RSS

Category Archives: Видео Карти

Проект: AMD Spider Platform PC: Част 1 – История

В съвсем първите дни на 2008-ма година, преди точно 9 години, както сега, и тогава на вън
трупаше сняг, но това не ме спираше, и в рамките на три-четири дни обиколих четири-пет
магазина за компютърни компоненти, и успешно събрах най-мощният ми до тогава нов компютър!

Макар и доста проблемен (все по вина на производителите – процесор, дъно, твърди дискове,
кутия), този компютър добута до 4 години, с две-три паузи от по около месец всяка…
Но нека първо започнем от началото, пък ще стигнем и до краят и евентуалното му наследство.

Вече съм писал как през 2004-та за първи път се сдобих с домашен компютър, и как тази първа
моя машина беше съвсем бюджетна и доста скромна. Писах също и как през 2006-та се събра нова
система с вече доста прилични показатели, но няма и година по-късно бе убита от малоумен ISP!
Реално дъното беше това което отнесе гръмотевицата, останалите неща бяха изправни, и не много
по-късно дъното беше гаранционно заменено, но по една причина така и не събрах машината отново,
а вместо това продадох повечето от компоненти и, при това май ги продадох на сериозна загуба…
Причината е една игра, и липсата на много мозък и информация в тогавашната ми 16 годишна глава.

Още от преди първият ми компютър, от времето на компютърните клубове за които също вече писах,
бях голям фен на Unreal Tournament поредицата компютърни игри. Знаете вече на страниците на
този блог съм писал за няколко ретро машини които направих специално за игра на тази поредица,
а планувам да направя и още няколко. Та когато в началото на 2006-та година си пуснах за първи
път домашен интернет, и научих, че скоро се задава излизането на нова Unreal Tournament игра,
направо скочих от радост! Обаче този бъдещ Unreal Tournament 2007 щеше да изисква по-сериозен
хардуер от този с който разполагах тогава – процесор AMD Duron 1600MHz и видео ATI Radeon 9250.
Освен по-бърз процесор, новата игра ползваща невероятният Unreal Engine 3, щеше да изисква и
видео карта с Shader Model 3. Поддръжка на тази технология моята стара карта разбираемо нямаше.

Така веднага почнах да планирам закупуването на нов компютър, и в края на 2006-та, по случай
16-тия ми рожден ден се сдобих с нова AM2 базирана машина. За процесор бях избрал модерният
AMD Athlon 64 3500+, а видео картата беше nVidia GeForce 7600 GS, модел от най-новото поколение
за времето си, който поддържаше Shader Model 3, какъвто щеше да изисква очакваната нова игра.
Но играта беше забавена, даже два пъти, и от края на 2006-та се премести за края на 2007-ма.
Обаче новата ми AM2 система така и не доживя да я види, защото лятото на 2007-ма я удари гръм,
понеже идиотите техници от тогавашният ми интернет доставчик, като прокарвали мрежовият кабел
от съседният блок до моя, за да го закрепят за фасадата, просто го намотали няколко пъти около
гръмоотводът. И от там, без да минава през никакви защити или рутери, кабелът беше включен
директно в LAN портът на дънната платка на компютърът ми! Един дъждовен ден тръгвам да пускам
машината, но колкото и пъти да натискам копчето, резултат никакъв! Дъното беше занесено на
сервиз, където на бързо го прегледаха и заключиха, че в него живот няма, повече няма и да има!
След месец чакане, ми казаха, че фирмата производител на дъната Albatron, вече не правела
такива модели, и щели да го заменят с друг модел на друга марка. След още месец чакане, получих
AM2 дъно EPoX с nVidia nForce4 чипсет. Но така и не събрах машината отново, а я разпродадох.

Докато чаках да получа ново дъно, научих, че освен Shader Model 3, новата игра която вече щеше
да се казва Unreal Tournament 3, щяла да изисква и Microsoft DirectX 10, стандарт който новата
ми видео карта не поддържаше. Проблемът е, че явно още съм бил доста тъп, за да се досетя, че
няма компания която да публикува игра, която само една шепа хора ще могат да играят, а масите
потребители няма да купят, защото машините им не я поддържат. Този бизнес модел не е логичен и
доходоносен. Но от къде да се сетя, че играта ще има обратна съвместимост, и ще върви на DX 9?

В средата на 2007-ма почна да се носи една новина, новина за нещо много силно и супер изгодно!

През 2006-та, една от най-големите фирми производители на процесори – Advanced Micro Devices
поглъща една от най-големите фирми производители на графични чипове – ATI Technologies.
Година по-късно, в края на 2007-ма излиза ново поколение чипсети, ново поколение видео карти,
и ново поколение процесори, като за първи път най-високия клас от тези продукти бива събран
в платформа – AMD Spider Platform. Това гарантира, че тези продукти са направени един за друг,
имат оптимална съвместимост, и се представят по-добре спрямо компоненти правени самостоятелно.
Или поне това е на хартия, дали е имало полза или е било просто рекламна стратегия, кой знае?

И като сляп и празноглав консуматор, веднага се хванах на тази въдица, и започнах да чакам
излизането на заветните компоненти, които щяха да мачкат, и щяха да са в пъти по-евтини от
тези на фирмите конкуренти. Но това, че ще са по-евтини от другите, не означава, че са евтини!
И както казах, когато в първите дни на 2008-ма година новото поколение компоненти стъпиха на
родния пазар, аз гордо тръгнах да си купувам новата конфигурация. От документацията разбирам,
че на 7-ми януари от един магазин съм купил дънна платка и захранване. На 8-ми от друго място
съм взел процесор, четири памети, твърд диск и оптично устройство, а на следващият ден пак от
там съм купил и две видео карти. Всъщност аз си поръчах две бройки от страшно популярният модел
ATI Radeon HD3850, но се оказа, че тези карти са свършили в цялата страна, и ми предложиха ако
доплатя още малко, мога да взема най-високия модел видео карти от марката – ATI Radeon HD3870.
Така и направих, и за финал на 10-ти януари от трети магазин си купих и кутия за всичко това.

Похарчил спестяванията си, които бях събирал последните две години, бях много доволен, без да
подозирам, че доста от компонентите в новата ми гейминг машина не са точно цвете за мирисане.
Процесорът – AMD Phenom X4 9500, първият истински четириядрен процесор, че и на достъпна цена,
се оказа модел с фабричен хардуерен дефект, който в последствие беше заобиколен по софтуерен
начин, но с цената на поне 10% спад в производителността. Дънната платка – Gigabyte GA-MA790X-DS4
се оказа толкова зле, че като се опитам да я опиша се сещам само за епитети, които ще ви спестя.
Толкова крашове, толкова мизерии, и за финал и трите дъна от този модел които ми минаха през
ръцете за тези три-четири години, свършиха мъртви, без да има никаква видима причина за това!
По времето когато имах тази машина още се занимавах с P2P – сваляне и качване на торенти, и
понеже твърдият диск който си купих първоначално – Samsung 500GB бе малък, след време купих още
два диска от същата марка, но с капацитет 640GB всеки. Тези дискове се оказаха такива боклуци!
Общо четири или пет бройки се скапаха без време и без причина, и в крайна сметка поисках вместо
да ми дават поредния чифт от същите боклуци, да ги заменя за един по-голям диск от друга марка.
Преди няколко седмици споменах и кутията – Spire SwordFin SP-9007B, и с нея имах няколко месеца
главоболия. Евентуално я продадох, и си купих много по-добрата кутия Chieftec BA-01B-B-B-OP.
Та като се тегли чертата, тази супер наточена машина ми пропиля парите, времето и нервите, и ми
донесе повече негативни емоции, от колкото позитивни изживявания. И когато и третото дъно се
спомина през 2011-та, реших, че тази машина е до тук. Вече дъна сокет AM2+ нямаше от къде да
се намерят, нито нови, нито втора употреба. Платформата беше същински морално остаряла, и като
средно поколение, нямаше поле за развитие. Така наложително трябваше да събирам нова машина.
От тази маркова платформа успяха да се продадат само захранването – Chieftec CFT-750A-14C 750W,
и четирите плочки памет – Kingmax 1024MB DDR2 1066MHz PC2-8500, отново за много малко пари.
Четири години след премиерата си, процесорът вече беше толкова стар, и както казах спънат и без
шансове за намиране на дъно, че не може да се продаде дори и за 100 лева. За това си го запазих,
в случай, че дойдат по-светли дни и му намеря дъно. Видео картите също вече бяха толкова стари,
че от същата марка бяха изкарали 4 по-нови поколения, а от „противниковата“ вече имаше още 5!
Та вариантът тогава да ги продам за по 50 лева, при положение, че ги купувах за по над 400 на
бройка, хич ама хич не ми се стори разумен, и си запазих и двете карти. И до днес са изправни.

Тук идва време да кажа каква е и идеята ми за оползотворяване на тези две карти и процесорът.
По случай 10-тата годишнина от излизането на AMD Spider Platform-ата и 10 години от както съм
ги купил, ако до следващата година успея да намеря здрава и евтина дънна платка за сокет AM2+
с чипсет 790X или 790FX, съм планувал да стегна отново работеща AMD Spider Platform-а.
Тоест до 2018-та имам 12 месеца да намеря дъно, ако изобщо такова нещо вече е възможно…
Ще ми трябва и памет, но не знам дали ще е изгодно да купувам DDR2 памет на 1066MHz, по-скоро
ще се задоволя с две плочки по 2GB DDR2 на 800MHz. И ще ми трябва и захранване минимум 600 вата.
Оригиналното от 750 беше доста скъпо, и сега определено нямам бюджет да купувам ново такова.

И всичко това, за да имам отделна машина за игра на сигурно се досетихте – Unreal Tournament 3!
И колкото и тъжно да звучи, след толкова наляни средства, когато играта най-сетне излезе, се
оказа, че Unreal Tournament 3 е много беден и празен конзолен порт на PlayStation 3 версията си.
Чак две години по-късно, общността от фенове и играчи успя да закрепи някак положението, с
безброй къстъм създадени карти, модели и модове, но за съжаление вече беше прекалено късно.
Няма да е изненада, като, кажа, че Unreal Tournament 2004 и оригиналът от 99-та са по-играни
и до ден днешен, а Unreal Tournament 3 почти никой не я помни, освен хората със стари конзоли.
Все пак аз съм си записал и си пазя две DVD-та претъпкани с карти, модели и модове за играта.

И така, дали от носталгия към по-семплото минало, или от чист мазохизъм, ако в следващите 12
месеца се намерят части за съживяването на AMD Spider Platform-ата, ще напиша последваща част.

Вие читателите също може да помогнете! Ако видите някъде евтино дъно, или ви се мотае такова
със съответния сокет и чипсет – казвайте! Тези неща не са още ретро, но са съвсем истински
морално остарели компоненти, и са ярък пример за практиката на планирано морално остаряване.

До тогава си правете изводите, че на мен тези прозрения ми струваха скъпо, но определено ми
дадоха доста яснота по темата, даже навярно сега мога да допиша няколко глави в Das Kapital…

С две изречения – Не избързвайте с покупките на нови поколения хардуер веднага щом излезе!
Почакайте излизането на подробни ревюта от безпристрастни източници (YouTube канали с милиони
зрители, и сайтове за ревюта към магазини за компоненти не са безпристрастни източници, а част
от системата!), и трезви потребители, вместо да скачате сляпо с главата и портмонето на пред.
Не се връзвайте веднага още на първите налични модели, било то процесори, дъна, видео карти,
или други неща. Много вероятно е да се окажете бета тестери, на чиито гръб корпорациите тестват
новите си продукти. Само дето сте си платили вие, а не те на вас, и е много вероятно да се
окажете с бъгав продукт, който в 99% от случаите никой няма да замени, и ще ви ядосва с години.
Когато фирма А пусне нещо ново, изчакайте конкуренцията – фирми Б, В, Г, Д да направят своя
ход, след това и отговорът на фирма А към конкурентните продукти на фирми Б, В, Г, Д…
Ако не друго, то често поне цените падат доста значително. Някои го наричат дъмпинг, но
реално няма такова нещо, а става дума за намаляване на големият процент надценка по веригата.

А понякога единственият начин човек да направи правилният избор е просто да не купува нищо!

Advertisements
 

Trident TVGA9000C / IBM Solid Logic Technology

Днес ще ви покажа една видео карта, която сама по себе си не е нещо много специално.
Картата няма уникален API или революционна архитектура, каквито отличителни и интересни
черти са имали други модели карти които вече съм ви показвал, и ще ви показвам и в бъдеще.
Тук интересното са няколко компонента на самата платка, зад които се крие богата история,
за която история заслужава да се разкажат поне няколко абзаца. Prepare to be educated!

Подминаваме механичните компютри както и най-първите дигитални изчислителни машини, които
често са били единични разработки, и се пренасяме при първите серийно произвеждани машини.
Няма да е изненада като кажа, че първите масови дигитални, и без съмнение най-продаваните,
са били компютрите дело на компанията IBM. Тази световноизвестна марка започва историята
си още през 19-ти век, и до началото на 50-те години на 20-ти век IBM произвеждат различни
видове техника. От офис оборудване до кухненски съоръжения, дори оръжия по времето на ВСВ,
с тази своя гъвкавост и умение за адаптиране компанията се разраства и има финансовите
възможности за разработката на дигитални изчислителни машини, мини и мейнфрейм компютри.
В тази пазарна ниша, преди с физическо оборудване, а днес посредством стандарти и патенти
изобретени от тях, IBM продължават да диктуват тенденциите и да държат солиден пазарен дял.
Този простиращ се през вековете успех се дължи на много доказани методики на работа, една
от които е техниката с която при цялата им дадена гама продукти се ползват максимален брой
идентични модули с компоненти, вместо всеки продукт да има различна конфигурация, изискваща
специално внимание за проектиране, производство и сглобяване, което отнема време и усилия.
Така със стандартизирането и разделянето на продуктите на модули започва една нова епоха.
Епоха носеща на компютрите подем сравним само с този състоял се в автомобилостроенето след
усъвършенстването на конвейерът от Хенри Форд, или дори с цялата индустриална революция!
И до днес берем от плодовете на това стандартизиране, в лицето на IBM PC стандартът въведен
в началото на 80-те. Но всичко започва много по-рано, още в ерата на ламповите компютри!

В началото на 50-те години на 20-ти век излиза IBM 650, първият масово произвеждан компютър.
За десетилетие биват произведени 2000 бройки, всяка от които ползва лампови модули като
показаният на Фигура 1. Въпросният модул представлява 1 бит. 8 такива модула правят 1 байт!
Важно е да се спомене, че тези компютри не са ползвали двоичната бройна система на която са
базирани компютърните езици които ползваме днес, а своя по-сложна система на няколко нива.

По същото време, в началото на 50-те IBM пускат и по-сериозната машина за научни цели, за
разлика от предната която е с бизнес естество. Това е IBM 701, първият научен компютър.
Той, заедно с наследилият го през 1954-та IBM 704, който е първият масов компютър правещ
изчисления с плаваща запетая, ползват стандартни модули като бройката показана на Фигура 2.
Тук виждате модулът има 8 лампи, или вече един модул е цял байт, а не една осма частица.

В началото на 60-те излизат и първите масови транзисторни компютри, след като технологията
вече е усъвършенствана. Първият представител за IBM е IBM 7030 Stretch, това е и първият
транзисторен суперкомпютър. Той обаче е бил предназначен само за правителствените агенции.
С този компютър се въвежда IBM Standard Modular System (SMS), модул от която виждате на
Фигура 3. В IBM 7030 Stretch се използват 18747 модула като показаният, плюс 4025 двойни
модула. Заедно те имат общо 169100 транзистора, консумиращи главозамайващите 21 киловата!

С бързи темпове, през 1964-та лампите и единичните транзистори вече са морално остарели,
защото тогава излиза новата революционна технология – IBM Solid Logic Technology (SLT).
На Фигура 4 и Фигура 5 виждате редица SLT модули, те са били въведени с пускането на
IBM System/360 серията мейнфрейм компютри. С бързи темпове този нов стандарт е внедрен
във всичките продукти на IBM, от най-скъпата мейнфрейм машина, до най-евтиния компютър.

На Фигура 6 е показан процесът по производство на тези SLT модули, като на стъпка 8 чипът
е капсулован в епоксидна смола или пластмаса, докато показани модули на Ф.4 и Ф.5, както и
тези които ще разгледаме днес са капсуловани в метална кутийка. Не знам дали металът не
е бил използван с цел по-добро охлаждане на модулите, или просто е бил по-изгоден метод.

Самите модули представляват хибридни интегрални схеми, в които се съдържат множество
транзистори, прилежащите диоди, кондензатори, и изобщо всякакви микро компоненти.
С времето технологията се развива и развива, докато в един такъв модул вече има повече
изчислителна сила от в целите първи компютри, а една платка е равностойна на суперкомпютър.

SLT модулите които ще разгледаме днес са тип оперативна памет, но дори при търсене по сериен
номер, не открих какъв е капацитетът им. Някъде се споменаваше, че май са по 256 килобайта.
Това означава, че общо четирите модула са 1 мегабайт памет, което е двойно повече памет,
от с колкото е идвала базово Trident TVGA9000C видео картата, но вече знае ли човек…

Относно самата карта която ви показвам днес, това е 16-битова ISA платка от началото на
90-те години на миналия век, един много популярен и доста изгоден модел 2D видео карта.
Тази бройка до колкото помня никога не е била в употреба, вероятно е произведена прекалено
късно, и може би е била морално остаряла спрямо други модели карти в ценовият и клас…
През годините е минала през ръцете на няколко търговеца, и по-наблюдателните от вас може би
са видели, че някой от тях е приватизирал BIOS чипът! Тоест в това състояние картата не
работи. Аз има още няколко карти на Trident, но не са същия модел, и техните BIOS-и няма да
са съвместими. Почти сигурен съм, че съдържанието на точния модел го има качено нейде из
интернет, но купуването на съвместим чип и програмирането му ще отнемат много време, усилия
пък и средства, та за сега не е приоритет. Все пак ако условията са подходящи един ден…

Относно самите чипове на платката, сигурно виждате, че са по-високи от тези на снимките
от интернет. Това е така, понеже вероятно модулите са двуетажни! Тоест в металните кутийки
има два чипа монтирани един върху друг, този похват е известен с терминът piggybacking.
При IBM с такъв метод за увеличаване на гъстотата на компонентите в SLT чиповете са известни
стандартите Solid Logic Dense (SLD), Advanced Solid Logic Technology (ASLT), и Monolithic
System Technology (MST), по някой от които са и точно тези чипове които разглеждаме днес.

И най-интересното, на SLT модулите по платката, името IBM е покрито с канцеларски коректор!
Но каква е историята зад това, кой би си губил времето да прави такова нещо? Вероятно това
ще да е производителят – Trident. Но защо? И тук вече влизаме в ролята на Шерлок Холмс или
на Господин Спок, и провеждаме разследване чрез дедуктивни наблюдения базирани на логика.

През 90-те, тези SLT модули са били вече морално остарели, по това време дори керамичните
чипове вече са били замествани от много по-евтините пластмасови. Тогава каква е логиката
зад изборът на Trident да ползват такава остаряла технология? Ако SLT паметите са имали
някакво предимство пред пластмасовите, то те определено не биха били по-евтини, и като се
сложи фактът, че IBM компонентите и машините винаги са по-скъпи от останалите марки…
Картите на Trident винаги са гонили бюджет, и това което вярвам аз е, че по това време
тези SLT базирани памети са били вече морално остаряващи, и навярно залежаващ продукт в
складовете на IBM. Възможно е да са били пуснати на дъмпингова цена, колкото да се отърват
от количествата, и от Trident да са видели възможност да сцепят стотинката като ползват
точно този вид памет… При търсене в интернет излизат много снимки и на други видове
TVGA9000C карти, при които се ползва памет в стандартни чипове, но има снимки и като тази.
Така, че навярно е имало някаква далавера да се ползват тези модули, пък било и по време в
което вече са били доста стари. На снимките на идентични с тази бройка карти, маркировката
по SLT паметите на картите е изцяло изтрита, а не както тук името IBM е покрит с коректор.
Вероятно с това се е целяло да се прикрие употребата на стара технология, и все пак…

Ще продължавам да търся информация относно този модел карти и защо са с такъв тип памети.
Ако намеря нещо, или пък ако някога подкарам тази бройка, ще напиша подобаващо продължение.
Също и вие ако знаете нещо по този въпрос, моля пишете ми! Нека заедно открием цялата истина!

 
 

Проект: 6600 GT PC: Част 2

Еврика!

Сетих се, че няма да са ми нужни колонки, та нали си имам автентична стерео уредба!
Става дума за касетофон Hitachi TRK-W550E, купен преди три десетилетия от Кореком!
Прерових кашоните с кабели, и намерих нужният кабел за свързване на аудио изходът на
компютърът с аудио входът на уредбата, и вече имаме звук! Всъщност имахме, но…

И по този повод, какво по-добро, от това да се добави и мощна външна звукова карта!
От снимките сигурно виждате, добавих легендарната Creative Sound Blaster Live! CT4830.
Това е 5.1 канална PCI звукова карта, за която съвсем скоро ще напиша собствен пост.

И като съм тръгнал да добавям полезни неща, монтирах и 15 гигабайтовият твърд диск,
който споменах последния път. Така сега вече на машината има свободни почти 16GB.
Какви игри ще инсталирам там още не ми е хрумнало, и вие може да дадете предложения.

Това са настоящите параметри:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Sound Card – Creative Sound Blaster Live! CT4830
Hard Disk Drive 1 – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Hard Disk Drive 2 – Maxtor 15GB ATA100 7200RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – DeLUX M326e
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″
Audio Output Device – Hitachi TRK-W550E

Остана само да купя почистващи спрейове, но ще трябва да купя и нов аудио кабел,
защото този се разпадна в ръцете ми, сещате се останал ми е от онези колонки с
ракетното копче за които писах миналия път. Но така е като се борави със стари
уреди, които не са правени да държат толкова дълго, и все пак някак си са оцелели.

Иначе самата машина е доста стабилна, след над три часа игри дори не загрява.
Само както казах прахоляците в захранването създават крайно неприятен проблем.
Ако има някакви големи промени в бъдеще ще пиша, а може да ми пишете и вие.

Очаквайте скоро още нови материали, а до тогава ви пожелавам здраве и успех.

 

Проект: 6600 GT PC: Част 1, IBM NFS PC: Част 2, 2K4 PC: Част 3

Мина време, доста даже, но за жалост така и не получих дори един съвет, нито едно
предложение, за това как точно и с какви компоненти да построя конфигурацията която да
се помещава в голямата сървърна IBM-ска кутия, за която писах преди почти два месеца.

В същото време, вторият ми по сила настолен компютър, който стъкмих преди две години
буквално събираше прах. Не беше пускан от месеци, и понеже кутията му няма пластмасови
панели за свободните 5.25″ и 3.5″ слотове, вътре свободно влизаше и се събираше прах.

Та реших с един заек да убия два камъка, и днес слях двата проекта заедно, резултатът
вече е на лице, и ако ме питате мен се получи една доста задоволителна машина за игри!

И така, сега пред вас стои новата стара машина, която обаче си заслужава ново име.
Реших то да е 6600 GT PC, по видео картата която е сърцето на всеки компютър за игри.

След половинчасово тестване на няколко игри, и охлаждането на видео картата, и това на
процесорът си бяха хладни. Тези дни ще седна да поцъкам по-дълго време, дано да няма
проблеми със стабилността. Сега виждате от клиповете всичко се играе като по вода.

Това са настоящите параметри, както не са изключени подобрения в бъдеще:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – DeLUX M326e
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″

А това са инсталираните игри:

Unreal Tournament 2004
Unreal II: The Awakening
Need For Speed: Hot Pursuit 2
Need For Speed: Underground
Need For Speed: Underground 2

Обаче след качването на тези пет игри, предимно заради начинът на зареждане на
Need For Speed заглавията, както и пороят от допълнителни карти за Unreal Tournament
2004, сега на твърдият диск останаха само гигабайт и половина свободно пространство.
Това е крайно недостатъчно, за това обмислям някога да добавя 15-гигабайтовият твърд
диск, който купих специално по повод този проект преди време, ще стигне за доста игри.

Спрямо предишното си превъплъщение, освен кутията в параметрите на машината няма много
промени. Добавил съм флопи дисково устройство, или по-точно се опитах да го добавя.
За да е в унисон с черното оптично устройство, за флопи сложих единственото черно
3.5″ флопи което имам, но колкото и да се мъчих да го подкарам не постигнах успех.
Колкото и да го ръчках не успя да прочете никакви дискети, само трака доста сериозно.
С моя късмет, единственото флопи което съм купувал някога ново, ще се окаже дефектно!
Но няма да се предам лесно, ще пробвам с друг кабел, ако не ще търся друго черно флопи.

Да спомена и, че преработката на кутията от AT до ATX стандарт от някой от предишните
и собственици не е била много универсална, и се наложи доста ръчкане докато напасна
захранването. Проблем беше, че захранващият блок който имам аз има архаичният жак за
захранване на монитор, а кутията е била преправяна за захранване без такова нещо.
Ако имах дрелка или дремел щеше да се получи много лесно и доста по-красиво, но някога
в бъдеще ако се сдобия с такива инструменти нещата ще се изгладят като по конец!
То и самото захранване което имам е трагедия, работи си, но е задръстено с прахоляк, и
като позагрее малко, в стаята почва да се носи миризма на застояло, пък и доста шуми…

Много бях горд, че намерих задна I/O пластинка за дънната платка, че преди си нямаше,
пък сега се оказа, че в тази преработена кутия не може да се намести такова нещо, ха!

Обаче за късмет копчето за пускане от предишната кутия си пасна отлично в тази кутия.
Монтирал съм го на задния панел, за да така не разваля визията на радикалната кутия.
От пред под вратичката си стои оригиналният AT ключ, но той не е свързан с нищо.
Копче за рестартиране не съм слагал. Ако се налага тази функция да влиза в употреба,
просто копчето за пускане трябва да се задържи за четири секунди, и е готова работата!

В козметично отношение – пак да напомня, че снимките са само илюстративни. В реалния
живот кутията не е толкова пожълтяла, както направо оранжева я изкарват фотографиите.
Леко жълтее, но това не ме притеснява. По-страшни са пукнатините по дължина на ръбовете
на панелите за които стана дума в предишната част посветена на кутията, но няма как.
Предполагам поради регулации за безопасност, към пластмасата която са ползвали от IBM
е добавен бром, с цел предпазване от запалване. Това обаче води до пожълтяване както и
пукнатини които се виждат тук. И все пак спрямо други продукти направени от този тип
пластмаса, тази кутия се е отървала леко, че положението можеше да е много по-лошо.

Кутията има и три метални шини за монтиране на твърди дискове в 5.25″ слотовете, но
тях съм ги демонтирал за да не дрънчат заради вибрациите, като естествено си ги пазя.
Също така от вътрешната долна страна, на предния панел има пластмасова рамка в която
е системния високоговорител на дъното и един 80 милиметров вентилатор. Тях ги свалих
като чистих кутията, но ми свърши спреят със сгъстен въздух, и не можах да ги почистя
както трябва. Та като си купя нов флакон ще ги монтирам обратно, но сега зимата няма
нужда да свързвам вентилаторът, чак за жегите през следващото лятото, ако има такива.

Също трябва да купя и Electronic Contact Cleaner спрей, че виждате от снимките колко
страшно зацапани са портовете на задния панел, цяло чудо е, че всичко работи и сега.

И за финал няколко думи за периферията. Мониторът е 19 инчов TFT LCD, купувах го нов
преди десетина години, но понеже е в мащаб 4:3, вече го ползвам само за тестов и за
употреба в комплект със стари компютри с цел ретро игри, които са винаги в този мащаб.
Мишката е оптична взета също преди сто години от най-близкия компютърен магазин…
И черешката на тортата – клавиатурата, тук това е IBM Model M, но за съжаление тази
бройка не е с Buckling Spring механика, а е по Rubber Dome технология, по каквато са
99.9% от клавиатурите по света. Но дори така, този модел е определено най-добрият
Rubber Dome модел клавиатура който съм имал честта да ползвам! Чудесна е и за игри!

Обаче нещо много важно в една игрална машина тук липсва – това са колонките, звукът.
Мислех в един от PCI слотовете на дъното да сложа някоя звукова карта Sound Blaster
на Creative, но се сетих, че освен едни слушалки тапи които не стават за нищо, нямам
на какво друго да изкарам звук! Преди години си пазех едни колонки, но ги подарих
понеже копчето им за пускане се беше износило, и при натискане изскачаше и отлиташе
в другия край на стаята! Първите един-два пъти беше забавно, но след това стана
досадно. Та сега ще търся някои бели или сиви колонки, за да са в тон с машината.
Като краен вариант може да се наложи да взема черни или сребристи, но никак никак
не ми се иска да купувам такива… Ако вие видите нещо пасващо си – пишете ми!

За сега май е това, пак уж нямаше да пиша много, пък то излезе цяла епопея…
След време, периодично, ако имам здравето, ще подхващам един по един редицата стари
компютри, и ще ги вкарвам в работещ и надежден вид, с цел игри или офис приложения.
Очаквайте и нови постове относно по-дребни неща, както и развитие с някои вече
започнати проекти… И отново да напомня – може да ми пишете за абсолютно всичко!

 

3D Очила Kasan 3D-Max

Учебната година започна, и макар това да е блог с образователна цел, нищо не ни пречи
да разгледаме нещо правено с цел игри. Всъщност на запад има един термин Edutainment,
неологизъм от думите Educational Entertainment, или на чист български игрово обучение.
Този похват ако ме питате мен е по-плодотворен от архаичните учебните догми, и би бил
полезен не само за началните класове, но и за цялата учебна система, особено в дните
на абсолютна липса на съсредоточение и масова зомбификация в които за жалост живеем…
Но няколко семестъра педагогика които съм взел преди години не ме правят специалист,
и нека минем по същество, макар темата и разглежданият днес обект да се преплитат.

На снимките пред вас стоят едни активни 3D очила предназначени за компютри, които са
били произведени преди 20 години, от неизвестната вероятно гаражна южнокорейска марка
Kasan Electronics. Сега като търся каквато и да е информация, не откривам нищо, освен
една фен страница посветена на този продукт, която макар и от средата на 90-те, все
още е доста ценна, и в комплект с дебелата колкото цял учебник книга с инструкции, ще
са ми доста полезни когато се опитвам да подкарам очилата на някоя автентична машина.

Какво е стереоскопия може да прочетете по-подробно в енциклопедията, там има интересно
написана статия. Самата технологията не е никак нова, в днешния си вид съществува от
над два века, и предхожда фотографията и киното. Първоначално, с помощта на очила със
специални лещи или призми, две рисунки поставени една до друга са образували триизмерно
изображение, а какъв по-добър трик от това, до днешен ден докарва солидни приходи…
С времето технологията се усъвършенства, и с появата на фотографията и киното идва и
анаглифията, за която също има интересна статия в енциклопедията. На кратко при този
метод двете изображения се проявяват върху една и съща снимка или лента, като едното
е снимано през червен филтър, а другото през син филтър. Съответно очилата с които се
гледа имат една червена и една синя леща, като тук не е нужно лещите да имат форма,
а както сигурно знаете може да са просто парчета цветен целофан в картонена рамка.
Дълги години тази технология пълни кината, докато не излиза следващата евтина за
студията и кината технология – поляризираните очила. Докато при гледане с анаглифни
очила изображението има пурпурен отенък заради начинът на снимане, при поляризирания
метод картината не губи цвят, но пък губи резолюция, по-точно половината хоризонтална
резолюция, която се споделя от двете изображения които се наслагват едно върху друго.
За пример в IMAX и RealD 3D кината се ползва поляризираната технология (gimmick).

Всичко споменато по-горе обаче е пасивна технология, или по-просто казано методи при
които очилата са само две лещи или филтри, и нямат никаква механика и електроника.
При очилата които ще разгледаме днес технологията се води Active Shutter 3D System.
Най-просто казано, лещите на тези очила трептят в синхрон с картината която им се
подава, и много прецизно блокират едното или другото око на зрителят за части от
секундата, като по този начин постигат 3D ефектът без да се губи цвят или резолюция.
Тази активна технология също е много стара, масово е тествана по кината през 1922-ра
година, или преди 95 лета! При домашните потребители навлиза в средата на 80-те,
когато дори от второто поколение игрални конзоли като Nintendo Entertainment System
и Sega Master System имат такива активни 3D очила като официален аксесоар, но поради
високата им цена и ниският брой игри правени за тази технология, не пожънват успех.
През 90-те години технологията се пренася при компютрите. Някои от работните станции
на Silicon Graphics идват с базова поддръжка на такива очила, а след това десетки
фирми пускат свои продукти съвместими с компютрите и телевизорите. Дори в днешни
дни този маркетингов трик (gimmick) е доста популярен, и много нови телевизори се
пробутват в комплект с такива 3D очила. А къде и без гейминг ентусиастите (наивните
консуматори), за които последно преди години капиталистът Nvidia пусна продукт едно
към едно с това което ви показвам днес, с разликата, че тяхното беше оптимизирано за
някаква брандирана серия 120-херцови монитори произвеждани от техен съдружник…
Тази технология от няколко години е засенчена от Virtual Reality очилата, които също
не са никак нова идея, този gimmick също има няколко десетилетия история, но на скоро
стана достъпен за масите, и сега всяка втора компания пуска свой вариант VR очила…
Мен обаче ме вълнува единствено Augmented Reality технологията, но за моментът все
още е прекалено скъпа и първобитна в отношение краен потребител, но има време.

Конкретно тези 3D очила както казах са дело на някоя от стотиците малки фирмички,
експлоатирали отворилата се тогава ниша, докато ефектът не е затихнал, и или са минали
към друг продукт, или по-често срещаният резултат – са фалирали и оставали забравяни.
От надписите от страни на кутията, се научава, че очилата поддържат съвсем ограничен
брой модели от най-старите видео карти, а други драйвери освен тези на дискетата от
комплектът не са излизали. И тук идва най-големият проблем с моя комплект – няма я
дискетата с драйверите! Дано има копие на мултимедийният диск, ако ли не, то едва ли
някога ще се намерят драйвери. В комплектът е и картата контролер, тя е за 8 битов
ISA слот. Също в кутията тук, някой през годините е добавил и почти сигурно
най-силната от поддържаните видео карти – S3 Trio64UV+, тази карта е за PCI слот.
На шестата снимка виждате и кабелът за свързване с видео картата и мониторът.
Като опция се е предлагало и безжично дистанционно управление, то е било само за
управление на софтуерът, понеже на самите очила няма какво да им се настройва ръчно.
И за финал към очилата са вървели три филтъра които са се монтирали пред лещите, и
са създавали различни ефекти. Тук обаче е останал само един от трите, другите два
ги е хванала липсата, но пък този който си го има е още с предпазното си фолио.
Самите очила са много леки, с изцяло пластмасова рамка. Кабелът който се включва в
картата им контролер е привидно доста дълъг, и не би трябвало да пречи при употреба.

Каква е историята на тази бройка не зная, но от един стикер на кутията гласящ
„Multirama Germanos“, както и от лепенката за цена със символът за драхма, съм почти
сигурен, че тези 3D очила са били купени от Гърция. Самата цена е била 299000 драхми,
което според два онлайн калкулатора се превеждало като 880 евро, доста солена цена!
Ако се намерят драйвери ще тествам очилата на някоя автентична система с Windows 95,
или с DOS, за какъвто най-вероятно са правени приложенията на мултимедийният диск.
Ако вие знаете нещо за този модел очила, имали сте опит с тях или каквото и да е
друго свързано с марката – пишете ми, всякакви съвети и помощ ще са добре дошли.

Лично до сега не съм имал вземане-даване с активни 3D очила, макар на няколко места
през годините да съм виждал мостри изложени от търговци целящи се да зарибят масите.
С поляризирани очила съм гледал на IMAX последните два Star Trek филма и новия Star
Wars, даже самите очила които струваха 2 лева сега си кротуват в шкафът до мен.
До тях седят вече 7-8 години едни други 3D очила, два чифта от най-елементарните
анаглифни, които обаче в комбинация с някакъв драйвер правеха чудеса в игрите!
Ако до сега не сте забелязали, аз съм страшен фен на поредицата Unreal Tournament.
Тук през годините сглобих 5 машини за тези игри, но манията ми е много по-стара.
Още щом си взех първият компютър прекарвах дълги дълги нощи в оригиналната игра.
И първата видео карта си купих за да мога да цъкам на новия Unreal Tournament 2004.
След това си сглобих цял нов компютър за очаквания Unreal Tournament 2007, който бе
преименуван на Unreal Tournament III. За жалост машината не доживя премиерата на
играта, поради малоумно монтиран мрежов кабел (навит около гръмоотвода) от един
долнопробен интернет доставчик, от където дори не ми се извиниха… Сглобих друга
още по-добра машина, на която новата игра просто сияеше в пълния си блясък!
С годините добавях всякакви карти и модове към игрите, дори си взех и USB джойстик
за да пробвам нови методи на игра, и по някое време видях обява в която се продаваха
два чифта анаглифни очила в комбинация с някакъв драйвер записан от търговецът на
обикновен диск. Тъй като цялата тази работа беше десет лева, макар и като материали
да не струва и два, купих си едни комплект и останах много много приятно изненадан!
Unreal Tournament III съвсем оживя, истинско 3D, човек направо да си потопи главата!
Та с едни картонени очила се постига същия ефект като с активните за стотици долари,
с единственият недостатък, че картината има пурпурен отенък, но какво толкова!

Ще потърся драйвери и ако имам успех ще тествам тези очила. Пък ако имам успех и с
подкарването им ще напиша продължение, в което задължително ще има и видео клип.

 

Проект: 2003 PC: Част 1

Още като завърших предната машина, ми хрумна една идея, идея за още една машина!
А каква е целта на тази машина, както винаги игра, сега е Unreal Tournament 2003.
Тази машина трябваше да е малко по-стара, и да е базирана на Socket 370, но уви.
Имам две двупроцесорни дъна за Socket 370, обаче пък нямам два еднакви процесора.
Пък дори и да имах, платките са ми дадени така, и не е сигурно дали са работещи.
Останалите ми Socket 370 дъна са две еднопроцесорни, едно от които няма AGP слот.
Финалният кандидат беше добър модел, но за жалост се оказа проклет по рождение.
Дъното за което става дума е модел Abit BX133-RAID, бройка с по-стара версия BIOS.
За това не можах да сложа Celeron Tualatin процесор, явно още не се е поддържал.
Пробвах и с един Intel Pentium III 1000MHz с Coppermine ядро, но пак без успех.
Обаче за горните процесори не мога да съм сигурен че са работещи, не са тествани.
Дъното тръгна чак като му сложих един Intel Pentium III 866MHz с Coppermine ядро.
Но този процесор едвам покрива минималните изисквания на Unreal Tournament 2003.
След като монтирах всичко необходимо, дойде ред да инсталирам OS, Windows XP SP3.
Да, ама не! Оказа се, че има голям проблем с буут-ването, и то какъв проблем само.
Като машината засечеше оптичното устройство, не намираше твърдия диск, и обратно.
Пробвах с различни 40 и 80 нишкови IDE кабели, на различни канали, но без успех.
Слагах устройствата на Master, Slave и Cable Select режими, и пак нищо не стана.
Още по начало, къстъм RAID контролерът на дъното е правел много буут конфликти.
Но така и не стигнах до това да инсталирам драйвери, ако намерех такива, чрез FDD.
Причината е, че на захранването са му отрязани конекторите за флопи устройствата.
Да запоя кабелите не е опция за момента, а да купя молекс преходник не се сетих.
Така след дни на безизходица, проектът като че беше изоставен, или поне до сега.
След дълга психическа почивка, реших, че щом със Socket 370 не става, защо да не
опитам да завърша машината, базирайки я на Socket A, имах подходящо за целта дъно.
И така машината беше изградена с Gigabyte GA-7ZXE, Socket A дъно с SDRAM тип памет.

Това са настоящите параметри, очакват се бъдещи промени:

Motherboard – Gigabyte GA-7ZXE
Central Processing Unit – AMD Athlon 1200MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory 1 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 2 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Video Card – NVIDIA GeForce4 MX440 SE 64MB DDR
Network Card – Realtek
Hard Disk Drive – Seagate 6.4GB ATA66 5400RPM 256KB
Compact Disc ReWriter & Digital Video Disc Read Only Memory – LG GCC-4521B
Power Supply Unit – Ever Power 235W
Case – NoName

Сложих двете плочки памет от 256MB, които не тръгнаха на 3DFX Interactive PC-то.
Може другата машина да не поддържа такъв обем, или пък понеже са едностранни.
И тук има трети слот за памет, може да сложа още една плочка от 128MB на 133MHz.
За процесор първо пробвах AMD Athlon XP 1700+, обаче с него системата не тръгна.
Този процесор не беше тестван преди, и не знам дали е дошъл работещ по начало.
Системата тръгна успешно с керамичен AMD Athlon 1200MHz, с него ще си и остане.
За охлаждане на доста топлият процесор се наложи да ползвам по-малък охладител.
Кутията в която сглобих системата е малка, и с вертикално разположено захранване.
Разстоянието между захранването и охладителя и сега е малко над един сантиметър.
Това не е много добре, и сега задния десен ъгъл на кутията се нагрява осезаемо.
Но няма къде да се монтира допълнителен вентилатор, няма от къде да взима въздух.
За твърд диск сложих Seagate 6.4GB, който обаче стърже толкова силно, че плаши!
Дори и след дефрагментация, сигурно твърдият диск ще забавя машината най-силно.
За оптично устройство монтирах проблемното Combo на LG, ще го ползвам само за CD.
Пробвах да инсталирам играта от него, но очаквано пак се започна старата история.
За да инсталирам играта временно бях сложил едно DVD устройство от друга машина.
Тук дъното нямаше вградена мрежова карта, за това сложих външна PCI на Realtek.
И за финал остана видео картата, тя е интересен модел NVIDIA GeForce4 MX440 SE.
Бях я пробвал и на предишната машина, но там с нея системата не извади картина.
Тук си тръгна, и Unreal Tournament 2003 се играе с резолюция 1024 на 768 пиксела.
Настройките са на приблизително средно ниво, и кадрите варират около желаните 24.
Нещо което видях докато снимах картата за блогът е, че имаше откачен кондензатор!
Може да видите за какво става дума на снимка номер 5, съвсем в края на картата.
Един от полюсите на този малък кондензатор се беше откачил и измъкнал от платката.
Наместих го на ръка, и си пасна точно, обаче за сега нямам условията да го запоя.
Въпреки това, и така системата си работи, и играта се играе без видими смущения.
Това което съм планирал е, да намеря охлаждане за NVIDIA GeForce FX 5200 картата.
И ако, или като тази карта е изправна, ще я монтирам тук, тя ще е много по-добра.
Вече с FX 5200 ще се играе хем на по-голяма резолюция, хем с по-високи детайли.
Кога ще се случи това, ако се случи, още не знам, за сега няма за къде да бързам.
Та относно бъдещ ъпгрейд, това са нещата, още малко памет и по-добра видео карта.

Да не забравя да благодаря на човекът от който преди време си купих това дъно.
Както и най-вече на колегата ентусиаст който ми прати мрежовата и видео картата.
С тях ми бяха пратени още компоненти, много ценни придобивки за моите начинания.
За това съм винаги много благодарен, и винаги се радвам на всякакви попълнения.
В близките седмици се надявам да имам и прогрес с текстовата поредица наръчник.
Мислех, че ще се напише лесно, но явно подготовката и ще отнеме повече време.
Надявам се по-скоро да има реализация, и тогава ще разберете за какво става дума.

 

Проект: 2K4 PC: Част 2

Здравейте отново!

Ситуацията с видео картата се реши супер бързо, и желаните игри вече летят!
Още в събота си купих карта GeForce 6600 GT от съмишленик на тема ретро хардуер.
Дори човекът ми я донесе на място за тест, за което също съм много благодарен.

Ето ги настоящите параметри, не са изключени промени:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – NoName

Ще проследим как се развиха събитията след предишният ми пост в хронологичен ред.
Първото нещо което се опитах да направя беше да инсталирам Unreal Tournament 2004.
Тръгнах да инсталирам, но скоро излезе грешка, че дискът е изцапан или надраскан.
Почистих DVD-то и пробвах отново, но този път извади грешката дори още по-бързо.
Сетих се, че имам играта и на друго DVD, и веднага пробвах да я инсталирам от там.
За беда пак се появи същата грешка, два пъти, после и с друга игра на трети диск.
Очевидно, най-вероятна причина това да се случва е неизправно оптично устройство.
Явно Combo Drive-а в който вярвах, е изправен само в четенето на CD-та, не DVD-та.
За щастие, съвсем на скоро един добър човек ми даде няколко оптични устройства.
Сред тях се оказа тази DVD записвачка модел LG GH22LP20, която е с IDE интерфейс.
Пасна чудесно, и се оказа добре работеща, единствено трябваше малко да я почистя.
С нея инсталирах Unreal Tournament 2004 от раз, без да изкачат никакви проблеми!
След това се насочих към видео картата, като направо реших да прескоча GeForce256.
С опитни хора от хардуерният форум обсъдихме диагнозата на моята GeForce FX 5200.
Споменатото миналия път загряване се е дължало на триене на перката в радиаторът.
От търкането на перка или смазката се е носила и миризмата на стопена пластмаса.
Това може да означава, че и картата от която взех охлаждането може да е работеща.
А самата карта се оказа GeForce FX 5500, а не както мислех също GeForce FX 5200.
Но за да тествам тези две карти все пак ще ми трябва изправно пасващо охлаждане.
Намерих някакви уж подходящи модели в интернет, но не знам дали ще паснат точно.
И докато из форумите разменяхме мнения и коментари по този въпрос, изникна нещо!
Попаднах на съмишленик, човек който предлагаше две подходящи AGP видео карти.
Картата която избрах и купих на отлична цена е NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2.
Избрах тази карта предимно заради охлаждането и, то е вариант на Zalman VF700.
Zalman VF700 има меден, алуминиев или комбиниран вариант, тук това е алуминиево.
Това е много добро охлаждане произвеждано и до днес, дори има и светещи варианти.
Картите от 6-та серия GeForce вече имат Shader Model 3, необходим за новите игри.
Другата от двете карти, макар и от по-висок клас беше по-стара, и нямаше SM3.
Интересно нещо което тази карта има е NVIDIA BR02 High Speed Interconnect чипът.
BR02 служи за мост, позволяващ на графични чипове правени за AGP карти да работят
на карти с PCI Express интерфейс, без необходими промени по GPU архитектурата.
При наличната карта е обратното, тук мостът позволява на PCI Express нативния чип
на GeForce 6600 GT да работи под още тогава морално остарелият AGP интерфейс.
Този HSI чип също е покрит с радиатор, само паметите на картата нямат охлаждане.
Но дори и след половин-един час игра под Unreal Tournament 2004 картата е хладна.
И процесорът дори под пълен товар си стои хладен, само захранването загрява доста.
Тествахме картата с Unreal Tournament 2004, и кадрите в секунда бяха доста добри.
Сложих почти всичко на максимални настройки, при резолюция 1280 на 1024 пиксела.
Кадрите стоят над 50 до 80, и падат до 30 само на моменти при най-големите карти.
На втория ред са снимките от UT 2004, а на третия са от Unreal II: The Awakening.
При втората игра не се сетих да измеря FPS-то, но видимо всичко върви по вода.
Самите кадри ги измервам с команда от конзолата, че процесорът не поддържа Fraps.
Опитах се да сваля по-стара версия на Fraps от тази машина, но IE6 не ми позволи.
Още не съм инсталирал почти никакъв софтуер на компютърът, то почти не му трябва.
Та и тези снимки съм ги правил една по една с Print Screen, вярвам станаха добре.
Докато гледах изискванията на UT 2004 открих и тези на UT3, и тук се изненадах.
В настоящата си конфигурация, тази машина покрива минималните изисквания на UT3!
Все пак Unreal Tournament 3 излезе още 2007-ма година, и не трябва да е изненада.
Но това, че машината поддържа играта, не означава, че ще трябва да я инсталирам.
Даже и да исках, няма как да я кача, вече не стига нужното дисково пространство.
Сега май най-големият ми свободен твърд диск е 6 гигабайтов, също недостатъчен.
Та за сега тук ще се радвам само на двете игри за които беше построена машината.
Докато тествахме, се спомена, че има възможност за овърклок на GPU-то и CPU-то.
Потенциал има, щом и двете си стоят хладни, но за сега не мисля да овърклоквам.
Монтирах оптичното устройство на най-горна позиция, за по-добър въздушен поток.
Обаче кабелите запречват пътя, и обезсмислят идеята там да се монтира вентилатор.
Ще се оглеждам за по-просторна кутия, но това ще е само ако ще се овърклоква.
За евентуален бъдещ ъпгрейд, някога може да се добави още един малък твърд диск.
Ако намеря по-големи по обем памети и те няма да са излишни, но ако са изгодни.
Модулите от по 1 гигабайт и сега са скъпи, но има евтини 512 мегабайтови плочки.
Преди години те вървяха по 5 лева, та сега и 1 такава плочка ще свърши работа.
Друго нещо което е по-наложително са чифт работещи колонки, че се оказва нямам.
Евентуално ще потърся някакви втора ръка, че сега съм само със слушалки тип тапи.
Това е в общи линии, ако изпадне нещо изгодно, ако не ще си спестявам за друго.

Все още търся Правец 8Д, все без успех, а сигурно ще ми трябва и нов фото апарат.
Сега май му хванах цаката на моя, след като се рестартираше по три пъти на снимка.
Ако не му пипам настройките и не въртя колелото за режимите прави по една снимка.
Но ако нещо се промени или се направи втора поредна снимка се почват мизериите…
Та ако видите и вие нещо подходящо, или имате останало излишно, пишете ми смело.