RSS

Category Archives: Компютърни Кутии

Кутия Chieftec BA-01B-B-B-OP

В първите дни на 2010-та година, преди точно 7 години, си купих този величествен монолит.
Тази кутия беше дом на последните ми два компютъра, или поне през по-голямата част от
съществуването им. Живот и здраве, като/ако някога пак тръгна да сглобявам нова машина,
тя също ще се помещава в тази изключително просторна, и много радикално изглеждаща кутия.

Тази кутия макар и стар модел, не е морално остаряла, и още се произвежда и продава нова.
Но обещах, че ще ви разкажа и за нея, за това сега намира място на страниците на този блог.

В един от предните постове посветени на кутиите, писах какви са били кутиите на предишните
ми компютри, и как преди този Chieftec BA-01B-B-B-OP, третият ми компютър се помещаваше в
кутия Spire SwordFin SP-9007B, с която по една или друга причина се наложи да се разделя.

Избрах този модел за достоен наследник, както заради радикалният и внушителен външен вид, но
и защото по онова време в компютърът ми имаше доста на брой твърди дискове, няколко оптични
устройства, две двуслотови видео карти, и куп вентилатори. А кабелите вътре бяха толкова…

Тази кутия е предназначена за сървъри и работни станции, но става и за обикновени компютри.
Размерите и са 540mm x 205mm x 650mm, плюс още 20mm за крачетата. Тежи точно 17.56 килограма!

Под предната вратичка има места за 6 броя 5.25 инчови устройства, и 2 броя от 3.5 инчовите.

Вътре, подредени във висока стройна колона, има ложи за 8 броя 3.5 инчови твърди диска.
Дисковете се монтират вътре без нуждата от болтчета, а посредством пластмасови скобички, по
две за всеки диск, или общо 16 бройки за 8-те диска. Аз повече от 4 диска не съм монтирал…

От задната страна на тази колона има 3 места за монтиране на 92 милиметрови вентилатори.
На задния панел кутията има решетки за два 120 милиметрови вентилатора, а на левия капак,
срещу мястото за процесор и карти, има още 2 места за монтаж на 92 милиметрови вентилатори.

На предния панел на кутията има и една малка вратичка, под която се крият два USB 2.0 порта,
един IEEE 1394 (FireWire) порт, и два аудио жака, за свързване на микрофон и слушалки.

Копчето за пускане и копчето за рестартиране се намират под голямата вратичка, като на нея
има и секретна ключалка. Още една ключалка има и на капакът от страната с компонентите.

Интересна функция е, че освен ATX захранвания, тази кутия поддържа и Redundant Power Supply.
Това са тип модулни захранвания предназначени за сървъри и работни станции. Този тип машини се
нуждаят от непрекъснато захранване, защото всяка пропусната минута работа им носи загуби или
пропуснати ползи. За това тези Redundant захранвания се състоят от два отделни модула, които
могат да функционират както заедно, така и по единично, в случай че един от двата излезе от
строя. Така само проведеният модул трябва да се замени, без да е нужно машината да се спира.

Освен стандартни ATX платки и всичките им микро варианти, кутията поддържа и големи EATX дъна.
Такива по размери са двупроцесорните дънни платки за работните станции, както и някои сървъри.

От долната страна на кутията има крачета регулиращи се в няколко позиции. Като са максимално
разгърнати придават много голяма стабилност, и макар доста висока, кутията остава непоклатима.

Кутията е най-големият модел предлаган от марката Chieftec, като тази е от Bravo серията.
Освен Bravo, такива кутии има и от Mesh и Uni сериите, като единствената разлика между трите
е стилът на предните решетки, които са взаимозаменяеми. Според мен, тези при Bravo серията са
най-красивите. Мисля, че преди години имаше още няколко стила, но явно вече не се произвеждат.
Наличните цветове за серията са сребърен, сив и черен, като определено черният е най-радикален.
В началото на века Chieftec имаха много модели кутии с ярки цветове и различни металици, които
бяха супер популярни сред играчите и ентусиастите, обаче явно тази мода е отминала с годините.
Също така се продаваха предни панели в различни цветове и с различни дизайни и самостоятелно.
Така потребителите можеха да освежат кутиите си ако с времето им се променеше вкусът, но явно
и тази практика е отшумяла или просто вече не е била финансово изгодна, и някога е прекратена.

Интересен факт е, че още от преди да бъдат купени от Dell, Alienware компютрите ползват кутии
производство на Chieftec. Първоначално това са били стандартни модели, но с времето Alienware
кутиите вече имат индивидуални за марката дизайни, и тези кутии не се продават самостоятелно.

Освен много плюсове, във функционално отношение за някои хора тази кутия може да има и минуси,
като това, че захранването е горно а не долно, както е при новите модели кутии последно време.
Също, базово няма отделени отвори за монтиране на водно охлаждане, макар в кутията спокойно да
може да се побере и най-големият модел воден радиатор с 3 или 4 вентилатора по 120 милиметра.
Но за моите нужди кутията няма никакви минуси, вярно моя вкус и потреби не са универсални…

Сравнена с останалите кутии, този модел е нищо по-малко от колосален! Виждате на последния ред
снимки как засенчва останалите модели сървърни кутии, дори и радикалния марков сървър на IBM!

От печатът вътре се разбира, че кутията е произведена в последните дни на 2007-ма година.
Аз я купих в първите дни на 2010-та, което означава, че е прекарала цели две години в транзит
през различните държави, и седейки по складовете на фирмите превозвачи, посредници и търговци.

В моментът в кутията няма сглобена машина, и за сега не планирам да слагам стар хардуер вътре.
Обаче ако ми хрумне нещо наистина заслужаващо си, или някога пак тръгна да си сглобявам нов
компютър, то този монолит отново ще влезе в употреба. До тогава ще му се радвам и както е сега.

 

Кутия Spire SwordFin SP-9007B

В няколко от предните постове споменах за това, как преди 9 години имах същия модел кутия, но
по една или друга причина, след 2 години ползване я продадох. Това беше преди точно 7 години.
Може да прочетете повече в постовете за Codegen Super Power 9011 и AMD Spider Platform-ата.

Относно тази бройка, попаднах на обявата в която се продаваше съвсем случайно, и няколко дни
по-късно вече и се радвах! Почистих я много старателно, и сега изглежда почти като чисто нова!

Тази кутия е предназначена за сървъри и работни станции, но става и за обикновени компютри.
Размерите и са 471mm x 205mm x 550mm, плюс още 10mm за крачетата. Тежи точно 11.6 килограма!

Под предната вратичка има места за 4 броя 5.25 инчови устройства, и 2 броя от 3.5 инчовите.

Вътре в кутията има рамка с места за 6 броя 3.5 инчови твърди дискове, тази рамка е подвижна.
Дисковете се монтират вътре без нуждата от болтчета, а посредством пластмасови скобички, по
две за всеки диск, или общо 12 бройки за 6-те диска. Тази кутия обаче получих само с 6 броя
скобички, останалите 6 явно са се загубили през годините, но това не е проблем. Аз едва ли ще
монтирам повече от два твърди диска, каквато и конфигурация да тръгна да слагам в тази кутия.

Също така, сега липсваше и пластмасовата скоба за закрепяване на PCI картите без болтчета, но
това не е съществена част, и разширителните карти могат да се монтират и по нормалния начин.

От задната страна на предния панел, за охлаждане на рамката с твърдите дискове има един 120
милиметров вентилатор. На задния панел на кутията има още един 120 милиметров вентилатор.

На предния панел на кутията има и една малка вратичка, под която се крие един USB 2.0 порт,
един IEEE 1394 (FireWire) порт, и два аудио жака, за свързване на микрофон и слушалки.

Копчето за пускане и копчето за рестартиране се намират под голямата вратичка, като на нея
има и секретна ключалка. Още една ключалка има и на капакът от страната с компонентите.

Самата голяма вратичка на предния панел се отваря и затваря посредством не добре направена
панта, която панта се развали на първата ми бройка, и бе причината да продам цялата кутия…
Освен с пластмасови щипки, вратичката се затваря и чрез два или четири магнита. Две части са
монтирани от задната страна на предния панел, а другите две са скрити от вътре на вратичката.
Зад мрежестия панел на вратичката, както и този на панелът под него, фабрично има дунапренови
филтри против прах. Тези тук не бяха много прашни, но бяха пропити с цигарен дим, явно преди
кутията е ползвана от пушач. За това като чистих кутията ги свалих перманентно. И без тези
филтри вътре не влиза много прах, но ако някога намеря подходящ материал, ще си направя нови.

Интересна функция е, че освен ATX захранвания, тази кутия поддържа и Redundant Power Supply.
Това са тип модулни захранвания предназначени за сървъри и работни станции. Този тип машини се
нуждаят от непрекъснато захранване, защото всяка пропусната минута работа им носи загуби или
пропуснати ползи. За това тези Redundant захранвания се състоят от два отделни модула, които
могат да функционират както заедно, така и по единично, в случай че един от двата излезе от
строя. Така само проведеният модул трябва да се замени, без да е нужно машината да се спира.

Освен стандартни ATX платки и всичките им микро варианти, кутията поддържа и големи EATX дъна.
Такива по размери са двупроцесорните дънни платки за работните станции, както и някои сървъри.

От долната страна на кутията има крачета регулиращи се в няколко позиции. Като са максимално
разгърнати придават много голяма стабилност, и макар доста висока, кутията остава непоклатима.

Една уникална функция, каквато не съм виждал при никоя друга кутия, е вграден в предния панел
йонизатор, който на теория служи за пречистване на въздухът, и за предпазва от натрупване на
прах. Не знам дали има реална полза, защото никога не съм го ползвал, но си е интересно нещо!

Spire са марка известна с производството на вентилатори и бюджетни охлаждания за процесори.
Но освен такива неща, правят и други продукти, като компютърни захранвания, кутии, периферия.
Този модел кутия се произвежда вече повече от десетилетие, и редом с Codegen 9011 и моделите
на Chieftec, е универсално решение както за бизнес средите, така и за ентусиастите и модърите.

Радвам се, че отново се събрах с този модел кутия. Надявам се ще ме радва по-дълго от преди.
Ако някога успея да намеря дънна платка за AMD Spider Platform проектът, кутията ще е за това.

 

Кутия Codegen Super Power 9011

В този пост заедно с кутията на снимките, ще разкажа и историята на четирите кутии,
които съм купувал нови за основните ми компютри през изминалите тринадесет години.

Когато през вече далечната 2004-та година дойде време да се сглоби първият ми личен
компютър, основното изискване при изборът на компонентите беше да са съвсем бюджетни.
Редом с останалите неща, и кутията беше почти или най-евтината възможна. Марката и беше
JNC (Just No Comment), случаен модел бяла ламаринена кутия с 350-ватово захранване.
И докато за изненада захранването и още си работи, то кутията още след първата година
вече приличаше на смачкана тенекия за сирене. Интересен момент, който никога няма да
забравя е, че като компютърът беше сглобен, и дойде ред за първи път да се инсталира
операционна система, вибрациите от CD-ROM-а така разлюляха паянтовата кутия, че започна
да се клати с по няколко сантиметра на ляво и дясно. Стъписан, след като се съвзех и
излязох от шокът предизвикан от видяното, възкликнах: „Компютърът центрофугира!“
Години по-късно продадох вече трагичната кутия за 5 лева на един талантлив модър, който
веднага започна да си я модифицира. За жалост не зная какво се е случило по-нататък…

При вторият ми компютър бюджетът вече беше по-свободен, и макар пак сравнително евтина,
този път си избрах много красива черна кутия марка DeLUX, с дизайн бегло взаимстван от
първите по-впечатляващи Alienware компютри, но без светлини или други кичозни елементи,
но пък с доста функционална дръжка на горния и панел, и отново с 350-ватово захранване.
Обаче вторият ми компютър не живя дълго, и след по-малко от година в тази кутия бяха
поместени компонентите от първата ми машина, които с малки изменения са там и до днес.
Макар много богата на лична история, машината е съвсем бедна от към интересни неща, но
дано това не пречи, и някой ден като се намери време ще я покажа в отделен за нея пост.

Като през 2008-ма дойде време да събирам третият пореден компютър, вече се бях научил
кое какво е, и си бях изградил лични вкусове. Точно по това време се засили и интересът
ми към старите компютри. И тук вместо някоя от набралите популярност кутии накичени със
светещи вентилатори и решетки с разчупени форми, реших да избера нещо с по-класически
черти, което всъщност по дизайн е сравнимо само с архитектурният стил брутализъм, а от
това по-радикално нещо здраве му кажи! Кутията която избрах беше Spire SwordFin SP-9007B.
Този колос на техниката и изкуството, тази масивна стоманена конструкция, това решение
предназначено предимно за сървъри и работни станции, се вписа отлично с компонентните
които бях подбрал, и дълго време ми служи, обгръщайки в себе си куп твърди дискове и
оптични устройства, две видео карти и общо над десет вентилатора, с които ако беше
друга кутия щеше да отлети! Но това бронирано шаси тежеше цяло чудо, дори страничните
му капаци бяха изработени от двойни листове стомана, а не от някаква смешна ламарина…
Но за жалост тази красива кутия си имаше ахилесова пета, или по-точно ахилесова врата!
Вратичката която покриваше 5.25 инчовите ложи на предния панел беше с панта с много
лоша конструкция, която панта се чупеше изключително лесно. Първият път си я поправих
сравнително бързо, но вторият път направо си скъсах нервите, и загубих сигурно над два
месеца в ръчкане и обикаляне докато измъдря решение. Решението бе да заменя счупената
пластмасова панта с две външни железни панти, от онези които се слагат на шкафовете, и
по вратите на външните клозети по селата. И макар да работеше безпроблемно, и покрити
с черен изолирбанд пантите почти не се забелязваха, нещо все едно, че ми човъркаше в
мозъкът, и точно две години след като си я бях купил, продадох Spire SwordFin кутията.
Сега ако се появи запазена бройка на добра цена не бих я отказал, но дали ще се намери?

Четвъртата кутия, която ползвам и до днес, е още по-голяма, по-черна и по-радикална!
Това е монолитът Chieftec BA-01B-B-B-OP, но той заслужава самостоятелна статия, и сега
ще кажа само, че за 7-те години в които имам кутията, никога не е спирала да ме радва!

И сега вече идва ред да разгледаме кутията от снимките – Codegen Super Power 9011.
Това е един култов модел, който ми е грабвал окото още преди много години, но никога
не бях имал възможността да го видя на живо. Сега, по неведомите пътища на вселената се
сдобих с тази доста запазена бройка, която макар и с някои липси е в отлично състояние.
За запознатите с моделът си личи от далече, че на кутията и ги няма четирите колелца,
които са като колелцата които се слагат на офис столовете. Те са били вместо крачета.
Тези колелца са една от отличителните и черти, други две черти са видимо по-голямата
широчина и дължина спрямо обикновените кутии, и голямата вратичка на предния панел.

Този модел кутия се е предлагал и продължава да се предлага вече около 15 години, като
съм го виждал в различни цветови комбинации, и с различни по мощност ATX захранвания.
Точно понеже се продава винаги в комплект с 350-400-450 ватово захранване куча марка, е
причината да не съм си купил такава кутия нова. От такива захранвания трябва да се бяга!
Тази бройка купих без захранване, и освен колелцата и ги няма и трите 80 милиметрови
вентилатори. За двата вентилатора на задния панел е имало шина за слагане и сваляне
без нужда от болтчета, но тук тази приставка я няма. Има подобна приставка за захващане
на PCI картите и празните капачета на слотовете, местата за които тук са седем на брой.
Тази приставка обаче няма да я монтирам, предпочитам всичко да е захванато с болтчета.

В кутията има специална подвижна клетка с място за 3 броя 3.5 инчови твърди диска,
която заема 2 броя от 8-те места за 5.25 инчови устройства. Могат да се монтират до 4
такива клетки, но кутията базово се продава само с една. 6 от местата за 5.25 инчовите
устройства са скрити зад вратичката, 1 е с директен достъп най-отгоре на предния панел,
и 1 от 5.25 инчовите места няма излаз на предния панел и може да се ползва само вътрешно.
На най-високото място от вън може да се монтира флопи или друго 3.5 инчово устройство.

На предния панел освен копчето за пускане и копчето за рестарт има и редица светодиодни
индикатори. Под индикаторът за пусната машина и този за твърд диск, каквито светодиодни
индикатори има на всички компютърни кутии, тук има още пет допълнителни, които имат цял
сноп кабели висящ вътре в кутията. На по-новите варианти на този модел кутия, между
3.5 инчовият слот и бутоните за пускане и рестарт са били добавени и два USB 2.0 порта.

Конструкцията е стабилна и солидна, като за това допринася и фактът, че горния панел е
двоен, и за да се демонтират страничните капаци е необходимо първо да се свали горния
метален капак. Тъй като кутията е предназначена за сървъри и работни станции, а нали
има и предна вратичка за достъп до устройствата, този по-бавен метод за отваряне и
достъп до вътрешността на кутията не би трябвало да представлява голямо неудобство.

Сега при търсене в Google излизат снимки на доста моднати кутии от този модел, които
явно са били доста популярни сред ентусиастите едно време, защото в тях се побират без
проблем обемистите водни радиатори, маркучи, водни помпи и други големи елементи, които
клокърите от зората на домашните водни охлаждания са използвали в своите мощни машини.

Аз нямам ни най-малкото намерение да модвам или променям кутията по какъвто и да е начин,
а точно обратното – ще се опитам да намеря колелца подобни на оригиналните, като за
сравнение ще ползвам снимки от интернет. Ще измеря разстоянието между отворите, и като
времето е добро ще обиколя магазините и железариите, или ако има евтини ще поръчам онлай.

За сега единствено съм почистил кутията много старателно, както съм почиствал всички от
показаните в този блог неща. От вътре и от вън по кутията имаше залепени над 5 стикера
с името на фирмата която я е продала едно време като част от готова сглобена машина.
Двете гаранционни лепенки имаха по четири-пет слоя, което ще означава, че конфигурацията
или е ходила често до сервизът поради проблеми, или са и били добавяни още компоненти.
Оставих една от лепенките, която е вътре на дъното, защото придава колорит, и разказва
историята на кутията. Там пише датата на която е била продадена, името на техникът който
е сглобил конфигурацията, както и предполагам името на клиентът който си я е поръчал.

За сега нямам планове какво да сложа в тази кутия, но все ще измисля нещо подобаващо!
Като намеря колелца и измисля каква машина да сглобя или преместя вътре ще пиша отново.

 

Проект: IBM NFS PC: Част 1

Вече направих и ви показах няколко машини специално събрани за игри тип шутъри, дори
сега завършвам още една такава система, която бях започнал преди две години…
Но на гейминг сцената има и безброй други интересни жанрове игри, които си заслужават
вниманието. Един от тези жанрове са рейсинг игрите. Едно време този жанр се радваше
на голяма популярност, и тогава и аз бях почитател на многото такива заглавия, които
се играеха по дълги часове всеки ден, и у дома, и/или по компютърните клубове…

Мотивацията за направата на този компютър ще е това на него да се играят игри от
поредицата Need For Speed, една поредица която съществува вече над 20 години, а преди
10-15 беше просто хитът на сезона, и нямаше момче в махалата което да не я играеше!
Естествено няма причина на машината да не се играят и други игри от всички жанрове.
Очаквам предложения за интересни заглавия от края на миналия и началото на този век.

В хардуерно отношение ще започнем от кутията. За съжаление само това е останало от
някога могъщият IBM PC Server 300, който по няколко печата от вътрешната страна се
научава, че е бил произведен в края на август 1995-та, или преди точно 21 години.
Ако все още беше цяла, базово тази система би била прекалено слаба за по-интересните
заглавия от Need For Speed поредицата, за това в едно отношение сме извадили късмет.
Кои точно игри ще се инсталират и играят зависи от това какъв хардуер ще се сложи
вътре, и каква операционна система и съответно кои от игрите ще се поддържат.
Оптимално, и това което мен би ме радвало най-много, е да може да се играят двете
Underground заглавия от 2003-та и 2004-та, което не означава, че машината трябва да
е с компоненти от точно тогава, защото игрите имат толеранс за по-стар хардуер…

Тук идва и мястото да кажа, че съвети и предложения как точно да се направи машината
се очакват от вас читателите – аз ще изброя няколко възможни подхода, а вие може да
напишете по няколко реда с идеи и съвети какво мислите, че ще е най-подходящото
решение за тази машина в коментарите. След известно време ще разгледам предложенията,
и по редица критерии ще се избере вариантът как точно да се построи този компютър.

Вариантите за сега са:

1. Двупроцесорно дъно Slot 1 с два процесора Intel Pentium III 550MHz,
и видео карта 3DFX Voodoo3 3000 16MB. При този вариант ще могат да се играят NFS
игрите до Hot Pursuit 2 включително, и ще се поддържа и Glide API на 3DFX.

2. Двупроцесорно дъно Socket 370 с два процесора Intel Celeron на по гигахерц и нещо.
Не помня точно какви имах, а то и самото дъното което имам на ум не е тествано…
За видео карта ще си пасне някоя NVIDIA GeForce 4-та серия, а защо не дори и 5-ца!
Така ще може да се цъкат без проблеми и желаните Underground и Underground 2.

3. Socket A дъно и процесор, като това ще е най-мощният вариант, но се опасявам, че
хич не е редно AMD базирана система да се помещава в кутия на IBM. Как мислите вие?

4. Ако изникне някое дъно с процесор Socket 478 или дори LGA 775.
LGA 775 се появиха преди 10 години, но ми се струва, че все още са прекалено модерни.
Обаче ако се намери живо дъно със Socket 478, ще се получи доста сериозна машина.
За видео карта при този вариант ще пасне NVIDIA GeForce FX 5200.

5. Raspberry Pi.
Имам Raspberry Pi 3 Model B и Raspberry Pi 2 Model B, но кутийката дето съм им купил
е съвсем малка и по-скоро пречи, за това няма да е лошо да им намеря по-просторна.
Тази масивна сървърна кутия май ще им е почти достатъчна, или поне за едната бройка.
На ARM архитектурата няма да може да се играят директно Need For Speed игрите, но за
по-старите заглавия излизали на конзоли има емулатори, и навярно някои ще тръгнат.

Освен дъно, процесор/и, и видео карта, останалите неща ще са общо взето еднакви който
и от вариантите се избере. ATX захранване и 250-300 вата ще достатъчно. Вече купих
твърд диск с обем 15GB. Ще сложа и стандартно 3.5 инчово флопи дисково устройство.
За оптично устройство се надявам дано някъде да имам останал работещ DVD-ROM.
Имам и памети от SDR тип, но ако ще са от DDR тип май нямам останали свободни плочки.
Звуковата карта естествено ще е някой модел Creative Sound Blaster. Радикално!
За мрежова карта се сдобих с още една 3Com, дано е работеща. Ако не ще сложа NoName.
Ако ще трябва още нещо – казвайте вие, приемат се предложения, всичко без кич!

Сега обратно няколко думи за самата кутия, че днес и е паднал моментът за изява.
Както вече се спомена това е сървърна кутия, тоест всичко е по-голямо и по-просторно
спрямо обикновените компютърни кутии. Освен, че е колосално висока, кутията стои на
специална стойка придаваща и голяма стабилност, и това я прави дори още по-висока.
На предния панел има солидна вратичка, зад която се крият 6 слота за 5.25 инчови
устройства, както и 2 слота за 3.5 инчови устройства. Много хубаво нещо е, че тук
всичките оригинални панелчета са по местата си, а на празните две места са били
оригиналното флопи и оптичното устройство с които е била сглобена машината.
На вратичката има монтирана секретна ключалка с доста добре измислен механизъм.
Когато вратата се заключи, резето в долният и край влиза в слот на долната част
на предния панел на кутията, а металният шиш влиза в отвор в горният и край.
Така вратата се заключва доста стабилно, и не може да бъде отворена със сила.
За съжаление кутията не дойде с ключ, но от преди имам чифт ключета от една
хоризонтална IBM-ска машина, които се надявам да паснат. На вратичката има изведени
три отвора с правоъгълни пластмасови призми, през които да светят трите светодиодни
индикатора. Тук обаче светодиодите ги няма, няма ги и кабелите с все конекторите им.
До тях стои и AT копчето за пускане и спиране на машината, механизмът на което
още си стои монтиран вътре здраво за шасито. Кутията обаче е била преработена
от някой от предишните и собственици от AT до ATX, за да може да се ползва с
модерни дънни платки и захранващи блокове. От задната страна има изрязано мястото
за I/O панел за ATX дъно, и слотът където е излизал вентилаторът на специалното
IBM-ско сървърно захранване е изрязан за да може да се сложи стандартно ATX.
Надявам се да нямам проблеми с монтирането на частите в кутията, единствено ще
трябва да си изведа копчета за пускане и рестартиране, най-удобно ще е да са от зад.

И докато преработката от AT до ATX се забелязва единствено ако човек се завре зад
кутията, то и с просто око се вижда как пластмасите са пожълтели, но не чак толкова
силно колкото снимките правени на лошо осветление ги изкарват, и все пак…
Освен жълтеникавият отенък, който аз наричам благородна патина, а други заклеймяват,
ако човек се вгледа от съвсем близо, ще види, че на доста места по пластмасите има
доста дълги пукнатини, и то все по дължината на ръбовете! Вижте третия ред снимки.
На последната снимка се вижда една доста широка и дълга пукнатина, която вероятно
се е разширила понеже е била притискана от дисковото устройство което сега липсва.
След многократни подканвания от цяла редица хора, бях решил да третирам няколко
различни устройства, или по-точно пожълтелите им пластмаси с формулата Retr0bright.
Това е смес от почистващи препарати и перхидрол, който с помощта на слънцето или на
UV лампа избелват доста успешно пожълтели стари пластмаси. Перхидролът обаче е доста
силно вещество, което може и да навреди на по-слабите пластмаси, а тук както видяхте
вече има пукнатини, които се опасявам, че при третиране с Retr0bright може да се
разширят и да станат много по-големи, или направо пластмасата да започне да се чупи.
За това тази кутия ще пропусне такъв тип третиране, и ще си остане с тридневното
старателно почистване. Човекът от който я получих е замислял някой ден да я боядиса
в черен цвят, предполагам със спрей, но все не е оставало време. На мен идеята за
боядисване в домашни условия ама хич не ми се нрави, защото има хиляда неща които
могат да се объркат и крайният резултат да стане далеч от задоволителен, а ако
повърхностите не са старателно подготвени, особено пластмасите, и при съвсем лек
допир боята ще почне да се люпи… За професионално боядисване от вътре и от вън в
автосервиз ще са необходими повече средства, от колкото струва една чисто нова
стабилна кутия. Така, че и този вариант ще го пропусна за сега, но не е изключено
в бъдеще да се направи нещо такова, ако е качествено и средствата го позволяват.

И пак да ви напомня – всякакви идеи, съвети и градивна критика са добре дошли.

И отново да изкажа големи благодарности на хората които са съхранили тази кутия,
на човекът който я е модифицирал до ATX, което вероятно я е запазило до наши дни,
и най-вече да благодаря на ентусиастът който видя бъдещето и в този блог, и да му
напомня, че имам да му давам няколко големи бири когато отново има път до тук!