RSS

Category Archives: Други

Phonecard / Фонокарта

Действието на тази история се развива преди 18 или 19 години, през пролетната ваканция.
Бил съм първи или по-вероятно втори клас, когато класният ни ръководител госпожа Костова,
реши да заведе класът на няколкодневна екскурзия в Копривщица. От самото пътуване вече не
си спомням почти нищо, освен, че един от съучениците ми за малко щеше да го сгази бик, но
в последния момент се спаси, и се размина само с това, че няколко дни всички му се смяхме.

В подготовка за пътуването, класната ни даде списък с неща които трябваше да подготвим за
престоят ни в хотел „Панорама“. Редом с обичайните дрехи и тоалетни принадлежности, в този
списък имаше и нещо друго, нещо чрез което хората в онази епоха се свързваха един с други.

Фонокартата – едно устройство за таксуване на разговори проведени от публичните телефони.

Днес всеки човек и баба му имат мобилен телефон, но през онези години, мобифони (1G апарати)
имаха само бизнесмените и мафиотите, а останалите хора разчитаха на стационарните апарати в
домовете си, или на публични телефони, каквито в големите градове имаше на почти всеки ъгъл.

Едно време тези обществени телефони са работели директно с монети – стотинки, но хората са
подло племе, и бързо са хванали цаката, как да мамят системата. Било то с монети излезли от
обръщение, метални шайби, или чрез пробити стотинки вързани с конец, всеки отявлен тарикат
изобщо не си е и помислял някога да плати колосалните две или пет стотинки за разговорът си!

В последствие публичните телефони започват да използват жетони с форми различни от тези на
монетите, които жетони не могат да се копират никак лесно. По този начин се спира масовата
практика за провеждане на безплатни повиквания. В България обаче тези жетони бяха въведени
прекалено късно, и скоро след това, за отрицателен срок, този тип улични телефони изчезнаха.

Малко по-дълго се задържаха телефоните с фонокарти. От края на миналия век, та до средата
на първото десетилетие на този. След това вече всеки човек имаше мобилен телефон (2G), и
масово кабинките, или по-точно козирките с този вид телефони почнаха да пустеят и намалят.

Сега чета, че из страната имало още доста работещи публични телефони, и дори още се били
продавали нови фонокарти, но компаниите които стопанисват апаратите не ги поддържат, и
като някой излезе от строя, си седи така докато не се намерят средства за демонтирането му.

Самата карта която ви показвам днес, ако помня добре тя струваше 5000 лева, стари пари.
Май я ползвах един или два пъти през двудневния или тридневния престой в Копривщица, и
след това е останала да се мотае нейде из апартаментът, тъй като вече не ми е била нужна.
Сега я намерих под един стар гардероб като го демонтирах и изхвърлях. Но определено ще си
запазя тази частица лична и технологична история, за мен това е находка, направо артефакт!

Advertisements
 
 

Персонален Дигитален Асистент Palm Vx

Никога не съм бил много запален по мобилните устройства, е може би като бях 12-16 годишен.
Тогава минах през редица телефони, без да има каквато и нужда от това, но за мой късмет тази
мания отмина бързо, и от вече почти десетилетие съм с един и същ апарат (Sony Ericsson W200i).

Освен телефоните, има и други видове дигитални устройства побиращи се в човешката длан, които
едно време също са били и полезни и популярни. Един от предшествениците на „умните“ телефони
са PDA устройствата. Тук тези устройства са известни и като персонален дигитален асистент, и
най-общо като джобен компютър. Но очаквано, с навлизането на умните телефони, предшественици
им изчезват, и докато днес всеки може да си купи смартфон, защото цените им варират от много
ниски до много високи, едно време само хората от бизнес средите са можели да си позволят PDA.

По времето когато PDA устройствата се появяват на пазарът, мобилните телефони още не са могли
да правят нищо друго, освен обаждания, и най-много текстови съобщения. Така в нишата е имало
място за всички различни видове устройства за комуникация и боравене с дигитална информация.

Дигитални органайзери, персонални дигитални асистенти, джобни компютри, пейджъри, клетъчни
телефони, все устройства, чиито функции днес се извършват и от най-елементарния „умен“ телефон.

Първото масово устройство от този клас излиза през средата на 80-те, това е Psion Organiser.
То има формата и наподобява калкулатор, но има много повече функции. Този формат органайзери са
популярни чак до края на първото десетилетие на този век, но и те днес са лишени от полезност.

Първите масови PDA устройства във форматът определящ този клас, са Apple Newton серията. Те са
пуснати за продажба в началото на 90-те години на миналия век. Тези устройства са имали едно
голямо преимущество пред всички предишни продукти от този клас – вместо копчета за въвеждане
на информацията в тях, при Newton серията се използва стилус и капацитивен екран – тъчскрийн.
Тези устройства обаче са били доста обемисти, и с доста висока цена, и няма да е изненада като
кажа, че за няма и пет години производството им спира, и цялата гама се счита за голям провал.

По същото време, в началото на 90-те, е основана компанията Palm Computing Inc. От там бързо
биват пуснати редица модели PDA устройства, които не само са значително по-достъпни като цена,
но и реално се побират в дланта и джобът на всеки човек, за разлика от споменатите по-горе.

Днес ще разгледаме Palm Vx, един типичен PDA от 1999-та година. Макар пълнолетно, устройството
е все още функциониращо, и дори литиевата му батерия е способна да държи що-годе приличен заряд.
Във функционално отношение обаче, в днешни дни този Palm Vx е напълно безполезен, или поне аз
не се сещам за практическа употреба. Вградените му функции свеждащи се до калкулатор, книга за
адреси и бележник, са крайно недостатъчни за да устройството бъде полезно, но ако се намерят
някакви игри за тази платформа, като например судоку, може да му се намери ново предназначение.

Ако в бъдеще попадна на приложения за този модел, смятам да свържа това устройство към някой
стар компютър, и да проверя какви са опциите за добавяне на нов софтуер, тогава отново ще пиша.

Самото устройство е направено доста солидно. На размери е нито много малко, нито много голямо.
При този модел PDA корпусът има метални панели. Нещо много интересно за мен, са били редицата
специални издания, сред които е имало дори модел кръстен на, и рекламиран от Клаудия Шифер!

По параметри, този модел е има 20-мегахерцов процесор Motorola DragonBall EZ MC68EZ328, и цели
8 мегабайта памет достъпна за потребителите. Това си е било доста пространство за едно време.
Екранът има размер от 3.2 инча, и резолюция от 160 на 160 пиксела. Екранът не е цветен, а има
16 нива на сивия цвят. Тома устройство има и много интересна подсветка. Докато е изложено на
околна светлина, тази подсветка по-скоро пречи, защото прави изображенията да изглеждат все
едно са в негатив. Но когато е тъмно, подсветката прави изображенията на екрана да светят с
доста голяма яркост. Никъде другаде не съм виждал такъв метод за осветяване. Смятам, че макар
и малко странна, тази подсветка е едно наистина радикално нещо! Устройството има популярният
за времето инфрачервен порт за връзка с други устройства, а към компютър се свързва със сериен
порт. Интересно нещо е, че кабелът за захранване се включва в обратната страна на серийния порт!

В комплект с устройството върви и докинг станция, чрез която се зарежда вградената батерия,
и се прави връзката с компютър. В основата на станцията има копче за синхронизация с компютър.
Самата поставка е изработена от магнезиев блок, покрит с пластмасова обвивка. Сериозно качество!

Отделно са се продавали редица аксесоари за този модел PDA, като сгъваема клавиатура, няколко
вида калъфчета, поставки за монтиране в автомобил, и дори безжичен модем за връзка с интернет!

Явно е имало доста приложения преди появата на умните телефони, и навярно не малко хора са
ползвали такива устройства. Обаче аз лично нямам никакви спомени едно време да съм виждал дори
и един път някоя да ползва PDA устройство от такъв тип, но пък къде ли съм и ходил толкова…

Един съученик имаше електронен бележник, познат още и като органайзер. Тези устройства бяха
съвсем елементарни, най-нисък клас, и в началото на века вече се намираха сравнително евтино на
сергиите по пазарите. От такова място си купи бележникът и моя човек, но скоро невръстният му
брат се докопа до джаджата и и видя сметката. Сега като се замисля, май още едно познато момче
от кварталът имаше електронен бележник, но май беше дефектен, понеже не можеше да запаметява.

И така, разгледахме един динозавър, нещо което е било в обръщение не толкова отдавна, но поради
бързото развитие на технологиите в сферата, бързо е било заменено, и забравено от масата хора.
Но мен определено си ме радва, и няма да откажа да разгледам и други модели подобни устройства.

За сега не съм тръгнал да колекционирам такива устройства, защото една колекция без значение
от какво естество е (от карфици до яхти), си струва средства, каквито излишни нямам. Но все пак
ще се оглеждам за интересни неща от тази сфера, пък ако на вас ви се мотаят подобни работи, без
значение работещи или не, и ви е жал да ги бастисате, пишете ми – този блог ще им се зарадва!

 

Radically Obsolete

В последния пост за миналата година ви разказах, как още от зората на персоналните компютри, та
до ден днешен, новите машини и компоненти често са съпътствани с рекламни стикери. Показах ви
повечето от стикерите които съм събрал през вече не малкото години, и споменах, че имам идеята
да си направя лепенки по мои собствен дизайн, на тематиката на този блог – старите компютри.

Поначало идеята ми беше стикерите да са от 3D тип, като тези издавани от компютърните фирмите.
Обаче цената им се оказа толкова висока, и дори минималното количество нужно за поръчка на 3D
стикери, е в силите си да ме разори! За това минах на много по-евтините обикновени 2D лепенки.

Какъв дизайн да имат стикерите се чудих доста дълго време, но като, че все не намирах решение.
Вече бях забравил за всичко, когато преди няколко дни, от нищото, точно докато се бях потопил
в няколко преплетени работи, незнайно от къде в съзнанието ми изплува една идея, и няколко
минути по-късно, с помощта на MS Paint вече имах готов прототип. Половин час доизпипване на
детайлите на следващата сутрин, и дизайнът бе готов и изпратен за отпечатване. И така, няколко
дни по-късно вече всичко е готово! Лепенките се получиха супер, точно както си ги представях!

Целта на дизайнът на стикерите не бе да изглеждат професионално направени, а точно обратното,
да изглеждат все едно са правени на бързо в някоя малка компютърна фирма през 80-те години на
миналия век. Сътворих ги изцяло в MS Paint, без да използвам други програми, за да се запази
автентичният вид. Обаче явно заради малкият си размер (2 на 2.5 сантиметра), лепенките излязоха
доста по-добре изглеждащи от очакваното, и все пак носещи точно желаният от мен автентичен вид.

А какво представлява самото лого? Това е някаква комбинация, родена подсъзнателно при смесване
на знаци за безопасност, и по-точно от символът за обозначение на бомбоубежища (Fallout Shelter),
ползван от гражданската защита в западните страни, и Fire Diamond логото на NFPA 704 стандартът
на Американската Национална Асоциация За Противопожарна Защита, слагано на опасните вещества…
Редом с тези неща са вплетени и мотиви от куп други емблеми от 60-те години до ден днешен, които
мотиви носят автентичният вид който търся. Много ще се радвам да чуя мненията на вас читателите!

За надписите, първоначалната ми идея беше на стикерите да пише Obsolete Computers, но за да е
най-точно, трябваше да пише и WordPress.com, а това вече щеше да е твърде дълго, и не интересно.
Така, незнайно как, ми хрумна този вариант. Радикално, в контекстът на думата от английски език,
е жаргон синоним на думите готино, яко, впечатляващо, лудо и прочие. Този израз е бил популярен
през 80-те и 90-те години на 20-ти век, като тази фраза вече не се използва, освен само иронично.
Аз не един или два пъти съм споменавал терминът на страниците тук, и го имам за много съществена
част от атмосферата съпътстваща старите компютри. А като се комбинира с думата морално остарял
(Obsolete), се получава едно словосъчетание, което малко си противоречи, и има силна доза ирония.
Така, с този израз радикално (яко) морално остарял (Radically Obsolete), всеки стар компютър ще
бъде отличен с медал – голямо признание, че не е забравен, и все още има хора които му се радват.

Но кои компютри се водят радикално морално остарели? Като автор на фразата, смятам е редно да дам
поне някаква дефиниция, макар всичко това да е просто моята гледна точка на нещата, и всеки има
право на свое лично мнение. На много места вече се е нищило кои компютри са „ретро“, но изглежда
за всеки това понятие е различно. За едни, за да някоя машина е ретро, то тя трябва да е правена
през 20-ти век, за втори трябва да е преди Socket 370, за трети преди Socket A. Според четвърти
и пети пък, ретро компютрите трябва да имат поне 20 или 25 години стаж… Така, че дори масово и
ентусиастите по темата не са на едно мнение. За да един компютър се води морално остарял, днес
е достатъчно машината да изостава, и да не смогва напълно с елементарните ежедневни задачи.
Преди вече писах, как планираното морално остаряване е един голям фактор прилаган от картелите,
компютрите ни да остаряват насилствено бързо, за да се продават все по-новите и по-нови модели…
Ако е от нисък клас, една машина може да грохне и под пет, дори три години след като е направена,
а ако е от по-високата ценова гама, и се ползва само с един и същ софтуер, може да издържи и над
десетилетие… Така, че времето не е единственият фактор в моралното остаряване, и не може всичко
да се причисли под един общ знаменател. Лично за мен, ретро компютрите освен натрупан „стаж“,
трябва да имат и по някоя специфична отличителна черта, която не се среща сред съвременните им
„събратя“. Примерно флопи дисково устройство, или турбо копче, или пък някаква друга забравена
функция. Това бързо пренася машините към ретро категорията. Вече за да добият радикален статус,
компютрите трябва да имат по още нещо отгоре към гореизброените неща. Примерно някой компонент от
легендарна марка, като 3DFX видео карта, или IBM-ска кутия, или пък да носят интересна история,
свързана с мястото където са били използвани, или с лични спомени на човекът който ги е ползвал.

И така, сега смятам да залепя по стикер на няколко от моите сглобки, като 3DFX Interactive PC-то,
и 3DFX SLI PC-то, както и S3 METAL PC-то, но чак като се преборя със софтуерът и всичко е готово.
Първата лепенка сложих на лаптопът ми, който е най-модерният ми компютър в момента. Купих си го
преди 8 години, и ще си го използвам докато е здрав. Чудя се дали да не залепя един стикер и на
6600 GT PC машината, но хич не искам да и опетнявам IBM-ската кутия. Вие какво мислите за това?

Ако идеята и дизайнът на стикерите ви харесва, то и вие можете да получите няколко бройки от тях.
Само трябва да ми пишете на адресът който съм оставил в страниците по-горе. Тези стикери не се
продават, а се подаряват. Все пак ако решите да върнете жестът с примерно една студена бира, или
пък ако имате някакви ненужни компоненти, хич няма да ги откажа, даже доста ще им се зарадвам!

Така, че ако видяното ви допада, не се срамувайте, а ми пишете. Всякакви коментари както винаги
са добре дошли. Разкажете и покажете и вашите стари машини и лепенки, или каквото ви харесва.
Като накича още от машините с тези стикери пак ще пиша, а до тогава ви желая всичко най-хубаво!

 

Антистатичен, Антирефлекторен, Антирадиационен Екран

Преди много много лета, компютрите не бяха с течнокристални екрани както са днес, а образът се
вадеше на монитори с електроннолъчева тръба, наричана също и катоднолъчева тръба или кинескоп.
Този кинескоп изгражда образът, като в единия си край има електронен прожектор или електронно
оръдие, което бомбандира с електрони видимата част на екранът, който от вътрешната си страна
е покрит с луминофор. При контакт на излъчваните електрони с луминофорът, той реагира като
излъчва светлина. Тази светлина е в основата на картината, която зрителите виждат на екранът.
Това е принципът на работа на кинескопите на най-основно ниво, но е напълно достатъчно за да
се обясни с какво точно е полезно изделието което ще разгледаме днес, антирадиационният екран.

В резултат на работата на кинескопите, от тях се отделя слабо йонизиращо излъчване (радиация),
и по-точно рентгеново лъчение (електромагнитно излъчване), което е опасно за здравето на хората.
При съвременните CRT монитори произведени след средата на 90-те, излъчваните емисии са съвсем
незначителни, и далеч под нормите, определени като безопасни от здравните агенции по света.
При по-старите CRT монитори обаче, това може да не е така, и при продължителна и честа употреба,
потребителите може да са изложени на реален риск. Така се появява и това изобретение – защитен
антирадиационен екран, който има за цел да блокира вредните частици излъчвани от кинескопите.
Модерните CRT монитори са направени от стъкло с примеси на олово и други метали, които попиват
или задържат излъчваните частици. Предполагам, някои от предпазните екрани също са направени от
такъв материал, но дори и да са от най-обикновено стъкло, това също би било напълно достатъчно.

Друга функция при предпазните екрани, които винаги са рекламирани като решение на редица важни
проблеми, е работата им като поляризатор, отблъскващ нежеланата светлина и отражения идващи от
външни източници. Може да видите тъмният цвят на показаният екран, той е точно за тази функция.

Бройката тук има и трето преназначение, антистатична защита, постигана чрез кабел преминаващ
през рамката на защитният екран, завършващ с метална щипка, за закачане към заземена точка.
Дали това има някаква реална полза, е трудно да се каже. Лично аз никога не съм имал проблем с
натрупване на прах по кинескопите на мониторите и телевизорите които съм ползвал през годините.

Днес нужда от такива защитни екрани няма, защото LCD мониторите работят на съвсем друг принцип,
при който не се генерират лъчения и магнитни полета, както при споменатите по-горе CRT монитори.
Все пак има различни видове допълнителни екрани, които представляват фолио, залепящо се върху
самата матрица или защитното и стъкло. Много модели мобилни компютри са с екрани от гланцов тип,
а не матови като повечето настолни монитори. Борбата с нежеланите отражения се постига чрез
залепянето на антирефлекторно фолио. Друг вид фолио има за цел са предпазва личната информация
на потребителите, като ограничава ъгълът на гледане, и ако човек не е директно пред мониторът
си, а дори и само един сантиметър в страни – картината става нечетлива. Това е метод ползван за
защита от надничания, било то в учебните среди, или при бизнесите против индустриален шпионаж.
И разбира се, като днес се каже предпазен екран, човек се сеща за фолиото което се залепя за
екраните на различните устройства (най-често мобилните телефони), за да ги предпазва тях, а не
здравето на потребителите им. Но това е толкова тривиално нещо днес, и няма нужда от обяснение.

За изненада, илюстрациите на третия ред снимки, намерих на страниците на един от най-големите
сайтове за търговия в САЩ (Amazon), където се предлагаха десетки модели такива защитни екрани,
с цени от 60 до над 300 долара! Предполагам това са бройки останали в листите на търговците още
от преди десетилетия, които ще останат налични докато не се продадат, или в превод – завинаги!

За първи път на живо видях такъв тип предпазен екран, в средата на 90-години на миналия век.
Но не помня дали първо беше в касата за плащане на сметката за топлата вода и праното, където
баба ми ме водеше след като си вземеше пенсията, или беше в училището където работеше майка ми?
На първото място, зад всяко от гишетата стоеше по касиерка, а на бюрото имаше компютър с малък
монохромен монитор със зелени символи, покрит с такъв предпазен екран. Също, за отпечатване на
сметките в тези каси се ползваха матрични принтери, които вдигаха адска врява! Всеки път като
трябваше да чакаме на опашка, ансамбълът от матрични принтери кънтящи в малкото помещение така
ми надуваха главата, че имах чувството, че съм затворен в клетката на маймуните в зоопаркът!
В училището където майка ми бе педагогически съветник (звероукротител), в компютърния кабинет
машините бяха Правец 8 и Правец 16, но не помня да са имали такива предпазни екрани. По-скоро
такова чудо да е имало при компютърът на директорът, или този на счетоводителката, която също
имаше матричен принтер, на който се печатаха разписките за изплащаните на учителите заплати.

Последно, през вече далечната 2005-та година, родителите на един мой познат от махалата, му
купиха първият домашен компютър. Първоначално му бяха купили и последен модел CRT монитор, но
след няколко дни мрънкане, че бързо му се изморявали очите, CRT мониторът беше заменен с LCD.
Обаче, родителите на моя човек са много строги и стриктни, и му бяха взели и предпазен екран
като този. Едно време доста пъти съм му бил на гости, играли сме игри, гледали сме филми, и в
интернет сме ровили, и все LCD мониторът бе покрит с такъв екран, а свалеше ли го, му се караха!

Миналата година се сетих да го питам дали го пази някъде на някой таван или мазе, но отдавна е
бил изхвърлен. Този месец отново се сетих, че това би била една интересна тема за този блог, и
реших да проверя дали няма такова нещо в един от сайтовете за обяви. И, о, чудо! Имаше, че даже
беше бройка в оригиналната си опаковка. Всъщност, предпазният екран още си беше в целофанът,
но щипките за хващане към мониторът очевидно са употребявани, а едната за съжаление е счупена.
Така, че за тест ще трябва да измисля друг начин за захващане на предпазния екран към някой от
автентичните ми монитори. Вероятно ще тествам този екран с мониторите ми за Правец 8 и 16.

Може да пробвам нещо с някакви колани или ремъци, с които екранът да се захваща за мониторите.
И тогава ще тествам дали този екран наистина помага при отражение, или прави нещата по-лоши.
Няма как да тествам дали екранът блокира радиационното излъчване, и дали намалява генерираното
антистатично електричество, защото не разполагам с нужната за тези тестове измервателна техника.

При всички положения, това е една интересна находка, която едно време е била много обичайна
гледка, но днес едва ли се помни от мнозина, пък по-младите може дори и да не знаят какво е.
Разкажете в коментарите и вашите спомени с тези или други подобни интересни неща от миналото!

 

Case Badges

Пред вас стоят редица стикери, които съм събрал през годините, когато съм си купувал
нови компоненти. Всъщност почти всички показани лепенки са от нови части, без трите
релефни на третата снимка, тях отлепих от кутиите на стари машини като съм ги чистил.

Модата в комплект с продуктите да се добавят и стикери съществува от над 30 години.
Повечето готови маркови компютри още от едно време са идвали със залепени стикери на
предните им панели, индикиращи какви операционни системи и процесори се ползват в тях.
Apple още от през 70-те, та до днес, добавят по няколко стикера с всеки свой продукт…
А при лаптопите положението и днес е цветущо, и няма модел който базово да не е накичен
като папагалче от край до край с лепенки, индикиращи различни полезни нови технологии.

Маркетингова стратегия залагаща на суетата и желанието на хората да изпъкват, или просто
полезни отличителни белези, такива стикери се кичат като медали по милиони компютри от
началото на понятието PC, и ще продължават да са съпътстват технологиите и за в бъдеще.

Освен с готови машини, отделни компоненти и софтуерни продукти, такива стикери може да
се намерят на много места в интернет и самостоятелно. Идентични по вид с тези предлагани
от оригиналните фирмите производители, но също и с дизайни и форми дело на фенове и други
търговци, целящи да експлоатират нишата. Навярно знаете, идолизирането на търговски марки
е сериозен и много доходоносен бизнес, особено като се прилага агресивно над по-наивна
публика. Не е изненада, че има хора които дори си татуират логата на любимите им марки,
и дори кръщават потомството си с имена на луксозни стоки, а от това по-голяма глупост…

Както сигурно сте се досетили от неупотребените стикери, аз не съм фен на киченето им
по кутиите, и за миг не ми е хрумвало да окепазя радикалният вид на машините ми с тях.
Но докато новите компютри изглеждат най-добре чисти, то при старите работата е различна.

При почистване на някои стари машини се е налагало да отлепя изтъркани и разкъсани стикери
гласящи за коя версия Windows е била направена дадена машина, или гордо изтъкващи, че има
Intel Inside (Idiot Outside). На други дори по-стари компютри тези стикери са като нови,
и определено придават някакъв автентичен и завършен вид, докато без стикери някои стари
кутии просто изглеждат голи. Сега няма да тръгна да търся автентични лепенки за старите
ми компютри, понеже хич няма да е изгодно – стикерите струват повече от самите машини!
Но ми се върти една друга идея, която ако има средства се надявам да реализирам един ден.

Както едно време, две от най-големите фирми за компютри в България са си направили 3D
стикери за системите сглобени от тях, така сега и аз мисля да си поръчам стикери с мой
собствен дизайн, за моята колекция от автентични машини, или поне за тези сглобени от мен.
Но надали ще бъде евтино, пък дали изобщо в България има фирма която ще се заеме да прави
по-малко от 100 бройки? Да поръчвам от чужбина не мога, макар от там ще е най-евтино…

Ще проуча въпросът, и като/ако някога достигна до изгодно решение ще напиша продължение.
Освен за машините ми, ще трябва да има стикери и за вас – читателите на Obsolete Computers!

 
2 Коментари

Posted by на 20.12.2016 in Други

 

CRT Electronic Viewfinder

Преди да прочетете този пост няма да е излишно първо да прегледате това видео:

Вдъхновен от горния клип, преди месеци и на мен почна да ми се върти идеята да
спретна нещо подобно, но тогава още нямах което и да е от необходимите неща.
Мислех да разгледам форумите и сайтовете за вехтории, в търсене на някой стар модел
повредена видео камера, от която да се свали такъв окуляр, но дори и да бях открил,
дали щеше да е изгодно, пък ако трябва да се сложи и доставка работата вече става
солена за такова начинание. Така, че за известно време бях забравил за идеята.
По стечение на обстоятелствата, заедно с други неща попаднах на точно това за което
си бях мислил преди – окуляри грижливо свалени и запазени от стари VHS камери.
Така сега имам предпоставката да си стъкмя и аз някое микроскопично CRT екранче,
свързано с някоя машина, на което да се играят игри, но само с помощта на лупа!
Ако вие имате опит с такива неща или с видео техниката като цяло, пишете ми, ще съм
благодарен на всякакви съвети и помощ. Не бързам, важното е да се получи един ден.

 

Кутии За Дискети

От години се чудех в какво да си подреждам дискетите, не, че имам толкова много…
До сега си ги държах в картонени кутийки, но това не ми се виждаше толкова удачно.
Но преди две седмици ми хрумна идеята да проверя дали по родните ширини няма кутии
за дискети, такива каквито са се ползвали масово едно време. И какво се оказа, имало!
И трите кутии купих от три различни града, и доставките им бяха по-скъпи от самите
кутийки, но това е положението. Както и да е, вече съм си ги подредил и им се радвам.

На първия ред снимки е показана кутия за 5.25″ дискети, в отлично запазено състояние.
Там съм си подредил дискетите за Правец 8 и 16 компютрите, но има и за други неща.
Кутията е направена от бежова и прозрачна пластмаса, и има ключалка за заключване.

На втория ред виждате очевидно доста изстрадала, но използваема кутия за 3.5″ дискети.
Липсват и половината прегради за дискети, но аз и без това нямам повече дискети…
На свободното място държа стикери и етикети за дискети. И тази кутия има ключалка.

И на третия ред снимки може да видите една чисто нова кутия за 40 броя 3.5″ дискети.
Дойде си в оригиналната картонена кутия, и надали е правена преди много години.
И тази кутия има ключалка, а ключетата с които дойде стават и за другите две кутии!

Ако вие имате останали излишни дискети, имайте ме в предвид, че на мен не ми достигат.