RSS

Category Archives: Други

Феритна Памет / Magnetic-Core Memory

Още един от интересните подаръци които получих в края на миналата година – феритна памет.
И за този тип памет има подробно написани статии в Уикипедия, и на български и английски.
За това сега няма да ги преразказвам, а ще наблегна само над това конкретно изделие.

Това е текстолитна платка с 32 реда по 5 колони ферити, или общо има място за 160 броя.
Доста от феритите обаче липсват, тоест не на всеки ред има по 5. Предполагам през годините
някои от феритите са се отронили, навярно след като платката е била извадена от употреба.

От двете страни на феритите има по 32 диода, или общо 64. Интересно е, че един от тях е
отрязан. Дали това е било нужно за правилната работа на паметта, или пък през годините на
някой човек му е трябвал такъв диод, и тази платка въргаляща се наоколо е станала донорът?

Но да не си помислите, че за мен това е неприятен аспект, напротив! Тези несъвършенства
вдъхват повече живот и правят артефактите по-ценни за мен! Надписите с имената на етикетът
на Правец 16, графитите надраскани от учениците на гумената лента на конвейерът за Робко,
или историята как предишните собственици на 9 Track лентата са я ползвали за връзване на
корени домати към колците, тези колоритни белези нанесени от времето са истинска човешка
история, незаменими моменти, връщащи ме обратно на земята и каращи ме да се чувствам човек!

А от какво точно е била тази платка така и не успях да науча. Възможно е да е от някакъв
индустриален контролер, мейнфрейм компютър, или дори от ранните модели калкулатори Елка?

Капацитетът на тази карта предполагам е бил 128 бита, което е 16 байта. Тоест четири от
редовете са били за памет, а един ред се е ползвал за четност – parity bit, check bit.

16 байта са крайно недостатъчни за каквото и да било, за това мисля, че в устройството в
което се е ползвала е имало цяла редица такива платки. Но едно е ясно – картата е или от
българско устройство, или е от съветско. Не е западна, защото надписите и са на кирилица.

При всички положения и това е още една много интересна придобивка, ярка частица история!

Advertisements
 

Bit Bucket & Keypunch Chad

Bit Bucket & Keypunch Chad, какви чудновати наименования, чист клингонски език ви казвам!

Докато писах предишният материал, се сетих за тези неща, които са си съвсем по темата.
Но реших да ги пусна в отделен пост, пък и имам да ви питам нещо свързано с блогът…

В перфолентата и перфокартите не просто се пробиват отвори, а от тях се изрязват малки
частици – кръгчета, квадратчета или правоъгълничета, в които да се плъзгат без усилие
четящите механизми, декодиращи написаното на самите носители, и прилагащи го в употреба.

Още от ранните дни, изобретателите са видели, че тези малки отрязъци се натрупват доста
бързо, и ако не се почистват редовно става мазало. Така виждате на фигура 1 е механизмът
за програмиране на перфолента за тъкачни станове. Най-долу стои контейнерът за събиране на
отрязъците. На фигура 2 пък е цяло чекмедже от UNIVAC мейнфрейм машина, пълно с отрязъци.
Виждате, едно време кошчето на компютърът си е било съвсем истинско физическо устройство!

За самите отрязъци терминът е „Чад“. На а фигура 3 е показана цяла планина от тези неща.
Някои хора си ги събират, други ползват като конфети, но най-често просто ги рециклират.

Очевидно, илюстрациите в този пост не са мое дело, тъй като не разполагам с историческите
устройства за които пиша. Вече в няколко поста, освен мои авторски снимки, добавям и взети
от интернет илюстрации, без които трудно човек може да си представи за какво става дума.

Във въпросните постове освен моите наблюдения относно дискутирания обект, споменавам по-
подробно и за историята на технологиите довели до създаването му, и други аспекти, които
без нагледен материал са трудни за разбиране. Дали благодарение на илюстрациите, или на
по-подробното си описание, но тези постове се радват на по-голяма посещаемост, спрямо
по-оскъдните публикации, както и постовете в които се мъдрят само мои авторски снимки.

За това искам да чуя вашето мнение, съвети, критика и всичко останало по този въпрос!

Харесва ли ви този формат, или смятате, че е по-добре да наблегна над моите притежания?
Искате ли да има подобни постове, в които се дискутират артефакти, които не притежавам?
Мислите ли, че е редно да показвам снимки на които не съм автор, или това е бъдещето?

Обратната връзка с читателите ми е много важна, но тъй като блогът не е широко известен и
има сравнително малко читатели и посетители, коментарите са много рядко срещано явление.

За сега ще продължавам да пускам и постове само с мои илюстрации, както и със смесени.
Пък като се сетя за още историческо значими и любопитни теми, може пак да напиша нещо.
Вие също сте добре дошли да предлагате идеи и теми за разглеждане в тази нова рубрика.

 

Перфокарта / Punched Card

Оказа се, че на ентусиастът който ми даде 8-инчовата дискета, му се намирали и тези две
перфокарти! Така сега колекцията ми се попълни с още един екземпляр на технология, която
е била много популярна едно време, но днес е изчезнал вид, или поне в основната си форма.

Перфокартите водят началото си през 18-ти век, като първо са се ползвали за програмиране
на тъкачни станове разработени от Basile Bouchon, Jacques de Vaucanson и Joseph Marie Jacquard.
Фигура 1: Тъкачен стан с перфокарти задаващи видът на шевиците. Източник: Интернет.

Малко по-късно, технологията на перфокартите и перфолентата се адаптира и е внедрена в
редица самосвирещи клавирни музикални инструменти, като пиано, орган и хармониум.

В края на 19-ти век, в масова употреба навлизат картите от типът показан на снимките,
като първото им масово приложение е в сметачните машини използвани при преброяването на
населението на Съединените Американски Щати през вече доста далечната 1890-та година.
Тези ранни машини са ползвали перфокарти по стандартът изобретен от Herman Hollerith.

С годините технологията се усъвършенства, и няма да е изненада, като се спомене, че IBM
са пионери и в тази област, и дори точно изчислителните им машини боравещи с перфокарти
са продуктът издигнал ги до световната сила владееща пазарът около столетие, че и повече.
Фигура 2: IBM 601 Multiplying Punch. Източник: Интернет.
Фигура 3: IBM 526 Printing Summary Punch. Източник: Интернет.
Фигура 4: IBM 029 Card Punch. Източник: Интернет.

Интересен, но и силно обезпокояващ факт е, че IBM са били снабдители на Третият Райх, и
машините с които е дирижиран Холокостът са били тяхно производство. Геноцидът над Евреите
е достигнал мащабите си предимно благодарение на сметачните машини с перфокарти на IBM.
По тази тема има една интересна книга „IBM and the Holocaust“, която силно препоръчвам.

В последващите десетилетия, перфокартите са продължили да се ползват масово в редица
отрасли, та дори и до днес има няколко вида устройства работещи на същия принцип.

Както споменах в предишният материал, поради ниският си капацитет за съхранение на данни,
60-те години на 20-ти век IBM започват разработката на нов формат носители на информация.
Това са флопи дисковите устройства, боравещи с познатите ни гъвкави магнитни носители.
Двата формата са се ползвали успоредно в компютърната индустрия още дълги години.

Силно препоръчвам да изгледате клиповете в края на този пост, безкрайно интересни са!

Двете перфокарти които виждате пред вас са очевидно неупотребявани – нямат перфорации.
Оранжевата е производство на IBM Австрия, а розовата е родно дело от 1969-та година.

Ще си пазя тези исторически артефакти, и ще продължавам да се оглеждам за перфолента.
Научих, че такава в България се е ползвала в телеграфната сфера, както в индустриални
машини от миналото. Навярно някъде все още се търкаля някоя друга останала ролка…

Връзки:

https://www.youtube.com/watch?v=Ey0FOmqONys
https://www.youtube.com/watch?v=5p5e_70711E
https://www.youtube.com/watch?v=VMDP3Iz6D6A
https://www.youtube.com/watch?v=L7jAOcc9kBU
https://www.youtube.com/watch?v=KG2M4ttzBnY

https://en.wikipedia.org/wiki/Punched_card
https://en.wikipedia.org/wiki/Keypunch

 

Телевизионна Игра / Конзола Менте Nintendo Terminator

През 1983-та година в Япония излиза конзолата за видео игри Nintendo Family Computer, или
на кратко Nintendo Famicom. През 1985-та и 1986-та е пусната и в Северна Америка и Европа,
под името Nintendo Entertainment System, но с корпус и дискети имащи различен външен вид.
Фигура 1: Оригинален Nintendo Family Computer от 1983-та. Източник: Wikipedia.
Фигура 2: Оригинален Nintendo Entertainment System от 1985-та. Източник: Wikipedia.
Фигура 3: Оригинален Nintendo Entertainment System Top Loader от 1993-та. Източник: Wikipedia.

Видео играта бързо става голям хит, и успява да преодолее крахът в индустрията, състоял се
на запад точно по това време. Тази конзола дори се смята за звеното вдъхнало нов живот в
домашната игралната индустрия! Това обаче се случва на запад, докато по това време в България,
както и в другите страни покрити от желязната завеса, игрите като Nintendo Entertainment System
не са били достъпни до масите. Имали са ги само единици, купили ги от екскурзии по чужбина…

Средата на 90-те години на миналия век, масово по цялото земно кълбо започват да се появяват
конзоли копия на прословутото Nintendo Famicom, които макар и с голямо закъснение, моментално
стават хит, най-вече благодарение на значително по-ниските си цени от тези на оригиналите.
Фигура 4: Менте Dendy Junior – много популярен модел в Русия. Източник: Wikipedia.
Фигура 5: Менте Terminator 2 (Ending-Man BS-500AS) – срещан и в България. Източник: Wikipedia.

България вече не е изключение, и конзолите ментета бързо започват да се срещат по пазарите и
магазините, както в големите градове, така и в малките населени места. Цяло едно поколение
израстна залепено пред телевизорите с геймпад в ръка, или със светлинен пистолет стреляйки
по патици и мексиканци с големи шапки! Аз имах честта (други ще кажат нещастието) да съм от
това поколение, и макар да не бях маниак на темата, имах такава видео игра, и и се радвах!

По това време по света хората вече са имали PlayStation-и, компютри с 3DFX Voodoo графика, и
какво ли не. Но в обзетата от хиперинфлация България такива неща са били достъпни за малцина.
Конзолите менте обаче, с цени около 20-25 лева, бяха достъпни и за по-бедните домакинства,
готови да зарадват всяко хлапе, особено пък ако е по-палаво момче в подрастваща възраст!

Така се случи и при мен. Годината вече не я помня, ще да е било най-късно 99-та или 2000-ната.
Поводът ще да е бил рожден ден или коледа, може пък и 1-ви юни да е било, вече не си спомням.
Майка ми (единствен родител) ме заведе в базарът на Красна Поляна (тогава още нямаше молове,
освен ЦУМ, но там всичко беше с много по-високи цени), където имаше щанд с игри и електроника
от дребен тип. За 20 или май бяха 25 лева (дали още не бяха хиляди?) се сдобих с видео игра
от типът Famiclone, тоест притичаща досущ като Nintendo Famicom, но нелицензирана бройка.

Интернет казва, че е било модел MT-999DX. Помня кутията беше голяма, или поне тогава ми се е
струвала голяма, с правоъгълна форма и снимка на весело семейство играещо игри на телевизорът.
Вътре бяха конзолата, два геймпада, сив светлинен пистолет досущ като оригиналният NES Zapper,
и захранващият трансформатор. Имаше също и две телени антени, явно играта имаше RF предавател,
но колкото пъти се опитах да го ползвам, все нямаше успех. Вместо това ползвах кабел, който
се включваше във входът за антена на малкият ни телевизор. Чел съм обаче колоритни истории,
как на някои деца, съседите все са им се карали, че телевизионните им игри заглушават сигналът
на ефирната телевизия! Това ще да си е било събитие. Явно предавателите са били доста силни.

По същото време, повечето, ако не и всичките ми приятели и съученици имаха подобни конзоли,
или както ги наричахме телевизионни игри. С някои от тях дори си разменяхме дискети за по
няколко дни и дори седмици. Моята конзола имаше вградени 9999 игри (реално много по-малко),
и дълго време не си купих никакви дискети. Даже май всичко на всичко на всичко, с годините
натрупах завидната колекция от две или три дискети. Но дори и като още си нямах свои игри,
един съученик ми заемаше дискети. Помня любима игра ми беше Shadow Of The Ninja. Години по-
късно, близо десетилетие ползвах една от мелодиите от играта за тон за звънене на GSM-ът ми!

Дискетите се продаваха по пазарите и магазинчетата на цени от един лев, до колосалните десет
лева за по-известните заглавия. Самите дискети или касети, също като конзолите, бяха ментета
внасяни на килограм от Китай. Първата дискета която ми купиха за около 2 лева и 50 стотинки
беше от типът 9999 в 1. Имаше доста интересни игри, чиито имена просто не можах да запомня.
Помня обаче мелодията на една от игрите… Втората дискета беше по-специална, пак по повод
някакъв празник. Струваше цели 8 лева, понеже по думите на продавачът на сергията, уж била
като видео филмче! Става дума за играта Airwolf. Обаче както си припомних и сега, тази игра
е на японски език! Това беше често срещано явление, явно китайците копираха и японските игри.
Но това не ни спираше, и все се намираше някой приятел или познат, който да каже как точно
се играе дадено заглавие. То тогава и с английският език беше същото положение, още не бяхме
го учили, и никой не го знаеше, но отново това не ни спираше да разучаваме и играем игрите.

Виждате на снимките освен Airwolf имам и RoboCop и Jurassic Park. Но последните две дискети
не са мои, или по-точно не съм ги купувал аз. Веднъж бях заел 9999 в 1 дискетата ми на един
съсед от другия вход (който с годините се доказа като 100% тотално леке). Та след месеци на
отбягване и увъртане, при всяко мое питане кога ще ми я върне, един ден вместо моята игра, ми
даде тези две дискети. Кой знае тях от къде ги е свил, и какво реално се е случило с моята…

В последващите години конзолата ми се ползваше по-рядко, докато в един момент нещо се беше
стопила. След това по някое време съм я разглобил и евентуално изхвърлил. Останали бяха само
дискетите. Но това е положението, технологията се развиваше, и в началото на века вече имаше
компютърни клубове в които се играеха много по-завладяващи игри. Постепенно започнаха да
се продават и достъпни компютри, и така манията с телевизионните игри отшумя около средата
на първото десетилетие на новия век, или поне в големите градове положението беше такова.

На запад обаче манията по Nintendo никога не е залязвала, и редом със съвременните им игри,
безброй хора играят и стотиците заглавия за Nintendo Entertainment System. Купуват се нови
и стари конзоли, че дори и до ден днешен се пишат нови и нови игри, макар и неофициални.

Аз от години следя няколко канала в YouTube, където ентусиасти по темата дискутират различни
игри, конзоли, аксесоари, споделят истории, митове, легенди и всякакви други любопитни неща.
За мен обаче, до сега и емулаторите бяха задоволителни, пък и като член на PC Master Race
движението, да купувам конзоли не ми се струваше редно. Но може би ако са за ретро игри е ок?

От носталгия ли, от какво ли, реших, че няма да ми навреди да намеря една телевизионна игра
като тези от едно време. Така или иначе си пазя и един телевизор с кинескоп, само и само за
употреба с два от домашните ми компютри. Така преди месец започнах да издирвам една бройка.
Първо пуснах обява в един от форумите за хардуер, с надеждата, че там може да има хора имащи
останали подобни неща. Но както и в предишни случаи, след месец чакане останах разочарован.

Разгледах и обявите в двата най-големи сайта. Там имаше няколко обяви за вехти конзоли като
тези които търсех, но или бяха в лошо състояние с липси и никаква периферия, или много скъпи.
Имаше и над десетина обяви за нови видео конзоли като тези от едно време, които обяви бяха
пуснати от различни профили и различни градове, но все ползващи едни и същи снимки и описания.
Описанията противоречаха на снимките, а самите снимки не бяха реални, а все взети от интернет.
Писах на три различни обяви, с въпрос кое е актуално, снимките или описанието, и ако може да
ми пратят реална снимка. И трите пъти не получих никакъв отговор, макар въпросите ми да бяха
прочетени от търговците. Останах със заключението, че това ще да са най-обикновени мошеници!

Следващата стъпка бе да обиколя пазарите, където едно време се срещаха телевизионните игри.
Първия ден ме валя леден дъжд, втория ден вилнееше снежна виелица, но и в колкото магазина да
питах, и на двата близки пазара я нямаше търсената стока. Дори в големите магазини за играчки
и магазините за общи потреби пълни с китайски стоки нямаше от тези работи. Все пак е очаквано,
нали са минали толкова години от когато бе пикът им. Сега хората си имат компютри, лаптопи,
таблети, телефони. Явно България просто я няма общността от ретро маниаци, както е в чужбина.

Сетих се за място на което бях сигурен, че ще има такава ретро конзола – Стоков Базар Илиянци!
Там не бях стъпвал от над 10 години, но след кратка проверка в интернет, видях, че още го има.

Пътят до там беше 16 спирки с трамвая, но нали хобито си изисква и жертви! Още щом пристигнах,
попитах в първия видян магазин за играчки дали имат такава стока. Продавачката отговори, че
там нямат, но ме упъти до павилионче, където по думите и „ако там нямат, никъде няма да има“.
Така и се оказа. В това магазинче имаше купища различни видове конзоли, както и цяла стена с
рафтове наредени с дискети или касети, от същите онези жълтите, като срещаните едно време.

Обясних на продавачът, че търся конзола копие на Nintendo. Веднага ми беше препоръчан моделът
показан на снимките, както и такъв с формата на първия Sony PlayStation. Имаше дори и Sega
конзоли, но те бяха на двойна цена. Избрах показаната по-горе бройка, имаща дизайн досущ като
Sega Mega Drive 2. Струваше 25 лева, и в комплектът има дискета с няколко игри, за това и там
не си купих допълнителни дискети, пък и нали вкъщи си имах три останали още от едно време.

Самата конзола както виждате копира дизайнът на Sega Mega Drive 2, но е видимо по-малка на
размери. На тегло е по-лека от филия хляб! Това се дължи на технологията NES-on-a-chip, или с
други думи – цялата телевизионна игра се помещава в един единствен микрочип! Точно за това и
цената на тези китайски ментета може да продължава да е толкова ниска дори и до ден днешен.

Кабелите на геймпадовете, светлинният пистолет и захранването са по-къси от това което смятам
за удобно, но и така се играе. Други кусури не намирам, дано в бъдещето не се покажат такива.

Интересен момент е, че на светлинният пистолет пише Lethal Weapon (I’m too old for this shit!),
а на геймпадовете Dendy. Предполагам са били предназначени за руския пазар, където навярно тези
игри още са на мода. Според фабричните стикери на конзолата и геймпадовете, този комплект е
произведен април 2013-та година. Явно по света още има търсене, следователно и производството.

Едва ли липсват и хора които се подлъгват и купуват този тип ментета, поради приликите им с
по-новите и популярни конзоли, но отново с по-ниската цена. Първоначално Famiclone конзолите
са копия на както идва от името им Nintendo Family Computer. Постепенно, с излизането на по-
нови оригинални конзоли, ментетата базирани на NES-on-a-chip технологията копират дизайните
на Nintendo Entertainment System, Super Nintendo Entertainment System, Nintendo 64, Sega Mega
Drive 2, Sega Dreamcast, Sony PlayStation, PlayStation 2, PlayStation 3, Microsoft Xbox, Xbox 360,
Nintendo Wii, и какво ли още не! Виждате има Famiclone вграден в компютърна клавиатура, и дори
модели с формата на на спортен автомобил, герои от игри, покемони, и други случайни дизайни…
Фигура 6: Менте тип клавиатура – също много разпространен вариант. Източник: Интернет.
Фигура 7: Менте Polystation – с дизайн имитиращ Sony PlayStation. Източник: Интернет.
Фигура 8: Менте Funstation 3 – с дизайн имитиращ Sony PlayStation 3. Източник: Интернет.
Фигура 9: Менте с формата на спортен автомобил играчка – от Южна Корея. Източник: Интернет.

Един приятел от кварталът имаше Famiclone като моят, но дълго време се хвалеше, че родителите
му ще му купят Sega. В последствие се оказа, че са му взели Terminator 2 – пак Famiclone, но с
различна черупка. Друг съученик пък доста късно имаше конзола тип клавиатура, като преди това
и той имаше Terminator 2. Чел съм и безброй истории от по-скорошни години, как на много хора,
роднини са им подарявали ментета, купени от съмнителни люде, рекламирали ги като нещо ново и
много изгодно, а реално е технология от преди 35+ години. Това се случвало не тук, а на запад!

Но докато едно време тези конзоли може и да не са били съвсем законни, то днес патентите на
Nintendo уж били изтекли, и всеки можел да произвежда такива конзоли. Все пак имитирането на
дизайните на трети фирми би трябвало да е незаконно, но пак само ако има кой да бди и регулира.

Но не трябва да сме толкова критични, че нали и самите Nintendo са започнали с конзоли копия
на Atari Pong, под формата на първата им конзола Nintendo Color TV Game 6 от 1977-ма година!

Така сега на запад, сред ентусиастите на тема ретро гейминг, са популярни комбинирани конзоли
работещи с по няколко различни вида дискети, от различни марки, и дори от различни поколения!

Последните две години и самите Nintendo решиха да заработят някоя друга жълтица на гърбът на
носталгия, и пуснаха няколко омалени версии на класическите си конзоли Famicom, NES и SNES, с
по 30-тина вградени игри. Напълно очаквано, тези официални ретро конзоли станаха голям хит.

И все пак, освен ако човек има средствата и времето да гони единични дискети и да киха пачки,
най-изгодното решение си остава ползването на емулатор. Като за почитателите на физическите
устройства, тези емулатори не е нужно да са единствено софтуер на нечий компютър, не! От брой
години Raspberry Pi и другите многобройни едноплаткови микрокомпютри са чудесното решение за
изграждане на ретро конзоли, ползващи наличните емулатори и хиляди и хиляди качени в интернет
игри. Разбира се, за който не може да се справи сам с изграждането, онлайн се продават и готови
комплекти, но тогава човек си плаща и за трудът, и логистиката, и всичко останало по веригата.

С Raspberry Pi може да се направи от джобна конзола, през настолна, та дори и пълноразмерен
аркаден кабинет! Един ден като имам средствата и времето, и аз мисля да си построя кабинет!

Та варианти много, от оригинални конзоли и дискети, официални репродукции, през нелицензирани
конзоли и очевидни ментета, та до софтуерни и хардуерни емулатори. За всеки според нуждите му.

Ще се радвам да разкажете и вие какъв допир сте имали с тази материя. Всякакви истории ще са
добре дошли. Пък ако още си пазите конзолите и дискетите, ще си ги разменяме като едно време!

Сега ме извинете, отивам да пуцам патки и да карам танкове, може и няколко кръгчета с болида.

P.S. Май до сега чак толкова дълъг пост не бях писал. За прочелите го имам само адмирации!
Заслужавате по една бира! Пък ако написаното ви харесва, пратете ми и на мен по една бира. :P

 
 

Сметачна Машина / Механичен Калкулатор Predom Mesko 3201

Преди години писах за, и показах пишещата машина на която се научих да пиша по БДС, още преди
да тръгна на училище. От тогава ми бе хрумнала идеята да потърся едно друго механично чудо.
Както виждате от заглавието, става дума за сметачна машина, и по-точно механичен калкулатор.

Различни видове устройства извършващи тази функция съществуват от векове, дори хилядолетия!
В масова употреба персоналните сметачни машини от настолен тип, навлизат с настъпването на
индустриалната революция. До тогава през вековете са съществували различни видове сметачни
устройства, но често като единични бройки, дело на различни математици, инженери и изобретели.

Първият по-популярен модел е аритмометърът на Willgodt Theophil Odhner от края на 19-ти век.
Устройствата от този вид са били доста лесни за употреба, и са се произвеждали цяло столетие!
Фигура 1: Odhner Arithmometer. Източник: Интернет.

През 30-те години на 20-ти век, шведската компания Facit усъвършенства технологията, и пуска
изключително популярна и високо надеждна серия сметачни машини, произвеждани над 40 години.
Фигура 2: Facit C1-13. Източник: Интернет.

Евентуално се появяват и копия на моделите на Facit. В Съветския Съюз, където много популярни
са сметачните машини от Odhner Arithmometer типът (дори кръщават най-масовия модел на един
известен Чекист – „Феликс“), започва производството на моделът Счетмаш ВК-1, копие на Facit.
Фигура 3: Счетмаш ВК-1. Източник: Интернет.

Масово, или поне на запад, настолните и портативните механични сметачни машини биват заменени
от новоизлязлите електронни калкулатори и персонални компютрите през 70-те години на 20-ти век.
Според енциклопедията, в началото на 70-те, в рамките на една нощ, шведската компания Facit
се превръща от успешен производител на механични калкулатори, до фирма без продукт и бизнес.

По същото време в Полша, сдружението Predom Mesko започва производството на сметачни машини,
и по-точно на моделът Predom Mesko 3201. Изглежда едно време този модел е бил доста популярен
и по нашите земи, защото днес излизат много бройки от тази марка в родните сайтове за обяви.

Предполагам или едно време са били по-евтини от електронните калкулатори, или пък електронните
калкулатори са били трудни за намиране, или дори може да са били прекалено сложни за употреба
от някои хора? Така редом с електронните, тук са се срещали и тези механични сметачни машини.

Самата компания Predom Mesko е от Полша, и дори съществува и днес, или поне под някаква форма.
Mesko е фирма водеща началото си през 1924-та година. В периодът между 1974-та/1989-та година,
фирмата е била част от сдружението Predom. Тогава са се произвеждали много различни неща, от
вентилатори и кухненски роботи, до пишещи машини, велосипеди и дори кино прожекционни апарати.
Днес компанията е част от концерн занимаващ се с производството на военна техника и оръжия.

Това което ми се върти в главата сега е, че или полските сметачни машини са били по лиценз на
шведската фирма, или дори поляците са изкупили оборудването и машините за производство от вече
финиширалата шведска компания. Тъй като това става през 70-те, май вярвам повече във второто?

Избрах най-запазената бройка от тези пуснати по обявите, която се оказа и една от по-евтините.
Машината се намираше в друг град, и трябваше да се прати до тук по куриерска фирма – Еконт.
Като я получих в офисът на куриерите не забелязах, но в последствие като се прибрах, видях, че
от лявата страна на машината, цифровите и регистри са значително наклонени на долната страна!

Самата машина не беше опакована никак добре, просто беше сложена в едно кашонче, без никакви
други опаковъчни материали, които да омекотят пътуването. И като съм виждал как от този офис на
Еконт третират пратките, пък и при положение, че веднъж вече са ми чупили една стара техника…
Пък нямаше и как да сверя по снимки от обявата, заради една мода която никак не одобрявам –
след като продавачите пратят нещо, веднага трият обявата, и човек няма как да свери стоката…

Но както и да е, сметачната машина си работи, и след двучасово почистване вече изглежда почти
като нова, макар да е на между 28 и 43+ години. Все пак ако някога намеря видео или статия в
която се показва как се обслужва машината, или най-добре попадна на човек имащ опит с тези
позабравени изделия – ще се опитам да възвърна механичният калкулатор в най-пълният му блясък!

Как точно се смята на този тип механични калкулатори, и какъв е методът им на работа, може да
видите в двата видео клипа в края на постът. Авторът им е ерудиран човек, с хоби и интереси
точно като нещата които разглеждаме в този блог. Обезателно вижте и другите му видео клипове!

За колекция от такива устройства просто нямам бюджетът. И за пишещи машини ми се иска да имам
поне няколко различни, но съм доволен и на тази която имам. Обаче за поне бройка от различните
видове сметачни устройства се надявам да се намерят финанси. Преди години вече намерих и писах
за логаритмичните сметачни линии, но има и други типове аналогови сметачни устройства които ще
се радвам да открия. За това ще ви помоля да прегледате линковете в края на този пост, и ако
някога попаднете на нещо от споменатите там устройства – пишете ми или пратете линк! Благодаря.

Връзки:

https://www.youtube.com/watch?v=cRGu1OBFPrc
https://www.youtube.com/watch?v=5utHg7tG10c

https://en.wikipedia.org/wiki/Mechanical_calculator
https://en.wikipedia.org/wiki/Odhner_Arithmometer
https://en.wikipedia.org/wiki/Adding_machine
https://en.wikipedia.org/wiki/Arithmometer
https://en.wikipedia.org/wiki/Comptometer
https://en.wikipedia.org/wiki/Slide_rule
https://en.wikipedia.org/wiki/Addiator
https://en.wikipedia.org/wiki/Curta

 
 

Подложки / Поставки / Крачета

Още докато ремонтирах стаята и всичко беше на вили и могили, се сетих, че две от
радикалните ми компютърни кутии се нуждаят от колелца, каквито оригинално са имали,
но явно са били загубени от предишните им собственици. Става дума за Codegen 9011
кутиите, от които имам две бройки, и бих взел още, ако пак намеря на разумни цени.

До сега колелца не успях да набавя, но по магазините не съм имал време да обикалям,
а онлайн за неизвестно време няма да мога да пазарувам. Но дори и да можех, като на
8 от най-евтините колелца им се добави доставката, цената минава тази на цяла кутия.

Този комплект крачета за мебели и подобни изделия намерих в Lidl за 2.50 лева.
Имаше няколко различни цвята и вида, като тези които виждате ми се сториха подходящи.
Осемте големи кръгли подложки са чудесни крачета, благодарение на които кутиите
няма да нараняват новите ми бюра, и няма да се хлъзгат или вибрират при ползване.

По-малките подложки ще влязат в употреба при по-малки кутии, колонки, клавиатури,
и други подобни изделия, които базово си нямат, или са загубили оригиналните си.

Който има нужда от подобни неща, но не може да се добере до точно този комплект, може
да си направи собственоръчно такива подложки от двойнозалепваща лента и тънка гума
или тънък слой корк. Аз преди години си бях измайсторил подложки точно по този начин.

 

Инструменти

Дори и в едно домакинство да няма мъж, то във всеки дом трябва да има поне най-базов
набор от инструменти, с които да може да се отстранят внезапно възникнали проблеми от
дребно естество, като например разхлабена ръкохватка на чешма или скърцаща панта на
врата, и други подобни досадни работи. Такива проблеми често са твърде незначителни
за намесата на майстор, но с течение на времето могат да вземат здравето на човек!

А когато човек се занимана с техника, дори да е само на ниво хоби, освен базовите неща
като отверки и клещи, често за ремонтът, за диагностиката, или дори само да се отвори
даден уред с учебна цел, са необходими по-специфични и деликатни инструменти, които в
епохата в която живеем вече нито са значително скъпи, нито пък са трудни за намиране.

Докато за ремонт на автомобили са нужни здрави инструменти, а не долнопробни китайски,
които ще се разпаднат при първото ползване, то при компютрите и фината техника не е
необходимо оборудване направено от адамантиева сплав. За тук и евтиното върши работа.
Разгледайте техническите форуми, там често се дискутират изгодни марки инструменти.

Аз дълги години разчитах на оскъден набор от инструменти, които или бях купувал един
по един, че даже повечето бях наследил от миналите преди мен поколения на семейството.
Това лято попаднах на два супер евтини, но супер подробни комплекти тресочки с битове.
Надявам се вече няма да ми се налага всеки път като ми трябва специфичен тип отверка,
да обикалям целия град докато намеря, ако намеря. Това е ставало поне три пъти до сега!

Освен, че бяха малко, принадлежностите ми бяха разпилени из всички краища на жилището.
Една отверка в един шкаф, втора във втори, разположен на другия край на апартаментът.
Бормашината (Сделана в СССР през 70-те) омотана в пликове, се местеше от шкаф на шкаф,
дълго време стоя и под маси, легла и къде ли още не. Китайският ми поялник пък още от
миналия век стоеше в шкафът за обувки! Явно едно време съм сметнал, че му подхожда…

Така до преди години, когато подредих по-дребните работи в едно кашонче, а по-едрите
наместих в един шкаф. Това лято покрай ремонтът на жилището, пак всичките неща се бяха
разпилели из стаите, което пак ме подразни, но и накара да измисля правилното решение!

За да елиминирам нуждана от повечето кашони, още пролетта бях купил няколко шкафа, в
които да подредя колкото мога компоненти и по-малките инструменти. За бормашината пък
се сетих, че мога да купя голяма кутия за инструменти, и в близкия магазин за домашни
потреби се намери достатъчно обемна кутия на добра цена. Така сега държа бормашината,
поялникът и прилежащите им работи, заедно с по-обемните си инструменти на едно място.

За най-фините детайли като болтчета за компютърни кутии, джъмпери, преходници и др,
преди няколко месеца по случайност, в един супермаркет попаднах на класьор с малки
чекмеджета, който беше на цена в пъти по-ниска от аналозите му в онлайн магазините.

А както може да видите на първата колона снимки, за някои неща ползвам и кутии от
сладолед, с или без капаците им. От тези съдове имам останали цяла камара, и няма лошо
някои да се ползват за нуждите на хобито ми, вместо да си стоят или бъдат изхвърлени.

Разбира се има още много видове инструменти които са полезни в начинанията ми, но по
редица причини още не съм взел, и все пак се надявам да набавя един ден. Дребни неща
като няколко вида прецизни клещи ще си купя още като събера някой лев. За други малки
уреди като PSU и LAN тестери, за да са изгодни ще трябва да се поръчат от чужбина.
Но както аз не мога да пазарувам от вън, ще трябва да намеря някой познат който може.
А за по-големи неща като например един надежден осцилоскоп, първо ще трябва да спестя
няколко години, но нали това е просто хоби, а не работа, та няма за къде да се бърза!

Моля разкажете и вие за вашия опит и съвети при изборът и набавянето на инструменти.