RSS

Category Archives: Правец

Obsolete Battle Stations

Здравейте.

Преди две години и половина писах как си купих няколко големи бюра за хоби стаята, върху които
наредих най-ярките екземпляри от колекцията ми ретро машини – 7 модела от родната марка Правец.

Тези бюра се оказаха страхотна покупка, и не само върху тях, но подредени и под тях, намериха
подслон безброй стари компютри и кутии с компоненти. Така стаята се превърна от хаотичен склад
за вехтории, до комбинация от скромна хоби работилница и един истински уютен тематичен музей!

Днес се радвам да ви покажа обновената съкровищница, в която вече се помещават още нови (поне
за мен) бюра и шкафове, върху, под, и в които, за идните години, десетилетия, векове (а дано,
ама надали) ще се съхранява колекцията ми и съпътстващите я части, инструменти и материали.

Тази година, след като почаках времето да се затопли, реших, че най-сетне трябва да приключа с
ремонтът на жилището ми, който започна наложително преди две години. Отново хванах поредният
майстор, стиснахме ръце и зачаках уговорената датата да дойде. Няколко пъти човекът отлага с по
седмица по различни причини, но в крайна сметка и този елемент изобщо не благоволи да се появи.

Та вместо да чакам неволята, пак се заех лично да оправям нещата, или поне до колкото мога сам.
Уж времето се беше оправило, пък на няколко пъти пада сняг, после с месеци все валяха дъждове.
Пък като дойдоха жегите имаше периоди в които човек не можеше да диша, камо ли пък да работи…

Половин година апартаментът беше на вили и могили, но най-сетне поне хоби стаята е вече готова,
а надявам се скоро и в останалите помещения работата ще приключи (ако има условията и бюджета).

Също успях да разкарам всички останали стари мебели, които от години се разпадаха, и всичките
бяха правени преди да се родя. За спалнята си купих ново легло и гардероб, и преместих две от
бюрата от хоби стаята. За хоби стаята, тъй като отново имаше нужда от маси, пак успях да купя
евтини бюра от офис който се местеше, или пък май беше закрит, така и не запомних какво беше…
Освен три бюра, си взех и три малки шкафчета на колелца, както и един по-голям шкаф с рафтове.
Така вече няма да ми се налага да съхранявам всичките дреболии в кашони, а само половината.

Като завърша и останалите помещения, вече ще мога да фокусирам вниманието си към любимото хоби.
Макар, че вече пак дойде студът, който предишните години не ми позволяваше дори и да си покажа
носът в стаята, но сега съм се запасил с вентилаторна печка, та не трябва да е голям проблем.

Планувал съм направата на много нови статии и снимки относно вече започнатите проекти, както и
за безброй неща които не съм показвал до сега, много от които нови придобивки. Така, че мятайте
по едно око от време на време. До тогава ви оставям да разгледате добре този виртуален музей.
Не забравяйте да прегледате и над 200-та поста и над 1000-на снимки на страниците на този блог!

Advertisements
 

РОБКО 01: Оригинална Карта Контролер

От няколко години търсих карта като тази, но все не се намираше. За радост успях да намеря
USB карта контролер за управление на Робко модулите чрез съвременен компютър, което е по-
добра алтернатива от оригиналът, но все пак след като имам и оригиналните 8 битови машини,
набавянето на тази карта си остана доста важна задача, стига бюджетът да го позволяваше.

Преди вече не помня колко месеца, добър човек читател на този блог ми изпрати тази карта.
На външен вид картата е абсолютно перфектна, изглежда никога не е била употребявана, и е
съхранявана на добри условия, и най-важното кабелът и за връзка с Робко 01 е непокътнат!

Още не съм я тествал, защото не разполагам с оригиналният софтуер за управление на Робко
модулите. Обаче ако си спомнян добре, един от специалистите по темата ми беше казал, че
базовите движения на Робко 01 можели да се контролират с Правец 82 без да е нужен софтуер?

Като ми остане време ще пробвам дали това наистина е така, макар с частично наработещото
ми Робко 01 няма да мога да тествам всичките посоки на движение, но пак ще е интересно.
Каквото и развитие да има, ще допълня този пост, ще направя и още снимки, и най-вече видео
материали, като тези от предишните постове по темата. Но кога ще стане нямам никаква идея.

Ще продължавам да търся и дискета с оригиналната програма, обаче дали има оцеляла такава?
Та ако вие имате идея от къде може да се изнамери нужният софтуер – много моля пишете ми!

 

РОБКО 01: USB Карта Контролер

Миналата година вече писах за това безценно устройство, и дори го показах в двата видео
материала относно Робко, но тогава така и не го разгледахме подробно. Идеята беше тази
USB карта контролер да е звездата на 3-тата част от поредицата подробни материали за
тези исторически значими роботи от техническото минало на милата ни родина (или каквото
е останало от нея). Но както писах и тогава, моя Робко 01 се оказа с механичен проблем,
който на първо четене не е по силите ми да отстраня, и така развитието по темата се спря.

Още преди година бях намерил човек специалист по тази тема, който може да разглобява и
сглобява тези роботи и с вързани очи, но за съжаление се намира в доста далечен град.
И за секунда не бих поверил Робкото си на кретените от куриерските служби, които вече са
ми чупили стари редки неща, а пък за съжаление нямам приятели и познати които да пътуват
или минават до онова населено място. И така вариантът онзи човек да ми помогне отпадна.

Този контролер е дело на един от младите закрилници на митът Робко – Валентин Николов.
За картата научих от един видео клип, където авторът демонстрираше базовите и функции.
Бях впечатлен от видяното, и още в началото на 2015-та се свързах с човекът, и го попитах
как мога да се сдобия с такава карта. Отговорът бе, че контролерът заедно с необходимият
софтуер, който също е писан от него, струват 300 или 350 лева, вече не си спомням добре.

Тази сума за мен бе просто непосилна, и вариантът да се сдобия с такъв контролер отпадна.
Цялата 2015-та отиде в ремонтиране на жилището ми, и нямах време да разуча алтернативите
за подкарването на Робкото ми, които се свеждаха до или намиране на оригинална карта за
Правец 8, или изработването или закупуването на готов контролер за стъпкови двигатели.

В краят на 2015-та отново се свързах с човекът, и попитах дали няма някакъв начин да се
сдобия с USB контролерът на по-ниска цена? Оказа се, че имало – просто трябвало да му
намеря здрав Робко, понеже неговият вече бил доста амортизиран. Това също не се оказа
евтина задача, но в крайна сметка успях да спестя половината на това което иначе струва.

За моя беда, от както взех тази карта вече съм забравил как се ползват многобройните и
функции, освен най-елементарното управление на роботът чрез натискане на някои клавиши.
В софтуерът на самата карта има функции за автоматично контролиране, запаметяване и още
неща за които авторът на това устройство ми обясни на кратко като го взех, но просто
слабата ми памет е забравила всичко казано тогава. Още по-лошо е, че към устройството и
софтуерът му няма никакви инструкции за употреба, нито дори някакви елементарни съвети.

Преди доста време бях писал на човекът, но не си спомням дали изобщо получих отговор.
Някога пак ще му пиша, и се надявам да получа поне няколко реда инструкции как да се
възползвам от пълните функции на картата и софтуерът и, ако някога роботът ми се оправи.

Ако и вие искате да имате USB контролер като този за вашето Робко, пишете на адресът на
синята платка от третата снимка. Няма да го копирам тук да не го налазят спам ботовете.

 

РОБКО 01: DIY Захранване

Като преди две години си купих комплектът Робко, освен трите му основни модула, ги нямаше
останалите неща, като захранването и картата за връзка с компютрите от Правец 8 серията.
За картата писах, сега е ред да разгледаме захранването, и по-точно моята интерпретация.

Това са двата модела оригинални захранвания за Робко:

http://store.picbg.net/pubpic/42/03/2d21f986864d4203.jpg
http://store.picbg.net/pubpic/55/29/d8812367b53b5529.jpg

Тези снимки ги взех от интернет, надявам се авторите им да не ми се сърдят.

Единия модел има корпус с материал и дизайн също като на Правец 82.
Другия модел е правоъгълен, с груб индустриален дизайн, навярно е бил универсален.
И двата съм ги виждал да се продават онлайн през годините, но на доста завишени цени, а
като се сложи и едно на ум, че тези неща са на по над 30 години, и не се знае къде и как
са съхранявани, и в какво състояние са кондензаторите и останалите компоненти по тях…

Та вместо да рискувам с нещо със съмнително качество и неоправдана цена, реших, че ще е
по-добре да си стъкмя свое собствено решение. От всички алтернативи, най-лесното се оказа
да си купя стандартно захранване за лаптоп, и да си направя един елементарен преходник за
конвертиране на жакът му до два банана щекера, с каквито базово е екипиран Робко роботът.

Всички необходими ми за тази гимнастика неща поръчах накуп от един пловдивски магазин, и
заедно с куриерът до вратата ми, общо струваха точно 30 лева. Това е доста прилична цена.

Преходникът представлява малка пластмасова кутийка, на горната страна на която са пробити
два отвора, в които са захванати двата банана щекер жака. На една от страните е изведен и
женският жак, в който се включва лаптопското захранване. По този начин не е нужно кабелът
на захранването да се реже, и захранването ще може да си се ползва и по предназначение.

Вътре в кутийката, двата вида жакове са свързани с достатъчно дебели кабели, които могат
спокойно да поддържат работното напрежение от 12 волта на 5 ампера, или грубо 60 вата.
Капачето на кутийка е залепено с лепило Хелметекс-М, което на теория трябва да стопи и
запои пластмасата една с друга, но това с което разполагах беше доста старо и изветряло.

Като цяло се получи доволен резултат, всичко е изправно и върши работа, и дори е красиво.
Единствено ако имах епоксидна смола за трансформатори бих запълнил кутийката, но уви.

Ще продължавам да търся и двата модела оригинални захранвания, но само на разумна цена.
Ако вие попаднете на нещо подобно, или каквото и да е свързано с Робко – моля пишете ми!

 

Disk Pack / Disk Cartridge / Твърд Магнитен Диск / УКВ Антена

Disk Pack, Disk Cartridge, Твърд Магнитен Диск, и в последствие УКВ Антена.
Това са някои от имената с които това чудо на техниката е било известно през годините,
през епохите дори, и в различните икономическо-географски ширини на земното кълбо.

Днес ще проследим един продукт с двойна употреба, чиято история е както колоритна, така
и много тъжна, защото е доста показателна за страната ни и положението и, и не само.
Но нека започнем от по-далеч, от началото на оригиналното предназначение на изделието.

Както с много други технологии, и тук нещата започват с гигантът IBM, като този път
заслугата отнасят за изобретяването на твърдият диск. Още през 1956-та година, от IBM
пускат в масово производство първият компютър с твърди диск, това е IBM 305 RAMAC.
За пет години биват произведени над 1000 бройки, които тотално доминират пазарната ниша.
Цената за наем на 3.75 MB твърдият диск модел IBM 350, който е бил част то системата,
през средата на 50-те години, е била 3200 долара на месец, което изчислено с инфлацията,
в днешни долари е над 27 хиляди! И това е цената само за наем на дискът за един месец!
Тези главоломни цифри обаче явно не стряскат потребителите, и през следващите години се
произвеждат нови и нови модели твърди дискове за моделите мейнфрейм компютри на IBM.
Самото дисково устройство е било колосално! Голямо колкото гардероб, тежащо почти тон, с
няколко киловата консумация… 3.75 MB са се помещавали на 50 плочи, всяка с диаметър от
24 инча или 61 сантиметра, всяка голяма колкото плотът една маса в някое заведение!
Фигура 1: Част от механиката на дисковото устройство IBM 350 за IBM 305 RAMAC.
Фигура 2: Една от 50-те плочи които са се ползвали едновременно в IBM 350.

Следващата голяма стъпка при твърдите дискове, и където историята вече започва да си идва
на мястото, се случва през 1962-ра година с пускането на дисковото устройство IBM 1311.
Това устройство, за разлика от предходните които са били затворени системи, представлява
компактен за времето си корпус, в който се помещава само захранването, електромоторът и
магнитните глави познати още като стилуси, а плочите на които се записва информацията
вече са от тип сменяеми носители, монтирани по няколко заедно в един подвижен държач.
Така цената за мегабайт пада в пъти, и едно устройство може да има неограничен брой
носители. Тези носители представляват 6 плочи захванати в един държач. Този държач
се слага в IBM 1311 устройството, където няколко магнитни глави имат достъп до плочите
и от двете им страни. Самите единични дискове имат диаметър 14 инча или 36 сантиметра.
Скоро последват няколко модела устройства предназначени за по-новите мейнфрейм компютри
от System/360 и System/370 серите, при тях вече плочите в един един носител са 11 броя.
Фигура 5: IBM 1311 дисковото устройство, с носител в употреба и един в кутията си.
Фигура 3: Носител с 11 плочи в предпазващата го от прах пластмасова кутия.
Фигура 4: Готов за употреба носител, или както е модерно шпиндел, с 11 плочи.

Освен за най-големите бизнеси, същата технология се е предлагала и във вариант насочен
за средните и по-малките клиенти. IBM 2310 носителят представлява единична плоча в
пластмасов корпус. Обемът е 1 MB, което за средата на 60-те е било страшно много.
Фигура 8: Пластмасовата кутия в която се е съхранявала магнитната плоча.
Фигура 9: Отворен носител с оголена плоча. Изглежда ли ви познато?

Това е историята на първите твърди дискове и твърдите магнитни носители що се касае до
оригиналното им място на създаване и на производство – Съединените Американски Щати.

Тук, към края на 60-те години, между СССР и България се сключва партньорство за
съвместно производство на изчислителни машини от серията ЕС ЭВМ, които са съвместими,
или по-правилно копие на System/360 и System/370 мейнфрейм компютрите на IBM.
Производството в България започва в началото на 70-те, като предпоставка страната ни да
бъде избрана за тази задача е, че в предишните години тук вече сме произвеждали редица
електронни изчислителни машини, сред които ЗИТ-151 серия мейнфрейм компютри правени по
лиценз на японската компания Fujitsu, за производството на които България е била богато
оборудвана с производствена техника последна дума на технологията дошла от цял свят.
С бързи темпове в България се изграждат десетки заводи за нуждите на новата индустрия.
Вече сме говорили как България съвсем заслужено е била извоювала титлата „Силициевата
долина на Балканите“. По темата – сред новите изчислителни машини е ЕС 1020, мейнфрейм
компютър съвместим с IBM System/360. Редом с тази мейнфрейм машина в България са се
произвеждали и няколко модела запомнящи устройства с твърд магнитен диск, сред които са
ЕС 5052 и ЕС 5061, както и съвместимите с тях твърди дискови носители на информация.
Два завода са се грижели за производството на дискови устройства и носители, и цели две
десетилетия работата е кипяла без спиране, носейки милиарди левове в държавната хазна!
Фигура 6: Запомнящо устройство с твърд магнитен диск (ЗУТМД) правено в страните от СИВ.
Фигура 7: Мейнфрейм компютър ЕС 1035 (съвместим с IBM System/370) с 6 ЗУТМД модула.

И тук идва онзи момент в който приказката свършва, и по една или друга причина (които
действия са се състояли преди да се родя, поради което и не мога да дам личен коментар)
работата пропада. Става дума за разпадането на СССР, с което идва смяната на пазарната
политика и икономика, спирането на финансирането по производствата, закриването на
международните пазари за стоките за износ… Събития които слагат край на производството
на изчислителна техника в България. За отрицателно време заводите се разграбват, биват
приватизирани и препродадени безброй пъти, оставени да пустеят, и прочие и прочие…

Около това време се появяват едни много интересни антени за тогавашните телевизори,
антени с форма на диск, срязан от едната страна, и „боядисан“ в някакъв интересен цвят.
Едни твърдят, че още докато производството на твърди дискове е вървяло, е имало много
голям процент на бракувана стока, и някой роден „инженер“ е решил, че алуминиевите
дискове може да се срежат и продават като антени за телевизори. Друга теория е, че чак
след като производството на дискове спира, и вече морално остарялата технология няма
друго приложение освен рециклиране, пак някой „инженер“ осъществява идеята с антените.
Но няма как да знаем къде се крие истината за това хитро побългаряване, което всъщност
може и хич да не е българска идея. Сега като пусна едно търсене в Google, излизат повече
резултати от Русия и Украйна, като там този вид антени често са ги правили от два диска.
Та кой е авторът и от къде е дошла идеята не е ясно, но научаваме за това, че в тежки
времена хората са изобретателни, и нищо не отива на боклукът щом още може да се използва.

Интересен факт е, че по някое време тези набрали голяма популярност антени или се
изчерпват, или редом с оригиналните започват да се продават фалшиви бройки произвеждани
от хитри търговци, които дори може и да не са предполагали историята на тези „антени“.

Като всеки истински българин преживял 90-те, и аз имам ярки спомени с тези антени, че
дори ги виждам и до ден днешен да висят по балконите и прозорците на околните блокове.
Преди много години имахме един проклет телевизор Электрон, който беше свързан към външна
антена от онези дето са направени от кухи алуминиеви профили. С годините съседите от
горните етажи я потрошиха с неспирното мятане на боклуци, и в един момент антената вече
не ловеше трите или четирите ефирни телевизии, които тогава бяха единствените налични.
Като решение на този проблем от някъде беше купена точно такава дискова антена, за
историята на която аз още не предполагах нищо. Тази антена се ползва дълги години,
и някога около 2004-та (все едно беше вчера, ужас!) без да ползвам никакви инструменти,
направих антената от диск на конус, и като я изнесох на первазът на прозорецът, вече
Электрон-ът хващаше кабелна телевизия безжично! Е, може би това се дължеше на фактът,
че на един метър от антената по фасадата на блокът минаваше сноп кабели на операторите.
През 2008-ма Электрон-ът замина за вечните аналогови полета, навярно и антената с него.
Докато аз от вече близо десетилетие не гледам телевизия, то другите елементи от
семейството зяпаха без спиране (добре, че вече не са ми на главата). Та оказва се, в
провинцията било имало още една дискова антена, която преди няколко години майка ми
е донесла в съседната махала за да си ползва на телевизорът, или по-точно на декодерът.
Това на първия ред снимки е точно тази антена, не знам дали е оригинал или менте, но
се ползва до ден днешен! До сега беше с някакъв съвсем ужасен и тънък кабел, и пак
някак работеше. Вчера и сложих солиден коаксиален кабел, и сега е по-добра от всякога.
Иначе както виждате по покритието на дискът има безброй драскотини, както и стотици
дупчици, които най-вероятно са щети от някоя от многобройните градушки падащи в
покрайнините на София, където с десетилетия е стърчала антената. Самата „боя“ на
дискът представлява феромагнитното покритие на което се е записвала информацията.
Поради ниската плътност на плочите които са били половин или един мегабайт на страна,
не е било необходимо да се предпазват от прах или да са херметизирани както е при
днешните твърди дискове, които вече имат плътност от над терабайт на страна на плоча.
Дали това феромагнитно покритие е допринасяло за приемането на сигналите, или самата
алуминиева конструкция на дисковете е вършела цялата работа, тук не мога да се изкажа.
Мога само да кажа, че плоският диск не е добра форма за антена, но явно върши работа.
Все пак, когато едно време преработих първата ми такава антена от диск на пресечен
конус (или някаква кроманьонска параболична чиния), картината на телевизорът стана 100
пъти по-ясна, и както вече споменах освен ефирна телевизия почна да се хваща и кабелна!

И така проследихме дългата и колоритна история на тези артефакти от миналото, вярно
някои аспекти бяха тъжни, но ако човек си извади поука от тях – всичко ще е от полза.

Следващият път ще разгледаме казан за ракия направен от барабаните на перални машини!

 

РОБКО 01: Оптичен Сензорен Хващач

В първата и втората части от поредицата за РОБКО 01 споменах, че освен големи модули,
в серията Робко е имало и малки модули. Те са приставки или добавки предназначени за
монтиране към РОБКО 01, с добавянето на които се обогатяват функциите на роботът.

Съвсем наскоро се сдобих с два малки модула които са били опционални към РОБКО 01
комплектът, и те не само се оказаха чисто нови, но и в комплект с всичките оригинални
аксесоари, и дори си имат и оригиналните инструкции за употреба, наричани паспорти.

Модулът който ще разгледаме сега в този пост е Оптичен Сензорен Хващач. На различни
места се споменава под различни имена, като: Сензорен Хващач; Фотооптичен Хващач;
Хващач Оптичен Сензорен ХОС-1; РОБКО 01СХ, и с други имена, но изделието е същото.

На този модул книжката с инструкции започва със следното:

„Хващач оптичен сензорен ХОС-1 се явява допълнително приспособление към учебния
миниробот „РОБКО 01″. Служи за захващане на предмети, подлежащи на преместване в
пространството, като същевременно има датчик на наличие на оптично непрозрачни
детайли в обсег на хващача.“

Интересно е да се спомене, че на последната страница на този паспорт пише, че срокът
на годност на това изделие е 9 месеца! Какво ще рече това, да не би да е хранителен
продукт, или пък някога е имало разпоредби важащи еднакво за всички видове изделия?

Макар произведен през 1989-та, и до ден днешен модулът изглежда като нов, изключение
прави лека корозия по няколко от металните оси на щипката, вероятно от съхранение
на влажни условия, което е странно, защото го получих в оригинално запечатано пликче.

На кратко, това е щипка, която във върховете на пръстите има два инфрачервени диода,
които служат като датчици. При отчитане на предмет между двата диода, щипката се
затваря автоматично, без да е нужно управляващият роботът да задава такава команда.
Предметът не трябва да е прозрачен, иначе инфрачервените лъчи ще преминат през него,
и системата няма да отчете, че между пръстите на хващача наистина се намира предмет.

Чрез добавянето на такъв тип модул се улеснява боравенето с роботът, и нивото на
автоматизация в системата се повишава, което води до по-малко задължения на хората
които оперират такива системи, или изобщо премахва нуждата от човешко управление.
Така нагледно се показват практиките прилагани във фабриките и на поточните линии,
и този модул се доказва като много полезно учебно средство, въвеждащо и подготвящо
учащите се в основите на индустриалната роботика, кибернетика, и механика като цяло.

С този модул вървят и три комплекта накрайници за върховете на пръстите на хващача,
един от комплектите е фабрично монтиран. Формите на върховете на трите комплекта са
различни. Допълнителните накрайници са за хващане на сферични и цилиндрични предмети.

На хващачът има монтирани две малки платки една над друга. На долната платка има
една интегрална схема, в двата и края са разположени по два резистора, и централно
е разположен един зелен светодиод, който преминава през отвор на горната платка.
На тази горна платка няма монтирани електрически елементи, и вероятно целта и е да
защити монтираните на долната. Виждате има надписи: ИТКР-БАН ПМА СОФИЯ ХОС-1.
От този модул излизат пет кабела, които в инструкцията пише, че се запояват директно
за дънната платка на РОБКО 01, която както знаете е монтирана в основата на роботът.

На този етап няма как да тествам модулът, защото все още нямам оригинален софтуер и
карта контролер, но ако някога намеря, и модулът е работещ, ще го тествам обстойно!
Ако вие знаете нещо повече за тази интересна придобивка, моля пишете ми. Поздрави!

 

РОБКО 01: Електромагнитен Хващач

Вторият модул който ще разгледаме днес е Електромагнитен Хващач. На различни места
е споменаван и с имената: Магнитен Хващач, и РОБКО 01МХ, но пак е същото нещо.

На този модул книжката с инструкции започва със следното:

„Хващач електромагнитен се явява допълнително приспособление към учебния миниробот
„РОБКО 01″. С него се онагледяват възможностите на робота да захваща и премества
предмети и детайли изработени от магнитно меки материали.“

Това пособие също заема мястото на оригиналният хващач, и извършва неговите функции,
но по коренно различен начин. И докато оригиналната щипка може да премества предмети
направени от всякакви материали, то с този модул очевидно може да вдигат единствено
предмети направени от магнитни материали, например от химичният елемент желязо (Fe).

По подобие на големите си събратя използвани в предприятията за металообработване
и пунктовете за скрап, най-добре познати от крановете с такива накрайници показвани
в безброй филми и сериали, този тип машини за местена на метали чрез електромагнити
са предпочитани, и имат редица предимства пред чисто механичните машини в този бранш.
Сред тези предимства са по-бързата работа, и фактът, че с тези накрайници се хващат
само металните предмети, а останали отпадъци като пластмаса, стъкло, текстил и други
се отделят автоматично, което също спестява време и намалява нуждата от работници.

В изключено състояние този модул не притежава абсолютно никакви магнитни свойства,
те се наблюдават единствено когато му се подаде напрежение. Модулът има само два
кабела, един от които се свързва за 12 волтовата линия на захранването, а другия за
един точно определен пин от тези на двата разширителни порта в основата на РОБКО 01.

Цялата конструкция на хващачът представлява медна намотка върху желязна сърцевина.
Върху намотката на модулът има бележка с името му, и инструкции как да се монтира.
Максималното тегло на предметите които могат да се вдигнат с модулът е 50 грама.

В комплект към този модул има десет броя идентични по размери метални пластини.
С тях са се извършвали упражненията, например преместване от една позиция в друга.

На този етап няма как да тествам този модул, но кой знае какво ще стане в бъдещето!