RSS

Category Archives: Мобилни Компютри

Персонален Дигитален Асистент Palm Vx

Никога не съм бил много запален по мобилните устройства, е може би като бях 12-16 годишен.
Тогава минах през редица телефони, без да има каквато и нужда от това, но за мой късмет тази
мания отмина бързо, и от вече почти десетилетие съм с един и същ апарат (Sony Ericsson W200i).

Освен телефоните, има и други видове дигитални устройства побиращи се в човешката длан, които
едно време също са били и полезни и популярни. Един от предшествениците на „умните“ телефони
са PDA устройствата. Тук тези устройства са известни и като персонален дигитален асистент, и
най-общо като джобен компютър. Но очаквано, с навлизането на умните телефони, предшественици
им изчезват, и докато днес всеки може да си купи смартфон, защото цените им варират от много
ниски до много високи, едно време само хората от бизнес средите са можели да си позволят PDA.

По времето когато PDA устройствата се появяват на пазарът, мобилните телефони още не са могли
да правят нищо друго, освен обаждания, и най-много текстови съобщения. Така в нишата е имало
място за всички различни видове устройства за комуникация и боравене с дигитална информация.

Дигитални органайзери, персонални дигитални асистенти, джобни компютри, пейджъри, клетъчни
телефони, все устройства, чиито функции днес се извършват и от най-елементарния „умен“ телефон.

Първото масово устройство от този клас излиза през средата на 80-те, това е Psion Organiser.
То има формата и наподобява калкулатор, но има много повече функции. Този формат органайзери са
популярни чак до края на първото десетилетие на този век, но и те днес са лишени от полезност.

Първите масови PDA устройства във форматът определящ този клас, са Apple Newton серията. Те са
пуснати за продажба в началото на 90-те години на миналия век. Тези устройства са имали едно
голямо преимущество пред всички предишни продукти от този клас – вместо копчета за въвеждане
на информацията в тях, при Newton серията се използва стилус и капацитивен екран – тъчскрийн.
Тези устройства обаче са били доста обемисти, и с доста висока цена, и няма да е изненада като
кажа, че за няма и пет години производството им спира, и цялата гама се счита за голям провал.

По същото време, в началото на 90-те, е основана компанията Palm Computing Inc. От там бързо
биват пуснати редица модели PDA устройства, които не само са значително по-достъпни като цена,
но и реално се побират в дланта и джобът на всеки човек, за разлика от споменатите по-горе.

Днес ще разгледаме Palm Vx, един типичен PDA от 1999-та година. Макар пълнолетно, устройството
е все още функциониращо, и дори литиевата му батерия е способна да държи що-годе приличен заряд.
Във функционално отношение обаче, в днешни дни този Palm Vx е напълно безполезен, или поне аз
не се сещам за практическа употреба. Вградените му функции свеждащи се до калкулатор, книга за
адреси и бележник, са крайно недостатъчни за да устройството бъде полезно, но ако се намерят
някакви игри за тази платформа, като например судоку, може да му се намери ново предназначение.

Ако в бъдеще попадна на приложения за този модел, смятам да свържа това устройство към някой
стар компютър, и да проверя какви са опциите за добавяне на нов софтуер, тогава отново ще пиша.

Самото устройство е направено доста солидно. На размери е нито много малко, нито много голямо.
При този модел PDA корпусът има метални панели. Нещо много интересно за мен, са били редицата
специални издания, сред които е имало дори модел кръстен на, и рекламиран от Клаудия Шифер!

По параметри, този модел е има 20-мегахерцов процесор Motorola DragonBall EZ MC68EZ328, и цели
8 мегабайта памет достъпна за потребителите. Това си е било доста пространство за едно време.
Екранът има размер от 3.2 инча, и резолюция от 160 на 160 пиксела. Екранът не е цветен, а има
16 нива на сивия цвят. Тома устройство има и много интересна подсветка. Докато е изложено на
околна светлина, тази подсветка по-скоро пречи, защото прави изображенията да изглеждат все
едно са в негатив. Но когато е тъмно, подсветката прави изображенията на екрана да светят с
доста голяма яркост. Никъде другаде не съм виждал такъв метод за осветяване. Смятам, че макар
и малко странна, тази подсветка е едно наистина радикално нещо! Устройството има популярният
за времето инфрачервен порт за връзка с други устройства, а към компютър се свързва със сериен
порт. Интересно нещо е, че кабелът за захранване се включва в обратната страна на серийния порт!

В комплект с устройството върви и докинг станция, чрез която се зарежда вградената батерия,
и се прави връзката с компютър. В основата на станцията има копче за синхронизация с компютър.
Самата поставка е изработена от магнезиев блок, покрит с пластмасова обвивка. Сериозно качество!

Отделно са се продавали редица аксесоари за този модел PDA, като сгъваема клавиатура, няколко
вида калъфчета, поставки за монтиране в автомобил, и дори безжичен модем за връзка с интернет!

Явно е имало доста приложения преди появата на умните телефони, и навярно не малко хора са
ползвали такива устройства. Обаче аз лично нямам никакви спомени едно време да съм виждал дори
и един път някоя да ползва PDA устройство от такъв тип, но пък къде ли съм и ходил толкова…

Един съученик имаше електронен бележник, познат още и като органайзер. Тези устройства бяха
съвсем елементарни, най-нисък клас, и в началото на века вече се намираха сравнително евтино на
сергиите по пазарите. От такова място си купи бележникът и моя човек, но скоро невръстният му
брат се докопа до джаджата и и видя сметката. Сега като се замисля, май още едно познато момче
от кварталът имаше електронен бележник, но май беше дефектен, понеже не можеше да запаметява.

И така, разгледахме един динозавър, нещо което е било в обръщение не толкова отдавна, но поради
бързото развитие на технологиите в сферата, бързо е било заменено, и забравено от масата хора.
Но мен определено си ме радва, и няма да откажа да разгледам и други модели подобни устройства.

За сега не съм тръгнал да колекционирам такива устройства, защото една колекция без значение
от какво естество е (от карфици до яхти), си струва средства, каквито излишни нямам. Но все пак
ще се оглеждам за интересни неща от тази сфера, пък ако на вас ви се мотаят подобни работи, без
значение работещи или не, и ви е жал да ги бастисате, пишете ми – този блог ще им се зарадва!

Advertisements
 

Apple PowerBook 145

В разгара на лятото е време да разгледаме нещо, било горещо преди две десетилетия.
През 1991-та Apple показват новата гама мобилни компютри носещи името PowerBook.
В следващите няколко години редица модели заемат ключови места в пазарните ниши.
Това са серия сравнително компактни и модерни за времето си мобилни компютри.
Нанасят се подобрения спрямо предхождащият ги Macintosh Portable, и по-ниска цена.
Година по-старият Macintosh Portable стартира при цена от 6500 щатски долара.
Заедно с инфлацията това прави 11500 щатски долара днешни пари, главоломна сума.
Цената на този Apple PowerBook 145 (M5409), модел от 1992-ра е 2150 долара.
Отново с изчислена инфлация това са към 3500 днешни долара, също сериозна сума.
Машината e бизнес ориентирана, поддържа операционни системи от 7.0.1 до 7.6.1.
Размерите са компактни, има поносимо за времето си тегло от около три килограма.
Също така разполага с вградено флопи и тракбол, които са важни и нужни функции.
Под една вратичка на задната част се намират няколко порта, и копчето за пускане.
Освен портовете за слушалки и микрофон, останалите са по стандарти дело на Apple.
Скъзи портът се нуждае от тип HDI30 преходник, а двата серийни порта са на DIN 8.
Има и порт за клавиатура, в която се включва и мишка, ако помните старата статия.
Под вратичката има още едно панелче, което се демонтира, и се слага карта модем.
Тази бройка няма инсталирана такава карта, за това мястото е покрито с капаче.
От страни на машината има две въртящи се крачета за повдигане и писане под наклон.
От долната страна няма нищо друго освен етикет на който пише кой точно модел е.
В дясно се намира вече споменатото флопи, а от ляво е вратичката за батерията.
Обаче аз батерия нямам, но ми беше казано, че тя не е нужна за да машината тръгне.
Като по чудо този път обектът който разглеждаме си има оригинален трансформатор.
Знаете често ми попадат неща без, сега има Apple PowerBook AC Adapter (M5140Z).
И тук идва моментът, в който трябва да ви кажа, че и тази машина не е работеща.
Човекът от който я получих каза, че първият път като я е пуснал била работеща.
Но явно след това нещо е станало, и от тогава не дава никакви признаци на живот.
Възможно е да има разкачен кабел или дори разместил се с времето чип, кой знае.
Съдейки по клавиатурата и зарядното, това ще е бройка правена за немския пазар.
Това я прави съвместима с родното ни електрическо напрежение и вид контакти.
Този лаптоп е базиран на процесор Motorola 68030, и има работна честота 25MHz.
Оперативната памет е 2MB, вградена на дъното, с възможност за разширение до 8MB.
Тук има монтирана плочка, по размерите и предполагам, че ще е или 2MB, или 4MB.
Моделът се предлага с 2.5 инчов твърд диск с капацитет 40, 80 или 120 мегабайта.
Тази машина има 40 мегабайтов диск, което за времето си е било доста прилично.
Екранът е 10 инчов, монохромен, с резолюция 640 на 400 пиксела, има и подсветка.
Максималната консумация под пълен товар е само 17 вата, което дава доста свобода.
С едно зареждане е можело да се изкара доста време, а без подсветка дори повече.
Интересен факт е кодовото име на този модел, Colt 45, както едноименното оръжие.
Надявам се статията да ви е била интересна, скоро ще има още причудливи неща.

 

HP OmniBook 300: Част 2

В последната статия за 2011-та година ще видим параметрите на HP OmniBook 300.
Както вчера споменах машината е много компактна, има тегло малко над килограм.
Въпреки това за времето си е била функционална, макар и с редица ограничения.
Батерията обаче не е едно от тях, и едно зареждане стига за 6 до 9 часа работа.
Останалите характеристики били впечатляващи преди много време са както следва:

Model – HP OmniBook 300
Central Processing Unit – Intel 386SXLV 20MHz
Random Access Memory – 2MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Western Digital 43MB PCMCIA 4500RPM 32KB
Solid State Drive – HP 10MB
Card Reader – HP
Mouse – HP
Battery – 4 Cell 1600mAh
Matrix – HP LCD 9″

Процесорът на който е базирана системата е 386SX с работна честота от 20MHz.
Той е специален модел с намален волтаж, като не знам дали е на Intel или AMD.
Оперативната памет е 2MB, като има предвиден и слот за разширение с още толкова.
Твърдият диск е 1.8 инчов, 43MB, като ползва един, но закрива два PCMCIA слота.
Това което е интересно е, че има флаш карта която се ползва като системен диск.
На нея са запаметени целите версии MS-DOS 5.0, Windows 3.1, Excel 4.0 и Word 2.0.
Това прави машината изключително бърза, за това не се налага ползването на памет.
Дори като се заредят приложенията човек все още има предостатъчно наличен ресурс.
Общо системата има четири PCMCIA слота, но сега от четири е свободен само един.
От задната старата машината има един COM и един LPT порт, плюс инфрачервен порт.
Има една оставена ниша за вграждане на модем, правещ машината още по-мобилна.
Батерията на системата е разположена в ниша на дъното и, като е с малък размер.
Интересно е, че тук също могат да се ползват и четири броя нормални AA батерии.
Могат да се използват или алкални, или пък зареждащи се батерии като показаните.
Проблемът тук обаче е, че моите батерии са или прекалено разредени, или стари.
Първия път успя да зареди до Windows, но тогава камерата не ми беше под ръка.
Ще трябва да си купя адаптер или батерии, ако изобщо има шанс отново да тръгне.
Надявам се машината да не е финиширала, понеже е наистина много интересен модел.
Ако е, то ще влезе в дългия списък на неоправдани покупки, направени тази година.
Но да гледаме положително, и да се надяваме, че скоро ще е в работещо положение.

 

HP OmniBook 300: Част 1

Както ви обещах днес ще видим един още по-стар мобилен компютър и от вчерашния.
Става дума за HP OmniBook 300, една свръх мобилна машина от 1993-та година.
Вероятно си мислите че нетбукът е нещо появило се едва през последните години?
Но това не е така, тази машина се приема за първообраз на целия нетбукът клас.
А какво ще рече това, ще рече супер мобилна машина с малки размери и леко тегло.
Както се досещате също означава, че няма вградено флопи или оптично устройство.
Тук обаче има други методи за пренос на информация, и то те не са за подценяване.
Инфрачервен порт и PCMCIA слот за карти далеч не са най-интересното в машината.
За тях обаче ще стане дума по-подробно в следващата статия, която ще видите утре.
Нека сега прегледаме на бързо външните черти на тази симпатична малка машинка.
Корпусът е направен от стилна черна пластмаса, носеща черти с мек матов отенък.
Екранът е осем инчов монохромен LCD, поддържа шестнадесет отенъка на сивия цвят.
Клавиатурата има нормална подредба, два цвята клавиши, много лесни за натискане.
Това което е по-интересно е мишката, но както виждате няма тъчпад или тракбол.
Нещото което има обаче е цяла вградена оптична мишка с два стандартни бутона.
С натискане на едно копче над клавиатурата от дясната страна изскача мишката.
Мишката е свързана чрез дебел лентов кабел, но въпреки това е напълно подвижна.
С натискането и надолу се отваря до пълен размер, с второ натискане се затваря.
По-интересно е, че има MS-DOS 5.0, Windows 3.1, Excel 4.0 и Word 2.0 вградени.
Тази базирана на Intel 386 процесор система ще продължим да разглеждаме и утре.

 

IPC 486: Част 2

И днес ще продължим с разглеждането на мобилната машина, която показах вчера.
Вчера я разгледахме външно, днес ще я видим от вътре, или нещо от този сорт.
Ще погледнем какво се крие под плъзгащите и се капаци и тайните и вратички.
Няма да се налага да ползваме инструменти, но нека не увъртам излишно повече.
Параметрите на мобилната машина, или поне тези които разгадах са следните:

Model – IPC 486
Central Processing Unit – Intel i486DX-33 33MHz
Random Access Memory 1 – NEC 4MB EDO RAM
Random Access Memory 2 – NEC 4MB EDO RAM
Hard Disk Drive – Seagate 210MB IDE 3500RPM 64KB
Floppy Disk Drive – Citizen
Card Reader – IPC
Battery – 12 Cell 8000mAh
Matrix – IPC LCD 9.4″

С плъзгането на капакът над клавиатурата се открива мястото за процесор и памет.
Процесорът е Intel A80486DX-33, и е монтиран тук през средата на 1994-та година.
Това е 5 волтов процесор, който не е много хладен, но не и изключително горещ.
Но тук с охлаждането не е направен никакъв компромис, и има и радиатор, и перка.
Вентилаторът е съвсем малък, като е разположен от дясната страна на лаптопът.
На процесорът има монтиран малък железен радиатор, но вероятно достатъчен му.
Върху панела над радиатора има вентилационни отвори, също и в страни до перката.
Централно са разположени плочките памет, посредством специално направени пинове.
Паметта е хоризонтално разположена, и има по осем чипа на всяка от двете плочки.
Ложата за батерията се намира от ляво на флопито, като тя е дванадесет клетъчна.
От долната страна на лаптопът се намират няколко лепенки, както и две вратички.
Под първата вратичка стои твърдият диск, той е стандартен 2.5 инчов, на Seagate.
А мястото под втората е предназначено за модем, но както виждате тук такъв няма.
За да тествам машината обаче ще трябва да намеря или да купя подходящ адаптер.
Утре ще разгледаме една още по-стара, и дори още по-интересна мобилна машина.

 

IPC 486: Част 1

Пред вас стои една машина, била силна в началото на 90-те години на 20-ти век.
Мобилният компютър е произведен от забравената преди много години марка IPS.
Размерите му са много компактни, а параметрите му са били добри за времето си.
За техническите характеристики ще говорим утре, нека сега го разгледаме от вън.
Самата машина има интегрирани всички необходими средства за нормална работа.
Дисплеят е 9.4 инчов LCD, с подсветка и копчета за бърза настройка на контраста.
Капакът на който е разположен екранът може да се отваря почти до 180 градуса.
Клавиатурата е пълноразмерна, като има почти стандартната подредба на клавишите.
И тук те са в два цвята, бял и сив, както е била модата при клавиатурите тогава.
Над клавиатурата са разположени и копчето за пускане, и редица LED индикатори.
Мишката има два бутона и супер удобен тракбол, с който се пести много място.
Точно под мишката е разположено стандартно 3.5 инчово флопи дисково устройство.
От три от страните на лаптопът има по едно капаче отварящо се на 90 градуса.
Зад предното стои голям разширителен порт, вероятно за специална докинг станция.
От дясната страна под капачето се крие място за две стандартни PCMCIA карти.
На задната част е и най-голямото, под която се намират разширителните портове.
Те са PS/2 за клавиатура, един LPT, два COM и един VGA порт за външен монитор.
От дясната страна на тези портове извън капачето е портът за зарядно устройство.
Такова зарядно устройство обаче нямам, и ще се наложи да купя едно универсално.
Като цяло машината компактна, и има почти всички функции на тогавашните машини.

 

Toshiba Satellite 100CS: Част 3

Получих още един цял ноутбук от същия модел за части, и работата продължи.
Първо реших да тествам втората машина, но се оказа че повечето и лентови кабели са разкачени.
Установих и липса на болтчета за затваряне на кутията, но намерих подходящи които вече са поставени.
За закачането на кабелите беше нужно само да се демонтира клавиатурата.
Това става чрез избутването на една пластмасова лайсна и повдигането и.
Под нея са конекторите за екранът, за самата клавиатурата, работните индикатори и гнездата на системните батерии.
Преди да закача всичко по местата си снимах системните батерии заедно с основната.
Както се вижда са от специфичен тип, но все пак рециклирането им ще е възможно.
При пускането на ноутбукът се чува завъртането на твърдият диск, екранът се осветява но не се появяват надписи.
Явно има повече проблеми от предишният, или все още нещо не е свързано до край.
Иначе и той също е ъпгрейднат с максималния обем оперативна памет, и разполага с максимумът от 40 мегабайта.
След това размених твърдите дискове на двете машини.
Сега първата при стартиране завърта четири пъти твърдият диск, като при всяко завъртане се чуват по четири потраквания.
Дали и този твърд диск не е сред живите още не е известно.
Но както се вижда от втората снимка и той не се разпознава от системата, макар и индикаторът да свети.
Ще трябва да намеря място където да ги тествам, понеже преходник за да ги тествам лично струва десетина лева, а за едното ползване е прекален разход.
За това ще изчакам и със закупуването на друг 2.5 инчов диск преди да тествам другите, защото ако се окажат работещи, то проблемът ще да е в самия ноутбук.
Преди намирането на място за тест и стари компоненти стои тестването под DOS.
В най-близко време ще подготвя дискета с подходяща версия и ще буутна от нея, после ще си покаже за какво може да се ползва.
Дори и при това положение ако работи стабилно под DOS ще може да се ползва за терминал за вкарване на информация.
Всякакви съвети и идеи са добре дошли, чувствайте се свободни да коментирате това което ви хареса и направи впечатление.