RSS

Radically Obsolete

В последния пост за миналата година ви разказах, как още от зората на персоналните компютри, та
до ден днешен, новите машини и компоненти често са съпътствани с рекламни стикери. Показах ви
повечето от стикерите които съм събрал през вече не малкото години, и споменах, че имам идеята
да си направя лепенки по мои собствен дизайн, на тематиката на този блог – старите компютри.

Поначало идеята ми беше стикерите да са от 3D тип, като тези издавани от компютърните фирмите.
Обаче цената им се оказа толкова висока, и дори минималното количество нужно за поръчка на 3D
стикери, е в силите си да ме разори! За това минах на много по-евтините обикновени 2D лепенки.

Какъв дизайн да имат стикерите се чудих доста дълго време, но като, че все не намирах решение.
Вече бях забравил за всичко, когато преди няколко дни, от нищото, точно докато се бях потопил
в няколко преплетени работи, незнайно от къде в съзнанието ми изплува една идея, и няколко
минути по-късно, с помощта на MS Paint вече имах готов прототип. Половин час доизпипване на
детайлите на следващата сутрин, и дизайнът бе готов и изпратен за отпечатване. И така, няколко
дни по-късно вече всичко е готово! Лепенките се получиха супер, точно както си ги представях!

Целта на дизайнът на стикерите не бе да изглеждат професионално направени, а точно обратното,
да изглеждат все едно са правени на бързо в някоя малка компютърна фирма през 80-те години на
миналия век. Сътворих ги изцяло в MS Paint, без да използвам други програми, за да се запази
автентичният вид. Обаче явно заради малкият си размер (2 на 2.5 сантиметра), лепенките излязоха
доста по-добре изглеждащи от очакваното, и все пак носещи точно желаният от мен автентичен вид.

А какво представлява самото лого? Това е някаква комбинация, родена подсъзнателно при смесване
на знаци за безопасност, и по-точно от символът за обозначение на бомбоубежища (Fallout Shelter),
ползван от гражданската защита в западните страни, и Fire Diamond логото на NFPA 704 стандартът
на Американската Национална Асоциация За Противопожарна Защита, слагано на опасните вещества…
Редом с тези неща са вплетени и мотиви от куп други емблеми от 60-те години до ден днешен, които
мотиви носят автентичният вид който търся. Много ще се радвам да чуя мненията на вас читателите!

За надписите, първоначалната ми идея беше на стикерите да пише Obsolete Computers, но за да е
най-точно, трябваше да пише и WordPress.com, а това вече щеше да е твърде дълго, и не интересно.
Така, незнайно как, ми хрумна този вариант. Радикално, в контекстът на думата от английски език,
е жаргон синоним на думите готино, яко, впечатляващо, лудо и прочие. Този израз е бил популярен
през 80-те и 90-те години на 20-ти век, като тази фраза вече не се използва, освен само иронично.
Аз не един или два пъти съм споменавал терминът на страниците тук, и го имам за много съществена
част от атмосферата съпътстваща старите компютри. А като се комбинира с думата морално остарял
(Obsolete), се получава едно словосъчетание, което малко си противоречи, и има силна доза ирония.
Така, с този израз радикално (яко) морално остарял (Radically Obsolete), всеки стар компютър ще
бъде отличен с медал – голямо признание, че не е забравен, и все още има хора които му се радват.

Но кои компютри се водят радикално морално остарели? Като автор на фразата, смятам е редно да дам
поне някаква дефиниция, макар всичко това да е просто моята гледна точка на нещата, и всеки има
право на свое лично мнение. На много места вече се е нищило кои компютри са „ретро“, но изглежда
за всеки това понятие е различно. За едни, за да някоя машина е ретро, то тя трябва да е правена
през 20-ти век, за втори трябва да е преди Socket 370, за трети преди Socket A. Според четвърти
и пети пък, ретро компютрите трябва да имат поне 20 или 25 години стаж… Така, че дори масово и
ентусиастите по темата не са на едно мнение. За да един компютър се води морално остарял, днес
е достатъчно машината да изостава, и да не смогва напълно с елементарните ежедневни задачи.
Преди вече писах, как планираното морално остаряване е един голям фактор прилаган от картелите,
компютрите ни да остаряват насилствено бързо, за да се продават все по-новите и по-нови модели…
Ако е от нисък клас, една машина може да грохне и под пет, дори три години след като е направена,
а ако е от по-високата ценова гама, и се ползва само с един и същ софтуер, може да издържи и над
десетилетие… Така, че времето не е единственият фактор в моралното остаряване, и не може всичко
да се причисли под един общ знаменател. Лично за мен, ретро компютрите освен натрупан „стаж“,
трябва да имат и по някоя специфична отличителна черта, която не се среща сред съвременните им
„събратя“. Примерно флопи дисково устройство, или турбо копче, или пък някаква друга забравена
функция. Това бързо пренася машините към ретро категорията. Вече за да добият радикален статус,
компютрите трябва да имат по още нещо отгоре към гореизброените неща. Примерно някой компонент от
легендарна марка, като 3DFX видео карта, или IBM-ска кутия, или пък да носят интересна история,
свързана с мястото където са били използвани, или с лични спомени на човекът който ги е ползвал.

И така, сега смятам да залепя по стикер на няколко от моите сглобки, като 3DFX Interactive PC-то,
и 3DFX SLI PC-то, както и S3 METAL PC-то, но чак като се преборя със софтуерът и всичко е готово.
Първата лепенка сложих на лаптопът ми, който е най-модерният ми компютър в момента. Купих си го
преди 8 години, и ще си го използвам докато е здрав. Чудя се дали да не залепя един стикер и на
6600 GT PC машината, но хич не искам да и опетнявам IBM-ската кутия. Вие какво мислите за това?

Ако идеята и дизайнът на стикерите ви харесва, то и вие можете да получите няколко бройки от тях.
Само трябва да ми пишете на адресът който съм оставил в страниците по-горе. Тези стикери не се
продават, а се подаряват. Все пак ако решите да върнете жестът с примерно една студена бира, или
пък ако имате някакви ненужни компоненти, хич няма да ги откажа, даже доста ще им се зарадвам!

Така, че ако видяното ви допада, не се срамувайте, а ми пишете. Всякакви коментари както винаги
са добре дошли. Разкажете и покажете и вашите стари машини и лепенки, или каквото ви харесва.
Като накича още от машините с тези стикери пак ще пиша, а до тогава ви желая всичко най-хубаво!

 

Кутия Chieftec BA-01B-B-B-OP

В първите дни на 2010-та година, преди точно 7 години, си купих този величествен монолит.
Тази кутия беше дом на последните ми два компютъра, или поне през по-голямата част от
съществуването им. Живот и здраве, като/ако някога пак тръгна да сглобявам нова машина,
тя също ще се помещава в тази изключително просторна, и много радикално изглеждаща кутия.

Тази кутия макар и стар модел, не е морално остаряла, и още се произвежда и продава нова.
Но обещах, че ще ви разкажа и за нея, за това сега намира място на страниците на този блог.

В един от предните постове посветени на кутиите, писах какви са били кутиите на предишните
ми компютри, и как преди този Chieftec BA-01B-B-B-OP, третият ми компютър се помещаваше в
кутия Spire SwordFin SP-9007B, с която по една или друга причина се наложи да се разделя.

Избрах този модел за достоен наследник, както заради радикалният и внушителен външен вид, но
и защото по онова време в компютърът ми имаше доста на брой твърди дискове, няколко оптични
устройства, две двуслотови видео карти, и куп вентилатори. А кабелите вътре бяха толкова…

Тази кутия е предназначена за сървъри и работни станции, но става и за обикновени компютри.
Размерите и са 540mm x 205mm x 650mm, плюс още 20mm за крачетата. Тежи точно 17.56 килограма!

Под предната вратичка има места за 6 броя 5.25 инчови устройства, и 2 броя от 3.5 инчовите.

Вътре, подредени във висока стройна колона, има ложи за 8 броя 3.5 инчови твърди диска.
Дисковете се монтират вътре без нуждата от болтчета, а посредством пластмасови скобички, по
две за всеки диск, или общо 16 бройки за 8-те диска. Аз повече от 4 диска не съм монтирал…

От задната страна на тази колона има 3 места за монтиране на 92 милиметрови вентилатори.
На задния панел кутията има решетки за два 120 милиметрови вентилатора, а на левия капак,
срещу мястото за процесор и карти, има още 2 места за монтаж на 92 милиметрови вентилатори.

На предния панел на кутията има и една малка вратичка, под която се крият два USB 2.0 порта,
един IEEE 1394 (FireWire) порт, и два аудио жака, за свързване на микрофон и слушалки.

Копчето за пускане и копчето за рестартиране се намират под голямата вратичка, като на нея
има и секретна ключалка. Още една ключалка има и на капакът от страната с компонентите.

Интересна функция е, че освен ATX захранвания, тази кутия поддържа и Redundant Power Supply.
Това са тип модулни захранвания предназначени за сървъри и работни станции. Този тип машини се
нуждаят от непрекъснато захранване, защото всяка пропусната минута работа им носи загуби или
пропуснати ползи. За това тези Redundant захранвания се състоят от два отделни модула, които
могат да функционират както заедно, така и по единично, в случай че един от двата излезе от
строя. Така само проведеният модул трябва да се замени, без да е нужно машината да се спира.

Освен стандартни ATX платки и всичките им микро варианти, кутията поддържа и големи EATX дъна.
Такива по размери са двупроцесорните дънни платки за работните станции, както и някои сървъри.

От долната страна на кутията има крачета регулиращи се в няколко позиции. Като са максимално
разгърнати придават много голяма стабилност, и макар доста висока, кутията остава непоклатима.

Кутията е най-големият модел предлаган от марката Chieftec, като тази е от Bravo серията.
Освен Bravo, такива кутии има и от Mesh и Uni сериите, като единствената разлика между трите
е стилът на предните решетки, които са взаимозаменяеми. Според мен, тези при Bravo серията са
най-красивите. Мисля, че преди години имаше още няколко стила, но явно вече не се произвеждат.
Наличните цветове за серията са сребърен, сив и черен, като определено черният е най-радикален.
В началото на века Chieftec имаха много модели кутии с ярки цветове и различни металици, които
бяха супер популярни сред играчите и ентусиастите, обаче явно тази мода е отминала с годините.
Също така се продаваха предни панели в различни цветове и с различни дизайни и самостоятелно.
Така потребителите можеха да освежат кутиите си ако с времето им се променеше вкусът, но явно
и тази практика е отшумяла или просто вече не е била финансово изгодна, и някога е прекратена.

Интересен факт е, че още от преди да бъдат купени от Dell, Alienware компютрите ползват кутии
производство на Chieftec. Първоначално това са били стандартни модели, но с времето Alienware
кутиите вече имат индивидуални за марката дизайни, и тези кутии не се продават самостоятелно.

Освен много плюсове, във функционално отношение за някои хора тази кутия може да има и минуси,
като това, че захранването е горно а не долно, както е при новите модели кутии последно време.
Също, базово няма отделени отвори за монтиране на водно охлаждане, макар в кутията спокойно да
може да се побере и най-големият модел воден радиатор с 3 или 4 вентилатора по 120 милиметра.
Но за моите нужди кутията няма никакви минуси, вярно моя вкус и потреби не са универсални…

Сравнена с останалите кутии, този модел е нищо по-малко от колосален! Виждате на последния ред
снимки как засенчва останалите модели сървърни кутии, дори и радикалния марков сървър на IBM!

От печатът вътре се разбира, че кутията е произведена в последните дни на 2007-ма година.
Аз я купих в първите дни на 2010-та, което означава, че е прекарала цели две години в транзит
през различните държави, и седейки по складовете на фирмите превозвачи, посредници и търговци.

В моментът в кутията няма сглобена машина, и за сега не планирам да слагам стар хардуер вътре.
Обаче ако ми хрумне нещо наистина заслужаващо си, или някога пак тръгна да си сглобявам нов
компютър, то този монолит отново ще влезе в употреба. До тогава ще му се радвам и както е сега.

 

Кутия Spire SwordFin SP-9007B

В няколко от предните постове споменах за това, как преди 9 години имах същия модел кутия, но
по една или друга причина, след 2 години ползване я продадох. Това беше преди точно 7 години.
Може да прочетете повече в постовете за Codegen Super Power 9011 и AMD Spider Platform-ата.

Относно тази бройка, попаднах на обявата в която се продаваше съвсем случайно, и няколко дни
по-късно вече и се радвах! Почистих я много старателно, и сега изглежда почти като чисто нова!

Тази кутия е предназначена за сървъри и работни станции, но става и за обикновени компютри.
Размерите и са 471mm x 205mm x 550mm, плюс още 10mm за крачетата. Тежи точно 11.6 килограма!

Под предната вратичка има места за 4 броя 5.25 инчови устройства, и 2 броя от 3.5 инчовите.

Вътре в кутията има рамка с места за 6 броя 3.5 инчови твърди дискове, тази рамка е подвижна.
Дисковете се монтират вътре без нуждата от болтчета, а посредством пластмасови скобички, по
две за всеки диск, или общо 12 бройки за 6-те диска. Тази кутия обаче получих само с 6 броя
скобички, останалите 6 явно са се загубили през годините, но това не е проблем. Аз едва ли ще
монтирам повече от два твърди диска, каквато и конфигурация да тръгна да слагам в тази кутия.

Също така, сега липсваше и пластмасовата скоба за закрепяване на PCI картите без болтчета, но
това не е съществена част, и разширителните карти могат да се монтират и по нормалния начин.

От задната страна на предния панел, за охлаждане на рамката с твърдите дискове има един 120
милиметров вентилатор. На задния панел на кутията има още един 120 милиметров вентилатор.

На предния панел на кутията има и една малка вратичка, под която се крие един USB 2.0 порт,
един IEEE 1394 (FireWire) порт, и два аудио жака, за свързване на микрофон и слушалки.

Копчето за пускане и копчето за рестартиране се намират под голямата вратичка, като на нея
има и секретна ключалка. Още една ключалка има и на капакът от страната с компонентите.

Самата голяма вратичка на предния панел се отваря и затваря посредством не добре направена
панта, която панта се развали на първата ми бройка, и бе причината да продам цялата кутия…
Освен с пластмасови щипки, вратичката се затваря и чрез два или четири магнита. Две части са
монтирани от задната страна на предния панел, а другите две са скрити от вътре на вратичката.
Зад мрежестия панел на вратичката, както и този на панелът под него, фабрично има дунапренови
филтри против прах. Тези тук не бяха много прашни, но бяха пропити с цигарен дим, явно преди
кутията е ползвана от пушач. За това като чистих кутията ги свалих перманентно. И без тези
филтри вътре не влиза много прах, но ако някога намеря подходящ материал, ще си направя нови.

Интересна функция е, че освен ATX захранвания, тази кутия поддържа и Redundant Power Supply.
Това са тип модулни захранвания предназначени за сървъри и работни станции. Този тип машини се
нуждаят от непрекъснато захранване, защото всяка пропусната минута работа им носи загуби или
пропуснати ползи. За това тези Redundant захранвания се състоят от два отделни модула, които
могат да функционират както заедно, така и по единично, в случай че един от двата излезе от
строя. Така само проведеният модул трябва да се замени, без да е нужно машината да се спира.

Освен стандартни ATX платки и всичките им микро варианти, кутията поддържа и големи EATX дъна.
Такива по размери са двупроцесорните дънни платки за работните станции, както и някои сървъри.

От долната страна на кутията има крачета регулиращи се в няколко позиции. Като са максимално
разгърнати придават много голяма стабилност, и макар доста висока, кутията остава непоклатима.

Една уникална функция, каквато не съм виждал при никоя друга кутия, е вграден в предния панел
йонизатор, който на теория служи за пречистване на въздухът, и за предпазва от натрупване на
прах. Не знам дали има реална полза, защото никога не съм го ползвал, но си е интересно нещо!

Spire са марка известна с производството на вентилатори и бюджетни охлаждания за процесори.
Но освен такива неща, правят и други продукти, като компютърни захранвания, кутии, периферия.
Този модел кутия се произвежда вече повече от десетилетие, и редом с Codegen 9011 и моделите
на Chieftec, е универсално решение както за бизнес средите, така и за ентусиастите и модърите.

Радвам се, че отново се събрах с този модел кутия. Надявам се ще ме радва по-дълго от преди.
Ако някога успея да намеря дънна платка за AMD Spider Platform проектът, кутията ще е за това.

 

Антистатичен, Антирефлекторен, Антирадиационен Екран

Преди много много лета, компютрите не бяха с течнокристални екрани както са днес, а образът се
вадеше на монитори с електроннолъчева тръба, наричана също и катоднолъчева тръба или кинескоп.
Този кинескоп изгражда образът, като в единия си край има електронен прожектор или електронно
оръдие, което бомбандира с електрони видимата част на екранът, който от вътрешната си страна
е покрит с луминофор. При контакт на излъчваните електрони с луминофорът, той реагира като
излъчва светлина. Тази светлина е в основата на картината, която зрителите виждат на екранът.
Това е принципът на работа на кинескопите на най-основно ниво, но е напълно достатъчно за да
се обясни с какво точно е полезно изделието което ще разгледаме днес, антирадиационният екран.

В резултат на работата на кинескопите, от тях се отделя слабо йонизиращо излъчване (радиация),
и по-точно рентгеново лъчение (електромагнитно излъчване), което е опасно за здравето на хората.
При съвременните CRT монитори произведени след средата на 90-те, излъчваните емисии са съвсем
незначителни, и далеч под нормите, определени като безопасни от здравните агенции по света.
При по-старите CRT монитори обаче, това може да не е така, и при продължителна и честа употреба,
потребителите може да са изложени на реален риск. Така се появява и това изобретение – защитен
антирадиационен екран, който има за цел да блокира вредните частици излъчвани от кинескопите.
Модерните CRT монитори са направени от стъкло с примеси на олово и други метали, които попиват
или задържат излъчваните частици. Предполагам, някои от предпазните екрани също са направени от
такъв материал, но дори и да са от най-обикновено стъкло, това също би било напълно достатъчно.

Друга функция при предпазните екрани, които винаги са рекламирани като решение на редица важни
проблеми, е работата им като поляризатор, отблъскващ нежеланата светлина и отражения идващи от
външни източници. Може да видите тъмният цвят на показаният екран, той е точно за тази функция.

Бройката тук има и трето преназначение, антистатична защита, постигана чрез кабел преминаващ
през рамката на защитният екран, завършващ с метална щипка, за закачане към заземена точка.
Дали това има някаква реална полза, е трудно да се каже. Лично аз никога не съм имал проблем с
натрупване на прах по кинескопите на мониторите и телевизорите които съм ползвал през годините.

Днес нужда от такива защитни екрани няма, защото LCD мониторите работят на съвсем друг принцип,
при който не се генерират лъчения и магнитни полета, както при споменатите по-горе CRT монитори.
Все пак има различни видове допълнителни екрани, които представляват фолио, залепящо се върху
самата матрица или защитното и стъкло. Много модели мобилни компютри са с екрани от гланцов тип,
а не матови като повечето настолни монитори. Борбата с нежеланите отражения се постига чрез
залепянето на антирефлекторно фолио. Друг вид фолио има за цел са предпазва личната информация
на потребителите, като ограничава ъгълът на гледане, и ако човек не е директно пред мониторът
си, а дори и само един сантиметър в страни – картината става нечетлива. Това е метод ползван за
защита от надничания, било то в учебните среди, или при бизнесите против индустриален шпионаж.
И разбира се, като днес се каже предпазен екран, човек се сеща за фолиото което се залепя за
екраните на различните устройства (най-често мобилните телефони), за да ги предпазва тях, а не
здравето на потребителите им. Но това е толкова тривиално нещо днес, и няма нужда от обяснение.

За изненада, илюстрациите на третия ред снимки, намерих на страниците на един от най-големите
сайтове за търговия в САЩ (Amazon), където се предлагаха десетки модели такива защитни екрани,
с цени от 60 до над 300 долара! Предполагам това са бройки останали в листите на търговците още
от преди десетилетия, които ще останат налични докато не се продадат, или в превод – завинаги!

За първи път на живо видях такъв тип предпазен екран, в средата на 90-години на миналия век.
Но не помня дали първо беше в касата за плащане на сметката за топлата вода и праното, където
баба ми ме водеше след като си вземеше пенсията, или беше в училището където работеше майка ми?
На първото място, зад всяко от гишетата стоеше по касиерка, а на бюрото имаше компютър с малък
монохромен монитор със зелени символи, покрит с такъв предпазен екран. Също, за отпечатване на
сметките в тези каси се ползваха матрични принтери, които вдигаха адска врява! Всеки път като
трябваше да чакаме на опашка, ансамбълът от матрични принтери кънтящи в малкото помещение така
ми надуваха главата, че имах чувството, че съм затворен в клетката на маймуните в зоопаркът!
В училището където майка ми бе педагогически съветник (звероукротител), в компютърния кабинет
машините бяха Правец 8 и Правец 16, но не помня да са имали такива предпазни екрани. По-скоро
такова чудо да е имало при компютърът на директорът, или този на счетоводителката, която също
имаше матричен принтер, на който се печатаха разписките за изплащаните на учителите заплати.

Последно, през вече далечната 2005-та година, родителите на един мой познат от махалата, му
купиха първият домашен компютър. Първоначално му бяха купили и последен модел CRT монитор, но
след няколко дни мрънкане, че бързо му се изморявали очите, CRT мониторът беше заменен с LCD.
Обаче, родителите на моя човек са много строги и стриктни, и му бяха взели и предпазен екран
като този. Едно време доста пъти съм му бил на гости, играли сме игри, гледали сме филми, и в
интернет сме ровили, и все LCD мониторът бе покрит с такъв екран, а свалеше ли го, му се караха!

Миналата година се сетих да го питам дали го пази някъде на някой таван или мазе, но отдавна е
бил изхвърлен. Този месец отново се сетих, че това би била една интересна тема за този блог, и
реших да проверя дали няма такова нещо в един от сайтовете за обяви. И, о, чудо! Имаше, че даже
беше бройка в оригиналната си опаковка. Всъщност, предпазният екран още си беше в целофанът,
но щипките за хващане към мониторът очевидно са употребявани, а едната за съжаление е счупена.
Така, че за тест ще трябва да измисля друг начин за захващане на предпазния екран към някой от
автентичните ми монитори. Вероятно ще тествам този екран с мониторите ми за Правец 8 и 16.

Може да пробвам нещо с някакви колани или ремъци, с които екранът да се захваща за мониторите.
И тогава ще тествам дали този екран наистина помага при отражение, или прави нещата по-лоши.
Няма как да тествам дали екранът блокира радиационното излъчване, и дали намалява генерираното
антистатично електричество, защото не разполагам с нужната за тези тестове измервателна техника.

При всички положения, това е една интересна находка, която едно време е била много обичайна
гледка, но днес едва ли се помни от мнозина, пък по-младите може дори и да не знаят какво е.
Разкажете в коментарите и вашите спомени с тези или други подобни интересни неща от миналото!

 

3Com OfficeConnect 8/TPO 3C16700

Преди два месеца и половина получих този интересен хъб, и веднага ми хрумна една идея!

Вече съм писал как няколко от най-радикалните ми компютри за ретро игри, са с мрежови карти
от марката 3Com. И по-точно, става дума за двете машини 3DFX Interactive PC и 3DFX SLI PC.
В момента стягам още два компютъра за игри, на които също смятам да сложа 3Com-ски карти.

Идеята е, тези четири машини да са свържат в мрежа, за да на тях се играе най-великата игра
правена някога, това естествено е Unreal Tournament! И четирите машини съм събрал с цел игра
на въпросното заглавие, но самостоятелно или по интернет с чужденци, че само там има сървъри.
Но сега като вече има условията за създаване на автентична домашна мрежа, ще се пробва и така!

Това устройство е било ползвано в епохата на модемите, когато най-бързите масово достъпни
стандарти са били 9600 и 14400, и в последствие 28800 и 33600. При тези модеми, скоростта
преведена в килобайти в секунда, не е надвишавала цифрата 5! Дори само изпращането на една
дискета от един компютър до друг, е отнемало минимум 5 минути! Ами ако трябва да се прати
нещо с обем от стотици мегабайти или цял гигабайт? А ако трябва да се пращат по много неща?
И тук идва новият стандарт 10BASE-T, който преобръща нещата! При него, максималната скорост
достига 1.2 мегабайта в секунда! Това сравнено с предишните, е като влак стрела сравнен с
каруца теглена от недохранено магаре. Разбира се, скоростта на връзката е зависила от и много
други фактори, като моделът мрежови карти, типът компютри, някои стари модели не са смогвали.

Устройството има стабилен корпус с модерен за годините си дизайн. Направено е от качествени
материали, и макар произведено преди около 20 години, не е пожълтяло. От предната страна, като
при всеки друг хъб, и тук има светлинни индикатори, а от зад стоят 8-те на брой мрежови порта.
От долната страна има четири гумени крачета, както и две скоби за вертикално окачване на стена.

От това което откривам в интернет, този модел е бил много популярен, и се е произвеждал доста
години. Бил е част от цяла гама офис решения на марката 3Com, горещо търсени по целия свят.

Единственото което трябва да намеря е подходящо захранване. Този хъб поддържа широк обхват
входни напрежения, така, че надявам се няма да е много трудно да намеря някое от пасващ тип.
За домашната мрежа ще трябва да си кримпна и съответния брой кабели, с дължина според това
къде ще са разположени компютрите. Имам RJ45 (8P8C) кримпващи клещи, и цяла торба накрайници,
имам и два топа кабели, та като дойде времето, всичко необходимо ще стане по мярка за минути.

Очаквайте продължението в идните месеци, а до тогава защо и вие не пробвате Unreal Tournament!

 

Предпазване от измами при търговия в интернет! Част 2

Преди около година написах един дълъг материал относно предпазване от измами при търговия
в интернет
, като онзи пост фокусираше над частните лица и обявите из сайтовете и форумите.

Днес ще напиша няколко реда относно бизнесите и фирмите, прилагащи подвеждащи и нечестни
практики над клиентите, чрез което ги ощетяват и дезинформират, понякога дори необратимо!

Всъщност, към гореспоменатите спадат и нерегламентираните търговци, които пускат тонове
обяви за компютри и компоненти в сайтовете и онлайн базарите, а понякога дори си имат и
собствени сайтове. Тези търговци се изхранват на гърба на неуките хора, като им се представят
за специалисти или фирми, а често са обикновени кокошкари, търсещи единствено лесна печалба.

Последните няколко месеца, щях не щях, докато търсих едни неща, разгледах доста обяви по
сайтовете, и макар да не намерих търсеното, се нагледах на достатъчно глупости, че направо
човек да загуби всякакви надежди в човечеството, или поне в представителите на своя народ…
Всяка втора обява за „по-силен“ компютър е пълна с такива хиперболи, и толкова подвеждащи
глупости, че на човек да му се завие свят. Неща правени в тиражи от десетки милиони са нещо
„УНИКАЛНО!“. Машини с i3 процесори от преди 6 години и видео карти от най-ниско ниво са
„ГЕЙМЪРСКИ!“, и несъмнено заслужават цена от 1000+ лева… Обаче пазарът е свободен, никой
не го контролира, и всеки може да си пише и слага цени както реши. Така че това е очаквано.

Но освен кокошкарски изпълнения правени от обикновените хора, не липсваха и тонове „хитрини“,
дело на различни регистрирани фирми, които много вероятно са обикновени еднолични търговци.
Но то какво е необходимо на човек за да регистрира фирма? Нищо! От години вече нито е нужна
диплома или тапия за завършено образование или занаят, не е нужен и капитал, и фирма може да
се регистрира и от човек само с 1 лев в джобът. И така кварталния хакер вече е бизнесмен,
който почва да върти търговия, но не понеже има нужната квалификация в сферата, или пък го
влече голяма страст, а защото в тази ниша има келепир, и неуките хора се лъжат и доят много
лесно. Такива „фирми“ разпръснати из страната има сигурно стотици, а може би са дори хиляди!

Някои от прилаганите практики са доста подли, направо нагли, и заслужават подробен преглед:

1. „Нови“ компютърни конфигурации, направени от компоненти втора употреба.

Преди време, в един от по-големите форуми за компютри, се коментираха обяви пускани от няколко
фирми за продажба на нови конфигурации. Тези незнайни фирми, освен в своите сайтове, заливаха
и порталите за малки обяви с „невероятните“ си предложения и оферти. Като предлаганите машини
наистина имаха прилични параметри, и дори бяха на цени по-ниски от тези на самите компоненти
в тях. Това накара доста от запознатите с материята хора да се усъмнят, и скоро истината бе
разкрита. Оказа се, че тези лъскави компютри са направени от предимно компоненти втора ръка,
без това да е упоменато на нито едно място, и може да се досетите, едва ли това ще е законно!

В описанието на самите компютри, също никъде не се споменаваха точните производители и модели
на различните компоненти, а само бегло се казваше типът процесор, количеството памет, обемът
на твърдият диск и прочие. Дори само това трябва да е достатъчна причина хората да бягат на
далече като видят такива оферти, но не всеки е запознат с материята, даже е точно обратното.

Човек запознат с мизерните изпълнения на тези фирми, сподели, че тези неща не се споменават,
защото моделите компоненти са различни във всяка отделна конфигурация, и дори често повечето
от тях били и втора употреба. Оказа се, че само кутията при тези компютри е нова и еднакъв
модел, а останалото варира според какво може да се докопа най-евтино за максимална печалба.

От къде се взимат компонентите втора ръка за тези „нови“ машини не стана ясно, но може да се
предположи, че или се купуват от обявите на частни лица, или дори се внасят от сервизите в
чужбина, където често има добри оферти за отремонтирани компоненти от по-новите поколения.

Всичко това означава, че тези компютри освен с голяма надценка, са и много далеч от надеждни,
и е въпрос на време, нещо в тях да направи проблем, почти сигурно костващ нерви и средства.
В сайтовете за тези машини се споменаваха гаранции от 2 до 3 години, но дали реално ще ги
уважат, или ще се покрият, трудно е да се каже. Дори и да ги уважат, то със сигурност няма да
заменят повредените компоненти с нови, както е практиката в големите фирми, а отново ще сложат
употребявани части, а защо не и по-слаби. Когато човек е неук в дадена сфера, и е попаднал в
безизходица, е сходен да прави компромиси, само и само проблемът му да се реши. И когато срещу
човек в беда стоят подли хора, които са на ясно с положението, винаги се възползват максимално.

Това се затвърждава от фактите, че няколко човека които са писали до тези фирми, с въпроси за
предлаганите от тях машини, и по-точно защо не са споменати точните модели и производители на
компонентите в тях, вместо да получат отговор, от фирмата директно са им се карали, за дето
задават такива въпроси! Щом още преди да има покупка се прилага тормоз, то какъв ли ад настава
когато някой заблуден човек падне в капанът им! Направо не ми се мисли, но това е реалността.

Една такава фирма от град Варна, дори беше измислила нова математика, и смятайки честотата на
всичките ядра в даден процесор заедно, лъжеха хората, че продаваните от тях компютри работят
на 5, 8, 10 гигахерца! На такива глупости биха се подлъгали най-неуките и безпомощни хора.
Как до сега някой не ги е дал под съд, но щом вече това продължава години, явно няма закони…

Съветът как да се предпазите от такива подли практики е елементарен – купувайте само от големи
и доказани фирми, и избягвайте незнайните и квартални търговци, защото точно на такива дребни
места може да ви извъртят някой много подъл номер, колкото и достоверно да изглеждат нещата.
Големите фирми правят доставки до цялата страна, и за поръчки над 100-200 лева доставките са
безплатни. За това няма причина да купувате от незнайни търговци в малките населени места,
ако нямате директен достъп до по-големите вериги. Ако не друго, то в магазините в по-малките
населени има такава надценка, че разликата в цената на едни и същи компютри, може да стигне и
стотици левове. Това е така, защото големите фирми често са и вносители на продуктите които
продават, а вносителите получават преференциални по-ниски цени, директно от производителите.
Малките фирми са просто прекупвачи, които купуват от големите фирми, и добавят още по-голяма
надценка на дадения продукт. За това винаги проучвайте какво и къде, за да не бъдете измамени.

2. Стари „маркови“ машини, които са „по-добри от новите“ компютри.

Друга подлост прилагана от редица търговци, е внасянето на морално остарели офис компютри и
работни станции от чужбина, където вероятно са им ги продали като скрап, но внесат ли ги тук,
ги пускат на цени все едно са по-добри от нови компютри! Тези стари машини биват рекламирани
толкова агресивно, описвани са с такива хиперболи и тонове хвалби, че направо са способни да
промият мозъкът на незапознатите с материалът и по-неуките хора, което е от нагло, по-нагло!

Но отново, пазарът е свободен, и всеки може да продава каквито си иска боклуци на каквито си
иска цени. Единствено подвеждащите реклами са против правилата, но явно никой държавен орган
няма желанието да се самосезира, щом такива кокошкарски изпълнения продължават вече с години.

Един добре известен елемент, продава такива стари компютри и лаптопи вече доста години, като
освен в обявите, подплатява лъжите и с изкусно написани статии, които така хвалят предлаганите
неща, че ако човек не е запознат със сферата, като нищо ще приеме избълваното за доказан факт.
Хората които са запознати с тези мизерии, редовно му се заканват по форумите да го правят в
някоя лудница или спешното отделение, но онлайн всеки е герой. И кучетата си лаят, керванът
си върви, годините минават, но все няма кой да сложи край на такива долни търговски практики.
И сега, на онзи сайт стоят куп обяви за 10 годишни PC-та и лаптопи, пуснати за стотици левове!

Хората трябва да научат нещо много много важно – при компютрите и високите технологии, времето
е съществен фактор, и с всеки изминал ден и месец техниката остарява морално и се обезценява.

Производителите на хардуер имат нещо наречено продуктова пътна карта, на която планират своите
продукти с много години напред. Всяка година, по план излизат по-нови поколения продукти, които
било то революционни, или най-често само с няколко процента по-добри от предходните, изместват
до вчера популярните модели, без значение дали имат предимства пред тях. Този безкраен процес
на движение стимулира икономиката, и поддържа пазарните дялове на компаниите производители.

Но ако процентът на подобрение при новите поколения е толкова незначителен, тогава какво кара
хората да купуват по-новите продукти, ако вече имат от старите? И тук идват хилядата похвата,
с които индустрията винаги успява да изстиска и последната останала стотинка от потребителите.

От зората на персоналните компютри, до преди около 10-15 години, развитието в информационните
технологии е било толкова бързо, че с всяка изминала година е настъпвал такъв прогрес спрямо
предходните периоди, че още щом са излизали, новите компютри вече са били морално остарели!
Този прогрес се е дължал на по-лесната и по-евтина за разработка технология, което е давало
възможност на по-голям брой компании да пускат свои собствени конкурентоспособни продукти.
Знаете, през 80-те години, и тук в България са се произвеждали компютри, и дори по едно време
почти всичките компоненти, включително процесорът, макар неоригинални, са се правели на място.
С годините обаче технологиите се развиват все повече и повече, сложността нараства, и малките
компании не смогват, и просто нямат ресурсите да разработят свои конкурентоспособни продукти.
Това отсява по-малките играчи в бранша, и днес при PC x86-64 архитектурата останаха само два
производителя на процесори, които си поделят всичките потребители. А когато по-слабата от тези
две страни изостава, и все по-трудно и бавно смогва да настига по-силната, то по-силната вече
няма причина да си дава зор, и може да го кара съвсем леко и бавно, докато по-слабия наваксва.
Вече от 6-7 години, в индустрията настана такава стагнация, каквато не е имало никога досега!

Последните години не се прави прогрес в полза на клиентът, и всеки нов продукт излиза с целта
единствено да изстиска колкото се може повече средства от потребителите, защото явно суетата
вече е изместила прогресът като основно движещо звено в технологиите. Оправданието на големите
играчи в браншът е, че уж били достигнали горната граница на технологичния процес, но това е
просто смешно, и има толкова варианти с които индустрията да покаже истинско развитие, но като
няма конкуренция, няма и причина за това. Така вече 5-6-7 години, всяка година се пускат нови
„поколения“ процесори, видео карти, чипсетове, които са леко подобрена версия на предхождащите
ги, и имат едва няколко процента прираст в способностите, които едва едва може да се усетят…

От години Законът на Мур е изместен от планираното морално остаряване на стоките (моделът купи,
хвърли, купи). За мнозина това може да не е толкова очевидно, други дори и не го подозират…
Производителите на хардуер са в картел с производителите на софтуер, и в частност с тези чиито
продукти са платени (Авторите на софтуер с отворен код често нямат дума при дизайнът на новите
поколения хардуер, и базират продуктите си на вече готовите платформи…), като по този начин
потребителите се вкарват в релси, и имат привидно минимален избор на действия пред себе си.
Но алтернативи има не една или две, много са! Проблемът е, че тези алтернативи не са за всеки,
и средностатистическият потребител няма да може да се справи лесно и бързо, или изобщо с тях…

В хардуерно естество, някои от хватките прилагани от производителите, чрез които насилствено
скъсяват животът на продуктите си, с цел да продават по-новите и по-новите поколения хардуер,
биват следните: Елиминиране на всякакъв вид обратна съвместимост между различните поколенията
компоненти. Това става под претекст, че новите стандарти използвани в по-новите им поколения
продукти, не са съвместими със старите. Това е вярно, но причината да няма съвместимост е точно
с цел да се стимулира пазарът чрез продажба на повече продукти. За това и всяка година излизат
нови чипсетове, нови сокети, нови видове слотове за памет, нови интерфейси за дискове, и прочие.
Периодично, производителите пускат и по-нови драйвери за продуктите си, за да са съвместими с
новоизлизащия софтуер, компютърни игри и операционни системи. При една от големите компании
производители на видео карти, е доказано, че с по-новите си версии драйвери, насилствено забавя
по-старите си поколения видео карти, с цел да се продават по-новите и поколения продукти.
След определен брой години, които са заложени като живот на дадения продукт, софтуерната му
поддръжка спира. Това означава, че вече не се пишат нови драйвери, няма съвместимост с бъдещи
операционни системи, софтуерни продукти и игри. При видео картите това също се гарантира и с
периодичното въвеждане на нови хардуерни и софтуерни стандарти, като Microsoft DirectX, чиято
по-нова версия излиза с всяка нова версия на Windows. И докато не е нужно човек да има карта
от най-ново поколение за да ползва новите операционни системи и да играе най-новите игри, това
е силен рекламен трик, на който се хващат милиони хора… Аз също бях „жертва“ на собствената
си глупост и неосведоменост, и преди 9 години, без да има нужда налях хиляди левове в нова
Spider Platform-а, за да играя една нова игра, но не изпитах нищо друго освен огорчение и провал.

При софтуерът нещата стоят по същия начин. Както споменах, често става дума за картели, и с
по-новите поколения софтуер, които са наблъскани със „супер полезни функции“, естествено се
изисква и повече хардуерен ресурс, което често води до сериозно забавяне при хората с по-стари
машини, и съответно голям повод за закупуването на нови. И логично, с новите поколения бози,
се отсяват по-старите поколения процесори, а с тях и дъна, памети, видео карти и прочие…
В последно време играта загрубя още повече, и сега, за пример, най-новото поколение процесори
на Intel изискват Windows версия 10 или 8, и фабрично не са съвместими да работят с Windows 7.
Това заклещване на потребителите не е изненада, защото Intel и Microsoft са като дупе и гащи…

При компютърните игри, които също са индустрия за милиарди долари, нещата не са по-различни.
Компаниите които публикуват игрите, координират излизането на своите нови заглавия, успоредно
с нововъведените технологии от производителите на хардуер и операционните системи (Windows).
И докато не винаги е нужна нова карта за да се играе всяка нова игра, най-запалените, както и
по-наивните потребители (а щом става дума за игри, това повечето време са деца), със сигурност
ще искат да имат най-доброто изживяване, и ако могат да си го позволят (или родителите им),
новите игри са чудесен повод за закупуване на нова видео карта или цяла нова конфигурация.

Когато пък става дума за ниша или компания в която хардуерът и софтуерът са дело на един и същ
производител, като примерно при Apple, тогава вече настава тоталитаризъм в чудовищни мащаби!
Горко им на потребителите, които решат да инсталират най-съвременната операционна система на
компютър, лаптоп, телефон, който е поколение-две след най-новите. Започва се едно забавяне,
едни забивания, несъвместимости, които не са плод на случайност, а съвсем нарочно направени!
И какво е решението, човек да се върне на старата система, която има по-малко „благини“ от
новата ли? Не! Естествено, че правилният избор е покупката на нов компютър, лаптоп, телефон!

И така, идва един светъл ден, в който една западна фирма от Англия, Германия или която и да е
бяла държава, решава да замени критично остарелите си петгодишни компютри, с ново поколение.
По съответния ред се намира фирма която да ги рециклира, защото никой сериозен бизнес няма да
седне да продава старото си оборудване по интернет… Плаща се на фирмата за рециклиране, и
кръговратът продължава. А какво става със старите компютри? Товарят се на палети и заминават
за рециклиране в страните от третия свят, най-често в Индия или към някоя африканска държава.
Да, обаче по стечение на обстоятелствата, след като са отлежали в няколко склада и минали през
няколко европейски страни, чрез връзки или рушвети, няколко палета с електронна скрап се
озовават в нашата мила родина, където Сульо и Пульо ги разтоварват, и пускат компютрите за
продажба в сайтовете си и порталите за обяви. На хартия машините дори може да изглеждат доста
прилични, и ако човек не е запознат с гореизложеното, дори ще реши, че е уцелил яка далавера!
Да ама, тези компютри ще имат ли съвременни софтуерни поддръжки, ще имат ли резервни части, ще
имат ли съвместимост с новите поколения хардуер, ще имат ли минималната по закон гаранция?
Отговорът на всички тези въпроси е един – не! Тези морално остарели компютри, колкото и да са
хвалени, са си изпиля песента, дали заслужено или под диктатурата на корпорациите, но е факт!

Но българинът дали може да го проумее това, дали има идея каква е пазарната икономика сега?
Трябва да знае, няма как, минали са толкова години. Няма вече хладилници Мраз и перални машини
Перла, които бачкат по 30-40 години без проблеми, а развалят ли се, се поправят с кол и въже!
Сега има Samsung, LG и всякакви други корейски и китайски боклуци, които не държат и десетилетие.
И докато телевизорът Велико Търново на баба Гичка е изкарал над 20 години, то за същия период,
Стоянчо е сменил три апарата с кинескопи, две плазми, два по LED технология, че дори и един 3D!
Хората очакват като купят нещо, то да издържи вечно, и някои просто не могат да проумеят, че
дължината на гаранцията на даден продукт, често отговаря и на дължината на зададеният му живот,
дали поради използването на нискокачествени материали и компоненти, вградени дефекти, или на
бързата подмяна на ползваните стандарти и технологии, било то нужна и полезна, или чисто алчна.

Та дали ще купите нов или стар компютър, с извинение, индустрията все ще успее да ви го сложи.
Но ако е прекалено стар, ще ви го сложат и редицата търговци по веригата. Тъжно, но факт!

3. Еднолични търговци, квартални хакери, и други странстващи специалисти.

Освен фирми с адрес, който клиентите може да посетят, от много години има и фирми, които имат
единствено уебсайт и телефон за контакт, без физическо място за лично обслужване на клиенти.
От липсата на помещение за което трябват наем и режийни, както и персонал за обслужване, на
който трябва да се плащат заплати и осигуровки, се пестят много средства, и благодарение на
това, този тип фирми понякога предлагат продуктите на по-ниски цени, спрямо големите фирми,
които имат магазини, собствени складови бази, и голям брой обслужващ клиентите персонал.
Но по-ниската цена крие и много рискове. Както вече споменах, гаранцията на даден продукт е
нещо много важно, и ако няма кой да я уважи при нужда, все едно продуктът не е имал такава.
През годините, много малки фирмички са изчезвали безследно, без никакви предупреждения за това,
и хората които са си купували компютри и компоненти от тях, са оставали с необслужваеми стоки.
По закон минималния срок за гаранция на такива стоки е две години, но когато една „фирма“
затвори кепенците по-бързо от колкото ги е отворила, хората остават необслужени и прецакани.

Друга опасност на такива места е продажбата на разопаковани, употребявани, или на стоки със
скрити дефекти, които стоки се продават като нови. По закон стоките купени онлайн могат да се
върнат до 14 дни след закупуването им, без клиентът да дължи никакви обяснения на търговците.
В големите магазини има категории за мостри и разопаковани продукти, които хората са върнали
по този начин. Съответно цените им са намалени, и изрично е споменато, че са отваряни бройки.
Все пак съм чел и за доста случаи, в които и от големите вериги за техника са изпращали стоки
със следи от употреба на клиентите си, особено докато са течали някакви промоции и намаления.
Но това се е случвало в хипермаркети и магазини които продават всякаква техника, от перални и
хладилници, до телефони и лаптопи. В големите магазини за компютри едва ли стават такива неща.

Също опасно и несигурно е, като човек има вземане-даване със свободни агенти и „специалисти“,
които си нямат собствени магазини или ателиета, или дори сайтове. Много такива хора си имат
тясно поприще с дадена клиентела, било то квартал, село, форум, или друга общност, чрез която
се изхранват. Такива елементи пускат и обяви за предлаганите услуги. Също за способностите им
се предава от уста на уста, и прочие. Тази ниша е трудно да се категоризира, и далеч няма да е
честно всеки самостоятелен техник да се спряга за квартален хакер, защото едва ли е така…

За това най-добре е човек да проверява на кого ще се доверява ако е нужно да има вземане-даване
с такива хора. Проверявайте телефоните, имената и другите данни с които ви се представят онлайн
и лично. Веднага ще си проличи ако са споменати из форумите и сайтовете като известни измамници.
И най-вече, избягвайте майсторите без адреси. Регламентирани сервизи и магазини има навсякъде!

В един от най-големите форуми на тема компютри в България, дълги години се е подвизавал едни
търговец прекупвач, който е работел директно с фирмите вносители, и по поръчка от клиентите си,
е набавял компоненти и е сглобявал компютърни конфигурации. Дълги години хората са били много
доволни, препоръчвали са го на познати и на новите потребители, и дори са се нахвърляли като
зверове над ересите които са смеели да кажат лоша дума по негов адрес. Обаче, в един обикновен
ден, този човек решава да преустанови работа, което като едноличен търговец се свежда с това,
просто да спре да си вдига телефонът! Минали седмици, месеци, година, във форумът се изписаха
десетки страници тема, в която до преди доволните потребители, сега търсеха дори саморазправа,
за дето няма кой да им обслужи гаранциите и върне дадените компоненти и компютри за ъпгрейд…
Точката на прекипяване беше, като въпросният човек беше забелязан да танцува по долни гащи,
в някакъв репортаж по телевизията, отразяващ някакъв парад минаващ по софийските улици…
Тогава вече всички задружно тръгнаха да го гонят с камъни и дървье, но естествено и по такъв
начин не може да им се върнат загубените средства, скъсаните нерви и пропиляното време…
Така че винаги има опасност да се случи нещо непредвидено, колкото и хвален да е търговецът.

Друга случка която ми направи впечатление съвсем скоро, бяха обяви пуснати по сайтовете, от
някой ученик, който срещу 80 лева такса, сглобява на хората компютри с „много яки“ компоненти!
Само дето, ако не всички, то почти всички магазини за компютри и компоненти сглобяват съвсем
безплатно конфигурациите за своите клиенти. Младежът беше пуснал няколко примерни варианта за
мощни компютри, които обаче все бяха водени от модата, а не от практика и елементарна логика.
И в големите магазини може да се опитат да ви пробутат излишно скъпи модели компоненти, но в
случая, този конкретен „специалист“ се беше хванал на всички маркетинг трикове, и повечето от
изброените в примерните конфигурации компоненти бяха вебленови стоки. Отделно, доказаните
фирми, за разлика от случайните разбирачи, спазват безопасност при сглобяване и боравене с
компютрите и компонентите, имат си работни помещения за целта, антистатично работно облекло…
Един случаен едноличен търговец къде ще ги сглобява тези компютри? На леглото в стаята на
панелката на родителите си? Забравяме за антистатична защита или друга грижа към продуктите…
Няма нужда да повтарям, но дори и тези неща да са ви ясни, и лично да избягвате такива люде,
предупредете своите познати да не се доверяват на всеки срещнат търговец, преди да го проучат.

Ако спазвате тези съвети и елементарната логика, ще сте значително по-предпазени от измами и
други черни практики, прилагани от дебнещите на всеки ъгъл „разбирачи“ и незнайни търговци.
Предайте наученото на вашите познати, приятели, роднини. Нека всеки е подготвен и осведомен!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Сетих се, че вече няколко пъти съм чел и за една друга подла практика, прилагана
много пъти на различни места, от безброй знайни и незнайни „специалисти“, техници, и други
подли и алчни елементи, работещи както в гаражните сервизи, така и в регламентираните фирми.

Когато случаен човек им даде компютър или лаптоп за ремонт / преинсталация / почистване, те
му свалят по-силните компоненти, и ги заменят с по-слаби, което може да се сетите е абсолютно
незаконно и долно деяние! Няколко човека разказваха как както прибрали машините си, те били
с по-малко количество памет, с по-слаб модел или дори по-нисък клас процесор, а един човек
дори разказа, че след като прибрал лаптопът си от обслужване, освен процесорът и паметта, му
били заменили и матрицата на екранът с някаква съвсем долнопробна! Други двама „специалиста“
от някакво съвсем малко населено място, пък се обвиняваха един друг, че крали компоненти от
компютрите на клиентите си по точно този метод. Кой е прав и кой крив така и не се разбра,
възможно е и двете страни са виновни, но такива изпълнения не се случват единствено и само в
малките места. Пак преди време четох една тема, в която някакъв техник работещ в голяма фирма
се хвалеше с някакви неща които беше прибрал от окомплектовката на компютри на клиентите си.
Така, че ако никой не ги наблюдава, и случайните техници по фирмите също може да прилагат този
подъл номер. Така, че отваряйте си очите! По-запознатите с техниката лесно ще забележат такива
изпълнения, друг е въпросът, че като вече са станали, дали ще може да ги докажете, и дали ще
може да се стигне до положителна развръзка? Така, че предупредете всички около вас да внимават,
и да не се подлъгват по ниски цени предлагани от случайни елементи. Ако даден ремонт в сервиз
на голяма фирма струва 50 лева, а някой „хакер“ го предлага за 20, е силно вероятно да станете
жертва на такава мизерия, която ще ви струва много. Помнете добре, че евтиното излиза скъпо!

 

renegade1990’s PC №1½

Днес ще ви покажа и разкажа за първият ми личен компютър, една машина която си пазя и до днес.
Всъщност машината е далеч от оригиналната си конфигурация и вид. През годините е претърпяла
доста промени и подобрения, но при положение, че е на 12.5 години, това трябва да се очаква.

Четейки гаранционните карти се сещам, че история на първият ми компютър започна през горещото
лятото на 2004-та година, и по-точно 16-ти август. Около два месеца преди да навърша 14 години.
За специалист по избор и сглобяване на първият ми компютър, с мен беше моя братовчед, който от
няколко години вече имаше свой домашен компютър, и като доста по-възрастен бе доказан разбирач.
Помня, че като му се възложи задачата да подбере компонентите, той първо си отпечата ценовата
листа на най-големия за времето магазин за компютърни компоненти в София, родният ни град.
Тогава трябваше да се избере нещо съвсем бюджетно, до около 400 лева заедно с монитор, мишка и
клавиатура. На времето още можеше да се купят компоненти и без ДДС, или поне в онзи магазин…

За процесор бе избран бюджетният модел AMD Duron 1600MHz. Дънната платка беше ASRock K7S41,
също бюджетен модел за Socket A, с два слота за памет и вградени видео, аудио и мрежова карти.
Паметта бе само една плочка тип DDR, с обем от 256MB и честота 333MHz. За твърд диск взехме
изгодният макар и не голям по обем Maxtor 40GB, който се оказа кораво и супер надеждно добиче!
И за финал нещо в което да се побере всичко това, ламаринена кутия със захранване JNC 300W.
Интересно нещо което още помня е, че всеки от тези пет компонента струваше точно, или около 40
долара! По тогавашният курс 1 долар се е обменял за 1.58 лева. Не сме били надвишили бюджетът.
Не купихме оптично устройство и охлаждане за процесорът, защото братовчед ми бил имал излишни.

През следващият ден обиколихме доста магазини в търсене на монитор, но се оказа, че са много
скъпи, дори и тези втора ръка. Все пак късно вечерта, в някакъв сервиз намиращ се в някакво
училище, братовчед ми попаднал на един стар монитор IBM P70 произведен още в средата на 90-те.
Макар и стар, това беше приличен 17 инчов монитор по технология Trinitron на Sony. На външен
вид обаче бе много пожълтял, и дори на места корпусът беше нащърбен и дори стопен с поялник!
Струваше 50 долара или малко над 70 лева тогавашни пари, и си имаше и нужните кабели, така, че
на следващият ден го купихме, само дето бе далече, и трябваше да си го донеса до нас с такси.

На третия или четвърти ден, братовчед ми донесе масивно алуминиево охлаждане за процесорът,
доволно пожълтял CD-ROM TEAC CD-540E, стар модел мишка с топче, и две колонки n-та употреба.
Клавиатура си купих за 4 долара от близкия компютърен магазин, и всичко необходимо се събра!

Така в първоначалният си вид, параметрите на първата ми машина бяха следните:

Motherboard – ASRock K7S41
Central Processing Unit – AMD Duron 1600MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory – Xerox 256MB DDR 333MHz PC2700
Hard Disk Drive – Maxtor 40GB ATA133 7200RPM 2MB
Optical Disk Drive – TEAC CD-540E (CD-ROM)
Power Supply Unit – JNC 300W
Case – JNC RJ68

Интересен момент който никога няма да забравя е, че като компютърът беше сглобен, и дойде ред
за първи път да се инсталира операционна система, вибрациите от оптичното устройство толкова
силно разлюляха оригиналната паянтова кутия, че тя започна да се клати с по няколко сантиметра
на ляво и дясно! Направо бях в шок, че машината ще вземе да падне от бюрото, но като се съвзех
възкликнах радостно: „Компютърът центрофугира!“ Може би освен на паянтовата кутия, това се е
дължало и на калпав оптичен диск, защото след това такива фрапантни случки повече не е имало.

Дълго време се радвах на тази моя първа машина, ставаше за всичко! Игране на игри, гледане на
филми, слушане на музика. Даже когато през следващата година се купи принтер, няколко пъти
дори си написах домашните задачи и докладите за училище! Макар още да нямах интернет, пак бях
много доволен. Доста пъти братовчед ми ми носи дискове с игри и филми, а с приятели от махалата
си разменяхме CD-та с пиратски игри, купувани от компютърните клубове за по 3 лева на диск!
Всъщност аз никога не съм си купувал такива дискове, но чрез приятелите и братовчед ми, който
си имаше и интернет, изиграх куп игри и изгледах много филми, опитах и различни жанрове музика.

Нормално, някои от новите игри не вървяха добре с вградената графика, или изобщо не тръгваха.
При Need For Speed: Underground и Need For Speed: Underground 2 колите не бяха с гланцов цвят,
а само матови. А пък на Unreal Tournament 2004 тръгваше само демото. Цялата игра не искаше да
се инсталира поради липсата на някаква хардуерна поддръжка. Така точно година след като купих
машината, лятото на 2005-та реших, че е време да добавя и истинска самостоятелна видео карта.

Как точно избрах картата, или как картата избра мен, е също интересна и доста забавна история.
Тогава още нямах интернет, и нямаше как да съм в крак с новите модели компютърни компоненти.
И братовчед ми не бе на разположение за да го попитам, май беше на студентска бригада…
Обаче още си пазех разпечатаната ценова листа от предната година, на нея имаше и видео карти.
Още не разбирах от модели, нито пък по какви критерии трябва да се избират, и пак главното
нещо което определяше изборът ми беше бюджетът. Разбираемо той отново бе съвсем оскъден.
Дълго се пулих над смачканото листче, но в крайна сметка се спрях на nVidia GeForce4 MX440.
Обаче тази видео карта дори през 2005-та вече беше прекалено стара. Точно това ми казаха като
отидох в магазинът за компоненти, че е морално остарял модел, и по-добре да си избера по-нов.
Вместо MX440 ми препоръчаха nVidia GeForce FX 5200, по-нова и със съвсем малко по-скъпа карта.
Явно по онова време това е бил доста продаван модел, а и като по цена ме устройваше напълно.
Платих си на гишето в магазинът, получих си гаранцията, взех картата, и се прибрах доволен.
На кутията на новата ми карта пишеше следното: ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB!
Досещате се, че вместо FX 5200, от онзи магазин са ми дали друга карта от същия ценови клас.
Тази карта дори се оказа още по-нов модел, с 128 битова шина на паметта, или направо мечта!
Вече с налична хардуерна T&L поддръжка, игри като UT2K4 почнах да вървят и даже да летят!

През февруари 2006-та година добавих още една плочка 256MB памет, тази вече беше на 400MHz.
Дни след това си купих и ново оптично устройство, DVD записвачка LG GSA-4167B, направо чудо!
През март същата година, най-сетне дойде времето, и си пуснах високоскоростен домашен интернет.

В предишният на този пост ви разказах как заради една нова игра изискваща по-силна машина с
по-нова видео карта, тръгнах да си сглобявам нов компютър, и каква бе злочестата му съдба.
Така след по-малко от година на радост по втората ми машина, през 2007-ма пак се върнах при
първият ми компютър, и го ползвах още няколко месеца. В началото на 2008-ма година си купих
третия подред нов компютър, а в кутията от втория (което беше едно от двете неща които бяха
останали от него) поместих компонентите от първата ми машина. Обаче сравнено с PC №3, PC №1
си беше като Трабант сравнен с Ферари, и вече нямаше нужда и смисъл да го пускам и ползвам.
През следващите години PC №1 седеше на съседното до мен бюро, но не го пусках и веднъж годишно.

Някога през 2011-та година, мой познат пенсионира своя първи компютър, който беше купен по
същото време като моя, но имаше по-добри на параметри компоненти. Срещу един 500GB-ов твърд
диск който не ползвах, получих повечето от карантията на компютърът на моя познат. Обаче май
се минах, защото повечето части се оказаха изфирясали боклуци, но паметите и процесорът бяха
отлични, и по-добри от тези които имах в моята първа машина. Така в PC №1 се намъдриха две
плочки памет PQI 512MB DDR 400MHz PC3200, и по-висок клас процесор AMD Sempron 2500+ 1750MHz.

Така след многото подобрения, параметрите на първата ми машина станаха следните:

Motherboard – ASRock K7S41
Central Processing Unit – AMD Sempron 2500+ 1750MHz
Central Processing Unit Cooler – Spire
Random Access Memory 1 – PQI 512MB DDR 400MHz PC3200
Random Access Memory 2 – PQI 512MB DDR 400MHz PC3200
Video Card – ASUS ATI Radeon A9250GE/TD Gamer Edition 128MB DDR
Hard Disk Drive – Maxtor 40GB ATA133 7200RPM 2MB
Optical Disk Drive – LG GSA-4167B (DVD-RW)
Power Supply Unit – JNC-ATX 300W
Case – DeLUX

Но машината отново не се ползваше и пустееше, и когато колекцията ми от стари компютри съвсем
бързо започна да нараства, PC №1 се премести в съседната стая при новите ми стари придобивки.
Така и не измислих практическа употреба за този компютър, защото в днешни дни не става дори
за интернет, а за ретро игри вече имам редица по-добри машини. Но все пак и този компютър ще
е винаги готова алтернатива за игра на Unreal Tournament, било то самостоятелно или в мрежа.

Ще си пазя този първи мой компютър като артефакт от едно вече отминало време. Дори преди ми
се въртеше идеята да сложа оригиналния Duron в рамка, но не съм чак толкова сантиментален.
Не мисля повече да го подобрявам, че съвсем ще му се загуби оригиналният вид. Обаче си мислех
да направя компютър клонинг на оригиналният му вариант, какъвто беше в деня в който го купих.
Ако намеря кутия, твърд диск и дъно като оригиналните, може да измисля нещо, и ще пиша отново!

Ако и вие искате да разкажете историята на вашия първи компютър, или някоя друга случка, то
чувствайте се поканени да излеете душата си в коментарите. Всякакви мнения са добре дошли!