаментът беше на вили и могили, но най-сетне поне хоби стаята е вече готова,
а надявам се скоро и в останалите помещения работата ще приключи (ако има условията и бюджета).

Също успях да разкарам всички останали стари мебели, които от години се разпадаха, и всичките
бяха правени преди да се родя. За спалнята си купих ново легло и гардероб, и преместих две от
бюрата от хоби стаята. За хоби стаята, тъй като отново имаше нужда от маси, пак успях да купя
евтини бюра от офис който се местеше, или пък май беше закрит, така и не запомних какво беше…
Освен три бюра, си взех и три малки шкафчета на колелца, както и един по-голям шкаф с рафтове.
Така вече няма да ми се налага да съхранявам всичките дреболии в кашони, а само половината.

Като завърша и останалите помещения, вече ще мога да фокусирам вниманието си към любимото хоби.
Макар, че вече пак дойде студът, който предишните години не ми позволяваше дори и да си покажа
носът в стаята, но сега съм се запасил с вентилаторна печка, та не трябва да е голям проблем.

Планувал съм направата на много нови статии и снимки относно вече започнатите проекти, както и
за безброй неща които не съм показвал до сега, много от които нови придобивки. Така, че мятайте
по едно око от време на време. До тогава ви оставям да разгледате добре този виртуален музей.
Не забравяйте да прегледате и над 200-та поста и над 1000-на снимки на страниците на този блог!

 

Radically Obsolete

В последния пост за миналата година ви разказах, как още от зората на персоналните компютри, та
до ден днешен, новите машини и компоненти често са съпътствани с рекламни стикери. Показах ви
повечето от стикерите които съм събрал през вече не малкото години, и споменах, че имам идеята
да си направя лепенки по мои собствен дизайн, на тематиката на този блог – старите компютри.

Поначало идеята ми беше стикерите да са от 3D тип, като тези издавани от компютърните фирмите.
Обаче цената им се оказа толкова висока, и дори минималното количество нужно за поръчка на 3D
стикери, е в силите си да ме разори! За това минах на много по-евтините обикновени 2D лепенки.

Какъв дизайн да имат стикерите се чудих доста дълго време, но като, че все не намирах решение.
Вече бях забравил за всичко, когато преди няколко дни, от нищото, точно докато се бях потопил
в няколко преплетени работи, незнайно от къде в съзнанието ми изплува една идея, и няколко
минути по-късно, с помощта на MS Paint вече имах готов прототип. Половин час доизпипване на
детайлите на следващата сутрин, и дизайнът бе готов и изпратен за отпечатване. И така, няколко
дни по-късно вече всичко е готово! Лепенките се получиха супер, точно както си ги представях!

Целта на дизайнът на стикерите не бе да изглеждат професионално направени, а точно обратното,
да изглеждат все едно са правени на бързо в някоя малка компютърна фирма през 80-те години на
миналия век. Сътворих ги изцяло в MS Paint, без да използвам други програми, за да се запази
автентичният вид. Обаче явно заради малкият си размер (2 на 2.5 сантиметра), лепенките излязоха
доста по-добре изглеждащи от очакваното, и все пак носещи точно желаният от мен автентичен вид.

А какво представлява самото лого? Това е някаква комбинация, родена подсъзнателно при смесване
на знаци за безопасност, и по-точно от символът за обозначение на бомбоубежища (Fallout Shelter),
ползван от гражданската защита в западните страни, и Fire Diamond логото на NFPA 704 стандартът
на Американската Национална Асоциация За Противопожарна Защита, слагано на опасните вещества…
Редом с тези неща са вплетени и мотиви от куп други емблеми от 60-те години до ден днешен, които
мотиви носят автентичният вид който търся. Много ще се радвам да чуя мненията на вас читателите!

За надписите, първоначалната ми идея беше на стикерите да пише Obsolete Computers, но за да е
най-точно, трябваше да пише и WordPress.com, а това вече щеше да е твърде дълго, и не интересно.
Така, незнайно как, ми хрумна този вариант. Радикално, в контекстът на думата от английски език,
е жаргон синоним на думите готино, яко, впечатляващо, лудо и прочие. Този израз е бил популярен
през 80-те и 90-те години на 20-ти век, като тази фраза вече не се използва, освен само иронично.
Аз не един или два пъти съм споменавал терминът на страниците тук, и го имам за много съществена
част от атмосферата съпътстваща старите компютри. А като се комбинира с думата морално остарял
(Obsolete), се получава едно словосъчетание, което малко си противоречи, и има силна доза ирония.
Така, с този израз радикално (яко) морално остарял (Radically Obsolete), всеки стар компютър ще
бъде отличен с медал – голямо признание, че не е забравен, и все още има хора които му се радват.

Но кои компютри се водят радикално морално остарели? Като автор на фразата, смятам е редно да дам
поне някаква дефиниция, макар всичко това да е просто моята гледна точка на нещата, и всеки има
право на свое лично мнение. На много места вече се е нищило кои компютри са „ретро“, но изглежда
за всеки това понятие е различно. За едни, за да някоя машина е ретро, то тя трябва да е правена
през 20-ти век, за втори трябва да е преди Socket 370, за трети преди Socket A. Според четвърти
и пети пък, ретро компютрите трябва да имат поне 20 или 25 години стаж… Така, че дори масово и
ентусиастите по темата не са на едно мнение. За да един компютър се води морално остарял, днес
е достатъчно машината да изостава, и да не смогва напълно с елементарните ежедневни задачи.
Преди вече писах, как планираното морално остаряване е един голям фактор прилаган от картелите,
компютрите ни да остаряват насилствено бързо, за да се продават все по-новите и по-нови модели…
Ако е от нисък клас, една машина може да грохне и под пет, дори три години след като е направена,
а ако е от по-високата ценова гама, и се ползва само с един и същ софтуер, може да издържи и над
десетилетие… Така, че времето не е единственият фактор в моралното остаряване, и не може всичко
да се причисли под един общ знаменател. Лично за мен, ретро компютрите освен натрупан „стаж“,
трябва да имат и по някоя специфична отличителна черта, която не се среща сред съвременните им
„събратя“. Примерно флопи дисково устройство, или турбо копче, или пък някаква друга забравена
функция. Това бързо пренася машините към ретро категорията. Вече за да добият радикален статус,
компютрите трябва да имат по още нещо отгоре към гореизброените неща. Примерно някой компонент от
легендарна марка, като 3DFX видео карта, или IBM-ска кутия, или пък да носят интересна история,
свързана с мястото където са били използвани, или с лични спомени на човекът който ги е ползвал.

И така, сега смятам да залепя по стикер на няколко от моите сглобки, като 3DFX Interactive PC-то,
и 3DFX SLI PC-то, както и S3 METAL PC-то, но чак като се преборя със софтуерът и всичко е готово.
Първата лепенка сложих на лаптопът ми, който е най-модерният ми компютър в момента. Купих си го
преди 8 години, и ще си го използвам докато е здрав. Чудя се дали да не залепя един стикер и на
6600 GT PC машината, но хич не искам да и опетнявам IBM-ската кутия. Вие какво мислите за това?

Ако идеята и дизайнът на стикерите ви харесва, то и вие можете да получите няколко бройки от тях.
Само трябва да ми пишете на адресът който съм оставил в страниците по-горе. Тези стикери не се
продават, а се подаряват. Все пак ако решите да върнете жестът с примерно една студена бира, или
пък ако имате някакви ненужни компоненти, хич няма да ги откажа, даже доста ще им се зарадвам!

Така, че ако видяното ви допада, не се срамувайте, а ми пишете. Всякакви коментари както винаги
са добре дошли. Разкажете и покажете и вашите стари машини и лепенки, или каквото ви харесва.
Като накича още от машините с тези стикери пак ще пиша, а до тогава ви желая всичко най-хубаво!

 

Предпазване от измами при търговия в интернет! Част 2

Преди около година написах един дълъг материал относно предпазване от измами при търговия
в интернет
, като онзи пост фокусираше над частните лица и обявите из сайтовете и форумите.

Днес ще напиша няколко реда относно бизнесите и фирмите, прилагащи подвеждащи и нечестни
практики над клиентите, чрез което ги ощетяват и дезинформират, понякога дори необратимо!

Всъщност, към гореспоменатите спадат и нерегламентираните търговци, които пускат тонове
обяви за компютри и компоненти в сайтовете и онлайн базарите, а понякога дори си имат и
собствени сайтове. Тези търговци се изхранват на гърба на неуките хора, като им се представят
за специалисти или фирми, а често са обикновени кокошкари, търсещи единствено лесна печалба.

Последните няколко месеца, щях не щях, докато търсих едни неща, разгледах доста обяви по
сайтовете, и макар да не намерих търсеното, се нагледах на достатъчно глупости, че направо
човек да загуби всякакви надежди в човечеството, или поне в представителите на своя народ…
Всяка втора обява за „по-силен“ компютър е пълна с такива хиперболи, и толкова подвеждащи
глупости, че на човек да му се завие свят. Неща правени в тиражи от десетки милиони са нещо
„УНИКАЛНО!“. Машини с i3 процесори от преди 6 години и видео карти от най-ниско ниво са
„ГЕЙМЪРСКИ!“, и несъмнено заслужават цена от 1000+ лева… Обаче пазарът е свободен, никой
не го контролира, и всеки може да си пише и слага цени както реши. Така че това е очаквано.

Но освен кокошкарски изпълнения правени от обикновените хора, не липсваха и тонове „хитрини“,
дело на различни регистрирани фирми, които много вероятно са обикновени еднолични търговци.
Но то какво е необходимо на човек за да регистрира фирма? Нищо! От години вече нито е нужна
диплома или тапия за завършено образование или занаят, не е нужен и капитал, и фирма може да
се регистрира и от човек само с 1 лев в джобът. И така кварталния хакер вече е бизнесмен,
който почва да върти търговия, но не понеже има нужната квалификация в сферата, или пък го
влече голяма страст, а защото в тази ниша има келепир, и неуките хора се лъжат и доят много
лесно. Такива „фирми“ разпръснати из страната има сигурно стотици, а може би са дори хиляди!

Някои от прилаганите практики са доста подли, направо нагли, и заслужават подробен преглед:

1. „Нови“ компютърни конфигурации, направени от компоненти втора употреба.

Преди време, в един от по-големите форуми за компютри, се коментираха обяви пускани от няколко
фирми за продажба на нови конфигурации. Тези незнайни фирми, освен в своите сайтове, заливаха
и порталите за малки обяви с „невероятните“ си предложения и оферти. Като предлаганите машини
наистина имаха прилични параметри, и дори бяха на цени по-ниски от тези на самите компоненти
в тях. Това накара доста от запознатите с материята хора да се усъмнят, и скоро истината бе
разкрита. Оказа се, че тези лъскави компютри са направени от предимно компоненти втора ръка,
без това да е упоменато на нито едно място, и може да се досетите, едва ли това ще е законно!

В описанието на самите компютри, също никъде не се споменаваха точните производители и модели
на различните компоненти, а само бегло се казваше типът процесор, количеството памет, обемът
на твърдият диск и прочие. Дори само това трябва да е достатъчна причина хората да бягат на
далече като видят такива оферти, но не всеки е запознат с материята, даже е точно обратното.

Човек запознат с мизерните изпълнения на тези фирми, сподели, че тези неща не се споменават,
защото моделите компоненти са различни във всяка отделна конфигурация, и дори често повечето
от тях били и втора употреба. Оказа се, че само кутията при тези компютри е нова и еднакъв
модел, а останалото варира според какво може да се докопа най-евтино за максимална печалба.

От къде се взимат компонентите втора ръка за тези „нови“ машини не стана ясно, но може да се
предположи, че или се купуват от обявите на частни лица, или дори се внасят от сервизите в
чужбина, където често има добри оферти за отремонтирани компоненти от по-новите поколения.

Всичко това означава, че тези компютри освен с голяма надценка, са и много далеч от надеждни,
и е въпрос на време, нещо в тях да направи проблем, почти сигурно костващ нерви и средства.
В сайтовете за тези машини се споменаваха гаранции от 2 до 3 години, но дали реално ще ги
уважат, или ще се покрият, трудно е да се каже. Дори и да ги уважат, то със сигурност няма да
заменят повредените компоненти с нови, както е практиката в големите фирми, а отново ще сложат
употребявани части, а защо не и по-слаби. Когато човек е неук в дадена сфера, и е попаднал в
безизходица, е сходен да прави компромиси, само и само проблемът му да се реши. И когато срещу
човек в беда стоят подли хора, които са на ясно с положението, винаги се възползват максимално.

Това се затвърждава от фактите, че няколко човека които са писали до тези фирми, с въпроси за
предлаганите от тях машини, и по-точно защо не са споменати точните модели и производители на
компонентите в тях, вместо да получат отговор, от фирмата директно са им се карали, за дето
задават такива въпроси! Щом още преди да има покупка се прилага тормоз, то какъв ли ад настава
когато някой заблуден човек падне в капанът им! Направо не ми се мисли, но това е реалността.

Една такава фирма от град Варна, дори беше измислила нова математика, и смятайки честотата на
всичките ядра в даден процесор заедно, лъжеха хората, че продаваните от тях компютри работят
на 5, 8, 10 гигахерца! На такива глупости биха се подлъгали най-неуките и безпомощни хора.
Как до сега някой не ги е дал под съд, но щом вече това продължава години, явно няма закони…

Съветът как да се предпазите от такива подли практики е елементарен – купувайте само от големи
и доказани фирми, и избягвайте незнайните и квартални търговци, защото точно на такива дребни
места може да ви извъртят някой много подъл номер, колкото и достоверно да изглеждат нещата.
Големите фирми правят доставки до цялата страна, и за поръчки над 100-200 лева доставките са
безплатни. За това няма причина да купувате от незнайни търговци в малките населени места,
ако нямате директен достъп до по-големите вериги. Ако не друго, то в магазините в по-малките
населени има такава надценка, че разликата в цената на едни и същи компютри, може да стигне и
стотици левове. Това е така, защото големите фирми често са и вносители на продуктите които
продават, а вносителите получават преференциални по-ниски цени, директно от производителите.
Малките фирми са просто прекупвачи, които купуват от големите фирми, и добавят още по-голяма
надценка на дадения продукт. За това винаги проучвайте какво и къде, за да не бъдете измамени.

2. Стари „маркови“ машини, които са „по-добри от новите“ компютри.

Друга подлост прилагана от редица търговци, е внасянето на морално остарели офис компютри и
работни станции от чужбина, където вероятно са им ги продали като скрап, но внесат ли ги тук,
ги пускат на цени все едно са по-добри от нови компютри! Тези стари машини биват рекламирани
толкова агресивно, описвани са с такива хиперболи и тонове хвалби, че направо са способни да
промият мозъкът на незапознатите с материалът и по-неуките хора, което е от нагло, по-нагло!

Но отново, пазарът е свободен, и всеки може да продава каквито си иска боклуци на каквито си
иска цени. Единствено подвеждащите реклами са против правилата, но явно никой държавен орган
няма желанието да се самосезира, щом такива кокошкарски изпълнения продължават вече с години.

Един добре известен елемент, продава такива стари компютри и лаптопи вече доста години, като
освен в обявите, подплатява лъжите и с изкусно написани статии, които така хвалят предлаганите
неща, че ако човек не е запознат със сферата, като нищо ще приеме избълваното за доказан факт.
Хората които са запознати с тези мизерии, редовно му се заканват по форумите да го правят в
някоя лудница или спешното отделение, но онлайн всеки е герой. И кучетата си лаят, керванът
си върви, годините минават, но все няма кой да сложи край на такива долни търговски практики.
И сега, на онзи сайт стоят куп обяви за 10 годишни PC-та и лаптопи, пуснати за стотици левове!

Хората трябва да научат нещо много много важно – при компютрите и високите технологии, времето
е съществен фактор, и с всеки изминал ден и месец техниката остарява морално и се обезценява.

Производителите на хардуер имат нещо наречено продуктова пътна карта, на която планират своите
продукти с много години напред. Всяка година, по план излизат по-нови поколения продукти, които
било то революционни, или най-често само с няколко процента по-добри от предходните, изместват
до вчера популярните модели, без значение дали имат предимства пред тях. Този безкраен процес
на движение стимулира икономиката, и поддържа пазарните дялове на компаниите производители.

Но ако процентът на подобрение при новите поколения е толкова незначителен, тогава какво кара
хората да купуват по-новите продукти, ако вече имат от старите? И тук идват хилядата похвата,
с които индустрията винаги успява да изстиска и последната останала стотинка от потребителите.

От зората на персоналните компютри, до преди около 10-15 години, развитието в информационните
технологии е било толкова бързо, че с всяка изминала година е настъпвал такъв прогрес спрямо
предходните периоди, че още щом са излизали, новите компютри вече са били морално остарели!
Този прогрес се е дължал на по-лесната и по-евтина за разработка технология, което е давало
възможност на по-голям брой компании да пускат свои собствени конкурентоспособни продукти.
Знаете, през 80-те години, и тук в България са се произвеждали компютри, и дори по едно време
почти всичките компоненти, включително процесорът, макар неоригинални, са се правели на място.
С годините обаче технологиите се развиват все повече и повече, сложността нараства, и малките
компании не смогват, и просто нямат ресурсите да разработят свои конкурентоспособни продукти.
Това отсява по-малките играчи в бранша, и днес при PC x86-64 архитектурата останаха само два
производителя на процесори, които си поделят всичките потребители. А когато по-слабата от тези
две страни изостава, и все по-трудно и бавно смогва да настига по-силната, то по-силната вече
няма причина да си дава зор, и може да го кара съвсем леко и бавно, докато по-слабия наваксва.
Вече от 6-7 години, в индустрията настана такава стагнация, каквато не е имало никога досега!

Последните години не се прави прогрес в полза на клиентът, и всеки нов продукт излиза с целта
единствено да изстиска колкото се може повече средства от потребителите, защото явно суетата
вече е изместила прогресът като основно движещо звено в технологиите. Оправданието на големите
играчи в браншът е, че уж били достигнали горната граница на технологичния процес, но това е
просто смешно, и има толкова варианти с които индустрията да покаже истинско развитие, но като
няма конкуренция, няма и причина за това. Така вече 5-6-7 години, всяка година се пускат нови
„поколения“ процесори, видео карти, чипсетове, които са леко подобрена версия на предхождащите
ги, и имат едва няколко процента прираст в способностите, които едва едва може да се усетят…

От години Законът на Мур е изместен от планираното морално остаряване на стоките (моделът купи,
хвърли, купи). За мнозина това може да не е толкова очевидно, други дори и не го подозират…
Производителите на хардуер са в картел с производителите на софтуер, и в частност с тези чиито
продукти са платени (Авторите на софтуер с отворен код често нямат дума при дизайнът на новите
поколения хардуер, и базират продуктите си на вече готовите платформи…), като по този начин
потребителите се вкарват в релси, и имат привидно минимален избор на действия пред себе си.
Но алтернативи има не една или две, много са! Проблемът е, че тези алтернативи не са за всеки,
и средностатистическият потребител няма да може да се справи лесно и бързо, или изобщо с тях…

В хардуерно естество, някои от хватките прилагани от производителите, чрез които насилствено
скъсяват животът на продуктите си, с цел да продават по-новите и по-новите поколения хардуер,
биват следните: Елиминиране на всякакъв вид обратна съвместимост между различните поколенията
компоненти. Това става под претекст, че новите стандарти използвани в по-новите им поколения
продукти, не са съвместими със старите. Това е вярно, но причината да няма съвместимост е точно
с цел да се стимулира пазарът чрез продажба на повече продукти. За това и всяка година излизат
нови чипсетове, нови сокети, нови видове слотове за памет, нови интерфейси за дискове, и прочие.
Периодично, производителите пускат и по-нови драйвери за продуктите си, за да са съвместими с
новоизлизащия софтуер, компютърни игри и операционни системи. При една от големите компании
производители на видео карти, е доказано, че с по-новите си версии драйвери, насилствено забавя
по-старите си поколения видео карти, с цел да се продават по-новите и поколения продукти.
След определен брой години, които са заложени като живот на дадения продукт, софтуерната му
поддръжка спира. Това означава, че вече не се пишат нови драйвери, няма съвместимост с бъдещи
операционни системи, софтуерни продукти и игри. При видео картите това също се гарантира и с
периодичното въвеждане на нови хардуерни и софтуерни стандарти, като Microsoft DirectX, чиято
по-нова версия излиза с всяка нова версия на Windows. И докато не е нужно човек да има карта
от най-ново поколение за да ползва новите операционни системи и да играе най-новите игри, това
е силен рекламен трик, на който се хващат милиони хора… Аз също бях „жертва“ на собствената
си глупост и неосведоменост, и преди 9 години, без да има нужда налях хиляди левове в нова
Spider Platform-а, за да играя една нова игра, но не изпитах нищо друго освен огорчение и провал.

При софтуерът нещата стоят по същия начин. Както споменах, често става дума за картели, и с
по-новите поколения софтуер, които са наблъскани със „супер полезни функции“, естествено се
изисква и повече хардуерен ресурс, което често води до сериозно забавяне при хората с по-стари
машини, и съответно голям повод за закупуването на нови. И логично, с новите поколения бози,
се отсяват по-старите поколения процесори, а с тях и дъна, памети, видео карти и прочие…
В последно време играта загрубя още повече, и сега, за пример, най-новото поколение процесори
на Intel изискват Windows версия 10 или 8, и фабрично не са съвместими да работят с Windows 7.
Това заклещване на потребителите не е изненада, защото Intel и Microsoft са като дупе и гащи…

При компютърните игри, които също са индустрия за милиарди долари, нещата не са по-различни.
Компаниите които публикуват игрите, координират излизането на своите нови заглавия, успоредно
с нововъведените технологии от производителите на хардуер и операционните системи (Windows).
И докато не винаги е нужна нова карта за да се играе всяка нова игра, най-запалените, както и
по-наивните потребители (а щом става дума за игри, това повечето време са деца), със сигурност
ще искат да имат най-доброто изживяване, и ако могат да си го позволят (или родителите им),
новите игри са чудесен повод за закупуване на нова видео карта или цяла нова конфигурация.

Когато пък става дума за ниша или компания в която хардуерът и софтуерът са дело на един и същ
производител, като примерно при Apple, тогава вече настава тоталитаризъм в чудовищни мащаби!
Горко им на потребителите, които решат да инсталират най-съвременната операционна система на
компютър, лаптоп, телефон, който е поколение-две след най-новите. Започва се едно забавяне,
едни забивания, несъвместимости, които не са плод на случайност, а съвсем нарочно направени!
И какво е решението, човек да се върне на старата система, която има по-малко „благини“ от
новата ли? Не! Естествено, че правилният избор е покупката на нов компютър, лаптоп, телефон!

И така, идва един светъл ден, в който една западна фирма от Англия, Германия или която и да е
бяла държава, решава да замени критично остарелите си петгодишни компютри, с ново поколение.
По съответния ред се намира фирма която да ги рециклира, защото никой сериозен бизнес няма да
седне да продава старото си оборудване по интернет… Плаща се на фирмата за рециклиране, и
кръговратът продължава. А какво става със старите компютри? Товарят се на палети и заминават
за рециклиране в страните от третия свят, най-често в Индия или към някоя африканска държава.
Да, обаче по стечение на обстоятелствата, след като са отлежали в няколко склада и минали през
няколко европейски страни, чрез връзки или рушвети, няколко палета с електронна скрап се
озовават в нашата мила родина, където Сульо и Пульо ги разтоварват, и пускат компютрите за
продажба в сайтовете си и порталите за обяви. На хартия машините дори може да изглеждат доста
прилични, и ако човек не е запознат с гореизложеното, дори ще реши, че е уцелил яка далавера!
Да ама, тези компютри ще имат ли съвременни софтуерни поддръжки, ще имат ли резервни части, ще
имат ли съвместимост с новите поколения хардуер, ще имат ли минималната по закон гаранция?
Отговорът на всички тези въпроси е един – не! Тези морално остарели компютри, колкото и да са
хвалени, са си изпиля песента, дали заслужено или под диктатурата на корпорациите, но е факт!

Но българинът дали може да го проумее това, дали има идея каква е пазарната икономика сега?
Трябва да знае, няма как, минали са толкова години. Няма вече хладилници Мраз и перални машини
Перла, които бачкат по 30-40 години без проблеми, а развалят ли се, се поправят с кол и въже!
Сега има Samsung, LG и всякакви други корейски и китайски боклуци, които не държат и десетилетие.
И докато телевизорът Велико Търново на баба Гичка е изкарал над 20 години, то за същия период,
Стоянчо е сменил три апарата с кинескопи, две плазми, два по LED технология, че дори и един 3D!
Хората очакват като купят нещо, то да издържи вечно, и някои просто не могат да проумеят, че
дължината на гаранцията на даден продукт, често отговаря и на дължината на зададеният му живот,
дали поради използването на нискокачествени материали и компоненти, вградени дефекти, или на
бързата подмяна на ползваните стандарти и технологии, било то нужна и полезна, или чисто алчна.

Та дали ще купите нов или стар компютър, с извинение, индустрията все ще успее да ви го сложи.
Но ако е прекалено стар, ще ви го сложат и редицата търговци по веригата. Тъжно, но факт!

3. Еднолични търговци, квартални хакери, и други странстващи специалисти.

Освен фирми с адрес, който клиентите може да посетят, от много години има и фирми, които имат
единствено уебсайт и телефон за контакт, без физическо място за лично обслужване на клиенти.
От липсата на помещение за което трябват наем и режийни, както и персонал за обслужване, на
който трябва да се плащат заплати и осигуровки, се пестят много средства, и благодарение на
това, този тип фирми понякога предлагат продуктите на по-ниски цени, спрямо големите фирми,
които имат магазини, собствени складови бази, и голям брой обслужващ клиентите персонал.
Но по-ниската цена крие и много рискове. Както вече споменах, гаранцията на даден продукт е
нещо много важно, и ако няма кой да я уважи при нужда, все едно продуктът не е имал такава.
През годините, много малки фирмички са изчезвали безследно, без никакви предупреждения за това,
и хората които са си купували компютри и компоненти от тях, са оставали с необслужваеми стоки.
По закон минималния срок за гаранция на такива стоки е две години, но когато една „фирма“
затвори кепенците по-бързо от колкото ги е отворила, хората остават необслужени и прецакани.

Друга опасност на такива места е продажбата на разопаковани, употребявани, или на стоки със
скрити дефекти, които стоки се продават като нови. По закон стоките купени онлайн могат да се
върнат до 14 дни след закупуването им, без клиентът да дължи никакви обяснения на търговците.
В големите магазини има категории за мостри и разопаковани продукти, които хората са върнали
по този начин. Съответно цените им са намалени, и изрично е споменато, че са отваряни бройки.
Все пак съм чел и за доста случаи, в които и от големите вериги за техника са изпращали стоки
със следи от употреба на клиентите си, особено докато са течали някакви промоции и намаления.
Но това се е случвало в хипермаркети и магазини които продават всякаква техника, от перални и
хладилници, до телефони и лаптопи. В големите магазини за компютри едва ли стават такива неща.

Също опасно и несигурно е, като човек има вземане-даване със свободни агенти и „специалисти“,
които си нямат собствени магазини или ателиета, или дори сайтове. Много такива хора си имат
тясно поприще с дадена клиентела, било то квартал, село, форум, или друга общност, чрез която
се изхранват. Такива елементи пускат и обяви за предлаганите услуги. Също за способностите им
се предава от уста на уста, и прочие. Тази ниша е трудно да се категоризира, и далеч няма да е
честно всеки самостоятелен техник да се спряга за квартален хакер, защото едва ли е така…

За това най-добре е човек да проверява на кого ще се доверява ако е нужно да има вземане-даване
с такива хора. Проверявайте телефоните, имената и другите данни с които ви се представят онлайн
и лично. Веднага ще си проличи ако са споменати из форумите и сайтовете като известни измамници.
И най-вече, избягвайте майсторите без адреси. Регламентирани сервизи и магазини има навсякъде!

В един от най-големите форуми на тема компютри в България, дълги години се е подвизавал едни
търговец прекупвач, който е работел директно с фирмите вносители, и по поръчка от клиентите си,
е набавял компоненти и е сглобявал компютърни конфигурации. Дълги години хората са били много
доволни, препоръчвали са го на познати и на новите потребители, и дори са се нахвърляли като
зверове над ересите които са смеели да кажат лоша дума по негов адрес. Обаче, в един обикновен
ден, този човек решава да преустанови работа, което като едноличен търговец се свежда с това,
просто да спре да си вдига телефонът! Минали седмици, месеци, година, във форумът се изписаха
десетки страници тема, в която до преди доволните потребители, сега търсеха дори саморазправа,
за дето няма кой да им обслужи гаранциите и върне дадените компоненти и компютри за ъпгрейд…
Точката на прекипяване беше, като въпросният човек беше забелязан да танцува по долни гащи,
в някакъв репортаж по телевизията, отразяващ някакъв парад минаващ по софийските улици…
Тогава вече всички задружно тръгнаха да го гонят с камъни и дървье, но естествено и по такъв
начин не може да им се върнат загубените средства, скъсаните нерви и пропиляното време…
Така че винаги има опасност да се случи нещо непредвидено, колкото и хвален да е търговецът.

Друга случка която ми направи впечатление съвсем скоро, бяха обяви пуснати по сайтовете, от
някой ученик, който срещу 80 лева такса, сглобява на хората компютри с „много яки“ компоненти!
Само дето, ако не всички, то почти всички магазини за компютри и компоненти сглобяват съвсем
безплатно конфигурациите за своите клиенти. Младежът беше пуснал няколко примерни варианта за
мощни компютри, които обаче все бяха водени от модата, а не от практика и елементарна логика.
И в големите магазини може да се опитат да ви пробутат излишно скъпи модели компоненти, но в
случая, този конкретен „специалист“ се беше хванал на всички маркетинг трикове, и повечето от
изброените в примерните конфигурации компоненти бяха вебленови стоки. Отделно, доказаните
фирми, за разлика от случайните разбирачи, спазват безопасност при сглобяване и боравене с
компютрите и компонентите, имат си работни помещения за целта, антистатично работно облекло…
Един случаен едноличен търговец къде ще ги сглобява тези компютри? На леглото в стаята на
панелката на родителите си? Забравяме за антистатична защита или друга грижа към продуктите…
Няма нужда да повтарям, но дори и тези неща да са ви ясни, и лично да избягвате такива люде,
предупредете своите познати да не се доверяват на всеки срещнат търговец, преди да го проучат.

Ако спазвате тези съвети и елементарната логика, ще сте значително по-предпазени от измами и
други черни практики, прилагани от дебнещите на всеки ъгъл „разбирачи“ и незнайни търговци.
Предайте наученото на вашите познати, приятели, роднини. Нека всеки е подготвен и осведомен!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Сетих се, че вече няколко пъти съм чел и за една друга подла практика, прилагана
много пъти на различни места, от безброй знайни и незнайни „специалисти“, техници, и други
подли и алчни елементи, работещи както в гаражните сервизи, така и в регламентираните фирми.

Когато случаен човек им даде компютър или лаптоп за ремонт / преинсталация / почистване, те
му свалят по-силните компоненти, и ги заменят с по-слаби, което може да се сетите е абсолютно
незаконно и долно деяние! Няколко човека разказваха как както прибрали машините си, те били
с по-малко количество памет, с по-слаб модел или дори по-нисък клас процесор, а един човек
дори разказа, че след като прибрал лаптопът си от обслужване, освен процесорът и паметта, му
били заменили и матрицата на екранът с някаква съвсем долнопробна! Други двама „специалиста“
от някакво съвсем малко населено място, пък се обвиняваха един друг, че крали компоненти от
компютрите на клиентите си по точно този метод. Кой е прав и кой крив така и не се разбра,
възможно е и двете страни са виновни, но такива изпълнения не се случват единствено и само в
малките места. Пак преди време четох една тема, в която някакъв техник работещ в голяма фирма
се хвалеше с някакви неща които беше прибрал от окомплектовката на компютри на клиентите си.
Така, че ако никой не ги наблюдава, и случайните техници по фирмите също може да прилагат този
подъл номер. Така, че отваряйте си очите! По-запознатите с техниката лесно ще забележат такива
изпълнения, друг е въпросът, че като вече са станали, дали ще може да ги докажете, и дали ще
може да се стигне до положителна развръзка? Така, че предупредете всички около вас да внимават,
и да не се подлъгват по ниски цени предлагани от случайни елементи. Ако даден ремонт в сервиз
на голяма фирма струва 50 лева, а някой „хакер“ го предлага за 20, е силно вероятно да станете
жертва на такава мизерия, която ще ви струва много. Помнете добре, че евтиното излиза скъпо!

 

Внимание! Течащи Батерии!

Вече над месец, един от крупните производители и търговци на електроника пак нашумя
със спонтанно самозапалващите си продукти, които този път раниха повече хора от
обичайното, което доведе до много шум, дискусии и дори анекдоти в интернет пространство.
Проблемът се дължеше на батериите, което ме подсети за нещо важно за което се канех да
пиша от доста време, а именно течащите батерии в старите компютри, дъна и лаптопи!

Знаете, че BIOS настройките на един компютър се пазят в BIOS чипът на дънната платка.
Този тип чипове трябва да са с постоянен достъп до електричество за да не си забравят
настройките. За тази цел се ползва малка батерия, с която дори като машината е изключена
от електрическата мрежа, чипът пази зададените му настройки, докато батерията е здрава.
В днешно време за тази цел на дъната има сокет с CR2032 клетка – батерия тип монета.
Този тип батерии са безопасни и имат дълъг живот, често надминаващ този на самите дъна.
При правилна експлоатация и съхранение този тип батерии не могат да създадат проблеми.
Обаче тези батерии са сравнително нови, и при старите компютри са се ползвали два
други типа батерии – 1/2 AA и 3-Cell NiCd, които просто съществуват за да изкипят!

1/2 AA батериите се срещат в Apple компютрите от миналото, и в днешни дни са най-честата
причина за фатални повреди при тези машини, защото като изтекат разяждат всичките
контакти и писти по дъното и платките до които могат да се докопат, и създават условия
за изтичане на кондензаторите в близост, което води до неспасяема верижна реакция…
В началото на годината купих един Apple Macintosh SE/30 с изтекла батерия, след като
ме лъгаха, че това било дребен проблем, и след като си го почистя всичко ще светне.
Да, ама не! Батерията беше разяла безброй контакти по паметите и чиповете, и се беше
погрижила тази машина вече да не става за нищо друго, освен за украса в някоя стая.
Веднага след като осъзнах, че такива батерии се помещават и в няколко от другите ми
ретро Apple машини – незабавно ги демонтирах от там, и вече мога да спя спокойно.
Този тип батерии все още се произвеждат и продават нови, и ако човек е сигурен, че
е намерил надеждна марка от точния тип, може да си купи такава, но дори тогава трябва
превантивно батерията да се маха от компютрите когато те няма да се пускат дълго време.

Другият още по-опасен за техниката и здравето вид батерии са цилиндричните NiCd батерии,
монтирани на дъната от 286/386/486 епохата, както и на редица домашни компютри.
Тези батерии представляват три 1.2 волтови клетки запоени заедно директно за дънната
платка. Всичките 286/386/486 дъна които имам са жертви на такива батерии, които като
изтекат просто разяждат всички писти, контакти и дори чипове по пътя си, без изключения!
Имам само едно незасегнато дъно, понеже батерията му е била махната още едно време.
Освен, че унищожават дъната, тези батерии са и силно токсични, и при допир човек може
да стане жертва на кадмиево отравяне, което освен до други неща води и до рак и смърт!
Тези батерии могат да бъдат заменени с батерии от друг вид, но със същото напрежение.
Виждал съм редица такива изпълнения, като най-често на мястото на старата батерия (при
положение, че не е изтекла) се запояват кабели и сокет с нова литиева батерия.

При старите лаптопи работата е още по-сериозна, защото в тях батериите са гигантски.
Една стандартна лаптоп батерия се състои от 4, 8, дори 12 клетки, всяка с AA размери.
Тези зареждащи се батерии освен да изкипят, заради големият си капацитет могат да
доведат и до самозапалване, което не веднъж е коствало животът на доста хора!
Когато са стари и вече разредени, лаптоп батерии не са огнеопасни, но са все така
пълни с вредни химични вещества, и продължават да са опасни за човешкото здраве.
При много от съвременните лаптопи батериите вече са от плосък тип, и имат тенденцията
да се издуват още като са нови, пък и както са несменяеми, поради планирано морално
остаряване (каквато е практиката при Apple), главоболията стават едни…

Но каква е причината батериите да изтичат?
Времето – както в метеорологично отношение, така и в чисто физически аспект.

Сигурно сте забелязали, на батериите които си купувате има отпечатан срок на годност.
Но този срок на годност не се отнася само за това до кога батерията ще държи заряд.
За някои типове батерии тази дата показва и до кога химичните елементи в тях ще са
стабилни, и няма да предизвикат нежелана реакция като изтичане. Все пак тези дати са
относително понятие, и се случва по-нискокачествени батерии да изтекат още преди да
са разопаковани… За това човек трябва да е бдителен, и когато дадено устройство
няма да се ползва дълго време, батериите в него трябва да се демонтират превантивно.
Също така, батериите и устройствата които ги ползват трябва да се съхраняват на сухо
и хладно място, иначе се създават условия за нежеланите химични реакции водещи до
това батериите да изкипят, и повредят техниката в която са монтирани.

При зареждащите се или акумулаторните батерии, най-честата причина за повреда е
загряването им над допустими температури. В по-добрите клетки има микроконтролер,
който следи температурата, така е при по-новите лаптопи, таблети и телефони.
В тези устройства всичко е сгъчкано едно до друго, често няма вентилация и радиатори
за отвеждането на топлината, и като поради лошо разположение батериите се загреят…

Така, че човек трябва да е бдителен, и да следи какво се случва с батериите, иначе
освен техниката си, застрашава и здравето и животът си, и този на околните му!
Предупредете вашите близки и познати, преди да е станал инцидент, и вече да е късно!

 

Inside The Mad Scientist’s Laboratory

Еврика! Чудо! Прогрес!

В момента четете първото дигитално съобщение изпратено от миналото в бъдещето – от 80
години в миналото, и ако изчисленията ми са правилни – не само от миналото, но и от
паралелно измерение, което създадох с действията си съвсем случайно, по невнимание!

Но как започна всичко? Вчера – 31.03.2016-та година, аз – renegade1990, работейки над
крипто-плазмен преобразувател за модулиране на магнитен поток, който смятах да внедря
в горивната система на Hall-effect тръстерните двигатели за Москвич 408 базираният
луноход, с който съвсем скоро щях да предприема експедиция до Луната и обратно…
Та в голямата концентрация с която работех над финните детайли, без да искам бутнах
с лакътя си стъкленица с антиматерия върху високоскоростният поляризиран кабел за
обмяна на информация, свързан с AMD Duron базираният ми супер компютър – Кривец 32.
Това действие причини някаква невиждана до сега каскадна реакция, обхващаща всичките
видими и невидими измерения, и радикално дестабилизира квантовата решетка на нашата
времево-пространствена вселена. В този миг, обстоятелствата около инцидентът създадоха
червейна дупка, която ме премести 80 години назад в миналото! Но не изпрати само мен,
а и всичко което беше зад мен в помещението в което работех. За жалост пред мен бяха
сложните машини, компютри и инструменти с които боравя, а зад мен се намираха само
някои от старите ми системи, които пускам единствено за някоя игра от време на време.
Така сега се озовах заточен в миналото с тази купчина машини, които все пак са на
светлинни години от това с което разполагат хората тук – в далечната 1936-та година!

На мястото където беше блокът ми, тук в миналото няма нищо – само голяма гола поляна.
Бързо пренесох компютрите си в една изоставена стара къща в близкия краен квартал.
Както виждате вече разработих и метод за комуникация с бъдещето, което се пада ваше
настояще. Изпращам и три снимки на всичко с което разполагам под ръка в този момент.
Ще ме извините за качеството на снимките, но ги правих с примитивен фото апарат,
който снима върху полирани метални плоскости, които се третират със сребърен нитрат…
Важното е, че явно и тази техника ми е достатъчна, и някак ще трябва да се справя.
Вече започнах с изчисленията за репликиране на условията в които се случи времево-
пространствената телепортация, но просто някои материали липсват, а други са много
скъпи и направо недостъпни. Нямам и финни инструменти под ръка, налага се да работя
буквално с кремъчни остриета и мечи кожи! По ранни данни, за да мога да се върна в
настоящето, ще трябва да мине много дълго време докато събера нужните материали, и
разработя нужните машини с които да пресъздам червейната дупка с правилен поляритет.

Първоначално идеята ми беше да не замърсявам времевата линия с моите действия, понеже
така мога да компрометирам бъдещето което всички знаем, и то изобщо да не се случи!
Обаче още с първото ми действие тук се сетих, че съм създал паралелна вселена, която
се движи в своя паралелна времева линия, и действията ми тук не могат да засегнат
нашата вселена. Базирам тези заключения върху квантовата теория гласяща, че с всяко
действие се създават равен брой паралелни вселени, на колкото противодействия има.
Като при мятане на монета – в едната вселена ще се падне ези, а в друга ще е тура.
Така, че реших да не се правя на шпионин, и вместо да действам потайно и бавно, няма
причина защо да не използвам уменията, машините и интелектът си за облагодетелстване,
а защо не и за тотално завладяване на тази времева линия! По ранни изчисления, до 10
години ще сме задминали технологичното ниво на което е основната вселена през 2016-та.
Ако си налегна парцалите, WWII никога няма да се състои, и с ресурсите които ще се
спестят от там и наличните ми компютри, ще се развие индустрия, с която до 1950-та ще
е колонизирана цялата слънчева система! До 1960-та ще се е разработил свръхсветлинен
двигател, и ще може да се предприеме пътуване до Алфа Кентавър. С малко късмет, до
1966-та ще сме направили първи контакт с извънземна цивилизация, и още, и още, и още.

Не възнамерявам да се връщам в оригиналната вселена (която по-скромно скроените от
вас мислят за единствена) поне докато и тук не стане 2016-та. Тогава трябва да съм
на 105 години, но благодарение на медицината която тук ще напредне с такива темпове,
състоянието ми няма да се различава от това на 40 годишните хора от вашето настояще.

Така, че очаквайте по-късно днес, аз – renegade1990 с моя бъдещ темпорален звездолет
«Кияк» (LZ-1701), да се поява нейде над някоя от столиците по света, и с екипажът
ми състоящ се от свръхчовеци и извънземни раси, да направим официален контакт с вас!

Е, ако нищо от това не се сбъдне, може би компютърът ми ме бъзика нещо, все пак вече
е на бая години, пък и сега като погледнах датата на календарът – то било 1-ви април!