RSS

Category Archives: Компютри

Проект: AMD Spider Platform PC: Част 2 – Памет

Нека отдадем минута памет за бившата ми гейминг машина.

Шегата на страна, не към лошо, а към по-добро бъдеще върви проектът, тъй като вече имам
подходяща памет, с която на теория бъдещата конфигурация ще се изстреля към върховете!

Много пъти съм споменавал, че нямам възможност да пазарувам от чужбина, но благодарение на
добър човек съмишленик и почитател на техниката, на скоро успях да поръчам тези памети за
плануваната конфигурация на доста изгодна цена, каквато цена в България просто няма аналог.

Тези памети са по 4GB@800MHz на плочка, като аз поръчах общо четири плочки или 16GB.
Това е прекалено много памет за машина на която ще се играят вече доста остарели игри.
Че дори и днес 16GB са двойно повече от колкото изискват и най-тежките нови заглавия…

Две от плочките ще са за бъдещата система, а другите две се надявам да успея да разменя
или за дънна платка, или за достатъчно силно захранване, че нали машината ще има две карти.

Ако вие имате дънна платка за сокет AM2+ с чипсет 790X или 790FX, или изправно захранване
от поне 600-650 вата (750 ако не е марково), и сте съгласни да размените едно от тези
неща за 2 плочки DDR2 памет по 4GB на 800MHz (общо 8GB), то моля пишете ми под този пост.

Важно е да се спомене, че в обявата от която са закупени тези памети, пишеше, че са
съвместими само с дънни платки за AMD процесори. Предполагам не са съвместими с Intel.
Човекът който ми ги поръча, си купи от същите памети и за него, и вече ги тества успешно.

Обратно на AMD Spider Platform-ата, преди месеци писах за Spire SwordFin SP-9007B кутията,
която взех изгодно втора ръка. Това е същия модел като кутията която ползвах едно време.

Така до сега се събраха: Процесор, охлаждане, памет, видео карти, твърд диск и кутия.
Остана да се намерят само: Дънна платка и захранване.

Като/ако има напредък ще пиша пак, и отново да напомня, ако видите нещо – пишете ми и вие!

 

renegade1990’s PC №1½

Днес ще ви покажа и разкажа за първият ми личен компютър, една машина която си пазя и до днес.
Всъщност машината е далеч от оригиналната си конфигурация и вид. През годините е претърпяла
доста промени и подобрения, но при положение, че е на 12.5 години, това трябва да се очаква.

Четейки гаранционните карти се сещам, че история на първият ми компютър започна през горещото
лятото на 2004-та година, и по-точно 16-ти август. Около два месеца преди да навърша 14 години.
За специалист по избор и сглобяване на първият ми компютър, с мен беше моя братовчед, който от
няколко години вече имаше свой домашен компютър, и като доста по-възрастен бе доказан разбирач.
Помня, че като му се възложи задачата да подбере компонентите, той първо си отпечата ценовата
листа на най-големия за времето магазин за компютърни компоненти в София, родният ни град.
Тогава трябваше да се избере нещо съвсем бюджетно, до около 400 лева заедно с монитор, мишка и
клавиатура. На времето още можеше да се купят компоненти и без ДДС, или поне в онзи магазин…

За процесор бе избран бюджетният модел AMD Duron 1600MHz. Дънната платка беше ASRock K7S41,
също бюджетен модел за Socket A, с два слота за памет и вградени видео, аудио и мрежова карти.
Паметта бе само една плочка тип DDR, с обем от 256MB и честота 333MHz. За твърд диск взехме
изгодният макар и не голям по обем Maxtor 40GB, който се оказа кораво и супер надеждно добиче!
И за финал нещо в което да се побере всичко това, ламаринена кутия със захранване JNC 300W.
Интересно нещо което още помня е, че всеки от тези пет компонента струваше точно, или около 40
долара! По тогавашният курс 1 долар се е обменял за 1.58 лева. Не сме били надвишили бюджетът.
Не купихме оптично устройство и охлаждане за процесорът, защото братовчед ми бил имал излишни.

През следващият ден обиколихме доста магазини в търсене на монитор, но се оказа, че са много
скъпи, дори и тези втора ръка. Все пак късно вечерта, в някакъв сервиз намиращ се в някакво
училище, братовчед ми попаднал на един стар монитор IBM P70 произведен още в средата на 90-те.
Макар и стар, това беше приличен 17 инчов монитор по технология Trinitron на Sony. На външен
вид обаче бе много пожълтял, и дори на места корпусът беше нащърбен и дори стопен с поялник!
Струваше 50 долара или малко над 70 лева тогавашни пари, и си имаше и нужните кабели, така, че
на следващият ден го купихме, само дето бе далече, и трябваше да си го донеса до нас с такси.

На третия или четвърти ден, братовчед ми донесе масивно алуминиево охлаждане за процесорът,
доволно пожълтял CD-ROM TEAC CD-540E, стар модел мишка с топче, и две колонки n-та употреба.
Клавиатура си купих за 4 долара от близкия компютърен магазин, и всичко необходимо се събра!

Така в първоначалният си вид, параметрите на първата ми машина бяха следните:

Motherboard – ASRock K7S41
Central Processing Unit – AMD Duron 1600MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory – Xerox 256MB DDR 333MHz PC2700
Hard Disk Drive – Maxtor 40GB ATA133 7200RPM 2MB
Optical Disk Drive – TEAC CD-540E (CD-ROM)
Power Supply Unit – JNC 300W
Case – JNC RJ68

Интересен момент който никога няма да забравя е, че като компютърът беше сглобен, и дойде ред
за първи път да се инсталира операционна система, вибрациите от оптичното устройство толкова
силно разлюляха оригиналната паянтова кутия, че тя започна да се клати с по няколко сантиметра
на ляво и дясно! Направо бях в шок, че машината ще вземе да падне от бюрото, но като се съвзех
възкликнах радостно: „Компютърът центрофугира!“ Може би освен на паянтовата кутия, това се е
дължало и на калпав оптичен диск, защото след това такива фрапантни случки повече не е имало.

Дълго време се радвах на тази моя първа машина, ставаше за всичко! Игране на игри, гледане на
филми, слушане на музика. Даже когато през следващата година се купи принтер, няколко пъти
дори си написах домашните задачи и докладите за училище! Макар още да нямах интернет, пак бях
много доволен. Доста пъти братовчед ми ми носи дискове с игри и филми, а с приятели от махалата
си разменяхме CD-та с пиратски игри, купувани от компютърните клубове за по 3 лева на диск!
Всъщност аз никога не съм си купувал такива дискове, но чрез приятелите и братовчед ми, който
си имаше и интернет, изиграх куп игри и изгледах много филми, опитах и различни жанрове музика.

Нормално, някои от новите игри не вървяха добре с вградената графика, или изобщо не тръгваха.
При Need For Speed: Underground и Need For Speed: Underground 2 колите не бяха с гланцов цвят,
а само матови. А пък на Unreal Tournament 2004 тръгваше само демото. Цялата игра не искаше да
се инсталира поради липсата на някаква хардуерна поддръжка. Така точно година след като купих
машината, лятото на 2005-та реших, че е време да добавя и истинска самостоятелна видео карта.

Как точно избрах картата, или как картата избра мен, е също интересна и доста забавна история.
Тогава още нямах интернет, и нямаше как да съм в крак с новите модели компютърни компоненти.
И братовчед ми не бе на разположение за да го попитам, май беше на студентска бригада…
Обаче още си пазех разпечатаната ценова листа от предната година, на нея имаше и видео карти.
Още не разбирах от модели, нито пък по какви критерии трябва да се избират, и пак главното
нещо което определяше изборът ми беше бюджетът. Разбираемо той отново бе съвсем оскъден.
Дълго се пулих над смачканото листче, но в крайна сметка се спрях на nVidia GeForce4 MX440.
Обаче тази видео карта дори през 2005-та вече беше прекалено стара. Точно това ми казаха като
отидох в магазинът за компоненти, че е морално остарял модел, и по-добре да си избера по-нов.
Вместо MX440 ми препоръчаха nVidia GeForce FX 5200, по-нова и със съвсем малко по-скъпа карта.
Явно по онова време това е бил доста продаван модел, а и като по цена ме устройваше напълно.
Платих си на гишето в магазинът, получих си гаранцията, взех картата, и се прибрах доволен.
На кутията на новата ми карта пишеше следното: ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB!
Досещате се, че вместо FX 5200, от онзи магазин са ми дали друга карта от същия ценови клас.
Тази карта дори се оказа още по-нов модел, с 128 битова шина на паметта, или направо мечта!
Вече с налична хардуерна T&L поддръжка, игри като UT2K4 почнах да вървят и даже да летят!

През февруари 2006-та година добавих още една плочка 256MB памет, тази вече беше на 400MHz.
Дни след това си купих и ново оптично устройство, DVD записвачка LG GSA-4167B, направо чудо!
През март същата година, най-сетне дойде времето, и си пуснах високоскоростен домашен интернет.

В предишният на този пост ви разказах как заради една нова игра изискваща по-силна машина с
по-нова видео карта, тръгнах да си сглобявам нов компютър, и каква бе злочестата му съдба.
Така след по-малко от година на радост по втората ми машина, през 2007-ма пак се върнах при
първият ми компютър, и го ползвах още няколко месеца. В началото на 2008-ма година си купих
третия подред нов компютър, а в кутията от втория (което беше едно от двете неща които бяха
останали от него) поместих компонентите от първата ми машина. Обаче сравнено с PC №3, PC №1
си беше като Трабант сравнен с Ферари, и вече нямаше нужда и смисъл да го пускам и ползвам.
През следващите години PC №1 седеше на съседното до мен бюро, но не го пусках и веднъж годишно.

Някога през 2011-та година, мой познат пенсионира своя първи компютър, който беше купен по
същото време като моя, но имаше по-добри на параметри компоненти. Срещу един 500GB-ов твърд
диск който не ползвах, получих повечето от карантията на компютърът на моя познат. Обаче май
се минах, защото повечето части се оказаха изфирясали боклуци, но паметите и процесорът бяха
отлични, и по-добри от тези които имах в моята първа машина. Така в PC №1 се намъдриха две
плочки памет PQI 512MB DDR 400MHz PC3200, и по-висок клас процесор AMD Sempron 2500+ 1750MHz.

Така след многото подобрения, параметрите на първата ми машина станаха следните:

Motherboard – ASRock K7S41
Central Processing Unit – AMD Sempron 2500+ 1750MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory 1 – PQI 512MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 512MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB DDR
Hard Disk Drive – Maxtor 40GB ATA133 7200RPM 2MB
Optical Disk Drive – LG GSA-4167B (DVD-RW)
Power Supply Unit – JNC-ATX 300W
Case – DeLUX

Но машината отново не се ползваше и пустееше, и когато колекцията ми от стари компютри съвсем
бързо започна да нараства, PC №1 се премести в съседната стая при новите ми стари придобивки.
Така и не измислих практическа употреба за този компютър, защото в днешни дни не става дори
за интернет, а за ретро игри вече имам редица по-добри машини. Но все пак и този компютър ще
е винаги готова алтернатива за игра на Unreal Tournament, било то самостоятелно или в мрежа.

Ще си пазя този първи мой компютър като артефакт от едно вече отминало време. Дори преди ми
се въртеше идеята да сложа оригиналния Duron в рамка, но не съм чак толкова сантиментален.
Не мисля повече да го подобрявам, че съвсем ще му се загуби оригиналният вид. Обаче си мислех
да направя компютър клонинг на оригиналният му вариант, какъвто беше в деня в който го купих.
Ако намеря кутия, твърд диск и дъно като оригиналните, може да измисля нещо, и ще пиша отново!

Ако и вие искате да разкажете историята на вашия първи компютър, или някоя друга случка, то
чувствайте се поканени да излеете душата си в коментарите. Всякакви мнения са добре дошли!

 
 

Проект: AMD Spider Platform PC: Част 1 – История

В съвсем първите дни на 2008-ма година, преди точно 9 години, както сега, и тогава на вън
трупаше сняг, но това не ме спираше, и в рамките на три-четири дни обиколих четири-пет
магазина за компютърни компоненти, и успешно събрах най-мощният ми до тогава нов компютър!

Макар и доста проблемен (все по вина на производителите – процесор, дъно, твърди дискове,
кутия), този компютър добута до 4 години, с две-три паузи от по около месец всяка…
Но нека първо започнем от началото, пък ще стигнем и до краят и евентуалното му наследство.

Вече съм писал как през 2004-та за първи път се сдобих с домашен компютър, и как тази първа
моя машина беше съвсем бюджетна и доста скромна. Писах също и как през 2006-та се събра нова
система с вече доста прилични показатели, но няма и година по-късно бе убита от малоумен ISP!
Реално дъното беше това което отнесе гръмотевицата, останалите неща бяха изправни, и не много
по-късно дъното беше гаранционно заменено, но по една причина така и не събрах машината отново,
а вместо това продадох повечето от компоненти и, при това май ги продадох на сериозна загуба…
Причината е една игра, и липсата на много мозък и информация в тогавашната ми 16 годишна глава.

Още от преди първият ми компютър, от времето на компютърните клубове за които също вече писах,
бях голям фен на Unreal Tournament поредицата компютърни игри. Знаете вече на страниците на
този блог съм писал за няколко ретро машини които направих специално за игра на тази поредица,
а планувам да направя и още няколко. Та когато в началото на 2006-та година си пуснах за първи
път домашен интернет, и научих, че скоро се задава излизането на нова Unreal Tournament игра,
направо скочих от радост! Обаче този бъдещ Unreal Tournament 2007 щеше да изисква по-сериозен
хардуер от този с който разполагах тогава – процесор AMD Duron 1600MHz и видео ATI Radeon 9250.
Освен по-бърз процесор, новата игра ползваща невероятният Unreal Engine 3, щеше да изисква и
видео карта с Shader Model 3. Поддръжка на тази технология моята стара карта разбираемо нямаше.

Така веднага почнах да планирам закупуването на нов компютър, и в края на 2006-та, по случай
16-тия ми рожден ден се сдобих с нова AM2 базирана машина. За процесор бях избрал модерният
AMD Athlon 64 3500+, а видео картата беше nVidia GeForce 7600 GS, модел от най-новото поколение
за времето си, който поддържаше Shader Model 3, какъвто щеше да изисква очакваната нова игра.
Но играта беше забавена, даже два пъти, и от края на 2006-та се премести за края на 2007-ма.
Обаче новата ми AM2 система така и не доживя да я види, защото лятото на 2007-ма я удари гръм,
понеже идиотите техници от тогавашният ми интернет доставчик, като прокарвали мрежовият кабел
от съседният блок до моя, за да го закрепят за фасадата, просто го намотали няколко пъти около
гръмоотводът. И от там, без да минава през никакви защити или рутери, кабелът беше включен
директно в LAN портът на дънната платка на компютърът ми! Един дъждовен ден тръгвам да пускам
машината, но колкото и пъти да натискам копчето, резултат никакъв! Дъното беше занесено на
сервиз, където на бързо го прегледаха и заключиха, че в него живот няма, повече няма и да има!
След месец чакане, ми казаха, че фирмата производител на дъната Albatron, вече не правела
такива модели, и щели да го заменят с друг модел на друга марка. След още месец чакане, получих
AM2 дъно EPoX с nVidia nForce4 чипсет. Но така и не събрах машината отново, а я разпродадох.

Докато чаках да получа ново дъно, научих, че освен Shader Model 3, новата игра която вече щеше
да се казва Unreal Tournament 3, щяла да изисква и Microsoft DirectX 10, стандарт който новата
ми видео карта не поддържаше. Проблемът е, че явно още съм бил доста тъп, за да се досетя, че
няма компания която да публикува игра, която само една шепа хора ще могат да играят, а масите
потребители няма да купят, защото машините им не я поддържат. Този бизнес модел не е логичен и
доходоносен. Но от къде да се сетя, че играта ще има обратна съвместимост, и ще върви на DX 9?

В средата на 2007-ма почна да се носи една новина, новина за нещо много силно и супер изгодно!

През 2006-та, една от най-големите фирми производители на процесори – Advanced Micro Devices
поглъща една от най-големите фирми производители на графични чипове – ATI Technologies.
Година по-късно, в края на 2007-ма излиза ново поколение чипсети, ново поколение видео карти,
и ново поколение процесори, като за първи път най-високия клас от тези продукти бива събран
в платформа – AMD Spider Platform. Това гарантира, че тези продукти са направени един за друг,
имат оптимална съвместимост, и се представят по-добре спрямо компоненти правени самостоятелно.
Или поне това е на хартия, дали е имало полза или е било просто рекламна стратегия, кой знае?

И като сляп и празноглав консуматор, веднага се хванах на тази въдица, и започнах да чакам
излизането на заветните компоненти, които щяха да мачкат, и щяха да са в пъти по-евтини от
тези на фирмите конкуренти. Но това, че ще са по-евтини от другите, не означава, че са евтини!
И както казах, когато в първите дни на 2008-ма година новото поколение компоненти стъпиха на
родния пазар, аз гордо тръгнах да си купувам новата конфигурация. От документацията разбирам,
че на 7-ми януари от един магазин съм купил дънна платка и захранване. На 8-ми от друго място
съм взел процесор, четири памети, твърд диск и оптично устройство, а на следващият ден пак от
там съм купил и две видео карти. Всъщност аз си поръчах две бройки от страшно популярният модел
ATI Radeon HD3850, но се оказа, че тези карти са свършили в цялата страна, и ми предложиха ако
доплатя още малко, мога да взема най-високия модел видео карти от марката – ATI Radeon HD3870.
Така и направих, и за финал на 10-ти януари от трети магазин си купих и кутия за всичко това.

Похарчил спестяванията си, които бях събирал последните две години, бях много доволен, без да
подозирам, че доста от компонентите в новата ми гейминг машина не са точно цвете за мирисане.
Процесорът – AMD Phenom X4 9500, първият истински четириядрен процесор, че и на достъпна цена,
се оказа модел с фабричен хардуерен дефект, който в последствие беше заобиколен по софтуерен
начин, но с цената на поне 10% спад в производителността. Дънната платка – Gigabyte GA-MA790X-DS4
се оказа толкова зле, че като се опитам да я опиша се сещам само за епитети, които ще ви спестя.
Толкова крашове, толкова мизерии, и за финал и трите дъна от този модел които ми минаха през
ръцете за тези три-четири години, свършиха мъртви, без да има никаква видима причина за това!
По времето когато имах тази машина още се занимавах с P2P – сваляне и качване на торенти, и
понеже твърдият диск който си купих първоначално – Samsung 500GB бе малък, след време купих още
два диска от същата марка, но с капацитет 640GB всеки. Тези дискове се оказаха такива боклуци!
Общо четири или пет бройки се скапаха без време и без причина, и в крайна сметка поисках вместо
да ми дават поредния чифт от същите боклуци, да ги заменя за един по-голям диск от друга марка.
Преди няколко седмици споменах и кутията – Spire SwordFin SP-9007B, и с нея имах няколко месеца
главоболия. Евентуално я продадох, и си купих много по-добрата кутия Chieftec BA-01B-B-B-OP.
Та като се тегли чертата, тази супер наточена машина ми пропиля парите, времето и нервите, и ми
донесе повече негативни емоции, от колкото позитивни изживявания. И когато и третото дъно се
спомина през 2011-та, реших, че тази машина е до тук. Вече дъна сокет AM2+ нямаше от къде да
се намерят, нито нови, нито втора употреба. Платформата беше същински морално остаряла, и като
средно поколение, нямаше поле за развитие. Така наложително трябваше да събирам нова машина.
От тази маркова платформа успяха да се продадат само захранването – Chieftec CFT-750A-14C 750W,
и четирите плочки памет – Kingmax 1024MB DDR2 1066MHz PC2-8500, отново за много малко пари.
Четири години след премиерата си, процесорът вече беше толкова стар, и както казах спънат и без
шансове за намиране на дъно, че не може да се продаде дори и за 100 лева. За това си го запазих,
в случай, че дойдат по-светли дни и му намеря дъно. Видео картите също вече бяха толкова стари,
че от същата марка бяха изкарали 4 по-нови поколения, а от „противниковата“ вече имаше още 5!
Та вариантът тогава да ги продам за по 50 лева, при положение, че ги купувах за по над 400 на
бройка, хич ама хич не ми се стори разумен, и си запазих и двете карти. И до днес са изправни.

Тук идва време да кажа каква е и идеята ми за оползотворяване на тези две карти и процесорът.
По случай 10-тата годишнина от излизането на AMD Spider Platform-ата и 10 години от както съм
ги купил, ако до следващата година успея да намеря здрава и евтина дънна платка за сокет AM2+
с чипсет 790X или 790FX, съм планувал да стегна отново работеща AMD Spider Platform-а.
Тоест до 2018-та имам 12 месеца да намеря дъно, ако изобщо такова нещо вече е възможно…
Ще ми трябва и памет, но не знам дали ще е изгодно да купувам DDR2 памет на 1066MHz, по-скоро
ще се задоволя с две плочки по 2GB DDR2 на 800MHz. И ще ми трябва и захранване минимум 600 вата.
Оригиналното от 750 беше доста скъпо, и сега определено нямам бюджет да купувам ново такова.

И всичко това, за да имам отделна машина за игра на сигурно се досетихте – Unreal Tournament 3!
И колкото и тъжно да звучи, след толкова наляни средства, когато играта най-сетне излезе, се
оказа, че Unreal Tournament 3 е много беден и празен конзолен порт на PlayStation 3 версията си.
Чак две години по-късно, общността от фенове и играчи успя да закрепи някак положението, с
безброй къстъм създадени карти, модели и модове, но за съжаление вече беше прекалено късно.
Няма да е изненада, като, кажа, че Unreal Tournament 2004 и оригиналът от 99-та са по-играни
и до ден днешен, а Unreal Tournament 3 почти никой не я помни, освен хората със стари конзоли.
Все пак аз съм си записал и си пазя две DVD-та претъпкани с карти, модели и модове за играта.

И така, дали от носталгия към по-семплото минало, или от чист мазохизъм, ако в следващите 12
месеца се намерят части за съживяването на AMD Spider Platform-ата, ще напиша последваща част.

Вие читателите също може да помогнете! Ако видите някъде евтино дъно, или ви се мотае такова
със съответния сокет и чипсет – казвайте! Тези неща не са още ретро, но са съвсем истински
морално остарели компоненти, и са ярък пример за практиката на планирано морално остаряване.

До тогава си правете изводите, че на мен тези прозрения ми струваха скъпо, но определено ми
дадоха доста яснота по темата, даже навярно сега мога да допиша няколко глави в Das Kapital…

С две изречения – Не избързвайте с покупките на нови поколения хардуер веднага щом излезе!
Почакайте излизането на подробни ревюта от безпристрастни източници (YouTube канали с милиони
зрители, и сайтове за ревюта към магазини за компоненти не са безпристрастни източници, а част
от системата!), и трезви потребители, вместо да скачате сляпо с главата и портмонето на пред.
Не се връзвайте веднага още на първите налични модели, било то процесори, дъна, видео карти,
или други неща. Много вероятно е да се окажете бета тестери, на чиито гръб корпорациите тестват
новите си продукти. Само дето сте си платили вие, а не те на вас, и е много вероятно да се
окажете с бъгав продукт, който в 99% от случаите никой няма да замени, и ще ви ядосва с години.
Когато фирма А пусне нещо ново, изчакайте конкуренцията – фирми Б, В, Г, Д да направят своя
ход, след това и отговорът на фирма А към конкурентните продукти на фирми Б, В, Г, Д…
Ако не друго, то често поне цените падат доста значително. Някои го наричат дъмпинг, но
реално няма такова нещо, а става дума за намаляване на големият процент надценка по веригата.

А понякога единственият начин човек да направи правилният избор е просто да не купува нищо!

 

IBM PC Server 315 Проект: Pentium Pro PC: Част 1

Урааа! След години на търсене, най-сетне мен ме намери машина с процесор Pentium Pro!
И то не каква да е машина, а величествен сървър от най-радикалната марка – IBM!

Съвсем на скоро ви показах една друга сървърна кутия на IBM, която е от същата епоха
и има същия дизайн. За съжаление от онзи сървър беше останала точно само кутията, но
този си има всичко, или почти всичко, и най-важното е, че работи! IBM PC Server 315
е изграден около новата за тогава Pentium Pro архитектура, и макар на половината като
размери от предците си, тази машина е няколко пъти по-мощна от предходните и модели.

Този сървър е произведен в средата на септември месец 1997-ма година, това се разбира
от няколко печата от вътрешната страна на кутията. В интернет открих няколко списания
от този период, в които има реклами на този модел машина. Цената за моделът с 32MB памет
без твърд диск е била 2150 тогавашни долара, което изчислено с инфлацията е 3235 сегашни.
Моделът с 4.3 гигабайтов твърд диск е струвал 2535 тогавашни или 3815 сегашни долара.
По това време в България с вихрилата се хиперинфлация един долар струваше 3 лева…
Базово машината е идвала с PCI SCSI контролер на Adaptec и PCI видео карта на S3.
Паметта е от EDO ECC тип, но не е 72 пинова, а е за слотве на каквито са SDRAM модулите.
Тук има две различни по вид но еднакви по обем 32MB-ови плочки, има и два свободни слота.
Машината поддържа максимално цели 512 мегабайта! Дано някога намеря памет от този тип…
Процесорът е Pentium Pro от моделите с най-висока честота – 200MHz, но пък е с най-малко
кеш памет – 256KB. 200MHz моделът е произвеждан и във варианти с 512KB и 1MB L2 кеш.
Интересно е да се спомене, че на дъното има контакти за втори Socket 8, но такъв не е
монтиран, и доколкото откривам, този модел сървър за който е правена платката, никога не
е бил предлаган във вариант с два процесора. Също така, на дъното има и контакти за IDE
конектори, но такива не са монтирани, вероятно няма и контролер за тях. До тях е флопи
конекторът, тук флопито е най-обикновено 1.44MB 3.5″ Sony. Оптично устройство нямаше,
и аз добавих този SCSI CD-ROM на TEAC, надявам се да е работещ, понеже е единственото
SCSI оптично устройство което имам. Ще търся SCSI DVD-ROM, но се съмнявам, че ще намеря.
Твърдият диск с който дойде машината беше финиширал, само цъкаше и не се засичаше в BIOS.
Оказа се съм имал този 2.1GB IBM-ски SCSI диск, който макар и малък по обем си работи.
Ще търся и по-големи по обем SCSI дискове, в машината могат да се поберат общо 5 диска.
За три диска има ложа с вентилатор, на централното място там сега съм монтирал този.
За един диск има място над захранването, и за още един има шина преходник в една от 5.25
инчовите ложи. Сега тази шина е монтирана на долната позиция, а на горната е CD-ROM-ът.
50 пиновият SCSI кабел който съм сложил е доста дълъг и поддържа 4 или 5 устройства.
На свободния му край съм монтирал SCSI Terminator-ът за който писах преди две години.

Параметрите в този момент:

Model – IBM PC Server 315
Central Processing Unit 1 – Intel Pentium Pro 200MHz
Central Processing Unit Cooler – IBM
Random Access Memory 1 – IBM 32MB EDO ECC
Random Access Memory 2 – IBM 32MB EDO ECC
Video Card – S3
SCSI Card – Adaptec
Hard Disk Drive – IBM 2.1GB 5400RPM SCSI
Floppy Disk Drive – Sony
Compact Disc Read Only Memory – TEAC CD-532S SCSI
Power Supply Unit – Delta 250W

Кутията на машината е доста компактна и много добре проектирана, и може да събере цял
тон компоненти. Изработена е от солидни метални листове с дебелина един милиметър, а не
от жалка ламарина от каквато правят дори скъпите кутии днес. Предният и панел е все още
бял, явно никога не е излаган на слънце и не е пожълтял. Липсват пластмасовите панелчета
за 5.25 инчовите ложи, но нали пред тях има вратичка, а и в едната ложа вече съм сложил
устройство, та не е проблем. По-забелязваща се, но само от тези които знаят, е липсата
на пластмасовият пиедестал върху който е стояла кутията. Той и е придавал допълнителна
стабилност. На размери е бил по-малък от този при IBM PC Server 300 кутията която вече
ви показах. Естествено и без тази поставка може, но нямаше да е лошо кутията да има поне
някакви крачета. Захранването е 250-ватово AT от марката Delta, има няколко допълнителни
конектора специално за това дъно. Един от конекторите се включва във вторичната платка,
която тук вместо под 90-градусов ъгъл, е разположена директно върху самата дънна платка.

Машината в момента няма звукова и мрежова карти, но както при системата от предишният
пост, така и тук в бъдеше смятам да добавя Creative-ска звукова и 3Com-ска мрежова карта.
Видео картата сега е доста слаба, и е единственото нещо което не покрива препоръчителните
изисквания на любимата ми игра. За това ще добавя Creative Labs 3D Blaster Voodoo2 CT6670
картата за която писах преди пет години. Две такива карти знаете се помещават в HP Kayak
машината ми. За тук имам само една, но ако някога и намеря другарче ще е повод за празник!

Сега ми предстои да запиша дискети с DOS, SCSI драйвери и буутващ диск за Windows 98 SE.
Дано оптичното устройство се окаже работещо, и като вече има качена операционна система
ще добавя гореспоменатите разширителни карти, и идва време за игра на Unreal Tournament!
А ако оптичното устройство не е изправно ще трябва да си търся друго, но от къде…

 

Проект: S3 METAL PC: Част 1

От вече доста години преследвам редица интересни за мен компютърни архитектури, било
то цели машини или отделни компоненти с които сам да си сглобя желаните системи.
В разделът „Търси Се“ и сега съм изброил доста неща които ще се радвам да открия, като
преди време сред тях се споменаваше и Slot A сокетът от AMD, на който е стартирала
прословутата и много успешна K7 архитектура на марката. Slot A обаче е съществувал за
много кратко, и сам по себе си хич не е бил успешен, за това и днес е голяма рядкост.
Пък и като се добави и фактът, че тези дъна са били произвеждани точно в разгарът на
кондензаторната чума, не е изненада защо днес е трудно човек да открие оцеляла бройка.

И тази история започва като поговорката за намереното копче, към което само трябва да
се пришие палто. Преди доста години, заедно с други компоненти, на символична цена си
купих процесор AMD Athlon 750MHz за Slot A, и дълго време много се радвах на находката!
Обаче годините минаваха, а пък дъно не излизаше! Знаете, че нямам ресурсът да пазарувам
от чужбина, нямам и близки познати които да имат интереси като моите, та шансът да се
отрие такова нещо беше много малък. И все пак, точно от друг ентусиаст по темата, човек
от когото вече съм купувал и показвал тук и други интересни неща, та преди година беше
намерил дъно каквото търся, и след смяна на няколко кондензатора събрах дълго търсеният
комплект дъно и процесор Slot A! Човекът дори ми даде и охлаждане, понеже и това щеше да
отнеме години в търсене. AMD Slot A е физически еднакъв с Intel Slot 1, но е завъртян на
180 градуса, с цел да не може погрешка да се сложи Intel-ски процесор в AMD дъно или
обратното, нещо което ще доведе до пагубни резултати, защото двата сокета, по-точно слота
работят на различно напрежение. Охлажданията за двата вида процесори също са различни,
и охладителите за Slot 1, от които имам няколко, не пасват на процесорите за Slot A.

За памет на дъното има 3 SDRAM слота, максимално се поддържат 768MB в 3 плочки по 256MB.
Две такива плочки имах в 2003 PC проектът, който така и не бе успешен, и само си стои…
За трета плочка памет сложих такава от 128MB от същата марка и със същата честота.

Това дъно и процесор са отлична основа за поредната машина за игри, като за видео карта
този път се сетих, че имам нещо което ще пасне перфектно! От няколко години имам една
карта в която има нещо уникално, нещо което е свързано с любимата ми компютърна игра!
Става дума за видео карта S3 Savage4, която поддържа едни специални текстури за играта
Unreal Tournament: Game Of The Year Edition, под METAL API, който е алтернатива на API-те
OpenGL, DirectX и Glide. Целият втори диск на играта съдържа текстури с висока резолюция,
които могат да се ползват единствено със Savage4 серията карти на S3, под S3 METAL API-я
поддържащ стандартът S3 Texture Compression (S3TC), които са точно нещото което искам да
пробвам. Всъщност преди две години вече се опитвах да подкарам този METAL API, но без
успех, макар да се мъчих с драйверите и под Windows 98SE и под Windows XP SP3, и все нещо
не искаше да се инсталира или тръгне, и така и не можах да се насладя на S3 текстурите.
Сега ако трябва ще сваля по колкото варианта на драйверите открия, и ще тествам обстойно.
Може да се наложи да търся и Windows 2000, под който някои твърдят, че било най-лесно…

Друго важно нещо в тази машина, което завършва автентичният и вид е радикалната кутия!
Преди две лета, съвсем случайно попаднах на обява в която се продаваше тази кутия.
Ако следите блога сигурно се сещате, че 3DFX Interactive PC проектът е със същия модел
кутия, единствено онази там е сребрист металик, а тук цветът е синьо-зелен металик.
Та нямаше как да пропусна възможността, веднага се разходих до мястото и купих кутията.
Липсваха две от предните панелчета, но в едното нали ще се слага оптично устройство, а
за другото се оказа съм имал останало излишно от предишната кутия, само дето е сив цвят.
Тъкмо ще е в тон с оптичното устройство, което обаче се оказа твърде дълго, и стърчи с
полови сантиметър в предната си част, а със задната част е допряно до дънната платка.

Флопи този път реших да не слагам, но сега се чудя дали да не добавя комбинираното за
което вече писах, което борави едновременно и с 5.25 инчови, и с 3.5 инчови дискети?

Твръд диск се оказа, че още едно време съм бил сложил в кутията, и то не какъв да е, а
цели 20GB. Изобщо бях забравил за съществуването му, и сега след като се оказа работещ
съм много доволен. Дано и в бъдеще намирам такива приятни находки в своя собствен дом!

Захранване се оказва също съм имал някакво много компактно, подобно по форма с това в
3DFX Interactive PC проектът, то също е отлежавало тук от както за първи път събрах
нещата в една кутия. Единствено ме притеснява 12-волтовата му линия, която в началото
в BIOS показваше 13 волта, а сега държи на 12.8, което пак хич не е за подценяване, и
ако някой ден намеря някое по-подходящо с по-стабилни показатели от тези ще го подменя.

Параметрите до този момент:

Motherboard – EPoX EP-7KXA
Central Processing Unit – AMD Athlon 750MHz Slot A
Central Processing Unit Cooler – NoName
Random Access Memory 1 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 2 – PQI 256MB SDRAM 133MHz PC133
Random Access Memory 3 – PQI 128MB SDRAM 133MHz PC133
Video Card – S3 Savage4 16MB SDR
Sound Card – Ще сложа Creative-ска!
Network Card – Ще сложа 3Com-ска!
Hard Disk Drive – Western Digital 20GB ATA100 7200RPM 2MB
Digital Video Disc ReWriter – NEC ND-3550A
Power Supply Unit – NoName 400W
Case – Super Power

За сега на машината съм инсталирал само Windows XP SP3, но като остане време ще хващам
да тествам обстойно, и надявам се този път ще имам успех с подкарването на желания API.
В хардуерно отношение единствено ще добавя звукова и мрежова карти, но чак след като
всичко софтуерно е вече готово. За звукова карта сигурно ще сложа някой Sound Blaster на
Creative, като тук дъното има един ISA слот, и мисля звуковата карта да е за тази шина.
Мрежова карта за игране на Unreal Tournament в компания имам от славната марка 3Com,
каквито модели са и мрежовите карти в другите ми машини за цъкане на Unreal Tournament.

Това е за сега, 2-ра част ще последва някога, когато има положително развитие с проектът!

 

Проект: 6600 GT PC: Част 2

Еврика!

Сетих се, че няма да са ми нужни колонки, та нали си имам автентична стерео уредба!
Става дума за касетофон Hitachi TRK-W550E, купен преди три десетилетия от Кореком!
Прерових кашоните с кабели, и намерих нужният кабел за свързване на аудио изходът на
компютърът с аудио входът на уредбата, и вече имаме звук! Всъщност имахме, но…

И по този повод, какво по-добро, от това да се добави и мощна външна звукова карта!
От снимките сигурно виждате, добавих легендарната Creative Sound Blaster Live! CT4830.
Това е 5.1 канална PCI звукова карта, за която съвсем скоро ще напиша собствен пост.

И като съм тръгнал да добавям полезни неща, монтирах и 15 гигабайтовият твърд диск,
който споменах последния път. Така сега вече на машината има свободни почти 16GB.
Какви игри ще инсталирам там още не ми е хрумнало, и вие може да дадете предложения.

Това са настоящите параметри:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Sound Card – Creative Sound Blaster Live! CT4830
Hard Disk Drive 1 – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Hard Disk Drive 2 – Maxtor 15GB ATA100 7200RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – DeLUX M326e
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″
Audio Output Device – Hitachi TRK-W550E

Остана само да купя почистващи спрейове, но ще трябва да купя и нов аудио кабел,
защото този се разпадна в ръцете ми, сещате се останал ми е от онези колонки с
ракетното копче за които писах миналия път. Но така е като се борави със стари
уреди, които не са правени да държат толкова дълго, и все пак някак си са оцелели.

Иначе самата машина е доста стабилна, след над три часа игри дори не загрява.
Само както казах прахоляците в захранването създават крайно неприятен проблем.
Ако има някакви големи промени в бъдеще ще пиша, а може да ми пишете и вие.

Очаквайте скоро още нови материали, а до тогава ви пожелавам здраве и успех.

 

Проект: 6600 GT PC: Част 1, IBM NFS PC: Част 2, 2K4 PC: Част 3

Мина време, доста даже, но за жалост така и не получих дори един съвет, нито едно
предложение, за това как точно и с какви компоненти да построя конфигурацията която да
се помещава в голямата сървърна IBM-ска кутия, за която писах преди почти два месеца.

В същото време, вторият ми по сила настолен компютър, който стъкмих преди две години
буквално събираше прах. Не беше пускан от месеци, и понеже кутията му няма пластмасови
панели за свободните 5.25″ и 3.5″ слотове, вътре свободно влизаше и се събираше прах.

Та реших с един заек да убия два камъка, и днес слях двата проекта заедно, резултатът
вече е на лице, и ако ме питате мен се получи една доста задоволителна машина за игри!

И така, сега пред вас стои новата стара машина, която обаче си заслужава ново име.
Реших то да е 6600 GT PC, по видео картата която е сърцето на всеки компютър за игри.

След половинчасово тестване на няколко игри, и охлаждането на видео картата, и това на
процесорът си бяха хладни. Тези дни ще седна да поцъкам по-дълго време, дано да няма
проблеми със стабилността. Сега виждате от клиповете всичко се играе като по вода.

Това са настоящите параметри, както не са изключени подобрения в бъдеще:

Motherboard – ASUS A7V600-X
Central Processing Unit – AMD Sempron 2800+ 2000MHz
Central Processing Unit Cooler – Titan
Random Access Memory 1 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 256MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 3 – A-Data 256MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – NVIDIA GeForce 6600 GT 128MB DDR2
Hard Disk Drive – Maxtor 20GB ATA100 5400RPM 2MB
Floppy Disk Drive – Sony
Digital Video Disc ReWriter – LG GH22LP20
Power Supply Unit – Codegen 250W
Case – IBM PC Server 300
Keyboard – IBM Model M
Mouse – DeLUX M326e
Monitor – Philips 190C7FS TFT LCD 19″

А това са инсталираните игри:

Unreal Tournament 2004
Unreal II: The Awakening
Need For Speed: Hot Pursuit 2
Need For Speed: Underground
Need For Speed: Underground 2

Обаче след качването на тези пет игри, предимно заради начинът на зареждане на
Need For Speed заглавията, както и пороят от допълнителни карти за Unreal Tournament
2004, сега на твърдият диск останаха само гигабайт и половина свободно пространство.
Това е крайно недостатъчно, за това обмислям някога да добавя 15-гигабайтовият твърд
диск, който купих специално по повод този проект преди време, ще стигне за доста игри.

Спрямо предишното си превъплъщение, освен кутията в параметрите на машината няма много
промени. Добавил съм флопи дисково устройство, или по-точно се опитах да го добавя.
За да е в унисон с черното оптично устройство, за флопи сложих единственото черно
3.5″ флопи което имам, но колкото и да се мъчих да го подкарам не постигнах успех.
Колкото и да го ръчках не успя да прочете никакви дискети, само трака доста сериозно.
С моя късмет, единственото флопи което съм купувал някога ново, ще се окаже дефектно!
Но няма да се предам лесно, ще пробвам с друг кабел, ако не ще търся друго черно флопи.

Да спомена и, че преработката на кутията от AT до ATX стандарт от някой от предишните
и собственици не е била много универсална, и се наложи доста ръчкане докато напасна
захранването. Проблем беше, че захранващият блок който имам аз има архаичният жак за
захранване на монитор, а кутията е била преправяна за захранване без такова нещо.
Ако имах дрелка или дремел щеше да се получи много лесно и доста по-красиво, но някога
в бъдеще ако се сдобия с такива инструменти нещата ще се изгладят като по конец!
То и самото захранване което имам е трагедия, работи си, но е задръстено с прахоляк, и
като позагрее малко, в стаята почва да се носи миризма на застояло, пък и доста шуми…

Много бях горд, че намерих задна I/O пластинка за дънната платка, че преди си нямаше,
пък сега се оказа, че в тази преработена кутия не може да се намести такова нещо, ха!

Обаче за късмет копчето за пускане от предишната кутия си пасна отлично в тази кутия.
Монтирал съм го на задния панел, за да така не разваля визията на радикалната кутия.
От пред под вратичката си стои оригиналният AT ключ, но той не е свързан с нищо.
Копче за рестартиране не съм слагал. Ако се налага тази функция да влиза в употреба,
просто копчето за пускане трябва да се задържи за четири секунди, и е готова работата!

В козметично отношение – пак да напомня, че снимките са само илюстративни. В реалния
живот кутията не е толкова пожълтяла, както направо оранжева я изкарват фотографиите.
Леко жълтее, но това не ме притеснява. По-страшни са пукнатините по дължина на ръбовете
на панелите за които стана дума в предишната част посветена на кутията, но няма как.
Предполагам поради регулации за безопасност, към пластмасата която са ползвали от IBM
е добавен бром, с цел предпазване от запалване. Това обаче води до пожълтяване както и
пукнатини които се виждат тук. И все пак спрямо други продукти направени от този тип
пластмаса, тази кутия се е отървала леко, че положението можеше да е много по-лошо.

Кутията има и три метални шини за монтиране на твърди дискове в 5.25″ слотовете, но
тях съм ги демонтирал за да не дрънчат заради вибрациите, като естествено си ги пазя.
Също така от вътрешната долна страна, на предния панел има пластмасова рамка в която
е системния високоговорител на дъното и един 80 милиметров вентилатор. Тях ги свалих
като чистих кутията, но ми свърши спреят със сгъстен въздух, и не можах да ги почистя
както трябва. Та като си купя нов флакон ще ги монтирам обратно, но сега зимата няма
нужда да свързвам вентилаторът, чак за жегите през следващото лятото, ако има такива.

Също трябва да купя и Electronic Contact Cleaner спрей, че виждате от снимките колко
страшно зацапани са портовете на задния панел, цяло чудо е, че всичко работи и сега.

И за финал няколко думи за периферията. Мониторът е 19 инчов TFT LCD, купувах го нов
преди десетина години, но понеже е в мащаб 4:3, вече го ползвам само за тестов и за
употреба в комплект със стари компютри с цел ретро игри, които са винаги в този мащаб.
Мишката е оптична взета също преди сто години от най-близкия компютърен магазин…
И черешката на тортата – клавиатурата, тук това е IBM Model M, но за съжаление тази
бройка не е с Buckling Spring механика, а е по Rubber Dome технология, по каквато са
99.9% от клавиатурите по света. Но дори така, този модел е определено най-добрият
Rubber Dome модел клавиатура който съм имал честта да ползвам! Чудесна е и за игри!

Обаче нещо много важно в една игрална машина тук липсва – това са колонките, звукът.
Мислех в един от PCI слотовете на дъното да сложа някоя звукова карта Sound Blaster
на Creative, но се сетих, че освен едни слушалки тапи които не стават за нищо, нямам
на какво друго да изкарам звук! Преди години си пазех едни колонки, но ги подарих
понеже копчето им за пускане се беше износило, и при натискане изскачаше и отлиташе
в другия край на стаята! Първите един-два пъти беше забавно, но след това стана
досадно. Та сега ще търся някои бели или сиви колонки, за да са в тон с машината.
Като краен вариант може да се наложи да взема черни или сребристи, но никак никак
не ми се иска да купувам такива… Ако вие видите нещо пасващо си – пишете ми!

За сега май е това, пак уж нямаше да пиша много, пък то излезе цяла епопея…
След време, периодично, ако имам здравето, ще подхващам един по един редицата стари
компютри, и ще ги вкарвам в работещ и надежден вид, с цел игри или офис приложения.
Очаквайте и нови постове относно по-дребни неща, както и развитие с някои вече
започнати проекти… И отново да напомня – може да ми пишете за абсолютно всичко!