RSS

Category Archives: Периферия

Волан / Кормило RockFire QF-266IPR

Преди около два месеца ми хрумна една идея. Реших да потърся нещо, което бях виждал други хора
да използват през годините, но лично никога не съм имал. Става дума за определен вид джойстици
предназначени за играене на игри с автомобили – волан или кормило. Това е един интересен метод,
чрез който играчът се пренася една стъпка по-навътре в играта. Този тип джойстици съществуват
от десетилетия. Освен за компютри, първоначално са били популярни и с конзолите за видео игри.
Най-добре познати са на запад, от аркадните игри, където освен волан, скоростен лост и педали,
кабинетите за тези игри имат и цели седалки, вибрация и ефекти, като при истинските автомобили.

На живо съм виждал такъв джойстик само един път, преди 10-12 години, като бях на гости на един
мой съученик. Той имаше подобен волан, и дори ми пусна някаква игра на която да го пробвам. Но
или играта не ми е харесала, или по друга причина, но помня, че тогава хич не бях впечатлен.

Преди време, както играех една от Need For Speed игрите на радикалната 6600 GT машина, се сетих,
че освен с клавиатура, тези игри могат да се играят и с волан, и това може да е нещо интересно!

Реших да потърся по-стар модел волан за компютър, и първото място което разгледах беше един от
сайтовете за онлайн продажба на употребявани стоки. Дълго време разглеждах, но повечето неща
бяха прекалено модерни. Масово този тип волани бяха с USB порт, а при търсене на моделът им в
интернет, тези модели все още се продаваха нови по магазините. Все пак намерих някакъв модел от
началото на века, който макар на USB, пишеше, че е съвместим с игрите от преди двайсетина години.
Човекът който го продаваше обаче ме мота повече от месец, и така и не ми се обади. Това почти ме
отказа от идеята. По неведоми стечения на обстоятелствата, седмица по-късно намерих обява където
не се продаваше, а се подаряваше волан като този който търсех, и даже имаше Game Port, а не USB!

Ако някога и вие решите да търсите такъв вид джойстик, проверете обявите и с двете ключови думи,
и с волан, и с кормило. Понеже в половината обяви хората са писали в заглавието волан, в другата
половина пише кормило. Така докато не се сетих, първоначално не ми излизаха половината резултати.

Сега няколко думи за воланът който ще разгледаме днес. Марката и моделът са RockFire QF-266IPR.
Това име не го бях чувал до сега, но се оказва това е тайванска компания произвеждаща компютърна
периферия, която съществува и днес. На сайтът им дори има някакви драйвери, но не за този модел.
Получих воланът с модулът с педалите за спирачка и газ заедно с оригиналната и м картонена кутия,
но без диск с драйвери или книжка с инструкции. Но навярно те ще се намерят нейде из интернет.
На кутията пише, че е модел от 2001-ва година, но вероятно е произвеждан още доста дълго време.

Самият продукт е изработен от стабилна пластмаса, и макар бюджетен модел, е на доста добро ниво.
На размери воланът и педалите не са много големи, но като се има предвид, че е предназначени за
ползване от деца и юноши, пък аз съм чернобилски мутант, хич не трябва да имам поле за претенции.

На воланът има 8 копчета и две ръчки за смяна на предавките. Голямото сребристо копче в средата
всъщност е декоративна лайсна без практическа функция. Силно се надявам ръчките за скоростите да
са използваеми, понеже не са споменати никъде на кутията. Воланът се закрепя за бюрата или масите
чрез четири вакумни държача. На кутията пише и за някакви скоби, но тук не откривам такива неща.
Модулът с педалите се свързва към модулът с воланът посредством кабел с накрайник от RJ серията.

Този джойстик, както и всички други игрови контролери от 20-ти век, ползва Game Port за връзка с
компютрите. През 80-те, DA-15 конекторът е изисквал допълнителна разширителна карта. През 90-те
вече бива вградена екстра към звуковите карти, а към края на века става базова опция вградена и
в самите дънни платки на повечето компютри. Този порт, както и серийните и паралелният, вече са
изместени от USB стандартите, и от вече над десетилетие не е се срещат като базово оборудване.

Първо ще тествам воланът с вече инсталираните на 6600 GT машината игри. Това са Need For Speed:
Hot Persuit 2, Underground и Underground 2. Ако има успех, на вторият твърд диск който добавих
миналата година, и който все още е празен, ще си инсталирам FlatOut и FlatOut 2, и Crashday.
Това са игри в които човек не само се състезава, но има за цел и да унищожи автомобилите на
противниците си. В първите две с блъскане, а в третата чрез богат набор от огнестрелни оръжия!

И най-вече, ако воланът е работещ, ще добавя втори твърд диск и при 3DFX Interactive PC-то.
Ще инсталирам първите четири Need For Speed заглавия, те поддържат 3DFX Glide API, и ще вървят
отлично на тази машина. Също така ще инсталирам Re-Volt, Midtown Madness и Midtown Madness 2.
Тези игри просто ме зареждаха с радост, първоначално в компютърните клубове, а после и вкъщи.
Има още една поредица брутални игри които искам да пробвам с този волан – Carmageddon серията!
Но за тях си заслужава да напиша цял отделен пост, и ако някога има развитие и това ще се случи.

Във следващия пост относно воланът ще добавя един или няколко видео клипа, в които играя някои
от споменатите по-горе игри, но още не е ясно кога точно ще имам време тези неща да се случат.
Сега съм по средата на довършителен ремонт на жилището ми, нещо което ме тормози вече с години,
и все едно никога няма да завърши… После пък ще има да се занимавам с търсене на работа…

За компютърните игри със самолети, както и за тези с роботи има един друг тип джойстици, които
са следващото нещо което ще търся. Някога като имам време и средства ще разгледам обявите, пък
ако на вас ви се намира такова нещо – пишете ми, ще се радвам да пробвам и този вид устройства.

Advertisements
 

Уеб Камера PHANTA-SEE

Днес хората ползват безброй устройства, които имат по една, по две, че дори и по три камери!
Това нещо е станало опция по подразбиране, и хората са забравили каква интересна история имат
тези изобретения, чрез които всеки ден се свързват милиони хора по всичките краища на света.

Първата уеб камера – Trojan Room Coffee Pot, е въведена в експлоатация през 1991-ва година, в
крилото за компютърни науки на университетът в Кеймбридж. Тази камера е имала за цел да следи
нивото на кафето в една кана, от която са си наливали учените работещите в това отделение.

Камерата е била черно бяла, с резолюция 128 на 128 пиксела, но това е било напълно достатъчно
за нуждите на кафеманите в катедрата. За връзка на камерата с компютър се е ползвала кепчър
карта. Компютърът към който е била свързана е Acorn Archimedes, това е ARM базирана машина.

Първоначално камерата се е виждала само от компютрите от вътрешната мрежа на университетът.
В последствие бива свързана с глобалната мрежа, където бързо става хит, и забавлява зрителите
по целия свят, цяло десетилетие, докато не бива изключена за постоянно през 2001-ва година.

Първата комерсиална уеб камера – Connectix QuickCam, излиза на пазарът през 1994-та година.
Тази камера също е черно-бяла, и има резолюция от 320 на 240 пиксела, но с достъпната и цена
от 100 долара, Connectix QuickCam бързо става хит. Дори е считана за революционно устройство!

През следващите години, безброй големи и малки компании пускат свои собствени разработки, но
не липсват и редица копия на по-знатните модели. Пазарът бива залят от различни модели, което
води до голяма конкуренция, и едновременно и спадане на цените, и развитие на технологиите.

Уеб камерата която ще разгледаме днес е модел от края на 90-те години на миналия век, но може
би е продавана и през началото на този век. Тази бройка получих от ентусиаст на темета стари
компютри и технологии, от който и преди съм получавал много интересни неща, от които тепърва
имам да показвам още доста интересни находки… За което отново му благодаря най-сърдечно!

Къде точно е произвеждана тази камера не става ясно, и интернет мълчи. Нито е известен модел,
нито марка, на кутията пише единствено PHANTA-SEE. За сметка на модел, на кутията има снимки
как камерата стреля лазерни лъчи от ниска орбита! Поне ги има параметрите на задната страна.

Камерата изглежда доста добре конструирана, има си и стабилна основа с тежка метална подложка.
В опаковката, заедно с инструкцията за употреба има диск с програми, както и две дискети с
драйвери за прилежащата в комплектът кепчър карта. Към камерата има и захранващ трансформатор.

Нещо което днес се извършва от елементарен софтуер, едно време е изисквало цяла допълнителна
платка, както в този случай кепчър карта. Тази карта е за PCI слот. на нея има и S-Video порт.

Още не съм тествал дали тази камера е работеща, но съм почти сигурен, че е напълно изправна.
Сложната част ще е да се преборя със софтуерът, и по-точно ако намеря подходяща програма за
запис, че искам да направя едно кратко демо клипче което да кача във видео каналът в YouTube.

Така, че като избера компютър на който да тествам камерата, и има развитие, ще пиша отново.

 

Антистатичен, Антирефлекторен, Антирадиационен Екран

Преди много много лета, компютрите не бяха с течнокристални екрани както са днес, а образът се
вадеше на монитори с електроннолъчева тръба, наричана също и катоднолъчева тръба или кинескоп.
Този кинескоп изгражда образът, като в единия си край има електронен прожектор или електронно
оръдие, което бомбандира с електрони видимата част на екранът, който от вътрешната си страна
е покрит с луминофор. При контакт на излъчваните електрони с луминофорът, той реагира като
излъчва светлина. Тази светлина е в основата на картината, която зрителите виждат на екранът.
Това е принципът на работа на кинескопите на най-основно ниво, но е напълно достатъчно за да
се обясни с какво точно е полезно изделието което ще разгледаме днес, антирадиационният екран.

В резултат на работата на кинескопите, от тях се отделя слабо йонизиращо излъчване (радиация),
и по-точно рентгеново лъчение (електромагнитно излъчване), което е опасно за здравето на хората.
При съвременните CRT монитори произведени след средата на 90-те, излъчваните емисии са съвсем
незначителни, и далеч под нормите, определени като безопасни от здравните агенции по света.
При по-старите CRT монитори обаче, това може да не е така, и при продължителна и честа употреба,
потребителите може да са изложени на реален риск. Така се появява и това изобретение – защитен
антирадиационен екран, който има за цел да блокира вредните частици излъчвани от кинескопите.
Модерните CRT монитори са направени от стъкло с примеси на олово и други метали, които попиват
или задържат излъчваните частици. Предполагам, някои от предпазните екрани също са направени от
такъв материал, но дори и да са от най-обикновено стъкло, това също би било напълно достатъчно.

Друга функция при предпазните екрани, които винаги са рекламирани като решение на редица важни
проблеми, е работата им като поляризатор, отблъскващ нежеланата светлина и отражения идващи от
външни източници. Може да видите тъмният цвят на показаният екран, той е точно за тази функция.

Бройката тук има и трето преназначение, антистатична защита, постигана чрез кабел преминаващ
през рамката на защитният екран, завършващ с метална щипка, за закачане към заземена точка.
Дали това има някаква реална полза, е трудно да се каже. Лично аз никога не съм имал проблем с
натрупване на прах по кинескопите на мониторите и телевизорите които съм ползвал през годините.

Днес нужда от такива защитни екрани няма, защото LCD мониторите работят на съвсем друг принцип,
при който не се генерират лъчения и магнитни полета, както при споменатите по-горе CRT монитори.
Все пак има различни видове допълнителни екрани, които представляват фолио, залепящо се върху
самата матрица или защитното и стъкло. Много модели мобилни компютри са с екрани от гланцов тип,
а не матови като повечето настолни монитори. Борбата с нежеланите отражения се постига чрез
залепянето на антирефлекторно фолио. Друг вид фолио има за цел са предпазва личната информация
на потребителите, като ограничава ъгълът на гледане, и ако човек не е директно пред мониторът
си, а дори и само един сантиметър в страни – картината става нечетлива. Това е метод ползван за
защита от надничания, било то в учебните среди, или при бизнесите против индустриален шпионаж.
И разбира се, като днес се каже предпазен екран, човек се сеща за фолиото което се залепя за
екраните на различните устройства (най-често мобилните телефони), за да ги предпазва тях, а не
здравето на потребителите им. Но това е толкова тривиално нещо днес, и няма нужда от обяснение.

За изненада, илюстрациите на третия ред снимки, намерих на страниците на един от най-големите
сайтове за търговия в САЩ (Amazon), където се предлагаха десетки модели такива защитни екрани,
с цени от 60 до над 300 долара! Предполагам това са бройки останали в листите на търговците още
от преди десетилетия, които ще останат налични докато не се продадат, или в превод – завинаги!

За първи път на живо видях такъв тип предпазен екран, в средата на 90-години на миналия век.
Но не помня дали първо беше в касата за плащане на сметката за топлата вода и праното, където
баба ми ме водеше след като си вземеше пенсията, или беше в училището където работеше майка ми?
На първото място, зад всяко от гишетата стоеше по касиерка, а на бюрото имаше компютър с малък
монохромен монитор със зелени символи, покрит с такъв предпазен екран. Също, за отпечатване на
сметките в тези каси се ползваха матрични принтери, които вдигаха адска врява! Всеки път като
трябваше да чакаме на опашка, ансамбълът от матрични принтери кънтящи в малкото помещение така
ми надуваха главата, че имах чувството, че съм затворен в клетката на маймуните в зоопаркът!
В училището където майка ми бе педагогически съветник (звероукротител), в компютърния кабинет
машините бяха Правец 8 и Правец 16, но не помня да са имали такива предпазни екрани. По-скоро
такова чудо да е имало при компютърът на директорът, или този на счетоводителката, която също
имаше матричен принтер, на който се печатаха разписките за изплащаните на учителите заплати.

Последно, през вече далечната 2005-та година, родителите на един мой познат от махалата, му
купиха първият домашен компютър. Първоначално му бяха купили и последен модел CRT монитор, но
след няколко дни мрънкане, че бързо му се изморявали очите, CRT мониторът беше заменен с LCD.
Обаче, родителите на моя човек са много строги и стриктни, и му бяха взели и предпазен екран
като този. Едно време доста пъти съм му бил на гости, играли сме игри, гледали сме филми, и в
интернет сме ровили, и все LCD мониторът бе покрит с такъв екран, а свалеше ли го, му се караха!

Миналата година се сетих да го питам дали го пази някъде на някой таван или мазе, но отдавна е
бил изхвърлен. Този месец отново се сетих, че това би била една интересна тема за този блог, и
реших да проверя дали няма такова нещо в един от сайтовете за обяви. И, о, чудо! Имаше, че даже
беше бройка в оригиналната си опаковка. Всъщност, предпазният екран още си беше в целофанът,
но щипките за хващане към мониторът очевидно са употребявани, а едната за съжаление е счупена.
Така, че за тест ще трябва да измисля друг начин за захващане на предпазния екран към някой от
автентичните ми монитори. Вероятно ще тествам този екран с мониторите ми за Правец 8 и 16.

Може да пробвам нещо с някакви колани или ремъци, с които екранът да се захваща за мониторите.
И тогава ще тествам дали този екран наистина помага при отражение, или прави нещата по-лоши.
Няма как да тествам дали екранът блокира радиационното излъчване, и дали намалява генерираното
антистатично електричество, защото не разполагам с нужната за тези тестове измервателна техника.

При всички положения, това е една интересна находка, която едно време е била много обичайна
гледка, но днес едва ли се помни от мнозина, пък по-младите може дори и да не знаят какво е.
Разкажете в коментарите и вашите спомени с тези или други подобни интересни неща от миналото!

 

3Com OfficeConnect 8/TPO 3C16700

Преди два месеца и половина получих този интересен хъб, и веднага ми хрумна една идея!

Вече съм писал как няколко от най-радикалните ми компютри за ретро игри, са с мрежови карти
от марката 3Com. И по-точно, става дума за двете машини 3DFX Interactive PC и 3DFX SLI PC.
В момента стягам още два компютъра за игри, на които също смятам да сложа 3Com-ски карти.

Идеята е, тези четири машини да са свържат в мрежа, за да на тях се играе най-великата игра
правена някога, това естествено е Unreal Tournament! И четирите машини съм събрал с цел игра
на въпросното заглавие, но самостоятелно или по интернет с чужденци, че само там има сървъри.
Но сега като вече има условията за създаване на автентична домашна мрежа, ще се пробва и така!

Това устройство е било ползвано в епохата на модемите, когато най-бързите масово достъпни
стандарти са били 9600 и 14400, и в последствие 28800 и 33600. При тези модеми, скоростта
преведена в килобайти в секунда, не е надвишавала цифрата 5! Дори само изпращането на една
дискета от един компютър до друг, е отнемало минимум 5 минути! Ами ако трябва да се прати
нещо с обем от стотици мегабайти или цял гигабайт? А ако трябва да се пращат по много неща?
И тук идва новият стандарт 10BASE-T, който преобръща нещата! При него, максималната скорост
достига 1.2 мегабайта в секунда! Това сравнено с предишните, е като влак стрела сравнен с
каруца теглена от недохранено магаре. Разбира се, скоростта на връзката е зависила от и много
други фактори, като моделът мрежови карти, типът компютри, някои стари модели не са смогвали.

Устройството има стабилен корпус с модерен за годините си дизайн. Направено е от качествени
материали, и макар произведено преди около 20 години, не е пожълтяло. От предната страна, като
при всеки друг хъб, и тук има светлинни индикатори, а от зад стоят 8-те на брой мрежови порта.
От долната страна има четири гумени крачета, както и две скоби за вертикално окачване на стена.

От това което откривам в интернет, този модел е бил много популярен, и се е произвеждал доста
години. Бил е част от цяла гама офис решения на марката 3Com, горещо търсени по целия свят.

Единственото което трябва да намеря е подходящо захранване. Този хъб поддържа широк обхват
входни напрежения, така, че надявам се няма да е много трудно да намеря някое от пасващ тип.
За домашната мрежа ще трябва да си кримпна и съответния брой кабели, с дължина според това
къде ще са разположени компютрите. Имам RJ45 (8P8C) кримпващи клещи, и цяла торба накрайници,
имам и два топа кабели, та като дойде времето, всичко необходимо ще стане по мярка за минути.

Очаквайте продължението в идните месеци, а до тогава защо и вие не пробвате Unreal Tournament!

 

3D Очила Kasan 3D-Max

Учебната година започна, и макар това да е блог с образователна цел, нищо не ни пречи
да разгледаме нещо правено с цел игри. Всъщност на запад има един термин Edutainment,
неологизъм от думите Educational Entertainment, или на чист български игрово обучение.
Този похват ако ме питате мен е по-плодотворен от архаичните учебните догми, и би бил
полезен не само за началните класове, но и за цялата учебна система, особено в дните
на абсолютна липса на съсредоточение и масова зомбификация в които за жалост живеем…
Но няколко семестъра педагогика които съм взел преди години не ме правят специалист,
и нека минем по същество, макар темата и разглежданият днес обект да се преплитат.

На снимките пред вас стоят едни активни 3D очила предназначени за компютри, които са
били произведени преди 20 години, от неизвестната вероятно гаражна южнокорейска марка
Kasan Electronics. Сега като търся каквато и да е информация, не откривам нищо, освен
една фен страница посветена на този продукт, която макар и от средата на 90-те, все
още е доста ценна, и в комплект с дебелата колкото цял учебник книга с инструкции, ще
са ми доста полезни когато се опитвам да подкарам очилата на някоя автентична машина.

Какво е стереоскопия може да прочетете по-подробно в енциклопедията, там има интересно
написана статия. Самата технологията не е никак нова, в днешния си вид съществува от
над два века, и предхожда фотографията и киното. Първоначално, с помощта на очила със
специални лещи или призми, две рисунки поставени една до друга са образували триизмерно
изображение, а какъв по-добър трик от това, до днешен ден докарва солидни приходи…
С времето технологията се усъвършенства, и с появата на фотографията и киното идва и
анаглифията, за която също има интересна статия в енциклопедията. На кратко при този
метод двете изображения се проявяват върху една и съща снимка или лента, като едното
е снимано през червен филтър, а другото през син филтър. Съответно очилата с които се
гледа имат една червена и една синя леща, като тук не е нужно лещите да имат форма,
а както сигурно знаете може да са просто парчета цветен целофан в картонена рамка.
Дълги години тази технология пълни кината, докато не излиза следващата евтина за
студията и кината технология – поляризираните очила. Докато при гледане с анаглифни
очила изображението има пурпурен отенък заради начинът на снимане, при поляризирания
метод картината не губи цвят, но пък губи резолюция, по-точно половината хоризонтална
резолюция, която се споделя от двете изображения които се наслагват едно върху друго.
За пример в IMAX и RealD 3D кината се ползва поляризираната технология (gimmick).

Всичко споменато по-горе обаче е пасивна технология, или по-просто казано методи при
които очилата са само две лещи или филтри, и нямат никаква механика и електроника.
При очилата които ще разгледаме днес технологията се води Active Shutter 3D System.
Най-просто казано, лещите на тези очила трептят в синхрон с картината която им се
подава, и много прецизно блокират едното или другото око на зрителят за части от
секундата, като по този начин постигат 3D ефектът без да се губи цвят или резолюция.
Тази активна технология също е много стара, масово е тествана по кината през 1922-ра
година, или преди 95 лета! При домашните потребители навлиза в средата на 80-те,
когато дори от второто поколение игрални конзоли като Nintendo Entertainment System
и Sega Master System имат такива активни 3D очила като официален аксесоар, но поради
високата им цена и ниският брой игри правени за тази технология, не пожънват успех.
През 90-те години технологията се пренася при компютрите. Някои от работните станции
на Silicon Graphics идват с базова поддръжка на такива очила, а след това десетки
фирми пускат свои продукти съвместими с компютрите и телевизорите. Дори в днешни
дни този маркетингов трик (gimmick) е доста популярен, и много нови телевизори се
пробутват в комплект с такива 3D очила. А къде и без гейминг ентусиастите (наивните
консуматори), за които последно преди години капиталистът Nvidia пусна продукт едно
към едно с това което ви показвам днес, с разликата, че тяхното беше оптимизирано за
някаква брандирана серия 120-херцови монитори произвеждани от техен съдружник…
Тази технология от няколко години е засенчена от Virtual Reality очилата, които също
не са никак нова идея, този gimmick също има няколко десетилетия история, но на скоро
стана достъпен за масите, и сега всяка втора компания пуска свой вариант VR очила…
Мен обаче ме вълнува единствено Augmented Reality технологията, но за моментът все
още е прекалено скъпа и първобитна в отношение краен потребител, но има време.

Конкретно тези 3D очила както казах са дело на някоя от стотиците малки фирмички,
експлоатирали отворилата се тогава ниша, докато ефектът не е затихнал, и или са минали
към друг продукт, или по-често срещаният резултат – са фалирали и оставали забравяни.
От надписите от страни на кутията, се научава, че очилата поддържат съвсем ограничен
брой модели от най-старите видео карти, а други драйвери освен тези на дискетата от
комплектът не са излизали. И тук идва най-големият проблем с моя комплект – няма я
дискетата с драйверите! Дано има копие на мултимедийният диск, ако ли не, то едва ли
някога ще се намерят драйвери. В комплектът е и картата контролер, тя е за 8 битов
ISA слот. Също в кутията тук, някой през годините е добавил и почти сигурно
най-силната от поддържаните видео карти – S3 Trio64UV+, тази карта е за PCI слот.
На шестата снимка виждате и кабелът за свързване с видео картата и мониторът.
Като опция се е предлагало и безжично дистанционно управление, то е било само за
управление на софтуерът, понеже на самите очила няма какво да им се настройва ръчно.
И за финал към очилата са вървели три филтъра които са се монтирали пред лещите, и
са създавали различни ефекти. Тук обаче е останал само един от трите, другите два
ги е хванала липсата, но пък този който си го има е още с предпазното си фолио.
Самите очила са много леки, с изцяло пластмасова рамка. Кабелът който се включва в
картата им контролер е привидно доста дълъг, и не би трябвало да пречи при употреба.

Каква е историята на тази бройка не зная, но от един стикер на кутията гласящ
„Multirama Germanos“, както и от лепенката за цена със символът за драхма, съм почти
сигурен, че тези 3D очила са били купени от Гърция. Самата цена е била 299000 драхми,
което според два онлайн калкулатора се превеждало като 880 евро, доста солена цена!
Ако се намерят драйвери ще тествам очилата на някоя автентична система с Windows 95,
или с DOS, за какъвто най-вероятно са правени приложенията на мултимедийният диск.
Ако вие знаете нещо за този модел очила, имали сте опит с тях или каквото и да е
друго свързано с марката – пишете ми, всякакви съвети и помощ ще са добре дошли.

Лично до сега не съм имал вземане-даване с активни 3D очила, макар на няколко места
през годините да съм виждал мостри изложени от търговци целящи се да зарибят масите.
С поляризирани очила съм гледал на IMAX последните два Star Trek филма и новия Star
Wars, даже самите очила които струваха 2 лева сега си кротуват в шкафът до мен.
До тях седят вече 7-8 години едни други 3D очила, два чифта от най-елементарните
анаглифни, които обаче в комбинация с някакъв драйвер правеха чудеса в игрите!
Ако до сега не сте забелязали, аз съм страшен фен на поредицата Unreal Tournament.
Тук през годините сглобих 5 машини за тези игри, но манията ми е много по-стара.
Още щом си взех първият компютър прекарвах дълги дълги нощи в оригиналната игра.
И първата видео карта си купих за да мога да цъкам на новия Unreal Tournament 2004.
След това си сглобих цял нов компютър за очаквания Unreal Tournament 2007, който бе
преименуван на Unreal Tournament III. За жалост машината не доживя премиерата на
играта, поради малоумно монтиран мрежов кабел (навит около гръмоотвода) от един
долнопробен интернет доставчик, от където дори не ми се извиниха… Сглобих друга
още по-добра машина, на която новата игра просто сияеше в пълния си блясък!
С годините добавях всякакви карти и модове към игрите, дори си взех и USB джойстик
за да пробвам нови методи на игра, и по някое време видях обява в която се продаваха
два чифта анаглифни очила в комбинация с някакъв драйвер записан от търговецът на
обикновен диск. Тъй като цялата тази работа беше десет лева, макар и като материали
да не струва и два, купих си едни комплект и останах много много приятно изненадан!
Unreal Tournament III съвсем оживя, истинско 3D, човек направо да си потопи главата!
Та с едни картонени очила се постига същия ефект като с активните за стотици долари,
с единственият недостатък, че картината има пурпурен отенък, но какво толкова!

Ще потърся драйвери и ако имам успех ще тествам тези очила. Пък ако имам успех и с
подкарването им ще напиша продължение, в което задължително ще има и видео клип.

 

Проект: Механична Клавиатура IBM Model F: Част 1

Преди две и половина години писах за един иконичен продукт, за механичната клавиатура
IBM Model M. От тогава до сега си я ползвам като основна, дори този пост пиша от нея.
Писал съм и за ALPS типът механични клавиатури, а преди време пощраках и на MX мостра
в някакъв магазин, но спор няма, Buckling Spring технологията на IBM ми е фаворит!
Нямам намерението да изоставя моя IBM Model M за друга клавиатура, освен…

Преди месец, един човек който попаднал случайно на този блог, се сетил, че някъде на
вилата си, в гаражът му се търкаляла една много голяма и много стара клавиатура.
Писа ми да ме пита дали ще имам интерес към такова нещо, и като след време ми прати
снимка се оказа, че клавиатурата е не каква да е друга, а динозавърът IBM Model F!

IBM Model F клавиатурите са се произвеждали в няколко варианта, първите са били с
изцяло метален корпус, като в последствие по-късните модели имат пластмасов горен
панел но с метално дъно, докато при IBM Model M винаги целият корпус е от пластмаса.
Тази бройка е от вариантът със 122 клавиша, предназначен за терминални компютри и
мейнфрейм машини. Клавиатурата не е съвместима с домашните настолни компютри, но в
днешни дни има няколко различни варианта за преработка и адаптиране…
Но подробно ревю, както и какъв метод за подкарване под съвременна система ще се
избере, за това ще стане дума м следващите части от тази поредица.

Клавиатурата пристигна при мен доста прашна, и по-лошото с доста корозия по металните
панели. Най-тежко бе положението с панелът на който се монтират пластмасовите цеви в
които от горната страна влизат копчетата с капачките, а от долната страна влизат
лопатки с пружинките които правят контакта с печатната платка под тях.
От долната страна на този панел бяха останали останките от разпаднала се текстилна
постелка, която малко беше спасила долната част на панелът, и навярно платката.
След почистване с 95% спирт самата платка с контактите изглежда като нова, надявам
се да е все още изправна, а дано и контролерът запоен към нея да е оцелял…

Както виждате от снимките, наложи се да изтъркам горния панел до блясък, като
преди това този детайл го третирах няколко пъти в продължение на седмица с разтвор
от азотна киселина, за да преборя ръждата, но няколко места се оказаха тежка задача.
Виждате, че на панелът има няколко чифта пластмасови скобички, които в сглобено
положение държат телените стабилизатори на големите клавиши. Та тези скобички
са доста деликатни, и понеже са капсуловани на място, не посмях да ги свалям, и
трябваше да съм много внимателен да не ги накапя с киселината или съборя…
И за беда, естествено точно около тях бяха най-лошите ръждясали места.
Но все пак след като всичко се мина с няколко слоя матова черна боя, панелът
изглежда по-добре, от колкото като е бил нов преди забележителните 32 години!
Заедно с този панел боядисах и долния капак, който също бях полирал до метал.
Него го минах с гланцов спрей, и той глътна цял флакон както горния панел.
Снимките на гланцовата повърхност естествено станаха трагедия, за това и не съм
ги качил, но като има повече напредък с реставрацията ще снимам по-подробно.

До сега съм почистил един по един 250 от 500-те компонента които са в клавиатурата.
Предстои ми да почистя останалите, както и да намеря няколко липсващи части.
Ще трябва да измисля и от какво да направя подложка за между панелът и платката…
И най-важното и най-скъпото ще е да се намери контролер с който клавиатурата да
заработи със съвременните машини и OS, но това ще е последната част, има време.

Ако на вас ви се намират или видите някакви стари механични клавиатури, и IBM,
и други – пишете ми, интересуват ме във всякакво състояние, и всякакви части!

Когато се реставрира напълно, тази клавиатура ще е едно радикално средство за
писане, на теория по-добро и от IBM Model M, но нека практиката да го докаже!

 

Кутии За Дискети

От години се чудех в какво да си подреждам дискетите, не, че имам толкова много…
До сега си ги държах в картонени кутийки, но това не ми се виждаше толкова удачно.
Но преди две седмици ми хрумна идеята да проверя дали по родните ширини няма кутии
за дискети, такива каквито са се ползвали масово едно време. И какво се оказа, имало!
И трите кутии купих от три различни града, и доставките им бяха по-скъпи от самите
кутийки, но това е положението. Както и да е, вече съм си ги подредил и им се радвам.

На първия ред снимки е показана кутия за 5.25″ дискети, в отлично запазено състояние.
Там съм си подредил дискетите за Правец 8 и 16 компютрите, но има и за други неща.
Кутията е направена от бежова и прозрачна пластмаса, и има ключалка за заключване.

На втория ред виждате очевидно доста изстрадала, но използваема кутия за 3.5″ дискети.
Липсват и половината прегради за дискети, но аз и без това нямам повече дискети…
На свободното място държа стикери и етикети за дискети. И тази кутия има ключалка.

И на третия ред снимки може да видите една чисто нова кутия за 40 броя 3.5″ дискети.
Дойде си в оригиналната картонена кутия, и надали е правена преди много години.
И тази кутия има ключалка, а ключетата с които дойде стават и за другите две кутии!

Ако вие имате останали излишни дискети, имайте ме в предвид, че на мен не ми достигат.