RSS

Category Archives: Дискови Устройства

Disk Pack / Disk Cartridge / Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена

Disk Pack, Disk Cartridge, Твърд Магнитен Диск, и в последствие УКВ Антена.
Това са някои от имената с които това чудо на техниката е било известно през годините,
през епохите дори, и в различните икономическо-географски ширини на земното кълбо.

Днес ще проследим един продукт с двойна употреба, чиято история е както колоритна, така
и много тъжна, защото е доста показателна за страната ни и положението и, и не само.
Но нека започнем от по-далеч, от началото на оригиналното предназначение на изделието.

Както с много други технологии, и тук нещата започват с гигантът IBM, като този път
заслугата отнасят за изобретяването на твърдият диск. Още през 1956-та година, от IBM
пускат в масово производство първият компютър с твърди диск, това е IBM 305 RAMAC.
За пет години биват произведени над 1000 бройки, които тотално доминират пазарната ниша.
Цената за наем на 3.75 MB твърдият диск модел IBM 350, който е бил част то системата,
през средата на 50-те години, е била 3200 долара на месец, което изчислено с инфлацията,
в днешни долари е над 27 хиляди! И това е цената само за наем на дискът за един месец!
Тези главоломни цифри обаче явно не стряскат потребителите, и през следващите години се
произвеждат нови и нови модели твърди дискове за моделите мейнфрейм компютри на IBM.
Самото дисково устройство е било колосално! Голямо колкото гардероб, тежащо почти тон, с
няколко киловата консумация… 3.75 MB са се помещавали на 50 плочи, всяка с диаметър от
24 инча или 61 сантиметра, всяка голяма колкото плотът една маса в някое заведение!
Фигура 1: Част от механиката на дисковото устройство IBM 350 за IBM 305 RAMAC.
Фигура 2: Една от 50-те плочи които са се ползвали едновременно в IBM 350.

Следващата голяма стъпка при твърдите дискове, и където историята вече започва да си идва
на мястото, се случва през 1962-ра година с пускането на дисковото устройство IBM 1311.
Това устройство, за разлика от предходните които са били затворени системи, представлява
компактен за времето си корпус, в който се помещава само захранването, електромоторът и
магнитните глави познати още като стилуси, а плочите на които се записва информацията
вече са от тип сменяеми носители, монтирани по няколко заедно в един подвижен държач.
Така цената за мегабайт пада в пъти, и едно устройство може да има неограничен брой
носители. Тези носители представляват 6 плочи захванати в един държач. Този държач
се слага в IBM 1311 устройството, където няколко магнитни глави имат достъп до плочите
и от двете им страни. Самите единични дискове имат диаметър 14 инча или 36 сантиметра.
Скоро последват няколко модела устройства предназначени за по-новите мейнфрейм компютри
от System/360 и System/370 серите, при тях вече плочите в един един носител са 11 броя.
Фигура 5: IBM 1311 дисковото устройство, с носител в употреба и един в кутията си.
Фигура 3: Носител с 11 плочи в предпазващата го от прах пластмасова кутия.
Фигура 4: Готов за употреба носител, или както е модерно шпиндел, с 11 плочи.

Освен за най-големите бизнеси, същата технология се е предлагала и във вариант насочен
за средните и по-малките клиенти. IBM 2310 носителят представлява единична плоча в
пластмасов корпус. Обемът е 1 MB, което за средата на 60-те е било страшно много.
Фигура 8: Пластмасовата кутия в която се е съхранявала магнитната плоча.
Фигура 9: Отворен носител с оголена плоча. Изглежда ли ви познато?

Това е историята на първите твърди дискове и твърдите магнитни носители що се касае до
оригиналното им място на създаване и на производство – Съединените Американски Щати.

Тук, към края на 60-те години, между СССР и България се сключва партньорство за
съвместно производство на изчислителни машини от серията ЕС ЭВМ, които са съвместими,
или по-правилно копие на System/360 и System/370 мейнфрейм компютрите на IBM.
Производството в България започва в началото на 70-те, като предпоставка страната ни да
бъде избрана за тази задача е, че в предишните години тук вече сме произвеждали редица
електронни изчислителни машини, сред които ЗИТ-151 серия мейнфрейм компютри правени по
лиценз на японската компания Fujitsu, за производството на които България е била богато
оборудвана с производствена техника последна дума на технологията дошла от цял свят.
С бързи темпове в България се изграждат десетки заводи за нуждите на новата индустрия.
Вече сме говорили как България съвсем заслужено е била извоювала титлата „Силициевата
долина на Балканите“. По темата – сред новите изчислителни машини е ЕС 1020, мейнфрейм
компютър съвместим с IBM System/360. Редом с тази мейнфрейм машина в България са се
произвеждали и няколко модела запомнящи устройства с твърд магнитен диск, сред които са
ЕС 5052 и ЕС 5061, както и съвместимите с тях твърди дискови носители на информация.
Два завода са се грижели за производството на дискови устройства и носители, и цели две
десетилетия работата е кипяла без спиране, носейки милиарди левове в държавната хазна!
Фигура 6: Запомнящо устройство с твърд магнитен диск (ЗУТМД) правено в страните от СИВ.
Фигура 7: Мейнфрейм компютър ЕС 1035 (съвместим с IBM System/370) с 6 ЗУТМД модула.

И тук идва онзи момент в който приказката свършва, и по една или друга причина (които
действия са се състояли преди да се родя, поради което и не мога да дам личен коментар)
работата пропада. Става дума за разпадането на СССР, с което идва смяната на пазарната
политика и икономика, спирането на финансирането по производствата, закриването на
международните пазари за стоките за износ… Събития които слагат край на производството
на изчислителна техника в България. За отрицателно време заводите се разграбват, биват
приватизирани и препродадени безброй пъти, оставени да пустеят, и прочие и прочие…

Около това време се появяват едни много интересни антени за тогавашните телевизори,
антени с форма на диск, срязан от едната страна, и „боядисан“ в някакъв интересен цвят.
Едни твърдят, че още докато производството на твърди дискове е вървяло, е имало много
голям процент на бракувана стока, и някой роден „инженер“ е решил, че алуминиевите
дискове може да се срежат и продават като антени за телевизори. Друга теория е, че чак
след като производството на дискове спира, и вече морално остарялата технология няма
друго приложение освен рециклиране, пак някой „инженер“ осъществява идеята с антените.
Но няма как да знаем къде се крие истината за това хитро побългаряване, което всъщност
може и хич да не е българска идея. Сега като пусна едно търсене в Google, излизат повече
резултати от Русия и Украйна, като там този вид антени често са ги правили от два диска.
Та кой е авторът и от къде е дошла идеята не е ясно, но научаваме за това, че в тежки
времена хората са изобретателни, и нищо не отива на боклукът щом още може да се използва.

Интересен факт е, че по някое време тези набрали голяма популярност антени или се
изчерпват, или редом с оригиналните започват да се продават фалшиви бройки произвеждани
от хитри търговци, които дори може и да не са предполагали историята на тези „антени“.

Като всеки истински българин преживял 90-те, и аз имам ярки спомени с тези антени, че
дори ги виждам и до ден днешен да висят по балконите и прозорците на околните блокове.
Преди много години имахме един проклет телевизор Электрон, който беше свързан към външна
антена от онези дето са направени от кухи алуминиеви профили. С годините съседите от
горните етажи я потрошиха с неспирното мятане на боклуци, и в един момент антената вече
не ловеше трите или четирите ефирни телевизии, които тогава бяха единствените налични.
Като решение на този проблем от някъде беше купена точно такава дискова антена, за
историята на която аз още не предполагах нищо. Тази антена се ползва дълги години,
и някога около 2004-та (все едно беше вчера, ужас!) без да ползвам никакви инструменти,
направих антената от диск на конус, и като я изнесох на первазът на прозорецът, вече
Электрон-ът хващаше кабелна телевизия безжично! Е, може би това се дължеше на фактът,
че на един метър от антената по фасадата на блокът минаваше сноп кабели на операторите.
През 2008-ма Электрон-ът замина за вечните аналогови полета, навярно и антената с него.
Докато аз от вече близо десетилетие не гледам телевизия, то другите елементи от
семейството зяпаха без спиране (добре, че вече не са ми на главата). Та оказва се, в
провинцията било имало още една дискова антена, която преди няколко години майка ми
е донесла в съседната махала за да си ползва на телевизорът, или по-точно на декодерът.
Това на първия ред снимки е точно тази антена, не знам дали е оригинал или менте, но
се ползва до ден днешен! До сега беше с някакъв съвсем ужасен и тънък кабел, и пак
някак работеше. Вчера и сложих солиден коаксиален кабел, и сега е по-добра от всякога.
Иначе както виждате по покритието на дискът има безброй драскотини, както и стотици
дупчици, които най-вероятно са щети от някоя от многобройните градушки падащи в
покрайнините на София, където с десетилетия е стърчала антената. Самата „боя“ на
дискът представлява феромагнитното покритие на което се е записвала информацията.
Поради ниската плътност на плочите които са били половин или един мегабайт на страна,
не е било необходимо да се предпазват от прах или да са херметизирани както е при
днешните твърди дискове, които вече имат плътност от над терабайт на страна на плоча.
Дали това феромагнитно покритие е допринасяло за приемането на сигналите, или самата
алуминиева конструкция на дисковете е вършела цялата работа, тук не мога да се изкажа.
Мога само да кажа, че плоският диск не е добра форма за антена, но явно върши работа.
Все пак, когато едно време преработих първата ми такава антена от диск на пресечен
конус (или някаква кроманьонска параболична чиния), картината на телевизорът стана 100
пъти по-ясна, и както вече споменах освен ефирна телевизия почна да се хваща и кабелна!

И така проследихме дългата и колоритна история на тези артефакти от миналото, вярно
някои аспекти бяха тъжни, но ако човек си извади поука от тях – всичко ще е от полза.

Следващият път ще разгледаме казан за ракия направен от барабаните на перални машини!

Advertisements
 

SyQuest Technology SyJet 1.5GB

И преди съм писал за различни и необичайни дискови и лентови устройства, и на няколко
пъти съм споменавал че търся всякакви различни типове устройства и медии, за това сега
като този екземпляр ме намери мен, съм много радостен и бързам да ви го покажа.

Това е SyQuest Technology SyJet 1.5GB, последният масов публичен продукт на марката.
Този модел копира технологията и методът на работа на Iomega Jaz, но двата типа не
са директно съвместими, и ползват различни по форма и обем носители на информация.

С най-прости думи това устройство е твърд диск без плочите в него, а носителите на
информация – дискетите, касетите или както желаете да ги наречете, са просто чифт
плочи в пластмасова кутийка, без никаква друга механика и електроника в тях.
Четящите глави на устройството влизат в дискетата през слот покрит с гумена лента,
а плочите се завъртат от мотор който ги захваща стабилно в централната им част.
Самите носители са с големина колкото 3.5 инчовите дискети, но са с тройна дебелина,
и побират над 1000 пъти повече информация, с главоломно по-бърза скорост на запис.

От архивираният сайт на някакъв официален дистрибутор научавам, че като е било ново,
през 1996-та година устройството е струвало 678 щатски долара, вървяло е в комплект
с една дискета, и е имало две години гаранция. Самите дискети са стрували по 181
долара за единична бройка, или 472 долара за пакет от три броя, с пет години гаранция.
Сравнено с цената на конвенционален твърд диск, устройството само по себе си не е било
евтино, но за период от година носителите са били по-изгодни като цена долар/мегабайт.
Това обаче не продължава дълго, и още през 1997-ма цените на твърдите дискове падат,
а обемът им се почаква експоненциално, което прави тези преносими медии неизгодни, и
дори убива компанията. SyQuest Technology банкрутират през 1998-ма, точно преди да
пуснат следващото поколение такива устройства с капацитет 4.7GB, колкото едно DVD.

Тази бройка си дойде с оригиналното захранване, с което се свързва чрез жак 5-ца.
Към компютър се свързва чрез SCSI кабел, аз имам доста кабели и няколко контролера…
Обаче понеже това е деликатна техника която вече е на две десетилетия, и дори да
не е работила много, със сигурност е била подхвърляна по рафтове и мазета, не съм
сигурен дали още работи, и съм по-склонен да вярвам, че отдавна е финиширала.
Липсват двете кръгли гумени крачета от долната дясна страна, но големите четири
крачета за поставяне в хоризонтално и във вертикално положение си ги има.

Ще тествам устройството, нали имам една 1.5GB-ова дискета и оригиналното захранване.
Пък ако устройството се окаже работещо ще напиша продължение, или ще допълня постът.

 

Seagate STT32000A

Още в зората на миникомпютрите и работните станции се появява проблем – нуждата от
голямо количество пространство за съхранение и архивиране на големи количества данни.
По това време твърдите дискове са с много ограничени размери и с космически цени.
Дискетите са били също със съвсем незначителен капацитет, недостатъчен за нуждите
на малките и средни бизнес среди. Тогава какво остава? Технологията позната от
мейнфрейм компютрите – магнитната лента! Но лентата предназначена за този тип машини
има големи габарити, а четящите/записващи устройства са с направо колосални размери.
За това, за нуждите на по-малките бизнес потребители бива разработен компактен тип
магнитна лента, която обаче не отстъпва по капацитети. От началото на 70-те, до ден
днешен биват разработвани и успешно внедрявани редица стандарти лентови устройства.
Понастоящем моделът TS1150 на пионерите в този бранш IBM, има капацитет 10 терабайта,
побиращи се в касета с размери почти като стандартните аудио касети, щура работа!

Това устройство обаче не е по IBM стандарт, а е за касети тип Travan, разработени от
другият колос в този бранш 3M. Този тип лентови устройства се появяват през 1995-та
година, и първоначално имат касети с капацитет от 400 мегабайта. В последствие биват
създадени още няколко поколения. Този модел Seagate STT32000A поддържа касети с обем
20 гигабайта, което е един от последните модели за това устройство. Самата бройка е
произведена съвсем в началото на 2000-та година, но къде е била употребявана не зная.
На размери самото устройство е голямо колкото флопи дисково устройство или 3.5 инчов
твърд диск, но още фабрично е поставено в шина за монтиране в 5.25 инчови слотове.

Нямам касети с лента за този стандарт, и не знам дали тази бройка е все още работеща.
На външен вид изглежда здрава, единствено е леко пожълтял предният пластмасов панел.
Ако намеря Travan касети, или вие попаднете на такива – ще тествам и ще пиша отново!

 

9 Track Tape

9 Track Tape е тип компютърна магнитна лента изобретена от IBM в средата на 60-те,
която наследява 7 Track Tape типът използван от началото на 50-те години на 20-ти век.
Може да се досетите този стандарт не е предназначен за употреба в домашните компютри,
даже когато е измислен такива машини още не е имало. Този тип лента е предназначен за
мейнфрейм компютрите, 9 Track Tape е типът е въведен заедно с моделът IBM System/360.

Ролката която ви показвам днес е от най-малкия вид разфасовки, с 500 метра дължина.
Даже ако човек се вгледа внимателно, ще види, че тук са останали малко над 400 метра.
Причината за това е, че някои от хората които са я пазили през годините са я ползвали
за домашни нужни – например за връзване на корени домати към колците и други подобни.
Сега като се замисля – преди доста години, възрастни съседки от блока ми използваха
лента от видео касета за да връзват лозите до входа. Навремето това ми се стори много
чудновато, но сега такива колоритни изпълнения единствено носят усмивка на лицето ми.

Лентата на тази ролка е произведена от 3M, десетилетия те са били лидери в този бранш.
На етикетът обаче пише, че ролката е пренавивана или може би направо е рециклирана в
предприятие наречено JAVOR, от град Битоля в бивша Югославия. Сега не намирам никаква
информация 3M да са имали представителство там. Сигурно това ще е било частна фирма.
Тази ролка е произведена вероятно 70-те или дори през късните 80-години на 20-ти век.
Но дали е била ползвана в оригинална IBM система, или в някой клонинг от СИВ страните,
като например ЕС ЭВМ? Няма как да знаем тези неща, минало е прекалено много време.

Този тип ролки лента са имали специални кръгли предпазни орбъчи, които ги защитават
от прах и други замърсявания, а може би са имали и антистатична и магнитна защита?
Тук предпазен обръч липсва, но така или иначе тази лента е само с колекционерска цел.

 

Кутии За Дискети

От години се чудех в какво да си подреждам дискетите, не, че имам толкова много…
До сега си ги държах в картонени кутийки, но това не ми се виждаше толкова удачно.
Но преди две седмици ми хрумна идеята да проверя дали по родните ширини няма кутии
за дискети, такива каквито са се ползвали масово едно време. И какво се оказа, имало!
И трите кутии купих от три различни града, и доставките им бяха по-скъпи от самите
кутийки, но това е положението. Както и да е, вече съм си ги подредил и им се радвам.

На първия ред снимки е показана кутия за 5.25″ дискети, в отлично запазено състояние.
Там съм си подредил дискетите за Правец 8 и 16 компютрите, но има и за други неща.
Кутията е направена от бежова и прозрачна пластмаса, и има ключалка за заключване.

На втория ред виждате очевидно доста изстрадала, но използваема кутия за 3.5″ дискети.
Липсват и половината прегради за дискети, но аз и без това нямам повече дискети…
На свободното място държа стикери и етикети за дискети. И тази кутия има ключалка.

И на третия ред снимки може да видите една чисто нова кутия за 40 броя 3.5″ дискети.
Дойде си в оригиналната картонена кутия, и надали е правена преди много години.
И тази кутия има ключалка, а ключетата с които дойде стават и за другите две кутии!

Ако вие имате останали излишни дискети, имайте ме в предвид, че на мен не ми достигат.

 

Почистващи Дискове

Почистваща 5.25″ дискета. Едва ли някой е виждал такава през последните 20+ години.
Обаче едно време това е било едно много полезно и необходимо средство за обслужване
на запаметяващите устройства на гъвкав магнитен диск (ЗУГМД), или на кратко флопитата.
При тези устройства магнитната глава се допира директно до повърхността на дискетите,
и при продължителна употреба се зацапва, било то с прах, или от изцапани дискети.
И с тази почистваща дискета, която вместо магнитен слой има такъв от мек текстил,
който се напоява с изопропилов алкохол, главите на флопи устройствата се почистват
без да е необходимо устройствата да се демонтират, носят на сервизи и разглобяват.
Тази дискета изглежда нова, няма изцапано по почистващият слой, само почистващата
течност се изпарила през годините, но изопропилов алкохол има във всяка аптека…
Добре ще е да намеря и 3.5″ почистваща дискета, ако някой е виждал такава да казва!

При дисковете за почистване на оптични устройства методиката на работа е различна.
Тук оптиката – лещата на устройството не се допира до дисковете, и няма условия за
често зацапване. Все пак с времето в устройствата се натрупва прах, който покрива
оптиката, и цялото устройство спира да функционира. Както виждате на почистващият
диск има малка четчица, с която просто се измита натрупалата се прах от оптиката.
При тези дискове не е нужна употребата на почистваща течност, всичко е механично.
Съществуват различни големини почистващи дискове, и за компактни, и за мини дискове.
За разлика от дискетите, почистващите дискове ще имат употреба още доста години.

 

DVD-RAM

Този вече забравен формат дискове излиза преди 20 години, през далечната 1996-та.
DVD-RAM е най-старият стандарт DVD медии предназначени за компютри. Тези дискове
са презаписваеми, и по параметри всеки диск може да издържи 100 хиляди презаписвания!
Дисковете се разпознават като виртуални твърди дискове, с определен брой сектори.
На шестата снимка се вижда как дисковете са спираловидно разделени на равни участъци.
Съществуват различни типове оптични устройства за този вид медии, един от тях е с
касетъчно зареждане. На третата снимка виждате диск в кутийка подобна на дискета, за
този тип DVD-RAM устройства. По-късно са излезли и устройства подобни на днешните.
Даже почти всички, ако не буквално всички съвременни компютърни DVD устройства без
проблеми поддържат този тип дискове. Причината DVD-RAM стандартът да не се наложи
като водещ е, че вече съществуващите DVD плеъри едно време не са поддържали този вид
дискове, а и самата цена на празните медии е била много по-висока, спрямо тази на
познатите и до днес DVD-R и DVD-RW медии, които са се наложили като стандарт заради
употребата им от филмовите и музикалните компании, а с тях никой не може да се мери.
Ако някъде видите DVD-RAM устройство за дискове в кутийки – знайте, че търся такова!